СМЯХ

[alankulu1987]

hahaah

[starcho]

Един пич не може да вземе завоя и се надънва на контейнер за боклук,от контейнера излиза циганин с рана на главата и пита....Е,сега полиция ли да викаме или ще се договорим...

[preparatos]

Недалечното бъдеще.

Пореден Консултативен съвет при Росен Плевнелиев, след като в девет без двайсет предната вечер Орешарски е назначил и уволнил седем заместник-министри, като за първите трима се е извинил и е получил катарзис поотделно, в национален ефир, а за останалите четирима – наведнъж, в по-интимна обстановка, тъй като е имал важна работа в името на народа, ама от пресцентъра не уточняват чий.

От два дни в държавата няма таблица за умножение – Анелия Клисарова я е отменила и я е обявила за недействителна. И-краткото е пратено на културен обмен в Северна Корея, а с извънредна заповед, поради тежката икономическа криза и докато не бъде построена АЕЦ Белене, е забранено две тръби да пълнят един басейн, както и два влака едновременно да тръгват от точка А и точка Б към точка Це.

8 сутринта. Волен Сидеров е окупирал шадравана пред президентството и пъди гълъбите от него, като им крещи с мегафон в ушите да не се бутат, защото това не им е бащиния, и ги обвинява, че се тъпчат с чужда, капиталистическа царевица, но той все пак ще се моли за тях.

Двайсет и трима младежи от кварталния фитнес в „Гевгелийски“ го пазят от вражеско земно и извънземно нападение, като разпъват над него импрегнирано, водонепропускливо рибарско столче, под което Волен, с требник в ръка, тича на прибежки и вика „Къщичка!“.

Журналистите са раздвоени между него и тримата поддръжници на премиера – двама мъже и една жена, на обща възраст цифром и словом 158.20 (сто петдесет и осем години и двайсет стотинки), които вяло клечат в жегата с плакатче „Орешарски, даваме ти още един шанс!“ и обясняват на репортерите, че го подкрепят, защото Той Е Вдигнал Майчинските.

8.30 часа. Откъм бившия Партиен дом се задават, винаги дваааама винаги, Станишев и Орешарски. Журналистите ги наобикалят и някакси невъзпитано започват да им задават въпроси за кадрови грешки и да им тикат микрофони в устите – вместо да кажат едно „Добро утро, как спахте?“… абе, простотия.

Станишев успява само да смутолеви, че се извинява, но в момента абонатът получава катарзис, вади пакетче чипс, казва „ИИИ С КАШКАВААААЛ!!“ и с елегантен подскок потъва в дебрите на президентството, давайки ясен политически знак, че му се играе на гармошке.

Орешарски обаче остава и със строга физиономия обяснява, че не може да знае какви са всичките му заместник-министри. Той да не е… такова. Откъде да знае, бе?!? Направил е грешка, но всеки има право на три хиляди двеста осемдесет и осми шанс. Протестиращи ли, хахаха (смее се ехидно). Това не е въпрос. Да, има триста души навън, но скоро ще им писне и ще се приберат. За всеки случай им се извинява и признава, че е сбъркал, но не, няма да подаде оставка, не, не, хаха, не. Той все пак има работа – в името на народа, на човека, на държавата и на още няколко неща, които не чуваме, понеже на огневия рубеж, под рибарското столче, Волен стреля с прашка по гълъбите и ги обвинява, че безчинстват и уринират в шадравана.

9 без десет. Идва и Лютви Местан, слиза стилно от лимузината си, изяжда една баклавичка с шамфъстък и екзактно обяснява на простолюдието, че тежката политическата конюнктура изисква висок морал и прозрачно чисти нравствено-етични норми на поведение, благодари на всички и хлътва в президентството.

9 без пет. Слънцето за малко се скрива – пристигнал е Бойко Борисов. Обяснява, че някой иска да го убие, чува стъпки зад гърба си и нощно време нещо му скърца под леглото. С вледеняващ тон, навяващ мисли за убийци с моторни резачки и Бостънски удушвачи, изброява от какво са починали всичките му роднини, след което, баш на най-интересното, когато зрителите чакат да чуят кой е убиецът, се извинява и казва, че трябва да се качва при Росен.

9 часа. Всички са седнали около масата, само Волен подскача, къса страници от плана „Сидеров“, прави ракетки и замеря президента с тях, като го пита в лицето докога чужди самолети ще преминават през българското въздушно пространство ненаказано. Всички мълчат, някои дори заспиват. Президентът се опитва да каже нещо. Борисов става – все пак е седял цели три минути и двайсет секунди, обявява, че той така не може и си тръгва, докато Волен налива масло в огъня и му крещи зад гърба – ”тебе па кой те слуша, бе!“. Президентът повишава леко тон и почти успява да каже, че така не бива, след което обявява петнайсет минути почивка и предаването свършва.

9.10 часа. Социалните мрежи се взривяват от водещата международна новина: милиони признателни китайци издигат паметник на Христо Монов, който ги е излекувал овреме от интернет лумпенщината им и в знак на благодарност пращат на България три тона бял ориз, бран от технологично необременени китайци.

9.20 часа. Часовниците ни спират, някои получават катарзис, а по-щастливите – направо инсулт. Каквото и да стане, вече няма значение.

[Красимир Атанасов]

На това да се смее ли да плаче ли човек?
Но опеределено политическото положение в момента си е за раздел СМЯХ.

[Д.Граховски]

Прибирал се един общак, работник на строеж, на стоп. Пътят от града, в който строял нов блок, и селото, в което живеел, бил 4-5 км., но никакви автомобили не минавали. И да минели, никой не го качвал. А то едно лято, жега, пек - тежко. Както си вървял обаче, общакът видял на пътя едно капанче. Влязъл вътре и що да види - скара, бира, кеф! Насочил се дирекно към бармана и го попитал колко струва една студена биричка. Барманът обаче потрил мустак: - Една бира струва един тек. - Как бе, пич, ти луд ли си? - отчаял се нашият човек. - Това е положението - отвърнал барманът - до селото ние сме единственото място с бира, ако не ти изнася - хващай си пътя. Какво да прави нашият общак, съгласил се. Случило се каквото се случило, то не е и за разказване. Малко преди полунощ умореният строител се прибрал у дома, а жена му го посрещнала бясна: - Стефане, пак ли си пил, пияницо долна, боклук, писна ми от теб! Навел глава наш Стефчо и отвърнал: - Мила, ако щеш вярвай, само 2 бири изпих...

[Николай-Русе]

В един магазин влиза изнасилвач-сериен убиец:

- Начи, сега ще изнасиля някого... вие, госпожа, как се казвате?

- Мария се казвам...

- Не, вас няма да ви изнасиля, защото майка ми се казва Мария... ами вие, господине, как се казвате?

- Ами, казвам се Иван, но приятелите ме наричат Мария...

[Д.Граховски]

На какво ме научи майка ми 1.На извънсетивни възприятия:
„Сложи си пуловер,знам,че ще ти е
студено!“
2.Да очаквам:
„Само почакай баща ти да се
прибере!“ 3.Да приемам предизвикателствата:
„Какво си мислеше,а?Какво си
въобразяваше ти?!Я не ми
отговаряй!!!“
4.Да ценя добре свършената работа:
„Ако ще се избивате,правете го отвън! Чистила съм преди малко!“
5.На вяра:
„Моли се петното да излезе от
килима!“
6.На логика:
„Защото аз казах така, затова!“ 7.На ирония:
„Продължавай да ревеш и ще
получиш истинска причина да го
правиш.“
8.На процеса „осмоза“:
„Затваряй си устата и си яж вечерята!“
9.На издръжливост:
„Ще седиш там докато не си изядеш
вечерята“
10.На необичайна гъвкавост и
акробатични номера: „Виж си врата отзад колко е мръсен
само“
11.Да разпознавам климатичните
явления:
„Тази стая изглежда,сякаш ураган е
минал през нея“ 12.На контрол на поведението:
„Спри да се дръжиш като баща си“
13.На причинно-следствени връзки:
„Ако паднеш от люлката и си
счупиш врата,няма да дойдеш с мен
до магазина!“ 14.Да мисля в перспектива:
„Ако не си вземеш теста по алгабра с
шестица,никога няма да си намериш
добра работа“
15.На правосъдие:
„Надявам се един ден твоите деца да бъдат точно като теб...тогава ще
видиш какво е !“

[Д.Граховски]

Една жена прехвърлила 50-те и решила, че е време да се подложи на операция за реконструкция на вагината. Уредила си час, дошъл денят и жената влязла в операционната. Когато се събудила, вече била в болничната стая, а до леглото си видяла два букета. Един малък и един по-голям. Видяла, че сестрата се мотка из стаята и я попитала: - Извинете, от кого са тези прекрасни букети? Сестрата ги погледнала и усмихнато отговорила: - По-малкият букет е от съпруга ви, който каза, че много ви обича и че ви чака у дома, защото вече му липсвате. - А по-големият? - попитала нетърпеливо жената. - По-големият е от един пациент от отделението по изгаряния. Иска да ви благодари за новите си уши.

[G.Petkov]

Недалечното бъдеще.

..........................

9.20 часа. Часовниците ни спират, някои получават катарзис, а по-щастливите – направо инсулт. Каквото и да стане, вече няма значение.

Това не знам от къде е,
Ама се смях с пълно гърло, а е 22.30 часа !!!!!!!!!!!!!

[starcho]

Обяснението е гравитация

[Христо Рангелов]

Не знам дали е за "Смях" или за "Плач" , ама..

Винаги съм си представял идеалната смърт в битка – свистящи стрели, локви кръв и кал, мечове, стръв, болка, победа, победа в смъртта... За съжаление пакета услуги „живот в 21 век” не предлага подобни екстри. Но пък той включва какви ли не нови възможности – смърт пред дискотека, смърт на капака на някой Golf, от свръхдоза, от изкуствено пуснати болести, разстрел от американски войници по време на наказателна акция, разтрел от български войници по време на наказателна акция (какво си мислите – че нашите не го правят?)
Идеята на тоя текст е да предскажа смъртта си.
Около 2020 и някоя година, София, Европейски съюз. Не е „София, България”, защото по това време няма България вече. Има няколко регионални континентални съюза, които тъкмо започват преговори за обединение. Човечеството се радва на незапомнено благоденствие и мир. След въвеждането на постоянен видео контрол и микрочипирането на населението в развитите страни престъпността спада значително. Единствени талибаните в своите афганистански пещери се опитват да се противопоставят на системата. 35% от новините се отнасят до пещерния тероризъм, 29% до личният живот на различни светски личности, 18 % спорт и другото е добре сдъвкана и изплюта за публиката корпоративна реклама и политически анализ. „Лека нощ деца” е софт порно, а в училищата е забранено правенето на секс под 11 години.
По телевизиите вървят реклами на телефони, които мият чинии, перат и гледат децата, телефони с вграден генно модифициран домашен любимец – таралеж с гени от коралова змия, костенурка с ген от нинджа. В бившата Япония генно-модифицират хора – новият Батман наистина може да лети, например.
Щастливият обществен живот на хората от време на време бива обезспокояван от малоумните параноични крясъци на някакви псевдобунтари, които незнайно защо се опитват да търсят кусури на системата. И о, изненада – аз съм един от тия махнаджии.
Август месец е, 45 градуса. Прохладен ден. Живея в някаква периферна постройка, купена с парите от продадената къща на татко. Излизам за работа. Вървейки по тротоара до мене спира нещо подобно на линейка. От нея излизат трима мъже, които докато се осъзная ми бият инжекция във врата и ме окопчават. Качват ме вътре и ме закарват в нещо като лудница.
Оказва се, че заради политическите си възгледи и жалките си опити да настройвам обществото срещу властта, съм попаднал под ударите на европейския „Закон за непречене на системата”, който дава право на компетентните органи да затварят когото пожелаят в съответните заведения за какъвто пожелаят период. Нещо като “the patriot act”, само че по-ново и по-гадно.
През първите дни успявам да се осъзная въпреки лекарствата, с които ме друсат. Отброявам минаващото време, опитвам се да се концентрирам върху определени мисловни задачи, слушам дочуващата се от коридора реч. Но постепенно лекарствата започват да надвиват разума ми, или това, което аз наричам разум. След няколко месеца престой вече съм добър приятел с лекарите и гледам на новодошлите като на откачалки. Последният ми мисловен проблясък се случва след като с кекавите си ръце изтървам хапчето в тоалетната на килията си и не успявам да го извадя, за да го глътна. 4-годишен престой и вече съм готов да изляза – променен – много по-спокоен, разумен и трудолюбив, нов човек.
Винаги съм се ужасявал от страх при мисълта за безсмислена смърт.
Прибирам се вкъщи. Изхвърлям вехтото българско знаме, което не знам защо въобще съм пазил. Изгарям в печката някакви опасни книги. Изтривам от компютъра разните ми драсканици, статии и стихове и си правя профил в “gepime”, който на 3 март 2020-2030 и някоя става на 20-30 и няколко години. В остатъка от живота си спя-работя-ям-спя-работя-ям и т.н. Умирам на 84 години в присъствието на тесен кръг от близки и с удовлетворение приемам смъртта. А на улицата светят бурканите на нещо като линейка.
''Директна извадка от гръцкия вестник ''Симера'': ''Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.''

[jamix]

Прибира се перничанин от дискотека и майка му го пита:
- Как мина, всичко наред ли е?
- Нормално… телефона така или иначе мислех да го сменям,… а тия два зъба не ги ползвах много-много.


В неголям ресторант влиза човек с автомат и крясва:
- Тука има ли евреи? Сега ще ги избия всичките!
Отговарят му:
- Няма тук евреи...
- Не вярвам! Всички да си извадят оная работа и да я сложат на масата! Изплашените посетители свалят гащите, вадят си атрибутите и ги слагат на масата.
В този момент в ресторанта влиза някакъв хомосексуалист:
- Охоооо, днеска какво? Шведска маса ли имаме?

[jamix]

Напет младеж се приближава до атрактивна девойка на бара и смело я пита:
- Какво ще пиеш?
Девойката бавно оглежда младежа от глава до пети, усмихва се доволно и му прошепва нежно на ухо:
- Противозачатъчни...

[jamix]

Полицай разглежда казан за ракия, сяда на масата, пише нещо и говори на дядото:
Бай Стамате, бай Стамате...ракия вариш, а?...Нали знаеш, че е забранено. Европейския съюз не дава. Кажи сега, по колко литра ракия на ден правиш...
Ти си се побъркал, старши, каква ракия? Никаква ракия не правя.
Бай Стамате, ще стане лошо. Ще те дам на прокурор, ще ти треснат една глоба, пенсията до края на живота няма да ти стигне!
Не съм варил ракия, старши.
Бай Стамате – та ти имаш съответния апарат – казан за варене на ракия!
Добре. Тогава ме съдете и за изнасилване.
Защо? Ти изнасилил ли си някого?
Не съм. Но имам съответния апарат...

[Христо Рангелов]

Габрово. Домакинята поднася кафе:
- С колко лъжички захар го пиете?
- У дома с две, на гости с четири.
- Чувствайте се като у дома си.