Казармаааааа

[Румбата]

Предлагам темата да се възроди !!! И тема за писане ще дам - " Кого няма да забравя никога от казармата и защо !?" Получи се малко като в час по литература , но да е кратко описателно съчинение по далечен спомен ! Темата е арна и заслужава да живее !!!

[starcho]

Румба,много нещо имам за писане,по реда си-как вкарах таралеж при дежурния,как откраднах кон от мангал и цяла нощ го яздих,как един танкер замалко не потопи лодката ни,как киризехме любовта на нудистите,как арестувах летовнички от наш и чужд произход и шоуто пред командира,как една нашенка награби пакета на старшината в дежурна стая и ни затъркаля от смях,как се търкалят по баира като тикви мераклиите за отпуска,как се маже стълбище с паркетин и се търкалят офицери,как гоних командира да върне картина и зад вратата крещеше че няма да ми отвори,как всяка сутрин всички четяха простотиите ми написани на поста и само тоя за когото беше темата не се смееше,как провеждах физзарядка озвучена със здрав хардрок,как за десерт понабихме някой старшина.Има още!

[ribolovcho]

ПОЗДРАВИ за всички от 22120-симеоновград

[djokoriboloveca]

Здравейте и от мен.Служих през1977-79г.Под 36890 гр. Г Оряховица.С.А.Д.-поделение към ВВС,строително разбира се.Та на един обект на Поморие,спим месец март в бунгалата на" Булгарплод"докато строим обекта.Зад бараката си простирам изпраните дрехи и гледам в храстите едно девойче-циганче,засукано,напълнило пазвата и ме пита:
-Къде е вафлата?
Аз в първият момент не зацепвам.Тя пак пита :
-Къде е вафлата?
-Коя вафла? Питам аз.
В това време чувам зад мен:
-Иванов,марш в бараката.Отивам в бараката и наблюдавам от там.Старшито и подава една кутия вафли.Той беше лафкаджия.После разбрахме че я е..л за вафли.Старшито се казваше Крачун Прокопиев Крачунов.

[lusienn]

Началник станция,малка мощтност,"мимоза"R-71,човека в дясно на снимката ,Сливен,1984г.

Нещо такова-ужким дай свръзка-254 караула и две шабли- стрелби-бояджия,дежурен рибар на кея-назначи ме шефа за 2 дена за банкета на шапкарите,ядоха сафрид,за мен и новобранците акула филе-от Тюленово-подарък от моряците Най важното е приятелството един зет,един кумец и е тоя Сомаджия Други подробности-последен набор 2 години и простотийки с шапкарите-главно майтапи-щото това си правеха с нас и ние с тех няма да коментираме яко смех

[Моряка]

Браво,пораздвижихте темата,винаги ми е била любима 2 млади години,пълни с емоции

[lusienn]

Е моряче така си е -истинските приятели са проверени с годините-тука колко сте-5 да имаш е достатъчно,важното е да се уважавате и помагате в нужда-без приятели истински на тоя труден живот .................

[GODFATHER]

24160-Харманли 12месеца
22120-симеоновград 6месеца
от януари 1996г. до юли 1997г.-на Жан Виденов инфлацийката-перфектно време-всеки ден по 8 часа стрелби-гръмнаха ми ушите!!!

Че е изгубено повечето време в казармата е вярно, само тъпотии и еднообразие всеки божи ден, НО е необходимо зло според мен, защото:
Точно там разбираш че не всичко което хвърчи се яде
Дисциплина, свикваш на лишения-глад, студ, малко сън, и т.н. неща които те правят по-силен.
Мисля че всички знаят що за поделения бяха тези в Харманли и Симеоновград, но аз не съжелявам че минах от там, защото после ми бе по-лесно в цивилния живот!!! Случки много и хубави и лоши, но остават само хубавите спомени естесвтено свързани с

[bobopeli]

56480 МВР Елхово
2 застава Елба,УВО-90
Най хубавите години за риболов охранявах моста на Тунджа където съораженията за охрана
допират реката.Три -четери километра река само за мен .

[Румбата]

Три -четири километра река само за мен .

Бахти и кефа !!! Късаше ли им задниците на рибите !?

[bobopeli]

Бахти и кефа !!! Късаше ли им задниците на рибите !?

Редовно

Това сигорно ще влезе в ''бисерите'' но е вярно.

На въженото мостче от което охранявахме границата имаше монтирани лампи
около тях през ноща се събираше бая летяща гад пеперуди и прочие инсекти
хващаш най едрата и я бодваш на кука 4-ка провесваш сръвта на 0,50
като другия край връзваш за моста , сигнализатор на кълването беше
РАЗКЛАЩАНЕТО НА МОСТА

[fonk123]

Бахти и кефа !!! Късаше ли им задниците на рибите !?

Редовно

Това сигорно ще влезе в ''бисерите'' но е вярно.

На въженото мостче от което охранявахме границата имаше монтирани лампи
около тях през ноща се събираше бая летяща гад пеперуди и прочие инсекти
хващаш най едрата и я бодваш на кука 4-ка провесваш сръвта на 0,50
като другия край връзваш за моста , сигнализатор на кълването беше
РАЗКЛАЩАНЕТО НА МОСТА

Лудо е било :d .... Имало ли е случаи моста да се преобръща ;d

[KVS]

Срок на служба - 03.10.1984 - 27.12.1986г
Обща продължителност - 815 дни
Място - 1984-85 НШЗО "Хр. Ботев" под 110 радиостанции малка мощност
Командири:
Ген. Гано Иванов - шеф на НШЗО
Кап. Тотев - ротен
Кап. Макавеев - взводен
старшина школник Каменов - пом. взводен

1985-1986 под 22150 (Конго) гр. Кърджали

Много алкохолни спомени, евтини ресторанти, безкрайни нощи в х-л Арпезос и бармана на нощния бар Станчо. Не съм прескачал оградата, защото излизах през портала. Правихме си дори пикници на яз. Кърджали за събота и неделя ... за съжалeние снимките са в БГ. Радист съм ІІ-ри клас. Изпита за първи клас беше на 31.05.1986г, ама тогава играеха България - Италия откриване на световното в Мексико... Спомени ...
В НШЗО-то беше 24-часов чанч. То не бяха марш на скок, то не бяха строеви, то не бяха караули, и копане, копане, копане ... В Кърджали си беше курорт. Там мога да се похваля с 15 денонощия арест, дадени директно от командира на 2-ра армия. Един ден пристига проверка от София, че имало пребит млад войник (януари 86-та). Всички гледат умно и никой нищо не знае. Тогава бях фазан и бях началник свръзки на поделението. Оказа се, че дежурен по батарея накарал дневалния да измие пода през нощта, а оня му заявил, че майка му не го е карала да мие, та камо ли той. Младши сержантчето го плеснал по врата (буквално) и му теглил една майна, че в казармата всички мият и лъскат. Да, ама оня се обадил на мама, че са го пребили и мама почнала да звъни в министерството и .... пристигна проверка по сигнал. Аз инах малшанс, да съм пом. дежурен по поделение. Като се почнаха едни наказания, не е истина. Всички офицери с непълно служебно съответствие, дежурния (старшина Кольо Николов) с разжалване в редник и дисциплинарно уволнение, мен ме засилваха към дисципа в Плевен, ударилият го отиде в дисципа за една година ... а "пострадалия" редник Ралов от Батак (и сега да го видя, пак ще го пречукам) го преместиха в друго поделение. Аз обаче си впрегнах всичката енергия и упоритост и пред комисията защитих старшината, че по време на станалото си е ползвал полагащите му се 4 часа почивка. Оставаха му 5 години до пенсия, а и беше един от най-печените хора в поделението. Благодарение на мен му се размина само със "разжалване" в старши сержант за 8 месеца и после пак го повишиха за 9-ти септември. Бай Кольо беше не само готин човек, но и страшилището за сома в язовирите около Кърджали и Ивайловград. Той друга риба не ловеше и всички трофеи бяха на стената в хола му ... Не съм го чувал от години, дано е жив и здрав. Та да допълня само случката. Ония от комисията се заядоха, че по време на почивката не е задължително да спи, а аз си измъкнах дипломата от НШЗО-то и им забих 6-цата по "Устави" пред държавната комисия. Казах им, че има право да почива, да спи и не помня още какво. Казах, че онзи пострадалия е нарушил уставите, като не е докладвал незабавно на дежурните в поделението, както и на преките си командири на сутринта. Това ми замени дисципа с 15 дни арест в Хасково ... Януари-февруари не е хубав период за арест, ама пък вдигнали поделението по тревога и изкарали 10 дни на Корен на палатки. Размина ми се, че бях поне на сухо ... Лятото на 86-та имаше голямо учение Родопи 86. Там имаше стрелби и се строяваме с едни други поделения и какво да видим, въпросния Ралов в строя от другата страна. Колегите от строя започнаха да ръмжат срещу него, а един от взводните се обърна директно и разказа на висок глас какво е направил оня. Това явно хвана декиш, защото после така го били нагласили, че и той отишъл в Плевен. След уволнението си ходих да го тъеся, ама беше на работа, та не го видях ... Това ми е най-неприятното изживяване. Иначе колко се изяде и изпи, просто не е истина. Дежурните офицери редовно идваха в нашата стая и се играяха карти до сутринта.
На горното учение ми дават един камион и шестима запасняци, да съм им старши. О, Боже, какъв старши на мъже на по 40 години??? От кръчма в кръчма, от облак на облак. Камиона пълен с дини ...
А иначе съм ходил и запас. Викнаха ме през 1988г да ходя като командир на "военно" с ученици. Хубаво беше, пък се и ожених по-късно за една от девойките тогава ...

[Павел Иванов]

Човек , ти ме съсипа отсекъде ! Как може да помниш толкоз подробности и то за казармата ? Не друго , в никакъв случай не го приемай за заяждане ! Възхищавам се на човек който може да запази толкова много кофти спомени без да ги заличи .

[G.Petkov]

Дори и по време на казармата, риболовната страст не ме остави.Носех си един калъф с мотовилки – влакно, плувка, тежест, кука. Служех в Самоков, в бившето ракетно поделение и понякога се измъквах – на Палакарията около Белчин ловях мряна и кленчета, На Искъра се хващаха на мравка много красиви кефалчета с алени коремни перки.
Историята, която ще разкажа е уязвима от страна на правилата във форума, няма да се разсърдя ако модераторите я изтрият, но тъй-като е станала много отдавна -1975 година, а има и чисто човешки елемент като мотив, ще я разкажа.
Мотивът е постоянният глад, който изпитвахме, основна грижа на батареята беше да осигурим достатъчно храна за деня и всеки се мъчеше да даде своя принос.Столовата храна беше ужасна, от нея ми остана един гастрит. В Самоков беше сравнително добре, имаше магазини от които купувахме храна и пиене/ако имахме пари/, но на полигона над сегашната филмова къща на яз.Искър нямаше нищо!Опитвахме с диви ягоди ама то десерт, не става за няждане.Един ден като ловях кленчета по реката стигнах до устието на язовира, в района на дигата и рибарниците.Сега вече не мога да кажа къде точно, но видях че има много риба в плитчината, а това беше много ХРАНА.Върннах се в полигона и загледах маскировъчните мрежи на ракетната установка, свалих едно парче с размери 10 на 3 метра, с много голямо въображение можеше да стане за рибарска, но друго нямаше. Десетина доброволци се събраха веднага и в късния следобед се съблякохме, с палеца на крака държим отдолу, а с ръце отгоре, щото няма тапи и тежести и направихме първия заход в плиткажа- извадихме десетина кила шарена риба: шаран, клен, бабушка, дребосък и тогава видях за пръв път бял амур.Един веднага се върна да извика помощ и да донесатот големите тави с дръжки, че да пренесем улова, а ние направихме втори заход и пак с успех.Сега пък дойде горския, за по младите ще кажа, че тогава нямаше ИАРА, а имаше горски надзиратели.Та този си беше горски с униформа и карабина през рамо, загледа ни – десетина голи младежи, две камари риба, ама видя и воинишките дрехи на брега.
- Що ловите рибата,бе ? попита ни човека, а аз като главен организатор отговарям,
- Ще я ядем, че горе на полигона сме умрели от глад.
Горският приседна на брега и само промърмори да побързаме, че от отсрещния бряг ни гледали и щял да си има неприятности.Третият заход пак даде десетина кг риба, дойдоха и наборите с тавите, събрахме рибата, тавите, маскировъчната мрежа и изнизахме нагоре по склона.
Тази вечер и войниците от всички батареи и офицерите се наядохме до откат, цяла вечер от столовата излизаха порции пържена риба, дойдоха от нищото и няколко бутилки бяло вино.
На другият ден обаче някой се беше оплакъл и старшия офицер ми забрани категорично „промишления” риболов, така че си останахме само с този пир, но си остана спомен.