МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

[Paviljon]

Привет колеги,

Дълго чаках почивните празнични дни и ето, че те дойдоха с пълна сила. Бях направил проучване по картата седмица преди настъпването им и още в първия ден на месеца се отдадох на любимото занимание.

Реката беше напосоки избрана взирайки се по картата предварително, но тъй като разстоянието не беше никак малко се наложи да се изстрелям от големия град още по мръкнало. Надявах се да хвана хубава светлина в ранните часове и да нащракам пейзажни снимки. В което и не сбърках. След няколко часа каране бях вече на реката и отваряйки вратата се чу приятното шумене на премятащата се вода. Тъй като се ръководех от картата и нямах представа каква ще е реката, останах приятно изненадан от нивото на водата. Водата не беше от най-ледената, а това беше важно, тъй като в екипировката липсваха ботушите. Бяха налице любимите ми речни сандали. Както всеки път като тръгна за риба екипировката е доста обемна и съм повече като закачалка с накичени пособия. Фотоапарата през рамо, кепът неотлъчно захванат на гърба, въдиците (2 бр. - една на спининг и една ултра лайт за стръв), и два сандвича в елека Бях вече готов и се запътих да се потопя в прохладата на планинската река, която беше нова за мен. А тя ме посрещна с такава красота, че дори и сега като затворя очи все едно съм още там





Посрещна ме и първият обитател на това красиво място. Незнам дъжд ли беше валяло или имаше изпарения, но навсякъде беше влажно и предполагам, че и поради тази причина се бяха размърдали земноводните


Стигнах и до първото място и веднага заметнах спининговота въдица със закачена блесна на нея, на която предварително бях премачкал контрите, за минимално поражение по евентуално закачените пъстърви, които независимо от размера връщам обратно в реката. Местата се редуваха едно след друго и всяко едно следващо ми се струваше още по-красиво от предходното. Първият половин час нямах индикация за кълване и се спрях малко да поснимам. Гледки уникални. Викам си "Тук трябва да са" Продължих да зямятам в посока срещу течението блесната във всяко едно перспективно място, с надеждата да се закачи някоя петниста красавица и ето че тя се появи


Бързо я освободих с предварително охладена ръка и хоп обратно във водата, а тя за нула време се шмугна в дълбокото. Беше риба около 20-22 см. Усмихнах се и продължих нагоре срещу течението. Следваха завои на реката, дълги или широки вирове, а на моменти изглеждащи и доста дълбоки, а по дъното разстелени като килим едри и дребни камъни, идеално укритие за речните обитатели.




На някои такива спирах за известно време и просто стоях и се потапях в невероятната атмосфера. Чуваха се звуците на пеещите птички, жужащите насекоми и шумът от движещата се планинска вода. Приказно красиво. Слънчевите лъчи започнаха да се прокрадват като отражение по водата и рибите определено са активизираха Почти във всяко едно място, в което хвърлях имах преследване на примамката, следваше почукване или направо атака. Рибите започнаха да се появяват една след друга в очертанията на кепа, който започна да влиза в употреба доста често.







Рибите бяха в нормата и около нея и на моменти преминаваха границата от 25 см. Бързо бяха освобождавани и връщани обратно в пенливата вода. Независимо, че рибите не са трофейни и след като съм решил, че ще се връщат незабавно във водата имах желанието и минимално време да излизат от самата нея. Кепът е идеално пособие за тази цел. Рибата си стои в него, откачаш, снимаш евентуално и пускаш обратно. Не се търкаля по камъни, коприви, храсти и т.н. Усмивката започна да грее на лицето ми . Отново се потяпях в магията на пъстървовия риболов, а това беше важното. Не предполагах обаче, че след съвсем малко време ще се срещна с най-красивата пъстърва, която съм хващал през живота си. Достигнах до един закръглен вир с голяма дълбочина (всъщност като се сетя и дъно не се виждаше). Заметнах блесната и на второто прибиране се закачи една пъстърва, която без да снимам откачих и върнах обратно в територията й. Заметнах отново, диагонално и прибирайки примамката с леко изтичане по течението на водата последва хубав удар и подскоци над водата. Беше пъстърва 30+, но още при самите подскоци се виждаше, че е голяма красавица. Загребах я с кепа и вече можех да я докосна с предварително охладената ръка. Това е най-хубавата пъстърва, която някога съм улавял. Такова струпване на ярки червени точки на живо никога не бях виждал. Щракнах няколко снимки и я върнах обратно във водата, а тясе изстреля като светкавица отново в дълбокото. Каква красота създава природата само. Думи няма човек понякога да я опише, а само да й се наслаждава





Тази красива риба ми беше достатъчна за целия ден, дори и повече риби да не уловя.

Приятно доволен продължих нагоре по реката, а и без да казвам уникално красивите места продължаваха за следват едно след друго.







Рибите следваха също една след друга, както и редуващите се места







На ето това място ми удари следващата красавица




Обаче, за да е пълна програмата явно не може само риби да се улавят и много сладко би било всичко. Трябваше да е изпъстрено с падания, удряния, свличане по скалите, докато преудолявах следващото препятствие и падане директно във водата заедно с въдиците и фотоапарата. На едно такова падане, едната въдица изчезна. Водата я грабна и я докопах чак в следващия вир в края. Но преди това стабилно си бях изгърмял коляното при едно подхлъзване и цепнал петата от падането в реката. По-нататък по време на предвижването имах още едно пързаляне по склона и отново цамбур в един от вировете, като тогава и един от средните водачи на спининговата пръчка се изкриви стабилно, но остана здрав, а свободната ми ръка е все още изпонадрана стабилно. Всичко това го казвам, защото по такива места е важно наистина да ходят двама души. Определено на тази река, когато и да отида отново, определено ще бъдем двама за по-сигурно. Така при последното падане, където само главата ми остана да стърчи над водата се простих и с кепът , който уж на гърба се оказа завлечен от реката, но това го разбрах минута две, докато нареждах монолог от ругатни. Търсих къде ли не, но го нямаше (съжалявам за подаръка бат Димо). Сега определено трябва да се осигуря нов такъв.

Реката ме изпрати в края на деня с цялата си красота.


Равносметката за деня беше около 50 уловени балкански пъстърви. Ударите определено бяха над 100. Видяните риби определено бяха повече, които се появяваха като сенки. Размерът им варираше от 18 до 30+, като съм убеден, че има и по-големи , но друг път ще разбера. Реката определено е жива и се надявам такава да си остане, защото подобни кътчета са вече на изчезване и ако ние не се грижим за запазването им ще останат единствено в спомените ни. Всяка една уловена риба е освобедена преди това с предварително охладена ръка, върната обратно, а куките на примамките премачкани. На стръв имах уловени около 5-6 пъстърви. Всичко останало е на блесна.

Поздрави и наслука на всеки един от Вас

[jivko.uzunov]

Красиви риби и много хубав репортаж колега.Продължавай в същия дух.

[Borislav Haralampiev]

Класика Павка Пак страхотен репортаж.
Поздрави за което

[starlight]

Здравейте колеги,

Първо едно голямо браво на Павката за страхотния репортаж.
Време е и аз да напиша малко в темата за последните ми два излета.

Денят е 1 Май 2013 - ден на труда.
Имах малко време до ранният следобед и реших да проверя една рекичка с цел разузнаване.
Около 9 сутринта бях на реката. Посрешна ето този красавец:



Реката беше разкошна (само за Бат Димо )





За съжаление рибки нямаше...
Имам само две почуквания на дребосъци в един по-голям вир и това беше.
Ето го и вирчето:



Поразходих се доста по реката, все пак бях на разузнаване.
Стигнах доста на високо, а гледките бяха невероятни...



На връщане успях да заснема един дъждовник (мисля че така се нарича) как се опитва да плува



Макар и без снимка на риба се прибрах доволен.

Петък 3 Май 2013

Отново на разузнаване, този път малко по-надалече
Забих се по един пътища, по които преди нямаше да посмея да тръгна, но нали вече си имам нова кола за риба, трябва да се тества

Гледката уникална:



Реката, към която се бях запътил се оказа доста пълноводна и мътна.
Нямаше начин да се ходи по нея.



Продължих да се катеря и да търся някой по-малък приток.
Най-накрая го намерих. Водата не беше малко, но пък беше бистра.



Още с първите няколко замятания се записах:



Бях на седмото небе Намерих си сам река, в която има рибки.
Обнадежден, че в реката има риба продължих смело нагоре.
Все пак търсим нашенските петнисти красавици

Паднаха ми зъбите... Мястото беше рай...







Колкото по-нагоре се движех, толково по-трудно ставаше за ходене, за сметка на това пък ставаше все по-красиво. И аз като колегата Павел успях да падна и да стана целият в кал, вода и пясък, но гледките си заслужаваха и грам не ми пукаше.







Други рибки в тази прекрасна река не успях да хвана, но може и аз да съм калпав.
Знам само, че ще отида отново по тези прекрасни места, само малко да падне водата.
Останах предоволен...

Надявам се репортажа да ви хареса.

[С.Върбанов]

Красоти !

[lachezarnb]

А честит нов автомобил, не знаех че вече си го взел ( може би щото ми е нещо сухо гърлото )
Като се замисля не знам за кое по-напред трябва да черпиш, за колата или за това че си попаднал на такова място

[Paviljon]

Репортажът Мариянски е страхотен и честито за новата придобивка, която може да те отведе до труднодостъпни места Ще ме откараш и мен до някое интересно място и дай Боже и рибки да има.

За паданията и плуванията добре дошъл в клуба Бат Димо също има опит в тези начинания.

Бре всеки хваща сивени, само аз не мога да се разпиша

Поздрави и наслука

[pitcha]

За паданията и плуванията добре дошъл в клуба Бат Димо също има опит в тези начинания.

На тая работа – с паданията - съм направо идеолог. Шлифовал съм ги до съвършенство.

На последното зарибяване направих ново майсторско изпълнение – тоя път с пълна кофа с рибки в ръка. Илиян Маранзика ми е свидетел. Натъртих заднико качествено, но рибки не разлях. Генерална тренировка за петък.

А тая риба нещо е съмнителна. Много странна. Като сивен, с червени точки. Иначе и мястото и репортажа.... Супер.

[misho_tsakov]

Евала. Мариане, и аз чух за колата и мойто гърло сухо... Сивен си е бре. Аз тез празници имах риболов само 2 часа, но пък ме качи товарния влак!! Смики нема че ми се откачи в краката, но кефа беше налице. Аре до петък!

[starlight]

Къде ги тези товарни влакове бре
Аман бре, само дребни ги ловим

ПС. Димо и на мен ми направи впечатление. Доста борбена рибка.
За колата ще почерпя на следващото събирате или парите ще отидат за риби

[Borislav Haralampiev]

А честит нов автомобил, не знаех че вече си го взел ( може би щото ми е нещо сухо гърлото )
Като се замисля не знам за кое по-напред трябва да черпиш, за колата или за това че си попаднал на такова място

Я и азе да се умешам между сухите гърла. Ей това да хващаш този сезон, ако не почерпиш.

АНАТЕМА

[pitcha]

След почти месечни лишения от риболов, съчетани със съдиране от бачкане и няколко обществено полезни мероприятия, най-после дойде ред и аз да ида на риба.
Миналата седмица сбърках тежко с избора на река. Цял ден се мъчих да фана нещо на една от мелкото реки, където при бистра вода нема шанс. Смених три вида стръв и само ги гледам как отиват... и се връщат. После турих блесни – само подгонвания и толкоз.
Резултатът – в началото две хванати на стръв, но и двете нагълтали и неснимани. Така става, като не се ходи редовно и се губи тренинг.
В такива ситуации обикновено ме мързи, но понеже не бях ходил отдавна, а на стръв – хем не щат, хем някои нагълтват – тоя път се отдадох и на откровен мухарлък. На нимфа – отиват до нея и се връщат. Турих им една безмилостна суха муха – само два удара, и двата откачени?? Абе въобще – пълно отчаяние.
Те ви малко снимки:











Изводът – работата е вредна, риболовът – полезен. Викам си – повече няма да се лишавам по тоя начин – само да се излагам. И вече ще ходя редовно.


Е, и тая седмица пак уцелих гредата. Имах един ден само, в останалото време трябва да бачкам. Избраният район – един приятел от старата риболовна дружинка има вила там. Обаче местни и приходящи просто не ги оставят рибите да пораснат. И вчера кво се оказа – през нощта до сутринта порой, реките мътни и кървави. Шансове нищожни.



Намерихме една река относително бистра:



..... и тръгнахме по нея. Доста обезрибена река, но все пак хванах три риби по около педя и имах десетина излапвания на стръвта от друг дребосък, но нищо сериозно.







Ето защо няма да съм във фокуса на събитието. Главният герой е синът на моя приятел.

И така - Андрей Артарски .... и Магията.
/Запомнете това име – човекът хвана първата си щука на спининг на четири и половина години/.
Първо излапа сума ти от това:





Отдавна не е ходил, че баща му го помръзва и даже не му бяха взели въдица. Затова го въоръжих с една моя тояга – доста неподходяща за него, и му давах от мойте блесни.
Първата добра новина – човекът си го може и му трябват съвсем малко съвети:





[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/bw0FuLPjLQ0?hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/bw0FuLPjLQ0?hl=en_US&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/CI8es4j3YhE?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/CI8es4j3YhE?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Втората добра новина – не се сбогувах с нито една примамка, което в мътилка може да се случи на всеки.

Имаше три четири удара в една от малките реки, но на дребни риби, които не се закачиха.
Оттам на голямата река. Тя самата – поизбистрена в следобедните часове, все още доста мътна, но не невъзможна:



И двамцата на спининг. По няколко подгонвания на дребосък, по едно две почуквания, но нищо хванато.

Голямата случка стана накрая. На един хубав вир прекарахме двайсетина минути, сменяйки доста примамки. Таман да си тръгваме и при едно от последните замятания – г-н Артарски тъкмо докарва блесната до брега и тръгва да я вади от водата, вдига я – и хоп, една яка риба около четирийсетте скача във въздуха към нея ...., скива кво става... и се отказва.
Трябваше да го видите тогава. Очи - чинии, крака – макарони, образ и звук няма. И аз се постреснах, затова пропуснах да го увековеча с някоя снимка. Разчесахме вира още половин час, но нищо повече не се случи.
Обаче – да знаете едно. Групата на омагьосаните вчера се увеличи с още една бройка. Блясъкът в очите, загубата на разум и всички други симптоми са налице.
Нема отърване вече.

[mita4eto]

Сигурно всички Балканци в момента гледат как се шамарят немските футболни корифеи насред оъо на владенията на бабичката, но аз реших да събера малко красота от Магическите репортажи и не сгреших! Бат'Димо, изкефи ме не толкова самият излет (абе гот си е, ама нейсе), колкото това, че си подал стръвта на Андрей (май така се казваше) и момчето я е нагълтало чак след хрилете ... оттам НЕМА вадене на куката, няма и късане на монофила, вече е закачен завинаги

[Бат Стан]

Димо, въдичката си му е екстра на момчето. Браво на малкия. Що се отнася до риболов в мътильок, днес имах много интересен излет на една река, където бях и вчера (повече няма да отида тая година), много пресирана с трудни и уплашени риби, обаче силиконовата ми примамка два дни работеше без грешка. На мейлите ще ви пратя системата, а вие си преценявайте дали да я ползвате. Работи, та се къса!

[Paviljon]

Привет колеги,

Бат Димо е голяма работа. Кой ли не е запалил по този уникален риболов, където допирът до дивата природа и емоцията от улавянето на красива пъстърва са в унисон. И аз си мисля, че малчуганът е зарибен завинаги

Вчера реших за направя целодневен риболов, защото не знам кога ще мога отново да отскокна за цял ден...

Дълго се взирах в картата предишните дни преди да реша към коя част на България да се отправя и коя река да посетя. Харесах си място, на което не съм бил досега и не съм виждал на живо. Както се казва стрелях на посоки. Станах на следващия ден още по мръкнало, набързо спретнах два сандвича, проверих екириповката и снимачната техника и потеглих, че доста път ме чакаше. Докато карах гледах луната каква е пълна и голяма и как се усмихва. Последният път, когато я гледах така закръглена докато пътувах имах страхотен риболов и се надявах тайно денят ми да е също такъв. На няколко пъти се губих по пътя, докато търсех сред плетеницата от чупки. В крайна сметка го нацелих и продължих. На един завой ме изненада сърна, която се шмугна в шубрака, след минута див заек притича, а след няколко завоя още една сърна. Такава красота и такава усмивка лепнах на лицето. Стигнах реката, а по нея едни шубраци. Оказа се доста по-малка от това, което предполагах, но си беше пъстървова от всякъде. Водата доста хладна, та ми се разтракаха зъбите още в ранни зори. Местата страхотни. Като ето това



НО риба нямаше. Не само, че нямаше удар или преследване, но и никой не притичваше по вирчетата, а някой доста обещаващи. Може и аз да не съм нацелил правилния момент или примамка
Продължих да облавям още час и ми дойде друга идея. Рибата явно я няма, а аз няма само гледки да преследвам, нищо че спиращи дъха. Магията е не само в гледките и усещанията, а и когато рибата също присъства. Иначе все едно нещо липсва. Отворих картата наново и взех решение да препусна нови сто и кусур километри, но да пробвам на друго място... След два часа бях вече на втората река (къде 12.00 ч). Наново екипировката на гърба и право към реката, която по-обемиста от първоначалния избор. Дъждовете са си казали думата.



Температурата на водата по-добра от сутрешната и можеше да се джапа в нея, но изненада. Тъкмо да замятам и гледам отпечатък от ботуши Пресен!!! Бих толкова път и сега да вървя зад някой преди мен. Нищо. Ще пробвам да излъжа някоя петниста въпреки факта. Заложих на въртяща блесна Пантерка заради по-силната вода, но се работеше трудно заради течението. Воблери също разметнах, но пас. Мина известно време без да има индикация за риба или поне да забележа, но на едно по-спокойно място хванах първата балканка за деня , която бързо се самоосвободи от безконтрената блесна. Значи все пак стартирах. Продължих нагоре по реката, а местата уникални. Водата зеленикава и премятаща се, а камъните отдолу разхвърляни хаотично, криещи своите тайни.


На едно от местата, се хвана точно на изваждане на примамката ето тази красавица



която след откачане на примамката направих серия от снимки, за нагледност на самото пускане. Нали нямам видео и приложих друга схема за онагледяване пускането:









Опръска ми очите, но замина мълниеносно в дълбочината . Понесох се нагоре по реката, а стъпките на ботуши все бяха пред мен, а никой не виждах. На следващото страхотно място блесната се разписа с още една красива балканка.





Общо взето рибите бяха на рядко и имах няколко извадени пъстърви, а изминатото разстояние в пенливата река голямо. Дано да е било заради течението. Видях някоя и друга риба как атакува или преследва, но бях и без поляризационни очила и може и това да е затруднило видимостта.
На един сравнително плитък участък докато пресичах кръстосах краката си, подхлъзвайки се и така се метнах по гръб с целия инвентар. Целият мокър, панталони, гащи, елек. Добре, че апарата беше в чантата, че иначе ... По-нагоре реката започна да изтънява и се раздели на две. И двата ръкава достатъчно обрасли от нависнали клони, шипки и какво ли още не. Стоях на кръстопът и реших да поема по единия участък. Такава джунгла и такова лазене беше. Съжалих, че нямам по-къса пръчка. Доста нагоре се понесох, докато малко се разреди гъсталака, а поточето едно прелестно красиво. Изглеждаше, че човешки крак не е стъпвал и на мен сърцето ми се разтуптя от вълнение, а красотата навсякъде. Камъните червеникаво жълти и разпръснати и посипани по между им с лек пясък. Тук трябва да се. Чувствах го. Ето и малко гледки, радост за окото





И наистина имаше по няколко риби в бързей или вирче, които преследваха като светкавици блесната, но плахо почукваха или ако удареха, веднага се откачаха. Нали съм без контри и предполагам това помагаше. Нищо. Важното беше, че са там и размерът им беше добър. Болшинството сенки бяха на мерни риби и бяха по много. След неуспешен опит за атака веднага се изпокриваха. А аз трябваше на моменти да се провирам като партизанин, но си заслужаваше определено. Сред тези стари гори и откъснато място започнах да се оглеждам при всеки шум. Май бях попаднал в царството на дивите животни и не знаех кой ме наблюдава отстрани.


На моменти ми се счуваха звуци или си въобразявах, но постоянно оглеждах терена.

На ето това място ми подгони охранена балканка, която не се закачи, а след това не повтори.


Като преминавах през потока внимавах да не прегазя някоя петниста.

Пъстървите, които успях да уловя бяха толкова красиви. Снимах само една риба да се придобие представа за красотата на природата и те кара да се размислиш колко крехко е всичко как с една движение може да се унищожи.

На ето това място, хванах пъстърва, като често се случваше от вир или бързей да имам по няколко атаки и уловени по 2-3 пъстърви. Толкова красива прелестна. Какви красоти само създава природата









Бях зареден за много време напред от допира с тези гледки и преживявания през деня. Постоях малко до ето този вир, след което сгънах такъмите и се отправих към колата, която беше доста далеч от мен.



През деня хванах около 25 балкански пъстърви, като рибите варираха от 18 - 27 см. Може и по-големи да е имало, но не успях да разбера. Атаките бяха доста повече. Всяка една риба е пусната обратно на свобода. Като равносметка за реките. Първата без следа от живот или поне аз не забелязах. Втората по-голяма и определено жива , което ме зареди вътрешно изцяло. Като затворя сега очи все едно съм още там

Поздрави на всички и наслука