Как да направим добър харпун в домашни условия

[gunman]

Това са взаимно свързани фактори в една обща система, в която ако всичко е наред, вече имаме условие за един успешен лов.

Да си продължа мисълта:

Преди всичко харпуна може да бъде разглеждан, като едно съвсем „нормално” оръжие, и в голяма степен може да се каже, че законите които важат при огнестрелните оръжия, които можем да видим всеки ден, дали по телевизията или в интернет, или дори тези които много хора в качеството си на ловци или охранители, притежават в домовете си, важат и при харпуна.
Не напразно в английския език се използуват две понятия: „speargun” (буквален превод „пушка за копия”), което се употребява за ластичните или пневматични системи харпуни, и другото понятие “harpoon” което се употребява за китобойните системи, в които за изстрелване на стрелата се използва барутен заряд.
Дистанцията до обекта на нашия лов, е един от решаващите фактори, както в лова на сушата, така и в подводния риболов. И както в „нормалния” лов, така и в подводния, за преодоляване на по-голямата дистанция, е необходим подходящ боеприпас, който да запазва за по-дълго време кинетичната си енергия.
От друга страна в нормалния сухоземен лов, когато се говори за стрелба по едри екземпляри , неизменно се използват боеприпаси с голям калибър, така при подводния риболов се говори за използване на стрели с по-голям диаметър. Стрелата с по-голям диаметър има по-голяма потенциална (а при равни други условия и кинетична енергия), и съответно има по-голям шоков ефект върху рибата при евентуално попадение.
Както куршумът изстрелян от оръжие с по-дълга цев, при равни други условия се движи с по-голяма скорост от този, изстрелян от по-късо цевно оръжие, така и стрелите изстреляни от по-дълъг харпун имат по-дълго поле да ускорят и да придобият по-голяма енергия, респективно по-дълг полет.
Както в ловът на трофеен едър дивеч, се използват тежки едрокалибрени куршуми за стрелба от далечни растояния, така и във водата за да гарантаираме далечен изстрел с голяма поразяваща мощ , трябва да използваме стрела с по-голям диаметър и по-дълго и мощно оръжие за да и предадем енергия.
За разлика от своите „сухоземни събратя” – куршумите, стрелите заради своята специфична, силно издължена форма имат един параметър, с който много от начинаещите ловци, а също и тези които „модернизират” своите харпуни не се съобразяват, след което търпят силно разочарование, за което са си виновни самите те, в голяма част от случаите. В механиката, този параметър се нарича „стройност” . Тоест, ако разглеждаме стрелата, от чисто механична гледна точка, тя си е една греда и както една греда с определена дължина и сечение може да поеме един допустим товар на изкълчване, така и една стрела с даден диаметър , когато е по-дълга от допустимото, вече не може да поеме натоварването, което и дават ластиците в момента в който натиснем спусъка. Затова именно се наблюдава при производителите на стрели, че стрелите с по-малък диаметър, се предлагат до по – малки дължини.С нарастване на диаметъра нараства и дължината на предлаганите стрели в номенклатурата.
Има разбира се и момент в който се използват стрели с голям диаметър и малка дължина и това се практикува в моменти, в които трябва да се стреля по едри екземпляри, които се нуждаят от голяма шокова енергия, за да проникне стрелата в тялото им, а същевременно видимостта е малка и трябва да се използува късо и мощно оръжие.
Споменах за „куршума” при харпуните, но всеки който се е занимавал или просто има малко общо понятие от оръжие, знае че колкото е важен куршума който ще порази жертвата, толкова е важен и „барута” който ще предаде необходимата скорост на нашия „куршум”.Ако говорим за ластичните харпуни, то нашия енергоизточник са ластиците , с които изстрелваме стрелата.
Усмивка в мен предизвиква понятието „силни” ластици. Какво означава то?
Дали са силни ластиците, които карат очите ни да „изскочат от орбитите”, докато поставим тетивата на засечката ?
Не мисля !
Според мен, по-силният харпун, от два на пръв поглед еднакви на вид е този, който изстрелва стрелата с по-голяма скорост, защото в края на краищата, тя е нашият енергоносител.
Оставяйки настрана тялото на харпуна, съчетанието дължина и диаметър на стрелата плюс силата и скоростта на ластиците е изключително важно съотношение, което в неподходящо съотношение може да е „катастрофално” за иначе чудесно осъществен проект.Не напразно производителите на стрели, дават за своите продукти един параметър – допустимо натоварване, за съответната стрела, но тъй като то е свързано с несложни изчисления за съответните ластици, които сме решили да използваме, но обикновено никой не му обръща внимание и предпочитаме да използваме стрели, които донякъде от собствен опит, донякъде от онова, което сме чули от този или онзи по-известен с опита си „колега” прилага успешно.
Тук, аз за себе си, съм си въвел едно понятие, което е невярно и може би ще предизвика усмивки, но за случая не съм намерил по-добро.То се заключава в това, да се намери точния баланс между силата на зареждане и скоростта на изстрелване на стрелата, за да се достигне максимално близко до точката в която стрелата е максимално бърза при изстрелването си от главата на харпуна и същевременно не се деформира до такава степен, че да стане предпоставка за един неточен изстрел.
Моето мислене го възприема това, като момента, в който един флуид движейки се в тръбопровод, след надвишаване на определена скорост, неговия поток от ламинарен става турбулентен.Ламинарния поток е „предсказуем”, докато най-големия кошмар при летците в авиацията е да изпаднеш в турбулентно течение. Именно това е моя стремеж при стъкмяването на даден харпун. Да не се окаже, че ускорението, което придаваме на дадена стрела е над допустимото.
В оскъдната „литература”, която може да се намери тук и там по различните форуми, различни автори споменават за вибриране при стрелата, в момента на изстрела. Дали е така или не, не знам. Не съм имал възможността да наблюдавам стрела на харпун заснета в момента на стартиране с високоскоростна камера, но съм имал случай в който при харпун собствено производство с два ластика, стрелата пропадаше почти 10 сантиметра на около метър пред главата на харпуна. Нямаше никаква видима причина това да става и наистина това продължи до момента, в който махнах единия от ластиците и тогава всичко се оправи.
Логично е в такъв момент, човек да потърси причината в себе си. В харпуна който е изработил. Но по-късно бях свидетел на още подобни случаи в единия от които тялото на харпуна беше на един наистина добър харпун, на фирмата… (нека не споменавам), със същата стрела, съоръжен със същите по вид два броя ластици. Собственика на който беше решил да го „тунингова” по свое осмотрение .Там нямаше пропадане, но пък изстрелите бяха „хаотични”.Обяснението според мен е доста просто. При моя харпун, където стрелата е в канал, който я обхваща от три страни, единствения „път” да се изкълчи на средата на тялото на стрелата е нагоре, логично върха и пада надолу и тогава тя „забива”.Докато при харпуна заводско производство – канала не е толкова дълбок и на стрелата и се „дава” възможност за по-голяма свобода. Нека обаче това не прозвучи като антиреклама за харпуните които се продават в магазините.
И още един подобен случай имаше, с мой харпун, но там проблема се реши с поставянето на стрела с по-голям диаметър.
Ако трябва да се върна пак към същината на разсъжденията за ластиците, то аз лично ги деля на „пъргави” и „мудни”. В науката за производството на гумени изделия, има понятие, с което онагледяват времето за което едно изделие възстановява своята първоначална форма, след като му е било приложено усилие. Смятам че , в нашия случай положението е точно такова.
Според доста от съвременните производители на харпуни за спортен и любителски подводен риболов, силата с която се зарежда ластика не е толкова формиращ фактор, колкото скоростта, с която ластика се съкращава, тъй като при недостатъчна сила, съвременните решения на производителите позволяват този недостатък да се компенсира от повече на брой ластици, с което проблема се решава от самосебеси.


За продължението знаете нали ?

[paco_lz]

[gunman]

Разглеждайки сайтовете, в които и други наши чуждестранни колеги разглеждат подробно самата структура на процеса на изстрела с помощта на енергията на ластика, не може да се пренебрегне понятието „Коефициент на полезно действие” или както някои руски автори употребяват, подобното на него понятие „Коефициент на полезното използване”. С една дума, каква част от енергията вложена за зареждане на харпуна, се предава на стрелата като енергия на изстрела. Според някои автори това число е около 30% , а според други, даже по-малко. Не съм срещал подробни данни потвърждаващи или отричащи с цифри и едната и другата теория, но може би именно тук се крие отговора на въпроса, защо са толкова „мощни” пневматичните харпуни, при относително малката им дължина и сила на зареждане спрямо ластичните, но това е друга тема.
Интересното, което се получава при стрелба с ластичен харпун е това, че малките по диаметър ластици имат по-голяма „пъргавост” от такива , изготвени от същата по химически състав гума (най-общо казано), но с по-голям диаметър. Именно това е една от причините при лов в открити води, тъй наречения „блу уотър спеарфишинг” да се използуват много на брой чифтове от малки по диаметър ластици, които „впрегнати” заедно в едно дават невероятен по своята мощ изстрел.Обяснението на подобно „явление” е доста логично и се обяснява със самия процес на разпъване на ластика при харпуна.
За всички е видно, как при зареждане на харпуна, ластиците освен че се разпъват, то намалят и своя диаметър. Логично е да се предположи, че при този процес частиците от външните слоеве на ластика се стремят да се приближат към центъра на ластика . Ако разпъваме прозрачен ластик , ясно се вижда, как отвора в средата на ластика намаля почти до нула. Ясно е , че част от енергията, която влагаме за да разпънем съответния ластик отива и за преодоляване на неговите вътрешни напрежения и сили на триене, от частиците (молекулите), които се стремят да се преместят към центъра на ластика. Може би именно затова, напоследък фирми като O.ME.R или BEUCHAT започнаха да пускат в производство ластик от 18мм , който има в средата доста голям отвор.
От друга страна, тестовете , проведени и публикувани в сайта на O.ME.R, ясно дават да се замислим, че фактически, ако използваме ластик 16мм и 20мм, то силата на зареждане се завишава с повече от 50%, а скоростта стрелата се повишава с около 10%.
Има още един аспект при ластиците, на който бих искал да обърна внимание и това е „коефициента” на който ги разпъваме. Казано иначе, това е колко кратно на неговата дължина разпъваме ластика, за да достигне тетивата до съответната засечка на стрелата. Общоприето е това да е число някъде над 3 (три). И тук колкото хора, толкова и мнения, но безспорно е следното. Ако самия ластик, като структура на материала не позволява голям коефициент, то можем с цената на увеличено от наша страна усилие да го насилим и пак да заредим, но ако все пак го направим, то след време, този ластик бързо би се „изморил” и би загубил своите качества, спрямо такъв,същия който не е „пресилван” толкова.
От друга страна, ако намерим ластик, чиито химически състав позволява да работим с по-голям коефициент , то на харпуна си ще сложим по-къси ластици и съответно стрелата ще ускорява по-дълго време, без това да унищожи самия ластик.
Относно коефициентите, аз лично за себе си съм правил изследване и за мое голямо учудване установих, че силата , която дава ластика, спрямо дължината на която го разпъваме не е линейна характеристика. Може и да не съм абсолютно прав. И аз мислех, че е праволинейна характеристика, но в края на разпъването на ластика, около 10-15-тина сантиметра преди да стигне до съответната засечка силата се оказа почти константа (става дума за еднометров харпун).
Много автори споделят идеята, че ластиците, които се използуват в един харпун трябва да са еднакви по марка, диаметър, дължина от съответното захващане до засечката на стрелата и т.н. На въпроса „защо” ,обикновено отговора е „За да теглят с една и съща сила”. Логично, нали?
Аз бих запитал от друга страна: Ако случайно ви свърши горивото на стотина метра от бензиностанцията и вашата съпруга и дете (които по никой начин не могат да се мерят физически по сила с вас), започнат да ви помагат да избутате автомобила, нима няма да са ви полезни и да ви помогнат изобщо?

Ето тук можете да видите един наистина чудовищен изстрел от около 10 + метра, с помощта на 6 ластика Прайм Лайн с дебелина 14.5мм но силата не може да се усети, поради превъзходния баланс на харпуна. (харпуна е правен от българин, мой много добър приятел)

http://www.youtube.com/watch?v=xqhNYlLl ... annel_page
Това е довършващия изстрел.
http://www.youtube.com/watch?v=t7AzbwtO ... re=channel
А тук е кайната фаза на борбата:
http://www.youtube.com/watch?v=Wgs5FwB9 ... re=channel

Ей, момци да продължавам ли с монолога? Ако е скучно да трия? Дайте някое мнение

[vatus56]

Еееееее де Владо, давай нататък, четем те, ама на края ще ръкопляскаме

[deathwalker]

давай пиши,после ще те критикуваме

[Моряка]

Четем и такива дето не разбираме!!!Какво да кажем?
Колкото повече информация,толкова по-добре за форума

[котката]

С голям интерес прочетох думите ти.Само обменяйки , знанията и опита си ще можем да вървим напред.Това важи за всичко .
Поздрави.

[Диканаров]

Радвам се, че такива като теб харпунджии се увеличават във форума! Хора с опит, знания, мисъл и желание да споделят! Оценявам го ! Давай на татък! Сигурно ще се престраша и аз да напиша за първият си харпун от дърво и ластици от тракторна гума. Но той беше с две стрели! Не го бях аз измислил, а видял от един много сърцат човек с един дроб. Чичо Мутата му казвахме! Живееше лятно време до хижа Черноморец в едно лозе!Това бе през далечната 1962г.

[Булти]

Диканаров тва ще да е интересно.....Владо , Владо ....ще споделя душевните си терзания , които изпитах , когато писах темата "Апнеа" и около нея ...да ти вкарам малко кураж да продължиш смело , не за друго , че ей го на зимата ще вземе да свърши и та изтърваме тотално .....когато започнах имах нагласата за два три поста , на две на три и..готово - да ама НЕ , колкото повече пишех повече осъзнавах , че има още повече неща за писане , пишех , пишех , пишех , появи се един страх в мен , че все нещо ще изпусна , много трудно е да споделяш чисто личен опит , нещо което само ти си преживял и открил - няма еталон за него - все си мислиш , че няма да ти повярват...от друга страна почваш да си задаваш въпроса , що им го даваш на другите всичко това наготово ,безвъзмездно, почваш да се питаш - "Аве аз будала ли съм ! Нищо не печеля от тва , за какво ми беше да почвам( къв дебел си го набутах сам ) , що ми е и т.н. ...."....и почваш да се оглеждаш дали някой няма да ти напише нещо накриво , да те ядоса , та да си намериш повод да спреш ...ама йок , хората те четат внимателно и тихо и чакат за още , все едно те измукват ....и ти продължаваш да пишеш , някаква невидима сила те ръчка и бута нататък....когато приключих темата бях тотално изчерпан , изобщо не ми се мислеше повече за нея ....по волята на съдбата след няколко седмици си гръмнах ръката , влязох в болница , имаше опасност да получа газова гангрена и да ми отрежат ръката , стисках зъби от болка и някаква невидима сила ми даваше кураж и надежда , че всичко ще бъде наред , премислях отново и отново , това което бях писал в тая моя тема и там сякаш бях на сигурно място , бях готов и на най-лошото , но бях спокоен , че дори и повече да не мога да се гмуркам , нещо ще остане от мен , като един прекрасен спомен - от мен и от морето ...трудно ми е да опиша това чувство - ще се опитам с пример...представи си , че си на кораб търпящ бедствие и готов всеки момент да потъне , ти фърляш в морето всичко което ти е под ръка - спасителни пояси , плотове , греди и пр. - фърляш без значение на кой ще помогнат те - на теб или твоите другари - кораба потъва .....ти плуваш дълго , измаряш се - няма за какво да се захванеш , на края на силите си и си готов да се откажеш - не знаеш коя глътка въздух ти е последна .....и в последния момент ръцете ти улавят спасителния пояс , който сам си хвърлил преди това за другите ....когато бях малък баба ми имаше една репродукция в една от стаите си , на нея беше изобразена жена с изпокъсани дрехи вкопчила се самотна скала в огромно и черно , бушуващо море , явно жената бе кораборкушенец и бе намерила спасение там , от скалата стърчеше внушителен кръст...тогава не разбирах и се питах - на кой пък му е потрябвало да строи кръст там...в болницата се сетих ( не знам защо ) за картината и тогава проумях - какво символизира кръста - кръста е това което даваш на другите , безвъзмездно , без никой да те кара , колкото е по ценно , толкова кръста е по-тежък....странно място е вселената , бумеранга на любовта винаги се връща ....Сори за спама , ама Булти си е Булти

[vatus56]

Булти, много съкровенно и прочувственно си описал душевните си терзания. Докато четях усетих с колко много истинност са пропити думите ти. Това твоето ако е спам, то е много красив и полезен за душите ни. А Владо до колкото го познавам е едър мъжага с нежна душа и вярвам, че с твоя пост и на него ще му бръкнеш в душичката и стимула му да пише ще се отприщи още по силно.

[Jack Daniels]

Браво Булти, ти си добър и на литературния фронт

[gunman]

Освен да ви благодаря за търпението и вниманието, което отделяте не знам какво друго да кажа.

Нека да се върна към моите си теории, че иначе темата ще се оспами и няма да е от полза за никого. Нали ще ме извините ако продължа?

**************
До тук, всичко казано беше за нещата, които можем да закупим и единственото което трябва да направим е , да се ориентираме между множеството марки и видове стрели и ластици, които ни предлага пазара.
Предстои да навлезем в същината на процеса. А именно направата на тялото на харпуна.
Решаваме да започнем с направата на най-традиционния за нашето Черно море харпун за подводен риболов и по – специално харпун за кефалови риби.
Решаваме че това е риболова, която ще осъществяваме. Познат и на пръв поглед „лесен” за осъществяване риболов, при който средно улавяните риби се движат в порядъка 200-300 до 700-800 грама и рядко срещащи се екземпляри в килограмовите порядки. Видимостта е средно от порядъка на 3-4 метра, като разбира се променящите се условия позволяват понякога да „видим” и на десет метра , но в повечето случаи морето „не ни позволява да погледнем” и на два. От друга страна , дистанцията от която може да се простреля такава риба средно рядко надхвърля 2-3 метра от върха на стрелата.
За стрелба от по-голяма дистанция е по-скоро екзотика да се мисли по няколко причини. Първата е че нямаме такава видимост. Втората е, че размера на рибите е такъв, че трудно могат да бъдат улучени от по-голяма дистанция. Третата е ,че дори и да бъде осъществен точен изстрел голяма дистанция, то кефаловата риба е „бърза” и в повечето от случаите успява да реагира на изстрела и по този начин успява да се спаси от попадението на стрелата .
Като цяло практиката в подводния риболов в Черно Море е да се използват масово т.нар. „еврохарпуни” с дължина от порядъка на 90-100сантиметра и стрела рядко пъти надвишаваща диаметър 6.25-6.3мм. с един чифт ластици, тъй като този риболов базира успеха по-скоро на голям брой изстрели с относително по-голям процент пропуски, по риби, които в голямата част от случаите са малки по размер , но много на брой.

На пръв поглед се вижда, че най-напред трябва да изберем материал и способ, съгласно който да се материализира тялото на харпуна .
Единия от начините е да се наблегне на композитните материали , като нишките и платовете от фибростъкло или карбон. Ако говорим за единична бройка в домашни условия,без необходимите приспособления и специфични машинки, като цяло опита ни е предварително обречен на неуспех.
В такъв случай спокойно можем да прибегнем до стария като света материал – дървото.
Като цяло, може да се каже, че има десетки видове дърво , които са подходящи за подобно начинание.Не е задължително да са екзотични видове виреещи по островите и тропическите джунгли, още повече, че в момента десетки фирми предлагат най-различни дървесини, които биха били напълно задоволили нашата нужда. Просто трябва да се снабдим с необходимото ни количество материал за да подготвим нашето тяло.
Като цяло, може да се каже че подходяща за направата на харпун е онази дървесина, която се отличава с висока якост, тъй като харпуна е изделие, при което напречното сечение на гредата е относително малко, а натоварването, което понася е значително по абсолютна стойност. Високата якост на дървесината до голяма степен се обуславя от високото съдържание на целулоза в материала, признак за което е неговата плътност.
От дълбока древност хората без да съзнават в детайли клетъчната структура на материалите, са знаели че дървесните видове, чиито трупи са по-тежки, са по здрави и са се възползвали от това в своята практика.
Като дървото с най-голяма плътност е известна сибирската лиственица, като нейното относително тегло превишава това на водата с близо 30% и поставено във вода парче от тази дървесина потъва.Точно този факт е учудил страшно строителите на една от най-старите катедрали в Европа – тази във Венеция. Докарвайки от далечна Русия корабите с дървен материал за основите на катедралата в последните няколкостотин метра, са решили да ги транспортират като ги пускат от кораба във водата и после с лодки да ги буксират до точното място. Първият ствол потънал като камък. Опитали още веднъж и стигнали до извода, че с този метод няма да стане.
Същото свойство имат и някои от видовете тик. Наскоро ми подариха една – две дъсчици които да използвам за материал, но се усъмних в това, че доста тежат за размерите си. Пуснахме в кофа с вода едно парченце от дъсчиците и то потъна.
Това всичко го споменавам за това, защото има случаи в които иначе добре изглеждащ харпун от дърво, потъва без стрелата, което обезсмисля целия труд по неговото производство. Това обаче, ако нямаме опит с тази материя, го разбираме едва, след като сме завършили харпуна изцяло.
Същата долу-горе но по-поправима грешка е когато материала е с малка плътност.
Практиката е наложила,като най-целесъобразно, тялото да се прави от няколко на брой ламели, които са слепени помежду си с подходящо за целта лепило.
Различните производители на лепила, обикновено поставят върху своите продукти, обозначение за класа на водоустойчивост. Класовете са D1 до D4, като най-водорезистентно е лепилото с клас D4. Голяма популярност има и лепенето директно с епоксидни смоли. Аз лично съм се убедил за себе си, че лепилата с клас до D3 не са добро решение за използването им при строежа на харпун.
Важно е да се знае, че според технологичните параметри на процеса, е необходимо минималния натиск за осъществяване на успешно лепене да е минимум 4 до 6 кг/кв.см.
Преведено на езика на математиката, това ще рече, че една елементарна заготовка с дължина 120см и височина 4см (примерно) има площ 480кв.см. средно по 5кг усилието излиза около 2.5 тона разпределен товар.
Според някои автори, е желателно да се използва един вид дървен материал.А според други може да се комбинират ламели от различна дървесина с цел бъдещото изделие да носи в себе си положителните качества на отделните видове дървесина. Поддържащите и отричащите и едната и другата теория може да се каже, че са колкото на брой едните , толкова и другите.
Това как са залепени ламелите – хоризонтално или вертикално, гледайки фронтално бъдещото тяло на харпуна, общо взето не влияе на стрелбата му като цяло,а влияе върху натоварването на лепилото между отделните слоеве. Когато лепенето е в хоризонтална равнина, тъй като от силата на зарежданите ластици, ламелите се стремят да приплъзнат помежду си, както листовете при ресорите на товарните автомобили.

Ще продължа след малко за тялото, че имам час при зъболекаря

[gunman]

Важен момент, преди да започнем оформянето на тялото е да имаме под ръка вече готов спусък, съгласно чиито размери , като габарит са много важни за оформянето на тялото около дръжката. Като цяло можем да използваме няколко подхода за набавянето на спусъка .
На първо място, това е да закупим готова дръжка за харпун, от която да вземем и да ползваме спусковия механизъм. Това е на пръв поглед, лесен начин за решаване на проблема, но трябва да се има в предвид, че производителят е съобразил много точно размерите на своя механизъм с този на дръжката и не ни оставя почти никакъв избор по отношение на местата за закрепване към тялото, затова обикновено се налага да правим втора „обвивка” на получения механизъм, за да можем лесно да го монтираме към нашето тяло.
Вторият начин, това е да изработим сами своя механизъм от неръждаема стомана. Това е напълно осъществимо, тъй като детайлите на спусковия механизъм на съвременните харпуни обикновено са двуизмерни тела и с повече изобретателност от наша страна, при наличието на материали и елементарни ръчни инструменти, задачата е напълно по силите на веки един средно технически грамотен човек.
Добра идея е да предвидим , че ще са ни необходими няколко неръждаеми щифта, винтчета и една или две пружинки, които ще са необходими за успешната работа на нашия механизъм. Работата с неръждаема стомана е малко по-специфична от тази с обикновена стомана, но при използването на качествени пили, свредла и подходящи дискове за рязане на „инокс” задачата не е непосилна.
Третия начин е закупуването на готов спусъков механизъм, като тук наистина при наличието на такива, предлагани на пазара, нашата работа се свежда до няколко и-мейла или телефонни обаждания и съответно едно плащане, което така или иначе трябва да се направи.
Тук можем да избираме между двата типа механизми, които могат да се намерят на пазара реверсен или директен (прав).Разликата между двата в общи линии е , че при реверсния механизъм стрелата се захваща малко по-назад, спрямо спусковия лост, което ни дава още няколко сантиметра полезна дължина на харпуна. От друга страна, недостатъка при реверсните механизми е, че спусъковия механизъм застава точно над дръжката на харпуна, което в един момент ни позволява да постигнем малко по-слаба, от механична гледна точка, сглобка на дръжката към тялото на харпуна.
И така, след като сме се сдобили най-необходимото – заготовка на тялото, ластици, стрела, спусъков механизъм, може да започнем оформянето на самото тяло и дръжката.
В момента, в интернет пространството има множество фирми и индивидуални „изпълнители”, които предлагат своите виждания по отношение на формата и размерите на тялото на харпуна.
Решенията са безкрайно много и е логично не всички да са правилни.Това е истински лабиринт, от взаимно изключващи се решения на един и същи проблеми и е много трудно да се ориентира един начинаещ в тази насока, кои от решенията са наистина правилни.Аз лично бих препоръчал да се мисли в следните насоки:
1.Да се знае, че харпуна е преди всичко едно оръжие и главното е той да е безотказен и надежден като такова.
2.Когато видите харпун с множество извивки, чупки и декоративни орнаменти, да се замислите , колко от всички тези красиви неща, в същност са ви необходими за да функционира правилно вашето оръжие.
3. Когато се загледате в на пръв поглед елементарните решения на някои проблеми, които фирмите за масово производство предлагат, да се замислите върху това, че при едно масово производство, донякъде целта е да се намали до минимум времето за производство, но при някакви допустими рамки на качествено изпълнение. От друга страна, дали не бихте могли с малко повече отделено от вас време, да се справите доста по добре от това, което е направила т.нар. „голяма” фирма.
4. Когато решите да направите „революция” в даден продукт, то имайте в предвид, че всичко което ви дойде в главата, „то” именно „то” същото, има голяма вероятност вече да е минало през нечия друга глава и след като не се е наложило на пазара, явно трябва на първо място да се замислите защо.
Като прост пример бих дал, защо не се оборудват харпуните с лазерни прицели и бързомери. Нима никой не се е сетил досега ?
Съвет…..Аз опитах вече. Не опитвайте и вие.
5. Когато работите с дърво, не взимайте за пример решенията взети при други харпуни, от пластмаса, карбон или други композитни материали.Просто дървото няма техните механични характеристики, както и те неговите.
Тук искам да отворя една малка скоба, по отношение на масово произвежданите харпуни, с дръжки и глави от различни марки пластмаси. Просто никога не забравяйте, че производителите на такива харпуни разполагат с огромен опит и натрупан през годините, финансов потенциал, може би цели конструктивни отдели от инженери и множество проведени опити. От именити харпунджии-изпитатели и изпитателни стендове, както и огромен брой, различни по състав пластмаси, със стоящите зад тях химици-инженери които се стараят да направят наистина съвършени продукти. Така че, като цяло е глупаво от наша страна, да махнем с ръка на една цяла наука и да я зачеркнем с едно движение.
Не забравяйте и друго, което е много важно. Има фирми, произвеждащи харпуни от дърво, които благодарение на компютърните специалисти, са направили много лъскаво присъствие в интернет пространството, но вглеждайки се в продуктите им, виждаме откровено направени недобри решения (най-меко казано).
Като цяло, не бих искал да се спирам на формата на тялото на харпуна, който ще правим. Тя е един индивидуален избор и всеки има право да го направи за себе си. От натрупания си опит, мога да заявя, че едно е сигурно. Малко от тези, които са показали своите харпуни в интернет и съответно са събрали „овациите на презентацията”, са имали смелостта или достойнството ако щете, след година експлоатация да си кажат честно, какви са недостатъците, които са видели в своята конструкция. И там е именно е проблема.
За тялото на нашия харпун, са много важни две неща:
Първото е неговата собствена маса, която трябва да е достатъчно голяма, за да поеме отката, който ще получим от излитащата стрела.
Второто е неговата форма, която също би ни помогнала под водата, за да се получи един наистина добър харпун,с който да може да се маневрира лесно, но при изстрела да остава възможно най-стабилен.Последното обаче се постига доста трудно и е по добре, ако сте намислили нещо такова да „прекопирате” идеята от някой, който вече си е дал отговор на този въпрос по метода проба - грешка.

[gunman]

Дааа...... видяло се е то, че монолога продължава , ами да си сядам да "Д"-то да напиша няколко думи и за дръжката


Важна част от един харпун, това е неговата дръжка, затова защото в по-голямата част от времето, което прекарваме под водата, ние контролираме нашето оръжие посредством нея. И тук мненията за нейната форма са много противоречиви.
Най-напред спор възниква по отношение на нейния ъгъл спрямо тялото на харпуна. Много трудно е да се каже колко точно е „верният” ъгъл. Според едни автори, „идеалният” е този, който се получава, когато протегнем напред ръка, свита така, сякаш държим въображаем пистолет. Отричащите тази теория са на мнение, че в много малко от случаите в същност, успяваме да протегнем по този начин ръката си при стрелба.
Друг важен момент, това е формата на самата дръжка.
Много ми е интересно, когато някое момче , постарало се да направи нещо по въпроса, представи своята „ергономична” дръжка. На пръв поглед изглежда чудесно. Добре изваяна, със място за всеки пръст, полирана и перфектно изглеждаща.
Веднага в главата ми изникват следните въпроси.
1.Много добре. А за колко милиметрова ръкавица направихте удобна тази дръжка и ако утре се наложи да смените марката и дебелината на ръкавиците си, дали отново ще ви е толкова удобна?
2. Надявам се, че тази дръжка не мислите да я държите в ръката си пет минути, а в продължение на един цял ден риболов. Е, как мислите, ако трябва да си държите пръстите в продължение на пет часа в едно и също положение, това би ли било комфортно за вас ?
3.Дали така добре полираната дръжка, няма да ви изиграе лоша шега под водата, когато и тя и ръкавицата ви са мокри.
Доскоро повечето от масово произвежданите харпуни се продаваха с дръжки, които са подходящи както за лява, така и за дясна ръка. Сега вече, започват да навлизат и производители, които продават своите харпуни с дръжки, строго специализирани за дясна ръка (в повечето случаи), с добре оформена опора за палеца на ръката.
Като цяло дръжките на масовите харпуни са по-малки по размер (поне за мен, просто съм с големи ръце), за да може да пасват в ръката, както на хора с големи длани, така и на тези с по-малки такива.
Моето мнение по въпроса е, че когато започваме да правим дръжка за собствения си харпун, то най добре е да мерим по ръката си, но с поставена на нея неопренова ръкавица. Самата дръжка трябва да е толкова голяма, че когато отпуснем ръката си с ръкавицата, дръжката да изпълва целия обем, който остава между пръстите и дланта.Ако е твърде голяма , трудно ще достигаме до спусъковия лост, а ако е твърде малка, ще полагаме допълнително усилие, освен да държим самия харпун, а също така да свиваме материала на ръкавицата. На пръв поглед, последното не е толкова страшно, но след пет-шестчасов подводен риболов, наистина настъпва значителна умора на ръката. Дали ще е с опора за палеца или ще направите удобно гнездо за неговата основа, дали ще е симетрична или конкретно направена за едната от ръцете ви, това е въпрос на личен избор и не е грешка нито в един от случаите. Харпуна си е ваш, избора-също. Ако го правите за някой, който живее на 300 километра от вас – мислете му тогава.
Ъгъла на нашата дръжка, спокойно можем да съобразим с ъгъла на някой от тези харпуни, с които сме работили досега и ни е бил удобен. В края на краищата, ако сгрешим малко първия път, то дървото като материал ни позволява да коригираме грешката си по отношение на геометрията на дръжката.

[yavorsub]

Владо -няма да споря нито да поучавам , но ъгъла за дръжка която ни е в ръката е винаги еднакъв.Свитите пръсти спрямо дланта правят един ъгъл който остава непроменен при всички положения на ръката.Теорията че дръжка с по затворен ъгъл е удачна за малки харпуни които държим със свита ръка, също важи и нямам как да отречем нещо което съществува , но знаеш моето мнение относно въпроса, знаеш истторията на дизайна на дръгжките които правя, тук за аудиторията само да спомена че "без да искам" се запознах със антрополог и след като му зададох един милион въпроси и обясних какво искам се оказа че пак "без да искам" съм улучил право в 10ката.Знам че звучи като самореклама и самохвалство , но повярвайте -искам дръжката да е колкото се може по-проста и в същото време колкото се може по-анатомична.Правил съм какви ли не дръжки, опитвал сък колкото се сетите и даже още -досега не се намерил човек да се оплаче точно от дръжката .Причината не се крие във "вроденив ми гении" (съмнявам се имам такъв изобщо ) , а в това че спазвам няколко задължителни пропорции.Няма една дръжка -супер удобна за абсолютно всеки.Има обаче дръжка която е по същата философия за всички , но в правилната пропорция за всяка ръка.Май ви досадих с толкова подробности относно една дръжка , която все пак е само ръкохватка, ама нали искаме да си направим уникат?Иначе и една дъска със спусък и ластици е ОК за случая.