Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

Така е:)
Човек или философствувателствува или е Терминатор:)

И аз днес набих спирачки на подбалканския, щот` се бях заблеял по някакъв надпис, интересен. А Шкодата Фелиция пред мен даже и не разбра, какво и бях подготвил:)

[INCUBUS]

Забрави третото-или е жертва.Категорията "жертва"е много обширна - жертвата може да е както на филосфстващия,така и на Терминатора,така и на закона,а също и на друга потенциална жертва,на която пожертването е писано за по-късен момент,но която се е проектирала в действителността като блейка или като Терминатор.

[stonetales]

Предлагам малка почивка от взимането на сериозно.

Нека поговорим за Дишането. Изгубената връзка със Вселената.

Твърде субективно изказване, но бих искал да ви представя своята гледна точка. Естествено, че вие сами ще решите за какво става дума.

Една от връзките със Вселената, която продължава през целия ни живот е прекъснатата при раждането пъпна връв.

Мястото, през което сме се хранили от майките си. Постепенно пъпа се свива навътре, но енергийната му функция остава. Споменал съм го специално, някъде из темата. За съжаление тази връзка дори не е позната на много хора. В повечето атрофира докрай и продължителността на човешкия живот рязко спада.

Причината или една от причините за това е, че нашият светоглед е обърнат изцяло навън. Непрекъснато имаме задачи за решаване във външния свят, а дори когато нещо се обърка в самите нас, отново разчитаме на външния свят да разреши проблема ни.
Болни сме – тичаме при доктор, гълтаме лекарства и треперим в очакване Отново нещо външно да ни помогне. Не самите ние да си помогнем. Сами сме се изтикали на заден план и акцентуваме единствено върху външни за нас неща.
Забравяме за себе си. Служим на друго, не на себе си.

Има една чудесна история, за един умиращ, който в самият край на живота си разбира, че ако първо беше променил себеси, тоест беше обърнал внимание на себе си, може би щеше да промени и нещо друго наоколо – каквато е била и юношеската му мечта. Едва в самия край на живота си.

Все пак го е разбрал – дори и твърде късно.

Е, естествено това би било наречено Егоизъм, тъй като същият този, външен за нас свят е изнамерил и постановил много етикети и рамки, за да на ни държи в някакво подобие на ред и порядък.

Но нека да се върнем на дишането.

Дишането е топлата прегръдка на Вселената. Същата тази прегръдка, която си разменят влюбените, майките и децата или пък стари приятели. Колко много сме го забравили, можете лесно да установите, ако се опитате да задържите вниманието си на него. Вниманието бяга непрекъснато по „неотложни” задачи и твърде рядко се спира там. Човек се сеща за дишането си почти толкова рядко, колкото излиза сред природата или му се налага да го използва извънредно.

В уседналият ни, съвременен живот, дишането ни постепенно атрофира до степен, която ни се струва смешна и невъзможна, но самите ние постигаме тази степен на самозабрава.
Често срещаме стари, пълни и изморени хора, които пуфтят като локомотив, всеки път когато им се наложи да станат или да направят някакво движение. Обществената нагласа ни е повлияла до такава степен, че за старите хора се търсят домове на първия етаж. Тоест, те приживе се обричат на лишаване даже и от елементарното усилие, необходимо за изкачването на няколко етажа, което естественно се последва от някакво по дълбоко раздишване.

Стоенето пред компютрите, пред щандовете, около масите, не изисква дълбоко дишане. По тази причина постепенно забравяме изцяло за дишането, тъй като умът ни е зает с други неща. Да не говоря, че повечето от хората, освен ако не са спортисти, никога вече не дишат дълбоко. Повечето даже и не знаят какво означава дълбоко дишане.

Жените дишат с върховете на белите си дробове, с помощта на ключиците. Вечният сутиен или корсет, стегнатата модна дрешка или впит модерен панталон ограничават гръдния им кош и корема и единственият изход е „нагоре” – дишане с върховете на дробовете.

Някои от мъжете запазват дълго дълбокото си дишане. Един стандартен образ е на пълен мъж със свален под корема колан – за да може да диша удобно.

Забележете как дишат малките деца. Коремчетата им се издуват изцяло, като мехчета, когато поемат въздух. Дишането им е естествено и дълбоко, то е такова по рождение. Диафрагмата е здрава и подвижна. По рождение човек диша дълбоко и естествено, но уседналият начин на живот го води до атрофиране.

Изобщо не споменавам цигари, алкохол и храни. Тогава няма да има край.

Децата запазват дълбокото си и естествено дишане дотогава, докато носят меки и удобни дрешки. Вечните им игри ги принуждават да дишат дълбоко и всички сме изумени от бликащата от тях енергия. Резултат на непрекъснат „рефреш” на кръвта, посредством пълно, бурно и дълбоко дишане.

Започнат ли обаче официалните дрехи, колани, сутиени и униформи, естественото дишане остава на заден план.

Не, не предлагам да ходим голи. Дори самото помисляне за този вариант ми е чуждо.

Предлагам нещо съвсем друго. Поне на мен ми върши работа.

Литературата, която засяга дишането, го разделя на три степени. Долно, коремно-диафрагмено, средно –гръдно и горно-ключично. Комбинирането на трите вида вдишване се нарича и е дълбоко дишане.

Лично аз дишам коремно –резултат от многото години различни дихателни упражнения и постигната сетивност и контрол на дишането.
Но – упражнения за дишане – много. Всяка една самостоятелна школа залага на различни дихателни техники и интересуващите се са го забелязали отдавна. Дали са тези или онези упражнения или техники – всичките те са обединени от едно –осъзнаването и съзнателността на процеса. В някои китайски школи дори имат заключване в началото и края на вдишването и издишването. Трудно е.

Както винаги, ви предлагам вариант - не тотално разрешение - а някакъв практичен вариант за разрешаване на задачката. Споменал съм ви отдавна, че осъзнаването е изход от всяка една ситуация. И тук – както винаги – осъзнаването е изход от тази ситуация!

В случая осъзнаването се заключава в спомнянето на простият факт, че Дишаме.

Спомняне, защото ние винаги живеем със спомени.

Спомени, че току що сме целунали някого, спомени, че току що сме ударили или оскърбили някого. Спомени, че току що, някой ни е разказал играта. Или пък ни е провървяло изведнъж.

Спомени.

Нека си спомним, че дишаме.

От пъпа нагоре, до мечевидния израстък в основата на гръдния кош, се намира център, всмукващ енергия. Спокойно можете да го проверите и усетите, при условие, че искате да проверите кой сте и на какво сте способен.

Представете си, че искате да излезете навън и да покажете на околният свят какво представлявате. Нима ще се концентрирате в петите???

Центъра на „изказване”, на изражение, на представляване, се намира в областта между пъпа и гръдният кош. Там се усеща особено налягане, в моментите, когато ви се налага да се представите съвсем физиологично пред света.
Там се усеща и налягането, когато към вас идват идеи и реализации.
Там се усеща налягане и когато към вас идват негативни влияния. Първите тръпки и усещания за отрицателно развитие на нещата идват през този център. Усещат се като „свиване”, „стягане” и подобни . „Сви ме под лъжичката”. Не случайно някои хора "заключват" центъра в такъв момент, скръствайки ръце пред него. Всеки, който е разучавал "езика на тялото" е наясно с това.

В тази „местност” от тялото се намира връзката със Вселената. Посредством дишането.

Усетете го. Вкарайте вниманието си там - във дишането – и изследвайте.

В началото дишането ви ще се задълбочи неимоверно. Ще усетите чувство на „глад”, на „недостатъчност” на „липса”.
Нормално е. Вие сте се върнали към Вселената. Престанали сте да атрофирате.

Продължавайте.

Не е необходимо нищо повече от осъзнаване на процеса. Просто дишайте и издишвайте съзнателно. Бъдете наблюдатели на процеса. Само го наблюдавайте. Не го товарете със знания за „правилното” протичане на процеса.

Дълбините, през които ще ви поведе вашето дишане, могат да бъдат достигнати само от вас.
Не мога да знам какви са те.
Знам само, че ще бъдете впечатлени от себе си.

Вдишвайте.
Издишвайте.
Наблюдавайте.

[chirusa_bg]

Кво мислите за легализацията на проституцията?
Или по-добре, манете я легализацията, какво мислите за "обществения резговор" по темата?

[stonetales]

Нямам мнение:)
По-скоро - все ми е тая:)

[snegk]

Нямам мнение:)
По-скоро - все ми е тая:)

Как така нямаш мнение, толкова много безсмислени мнения имаш а за нещо толкова важно немаш

[Jack Daniels]

Кво мислите за легализацията на проституцията?

Отдавна трябваше да е легална, ама мафията не дава щото ще губи кинти

[Мънцата]

Кво мислите за легализацията на проституцията?
Или по-добре, манете я легализацията, какво мислите за "обществения резговор" по темата?

И за киселото зеле

[GODzillata]

Аз също нямам мнение за проституцията....не ми дреме дали ще е легална или не - все ми е тази, така или иначе няма никога да опра до такива услуги, самата идея за платен секс не ме блазни.

По въпроса за дишането - аз съм от тия с корема и колана отдолу, пуша, тежко ми е да дишам, инфарктът чука на вратата, добре че не пия, иначе досега е-хеее....нощно време си слагам лепенки Breathe Right, 'щот имам и сънна апнея....бас държа, че много от вас също имат, ама не знаят, та накарайте някой да ви слуша как дишате или дали спирате да дишате по време на сън.

[Ачо ♣]

....'щот имам и сънна апнея....бас държа, че много от вас също имат, ама не знаят, та накарайте някой да ви слуша как дишате или дали спирате да дишате по време на сън.

Ех,Кире-"цар" си на бисерите!!!

[stonetales]

ХА ХА ХАХААААААААА:)
Е, сега, Киро, АКО кажеш че и на сън се гмуркаш и биеш риби - ЩЕ ИЗБИЕШ СИЧкитЕ РИБИ:)
ХА ХА ХАХАААААААААА:)


ЕЕЕЕ, НЕ!:)

[stonetales]

Е, НЕ:)
МИслех си, че аз съм най - отлепения, ама Киро зе байряка в свои ръце:)

[Булти]

...не е майтап тя , сънната апнея ...

[Ачо ♣]

...не е майтап тя , сънната апнея ...

Че не е майтап е вярно,но не знаем дали Кирето наистина я има!

[GODzillata]

...не е майтап тя , сънната апнея ...

Разбира се, че не е, та не разбрах к'во толкова им е смешно на колегите...
100% КамикЪ има апнея!

В Щатите, а вече не само там де, изучаването на съня си е цяла наука.
Сънната апнея най-добре се диагностицира докато си вързан към компа и спиш.
Тя е и причината през деня човек да не се чувства комфортно, защото макар и спал, си е недоспал, мозъкът не се е хранил достатъчно с кислород и един ден просто си умираш в съня.
Вариант е да се ползват едни специални апарати за дишане, докато спите, нагнетява въздух и сънят вече е ок, е, малко е като при Дарт Вейдър, ама за да е силата с вас, трябват жертви.

Аз я имам......много от вас също, само че не подозират.