случки и спомени под водата

[Булти]

Браво !... Бургаския залив е нахакан с оръжия от войните ....интересно ми стана , само как рибарите са я открили , да не са били рапанджии с наргилета

[Nasko Y]

Уцели в десятката .

[Диканаров]

Два пъти почвам и два пъти си трия записаното без да искам в " съвети ......" Та затова реших да посъживя тази тема, още повече, че съветът към по-новите колеги би бил по-скоро спам в темата на Манук.
Преди много години бях с още шест мои колеги в една квартира в Москва. Някои от нас бяха ергени и Ники бе един от тях. По време на езиковия си стаж в Либия се запознал с бъдещата си съпруга. После се оженели, после Ники започна работа там в една от водещите ни инженерингови фирми. След време и аз заминах там на работа, като семейството на Николай стана опорна точка за мен през първите ми дни. По това време Николай чакаше първото си дете. То се роди в болницата Джала на Триполи, нещо като Майчин дом в София. Покрай това събитие се запознах с много наши гинеколози, сестри и акушерки, работещи в Джала. Нашите специалисти хивееха в камп, наречен Регата, разположен в западните покрайнини на Триполи. Източно от кампа бе стар, порутен комплекс от ресторант, кафе, басеин и стаи за почивка. Пред комплекса имаше изградена буна от голями скали с формата на голямо П. Само западното крило бе с бетонирана алея, под която минаваше канал за лодките. В лагуната биваха закотвени двайсетина лодки.
Вени бе съпруг на акушерката на Дани, синът на Николай. Вени поработваше от време на време, като втори член. Бе много сръчен и го търсеха. Изкарваше добри пари и си бе закупил пълен харпунджийски комплект. Имаше голям мерак, но нямаше особен успех. Сприятелихме се и след време, когато и аз бях с оборудване излизахме понякога заедно. Там на два километра, западно от Регата в един малък залив с островче в средата бе и така нареченият Френски плаж, където европейците се събираха в петък.
Веднъж по РАИ казаха, че на следващият ден се очакват бури над средиземноморието. Либийската прогноза бе почти копирана от италианската за бури и вълнение. Аз си рекох, че либийската прогноза не ще да е достоверна, а и Вени ми бе предложил да побучим заедно. Речено , сторено. Цъфвам в кампа, а времето сутринта прекрасно, тихо, морето искрящо. Само на хоризонта две тънки черти :-една тъмна и отдоло светла, блестяща. Мина ми нещо през главата, но си рекох, ако е от бурята, то е много далече и ще изкочим. Да, ама като се заиграхме с рибата, а имаше ние се отдалечихме на 500-600м от брега. Аз имах една котка, една лисица и октопод , а Вени платерини и зеленушки, когато водораслите под нас се залюшкаха. Аз извиках на Вени да излизаме. На буната имаше прибой от 0.5м., нодето доближим нарасна на 2м. Вълните с нарастваще сила се разбиваха в буната и пръските надхвърляха за 15-20 минути 5-6м. Водата която навлизаше в лагуната през буната излизаше от прохода с непреодолимо течение в морето! Отначало решихме да плуваме, към френският плаж и там да излезем на пясъка. Но не отчетох, че водата на този двукилометров скалист бряг ще се върне през пясъчния плаж в морето с две страхотни струи обхождащи островчето. Нямахме шанс да излезем. На скалистият бряг прибоят бе като този дето гледаме сега на варненският вълнолом. Върнахме се към буната, като мислех дори да плувам

[Диканаров]

на вътре. Буйовете ни бяха като плоски дюшечета с джоб в средата и можехме дълго да плуваме и да търсим изход, почивайки си на тях. Но като се върнахме към буната забелязъх, че покрай циментовата пътека и насрещната струя се образуват редица водовъртежи. Забелязах и едно място в буната около 5-10м което оставаше с ламинарно течение при ударът на вълната, а на останалите части прибоят бе от 5-6м. На брега се бяха събрали наши общи приятели и се суетяха. Видях и четири арабчета, че готвеха един зодиак да влизат за да ни вадят. Взех от Вени харпунът му и му казах да плува между циментовата пътека и насрещната струя. Вълните ту показваха там теметата на скали, ту ги заливаха. Вени тръгна с кроул, но без да гледа и се насочи към върха на П-то. Знаех, че отдоло има кухина да се паркира автобус и едва успях да хвана плавника на Вени за да го накарам да гледа. Вени стигна до средата на пътеката и повече неможеше, защото насрещвото течение от протокът за лодки бе непреодолимо. Тогава каталясъл прегърна една от скалите дето се показваше до пътеката и така я стиснал, че водата ту го заливаше, ту го показваше до гърдите. Един от арабските рибари успя да притича по алеята и да го сграби за неопренната качулка и с последващата вълна да го изтегли , като се затъркаляха по цимента. Аз отрязъх буйовете и навих въжетата на харпуните. Буйовете моментално изчезнаха през пяната. По късно намерихме моят, но без риба в лагуната, а на Вени с рибата. За мен спасението бе единствено ако можех да хвана подходяща вълна и да мина точно по средата на тези 5-10м. със ламинарно течение. Трябва да ви кажа, че тогава никакъв страх не изпитвах. Бях като машина. На два-три пъти дебнех вълната от разстояние, преди да се реша да атакувам. От време на време усещах, че върховете на плавниците ми опират на дъно или камъни под мен и след това идваше вълната. Нямах много време, че арабчетата ако влезеха, щеше да е фатално за петима ни. А те монтираха вече двигателя. Усетих допира на дъното на върховете на плавниците и се изстрелях. Просто прелетях през буната. Удетих едно много силно дръпване и удар в десният крак и вече се претъркалвах от другата страна на буната. Излязох. Имах само на десният глезен една струйка кръв, като от разчесано място от комар. Нищо ми нямаше. Маската ми бе здрава, но канията на ножа ми бе счупена на две и върхът на ножа ми стърчеше отгоре. Явно ножът се е закачил и прашките на канията са се разтегнали, ножът е пречупил канията и така се е освободил. Страхотен късмет. На брега се направих на голям мъж пред приятели и познати. Благодарих на момчетата, а те ми казаха, че са известили бреговата охрана за хеликоптер, защото видяли, че е дипломатически помер на колата ми. А им отговорили да следят какво става и ако отидем навътре ще дойдат. Късмет! Късмет! Само това оставаше и хеликоптер да ме вади. Да ама нощем една седмица мускулите на краката ми играеха, като от мравки и само това сънувах. Това е наверно от отпускането, след максималната мобилизация. Да имахме дяволски късмет.
С Вени се видяхме много години след това и той ми каза, че от тогава неопренът му не е разгъван. Отказа се! Но го пазеше! А аз на следващия почивен ден бях пак във водата. Но на това място никога повече не съм гмуркал и винаги оглеждах брега за евентуални изненади при вълнение. Просто опитът се натрупва постепенно и нещо, на което преди никога не би обърнал внимание от незнание или предубеденост , или небрежност сега го отчиташ и предвиждаш, като евентуална опастност.
Та съветът ми е: Никога не подценавай метереологическата прогноза, независимо какво виждаш в момента в морето. От ласкаво, става безмилостен убиец за минути.

[Диканаров]

Да си призная няколко пъти съм ходил там сам, стоял съм на брега горе или съм ходил по пътеката, като съм си пресъздавал всичко отново и отново. Това, което първоначално несъм забелязал и което ме спаси бе разлика от 1.5м в нивото на челната страна на буната. Тези десетина метра ламинарна вода са били заради разбиване на насипа и снижаването на нивото . При спокойна вода на тези десетина метра нивото на насипа бе до половин метър, а в страни над два метра. Камъните от срутването бяха от вътре повече, но имаше и от вън . На това място стената не бе така стръмна.
След години морето затлачи с пясък лагуната и нямаше вече място за лодки.

[ildobrev]

Мале, малеее! Диканаров, голям късмет!

[Булти]

...страхотен разказ , отново ...

[boqn_belchev]

Здравей, Диканаров! Баща ми работеше в ГРМП и също е бил в Либия в края на 80 и началото на 90. Той ми е разказвал, че в средиземно море има много риба в крайбрежните води. Аз за сега не съм се гмуркал в други морета, но с радост чета историите за тях. Разказите ти ме накараха да се почувствам така сякаш и аз съм бил там и съм ги преживял. Благодаря ти, за приятните емоции!

[boqn_belchev]

Футболисти на море





Част от момчетата, с които играем футбол се събираме понякога, някъде на зелено да хапнем и пийнем. Този път избрахме Чала Борун. Tе вече бяха ходили там, ние с жена ми също.

Това е едно място между Русалка и Яйлата. Пътечката тръгва от „паркинга” минава през малка горичка, продължава по склона, стига до едно дере и влиза пак в друга горичка, след което се стига до плато обрасло със степна растителност. Преминават се високите треви и се върви по ръба на скалата. Гледката е много красива и всеки път поспираме да се полюбуваме на красотата, на природата. В последния участък се слиза отвесно по образуваните скални стъпала, където много трябва да се пазят термосите (казвам го от опит) и всичко чупливо. Последната част е стръмна пътечка, която стига до скалистия бряг. Пътят не е кратък, но си заслужава.

Долу всички побързаха да влязат във водата. На мен ми отне повече време докато облека неопрена, да натоваря оборудването - гагам, живарник, харпуна и ножа на боди-борда и да вляза.

Първо щяхме да извадим малко миди.

Беше около обяд. Слънцето беше високо, нямаше почти нито едно облаче, а вятърът съвсем леко набраздяваше морската повърхност. Не очаквах да видя риба в това хубаво време. В началото е много плитко и на места камъните почти одраскваха неопрена. Така докато излязох от рифа и водата не стана 3-4 метра. Приятелите бяха заминали по-напред и вече бяха зад скалите.

Малко преди да стигна до голямата скала, видях пасаж от заргани, които изглеждаха доста едри. По ме впечатли пасажа от платерини, който беше малко-по навътре. Помислих си „Аха значи все пак ги има”. Въпреки че преди това няколко от момчетата бяха минали от там, рибите не се бяха изплашили. Първият пасаж го пропуснах с идеята първо да извадя миди и след това да ловувам, но на вторият не можах да издържа. Откачих харпуна от боди-борда. Хвърлих котвата и заплувах по посока на пасажа.

Легнах на една скала, а рибите идваха точно срещу мен. Бях на около 2 метра, а под мен 3-4м дълбочина, когато стрелях първият път. Пасажът беше от около 30-ина риби може би и не се бях прицелил достатъчно добре но пропуснах. Заредих и се гмурнах пак на същото място. Зададе се по-голям пасаж. Този път се прицелих по-добре, поведох рибата и пак изтървах. За първи път стрелях по пасаж и, може би, наличието на много риба да ме разсейваше и затова да не успявах. Заредих отново, като вече плувах след рибите към открити води. Странно, но те направиха завой и се озоваха между мен и брега. Така, без никакво прикритие, за първи път ловувах в открити води. Доближих се колкото мога повече до рибите, прицелих се, поведох една по-едра и стрелях. В първия момент си помислих, че отново съм изтървал, но след това видях как стрелата отива към дъното с риба на нея, а на въжето още една риба започна да се върти. Тръгнах към дъното, взех стрелата, но без да хвана рибата. Рибата, която се мяташе по-нависоко беше по-голяма и се опитах да я хвана. Тя ми се изплъзна от ръцете, но за жалост и от въжето. Видях я как отива към дъното и газ след нея. Когато я доближих тя с такава скорост отплува навътре, че се отказах да я преследвам. Насочих се към другата, която все още беше на въжето. Тя също беше на дъното само с тази разлика, че беше и на въжето. Малко съжалявах за рибата, която бях изтървал, стори ми се доста големичка. За първи път удрях две риби на веднъж. Адреналинът ми се беше покачил и изпитах чувство на радост от късмета, който имах. Гмурнах се отново на същото място и не след дълго рибите пак се появиха.

Вече бях по-уверен и този път не пропуснах. Рибата се оказа в живарника.

Чак като я прибрах забелязах, че приятелите нещо ме викат. Като отидох да видя какво става ми разказаха за многото риби, които са видели и още се въртят наблизо. Аз им показах какво има в живарника, след което опитах да пострелям още но без успех. Отказах се за момента и взех гагама да изкарам малко миди. Гмурнах се откъм външната страна на скалата посока морето. Преди време по тези скали имаше хубави големи миди, но сега и тук се беше намесил рапана. При едно от излизанията си Иво ми подвикна, че наблизо има делфини и ме попита дали съм ги видял. Когато се гмурнах следващият път, чух дори и гласовете им, приличаха на подсвирвания с уста, които преди това не ми бяха правили впечатление. Честно да си призная, малко ме достраша. Напълнихме живарника с миди и помолих Иво ако може да го изкара на брега, а аз да пострелям още малко.

Бях забелязал, че голяма част от рибите стоят на повърхността, зад една скала, която се подава малко над вълните, които след като се разбият в нея образуват много мехурчета. Делфините може би ги държаха да не влизат навътре. Дали мястото беше много богато на кислород или ги предпазваше от делфините, не знам, но само малко обикаляха и пак се връщаха зад скалата. Стрелях около сто пъти, но без особен успех. Успях само веднъж, а рибите дори и не помисляха да си тръгнат. Веднъж дори ми се стори, че скъсах ластика. Оказа се, че се е отвил жълъдът. Не можах да си обясня причината и се отказах. Върнах се пак на предишното място.

Зарганите отново бяха там. Подгоних ги, дори стрелях веднъж без успех. Подгоних и платерините и от два поредни изстрела имах две риби. Самочувствието ми започна да се завръща. Отидох пак на дълбокото и пак нищо. Бях решил вече да излизам, когато забелязах много удобно място за засада. На около 1.5-2м имаше дупка в рифа, колкото да легне един харпунист. Залегнах и зачаках. Появиха се 4 големи риби. Мисля че бяха кефали, но не мога да твърдя, понеже още не сам отстрелял такава риба. Имах достатъчно въздух, изчаках и вече си мислех, че няма как да пропусна от такова разстояние, а само как ще се изфукам пред тайфата... Стрелях, а рибата офейка без дори да я погаля със стрелата. Явно морето беше решило да я запази, а на мен да напомни да излизам.

На брега ме чакаше жена ми, доволна от подводните картини и снимките, които беше направила. Разказах и набързо за преживяванията. Тя също ми разказа за многото риби които е видяла, след което се качихме горе при момчетата, които през това време бяха опекли мидите и заредили скарата. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и се разделихме с отбора. Бяхме взели и палатката. Искахме да лагеруваме на Дуранкулашкото езеро, но това вече е за друга история.

Всички снимки са на личния ми фоторепортер - жена ми.

316281_1823353203546_1831710846_1234939_1974162356_n[1].jpg (111.14 KiB) Преглеждано 922 пъти

307101_1820870461479_1831710846_1233664_438821806_n[1].jpg (134.7 KiB) Преглеждано 922 пъти

309620_1820878941691_1831710846_1233669_465772945_n[1].jpg (129.81 KiB) Преглеждано 922 пъти

[boqn_belchev]

313005_1821106467379_1831710846_1233796_941818529_n[1].jpg (98.29 KiB) Преглеждано 922 пъти

321014_1821106627383_1831710846_1233797_424654735_n[1].jpg (105.06 KiB) Преглеждано 922 пъти

401079_347992048545552_100000042793759_1356286_1775829465_n[1].jpg (127.6 KiB) Преглеждано 922 пъти

[boqn_belchev]

393331_347990041879086_100000042793759_1356271_368596418_n[1].jpg (84.58 KiB) Преглеждано 922 пъти

381966_347991568545600_100000042793759_1356283_1021435319_n[1].jpg (178.35 KiB) Преглеждано 922 пъти

394519_347990618545695_100000042793759_1356275_345452665_n[2].jpg (69.11 KiB) Преглеждано 922 пъти

[boqn_belchev]

377890_347990478545709_100000042793759_1356274_742097309_n[2].jpg (39.98 KiB) Преглеждано 922 пъти

394823_347991865212237_100000042793759_1356285_1723261916_n[1].jpg (158.26 KiB) Преглеждано 922 пъти

[boqn_belchev]

374764_347991321878958_100000042793759_1356279_551378990_n[1].jpg (167.08 KiB) Преглеждано 921 пъти

407145_347991711878919_100000042793759_1356284_670955619_n[1].jpg (149.73 KiB) Преглеждано 921 пъти

[boqn_belchev]

301531_1823318002666_1831710846_1234918_1954304435_n[1].jpg (144.64 KiB) Преглеждано 920 пъти

296760_1823292162020_1831710846_1234905_215900760_n[1].jpg (96.72 KiB) Преглеждано 920 пъти

293916_1823284121819_1831710846_1234900_901320731_n[1].jpg (109.02 KiB) Преглеждано 920 пъти

[С.Върбанов]

Прекрасно ! С екстра завършек