Как да направим добър харпун в домашни условия

[gunman]

Благодаря ти за подкрепата Яворе !
Твоя пост с нищо не противоречи на моя или обратното. Както сме си говорили и друг път, аз сега се опитвам да синтезирам и маркирам с няколко думи (общо взето, с по едно-две изречения) безкрайно многото мнения, които биха изникнали по отношение на почти всяко едно от изреченията които съм написал в предния си пост. Искам да подчертая, пред тези, които не ни познават, че аз самия доста научих ( и продължавам да уча) от теб.
Както вече написах:Пространство за изява има. Въпрос на личен избор е.
Самия ти си свидетел, колко момчета направиха вече първите си харпуни. Някои са много доволни, други се заканват, че с втория опит ще се справят по-добре. Този стремеж е много положителен, като един естествен растеж на самия човек който се опитва да го прави.Аз съм "за" с двете ръце!
Според мен, може би по-важното е да се избегнат в голяма степен грешните подходи когато започнеш да правиш нещо за пръв път, отколкото да се намери съвършенството.

[paco_lz]

според мен дрьжкатана харпуна с кьса дьлжина трябва да е различна от този който примерно е 90см.кьсият харпун го използваме при мьтна вода скали дупки .. трябва да се вьрти с китката на 90 градуса а това може да стане с намаляване на ьгьла на дрьжката . само мнение..

[yavorsub]

Да Пако -прав си и това се практикува от десетилетия-даже го споменах в поста си.Сега като си чета поста ми звуча малко (или много) -поучително-това май ми е един от многото недостатъци -моля аудиторията да не ме взема много на сериозно.Ние с Владо сме приятели за което съм горд, и нямаме различия в гледните точки и мнения , а и да имаме различия ги решаваме с дълги дискусии , просто той си е майстор с дървото и затова аз само чета и се кефя.Ако се намесвам -то е само да изясня някои неща до подробност с цел да предпазя всеки който е започнал да майстори от правене на излишни и досадни грешки.Владо -ти си .

[vatus56]

Лично за мен, а и за 99% от колегите занимаващи се с подводен риболов, най важното в един харпун, е удобната дръжка. Ако ще да е и най съвършенният харпун ако дръжката не ти е удобна, това е катастрофа. Все едно е да тръгнеш на поход с обувки два номера по малки от този който носиш. Ще ви дам пример: на времето, преди десетина години гмурках с един харпун "Имерсион". Много свястно оръжие, но с доста обемна дръжка за мен / понеже съм с малки ръце/ и риболуването ми само след час се превръщаше в кошмар от адски болки в ръката с която държах оръжието. Скоро след това купих на сина ми харпун "Спорасуб", който се оказа с много по-малка ръкохватка и след като един път го пробвах, така ми залепна за ръката, че стана "завинаги" мой. И до ден днешен стрелям с него. Така, че дръжката хич не е маловажен елемент от оръжието.

[gunman]

Благодаря ви момчета, че се включвате.
Ванка, честно да ти кажа и аз съм " страдал" от дръжки. И веднага ще ти кажа кога.
В единия случай с една турска дръжка. (мислех си, че ще натаковам дявола във въздуха, като купя дръжка за 12.50лева, ама не стана ) Хем ми е малка на лапата, хем ми се плъзга. По-късно установих, че ръката ме заболява на втория - третия час, само от това да свивам ръкавицата повече от колкото е нужно, колкото и смешно да ви изглежда това .По-късно страдах с една, дето я бях лъснал в работилницата и мерех без ръкавица. И спусъка ми беше далече и се плъзагаше като гол охлюв под водата. Кошмар...... Новобранска работа.
Затова сега моя личен харпун е с такава дръжка,че когато си отпусна напълно ръката с ръкавицата,дръжката просто ляга в нея като отлята със специално противопреплъзващо покритие подсказано от Явор.
Тук ви поствам една дръжка от моите (макар и недовършена, за което се извинявам):

http://spearfish.org/e107_files/public/ ... c03159.jpg

А ... и спусъка си е от моите самоделки .

[gunman]

Я аз като последния "сухар" да продължа да си пиша, тъкмо го няма синковеца в къщи и съм докопал компа.


В момента, в който ние вече сме присъединили заедно дръжката и тялото на харпуна възниква още един важен момент, от който зависи бъдещия успех на цялото наше начинание. Това е да импрегнираме и да предпазим от попадането на влага в дървесината на нашия бъдещ харпун. Това е наистина една доста трудна задача , като се има в предвид, че харпуна трябва да е функционално годен в продължение на години , като при това не бива да се изкриви и милиметър. Задача, на която повечето от познатите ви дърводелци – професионалисти, биха погледнали с насмешка.
Известни са няколко начина това да се осъществи.Кой от тях е най-истинският, не мога да кажа със 100% сигурност.
На първо място, много от известните фирми твърдят, че специално т.нар. „бирмански тик” няма нужда от никаква обработка с годините, като периодично само трябва да се намазва с тиково масло . Това се дължало на високото съдържание на тиково масло в дървесината, което не позволява водата да попадне в дървесината. Не знам, доколко тази теория отговаря на истината, но съм си задавал многократно въпроса, дали при едно дълбочинно гмуркане, когато водата около нашия харпун стане с налягане 2 или 3, че и повече земни атмосфери, водата пак няма да може да проникне в порите дървесината, а после , при изплуване на повърхността да излезе отмивайки със себе си и частиците от тиковото масло. А иначе това се практикува и стрелят пущините , но дали дървото наистина не е обработвано допълнително с някоя "тайнствена" съставка, това никоя фирма няма да ви го каже.
Друга технология да се предпази дървесината на нашия харпун от проникването на вода в него, това е потапянето на тялото за известно време във вана с нагорещен парафин, след което излишния парафин се отстранява с вълнена кърпа.. В миналото, когато още не са били така популярни пластмасите производителите на оръжие са практикували именно тази практика, за да импрегнират своите приклади. Това са правили и едни от доайените на подводния риболов у нас. Този съвет, специално го чух от известния в миналото Андон Мечев - Мечо, който ми е съгражданин.
Третия начин е импрегнирането да се осъществи посредством епоксидна смола. Дървесината предварително трябва да се почисти с ацетон, след което посредством нагряване с горещ въздух и четка се нанася слой епоксидна смола, която след нейното втвърдяване се прешлайфа и се запечатва със няколко слоя яхтен лак. Недостатъкът на обикновената епоксидна смола е, че е крехка и при по-силен удар в скала се поучават пукнатини по покритието.Освен това, ако решим харпуна да остане само „на смола” е възможно да се получи едно „побеляване” на повърхността му. Това се обяснява с това, че когато сме на сушата и слънцето е нагряло на над 30 градуса тялото на оръжието, дори и да е било поставено на сянка и в този момент решим да влизаме във водата с него, се получават множество микропукнатини в епоксидната смола, което я прави да изглежда с бял цвят.
Четвърти начин, по който това може да се осъществи, това е комбинация от различни по състав лакове, които заедно да образуват влагозащитен филм върху повърхността на дървото.Веществата които могат да се използуват са най-различни, но като цяло смисълът е следния.Повърхността отново се почиства със силен разтворител. С много дълбоко проникващ лак, да се нанесе първия слой, като би могло да се повтори, ако трябва. Следват един или няколко пласта от твърдо защитно лаково покритие, след което се нанася слой защитаващ лаковете от ултравиолетовото лъчение на слънцето.
Като цяло, ако трябва да се изпълни цялата процедура, както е записана върху етикетите на отделните производители, импрегнирането на харпуна може да отнеме няколко дни, а много от лаковете, които се използват, са вредни за вдишване, така че трябва да се работи на открито или в специална камера с подходяща защитна маска.
Има един важен момент в нанасянето на покритието на харпуна.Това е дали да украсим харпуна в камуфлажни цветове или да оставим естествената красота на дървесината да радва окото ни. Това е по-скоро субективен момент и въпрос на личен избор. Трудно е да се предположи кое точно наше решение би се „понравило” на рибите, които мислим да простреляме или от друга страна погледнато, коя точно окраска ще направи така, че нашия харпун да убегне от погледа на рибите. И тук мненията „за” и „против” са достатъчно много. Има дори моменти, в които ловците умишлено поставят сребърно блестящи петна (т.нар. флешъри) по предната част на харпуна, за да привлекат вниманието на преминаващите хищници ,но това не се отнася за практикуващите подводен риболов в Черно море.
Бих искал да поразсъждавам „на глас”, върху още една гледна точка по отношение на камуфлажа и това е за цвета на ластиците. Ако приемем, че целия наш харпун е боядисан добре в камуфлажна окраска за да убегне от очите на рибата, то как решаваме проблема, с ластиците разпънати почти по цялата дължина на тялото на нашия харпун.
Световните производители на ластик, предлагат решения в най-различни цветове, като се започне от абсолютно черен, мине се през син, зелен, червен, и се стигне до бледо жълто-кафяв. Нима никой не се е сетил за това, да предложи на пазара ластици, които да са с „маскировъчни” цветове. Дали за всеки вид риба има подходящ по цвят ластик и въобще, как ли изглежда в очите на рибите един добре замаскиран на фона на морското дъно ловец, с харпун, който е с направен добре камуфлаж и в един момент, дълги почти метър бели ластици ( в заредено състояние) и стърчаща пред тях близо 30 сантиметра лъскава неръждаема стрела.
Във форумите беше повдигнат въпрос по отношение на това, че един конкретен цвят ластик, който по принцип е много популярен в цял свят, се оказва силно плашещ за представителите на кефаловите риби, в нашето Черно море. Дали е така или не е, отново привърженици имаше и на едната, и на другата теза. Привържениците на „плашещата” теория изказаха предположение, че може би този цвят напомня на рибите за цвета на един от хищниците, представляващи най-голямата им заплаха в естествени условия - делфините и торуците.Противниците им се осланяха на тезата, че не са забелязали нищо такова в своята практика. Привърженици и на двете тези бяха хора, доказани със своите качества на подводни ловци, така че и тук момента е неизяснен до края, но темата е много дълга.
Аз лично предпочитам, преди да завърша цялата процедура на импрегнирането да сглобя в почти завършен вид харпуна, за да проверя неговия баланс.

[gunman]

Балансирането на харпуна е един от най-важните моменти в неговото производство. От това, дали е правилно балансиран един харпун, зависи неговото цялостно поведение под водата.
Ако говорим за един единствен харпун, то в този момент възможностите, които вече ни се предоставят, не са кой знае колко големи и до голяма степен се свеждат до това, да проверим и коригираме плаваемостта на нашата бъдеща „гордост”.За целта е добре да посетим наблизо намиращ се водоем или море, като по обясними причини е желателно броят на зрителите да е по възможност сведен до нула, от гледна точка на безопасността.Време има, ще се похвалим. Няма страшно.
Като цяло, съоръжен със стрела, ластици и спусък, на първо място е редно да заредим
ластиците за да ги проследим дали застават по желания от нас начин върху тялото на харпуна, след което внимателно да потопим харпуна във водата.Проследяваме за неговата плаваемост. Ако тя е твърде голяма и харпуна изплува заедно със стрелата, можем да направим две неща. Едното е да отнемем част от материала на тялото, например там, където ни се струва, че ластиците не лягат по начина, по който сме предвидили и да добавим тежести на желаните от нас места, а ако не е толкова голяма, можем да минем само с добавянето на тежести.
Големия проблем възниква, когато се окаже, че харпуна е твърде тежък. Тогава се налага да се отнема част от материала в тялото, за да се замени с лека плаваема материя, което само по себе си е рискован ход, защото отнемайки от структурата на дървесината, ние рязко нарушаваме нейната здравина.Можем и директно да добавим плаваема материя към тялото. Ще загубим част от естетиката и функционалността, но ще добием т.нар. житейски опит по въпроса.
Процедурите по балансирането и импрегнирането може да ни отнемат доста време, но след като сме ги завършили успешно, вече можем да „рискуваме” и да направим първия си лов с новата си собственоръчно направена придобивка.
Не напразно споменах, за типа харпун, който ни е необходим за лов в Черно море. Като цяло, харпуните среден клас, които могат да се купят в магазините, отговарят напълно за осъществяване на този подводен риболов. Елементарния анализ на финансовата страна по направата на един харпун в домашни условия, показва че разходите за това начинание са приблизително равни, но по-високи, от цената на един нормален еврохрпун среден клас (това е при условие, че ползваме само компоненти с високо качество).
Не бих бил достатъчно точен в обяснението си до тук, ако не наблегна на един факт. Никой досега (поне от известните ми случаи) не е успял от първия си опит да направи харпун, който по параметри 100% да задоволява всички (или почти всички) предварителни негови очаквания. Обикновено, след първия опит следва и втори, и трети. Нещата се развиват, а както е известно, с отварянето на границите на обединена Европа, вече е напълно нормално да се практикува подводен риболов и в по-бистрите съседни нам морета (като разбира се спазваме местното законодателство) и в които се срещат екземпляри значителни по своите размери. В тези морета параметрите на притежаваните от нас досега еврохарпуни понякога са недостатъчни и се налага използването на доста по-мощни системи.
Като цяло, моето мнение по този въпрос е , че е по-добре е да се инвестира в това, да се накара рибата да дойде до стрелата, отколкото да се опитваме да направим система, която да отнесе успешно и ефективно нашата стрела до рибата.
И още нещо, което ми го каза един мой много добър приятел и безспорно доказан майстор от световен мащаб, в областта на поръчковите харпуни за океански риболов, който ме научи на много тънкости в това безпорно завладяващо занимание:

„Добрият дървен харпун е като любовницата.
За да го притежаваш и да ти е верен,
трябва да се грижиш добре за него.
Да влагаш време и средства в това, да бъде твой,
в противен случай той те изоставя, и то завинаги.”

[deathwalker]

A-a-a,тая пушка съм я виждал някъде даже я подържах за малко (с две ръце)

[Диканаров]

Това, което чета тук си е за мен връх на професионализма! Няма нищо общо с любителските ни опити от преди 45г. Параметрите са научно обосновани! Дизайнът е ергономичен до детаилност! Обработката на материалите, свързването им, спусъковите механизми- всичко близко до ювелирното изкуство! Моят първи харпун бе от чам! импрегниран с безир и боядисан със синя блажна боя през 1963г. Бях в трети курс на техникум "Сталин". Беше с една дръжка и със две цеви и две прости спусъкови системи. Запъващ лост, спусък и опъваща пружина на спусъка. Стрелите бяха две: една с шип и една с тризъбец! Детска наивност:-да съм готов за дребна и едра риба! А сега се смейте! Ластиците ми бяха от вътрешна гума на камион или трактор, срязани , като рингове и минаваха през отвор на главата. Навивах лейкопласт под телта, за запъване! През главата минаваха по два ринга за едната и за другата стрела! Доста неудобно и тромаво оръжие! Слабо и много опасно! Но достатъчно да натряскаш една дизгия попове на плажа! С шипа почти нямах успех! Да съм ударил 2-3 платерини, но поповете бяха класни и само на тризъбеца! С такова оръжие обаче чичо Мута,който ми бе пръв учител и на когото исках да приличам, а бе с опериран бял дроб беше вадил котки, кефали и лавраци край х. Черноморец и на Паша дере! Като сравнявам онова време и това, което правите сега е се едно да сравнявам кремъчното копие на кроманьонеца с лазерните оръжия! Но тогава пък имаше риба в изобилие и не бе наплашена!

[vatus56]

Да обобщим: С напредването на технологиите в харпуностроенето, право пропорционално, намалят рибните ресурси, както и доверието на същите, към подводните ловци.

[gunman]

Така е Ванка
За съжаление и при колегите въдичари е същото положение.
Беше тя едно време, когато разплитахме заради влакното изтривлки за чинии, пръчките бяха двуметрови и върха в технологията им беше фибростъклото (тежки като кютуци). Нямаше такова понятие като"акция" на пръта.Къде ти карбоните му разни. Кой ти знаеше тогава 16 метрови щеки, директни телескопи, воблери, ваглери, туистери и какво ли още не.Звънчето от бушон си беше лукс.Макарите бяха "Делфин" и "Стабил".Плувките ги дялахме от перо на пуйка или коркова тапа от шише за вино , лакирани с червения лак на мама и облицовка от силиконов кабел за пръстенчета за влакното.
Имаше в раницата на баща ми едни правени блесни от лъжички за чай, най тънкото влакно беше 0.14мм,най-дългия прът беше 4м, а най-малката кука №16,ама без риба не се прибирахме в къщи. Пък що бяла риба сме изловили като хлапета с едни месини от изтривалка, навити на парче тръба от ПВЦ ф50мм.
Свърши се тая. Електро"въдичарите" и мрежарите таковаха мамата на цялото рибно богатство. Там по морето пък бомбаджиите и траладжиите вършат своето пъклено дело, ама... Да не отклонявам темата, че ми идва да набия някого, само като си помисля

[gunman]

А някой някога замислял ли се е над това, че в същност ластиците не придават сила на стрелата.
Или по-точно,че силата с която зареждаме ластиците, в същност, не е същата с която ластиците въздействат върху стрелата ?
И че не стрелата убива рибата , а нейната енергия .

[Булти]

А някой някога замислял ли се е над това, че в същност ластиците не придават сила на стрелата.
Или по-точно,че силата с която зареждаме ластиците, в същност, не е същата с която ластиците въздействат върху стрелата ?
И че не стрелата убива рибата , а нейната енергия .

- демек моята енергия убива рибата
- да забелязъл съм - ама аз я убивам рибата с поглед първо

...майтап ве ....сварих да си платя нета и съм тука вече

[КИРО]

Булти,да ти имам погледа,
тогава си продавам лодката.
Бати Весо да ме извини за спама,ама не се сдържах.
Темата е супер иначе.

[justinian]

Колеги, аз притежавам харпун марка "Acula deep".
Когато Владо ми го донесе в Поморие, първата мисъл, която ми мина през ума беше "Ааа, не! Тази красота за нищо на света няма да я топя в морето." Владо, сякаш усети мисълта ми и не само потопи харпуна в морето, но напраска и 10 кефала с него. Да уточня само- 10 риби от 11 изстрела.

Няма да правя реклама на Владо. Ще си позволя само да кажа, че той е умен и способен мъж, с усет към детайла. Както и да е. Ако сте решили в домашна обстановка да си правите дървен харпун, ще постъпите най-умно, ако си поръчате на Владо...

http://spearfish.org/e107_files/public/ ... age404.jpg