136 години от обесването на Васил Левски

[lud_007]

[dian]

поклон пред паметта му

[muerter]

За него, думите са излишни.

[georg]

И товоят един син БЪЛГАРИЬО,виси на него ,със страшна сила

Не сме дорасли

[lusienn]

[Димича]

ВЕЧНА ПАМЕТ И ДЪЛБОК ПОКЛОН пред делото на АПОСТОЛА!!!

[Венцислав Чанков]

Дълбок поклон пред делото на Апостола,вечна му памет!!!Какви българи е имало едно време,сега сме пълна трагедия

[dimitar_dv]

Радвам се,че ви има момчета!!!!Дълбок поклон пред Апостола!За него думите никога не са излишни!!!Днес ни трябват именно хора като него,Раковски,Ботев и всички онези непримирими души,заради които да кажеш,че си българин звучи гордо

[strijok]

Поклон пред паметта му.

[riibok]

Поклон пред светлата Му памет!

[sashko71]

ПОКЛОН пред АПОСТОЛА

[Vasil Zarkov]

[rdochev]

как пък няма едно цвете в емотиконите

[Кърцата]

Почитаме гибелта на Апостола


Днес се навършват 136 г. от обесването на Васил Левски
19.02.2009
Възпоменателната церемония по повод 136 години от обесването на Васил Левски ще започне в 18 ч пред паметника на Апостола, съобщиха от пресцентъра на Столична община.

В храм "Света София" Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан ще отслужи архиерейска панахида в памет на Йеродякон Игнатий.

На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX век, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.

Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Днес това място се намира центъра на столицата, където е издигнат паметник на най-великия измежду българите


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Левски е големият идеолог и неуморният организатор

на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.

Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

Като млад той приема монашески чин и името Игнатий в сопотския манастир "Св. Спас". Шест години по-късно обаче, навръх Великден, Дякона сам отрязва дългите си монашески коси в присъствието на най-близките си идейни съратници.

Под влияние на Георги Сава Раковски будният младеж се посвещава изцяло на революционното дело.

Той участва в първата българска легия на Раковски в Белград, включва се във формирането и на втората. Там заради ловкостта и храбростта си получава прозвището Левски - според легендата

направил лъвски скок по време на военни упражнения.

Владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност. Известно време работи и като учител, което улеснява пропагандата за борба сред народа и организирането на патриотични дружини за бъдещото въстание.

Присъединява се към четата на дядо Ильо войвода и Панайот Хитов. В Румъния се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, а в България изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО).

Левски слага началото на цялостното преориентиране на българското освободително движение.

След неуспеха на четническата тактика Дякона стига до идеята, че за триумфа на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести на родна земя.

Той прави две обиколки из България, изграждайки първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес това място се намира центъра на столицата, където е издигнат негов паметник.

[GODzillata]

R.I.P.