Има ли гъбари?

[mantaray]

Колега счетоводител,благодаря за загрижеността-тя е препоръчителна, да не кажа задължителна ако не си АБСОЛЮТНО сигурен в дадена гъба, но специално бисерната гъба/перла е една превъзходна гъба малко позната и пренебрегвана , както сочените от вас посиняващи манатарки, част от които са си доста вкусни с изключение на дяволската. Въпросът ми беше, че на фотоса ми заприлича на бисерна, нищо друго,та исках да проверя. Благодаря за загрижеността.

[Pe6o_Tikvata]

Колеги вижте какво прочетох в БГ- Мама за гъбите , според вас дали е вярно

Има един начин да разбереш дали една гъба е отровна, това каза един гъбар които се занимава с изкупуване и консервиране на диворастящи гъби. Той каза че при готвенето на гъбата ако се сложи 1 скилидка чесън разрязана на две или парче белен картоф и се готви заедно ако има отрова чесновия или картофа стават със синкав цвят това е признак че в гъбата има отрова, дори гъбата да не е отровна а само да е израсла на място където има хвърляна отрова за животни. Аз събирам и готвя гъби но вече ги проверявам по този начин и съм по-спокойна. До сега не се е случвало чесана да си промени цвета и аз никога не съм имала проблеми.

Благодаря ви предварително за отговорите

[G.Petkov]

Варианти на тази "свободна версия" се появяват сравнително често в темата, но аз не съм привърженик на подобни, недоказани с нищо съчинения.
Само доброто познаване на гъбите, районите за бране и недопускането на никакви компромиси при консумацията на диворастящи гъби биха ни предпазили от нежелани последици.
Въпреки, че риск винаги има - и аз съм имал проблем, като чета темата, и други колеги също, ама си е страст събирането на гъби и няма отказване !

Пешо,
Много валя при вас, да не си набарал нещо, а ?

[кирил великий]

Абсолютно недопустимо е да се вярва на подобни дивотии, Пешо. Чесънът посинява например когато се прави салата от изварена лютива млечница, която не е отровна гъба, но не посинява при съприкосновение с най-отровната гъба Amanita faloides (зелена мухоморка). Всякакви експерименти с гъбите могат да са фатални. Тази майка, която "проверява" ядливостта по този начин е за дърпане на ушите, а, ако дава гъбите на децата си, е за як пердах. А гъбарят, който е казал това нещо е за разследване.

[Pe6o_Tikvata]

Мерси за отговорите. А при нас си продължава да вали като спре и понапече ще се пробвам със сърнелите и пачия крак

[rosboz]

зимна припънка по никое време.
Най-интересното е че почна да расте още в петък без никакъв дъжд.
Расте в двора в Пловдив - ще наблюдавам развитието и .
и точете ножовете - топло време и дъжд не ми се мисли какво ще стане в акациевите горички.

[ropotamo12]

Аз в събота намерих една малка прясна манатарка, надявам се да станат повече!

[m101]

Колеги, какви гъби да търсим в момента около София? Или при тия температури и безвалежие няма да има...

[iph]

Аз след тези валежи у Варненско се надявам поне някои сърнели да събера....

[trepachoo]

Оооо,и в Плевен бая вода се изсипа! Дано тази дни има някоя сърнелка за пияниците

[bgbul]

Колеги вижте какво прочетох в БГ- Мама за гъбите , според вас дали е вярно

Има един начин да разбереш дали една гъба е отровна, това каза един гъбар които се занимава с изкупуване и консервиране на диворастящи гъби. Той каза че при готвенето на гъбата ако се сложи 1 скилидка чесън разрязана на две или парче белен картоф и се готви заедно ако има отрова чесновия или картофа стават със синкав цвят това е признак че в гъбата има отрова, дори гъбата да не е отровна а само да е израсла на място където има хвърляна отрова за животни. Аз събирам и готвя гъби но вече ги проверявам по този начин и съм по-спокойна. До сега не се е случвало чесана да си промени цвета и аз никога не съм имала проблеми.

Благодаря ви предварително за отговорите

Господи ... колко мъка има по тоя свят , Господи...... (това са думи на известен писател)
Макар и 21 век тези думи са толкова верни сякаш сме в средновековието.
Гъбите имат различни видове отрова в тях. Съответно за да ги определи човек какъв вид е отровата трябват и различни реактиви (хим. съединения) . С такива различни реактиви се капва на гъбата и в зависимост от промяната в цвета (хим. реакция) се пределя и кой вид гъба държим в ръцете си.
Това си е цяла наука - сложна, трудна и малцина я владеят.
Има много лесен и достъпен начин човек да стане знаещ.
Просто трябва да се научат ОТРОВНИТЕ видове гъби.
Смъртоносно отровните са 10-тина вида. Ако човек ги научи - грешките ще бъдат изключени.
Дори да се допусне някоя грешка - тя няма да е със смъртоносно отровна гъба, а с някоя неядлива гъба, която причинява прочистване на стомашно-чревния тракт....
Според мен това е правилния начин за научаване и събиране на гъби.
Такива писания като цитираното в БГ мамче трябва винаги да се отхвърлят, защото последствията са фатални и еднократни.
Това е.
Честити валежи на всички.
Стягайте кошниците, раниците , бурканите и на слука !

[ropotamo12]

Колега бгбул, можеш ли, ако имаш възможност и желание да напишеш тук кои са смъртоносно-отровните гъби?

[alankulu1987]

Именно за това аз бера само и единствено Сърнели ! Така съм по сигурен,че няма да се гътна Сърнелата поне не може да се обърка с друга гъба. Има подобни,но разликата е очевадна и трябва да си сляп за да ги сбъркаш.

[JettroniX]

Около София расте ли някъде ливаден пачи крак колеги Може и на Л.С.

[rosboz]

Аз намерих за петте най-отровни

http://www.sofiapost.net/pette-nai-opasni-gabi-v-b/

Зелена мухоморка (Amanita phalloides)

Зелената мухоморка отдавна си е спечелила славата на смъртоносно отровна гъба. И ако нейното българско име звучи малко или много невинно, то названията ѝ на други езици са твърде показателни – Death cap (английски – смъртоносна шапка), Calice de la mort (френски – чашата на смъртта). Смята се, че зелената мухоморка е отговорна за преобладаващата част от фаталните отравяния с гъби в Европа, като смъртността е твърде висока, тъй като за тези отравяния не съществува универсален антидот. Друг изключително неблагоприятен фактор е, че според оцелели след отравяне хора, зелената мухоморка е всъщност вкусна гъба. Смъртоносната доза е неголяма, като цяло се смята, че половин шапка съдържа достатъчно токсини, за да причини смърт на възрастен човек. Самите отровни вещества са стабилни и не се разрушават дори при продължително готвене.

Зелената мухоморка е една от най-добре изучените отровни гъби и учените са доказали, че тя е една природна фабрика на отровни субстанции. Токсичните вещества при нея са изключително разнообразни – аматоксини (най-малко девет вида), фалотоксини (поне седем съединения) и фалолизин. От тях с най-голямо значение са аматоксините и най-вече алфа- и бета-аманитинът. Тези два токсина са отговорни за блокирането на белтъчния синтез в организма и нанасят тежки поражения на черния дроб и бъбреците.

Отравянето със зелена мухоморка е изключително коварно. Първоначалните симптоми са близки до тези на други отравяния с гъби – стомашно неразположение, болки в коремната област, гадене, понякога съчетани с тахикардия. Тези симптоми обикновено отшумяват след два до три дни след консумация на гъбата и това често води до избягването да се търси лекарска помощ от страна на отровения. През това време обаче токсините на зелената мухоморка продължават своята разрушителна дейност и нанасят тежки увреди на редица органи, особено на черния дроб и бъбреците. След този период на лъжливо подобрение, следва ново влошаване, като натровените страдат от чернодробна и бъбречна недостатъчност, панкреатит, сърдечни проблеми, мозъчни кръвоизливи, делириум, кома. В тази фаза нанесените от токсините увреждания са твърде тежки и отравянето нерядко завършва фатално, независимо от медицинската намеса. Дори и при благоприятен изход, интоксикацията оставя твърде трайни поражения в организма и може да води до необходимост от чернодробна трансплантация.

Зелената мухоморка е изключително често срещана гъба в нашите гори, където се появява през лятото и есента. Обикновено се бърка с популярните ядливи гъби печурка (видове Agaricus) и със зелената гълъбка (Russula virescens), макар всъщност да се отличава много ясно от тези гъби. Печурките имат розово до сиво-кафяво обагрени пластинки, докато при зелената мухоморка те са чисто бели. Бели са пластинките и на зелената гълъбка, но при нея повърхността на шапката е фино напукана, а пънчето е без пръстенче, каквото има при зелената мухорморка. В допълнение в основата на пънчето на зелената мухоморка има т. нар. влагалище или волва – неправилно разкъсано бяло кожесто калъфче, обхващащо пънчето на гъбата. Такова влагалище никога не се наблюдава нито при печурките, нито при зелената гълъбка.


Бяла мухоморка (Amanita virosa). Снимка B. Baltassari (Wikipedia)
Бели мухоморки (Amanita verna, Amanita virosa)

Не по-малко опасни са двата нашенски вида бели мухоморки (Amanita verna и Amanita virosa), носещи на английски език доста красоречивото име Destroying angel (ангелът на смъртта). Двата вида са много подобни един на друг и трудно се отличават в природата. Подобно на зелената мухоморка и тези два представителя съдържат опасните аматоксини, които са отговорни за тежките отравяния. Симптомите и механизмът на действие са почти същите като при зелената мухоморка.

Белите мухоморки най-често се бъркат с ядливите печурки, но това смесване обикновено е резултат от непознаване или самоувереност. В действителност единствената прилика между тях е бялата или белезникава багра на плодните тела. Както беше казано и по-горе, пластинките при печурката са розово до кафяво обагрени, докато при белите мухоморки те са чисто бели. Също така в основата на пънчето си белите мухоморки имат ясно кожесто влагалище, каквото не съществува при печурките.

Пантерка (Amanita pantherina)

Пантерката е също една от гъбите, на чиято съвест тежат множество отравяния. Тя е разпространена и се среща често в нашите гори и се появява по времето, в което се срещат и подобните ѝ ядливи гъби.

Пантерката съдържа богат спектър от отровни вещества, сред които най-съществени са мусцимолът и ибутеновата киселина. Симптомите на отравянето се появяват бързо (между 30 и 180 минути след консумация) и са преди всичко с неврологична природа – обърканост, преумора, депресия, еуфория, неспособност за контролиране на мускулните движения, халюцинации и хистерия. Други симптоми са гадене, задушаване и повишено слюноотделяне. Обикновено бързата медицинска намеса дава добри резултати и води до благоприятен изход, без видими трайни нарушения на органи. Вероятно за това допринася и фактът, че и мусцимолът и ибутеновата киселина се освобождават във водата при готвене. Не бива да се забравя обаче, че при това не се обезвреждат всички токсини на гъба, както и старото правило, че дозата е това, което прави отровата.

Макар и в повечето случаи не смъртоносна, пантерката е много опасна гъба, тъй като в природата често се среща с една много подобна популярна ядлива гъба – т. нар. бисерна гъба (Amanita rubescens). Двете могат лесно да бъдат объркани при недобро познаване на отличителните белези. Бисерната гъба има шапка, която е обагрена в кремаво, розово- или червено-кафяво, и често с неправилни по-тъмни или по-светли петна. Пантерката е с повече или по-малко еднородно обагрена в кафяво шапка. Една от най-важните разлики се намира в основата на пънчето – при бисерната гъба има редички от фини брадавички, докато при пантерката винаги се наблюдават един-два маншетовидни пръстена. Друга характерна отличителна черта е, че при нараняване пластинките и месото на бисерната гъба порозовяват, докато при пантерката те си остават непроменени, бели.

Обикновена киселка (Paxillus involutus)



Киселката е една от особено опасните наши гъби. Това се дължи не толкова на бъркането ѝ с ядливи видове, колкото на факта, че съвсем до неотдавна тя е смятана за вкусна ядлива гъба и се препоръчва като такава дори в някои скорошни европейски ръководства. В действителност обаче киселката е изключително отровна гъба. Фактът, че може да бъде консумирана дълго време без проява на симптоми на отравяне, я прави една от много коварните нашенски гъби.

Установено е, че отровата на киселката е антиген с белтъчна природа. При консумацията на гъбата, организмът развива чувствителност към нея, която се повишава с всяко следващо нейно ядене. В определен момент това довежда до мощна и бърза имунна реакция, при което организмът започва да “разпознава” собствените си кръвни клетки като чужди, в резултат на което ги атакува и унищожава. На този етап симптомите се развиват бързо, като отначало се появява стомашно неразположение и болки, обикновено съпроводени с гадене. Скоро след това се появяват вторични симптоми, сред които бърза хемолиза, намаляване или спиране на образуването на урина или поява на хемоглобин в нея, и анемия. При липса на медицинска намеса, или нерядко въпреки нея, отравянето с тази гъба може да доведе до смърт, обикновено в резултат на остра бъбречна недостатъчност. До момента медицината не разполага с противоотрова за тази гъба. Доколко е опасна киселката може да се съди по това, че именитият немски миколог (учен изучаващ гъбите) Юлиус Шефер умира мъчително 17 дни след отравяне с гъбата.

Отровна галерина (Galerina marginata)

Макар и дребна, отровната галерина заслужено се нарежда сред най-опасните нашенски отровни гъби. Известно е, че само около 10 плодни тела съдържат достатъчно отровни вещества, за да предизвикат фатално натравяне при деца. Гъбата съдържа големи количества аматоксини, опасни отрови, споменати по-горе при зелената и белите мухоморки. Галерината най-често се бърка с ядливата зимна припънка (Flammulina velutipes), която също расте върху мъртва дървесина. Двата вида обаче се отличават много лесно по това, че отровната галерина има добре оформено пръстенче на пънчето, каквото липсва у зимната припънка.