Ха Сега Де

[Мунчо]

Ся удоволствие, удоволствие, аз винаги като помисля, че ще пускаме рибки, първо изпитвам дискомфорт и се препотявам. Понеже е едно да да слезеш от колата и триумфално да пренесеш чувала като акаия на петдесет метра, а друго да го мъкнеш с прибежки и припълзявания по чукарите километри, с ясното съзнание, че трябва да се върнеш за още два курса, щото сте всичко на всичко двама души... Отрезваващо действа и ускорения ход, когато усетиш как водата се излива в гащите ти, щом по прищявка немилостива драка пробие найлона и стане ясно, че оцеляването е буквално въпрос на минути. Ето така ми изглежда капата след тези кански мъки, за които не ми е виновен никой, защото си ги причинявам сам, при това с настървение и за собствена сметка и за тази на колеги със сходни девиации. И после защо не споделям места - ами свиди ми, казвам си с ръка на сърцето. Консуматори дал Господ.


За мен удоволствието идва много, много по-късно, но искрено се радвам на незабавното удовлетворение на Лъчезар.

[pitcha]

Бря - тая тема нещо потръгна. Като я пуснах спонтанно, после си викам – кой ли ша я чете, па камо ли пише. И аз самият не знаех кво да пиша и накъде ша отиде. Мнооо се радвам, че не само мен ме тресе.
/На Мунчо да му кажа – за шапката - бая запотена ми се види. Зимай пример от мен. Праиш се, че нещо си се сфанал и не моеш да мъкнеш. И че знаеш мнооо повече от тях. После само си припкаш и посочваш местата къде да ги фъргат. И пъшкаш от време на време – щото си сфанат. Не го забравяй това. Тая година изтървах, но догодина – с тва смятам да се отърва./

Ся – малко по темата.
Съмнява ме, дали у некои хора нe остана некво недоволство от нещо. Най-вече от тайните работи. Че и в оня Кодекс - и там имаше малко по тоя въпрос. Освен тва - сега го разгледах тоя сайт на клуба отново и си ги търсих мойте статии – Няма Ги. Некой ги е изтрил! Може и за тва да е недоволството също. Обаче аз нали ви предупредих да побързате малко. /На тоя дето е трил да му кажа – тва за реките го бех писал директно на сайта – река по река, след всяко ходене. Половината не ги помня и аз. Да не говорим за имената на рибите там – как ша ги различавам сега? Дано си го е записал некъде и да ми ги прати, че да не ги търся пак по чукарите. И да не ми излиза с номера, че тва е тайна – тия реки са си мои/.

Заради евентуалното недоволство се налага да обясня някои неща.
Казаното по-долу е за всички, които не са пъстърваджии – дано проявят разбиране най-после. Останалите, нашите хора – сички пъстърваджии ги знам, че са си наясно.

Всеки начинаещ от наште му става ясно това – по-скоро рано отколкото късно. Някой спомена тайната за рецептата на Кока Кола в началото. Тва не е никва тайна Всеки майстор на пъстървите я знае. Ако не мое да я открие – значи не става за нищо. Например в тоя клуб – за да те приемат – изискват да им донесеш поне две рецепти - различни. В скоро време ша искат три даже – заради навалицата. Освен тва изискват да им кажеш поне една тайна река, която не знаят – а тва хич не е лесно. Аз изпях почти сичките си реки, преди да уцеля една неизвестна. Тия мнооо нещо знаят – да знаете.

Сега да кажа за непосветените – защо се крият реките. Тайните За Реките Се Пазят – защото много лесно се обезрибяват. Не само от бракониери, но даже и от майстори с въдица в ръка. Познавам хора, след които не остава нищо над 10 санта в реката. Не един и двама. Първия път като зарибявах, избрах две свръхтайни реки. Идеята бе – да ходя, да ловкам и да се кефя. Похвалих се само на брат ми. И той зел, че на маса казал на най-големия престъпник в района. Ква стана – нема ви казвам. Оказа се – свръхтайни реки няма. И да има – най-лесно се обезрибяват. А излезе голям кеф тая работа - зарибяването. Тогава смених подхода – само на големи и общоизвестни реки. Те по-трудно се обезрибяват, а и рибите се разселват. На тия реки ходят много хора, някои от които – доста свестни. Те са тия, които пазят реката и рибите в нея.

А иначе - всички непосветени са чували за Магията на пъстървовия риболов. Ша кажа само едно нещо за нея. Всеки си го разбира различно, но за мен – Магията е в Местата където виреят тия риби. А местата са като мъртви, ако тях ги няма.

Така че – ако някой иска да пробва – приятелски съвет – не чакайте някой нещо да ви отваря. Почти всяка река у нас над 700 метра надморска височина става. Има и много по-ниски. Тия реки ви чакат. Само да знаете – тва е много повече екстремен туризъм, отколкото риболов. /Тия с търбусите - немат работа там/. Ако сте готови да маате цял ден по камъни, които мъъърдат и се пързалят, да паднете поне десет пъти, некой път у водата, да прекачите поне пет баира, над непроходими вирове – и ако откриете в това некъв кеф – значи ша стане от вас човек. Ходете и се кефете. /Само с мечките – умната! За тях - прочетете по-напред в темата/
Обаче имайте предвид, че от тая болест отърване нема. Само по-зле става. Ако не вервате – гледайте Лъчо или мен. Докъде ша стигнем към края на януари – не знам.

И да знаете още – тва с лапането на риби го забравете. Тия не стават за ядене. Не защото не стават, а защото, ако случайно откриете река, където ги има много и ги излапате – после нема ги има. И ша тряа да търсите друга, а те съвсем не са много.
Толкоз по тоя въпрос.

Ха Сега Де – за малко да забравя. Най-важната новина – Остават Само 35 Дена, ако броим и днешния. Мислех да ви го напиша и в часове, ама не знам кой – кога ша влиза в тая тема, а не ми се пише всеки час. Досега беше доста сложно, защото от старата година тряаше да извадиш колко дни има и после да ги събереш с тия от новата. От утре вие си ги бройте сами. Ся вече е лесно.

Поздрави. Весела и Щастлива!