МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

[Borislav Haralampiev]

Поздрави и от мен Павка, просто неотразим в поднасянето на излета. Поздрави и за другата група Ники, Боби и Стан. Прекрасен репортаж и супер излет. Абе като се замисля само, аз не ходя на риба ма вие не ме и каните така, че ......

[pitcha]

Оптимистичен репортаж.

След няколко поредни ходения с Мариян, на които с триста зора фатях по една рибка, дойде звездният ми час.
Две самостоятелни ходения, на свръхтайни места. Кво се оказа – бифши. Нема вече тайни. Сичко обезрибено.

Миналата седмица – място, на което не съм бил две години. Вреше от риби тогава. Сега не ври. По-скоро ври, де, ама не от риби. Като пипнеш водата – леко те щипе.

Така са я заредили, че ако напъхаш две жици у водата, ша мое си включиш поне телевизоро – да си гледаш телевизия, понеже нема кво друго да правиш.
Е, разбира се, красотата си е останала, само дето нищо не й вдъхва живот.












Все пак, понеже им разбирам – гепих и една рибка:



[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/5FgBPqvXt58?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/5FgBPqvXt58?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

...... и изтървах една-две, пак маломерни.


Тая седмица, у петък.
Понеже се бех леко отчаял вече, земах Митьо Звяра за компания. Не че исках, ама немах сили да се разправям. Между другото – той настоява да си му викам Митре Дзверот – както е известен у Югоападните покрайнини. Ударението е на първите гласни.

Та с него работата потръгна. Четири-пет фанати риби, все маломерни, но много красиви:





[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/fGHr5HmXFoc?hl=en_US& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/fGHr5HmXFoc?hl=en_US&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Имаше и два много добри удара по блесните, ама не се закачиха изобщо, та не ги скивах. Нещо не са много активни, понеже е топла и ниска водата. И на стръв също пробвах и също не щат.

Е, сега ще кажете – какво му е толко оптимистично в цялата работа и защо е това заглавие?

Първо – оптимистично е, че на последното ходене фанах пет пъти повече риби отколкото на всяко едно от предишните. Ако тенденцията се запази – след две ходения ще съм фанал 125 парчета, а на третото – 625. Съвсем е възможно - Митре Дзверот го сметна с калкулаторо и нема що да го проверявате.

А най оптимистично е ето това – на едно място ги набарах риби от тазгодишното зарибяване. Гледайте в долната част на клипа, някъде от средата натам – едни чертички, дето мърдат:

[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/GLk6pLjlQpo?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/GLk6pLjlQpo?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Мястото, където мърдат и се очаква да пораснат:













Така че – който не верва, вече там пак ври от живот!

[ХЕМИНГУЕЙ]

Е, време Ти беше да се отчетеш в "Магически", че не знам Ти дали, ама Ние се бяхме притеснили за Теб .

[Бат Стан]

Като прочетох за тока в текста на Димо и се сетих за един банскалия вчера - мухар с директен телескоп, вика: "На теа с тока нищо не им прават, а мен ми написаха акт, щот съм ловил на прат". Половин час се чудехме кво е това "на прат" и накрая се оказаза, че било "на прът", демек с пръчка.

[suhia_ribar]

Освен токаджии,и маловодие,за съжаление някои зарибявани реки преди време,сега нямат грам вода....жалко!

[suhia_ribar]

Да,до уточня само,констатирах го минавайки покрай тях!

[ХЕМИНГУЕЙ]

Айде, айде, не се оправдавай . Шега Тео, разбира се че Ти вярвам ....

[vikuser]

Е с последните репортажи ме разцепихте, браво!! Да се похваля само, че започнах да ги ловя на муха и е доста добре.
Ще пусна също репортаж със снимки след година, две, като взема читав фотоапарат и остане време за снимане.
Наслука!

[Asen Ra4ev]

Освен токаджии,и маловодие,за съжаление някои зарибявани реки преди време,сега нямат грам вода....жалко!

Еми другарю мой, крайно време е да спрете със зарибявания по таквиз дестинации!!!

[Paviljon]

Привет колеги,

Месец септември настъпи с пълна сила и като гледам не остава много време за риболов на червено петнисти красавици. В края на миналата седмица реших, че един от почивните дни ще е посветен на пъстървов риболов Ставането както обикновено беше още в тъмни зори, абе направо си беше още нощ. Спретнах такъмите, отремонтираната въдица, два сандвича за през деня и се понесох с колата по пътищата родни. Настъпи първият месец с буква "Р" в думата си и веднага го усетих по температурата навън. Тръгнах при +7С, а пристигайки на реката беше вече +5С. Направо студ , но трябва да се свиква. Нарамих багажите и се спуснах към реката, а тя ме извести за присъствието си с шумоленето на премятащата се вода. Значи все пак имаше течаща вода



Пръстите на ръцето ми още не бяха привикнали към ниските температури и бяха леко вдървени, но викам си като се размятам с въдицата и нещата ще се оправят. Всичко беше потънало още в сутрешни тъмни нюанси. Слънцето не беше достигнало дълбоките части на коритото на реката и това затрудняваше виждането на блесната, която замятах. Първите няколко места без резултат. На поредното такова, което се вижда от първия фотос ме изненада удар на борбена балканка, която направи няколко високи подскока във въздуха преди да бъде загребана с кепа.



Рибата беше около 30 см. Куките се откачиха без проблем, тъй като са с премачкани контри (то почти не остана примамка в кутиите, на които да не са премачкани контрите). Погонихме се известно време в кепа, за да мога да я снимам и след това да я върна обратно в студената вода.



Красива риба с интересна окраска. За нула време ми се стоплиха премръзналите ръце

Продължих към следващите места, а реката ме посрещаше с красиви вирове, падове и красиви маслено зелени подмоли.



Ето го и слънчевите лъчи вече се подадоха и започнаха да галят повърхността на водата и да огряват потопените камъни по дъното, разхвърляни като калдъръм.





На един завой реката беше образувала красив вир с дълбочина. Сигурно се спотайваше някоя петниста красавица. Заметнах веднъж и за нула време примамката беше атакувана от балканка малко под нормата, която веднага беше върната обратно. Заметнах втори път и втора същият калибър атакува. И тя се върна в бърлогата. Трети път заметнах, но по-далеч и върхът на въдицата след първите обороти се разтрепери от закачилата се пъстърва



Гледах колко се различават отделните риби по окраска една от друга, а не бях минал огромни разстояния по реката. Снимка и обратно в реката, а тя махна с опашка на изпроводяк.

Понесох се към следващите места, като на места спирах специално да снимам или да наблюдавам природата около мен. Есента също наближаваше. По камъните отстрани на реката бяха разпръснати вече първите накапали пожълтели листа, премествани от време на време от подухващия вятър. Приближаваха наново студените месеци. Имам чувството, че 1-ви февруари времето мина като един миг.



Бях попаднал отново в магията на пъстървовия риболов, както бат Димо се изразява. Да ама чувството не продължи дълго време. Последваха 4 часа маане на гащи по реката и опитване на рибарската слука на места от страхотни по-страхотни, но без индикация от подгонване, атака или дори сянка на прибягала риба. Какво ставаше е аз не знаех. Рибата все едно изчезна и я нямаше, а мястото го познавах отлично. Полазиха ме тръпки от неприятни чувства Реката вреше от риба преди месеци. Трябваше да внимавам къде стъпвам тогава, за да не настъпя някоя пъстърва, а сега нямаше никой. Спрях на едно място със скала по средата на реката. Оставих багажите и просто седнах и слушах шума на подскачащата вода.



Загледах се в камъка и забелязах оформеното лице от природата и водната стихия. Все едно стоях пред духа на реката, а той ако се вгледате ще забележите, че все едно се усмихва и даже ми е намигнал. Дали аз бях калпавия през тези няколко часа, че не отразих нито една атака или видяна риба или просто ги нямаше петнистите красавици. Отново се замислях колко крехко е всичко около нас и колко лесно може да се унищожи. Бат Димо в последния си пост е написал, че мястото, на което е било все още с положителен заряд от евентуални токови намеси. Дали и на това място беше такава съдбата? Не исках да го повярвам, а и не можех. Да минеш и да унищожиш всичко живо само със замах на ръката. Повторих си, че тези няколко часа без уловена риба явно е заради моята несръчност... Погледна наново водния дух и тъй като ми беше намигнал си помислих, че все пак може и да имам резултат по-нататък. Решението беше взето за нула време. Сменям мястото и отивам на друго.

След два часа бях на следващата река, като неприятното чувство заради бракониерски набези все още стоеше в сърцето ми. Усмивката ми се върна на лицето, макар и горчивите нотки след като зърнах красотата, която се откриваше пред погледа ми.



Водата кристална, толкова прозрачна, че все едно нямаше и постелените едри и дребни камъни се виждаха без проблем. Отпих няколко шепи от студената вода и се подготвих за нов поход. Заметнах още на първото място и тъмна сянка веднага се изстреля отстрани на бързея и атакува примамката

Мерна балканка около 25 см., която въпреки размера си се бореше като ожесточена за живота. Снимка за спомен и веднага се върна в живителното подводно царство:)



А красотите следваха едно след друго и нямаше как да не спирам и да снимам. Апарата е неотлъчно до мен заедно с провесения кеп на гърба.











Местата изрисувани от четката на умел художник и откриващи непринудена красота. За пореден път се убеждавам какъв майстор творец е природата Това, което ми направи впечатление относно пъстървите е, че все едно са от 6-то управление на Държавна Сигурност. Толкова внимателно стъпвах и се движех, но въпреки това веднага ме усещаха и се изпокриваха, но имах възможност да ги наблюдавам как се стрелкат, като черни светкавици под водата. Трябваше доста да се потрудя, за да имам успех. Хванатите риби не липсваха, но съм снимал само няколко от тях.

На ето това прекрасно място се улови красива балканка, а след това последва атака, на по-голяма, но нереализирана. Напръскана с червени петна, но толкова ясно изразени и наситени за разлика от предходно уловените риби.







На следващото място, представляващо по-голям вир с дълбок праг в началото ми атакуваха няколко пъстърви, различни, но нито една не се закачи. Наблюдавах и как една по-дебела сянка на риба се рееше обърната срещу течението в очакване на храна (над 30-те). Заметнах в далечината, за да има възможност да я огледа отдалеч примамката. Обирах я на обратно, когато дебелата сянка се изстреля и прекоси целия вир, за да направи удар, а той беше доста стръвен. Това се разви за един миг и можех да наблюдавам всичко това прикрит леко и заради прозрачната вода. Закачка не последва и рибата както се появи с бърза скорост със също така бърз спринт се върна в дълбокото. Ето го и мястото



Живителна доза кислород след пада



Наново бях попаднал в магията на пъстървовия риболов Всичко ухаеше на свежест въпреки наченките на приближаващата есен. Ще изтече доста вода преди потоците отново да се оживят от буйната пенлива вода напролет.



Равносметката за деня. Красоти големи. Магията ту я имаше, ту я нямаше, после пак се появяваше. Важното е човек да може да я усеща и да е отворен за нея. Уловените риби бяха около 20 бр., като размерът варираше между 20-30 см., като забелязах и пъстърва над 30-те, но остана нереализирана. Всички риби са уловени на блесна с премачкани контри. На воблери пробвани една камара нямаше и подгонване. Температурата но водата доста прохладна, направо студена.



Поздрави на всеки един от Вас и наслука

[starlight]

Тъкмо се прибирам преди малко, ядосан и скапан от бачкане...
Павката за пореден път ми скри шапката и ми оправи настроението!
Сега мога спокоен да си полегна.
Нямам думи...

[misho_tsakov]

Ми запиши се и ти де!

[pitcha]

Репортаж от четвъртък – 12.09.2013г.

Тая година нещо работата ме задръсти яко. Поради това не можех да си позволя всеки петък следобед да го отдавам на проучване и планиране на съботите и неделите. Пък и без това реших да ходя през седмицата, едно - заради липсата на навалица, второ – с идеята, че ако гепя некоя рибка в петък - тя у събота може и да не кълвне на някой, дето ще я излапа. /Къв съм хитър, а!/ Освен тва – повече по големи и известни реки и преобладаващо на спининг.

Резултатите дотук – почти пълен провал. Реките никога не са били толкова зле. Две извадени мрежи, следи от електрификация, пресъхнали реки заради ВЕЦ-ове..... Следи от майстори рибари, дето прибират всичко що мърда.

Айде, че не моем ги фатям – то си е ясно. Обаче преди ги виждах поне, като бегат. Сега и това не виждах.

И затова тоя път реших да скокна до една наистина свръхтайна река. Да си пооправя малко фасоно, и малко гребено да ми щръкне, че нещо никъв го нема. Е, тая река още не са я набарали. Гледаш къде стъпваш – да не настъпиш некоя риба.
И кво се оказа – май още ги мога, че бех позагубил вярата напоследък

Ето самата река:



Тук-таме някоя красота:











Ето и некоя рибка.







[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/NW6MwDe_Ho0?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/NW6MwDe_Ho0?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Разбира се – синоптиците пак се изложиха. Кво правят тия хора бе? Заради тях целия ден мъкнах един дъждобран – щото за тая река мааш един час пеша, докато стигнеш. И като тръгнеш нагоре – после нема връщане до колата. Щяло да вали, а то капка не капна. Първоначално с дъждобрано върху себе си. Като плувнах в пот – свалих го и после се спъвах в него през цялото време. Дължат ми три кила лично тегло, тия леваци.
Обаче това е маловажна подробност.
Важното е, че въпреки всичко – все още има някои рекички, дето не са ги набарали.

И понеже ме е леко обхванала Харата - ето един съвет към по-младите. Пускайте рибите обратно, като ги пазите максимално! Ако не знаете как – прочетете! И започнете да проявявате нетърпимост към всички, които прибират риби. Дори и в рамките на закона. Тия риби не трябва вече да се прибират!
Започнете и да проявявате зверска нетърпимост към тия, които не ги пазят. Тия снимки покрай чепици, спинарки, мухарки и кви ли не простотии – трябва да спрат да се поощряват! Не толкова в тая тема, защото тук са голяма рядкост - Навсякъде, където се появят!
В противен случай – никога няма да видите това, което преди е било. Ще слушате само за спомени на по-старите, но вие няма да има какво да си спомняте.

[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/NnUJa-q7-ys?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/NnUJa-q7-ys?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Поздрави

[starlight]

Малко позакъснял репортаж
Денят е Четвъртък - 19.09.2013.
Аз и колегата Мишо.
Тръгване от София по тъмно, дестинацията беше леко далечко.
Има няма след 3 часа бяхме до реката. Малко ходене и първата красавица се появи:



Както се вижда на снимката блесната е Мепс 1-ча, на която тройката е сменена с единична кука без контра.
По принцип никога не съм ловил с толкова малка блесна, но сега си позволявам, защото е с единичка кука (4-ти номер).

Беше леко хладничко, но райчо изгря и реката направо грейна...





Рибки не липсваха. Тези които си заслужаваха бяха снимани, останалите пускани бързо, без снимки.









Прекарахме си прекрасно. Ако можех един ден нямаше да се задържа в София.
Не познавам някой, който да не харесва красоти като тези:

[starlight]

И така...
Сезона свърши.. за съжаление. Последната Събота и Неделя на месеца не успях да закрия, но...
В неделя не издържах, едвам се здържах в къщи. Взех телефона звъннах на Димо и едвам се самонавихве да закрием в Понеделник.

30 Септември 2013 - последният ден от сезона.
Главните заподозрени - аз и Димо (pitcha) Гоуем пич.

Тъй като беше последен ден, срещата ни беше по-рано в 7:40 вместо обичайно в 7:45
Пихме по едно кафе и тръгнахме. Времето в София не беше много приятно.
Опитваше се да вали, даже си и заваля, но няма отказване...

Почти три часа по-късно вече снимах първата красавица:



Местим се малко по-нагоре. Слезнахме до реката, Димо супер лежерно метна близо до един
камък зад нас и прас... Чух само: "Ето я... леле какъв съм майстор"

Извадих кепа и една тлъста хубавица, пълна с хайвер...





Незнам дали се вижда на снимката но корема на рибата беше доста надут



Реката е уникална. Нагледахме се на красоти! Надявам се да ни държат през идните месеци:







Ха и още няколко рибки









Всички рибки на снимките са хванати на примамки с единички куки без контри,
освен тази на Димо, но тя е на стръв и пак е без контра

Като за закриване, ето и любимата ми снимка от излета:



Другата година пак