Когато падне мрак

[fider]

На Таласъмският внимавай с Навяците !!!

[Младенов_78]

това прозвуча като
"Совите не са това което са"

[carp777]

носи си нож другия път и ни ходи сам

[Младенов_78]

Колега,да неби тоя да е седял "отцепка" докато някой се е опитвал да ти отвори колата.
А ако искаш да се ровиш в сферата на паранормалното провери дали не е имало смъртен случай в района-удавяне,убийство някой да е изчезвал там

[carp777]

ауу стана страшничко

[Иван Златев]

колега това ме заинтрегува адски много трябва някой път да дойда с тебе там да видим кво става а ти замисли ли се да не е дядо коледа да се е разбил със шейната,може някой от елените да е отказал

[feniks84]

абе да ви кажа чесно невярвам в такива истории за таласъми и духове, но по принцип язовира е малко страховит преди 2 години го бяха източели до половината защото правеха ремонти на яз. стена и по брега се намираха закачени много леки коли и микробуси,дори има залято цяло селище наричащо се ОРЕХОВА ПОЛЯНА където в момента са разположени садките точно под тях. Виждал съм основи,ресли на мантинели и др. постройки под водата

[feniks84]

На Таласъмският внимавай с Навяците !!!

Навяци ?? това да не са непокрастени деца чувал сам нещо такова

[feniks84]

колега това ме заинтрегува адски много трябва някой път да дойда с тебе там да видим кво става а ти замисли ли се да не е дядо коледа да се е разбил със шейната,може някой от елените да е отказал

може Чукай на дърво теб да не те срещне дядо коледа

[fider]

Там по вашия край битува такава легенда за този район,питай някой възрастен.

[Don4o_62]

Стига с тия ала-бала и разни глупости.През комунизма бях на същия язовир,и като се качвах нагоре до пътя,същата работа.Един седи горе до пътеката,други отляво и дясно на завойте, а четвъртия сваляше гумите на една кола.Аз бях с мотор и си отидох до мотора и все едно нищо не виждам.То и какво ли може да направиш.Та цялата работа е била за тараш на колата,мисля.

[karadjov77]

Или някои браконери!!!

[sandista]

Аз сега ще ти кажа кой е било ...
Горския или някой инспектор от ИАРА ?! Дошъл е да види защо ловиш пъстърва в забраната , ама като те е видял, че пък си нямал и огънче и е решил,че няма сми ..
Иначе и аз съм чувал за талъсъми и всякакви работи и винаги съм се присмивал ама имах интересна случка преди години. Пътуваме рано, рано сутринта с един приятел и още двама човека към морето. Тъкмо се съмваше , имаше лека мъгла .. Минавахме прех някакъв проход. Спомням си,че имаше много завой, а моя човек си тестваще възможностите на Х5 и не можех да спя от страх по завойте ... И в една бездна видях около 15 човека облечени в бяло. Казах му , набихме спирачки и върнахме назад. Нямаше никой ! А беше доста рано и през този проход не минаваше нито една кола. Сигурен съм,че видях хора с бели дрехи. Беше много стръмно и моше да са се шмугнали под някой навес в пещера или е*а ли го .. Кой знае какви сектанти са били .. Хората на Къци, Адвентистите или сатанисти някакви ..... Но определено имаше хора.
Какъв е извода .. пазате такъмите и себе си , че ще ви сготвят някой диваци ! И не ловете в забраната

[feniks84]

приятелю забрана за Американска дъгова пъстърва НЯМА измислена все още

[dekata]

Ето и една история за Таласъмския, която преди 7-8 години като пишех за БГ Риболовец беше публикувана на страниците на списанието. Разказа ми я един козар, докато ловях риба. Времето беше лошо, небето се издъни, цялото покрито с плътна завеса облаци, а ситния неприятен дъждец не спря цял ден. Привечер чух хлопките на стадо кози, преминаващи бавно по склона встрани от мен. Изад дърветата се показа висок, кокалест козар, около шейсетгодишен. Беше облечен с дочени дрехи, с кепе на главата. Раменете му бяха покрити с черна гумирана мушама. Махна за поздрав и ме попита кълве ли рибата. Извадих от водата живарника, в който се премятаха двайсетина костура. Козарят се усмихна и приседна на един камък край мен. Заговорихме се. От дума на дума го питах откъде идва мрачната слава на язовира. Събеседника ми ме погледна, извади пакета с цигарите, запали и след кратка пауза заразказва: „ - Още преди да дигнат стената и да завирят ряката, все тук изкарвах козите на паша. Някъде твоя възраст да съм бил тогава. Ей там нейде, зад онази чука, видиш ли я, имаше хубава поляна. А насред поляната изоставен, обрасъл бунар. /кладенец/ Всичко туй сега е на дъното на язовира. Един следобед съм със стадото на поляната. Лежа на сянка под един гъстак. По едно време слушам – музика се носи. Свирят гайди, думка тъпан. Бре. Отде тука в тая пустош, в тоз джендем музиканти..Понадигнах се, слушам, а не мога да видя кой свири... Изведнъж през листака съзирам цяла върволица хора идват откъм чуката. Точат се един подир друг. То гора отвсякъде, урви, буруни, а те слизат по една козя пътечка и сякаш плуват. Не стъпват по замята...И сичките с бели лица, като платно. И сичките пременени в носии. Нагиздени. Няма ни един дрипав... Отдалеч ги гледам – мънинки ми се чинят. Мязат на хора ама едни дребни, ей като тоя пън. Джуджета. Я имат метър, а не. Сниших се аз във храстите, уплаших се, ама не се насищам да гледам туй чудо. Пристъпват, пристъпват, и се по-близо идват...Изпърво вървяха трима гайдари. Подир тях един с тупана. По-натам – един мустакат, начумерен и с калпак. Зад него хубава, бяла булка. Млада. Нагиздена с пендари и много бледа. Младоженци. После сватбари – към педесет души. И сичките по един метър. Се еднакви...” Тук разказвача млъкна...Виждайки любопитството ми нарочно се позабави преди да продължи. Искаше от любопитство душата да ми извади... „- Та, рекох ти – сватба. Вървят, точат се, към мене идват. Към поляната. Аз не съм страшлив, но уплаших се, не мога да гъкна. Надах се да не ме видат... Едни такива, ем малки, ем страшни....и дума не си продумват.... Ни за кози се сетих, ни куче пролая...Къде ти стадо да вардиш, аз не мога да помръдна от место. Изведнъж стана видело като слънцето да е паднало на земята...А тия сватбарите вече стигнаха до кладенеца и ей тъй, както си ходеха - зеха да рипат един подир друг в бунара. Изпърво гайдарите,... тоя с тупана, подир тях и другите... Младоженекът с навъсеното лице и той. И хубавата бяла невеста. Подир тях и другите – барем един да бе останал. Преминуват край мене и се бухват в бунара. Дума не обелват.... Много ли, малко ли време съм стоял – не знам...Сичко ми беше като в сън. Стоя свит зад листака и гледам като треснат. По едно време се поопомних и беж в село при баща ми. Дъх не ми остана, краката ме не държат...Ни за стадо се сетих, ни гявол....Успокоение намерих чак в бащината къща. Сичко разказах, както си беше. Тате ококорен слуша, слуша, като свърших ми рече – И друг път съм чувал за тая сватба... Добре, че не си им продумал...Туй са зли хора – НАВЯЦИ им викат. Умрели са некръстени и все зло са правили. Много са лоши и не прощават на никой, щом ги заговори..Гневят се и на човека лошаво сторват..Голям късмет си извадил.. Та оттогава много пъти съм я разправял тая история, и то с така все така, както си беше...Стадото тате и брат ми го найдоха в гората, ама на козите нянките им сухи, мляко не пущат. А от кучето ни следа - тъй и не се намери” Този сладкодумен разказвач остави у мен противоречиви чувства. Много пъти съм бил за риба на язовира. НАВЯЦИ не съм срещал. И по-добре...Какво пък, опитайте, може на вас да ви се случи. Само да не забравите – не ги заговаряйте!

взето от тук http://wertus.blogspot.com/2007/05/2904-01052005.html