Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

Баче Булти - ти да си ме виждал на живо?:)

Ха-ха:)

И къде в тази констатация откри оплакване?:)
Имам си тооолкова хубави неща да правя - защо ми е, според теб да се занимавам с това?:)

Но - щом си ме хванал - пусни ме де:)
ХАй да видя как ще го направиш:)

Писах ти и там - живота ни не е Макдоналдс или заведение за бързо хранене.
Въпреки, че има хора, чийто избор се изчерпва с това.

Да, наистина, много дрънкам, но темата ми не е чипс или семки. Живота ни също:)
Например - аз съм си дал "някакъв" срок, тоест, Дал съм на себе си възможност и време, за няколко години да понавляза в гмуркането. Казвам Понавляза - не Усвоя или науча, забележи:)
Та аз живея на 200 метра от вълните - защо да бързам?
Закъде???

Е, защо да има и ако има - каква е разликата между усвояване на гмуркането и усвояване на някаква по дълга и сложна тема?:)
Избързването и в двата случая не е препоръчително - в единия си мъртъв, в другия живееш "на крак".
Аз лично съм си избрал - след написването и развиването на темата си, да започна да развивам друга - тоест да усвоявам гмуркането:)
всъщност - затова съм и тук де.

Доставя ми абсолютно същото по интензитет, но несравнимо и различно удоволствие. Ето - след малко отивам при Терзо - интересно ми е, кефи ме, но не го сдъвквам и изплювам, а Просто му се кефя и наслаждавам:)

Охх, че си ме стиснал - пусни ме де:)

[stonetales]

Този Булти:)

Разговарях тия дни с него по телефона. Не повярвах много на думите му, но повярвах на Живеца и на Чувството, което идеше от припряния му и надъхан глас.

Искаше, искаше да ми, да ми, помогне, помогне и почти се задъхваше, за да ме убеди, че трябва да променя нещо в начина си на писане. Искаше да помогне – според него – и на мен и на четящите темата ми.
Продължава да го иска, знам:)

Усетих сърцето му, което пуслираше с гласа му и защитаваше неговото си убеждение
Благодаря ти Булти:)

Е, накълца ме на ситно – като за салатка – че пиша много дълги постове. И когато някой, все пак, намирал някакво временце да чете, се изнервял, тъй като поста бил дълъг, пък човека бързал и си казвал нещо подобно:
„Абе, нямам време, кви са сега тия чаршафи?” и тъй като най-лесната реакция била човек да се отегчи и нервира на автора, се заформяла верига от негативни реакции. В резултат на тези реакции се оказах Всякакъв – такъв-онакъв.
Интересно ми беше да чета обвиненията и класификациите, които ми лепнаха. Честно – не очаквах такава богата гама.
И се забавлявах искрено със Взимането на Сериозно, което определени хора си бяха устроили за моя сметка. Черешката на тортата беше, че НЕ искам да играя играта им и да участвам в разговора.
Ами – не ми беше интересна - Тяхната игра!

Накара ме да се замисля този човек. И да потърся грешката – в себе си:)
Е – харесвам си се достатъчно и не можех да я открия. Което, автоматично не означава че съм я открил и в обвинителите си.

Не – нищо подобно - открих я на съвсем друго място – в бързането. Във вечното Бързане.

Доста по нататък в темата ми ще има постове за времевия и други аспекти на Объркването. Но тук искам да споделя това, което ми хрумна за Бързането. Ще започна отдалеч обаче.
Писъл съм тук-там, че стоя зад всяка дума от темата си. Вярно е, но има съвсем друго значение. Какво точно се опитвам да обясня. Днес го казах и на Терзо.

В общочовешкия смисъл за собственост, не претендирам, че Знанието или разсъжденията, които се въртят в главата ми, са мои. Не, принадлежността на Знанията си е на самите тях.
Ще ви дам пример.

Днес Терзо ми разказа, че се гмурка от 20 години. (знаех си, че има нещо общо между нас – аз се гмуркам от 20 дена:). В този момент осъзнах едновременно колко много не знам за гмуркането и се зарадвах на другото му значение - забавлението – колко Много ми предстои да откривам.
И че на времето се е учел сам, тъй като не е имало форуми. Откривал е нови и нови неща, научени от познати или от практиката му.
Но самите знания за гмуркането произлизат от морето. Те не са наша собственост. Той вече ги е усвоил, аз тепърва ги усвоявам, но Ние ги учим от морето. Знанията принадлежат на морето – ние само ги взимаме от него, чрез практиката си – и в това е голямата тръпка. Съвсем друг е въпросът, че морето ни ги дава, не ние ги взимаме.

По същият начин – потъването ми в морето на идеите, които откривам, не ги прави Моя собственост. Аз само ги научавам и после ги споделям.

Е, прочитайки това, което споделям, някой решил, че съм за лудницата.
Друг пък вече ми се похвали, че жъне резултати, ползвайки някои от споделените идеи.
Свят широк и интересен:)

Исках да ви кажа, че не изпитвам чувство за собственост към споделеното. Изпитвам само едно голямо удовлетворение и „рефреш”, когато споделям. Когато преминава през мен. И ако не беше това чувство, нямаше и пръста да си мръдна.

Липсата на собственическо чувство е причината, за да не мога да бъда засегнат с обвинения. Знам, че хората, които реагират отрицателно по мой адрес, биха могли също така да потъват в света на идеите - точно както се гмуркат в морето или пък отиват сред природата. Там те получават своите си откровения, своето удовлетворение.
А причината за негативните им реакции е в лъжливото чувство за собственост към това удовлетворение, което всеки получава. Този рефреш. То принадлежи на природата.

Единственото, което е Наше е нашият специфичен начин на интерпретиране на нещата. Мой е само „филтъра”, „призмата” през която „оцветявам” идеите. Това казах днес и на Терзо – ако той ги беше „извадил” от морето на идеите, щяха да са пак същите, но изразени и оцветени по неговия специфичен начин.

Лъжливото чувство за Собственост идва от бързането. Тъй като „нямаме време”, ние не се замисляме за простият факт, че всеки един от нас би могъл да почувства нещо великолепно или разтърсващо. Оставаме в ограниченото си убеждение, че Само Аз Мога да Усетя – това или онова. Каквото и да е то.
И когато някой се опита да ни обясни, че има и различна гледна точка, ние, аз , си мислим, че той просто „не разбира”.
Скучно.

Не, баче Булти – не мога да си сменя стила на писане и да скъся постовете, а и не искам. Това съм си аз. Както и всеки един от нас. И това е Основното ни забавление на този свят – да сме различни
Ако го направя, ще лъжа най-вече себе си, след това и всички останали.

Нито темата „ми”, нито живота „ми” са Макдоналдс. Сигурен съм, че и твоя не е:).

Искрено се надявам и Вашият да не е!
Бързането, вечното пресиране на времето, е причината да изпитваме негативизъм към неща извън нас или нашето разбиране.
И, понякога ненавист към самите себе си.

Така че, какъвто и да съм за вас – ако не ви е интересно – просто не четете, моля. А когато ме разбирате или пък отричате – вие разбирате или отричате самите себе си:)

Този Булти.

[tolio_pm]

Бързането, вечното пресиране на времето, е причината да изпитваме негативизъм към неща извън нас или нашето разбиране.
И, понякога ненавист към самите себе си.

Така че, какъвто и да съм за вас – ако не ви е интересно – просто не четете, моля. А когато ме разбирате или пък отричате – вие разбирате или отричате самите себе си:)


Много точно казано.Продължавай с "откровенията",пък на кой му харесва да чете
Поздрави и успехи с морето,и не само

[stonetales]

Благодаря, Толио:)
Най-много ме кефи подписа ти. Спиър наистина го е заковал в Единадесетката:)
Просто човека е изказал всичко, което искам и аз да кажа, само с два -три лафа:)

[Булти]

... Камък , вчера , докато си обличах неопрена , си мислех за твоите визуализации и си зададох два въпроса :
1. дали ако искаме нещо да се сбъдне , не трябва ли постоянно да го визиуализираме ( баси сложната дума ) с воля в съзнанието си и да изтласкаме по тоя начин , образите ( тая дума ме кефи повече ) от които нямаме нужда и ни са натрапени

2. дали съществата или Творецът от "невидимия свят" , които са "слепи" за материалния свят , не виждат нашия свят , чрез нашите визиуализации...в смисъл нашите образи , предизвикващи мисли , те пък са нематериални и така лесно пътуват във времето и пространството ...

...повече въпроса не успях да си задам , щото сложих маската и ...потънах в другия свят ...

[stonetales]

Ами - разсейвал си се, щот ти махахме откъм Атия тогава, пък ти потъваше в мисли:)

Това с волята е малко излишно. Волевото наслагване и изместване на образи (един-друг) бие малко или много към пресиране. Тоест - насила изместване на нещо, което те владее за момента. Въпреки, че има хора, които влагат тонове усилия и Пак постигат своето.

При условие/закон, че под Слънцето има всичко за всички, не е ли по - просто да си пожелаеш възможността, да имаш или да се сбъдне нещото си.
Един вид да се почувстваш приятно от "бъдещия" факт. А ние така и правим на живо:

Ето - очакваш приятел на гости за по мастика. Как се чувстваш - добре или зле? Според мен ти вече се кефиш вътрешно, а и самия факт , че си го поканил, произлиза от приятното чувство, което вече предварително си излъчил. Тоест - ти си визуализирал среща до масата, почувствал си се добре от нея и си си казал "абе Я да му звънна и да го поканя?:)"
Защото, ако волево изместваш образи - ти сблъскваш насила двете различни чувства, които ги съпътстват и на практика ще получиш "война на възможности" - ще дойде човека, ала ще му звъннат да се прибира или ще тръгне, пък на него ще му дойдат гости или `квото и да е. Нещо, биещо се с друго! Или Ти ще трябва да се бориш за нещо си, за да се откъснеш от нововъзникнал, някакъв, ангажимент.
Аз лично не се вълнувам от усложнения и борба - просто си избирам каквото ми харесва и му казвам - АААйде - отивай да се случваш!!!:)

Ама как, ама по какъв начин - то да се оправя. Аз съм възнамерил и не го занимавам с нищо излишно. В самата тема нататък всичко става ясно, но това наистина е огромна материя, вкарана в няколко само поста.

Според мен Твореца сънува сънищата си чрез нас и точно затова ни е дал свободен избор - за да избираме и изваждаме от непроявеното каквото ни хрумне и да се забавлява с това:)

Няма слепи, еле пък от другите измерения. Поне така си мисля, защото понякога ги сънувам. Има само заспали и събуждащи се:)
Цял живот се пробуждаме:)

[Булти]

...благодаря ти за отговора ...често ми се случва , особено преди труден изстрел , за миг да видя в съзнанието си , как стрелата пронизва рибата , в следващия миг стрелям и се случва точно същото , което съм видял предварително ...тва според теб визуализация ли е ....бях писал преди години в Спиърфиш , как ми се е случвало понякога при интензивна стрелба по попчета , примерно пред някоя дупка да събрани десетина и аз да накарам най-едрото от тях , да се премести и да ми застане най-удобно за стрелба ... просто си го представях нанизано да трепти на стрелата ... и то ми идваше ...и се случваше същото ...естествено тогава никой не ми повярва ... аз го отдавах на някаква телепатия , но сега ми стана по ясно ...

[Булти]

...благодаря ти за отговора ...често ми се случва , особено преди труден изстрел , за миг да видя в съзнанието си , как стрелата пронизва рибата , в следващия момент стрелям и се случва точно същото , което съм видял предварително ...тва според теб визуализация ли е ....бях писал преди години в Спиърфиш , как ми се е случвало понякога при интензивна стрелба по попчета , примерно пред някоя дупка да са събрани десетина и аз да накарам най-едрото от тях , да се премести и да ми застане най-удобно за стрелба ... просто си го представях нанизано да трепти на стрелата ... и то ми идваше ...и се случваше същото ...естествено тогава никой не ми повярва ... аз го отдавах на някаква телепатия , но сега ми стана по ясно ...

п.с. ето ви връзка на темата с подводния риболов

[stonetales]

Били сте само вие там - ти и рибите.
Кой според теб го е направил?
А кой все още не вярва на това?

[stonetales]

А ето ви една, две леки и приятни техники или „чалъми” за приятно погалване на уморената ни от мисли и напрежения глава. Отличават се със абсолютна пригодност (в ежедневието) и непретенциозност, за сметка на мощното си въздействие.



Става дума за реално използваем енергиен център в човешкото тяло – енергийна сфера, топка или кълбо, намиращо се по средата между гръбначният стълб и вдлъбнатината на пъпа – вътре в тялото.


Бих си позволил да Ви дам два съвета, – естественно, ако желаете да ги приемете. Дори само това упражнение, само по себе си би могло да Ви помогне в различните сфери на живота. Всъщност, това не са съвети, а моето виждане за протичането на процеса на използване на тази сфера. Не държа на това, препоръките ми да звучат задължаващо, по – скоро свободата на тълкуване е препоръчителна. Тази свобода би Ви позволила да намерите своят специфичен, оптимален начин за осъзнаване и практикуване. Поддържайки представата или виждането или усещането на сферата, съзнанието провокира или директно отваря, открехва, отпушва и т.н. енергийните центрове на тялото, от които синхронизирано извира енергия, която променя качеството на живота Ви! Какво означава това ли – Чувствате се все по-добре. Няма значение, по каква система сте осъзнавали и нарекли Вашите центрове и дали въобще сте ги търсили и намирали някога, – физическото тяло е еднакво при всички хора – естественно със превес на физическите и енергийните особенности - в зависимост от мястото им на раждане по земното кълбо. Тялото Ви олеква буквално, плюс това, че става по - маневрено и автономно. Предполагам, че точно това искаше да скрие или пък просто не знаеше навремето Деничин, когато му зададох въпрос:
- Вярно ли е, че тялото олеква и губи от тежестта си , когато се занимаваме със Тай – Чи?
- Не знам! Моето си е на мястото! – троснато се извърна Жоро и си отиде. (Накъде ли тръгна така?)

Например, аз работя изключително физическа работа и не един път съм имал възможността, да се убедя на практика, в ползата от поддържането на определени видове концентрация. (Става дума за използването на различни – не споменавани техники). Съвсем съзнателно избягвам статична или умствена работа и смятам, че изкупвам много от грешките си с принудителното висене пред компютъра. Опитайте. Няма никакво значение, със каква дейност се занимавате!

Втората особенност на това осъзнаване, е по - скоро умственна, но води също така до подобни резултати. Без особенно напрежение или специално време, отделено за концентрации, медитации и т.н., директно в реалния живот, Вие бихте могли да променяте Вашата настройка по отношение на възприемането на каквото и да било. Например, – ако готвите или извършвате някаква дейност, съзнанието Ви приема готвенето или дейността за център. Вниманието Ви се насочва за определено време изключително към и във този център. Осъзнаването на нещата става отвън навътре. През това време Вие забравяте за себе си, за вътрешният си център, което най - малкото води до неудобна стойка, неудобен или неправилен метод на работа или ред други изяви на дисбаланс. Този дисбаланс – най общо казано - естественно води след себе си до излишно отделяне на енергия, липсата на която, би могла да се изрази във какво ли не. Например, – преумора, загубено време, влошаване на настроението, загуба на интерес и т.н.
При условие, че Вие не забравяте вътрешният си център, то осъзнаването на дейностите, които извършвате става отвътре навън – или на практика Вие вършите всичко чрез непрекъснато осъзнаваният комфорт на Вашето същество – било то физическо или психическо. Естественно, и резултатите ще носят белега на този комфорт. Осъзнаването на този вътрешен комфорт пък, е естествен резултат от осъзнаването на сияйната сфера. Успех!
За малко да пропусна! Какво имам пред вид, под комфорт. По думите на Камен Лазаров – „Leaf Group”, който се занимава със хидроизолации, съвременни бетони и ремонт на сгради, комфорт означава: сухо и топло! Той е абсолютно прав, защото домът се използва за почивка, според него и влагата и студът нямат място там. Влагата, студът и отложените по ставите и вътрешните органи напрежения нямат място в тялото ни, освен ако ние не ги поканим учтиво там. Вярно е, че животът ни е динамичен, но никой от нас не кани квартала у дома си, нали! Енергията от центровете, би могла да прогони излишното от телата ни, посредством простото тонизиращо разхлабване – (не отпускане) - на ставите и органите ни и издухване и почистване на отложените напрежения. Нямам пред вид отпускане, а разхлабване, при което Вие можете да станете като двукрила врата – Всяко странично въздействие минава, без да остави и най – малка следа у Вас.



Да за центъра зад пъпа и между гръбнака говоря:)
По средата, между вдлъбнатината на пъпа и гръбнака има сфера от енергия, която е живата връзка между човека и вселената..
Не за харата, която приоритетно е японски символ, или пък за тан-тиен.
Тя не е материално място, но съвсем материално ме разклаща понякога. Там си е сферата и дори сега като пиша клати тялото ми и иска да излезе на разходка:) Пораства толкова, колкото и позволите и ви носи като светъл балон по планетата. Мога да я въртя наляво или надясно - нагоре, надолу - както ми хрумне. Най вече я използвам за да ме носи почти без физически усилия - когато ходя или да ми помага при тежката ми работа.
Защото за фитнеса ми плащат на мен - така съм го извъртял:)

Един от интересните ефекти е, че когато се заформи някаква смотана мисъл в главата ми, веднага се усеща някакво "втвърдяване" в различни места - в зависимост от интензитета и глупостта на мисълта - в областта около пъпа. Когато се усетя, че се смотвам и замислям глупости в главата си, охлабвам мястото и надувам сферата, за да ги „издухам”навън - Глупостите си отиват една по една - като добичета на заколение:)


Но аз съм по по-меките неща. Не мога да си позволя да съм стегнат – и без това влача цял ден като роб.
Опитайте пък да дишате през тази сфера - великолепно е:)


При условие, че вселената ни е хранила 9 месеца през това място, то си е съвсем реално. Но защо да ви подвеждам, че я визулизирам или си е там - всеки от нас я усеща както иска и може.

Един ден карах колата си стотици километри. От нямане какво да правя, бях концентриран във сферата. По едно време започнах да се „разширявам” заедно с вдишването и "видях" пипала, които излизат от сферата и "правят", създават света наоколо“. Функционалността не се измени - просто видях:)

Всъщност, понеже работата ми налага да съм прагматик – както всеки един от колегите - (нещо което човек като мен смята за постижение) - реших, че вместо да се чудя всяка заран как да стана по-рано, за да играя поредица от тайнствени джижения, чийто смисъл понякога и аз не разбирам - да взема да пренеса съсредоточаването в този център из Цялото си ежедневие. Работи - и то много добре. Сега вече имам цялото време на света , за да практикувам, а за това дори и ми плащат. Разбирате ли - някой късметлия ми плаща за да практикувам:)

Наистина мисля, че това е или Източникът или един от възможните "контаци" - по Боянски казано:)
Но на кой му пука - прилагайки го в този живот, може би значението му се размива - Ами какво по-добро от това - хем го ползваш, хем не му плащаш данък:)


Дишайки и разгръщайки осъзнаването в тялото си - чрез концентрацията в центъра, постепенно започвате да осъзнавате на само него, но и цялото тяло. Усещате повърхността му, тактилно усещате въздуха, който ви гали, слънчевият пек или студа.
Разбира се, трудно е да се поддържа подобна концентрация непрекъснато. Особенно е трудно, когато сте на работа или пък неподвижен пред компютъра или някаква машина. Съзнанието бяга непрекъснато към работата и се връща назад, към центъра.
Но шило в торба не стои.
Постепенно с нарастването на практиката ви, центърът се саморазширява - освен ако вие не сте го принудили предварително, но това е за сметка на убягващата все по-често концентрация. Границите на кълбото стигат границите на физическото тяло и да речем кожата - като физическа граница - се идентифицира с кълбото. Дали е точно така няма никакво значение. Дишайте с цялото тяло или с очертанията му, чиито граници започва да приема сферата. Потъвайки все по-дълбоко в центъра, започвате да усещате и осъзнавате флуидността и течното състояние на тялото.

Като предизвикателство за себе си преди години избрах да работя работа, състояща се от десетки хиляди движения - всеки ден. Все още продължавам да се опитвам да "пълня" всяко движение със флуидността, произтичаща от центъра ми. Дадох си простата сметка, че дори да ходя всеки ден на тренировки, пак не мога да оставам часове наред във търсеното състояние. По тази причина използвам работата си като тренировка, защото по този начин ми се "налага" да остана в състояние.
Така нареченото състояние ми убягва и се появява непрекъснато.Разсейвам се, все още.
Преди години - поради небивалата скука, породена от монотонната работа - се опитах да изброя колко движения правя през работният ден, стигнах до 5-6 хиляди и то още към десет преди обяд. Спрях се навреме и си дадох сметка, че ако напълня тези движения със сила от центъра може би ще е поне по-забавно. Няколко години след това - към настоящият момент, резултата е, че работя по 8-9 часа на ден, без да спирам нито за секунда и без преумора. Днес даже за първи път се чувствах и лек, въпреки, че влачих тежести по наклон.

Какво всъщност се получава?:)
Осъзнаването на физическото тяло като течен флуид и „пълненето” му със сила от центъра.

Предполагам, че който е усетил сферата, би могъл да продължи и с това:
В удобна за вас позиция, състояние, опитайте да „изведете” налягането или силата или както вие го усещате – от сферата - към ръка, крак или или част от тялото, която си изберете. Тактилните усешания биха могли да са различни. Но определеното чувство за „пълнота” отвътре е знак, че движите енергията съзнателно. Описвайте движения с налягането и пълнете себе си с новото чувство.
Малък трик, но основен – не насилвайте движението - воденето, а му отваряйте пътя – (като прокарване на поток или канал за поливане) - чрез мисловно или мускулно охлабване, докато не ги слеете в едно. Тепърва ви предстои да „впрегнете” тази пълнота за някаква работа или удоволствие. Не би могло, не би трябвало само това да е начина за водене на енергията, но ви предлагам един изпитан такъв. Свободни сте да го правите чрез въртене, усукване или както ви дойде.

Сигурен съм, че колкото повече ви говоря, толкова повече ще ви обърквам. Затова просто ще спра




Забравих да спомена:)
Възможно е при практикуването на техниката да усетите един ефект - забавяне на времето. Е, не очаквайте хората да "замръзват" или да "забавят" движенията си около вас, а колите да се движат с "бясната" скорост от 15 км/час - много по- прагматично есе получава на практика.

Например - в едни и същи условия на бесните жеги тия дни, при съзнателно водене на енергията дни наред, вчера ми докараха материали, с които се работи горе-долу 2 пъти по бързо. При една и съща вложена енергия от моя страна получавам почти двоен резултат.

Не е задължително да почувствате ефекта Точно така - ще се уверите сами:)



Преди 5-6 дена, рано сутринта в 5.30-5.40 тръгнах на работа. Стигнах, паркирах, отворих портала и започнах работа към 6.15 пак в пълна тишина.
И така до към 8.00 - собствениците дойдоха и ме отпочнаха на блага приказка, а аз нали съм си сладкодумник - не издържах и заговорих с тях. Така около 15 мин, след това се изнесоха по работите си и останах пак в мълчанието. Тук-таме редки, плоски мислички:)

Към 9.00 слънцето взе да се обажда над планинският склон, под който работя и взе да става топличко. Потъвам си аз все повече - и в мълчание - и в центъра си, влача тежестите на разбитият си живот, и по едно време - оооООООп - "тръгна"
Охлаби се и последното "застопоряване". "Захватът" на сухожилията и мускулите около опашната кост - в основата на гръбнака - (последното "неохлабено" място в тялото ми) - се "охлаби" и тръгна така наречената "магическа вълна".
Всяко едно мое движение се превърна в малка енергийна вълна. Всяко пристъпване, всяко навеждане, всяко движение на крак или ръка, обръщане, посягане, взимане, поставяне, натискане - абсолютно всичко генерираше и същевременно беше предшествано от плавният, вълнист танц на енергията:)
Предполагам, че отстрани движенията ми са приличали на Смешкото Джеки Чан, представящ "Пияният майстор" - добре, че работя сам и никой не ме наблюдава.
Слънцето напече жестоко към 11.00.
През този ден даже не се изпотявах, не стана нужда и да се обливам с вода. Енергията ме беше обагрила в противослънчево:)
Навеждах се, взимах кофите с материал. Усещах съкращаването на мускулите, усещах кофите в ръцете си, но не усещах тежестта им. Просто се опиянявах от живият танц на Силата в тялото ми:)

За какво ще я използвам ли - само за живота, който съм си пожелал:)


Описана е доста подробно и е изпитана на практика от мен. Благодарение на нея миналото лято мъкнах колички с пясък и камъни (нагоре) по дълъг 30 градусов баир и Буквално не усещах палещата жега. Техниката е много проста, независимо от дългото описание. Няма нищо мистично в нея – само Практика, практика, практика.

Другата техника е също толкова проста, но не бих изпаднал в словоизлияния.
Приложима е за всяко време на денонощието и за всякаква позиция на тялото – без значение – в движение или в покой.
Насочвате вниманието си в областта на челото – отзад челото, вътре – и започвате да наблюдавате дишането си. Възможно е, след като насочите вниманието си, то да се задълбочи леко, но оставете го да прави каквото си иска. Не го контролирайте – просто го наблюдавайте. Може да сте със затворени очи(, о лесно е, може да сте с отворени и да се движите през това време или да си вършите някаква ординерна работа.
Да, след няколко (или след няколко десетки) секунди, ще загубите концентрация. Не насилвайте, опитайте отново и така, докато ви е приятно.
В един момент ще се хванете, че се заслушвате в тишината между мислите си. Ако не се хванете да го правите – направете го. Това е целта – вслушвайте се в тази тишина. Ако сте в някакво статично положение, след известно време ще започнете да усещате леко натежаване на тялото. Получава се от прииждането на освободената от непрекъснатите мисли и напрежения във вас енергия. Прекрасен покой – дори и за секунди. И, ако ви хареса – просто продължавайте нататък.
Излишно е да се чудите – „ама как така без мисли?” - за момента те не ви трябват. Насладете се на покоя, в който потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко. И без това, в момента, в който излезете от това състояние, мислите ще ви нападнат отново като разярени стършели. Дайте си почивка:)

Идеята на тази техника е да се научите да освобождавате сила от Излишните непрекъснати мисли. Да се научите да се „спирате” сами. Да секвате непрекъсващия поток на конвенционалните мисли, за да можете постепенно да осъзнаете Излишността на повечето от тях и съответно да използвате освободената енергия по ваш избор.
Трябва ли да чакате да се случи нещо „шокиращо”, за да изпаднете по неволя в безмисловно състояние, ( в което свободната енергия изтича и се губи) след като е толкова просто и естествено да се научите сами. И евентуално да изберете посока, в която не се случват „шокиращи” обстоятелства.
Е, ако това ви харесва. Ако не – вие имате Избора си да не се съгласите с мен:)

И още една техника – досетих се в движение за нея.
Тук вече трябва да сте отпуснат – легнал или седнал и със затворени очи.
Опитайте се да проследите механизма на първото движение, което ще ви се наложи, за да промените положението на тялото си – например за да станете. Първото - дали ще е свиване на пръстите или изместване на ръка или крак. Направете го бавно, повторете го няколко пъти отначало, докато усетите и разберете, че импулса на движението се заражда в областта зад челото. Усеща се буквално повишаване на налягането там – зад челото.
Помислете си отново за визуализацията и направете сами връзката между всички неща, които съм споделил – ето ви още една възможност да се „спрете”.

[Булти]

...ще те дръпна малко назад ...пък ти си пиши - не ми пречиш ...
...насилие в съзнанието казваш ...как тогава да се отървем от безбройните , натрапени ни визуализации ...чужди образи...да вземем за пример рекламата ...ми това е класически пример ...рекламно пано с измислен образ - готова манипулирана визуализация , която влиза в теб и поражда безброй други , ненужни - жив спам за съзнанието ...описвайки приключенията си , за времето когато бях Робинзон , бях споменал за този ефект ...там в природата , далеч от градската лудница , в края на първата седмица , съзнанието ми се проясни , натрапените визуализации избледняха а моите собствени се осветиха , така както чернобяла снимка изведнъж стане цветна . Дори и сънищата ми станаха цветни...когато ми се случи дълго време да не мога да избягам от града или се появят много проблеми накуп , аз си спомням за времето тогава и ...тогавашните визуализации изплуват ...оживяват и избутват натрапените ...що написах тези редове - ми създавайте си хубави спомени ...от тях остават доста силни визуализации ....а когато правите и репортажи за тях , вашите образи вече живеят и в други животи , променят ги ....след време вълната се връща и ви залива приятно ...

[stonetales]

Не назад - напред Ни дърпаш:)
Ще ти отговоря със цитата на един мой приятел, който това лято ни писа така:

"Искам да да дойда да почивам при истински хора като вас, непритежаващи неща, които не им трябват и неплащащи за тях с кредити, които никога не са желали!"

Не ми пречиш:)
От снощи няма как да се случи:)

[stonetales]

„Страх ме е да съм самостоятелен, да отрежа всички връзки!!!"
Това са думи на един мой познат:)

Във всяка една култура, под различна форма и тълкувание има легенда за човешко същество, което по един или друг начин прекъсва „връзките” с обществената нагласа и възпитание.
В легендите за толтеките има „умрял” насред полето млад индианец, в историята на асировавилонците битува легендата за Гилгамеш – положил приживе тялото си в каменен саркофаг. Християнството описва Разпятието като символ или като истинско отречение от земното.
Исляма има Суфи.
Дзен будизма също съобщава за човешки личности „ограбили” или „откраднали” възприятията си, за да достигнат нови нива на осъзнаване и разбиране на действителността.

Моето просто тълкувание – (без да навлизам в подробности) – на темата е, че под различна форма всичките тези абсолютно различни култури подчертават необходимостта да бъдем или да останем себе си – свободни човешки същества, които не плащат „Данък Обществено Мнение” под каквато и да е форма. Един вид да „умрем” за излишните слоеве и натрупвания на ординарното, ежедневно човешко мислене.
Може и да не съм прав, но надали това е смисъла на тази тема?:)

Познавам малко хора, които в някакъв смисъл са „по-живи” от мен. Имам пред вид свободното и леко отношение към непрекъснато променящата се действителност.
Но по един или друг начин аз също съм „умрял”за тази действителност. Какво означава това?

По никакъв начин не ми личи, защото съм изчистил и причината и резултата от себе си - тоест дисхармонията, породена от акта на "замърсяване" – ( процеса на възприемане на стандартното мислене и възприятие) - и последвалият го процес на изчистване си е отишла безвъзвратно.

Няма нещо в живота ми, по адрес на което в различно време и поради някаква причина да не съм махал с ръка и с твърдото намерение - КРАЙ, ДОТУК БЕШЕ.
Това, което е останало, като наслагвания от възпитанието и влиянието на средата в която живея продължавам да проверявам и доизчиствам. По този начин "твърдите връзки" с настоящето се премахват - безвъзвратно и окончателно.
Тоест - "преживял" съм вътре в себе си реалната липса на всички тези неща, които са "умрели" за мен или аз съм "умрял" за тях - или казано по друг начин – осмислил съм ги предварително, „изживял” съм ги в главата си. Е, боляло ме е понякога - докато се понаучих на елегантно изпълнение - но винаги ме е боляло защото аз съм го допускал или съм си го причинил.

Всички мои близки - без изключение, всички вещи, всички имоти или отношения - Мен вече ме Няма за Тях - Умрял съм, тоест нищо не ме „държи” за тях.
Празен съм от тях. Не те от мен. Аз съм празен от тях. Свободен.
Е - живея и продължавам да живея – (външно) - по стария начин, ползвам отношенията, вещите, близките, но ако трябва или се наложи - във всеки един момент мога да си тръгна - не, че не съм го правил.

Това е да имаш всичко, без да го притежаваш. Неправене в най-чистият смисъл. Действие, чрез бездействие.

Изпитвам ли съжаление???
За какво - за Обвързаността?

Остава само ЧИСТИЯТ ИЗБОР и Свободата:)

По този повод същият мой познат каза – Е, Нема такова животно!:)

ААААААААААААА:)
Пропуснах:)
Има такова ЖУВОТНУ - виждал съм го у нас - в огледалото:)

[stonetales]

Поддържащите „оплакването” вероятно са хванали другия път.
Той също има своята ценност като осъзнаване на света и на самите тях, но разстоянието от причината до следствието там е повече от огромна.
Може някога пак да се срещнем, но дотогава – нека да се занимаем със себе си.

Да – техниките, които ви предложих са „трудни”, но трудността им се крие само в първоначалният шок от осъзнаването. Осъзнаването, че не ви предлагам нищо ново под Слънцето. Всъщност всяка една от тях ви е позната – по един или друг начин. Събуждат се стари спомени, изплуват забравени емоции и състояния.
Във всички случаи интересът да си „спомним” тези науж нови техники ни е задълбал отвътре. Те са общочовешки и се практикуват от много хора по света – независимо от повода, който ги е довел до тях.
Нека продължим нататък с поредните „препъни камъчета”:)

Стъпили сме с крака на новата, избрана от нас пътека. Направили сме го с помощта на визуализацията и свободния си избор, подпомогнати от осъзнаването на тези и други истини.
Но какво действително ни е накарало да поемем точно тази посока?
Мисълта, че сме единствените избрани за този път или съкровното желание да постигнем нещо? Каква е тази сила, която ни насочи точно натам – пак ли опряхме до безсъзнателно подчинение на нещо по-силно от нас или просто посочихме с пръст в тъмното?

Прост и ясен отговор – Намерението.
Нека се върнем на онзи прословут разговор, в който бъдещият клиент се обажда или намира под някаква форма бъдещият изпълнител. Този път „ просто за забавление” обекта на разговора не е скучната тухлена стена, а нещо, което се харесва и на двамата. Изберете сами какво да е то. Тъй като буквално ми предстои тези дни - аз избирам една красива външна чешма – такива, каквито отдавна имах Намерението да правя в Странджата – леко безводна планина. На практика тази вече ще е втората.

Какво кара клиента да търси изпълнител?
Неговото Намерение да има това, което му е на сърце.
Какво кара изпълнителят да иска да прави тези неща, които са в сърцето на клиента?
Това, че неговото Намерение е да прави такива неща с ръцете си. Той има Намерение да се занимава с правенето на такива неща. Другият пък има Намерение да притежава същите или подобни неща.
Всеки човек има Намерение. Всеки човек на тази земя има Намерение. Да манипулира материята – по един или друг начин – та било понякога и чрез бездействие.

Тъй като няма как да се каже какво точно е намерението и как точно действа то, ще дам няколко примера, които ще ви доближат до значението на тази сила.
Много лесно бих могъл да напиша няколко премъдри лафа, които ще ме направят само смешен, но и те ще бъдат само приблизителни. Затова отново ще ползвам личният си опит.
Според мен в многото си прераждания (според някои религии) или в единственият си живот на тази земя(според други) човеците се учат да осъзнават начините за манипулиране на материята с помощта на Намерението.
Когато дечко иска да бъде някакъв - (космонавт, лекар, пътешественик) - то той възнамерява да го направи. Докато Намерението му остане непоколебимо, то това му искане, тази мечта ще се изпълнява. Оттегли ли намерението си от тази мечта – край. Дори и да е стигнал донякъде, всичко пропада.
Когато възрастен и опитен човек поиска да направи нещо за света или за себе си, то той го възнамерява. По същият начин – докато намерението му поддържа тази мечта – тя се осъществява – независимо от всичко. Оттегли ли се намерението – край.
За яснота – визуализирането е само „инструмент”. То ни „рисува”, осветява вариантите, които могат да бъдат извадени от нас, от тъмата на непроявеното.
Намерението е ясното забиване на пирона. Удара в десетката.

Дали с чук, тесла, камък, тежест или ръка – пирона е забит. Дали със стрела, пушка, хвърлен камък, прашка, оръдие или харпун – десетката е уцелена.

Намерението би могло да бъде оприличено на ясното желание, поставената цел, безумната мечта – но всичките те са само описания или образи. Намерението е самата сила на сбъдването.
Би могло също така да бъде оприличено на така използваният в строителството конец или по късият му вариант – мастара.
Изкопа за основите на сградата е направен. Майсторите опъват вездесъщият конец и забиват колчетата – оттук до там ще има стена. Оттук – натам ще завие или скоси и т.н.

Оттук – дотам. По Най-краткият път. Така действа Намерението. Понякога най-късият, най-краткият път отнема години. Понякога месеци или дни.
В единия край на конеца сме ние – призовали сме Намерението да ни отведе до другият му край.
Някой иска да направи воден двигател. Следват месеци или години визуализации и търсения. Но вездесъщата сила на Намерението го води до самият край – и хоп – двигателят е готов. Както сами можете да се убедите, намирайки го в Интернет.

Подобно дъхът на Господа – силата, която Той е вдъхнал в парчето глина (според Библията) и е Създал човека, Намерението дава живот на всичко около нас. Прабългарската дума за тази сила - Дъхът на Господа - е Оренда.

За пречките при използването на тази сила следва......

[Булти]

...някой каза Оренда



http://bulti.forumn.net/t33p75-topic