Отвътре

[Павел Иванов]

Не става , с такава хайку градация нанай си да спечелиш екскурзия до Япония когат цъфтят вишните Апа Кире ептен щот вмъква рима в нещо което такава не требва да има Ся ако го перефразираш туй твоето в нещо от сорта :
папур
кръг
тих
по ще го бъде Така ни се дава възможност за по-цялостно експониране в съзнанието и прави осезаеми границите на феноменалния свят като успоредно с това показва, че може да се излезе извън тях , което всъщност е и идеята на хайку . Разбира се че има и малечки криввания по посока рими разни , пример за това е Хаттори Рансецу :

Ярка есенна луна

Лек димец се стели

по водата

Оттам натам се си мисля че човек ако застане в сейза и се опита да медитира съсредоточавайки дишането си в чодан точка да слее своите Ян и Ин ама това реЗко противоречи на тибетските схващания които коренно се различават от японските такива , ако и за двата вида жълти хора Буда да е еднакъв
Та сега продължавам да се чудя е ли наложително да си сменявам подписа с поетично настроен такъв или това ще е в противоречие с нощният живот на мравките термити

[GODzillata]

...пример за това е Хаттори Рансецу :

Ярка есенна луна

Лек димец се стели

по водата

Aaaaaaaa, т'ва е грубо плагиатство, хайкуто е заимствано от Дииииий, Пърпъл, Диииий и песента им Smoke on the water!

[Павел Иванов]

Само къдет Хаттори Рансецу се е подвизавал от 1654г. до 1707г. ама това надали е от значение Инак знаеш това за совите

[stonetales]

Като стар и заклет творец на хайку, си мисля, че най-доброто, което мога да направяа е да ви оставя да се развивате, без да ви преча. Но мога пък да ви дам жалони, които да следвате:)

Това са две истории, пръкнали се съвсем непредвидено в главата ми и мъчили се да излязат навън около няколко минутки. Едната е сътворена в безкрая, а другата е съвсем истинска. Истнска, дотолкова, доколкото са истински и мерите лен на Тодзан:)



...................не съществуват адреси на които да бъдете намерени. Там някъде в тази посока е Свободата. Това, вероятно е светът на децата, така умело и прецизно забравен от нас възрастните. Аз самият не знам какво пиша и защо го правя. Не го и притежавам! Това просто не ме интересува. Сещам се за историческият момент, когато Лао Цзъ - (по непроверени данни) - получава Учението от Буда, за да го разпространи между хората. Не мисля, че го е взимал за себе си! Като част от Българският принос към запълване на Дзен със Пустота, тази история носи в себе си вечни, непроменими реалности. Така и не можах да разбера, кое доминира в нея – хуморът или трагедията на този свят? Ще трябва да избера едното. Но ето и историята, така непредвидимо пръкнала се в главата ми!


След като медитирал около двадесет и седем години и половина и три дни и нек`ви си там минути, някъде около часът на бика, бъдещият учител Буда постигнал просветлението с главно ”П” - (те това е истинското - други нема) - и ставайки, автоматично Учител, започнал да обучава квадрат от приближени ученици. Но минало се, не минало много време и Тримата Чисти излъчили свой представител да свърши належащата работа. Това бил Лао Цзъ, който се явил пред Буда, за да получи учението за Шунята-татата и да го предаде на хората с елегантен жест от театъра “ДА”. Поклонил се с още по - такъв, Цзъ и изрекъл следните съдбоносни слова:

- Учителю, дай де`а, това Учение, да го предам на хората,че си е е......!

Поклонил се Цзъ и оттеглил енергията си, назад и в ляво. Буда, затваряйки очи, мълчал няколко часа, за да сгъсти импулса и да кристализира в няколко думи Учението(да го ...). Отворил очи и продумал в упор:

- Циии....!!! Ибалоооо.....!!! Ма`ката!!! – и зачакал Цзъ да поеме наставлението. Той, от своя страна изпаднал в едно от ония познати всички нам състояния, които задържат по - възрастната част от народа ни пред първа програма, но само след няколко часа успял да се отърси от заблудата. Идвайки пак на този свят, (за кой ли път), изромолил на типичният за онова време древен, ситен китайцки :

- Циииии...Дааааа! – поклонил се и завъртайки се няколко пъти около остта си, понесъл цялата тежест на ежедневието.



Силен е бил. Бих останал при Буда. Но, какво ли да правя там?

Както казвам аз:

Защо?.... Защо не си седях във кръчмата?

Единственният въпрос на който все още нямам отговор




-------------------------



Приятелите ми, от един Дзен манастир в Япония, с които се запознах съвсем наскоро, мълчаливо ме наблюдават, докато им изпълнявах ритмичен танц, с домашни чехли на главата. Тай – Шо, – единият от тях, ми отговори със едно и половина скъпернически, неподражаемо изящни движения на ветрилото си. Счупих си кръста от несръчни, но пък, убедителни поклони!
Но, не за тоз`, съвсем бивал момент ми се иска да разкажа. Малко, след като поверих сигурността `и, на градския транспорт, а бъдещето `и в ръцете на “контролите”, осъзнах, че съдбата ми е направила първият подарък, по време на залисията от моя страна, по повод разни писания и книг`ове. Става дума за Тай-Шо. Първият ми нов приятел, откакто се правя на книгоризец храбър. Попитах го:

Не Ви ли е скучно, в манастира, по цял ден?

Не съвсем! Ние слушаме! Навсякъде!

Пълно ли Ви е така? - имах пред вид достатъчно ли им е това?

Понякога!

Добре, а помага ли Ви?

Слушането изпразва съществата ни!

Просто не знам, как да продължа нататък. Нямаше нищо против да публикувам разговора ни. Живият Дзен е наистина прекрасен подарък, за тъй мълчаливата ми натура. Наблюдавайки пълното им сливане, нямам сърце да се забавлявам с тях. Изчистват ме!

Сетих се за предговора на Петър Хинков, към книгата на друг знаещ. Няколко страници с истории за поне шестнадесет вида духовни котараци, кой от кой, по - напреднал. Последният ли, първият ли, даже май беше спрял и това да прави – да напредва. Предпочитам Тай - Шо, дори и да мълчи!

Разказвах на ”Резака - вг- ком – точка – мълния – дот –кльомба – дир – молитва – яко – 2 - София”, историята на Гореща молитва 1. Тази странна комбинация от знаци и символи е само една нищожна част от непрекъснато сменящата се регистрация на Резака. Според мен, той никога няма да има постоянен адрес. Непрекъснато изтрива и създава нови. Абсолютно неоткриваем. Бяхме тия дни в планината и понеже нямаше телевизор или радио, а все още не ни се спеше, си разправяхме един на друг всякакви страшни истории. Изведнъж видях обширен дървен постамент, върху който бяха застинали няколко монаси, слушайки ме. Никакво движение, те просто слушаха. Така се запознах със тях.............


..............сетих се отново за Тай - Шо. Застиналата неподвижност на обкръжението му, всъщност, много наподобява вечността. Чувайки и виждайки всичко на което са способни, Дзен монасите, всъщност, живеят на повече от пълни обороти. През живите им, чисти и празни сърца преминава съвсем свободно и леко цялата дивотия на нашия свят. Така, както го усещам, те просто използват този поток за да открият и отстранят и най - малкият повод за обвързване с него, оставяйки го безпрепятствено да пречиства съществата им. И ако нещо успее да се закачи за тях, то бива внимателно отстранено и изхвърлено. Да, телата им живеят тук, със всичките обязаности и задължения, но в пълна и абсолютна Свобода. Пълна и Абсолютна свобода! Каква Красота?

Помолих ги да ме приемат за техен брат! Не ме отхвърлиха. Не ме приеха. Отвърнаха ми кратко:

- Бъди брат на себе си!

[Павел Иванов]

Баси ! Звучиш като един възкръснал Андре Мороа Сигурен ли си че мастър Дънов те низвергна или ти просто не изчака да научиш отговора му там Не унивай , тва неговото навсякъде би те озарило . Кофтито е че пак отплесваш темата и нищо конкретно относно питането ми за форумната ми визия , в частност подписа ми , не споделяш Та това ме тормози ама много , дали аурата , форумната поне , ми , няма да засияе поне в оранжаво ако втъча някой стих в подписа ми или по-добре не

[stonetales]

Не мен - себе си низвергнаха дъновци, ала аз никога не съм ги и уважавал, така, че всичко си дойде на мястото:)
Не знам кой е Мороа, но втората история - за Тайшо - е съвсем реална и е от преди десетина години.

Не смятам, че ако аз ти дам хайку, ще стане работата. То трябва да си е твое.
В другата ми тема е публикувана цялата ми поезия - не пиша вече, щото ги карам на конвейер. Там има много находки, които биха те навели на всякакви идеи.

И все пак - разговора в хайку, със учителя си - на стария Басйо, ми приляга най-добре за търсенията ти.


Наминал Учителя на Басйо, да го "види", докъде е стигнал в развитието си. Басйо пишел йероглифи и не обърнал внимание на дъртия досадник - тоест - бил напълно вглъбен във себе си. "Дъртака" се изкефил страшно на постигнатото състояние, но все пак хвърлил кукичка:

- Над заспалите води се стрелна жабка....

Басйо, почти автоматично - като поток от унеса в който бил попаднал - добавил:
- Лек плясък, после тишина...


Даскала разбрал, че тука няма шест-пет и се оттеглил тихо.

След години Басйо добавил началото и се получило едно от любимите ми хайку:


Езеро в стария парк
над заспалите води се стрелна жабка
лек плясък
после тишина



Но - ако продължаваш да търсиш подходяща строфа за изчистване на форумната ти аура, ще ти подам един последен жалон:


Покажи ми себе си
без да те виждам.......

[петър василев]

Имам един въпрос само към ''Говорещият Камък''( или както се превежда);
Баце,вярваш ли си на всички тези писаници или си драскаш,,ей така да ти минават скучните дни

[chirusa_bg]

И аз имам само един въпрос.
Кво става, ако си навре човек топката отзад

[Павел Иванов]

Ся относно Андре . Той е един образ който докато си пише сладникави романчета ръси много читави афоризми от рода на :

"Единственото, на което ни учи опита, - че опитът не ни учи."

или нещо актуално по другата ти тема :

"Съвет - това винаги е изповед."

и други от сорта ама не е това на дневен ред
Инак гледам Чири е схванал същността на питането ми и го е представил в по-разбираема форма

[stonetales]

Имам един въпрос само към ''Говорещият Камък''( или както се превежда);
Баце,вярваш ли си на всички тези писаници или си драскаш,,ей така да ти минават скучните дни

ХА ХА ХА:)

Мисля си, че въпросът е дали Ти им вярваш?:)
Ако не - какво те вълнуват те?

Или сега ще започнеш да ми откриваш "слабите места" и да доказваш - (на кого ли?) - какви глупости пиша?:)
Давай - ще се забавлявам и с това:)

[петър василев]

Нямам въобще такива намерения баце.Прочетох темата и се запитах дали наистина си вярваш на .........?
Просто имах един въпрос към теб ,но явно и ти не си вярваш в това ,което пишеш щом на въпрос отговаряш с въпрос
Да тръгна да те оборвам,,,Няма,,,споко.Имаш си достатъчно опоненти в темата

[GODzillata]

Айдееее...и Петьо отече!

[stonetales]

Избора си беше негов:)
Сам се покани - сам си отиде:)

[петър василев]

Aй, поне почерпи на изпровод деееее

[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="http://www.youtube-nocookie.com/v/8gybL ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube-nocookie.com/v/8gybL ... 3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

[INCUBUS]

Мъ,нещо не ми върви таз тема-кат са погледна отвътре,същото лайно като отвън Виждам една язва от 1996г.,удавена напълно в мастика,та чак препарирана.Иначе такива енергии бушуват у мен,че тва -упражненията на stonetales,съчинявките на хайку и разни други работи моа да ги бълвам кат ширпромпотреба на битпромкомбинат от 1971 год.в Своге например.Строго по темата-отвъртре всеки е по-гаден,респективно по-мръсен отколкото отвън,щото отвън е за пред хората,а отвътре всеки си знае кусурите.Някои не си ги знаят,изобщо не ги научават и си отиват "на кино"съвсем безхаберни.Я да съ напрая и аз на интересен - ей ви нещо от Джон Ленън :
"Аз съм мухлен,мухлен мъж,
мухлен съм от край до край.
Аз съм мухлен,мухлен мъж,
а не ти се вярва май.

Мухлен е и моя крак,
мухлено е моето очо.
Срам ме е от танци,няма как,
щото аз съм прост,най-прост Джо."