Случка с лекарско участие

[gunman]

Бих исклал да помоля всички писали до тук: Приятели, не губя време да коментирам Вашите постове че ще стане мазало. Нарочно спестявам имена на градове, лекари, болници и т.н . Просто ще се опитам днес, да доразкажа каквото ми се случи, пък после ще коментираме.

И такааааа....

След манипулацията се замъквам криво-ляво до болничното легло и си лягам. Всичко ме боли. Не знам, кое повече.Главата ми пулсира. Бузата ми е подута и добре, че ми дадоха някаква буца лед, та отока попремина относително бързо.
Минало е може би час и жена ми звънна. Обясних и с две думи онова, което Вие прочетохте вече, но се въздържах от подробностите. Достатъчно нейни дертове си има на главата, че и за моите да се коси. Зарежи тая работа.
Един по един започнаха да ми се обаждат и колегите от фирмата. Те пък милите, като им казах за какво влизам в болница, се самоорганизирали всеки за себе си и посъбрали малко информация по въпроса. Наско например също страдал от синузит преди време и се оптравил с нагревки в "Еди коя си" клиника....О.К. Звънкам два телефона и се оказва, че нагревките ги прави на един мой приятел-харпунджия съпругата. У-хааа
Другия пък-Милен ходил на зъболекар и спонелил. Зъболекаря, казал, че може и на зъб да се дължи цялата работа, но болка по всяка вероятност не съм изпитвал, защото болката идвала, когато във венеца има налягане, а така-когато зъбния корен е пробил в синуса по някакъв начин гнойта се изтича в гърлото и болка може и да няма в действителност, но все пак си трябва панорамна рентгенова снимка на зъбите ."Супер". (казвам си)
За 10 минути намирам по телефона, къде най близо мога да си направя такава снимка.
Както и да е. През нощта се опитах да поспя, но така или иначе нощта можем да я причислим към безсънните. Какво ли не ми мина през главата, но все пак успях да си изградя план за действие за следващия ден.Тихо, кротко, но настоятелно.
На сутринта по някое време (около 6.00) ме буди сестрата за антибиотика и с това нощта приключва завинаги. Към 9.00 идва "отряда със специлано предназначение" от предния ден и пак наобграждат леглото ми.
- Как мина нощта ?
- Ами... нормално - отговарям им. ( "По-добре даже и от първата ми брачна нощ, дявол да ви вземе" - ми стои на езика, ама им го спестявам)
- Добре ! - И отминават към следващата стая.
След около 20-тина минути същия екип се явява и като вчера ме повеждат към бръснарския стол.
Слагат ме да седна на Хитлеровия трофей (ако не го е измислил лично доктор Менгеле-не ща се), а аз внимателно следя кой какво прави. Викам си : "Ха извадиха шилото, ха ги пратих на съседния етаж в травматологията, както са си в екип. ". Нищо не може ме спря.
Тоя път обаче те са кротки. Поглеждат в ноздрата с техните си фунийки и нищо не казват. Предлагат манипулацията да се отложи за другия ден.
Ставам аз от "Менгеле"-то, но за тяхна изненада, вместо да си изляза и да се опътя към стаята си, заставам на вратата и след като я запълвам със скромната си осанка - 180см/110кг. и шамари по 26санта всеки им отрязвам пътя за бягство.
- Дами и господа лекари, мога ли да ви задам няколко въпроса относно моето лечение ?
- Амииии... може.
- Когато ме приемаше Вашият колега в отделението ( кимвам към шишкото) ми казахте, че ще направите нещо по въпроса, да разберем каква е причината за моя синузит (по вашите думи). Единственото което имате е снимка поръчана от пулмолог, за когото твърдите, че не разбира от УНГ, за която даже не сте сигурни дали е моя. Вчера ми направихте (по-скоро опитахте да направите) пункция, но дали няма някава прична за тази гной в синуса. Вече трима от вас, а и ваши колеги, които ме изпратиха тук, казват че може да е от зъби. Как може да направим едно изследване на зъбния статус ? Една панорамна снимка да кажем.
- Амииии... То може, имали сме доста такива случаи, ама ни съкратиха бройката за стоматолог към отделението !
- Ами имате ли напротив да си намеря на частно къде да направя такова изследване ,та да сме наясно къде се намираме ? (На акъла ми идеше да кажа "къде се намирате", ама... хайде от мен да мине)
- Неее, в никакъв случай нямаме против , това си е Ваше право, но където и да отидете ще Ви струва пари.
- Добре де. Това ли е причината да не направите изследването ? ( мисля си : Бе вие за моите пари дертове не берете. Нито ме знаете колко имам, нито знаете на колко си оценявам здравето.)
- Ами то нашата процедура не Ви е излишна.
- Съгласен съм, но ако причната за гнойта е в болен зъб, то все едно да изгребваме пробита лодка, нали така ?
- Бе то така е, ама ние да свършим нашата работа ......
Както и да е. Оставям ги и си тръгвам към стаята. Не след дълго идва една лекарка и ме вика. Отивам. Пре мен се обаждат на един стоматолог, за когото твърдят, че е един от най-добрите в целия град. Дават ми адрес. Чудесно. На обяд, след антибиотика тръгвам.
Междувременно се опитвам да се свържа с мой приятел-хирург от същата болница, но той е в операция и не мога да се срещна поне засега с него.Кофти работа.
На обяд идва съпругатра ми на свиждане. Успяла да убеди шефовете си, някак си, да я пуснат.
Качваме се на колата и бегом при зъболекаря. Погледжда той в устата ми и нищо не казва. Чука с някакъв инструмент по зъбите.
- Какво усещаш ?
- Ами нищо особено.Не чувствам някой да ме боли.
- Дааа... снимка на 5,6,7 горе в дясно. Еди къде си е рентгена.
- Благодаря.
Правя си снимка на упоменатите зъби. Рентгеноложката ( суха бабичка с изпито лице) я гледа и мълчи.
- Има ли нещо според Вас ? - опитвам се да бъда учтив, а тя мълчи като гъз. Явно много и е дошла радиацията тия дене. (мисля си)
Както и да е. Отивам със снимката при стоматолога.
- Ммммдааа.... 6-ти е проблема. За клещите е.
- Не може ли нещо да се направи ?
- Когато стане така, вече е късно.
-Амииии.....Ще изчезне ли проблема с отстраняването на зъба?
- На 100%гарантирано.
Премислям възможностите и преценям, че алтернативата да се разделя с един зъб пред менингита си струва.Насрочваме час изваждане (екструдиране му казват) за следващия ден и толкова.
Слиазам по стълбите а на телефона ми звъни моя приятел - хирурга.Вече е свободен за деня. Уговаряме си среща след 15-тина минути. Сядаме на кафе.
Разправям му за какво го търся и какво ме сполетя тия дни и той веднага звънна по телефона си. Оказава се , че младото лекарче му е приятел. Попита го това онова, а оня му обясни, как са ме оставили в ръцете на един техен колега дето хич го няма и оня не ми вкарал иглата нито където трябва нито достатъчно бързо, тазатова съм припаднал и съм преместил с глава една маса. Нормална била моята реакция.
Уговарят се на другия ден да се срещнат при мен - в стаята.
Ах мамини сладки идиотчета. Значи гледате ми сеира 5 човека, как ме дере оня и си траете. Лекарска солидарност, а ?. Имало било едно място на което се вкарва шилото, което било само месо и никави кости, ама да го знаеш как да го намериш.Ей ся ви изтрепах из отделението.
Взимам си ловния лък от багажника на колата и ви подкарвам. Няма врата зад която да се скрие човек и да не го докопам.Докато има нещо в колчана ( а то хич не е малко).
- Добре де - питам моя човек - тая ли е процедурата с шиша
- Бе как това бе. Това в цивилизованите държави се прави под анестезия. А тук още се работи в 16-ти век.
- И кво сега, едно време баба ми нагорещяваше на свещ губерката за да ми пука нозлите в устата. Това май е същото ?
- Да бе, ти какво си мислиш ?
Майкоооо, какво ми дойде до главата.
А другия ден съм в по-добро настроение в леглото. Вече знам, че процедурата с шилото отпада (просто няма да се съглася) и че стоматолога ще ми реши проблема.Моя човек (хирурга) идва раничко и нещо си бъбрим за нашите си неща от живота, когато влиза младото лекарче.Оооооопс.Хъката-мъката.
- Споко - казвам му.- Няма да ти създавам проблеми.
- Да, ама ний туй ... таковата... понеже....
- Бе вие защо мъчит моя приятел ? - смее му се насреща моя човек - Защо не го анестезирате и да сте спокойни и вие и той ?
- Ами не може, ще му влезе течност в дробовете и ще го удавим.
- Ще му влезе дрън-дрън. Аз като правя (тук казва някаква манипулация която не запомних) да не би да ги давя ? Там си го анестезирам пациента и го слагам странично с извита глава надолу и си работя.
- Бе съгласен съм, ама нямаме анестезиолог.
- Ами попитайте пазиента, може да иска да си плати за такъв и ще му осигурите !
- Абе да, ама знаеш ли кава патаклама ще вдигне шефката ?
В тоя момент вече не издържах да съм само слушател на разговора и се намесих.
- Добре де ! -попитах хирурга - Какво правите при вас, ако го няма анестезиолога ?
- Ами нищо. Чакаме.
- А защо не си купите по едни тапи за уши за целия екип и да съкратите щата нацяло
- Хахахахахахаха......
- Значи нямате стоматолог, нямате анестезиолог, утре ако съкратите и щата на оня "моя приятел" с шилото и остане само другия дето вади джегерите, джегера ли ще ми извадите - питам аз.
Казваме си довиждане и аз решавам да си налягам за сега парцалите до визитацията.
В уречения час, пак идва корпуса за бързо реагиране. пак познатата процедура и пак към "Менгеле"-то. Сяда аз и им гледам сеира. Потготвят си шилото, маркучи разни, спринцовки, фунийките.
- К'во ще правите бе хора
- Ами нали пункция...
- А някой да ви е давал съгласие ?
- Ами нали си вие знаете?
- То аз си знам, ама вие не знаете, че тоя цирк от оня ден, няма пак да го играя.Да падам тука по земята, да си пукам главата по масичките ви и т.н. Искам анестезиолог, на когото да си платя и да е всичко по еврпоейски. Имам това право като пациент. В закона е написано че пациента може сам да избира начина своето лечение, след като лекаря го е запознал с алтернативите.
- Да, ама при нас това е процедурата.Тя няма да Ви навреди.
Без анестезиолог - отказвам категорично процедурата.Да пишат в картона каквото си искат. Не ме е грижа.
Казвам им за стоматолога и нали се познават, най-накрая кандисват да отида да си извадя зъба и да си продължа антибиотика до понеделник, след което да си хода в къщи.
Отидохме със съпругата ми, след обяда при стоматолога и зъбът беше успешно изваден, само с едно счупване на корен, но все пак всичко мина добре.(до колкото може "добре" да се каже, когато ти вадят зъб).
Прибрах се в отделението и зачаках понеделника, за да ме изпишат. Антибиотиците си ми ги поставяха през абоката и всичко беше ОК, като изключим, че от тия същите антибиотици, взе ми се бели кожата под косата, но да не връзваме кусур.

И мислите, че всичко това приключи ли ?.....

Ееееее , колеги, нали знаете, че на сиромах човек никога не му е вървяло и дето се казва : "Ако говната се продаваха за пари, ние бедните щяхме да се раждаме без гъз"

Връщайки се у дома, реших да потърся моя личния зъболекар, за да се разберем кога ще ми направи някой и друг мост, че вече няма с какво да се храня. Зъби не ми останаха из устата.
Показах му снимката от преди изваждането на зъба и той се зачуди за какъв чемер са извадили здрав и добре лекуван зъб.
Останах като втрещен.Не му повярвах.
Отидох при друг специалист и той ми каза същото.

Ей сега ходя "пет за четири". От онези дни-досега, дадох общо 800 лева за устата си (за има - няма две-три седмици) и трябва да дам още 400. Синуса ми пак е пълен с гной и пак всяка сутрин бухам като идиот докато изкарам храчките от гълото си. Свят ми се завива докато се напъвам и ми пада бяло перде пред очите, ама не знам вече какво да правя. Към лекар ли да се обърна ?
Към кой?
В коя църква свещ да паля и на кой Господ да се помоля ?

Ей това исках да Ви разкажа. Благодаря на всички за вниманието.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ (ТОВА Е МОЛБА)

[d_bozhkov]

РАзказ с неОЧАКВАН край.
ВЪпреки хумористичния стил ,в който си изложил преживяванията си този път не можах да се засмея.
В главата ми се върти само една мисъл.
"Боже,Боже мколко мъка има на тоя свят..."

[stefan_ginev]

Gunman откъде си?

[st_piskov]

Гледам и не вярвам на ушите си!

[Don4o_62]

Колега и колеги ако някой попадне в подобно положение да звънка.Тук в Асеновград има един билкар-вълшебник .Хита му е лечение на синузити,лекува с билкови капки ,продължителност 2-3 минути.Ходил съм лично (бях 7-8 месеца с ужасно главоболие),водил съм брат ми,водих кумеца,водих медицинска сестра която беше опряла вече до пункции(най-тежката фаза),при никой не се повтори. Желая здраве на всички.

Подкрепям Васил за написаното.Найстина има билкар,който оправя доста болежки,и синузит също.Карал съм кума ми,и 2-3 год.е нямал проблеми,само с 2-3 капки в носа,но трябваше да се доизлекува,но беше от далеч и не можеше да идва за процедурите.
Колегата ако реши,да пише на Васил или на мен,ще го заведем при билкаря(бай Кольо се казва).Мисля си, че и Васил говори за същия.

[snegk]

Всичко ни е на това ниво.Много лошо колега, дано да се оправиш и дано всички колеги се замислят как са те в своята професия.Дали някой не е същия такъв некадърник в своята област.

[tatkoogi]

Колега gunman, ей така от любопитство погледнах в галерията ти ! Човече ти в разказчето си се описал, ама там видях и едни други неща подпряни на една стена. Що не вземеш с тази твоя физика и тези нещица да подкараш екипа дето се е опитал да ти извади душата, че да оттървеш и теб и съгражданите си бе човек. То да караш докторите наред, ама има измежду тях и доста свестни. Но явно не са от твоя град. А, и да не забравиш зъболекарчето - туй дето е из най-добрите по вашия край! Дано проблемите ти се решат и да се радваш судоволствие на любимото хоби! Успех!

[KVS]

Съболезнования на Колегата, стискам палци да се оправии да забрави всички ядове.

Плюейки по докторите в БГ, не е лошо да все пак и да оценяваме хубавите неща на БГ-здравната система. Тя не е перфектна, но и никак не е за подценяване. Всеки един български гражданин може да висне в поликлиниката и след час-два доктор ще му премери кръвното ....

Тук, в Канада докторите са недосегаеми. За среща с такъв ще са ви необходими няколко месеца, дори година. Независимо от здравния проблем. Ще ви дам директни примери:

Получих херния (втора и познавам симптомите перфектно) и отивам в "поликлиниката" (началото на януари 2007), да ми дадат направление за преглед. Без такова нито дин лекар в нито една болница няма да ме приеме. Записах се на администрацията в 12:05 и в 17:45 си чух името. Премериха ми кръвното и температурата , след което ме пита някакъв шемет, какво искам. Обясних му, че имам херния вдясно и искам да я оперирам. Той ме прегледа и ми задава въпрос:
- Спешно ли ти е или не?
- Спешно - отговарям - пречи ми да работя и боли при движение.
- А-ха, ето ти едни листчета и списък с клиники, с които работели.

Супер, мисля си, отивам в клиниката. Звъня по телефона на най-близката и искам среща. Дадоха ми първата възможна дата за края на февруари. Минават близо двата месеца и аз се изтипосвам за среща. Премат ме и пак:
- Какво ти има?
- Херния - казвам - боли та се не трае, пречи ми на бачкане.
Оня ме преглежда за 2 (две) мин. и ми пише бележка за втора клиника. Работели с хирурзи в нея. Там щял да е моят Доктор Х. Звъня там и първата всободна дата е за началото на април. Нищо ново, преглед за 2 мин и отново обяснения, че ми е спешно и т.н. ....
В средата на април ми звънят от болницата и ме питат, на дата Х дали мога да ида. Аз скачам от радост, защото мисля си всичко е ОК за деня на чудесата. Да, ама там само преглед на сърце, пия ли, пуша ли, друсам ли се .... В края на краищата в краят на месец април ме резнаха и си мислите че всичко е ОК, нали. Да, ама тук не е като в БГ-то. Влезнах в 10:30 в операционната, в 12:00 ме "събудиха" закърпен, изчакаха ме 2 (два) часа да се освестя, накараха ме да се изпикая (явно се чисти организма от нещо) и ме изгониха навън. Дойде един приятел да ме прибере с колата. Никакъв следоперативен контрол, никакви прегледи. Само ме предупредиха да не се напъвам много много .... В един момент тестисите ми бяха станали сини от кръв. Звъня в болницата и търся доктора, сестрата ми обяснява, че това било нормално следоперативно да се получи. Когато го разказвах горното на български уролог, той онемя. Като ми каза колко са рисковете, свят ми се изви ....

Втори случай:
Съпругата в напреднала бременност започва да повръща и се стига до там, ча изкарва само кръв. Отива в спешното, където я виждат и и казват да изчака. И така само 11 (единадесет) часа. Тя накрая не издържа, защото не ми се е обадила, а и няма да има с какво да се прибере и им казва, че си тръгва. Те само и пожелават лека нощ ...

Трети случай:
Малкото дете на мой приятел вдига висока температура и получава гърч. Той се обажда в поликлиниката и пита какво да прави. Оттам му казват, че ако до 30-40 мин температурата не спадне, да им звънне пак след което затварят. Той се вдига с колата и право в болницата. Там понеже детето плачело и смущавало околните го вкарали в една стая и останал там 4 часа....

Стоматолози - за тях какви истории има, не е за разправяне. Най-общо казано чуете ли думите: "Тук имаш една стара пломба, искаш ли да я сменим?" - ще платите около 2000$. Не ми се влиза в подробности. Не искам да ви казвам и български стоматолози как работят тук ...

Да, неприятности има винаги, и ще има винаги, но огромно число българи от чужбина се връщат да се лекуват в България, защото там е не само по-ефтино, но и по-бързо и по-качествено.
Успех на Колегата!

[snegk]

Съболезнования на Колегата, стискам палци да се оправии да забрави всички ядове.

Плюейки по докторите в БГ, не е лошо да все пак и да оценяваме хубавите неща на БГ-здравната система. Тя не е перфектна, но и никак не е за подценяване. Всеки един български гражданин може да висне в поликлиниката и след час-два доктор ще му премери кръвното ....

Тук, в Канада докторите са недосегаеми. За среща с такъв ще са ви необходими няколко месеца, дори година. Независимо от здравния проблем. Ще ви дам директни примери:

Получих херния (втора и познавам симптомите перфектно) и отивам в "поликлиниката" (началото на януари 2007), да ми дадат направление за преглед. Без такова нито дин лекар в нито една болница няма да ме приеме. Записах се на администрацията в 12:05 и в 17:45 си чух името. Премериха ми кръвното и температурата , след което ме пита някакъв шемет, какво искам. Обясних му, че имам херния вдясно и искам да я оперирам. Той ме прегледа и ми задава въпрос:
- Спешно ли ти е или не?
- Спешно - отговарям - пречи ми да работя и боли при движение.
- А-ха, ето ти едни листчета и списък с клиники, с които работели.

Супер, мисля си, отивам в клиниката. Звъня по телефона на най-близката и искам среща. Дадоха ми първата възможна дата за края на февруари. Минават близо двата месеца и аз се изтипосвам за среща. Премат ме и пак:
- Какво ти има?
- Херния - казвам - боли та се не трае, пречи ми на бачкане.
Оня ме преглежда за 2 (две) мин. и ми пише бележка за втора клиника. Работели с хирурзи в нея. Там щял да е моят Доктор Х. Звъня там и първата всободна дата е за началото на април. Нищо ново, преглед за 2 мин и отново обяснения, че ми е спешно и т.н. ....
В средата на април ми звънят от болницата и ме питат, на дата Х дали мога да ида. Аз скачам от радост, защото мисля си всичко е ОК за деня на чудесата. Да, ама там само преглед на сърце, пия ли, пуша ли, друсам ли се .... В края на краищата в краят на месец април ме резнаха и си мислите че всичко е ОК, нали. Да, ама тук не е като в БГ-то. Влезнах в 10:30 в операционната, в 12:00 ме "събудиха" закърпен, изчакаха ме 2 (два) часа да се освестя, накараха ме да се изпикая (явно се чисти организма от нещо) и ме изгониха навън. Дойде един приятел да ме прибере с колата. Никакъв следоперативен контрол, никакви прегледи. Само ме предупредиха да не се напъвам много много .... В един момент тестисите ми бяха станали сини от кръв. Звъня в болницата и търся доктора, сестрата ми обяснява, че това било нормално следоперативно да се получи. Когато го разказвах горното на български уролог, той онемя. Като ми каза колко са рисковете, свят ми се изви ....

Втори случай:
Съпругата в напреднала бременност започва да повръща и се стига до там, ча изкарва само кръв. Отива в спешното, където я виждат и и казват да изчака. И така само 11 (единадесет) часа. Тя накрая не издържа, защото не ми се е обадила, а и няма да има с какво да се прибере и им казва, че си тръгва. Те само и пожелават лека нощ ...

Трети случай:
Малкото дете на мой приятел вдига висока температура и получава гърч. Той се обажда в поликлиниката и пита какво да прави. Оттам му казват, че ако до 30-40 мин температурата не спадне, да им звънне пак след което затварят. Той се вдига с колата и право в болницата. Там понеже детето плачело и смущавало околните го вкарали в една стая и останал там 4 часа....

Стоматолози - за тях какви истории има, не е за разправяне. Най-общо казано чуете ли думите: "Тук имаш една стара пломба, искаш ли да я сменим?" - ще платите около 2000$. Не ми се влиза в подробности. Не искам да ви казвам и български стоматолози как работят тук ...

Да, неприятности има винаги, и ще има винаги, но огромно число българи от чужбина се връщат да се лекуват в България, защото там е не само по-ефтино, но и по-бързо и по-качествено.
Успех на Колегата!

Този сериал го няма никъде по света

[Saxon]

Колега gunman, аз си имах доста серизни проблеми със синузита, както споменах вече, правиха ми поне 7-8 пункции, но на следващата година проблема се повтори.
На мен ми помогна много една лекарка, която се досети да търси причините, синусите ми да се възпаляват всяка пролет. И се оказа, че имам студова алергия, която се активира в последните зимни месеци. Предписа ми едно, дето си пръсках в носа, а също така и някакви таблетки противоалергични. Вече трета година нямам проблеми със синусите...
Съветвам те да потърсиш помощ в тази насока.
Желая ти пълно оздравяване и наслука!

[snegk]

Във Варна са уморили 2г. детенце.Да пукнат дано боклуците мръсни.

[golden]

и измислиха рядка болест за оправдание,а е перитонит (познайте ще има ли виновни?)

[elinpelin1]

Лоша работа.Невсички лекари и зъболекари са гадове.Обаче повечето са мръсници долни .Аз какви премеждия имах с едни зъболекари не ми се разправя.Какво да ги правим , учили недоучили касапи, некадърници

[tiktak]

В момента се сблъсквам челно в българската здравна система. Това е система за геноцид... Знам случайно и някои нещица "отвътре"...
Абе носеше се преди време един слух в нета, че едно от условията за приемането ни в ЕС било населението на БГ да стане 4 милиона и половина. Вече почвам да се чудя дали не е вярно.

[snegk]

Ето още една случка.Жената дойде време да ражда, хванаха я болките и я карам в родилното.Там в приемната ме лепнаха, отиди на 1-ви етаж в 8 стая. от там на 7 етаж в 5 стая, от там на 3 етаж в 9 стая и тъй щеше да продължи цяла вечност.Жената с болки ще ражда всеки момент а те ме правят екскурзовод в болницата.Като полудях, като ги хванах за гушите, докторите викат дежурния полицай, само, че човека беше свидетел на ситуацията и им каза:- Право си е момчето.Веднага вкараха жената в една стая и тогава започнаха лекарите да минават, не ние да се разкарваме.Друг случай, паднах от 13м скала, карат ме в болницата на носилка, пикая кръв за тялото няма да говорим.Лекарите след скенерите ми викат, ще те режем Питам защо -ами имаш нараняване на пикочния мехур.Таман да се съглася, но едно младо момиче стажантка ми каза: Прибери се вкъщи, агнешки кожи за тялото, болкоуспокояващи и отвари за пиене.До две седмици ще си готов.Така и стана, а специалистите бяха готови да ме накълцат.Друг пример.На дясната гърда под зърното ми излиза маститно топче, отивам и ги питам, какво ще правим Доктора;-Ами ще те режим, иначе може от притеснение да стане тумор.Какво да правя, лягам.След операцията гледам гърдата, цялата отлепена, 13 шева ми направиха некадърниците.В последствие разбрах, че тази операция се прави като се отлепя половината зърно, отстранява се топчето и се лепи с медицински лепило, никакви шевове, никакви белези.Това е родната здравна система