Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

Не си падам много по снимките и повечетo снимки, дет` бих пуснал няма да са мое дело.
И тези видео не са правени от мен, но са от тук.
Е, излизат само като линкове, но пък така, който не иска да ги гледа, няма да се разсейва. Мястото е около Синеморец.


http://stonetales.multiply.com/video/item/20/20


http://stonetales.multiply.com/video/item/19/19


http://stonetales.multiply.com/video/item/18/18


http://stonetales.multiply.com/video/item/17/17


http://stonetales.multiply.com/video/it ... IM2834.AVI


http://stonetales.multiply.com/video/item/14/14


http://stonetales.multiply.com/video/item/13/13


Т

[stonetales]

Малките чудеса.

В ангажираното ни, натоварено и понякога доста неподредено ежедневие, чудесата текат толкова последователно, толкова плътно едно след друго, че ние на практика не ги забелязваме. Свикнали сме с тях дотолкова, че подминаваме собствените си творения.
По тази причина смятаме, че не съществуват. Че чудеса могат да правят само избранниците и посветените.
Всъщност – какво смятаме за чудо?
Посаждайки растение, дърво или давайки живот на нещо, ние сме свикнали да очакваме резултата след определено разстояние от време. Ако дървото израстне за няколко години – всичко е наред. Нещата вървят „нормално”, според нашите очаквания. Няма чудо.

Но ако дървото израсте за седмица или за час – тогава всеки, забелязал това „избързване” във времето, би възкликнал нещо от рода на:
- Ауу, видяхте ли? Това е чудо!

В този случай времето между причината и следствието е „съкратена” по някакъв начин. Същността на „чудото” за нас е заключена не в нещо ненормално – дървото си расте кротичко – а в скоростта , с която е вървял процеса. Някаква промяна в рутинния процес на осъзнаване.

На практика – станало е нещо неординерно, нещо, което е нарушило нашите „нормални” възприятия за време.
Дали това е чудо? Всеки може сам да си отговори. И ще бъде прав за себе си, тъй като това ще му бъде показано от неговото лично тълкуване на действителността.

В светлината на последните открития на квантовата физика, за което има вече много публикации, времето и пространството са гъвкави, модални и многоизмерни. И само нашето съзнание, което подобно на жив браузер „чете” света в някакъв определен порядък, ни навежда на мисълта, че бързо израстналото дърво е някакво чудо.
Всъщност, бързият растеж може и да е много бавен? Зависи от гледната точка.

Подобно или по същият начин стоят нещата с „бързото” излекуване при някой случаи. Общото е, че ние приемаме за чудо всяко нещо, което е извън порядъка с който сме свикнали да възприемаме света.


Нека оставим мисловните игри със скоростта на времето.
Едни живеят по 25-30 години, но толкова интензивно, че всякаш са живяли 300. Други остават по 80 или 100, но умират празни, пред телевизора. Сякаш е въпрос на интензитет и наситеност, а не на продължителност или разтегляне. Някъде там, в безкрайността всичко това се пресича.
Да погледнем към ежедневните примери за ежедневни „чудеса”, които са резултат от нашите мисли, визуализации и намерение.

Бих искал да обърна внимание на ежедневните чудеса, които създаваме самите ние. Толкова ординерни и забързани, толкова естествени и спонтанни, че ги наричаме ежедневие. Проста смяна на имената, нищо повече.

Да речем, че пътувате нанякъде – с кола или пеша – без значение. Тръгнали сте в десет сутринта, тялото ви, съществуващо в тази наша реалност, бавно се премества към друга точка във същата реалност. В единадесет часа вие вече се намирате в крайната точка.
Да кажем, в десет излизате от дома си, в единадесет вече сте на гарата. Добре, нищо странно и неординерно, ще кажете, за какво ви занимавам с глупости?
Явно, материализирането на вашето тяло на гарата, след около час не е нищо особенно. Може би.
Излезли сте от къщи, с ясната визуализация, цел и намерение към единадест без нещо да сте на гарата, за да си купите билет и към единадесет и нещо да хванете влака за планината. Примерно.
Процеса тече бавно и последователно, всеки един ход, завой на пътя, ъгъл, крачка, всяка една мисъл е под вашият контрол. Няма прекъсване на действителността и за момента вие все още се чудите за какво „чудо” ви говоря.
В началото на това развитие на действителността вие сте избрали разклонението на Кръстопътя, което води към гарата. Тръгвате по него. Ако стигнете до края на тази визуализация с крайна точка гарата, тялото ви ще се е преместило в една и съща реалност, за един час време, от дома до гарата. Последователната и непрекъсната материзализация на тялото ви, в следващи и следващи сектори на действителността, ще следва пътя от дома до гарата. В десет тялото ви е у дома. В единадесет вече е на гарата. Тъй като в процеса няма никакво прекъсване, забавяне или забързване, смятате, че няма нищо необикновенно. Домът, час време, гарата. Добре.
Обаче вие имате избор, имате и непрекъснати разклонения на Кръстопътя. Единствено вашият избор ви води до гарата. В този случай, следвайки стотиците разклонения на пътя ви до гарата, вие сте променяли мястото си в пространството и сте се появили от плът и кръв на гарата.

Втори вариант.
В десет без една минута звъни телефонът и след някакъв раговор, вие сменяте намерението си и решавате да тръгнете към киното.
Във същата тази наша реалност, отново в десет часа, вие излизате от дома си и поемате стотиците и хиляди разклонения на пътя ви до киното. В единадесет се появявате, пак от плът и кръв пред киното.
Трети вариант , четвърти вариант.......
Все възможни, все материални и все зависещи от вашият избор............
Вие самите материализирате себе си някъде по едно и също време, но на различни места, в различните варианти.

Е, ако това не е чудо, какво е тогава?

Само от вашата мисъл и намерение, действителността се променя и подрежда по различен начин.
Онзи ден пътувах ме със Слави и решихме на връщане да минем през едно селце, с много хубаво, старинно кръчме. В главата ми се завъртяха различни визуализации и представи за разположението, менюто, красивия заден двор. Заразказвах му и поехме, на връщане, към селцето. Телата ни, с помощта на колата се запътиха към кръчмето.
Както си карах, Слави се запритеснява за детето си и реши да не се отбиваме. Съгласих се с него.
В този момент телата ни, последвали нашите мисли, запътуваха в друга посока.

Помислете сами – колко много „чудеса” правите всеки ден. Но не забравяйте, че при всичките си умения или неумения, всички сме деца на Господа.

[GODzillata]

Мноо каменари в сайта, бре...

Но къде е тънката линия между профито и аматьора?
Кой създава изкуство и твори за кеф, и кой дялка нещо за кинти, а к'во значение има т'ва и прочие екзистенциални въпроси...

За мен те т'ва е изкуство:


Свинско със зеле!....И люто чушле задължително!
Има разлика между свинско със зеле и свинско със зеле......дЪл обаче е по-добре да е с прясно зеле или с кисело? Киселото зеле навява ли зимни спомени от рода на "зима е, вук вие в полето, аз си чешем мъдето и вадим зйелето"?

Аз като готвя само през есенно-зимните месеци, т'ва прави ли ме по-малко готвач, ако готвех целогодишно? Профи ли съм или аматьор-чревоугодник?
*беш ли му мамата...

[Мънцата]

Има разлика между свинско със зеле и свинско със зеле......дЪл обаче е по-добре да е с прясно зеле или с кисело?

Разлика определено има Кире, от киселото кът пръдна и се не трае

[stonetales]

Че то не е и ставало въпрос кой какъв е даже!

Спомням си дядо - Бог да го прости - след киселото със свинско и баницата, слизаше до "магазата", пълнеше каната с червен отел и сипваше на масата орехи. Каната се изпотяваше, точно като преялите около масата и започваше "бавно ритуално самоубийство след преяждане" с чукани орехи и червено вино:)

А пък един друг дядо от Драгичево, Пернишко казваше:
" - Ти ми дай на мене пръжоли и кана с червено вино, па ме чекай да умрем!"

[lusienn]

Е рубриката продължава-като втора спам тема Я си представи тука-5 професора по психология.До мен на бюрото има учебници за 4 курс

[lusienn]

По телевизора-съобщиха трагедия в Турция-7.2 по рихтер.Има жертви и ранени

[stonetales]

Код` ти кажа Лю?:)

На мен ми стига моята "психология". Който не му харесва - не е длъжен да я споделя. То всъщност Никой не е длъжен. Ако пък темата дразни някой модератор, че нещо не е по правилата - да я трие.

Всеки си пише каквото си иска - ами то и аз това правя:)

За мен всичко се слага под един знаменател - добре ли ти е тук - тук си. Не ти ли е добре тук - излизаш и отиваш там, дето ти е добре:)

А, учебниците - не са ли писани и те от хора? Не се ли водят ежегодно и ежедневно битки между същите тези хора, чия теза да надделее? А чия теза Точно е вярната? И кое/кой/кои точно определя/т верността на тезата?

[GODzillata]

Е рубриката продължава-като втора спам тема...

Мда, въпреки философския си характер.
Важното е да се придържаме към основната идея. Пишеш за т'ва и онова, ама задължително трябва поне един ред, включващ Живота, Вселената и всичко останало.

А, учебниците - не са ли писани и те от хора? Не се ли водят ежегодно и ежедневно битки между същите тези хора, чия теза да надделее?...

Битките са за едни пари, чии учебници да се отпечатат и да бъдат наложени на все по-затъпяващите ученици - наша бодра смяна.

[lusienn]

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=796176

[INCUBUS]

И строго по темата -кво става с прехода,в смисъл дали с пътеводителя на Каменните лакардии го минахме или още не сме и на кой служим,мааму,и изобщо относно служенето какво общо имат каменарството,че и на Годзи свинското със зеле ? /Мънца,ако го поемаш свинското със зеле и люта чушка по-извисено,т.е.,в съчетание с мастика "Пещера",газове няма и атмосферата остава в пълна хармония /.

[GODzillata]

...относно служенето какво общо имат каменарството,че и на Годзи свинското със зеле ? ...

Рънътъ праи борбътъ!
Те т'ва е общото - закъде без ляб и манджа?! Моем ли извървя прехода без да муаме?
А свинското със зелйе води до газове и като ги отделяме т'ва ни дава тласък напред, та сичко си е взаимосвързано, шъ знаете!

Малииииий, а е само 2:55.

[stonetales]

Е, а добриютро:)
Виждам, че правите каквото можете, за развитието на темата:)


Ай по едно кафенце от мене:

[INCUBUS]

Ако знаех,че ще черпиш,нямаше да се наливам от "служебната"машина,а сега вече е късно,кафето-изстинало,а мастиката и айрана ми са по-изстудени.И наистина,няма газове.Какво става в крайна сметка с прехода,още ли прехождаме или вече сме го "изходили" ?:lol:

[GODzillata]

...Какво става в крайна сметка с прехода,още ли прехождаме или вече сме го "изходили" ?:lol:

Оня ден за малко да прекратя моя преход...
Минах с 80 без да спирам на стоп....разминах се на секунда и на два метра от един спускащ се по баира бус.
Беше рано сутрин, още ми се спеше, бях забравил за стоп и т.н......ей така стават сакатлъците!