Нещата от живота.

[boqn_belchev]

41006_1334519056879_1648166330_764843_8350689_a[1].jpg (10.52 KiB) Преглеждано 752 пъти

[boqn_belchev]

Кефалът-Платерина



Седмица след това пак сме на Болата. Времето беше слънчево, а в морето леки вълни, които много рядко образуваха зайчета, вятърът беше по-скоро изток от колкото югоизток. По буната се бяха наредили рибари с бомбарди и чепарета и от време на време вадеха по-някоя риба. От улова им ни стана ясно, че няма много риба, но за час два може да се напълнят един два тигана. Влязохме от лявата страна малко да се гмуркаме. Водата още не се беше стоплила много, а и това, че имаше много медузи накара жена ми да излезе рано. Аз поостанах още час, стрелях по една-две риби, но без успех. Малко преди да изляза жена ми каза, че един човек на буната хващал по2-3 сафрида при всяко хвърляне. Аз забелязах, че на повърхността между медузите покрай буната има много малки пасажи от граца. Интересното беше, че се движеха между медузите сякаш ги използваха за прикритие. Повъртях се малко да се поогледам за някоя по хубава рибка, но не видях такава. Не е приятно да се гмурка, там където рибарите хвърлят въдиците, и не бива гмуркачите и рибарите да си пречат, а да си помагат. При едно от последните гмуркания на камъка до мен забелязах едно скъсано чепаре, което явно беше стояло във водата поне ден два. Взех го, беше само с 5 куки и оловото беше предварително намалено от предишния собственик на около 20g. Винаги нося въдица и машинка в колата, така че като излязох направих един бърз монтаж и започнахме да хващаме. Рибките не бяха големи дори бяха и маломерни, но не мисля, че с нашия улов бихме застрашили популацията на сафрида. Не оставях оловото да падне до дъното. Не хвърлях навътре, а точно пред тетраподите, където бях видял преди това рибите, дори и не го оставях да потъне много. Почти с всяко хвърляне се вадеха риби. Голяма част от тях се откачаха още по тетраподите във водата, понеже пръчката ми беше 2.70м, а и част от контрите на куките ги нямаше, но винаги оставаха по 1-2 а понякога и повече. Така за около час и половина напълнихме три-четири пръста от кофата с граца. Решихме да спрем, защото си бяхме хванали колкото за една вечеря с прясна риба.
Точно бяхме прибрали въдицата и забелязахме делфините. Дойдоха от към Русалка. Бяха от най-големите срещани в Черно море делфини-Афали. Стадото може би беше около 20 делфина, движеха се на групи от по 2-3 делфина като най-близките бяха на около 50на метра от буната. Повъртяха се 2-3 минути пред буната, след което изчезнаха и се появиха между двете буни . Хората се бяхме събрали на буната и всеки гледаше да си избере по-удобно място за наблюдение на делфините и тяхната игра, а всъщност това беше игра на котка и мишка. Част от делфините бяха под водата и не позволяваха на рибите да се скрият в дълбочина, като същевременно с това ги събираха в кръг и ги принуждаваха да се събират към повърхността. На повърхността ние наблюдавахме как друга част от делфините, засилвайки се в пасажа с риба скачат над водата и откриват мощните си тела, след което с плясък се връщат във водата. Това продължи около 15 минути. В резултат, на което се образува огромно червено петно в морето от следобедната закуска на делфините.
Реших да посъбера малко рапани за гарнитура към грацата. Облякох неопрена и влязох във водата. Още с влизането ми видях пасаж от големи риби, а водата беше до кръста и помолих жена ми да ми донесе харпуна. До тогава не бях виждал пасажи от толкова големи риби в нашето море. Изглеждаха много нервни и въобще не се спираха, а само се движеха напред назад в плиткото. Може би бяха наплашени от делфините, които видяхме преди това. Делфините бяха и причината да са на плиткото в залива и да не смеят да отидат в по-дълбоки води. Да стоят от защитената от ветровете страна на буната в плиткото между камъните, където обикновено има само малки рибки. Рибите се движеха предимно на границата образувана от пясъчното дъно и групата камъни Групата от камъни ми осигуряваше и добро прикритие. Въпреки това, че рибите бяха много и големи първите няколко изстрела не можах да отстрелям риба. Просто стрелата ми не ги достигаше, държаха се на малко по-голямо разстояние от колкото можеше да стреля харпуна ми 75ца. Криех се зад един камък и се надявах да дойдат по-близо до мен. Когато приближаваха, само леко да помръднех и им виждах опашките. Така може би около половин час се дебнехме и с всеки пропуснат изстрел си мислех, че това е било последния и пасажа ще изчезне. Може би страха на рибите от делфините е бил много по-голям, защото те продължаваха да стоят в плиткото. В един момент ги изгубих от поглед и си мислех вече да излизам, когато забелязах, че пасажа е между мен и буната. От теченията се беше образувал канал дълбок около 1.5 метра 7-8 дължина и около 2 широк, които започваше точно в началото на буната. Пасажът беше в този канал и рибите след като ме видяха започнаха много бързо да се изнизват, като трябваше да минат между мен и буната. Помислих си, че това е много добра възможност и не трябва да бързам, а да изчакам точния момент. Пропуснах много риби и вече си мислех дали са останали още когато се зададоха 4 големи риби прицелих се в най-голямата стрелях и видях как стрелата се забива в камък заедно с рибата на нея. Изстрела беше много точен. Стрелата беше влезнала малко зад единия хрилен капак и беше излязла през другия. Сигурно беше прекъснала гръбнака на рибата защото тя не помръдваше. Това беше и първата ми голяма риба, която бях отстрелял. До този момент можех да се похваля повече с риболова на попчета от колкото с бели големи риби. Радостта ми беше голяма. Жена ми е успала много точно да улови момента на радостта, защото аз не мога да го опиша.

[boqn_belchev]

47345_1340328002099_1648166330_775388_6384145_n[1].jpg (92.47 KiB) Преглеждано 752 пъти

[boqn_belchev]

Доста време си мислех, че тази риба е кефал, може би поради това, че беше толкова голяма или поради това, че не бях улавял преди това кефал, а и не бях чел достатъчно за рибите. И да знам, че жълтото петно на хрилния капак е един много важен белег, че това е платерина, а и това, че формата на телата им е различна.

58341_1340328482111_1502753_n[1].jpg (84.56 KiB) Преглеждано 751 пъти

[Булти]

...ехе , кво става тука ве ...утре с кеф ще дойда на работа да чета ...предварително благодаря ... ...

[lusienn]

Мойте съболезнования на близките на загиналите хора от наводненията,бедствията и други стихии в милата ни родина-нека силата бъде с тях Амин

[spear]

...ехе , кво става тука ве ...утре с кеф ще дойда на работа да чета ...предварително благодаря ... ...

Булти ами май се роди Булти 2
Както ми е кеф да чета теб така и Боян

[baretata]

Вече си мислех че няма да прочета в сайта нищо по различно от народна медицина или за деветата вълна. Изкефих се от разказите на Боян, шапка свалям на Митака и на Диканаров за техните разкази , ето това ми се ще да чета тук. Вярно е че в този сезон не можем да се хвалим с риба, ама такива като вас момчета поддържат огъня тук.

[boqn_belchev]

Булти, Първо здравей! Второ да се извиня, но тези истории ги пиша от есента, така че може би ще има само още една утре. Трето да ти благодаря за споделения опит, често съм чел и препрочитал мненията, коментарите и историите ти, и съм се опитвал да науча нещо и да си извлека поука. Накрая и да благодаря, за упражнението със стола за кръста! Почти всяка сутрин правя няколко упражнения. Задължително го включвам, не мога да кажа, че напълно изчезна болката, но определено има много положителен ефект.

[boqn_belchev]

Spear, с колегата Миро често сме гледали твой снимки, клипове и сме ги коментирали. За мен товоя опит и знания са като на професор. Радвам се, че разказите са ти харесали.

[boqn_belchev]

Сезон 2011


Времето прекарано през зимните месеци на 2010-2011 използвах за да прочета повече за рибите в нашето Черно море. Имам една книга „Черно море под вода” от Любомир Клисуров, подарък от жена ми, която доста често разлиствах и дори си записвах разни неща. Така ,а и не без помощта на интернет успях да открехна малко вратата на познанията за подводния свят.
Първите ми няколко гмуркания, минаха без много голям успех, но въпреки това видимо усещах разликата от миналите сезони. Макар времето прекарано под вода да не беше много, при всеки излет успявах да улуча поне една риба. Интересното беше, че просто всеки път рибите ме допускаха по-близо до тях и ставах все по-уверен. Мислех си, че харпунът ми е малък и за това не мога да достигна до рибите, но се оказа, че техниката ми не е била много добра.
Първата риба която взех, мисля че беше на Болата или поне за нея си спомням сега. Един приятел беше на Болата заедно с годеницата си. Не се бяхме виждали от много време и по-голямата част прекарахме на хавлиите и на заведението на плажа, но накрая влязох във водата. Бях се гмурнал точно на ъгъла на буната бях легнал на пясъка, може би на 6-7 м и се криех зад един тетрапод, които беше наполовина засипан. Опитвах се да тренирам техниката на засада след като се появи пасаж от илария, и на няколко пъти рибите си доближаваха толкова близо, че можех да ги достигна с върха на харпуна, дори се опитах и да стрелям по тях. При едно от излизанията ми забелязах кореми на няколко хубави риби, които бяха няколко метра над мен и малко в страни от мястото, на което се гмурках. Гмурнах се отново, рибите бяха на около 3 метра дълбочина зад един тетрапод, реших да се гмурна под тях и бавно да ги доближа. Рибите си похапваха по тетрапода и въобще не ме забелязаха, до момента в който една направо се насочи срещу харпуна ми. Стрелях и видях как стрелата преминава през рибата.. Понеже бях влезнал без кукан, излязох веднага след това, но бях много доволен, че успях да улуча рибата по начин, както го описваха хора, които са прекарали много часове под водата.
Следващите няколко излета също продължиха по подобен начин. Дочаквах рибите да ме доближат стрелях много, но на кукана имаше най-много една риба. В средата на лятото, на почивка в КК Дружба беше един приятел със семейството си. По професия е професионален войник и също е запален по подводния риболов. Беше с един 65 см харпун, което не му попречи да се прибере от почивката с доста риби. Разказваше как стрелата много често достигала рибите, но не можела да ги пробие. Сменихме върха на стрелата с по-тънък накрайник и попаденията и резултатите незакъсняха. Един ден се бяхме разбрали да се гмуркаме на Фичоза. Отидохме точно по обяд в най-голямата жега и никаква риба не видяхме с изключение, на един пасаж от иларий. Въпреки това този ден се оказа доста поучителен за мен, за това, че се научих да водя рибата. До този момент много често пропусках дори и рибите, които са близко до мен. А този ден Петър ми показа как да водя рибата и така от истински войник научих техниката на водене на мушка.

[Диканаров]

[boqn_belchev]

300991_1889602013606_1648166330_1492076_896204866_n[1].jpg (77.5 KiB) Преглеждано 680 пъти

300991_1889602133609_1648166330_1492079_1650037889_n[1].jpg (54.5 KiB) Преглеждано 680 пъти

[boqn_belchev]

312956_1889613773900_1648166330_1492091_357058644_n[1].jpg (71.39 KiB) Преглеждано 679 пъти

312956_1889613653897_1648166330_1492088_459923207_n[1].jpg (104.76 KiB) Преглеждано 679 пъти

[Булти]

...ехе , кво става тука ве ...утре с кеф ще дойда на работа да чета ...предварително благодаря ... ...

Булти ами май се роди Булти 2
Както ми е кеф да чета теб така и Боян

...верно , разказите са страхотни адреналина ми се покачи , докато четях ....дано има още ...благодаря и аз за положителните отзиви ...и едно разказче започнато от мен през детските ми години :

остров Болшевик

Слънчево утро . Юни . Морето бе застинало и по неговата огледална повърхност пробягваха хиляди слънчеви зайчета .Слаб вятър носеше равномерното боботене на корабчето за Острова . Самото то уверено цепеше морската шир и оставяше след себе си , дълга и разпенена бяла лента , сочеща към Бургаското пристанище .
Сред засилващото се бучене на двигателя се дочуваха и ритмите на дискомузика . Корабът бе пълен с летовници . Повечето бяха чужденци , които неуморно щракаха с фотоапаратите си , сред тях - бели като сирене софиянци с лъснали от кремове против изгаряне гърбове и двама , трима запалени рибари . Шумната тълпа пулсираше ...
Хората зяпаха грамадните силуети на танкерите закотвени в залива , сочеха ги , спореха . Всеки искаше да се покаже вещ в морското дело ...
Само отпред на носа , като последните чешити , седяха три момчета с моряшки фланелки , които като че ли не се интересуваха от нищо . Блъскайки се , настъпвайки се , натискайки се един в друг , тълпата хора от задната палуба ги гледаше завистливо ...Така е , като екипажа на кораба са твои хора . А как няма да са твои , като всеки ден пътуваш с тях , разговаряш , спориш и ги имаш за близки . Въпросните момчета бяха редовни посетители на остров Болшевик . Всяка сутрин хващаха първия рейс и вечер се прибираха с последния . Ако има някакъв начин , дори щяха да се преместят да живеят на Острова , но за съжаление това беше невъзможно ...
Най -накрая корабът се удари в стария кей на Острова . Шумната тълпа взе да клокочи и боботи , настъпи раздвижване и хората взеха да се блъскат към изхода . Тримата приятели изчакаха равнодушно тълпата и последни стъпиха на островната земя . Навсякъде кънтеше от човешки говор и подвиквания - летовниците се бяха засилили да разглеждат манастира . Горко му , ако и този път не се срути , сигурно никога няма да се срине . Тройката заби по една странична пътека и се загуби някъде сред скалите в източната част на Болшевик . Щом стигнаха целта си , момчетата стовариха раниците си върху хлъзгавите скали и почнаха да тършуват в тях . След малко влязоха в Морето , само че доста пременени . На главите си носеха маски и шнорхели , харпун в едната ръка , нож на крака и неизменните плавници . На кръста им висеше кукан , прикрепен към гумен колан . Предстоеше им състезание , кой ще удари повече попчета и тримата щяха да нарушат покоя на Нептун , но всеки поотделно щеше да разкрие , сам за себе си неговите прелести . Затова те бяха решили след състезанието , всеки да разкаже това , което бе видял и преживял под водата лично в този вълшебен ден ....
Слънцето отдавна се бе скрило . Корабът държеше курс към Бургас . Приятелите бяха седнали около голямата правоъгълна маса долу в салона . Говореха разпалено и около тях полувидими и полуневидими , плуваха и се носеха огромни скатове , кефали с размера на акули , попчета с чудовищни глави и всевъзможни морски чудовища и твари ...
...за съжаление приятели , разказа тук свършва - детско непостоянство ...тримата приятели бяхме : Аз , Фюта и Миро Калмара и ...давам мило и драго да се върна в онзи вълшебен последен момент , когато бяхме събрани тримата и разпалено обсъждахме , машините работеха , слънцето залязваше ...а сирените ни махаха за сбогом от Острова