Има ли гъбари?

[gogolisec]

Здравейте и от мен отново! Кириле, и при нас ги има доста видове от тези, дето си ги показал. Аз не мога да дам конкретно мнения за някоя от тях, но интересно ми беше гъба номер 9. Понеже се занимавам доста с кладница и я издирвам навсякъде (тя ми е любимата гъба), много я оприличавам на нея и по-точно бежово-охрената окраска, която е типична за застаряващите екземпляри от този вид. Друг белег, който се вижда е финния бял прашец, който се намира в/у шапката на по-долноразположените гъби, резултат от засенчването от горните. Понеже вчера случайно попаднах на 5-6 вече преминали и почти изсъхнали кладници, видях че имат същия фин бял прашец, на местата, където е било в сянка. Вижда се, че не са в/у стар пън, което веднага ще рече, че не са кладници, но както каза всепризнатия г-н Диканаров, възможно ме под повърхността да има загниващ корен и гъбите да са изникнали от него!

Ако погледнете на 3-та страница на темата, там съм писъл, че отглеждам в домашни условия тази гъба и най-сетне дойде момента да покажа резултата. Освен тези 2 колони на тухления зид, направих още 2 в близост до дуваря (тук така се нарича оградата от зидан камък). Това е от 31.10 т.г.: (виждат се и датите)



А това е от днес:



Ето и другата комбинация:





Ама са красиви, нали:









Голям проблем ми създават голите охлюви (плужеците), докато им хвана цаката ми унищожиха доста гъбки още в зародиш! Излизат вечер и нощем и обикалят покрай пънчетата и ядат най-младите екземпляри, токущо покарали ! Вече 4 нощи "дежуря" покрай реколтата и имам над 20-на унищожени гадове! Чух че като поръсиш със стърготини и те не можели да преминат, защото им бодяло отдолу, ама нъцки - гладът надделява и преминават! Казвайте някакви чалъми как да се оттърва от тях? Със сол не става, защото ще нанесе поражения на други растения (лози, лешник)!

[Диканаров]

Кирчо, предполагам, че гъбите са:
1.-винено-червена гълабка. / не се виждат ламелите/Ако е тя е ядлива!
2.-сива мухоморка. За мен опасна!
3.- светеща припънка. Ако е тя е ядлива особено млада!
4.- сиво-червена гълабка. Ядлива!
5. бронзова или зърнеста манатарка. Не мога да преценя големината и цвета.Ядлива!
6. -пантерка- силно отровна!
7.-пантерка- силно отровна
8.- може би виненочервена гълабка. /не се виждат ламелите и пънчето/Ако е тя е ядлива!
9. -кафява кладница, ако е на дърво. Ако е тя е ядлива!
10. светеща припънка. Ако е на дърво е ядлива!
11.-кичуреста припънка. Ядлива!
12. - ламелите тъмни ли са? Ако да не е ядлива.
Не съм обаче сигурен. Така от снимка ми най-приличат! То трябва да се оглеждат от всякъде и гледа къде растат!
Пантерките, мухоморките и усойниците ги избягвай! Въпреки, че някои твърдят ,че сивата мухоморка била ядлива. Аз не се наемам да пробвам, дори да е ядлива!
Гого, приятелю, такава красота си сътворил, пък и вкусотия. Кладницата ти ли си я заразява на пъновете? От горе на пъновете имаш ли закована метална кутия за вода. Така ще ти таи водата и пъновете ще са ти влажни и дълго ще плодоотдават. Няма да разчиташ само на есенните дъждове. Зет ми бе донесъл едно шишенце с течен разтвор със спори и заразихме три пъна от топола. Три-четири години си берехме по десетина кила, но ги изкъртиха и отнесоха едни хуни - строители. То и предишните години се беряха и комшии, но такова тотално ограбване на находището като от хуните не бях предполагал, че е възможно.

[Свилен83]

Здравейте!

Да се оплача, слаба работа тези почивни дни, удари слана и заминаха гъбетата, дано завали малко през тази седмица та събота и неделя като за последно да обиколя.

Наизлязли са гълъбки, виолетки и други подобни

Снимах тази понеже ми се струва, че е лютивката, но ако може някой да потвърди/поправи

[gogolisec]

Гого, приятелю, такава красота си сътворил, пък и вкусотия. Кладницата ти ли си я заразява на пъновете?

Да аз искуствено ги заразих с мицел, закупен от Троян, но не знам точно от къде. А главния производител на мицела е някъде в Търновско, но пак не знам къде. Събрахме се 7-8 колеги от работата и изпратихме 2-ма да го вземат. Мицела представлява заразени варени (или накиснати) житени зърна, които съответно са целите побелели и го продават в пластмасови шишета по литър, 2, 3 - кой колкото иска. Аз си взех 1 литър (6 лева) и с него трябваше да направя макс 3 колони с по 3 междупънови разстояния, ама аз нали съм по икономиите, направих 4 колони с по 4 междини. Основен проблем беше сухото и горещо лято, което е причина на някои от междините и то най-вече горните, мицела да не се е хванал, но това не е от значение, тъй като мицела се рзпространява в цялото пънче, стига да има достатъчно влага. Това ми е първа реколта, а казват че при правилна експлоатация, реколта ще има поне 5 години! Или докато изгният пънете напълно. Дървесината на тополата е мека и затова е най-подходяща за засаждане на мицел, но проблема е че бързо бива "изядена" - макс 3 год, а и бързо гние, но пък резултатите са поразяващи - виждал съм кладници (в естествени условия) с диаметър 25-30 см и то поняколко от една китка; до тях други такива - едвам ги занесох до колата, и бяха с много добро качество!
В момента има стотици малки зародиши и ако ги опазя от охлювите, ще гледате още такива красиви снимки !

[Диканаров]

Гого, защо не опиташ да покриеш пънчетата с цилиндър от комарна мрежа?Направи диаметърът с 30-40см. по-голям от този на пънчето. От доло да е вкопан рингът в земятя, а отгоре да има дъно от същата мрежа. През кокоша ще минат плужеците, но през комарена не ще могат. Когато ще береш, ще вдигаш цилиндъра и после ще си го нахлузваш на дънерчетата отново. Мисля, че не би те затруднило да си набавиш от бетонно желязо нужните пръчки за вертикали и рингове, а комарина мрежа сега има навсякъде по домашните потреби.
За сухото време спасението ти е това, дето те питах. Имаш ли приковани с пирон консервени кутии от 0.5кг отгоре на дървените колонки? Пълниш ги с вода и те таят помалко покрай пирона в дървесината. Много е рационално, защото си пълниш кутията, когато се е изпразнила и не е проблем да е на сухо 1-2ч. Виж за жега спасение няма. Няма да слагаш кондиционер я! Кладницата си е пролет и есен, като захлади та до сняг.

[Диканаров]

Свилене, немога да ги определя така по снимка! Имат някакви тъмни петна и концентрични кръгове. Не виждам пънчето какво е , има ли пръстен, колко е дълго ламелите, как се свързват с пънчето? Полазват ли по него или са с засечка? Какъв им е цвета! Важно е как растат, на групи, редичка или самостоятелно? В гора или на поле растят? Приличат на есенна сивушка, но не съм сигурен.

[pamir]

Памир, това е отлична гъба! Нарича се "есенна сивушка". Расте на пътечки или кръгове в покрайнините на гората или по просеки и пътеки. Често една припокрива друга и като ги режеш излизат, като на петна.

Здравей и мерси за отговора! Чак сега видях че има нови страници в темата. Не можах да намеря нищо в гугъла за "есенна сивушка", утре ще гледам в книгите. Има ли отровен двойник или да я ядеме спокойно?

Значи само със сол ги консервирате? Ние у дома ги стерилизираме с малко лимонтозу и подправки.

[Свилен83]

Свилене, немога да ги определя така по снимка! Имат някакви тъмни петна и концентрични кръгове. Не виждам пънчето какво е , има ли пръстен, колко е дълго ламелите, как се свързват с пънчето? Полазват ли по него или са с засечка? Какъв им е цвета! Важно е как растат, на групи, редичка или самостоятелно? В гора или на поле растят? Приличат на есенна сивушка, но не съм сигурен.

Да снимката е лоша, но не разполагам с по-добри средства за снимане от един, по омачкан gsm, както и да е. Не съм я късал, понеже не я бера, стори ми се позната и за това я снимах, извинявайте, че само ви занимавам с такива въпроси (коя е тази гъба, коя е онази гъба и тн).
Иначе бяха в полукръг, на горска поляна, малко усойно и влажно, наоколо имаше доста рижийки, - та тук е основната ми идея! Колко близко до непозната гъба, да бера ядливите? Доколкото знам мицелите се преплитат и може да поеме ядливата гъба, някакви количества отровни вещества...
Или това са митове?

мерси за отговора/отговорите напоследък, имам да черпя всички в форума

[GODzillata]

Диканаров, благодаря за "разпознаването"!

Но тъй като снимките са кофти и е вероятно да се сгреши, ще се въздържа да ги ям тези видове.
Онази гъба, дето викаш, че е манатарка, на мен ми прилича на масловка пък.

Гого от Лисец, пази гъбите от охлювите, че гладът е по-силен от тока , все ще намерят начин гадовете да ги нападнат.
А като пораснат гъбите ще си сготвиш охлюви с гъби.

[Диканаров]

Кирчо, на масловката кожицата се бели и при навлажняване става лигава, а на манатарката не. На тази гъба мисля, че това не става. Виж и пробвай! Между другото, калпачето и колко става? На зърнестата манатарка е до 10см.
Свилене, така расте и есенната сивушка!
Колкото до възможността да се омесят мицелните влакна на ядлива и отровна гъби и да стане ядливата-отровна мога съвсем отговорно да кажа: Това не е възможно! Защото плодните тела израстват от съответната мицелна нишка ! Така е възможно да израстат една до друга или даже да прорасне едната в другата, но никога не е възможно да стане както при чушките:- от лютата шипка да се олютят и капиите! Най опасно е ако се получи прорасване на отровна, например пантерка или мухоморка в ядлива. Като гъби те си запазват старите качества, но ако не си внимателен може да свариш с ядливата гъба и прораслата в нея отровна и крайният резултат да е плачевен. Просто не трябва на гъби да се бърза и всяка отрязана гъба да си я оглеждаш преди да я сложиш в кошницата. Видиш ли повече от едно пънче, внимателно оглеждай гъбите. Има гъби, като овчата прахан, кифлата, бялата рогачка, които са много приятни ядливи гъби и имат често по две и повече пънчета, но при тях гуглата е една! Няма прорастване! При прорастването гъбите са различни, отделни, но едната е проникнала в другата. Това знам, че става изключително рядко, но има описани такива случаи.
Колкото за стрихинина и опасността да отрови ядливите гъби, отговорно заявявам: Гъбите извличат от почвата само това, което им е необходимо за нормалното развитие. Стрихининът не се ръси по поляните, та да попадне върху гуглата на дадена ядлива гъба. Ловците знаят, че той се слага в лоена или желатинова капсула и тези капсули се имплантират в мършата. Ако хищник изяде мърша с капсула, мре! Ако остане някоя неупотребена по предназначение капсула в почвата, тя не отравя цветята, билките и гъбите израсли на това място на следващата година. Да ако някой яде отпочвата, друг въпрос, но у нас няма такива хора, както в Африка, където някои племена имат в хранителният си режим и определен вид почва. Обикновено, тези теории разтягат разни пишман гъбари за да оправдаят своя грешка. При гъбарството най- опасно нещо е самонадеяността и небрежността, породена от рутина. Трябва да се берат гъбите бавно, внимателно да се оглеждат и като се види нещо нетипично във формата, оцветяването или мирис да не се прибира за консумация. Аз ги слагах отделно и после ходех при гъбари , като бай Иван Сечанов или бай Андрей от Женският пазар за консултация.

[Диканаров]

Днес в Стандарт има статия от трима журналисти, които са писали за пари! Няма в нея полезно, а обратно много вредно! Пишат например, че червената мухоморка растяла в иглолистните, а булката в дъбовите гори! Много опасно твърдение! Ами ако намериш в дъбовата гора една до друга булка и червена мухоморка? А тогава какво става? Нищо не се пише за цветовете : бяло и на другата-жълто на ламели и пънче! Друго крайно неправилно твърдение е, че отровната "дяволска" гъба синее, та затова синее ли манатарката е отровна! Половината от манатарките синеят, а някои от тях са с качествата на "самунката". С дунапрена на гъбите манатарки не се попива росата от земята, та да действат като сюнгер и да вдигне нещо поръсено на нея! Твърди се , че някой си се отровил от гъби расли над медна жила! Глупости на квадрат! Та в Златица и Пирдоп да не е останал жив гъбар или в Мадан, Рудозем, Неделино, Смолян и Бухово. Хората от хилядолетия берат и не съм чул в скелетите им от старите некрополи да се е установило, че има отлагане на олово или други тежки метали. Обратно, чел съм за скелети с отлагане на олово , но в древен Рим и изводът е:- че причината е била в оловните тръби с които са захранвали с питейна вода дворците на знатните граждани от акведуктите на древния град! Та тези дето не са напускали древният Рим от деца до старост и са живяли в дворците, а това са били основно жени, са станали една от причините за упадъка на Римската империя! Пиейки ежедневно отровената с олово вода са предавали на плодовете си заболявания подобни на тези на миньорите от оловните мини и поколенията на знатните граждани са се израждали. В това вярвам да има доза истина!

[rdochev]

Гого,голите охлюви (плужеците) ги ядат патките (юрдечките) ама дали няма да ти изпапат и гъбките-не знам.

[gogolisec]

Гого,голите охлюви (плужеците) ги ядат патките (юрдечките) ама дали няма да ти изпапат и гъбките-не знам.

То добре, ама от де да търся сега патки и юрдечки? Казаха ми, че имало по агроаптеките някакъв препарат син на цвят и приличащ на желе - с него се прави ивица (в моя случай кръг) и преминавайки през тази ивица те умирали почти веднага! Сега ще ходя да го търся. Дано има ефект, че са излезнали още много зародишчета.

Бате Веско, (мисля, че мога да те наричам така) това с консервата ми го беше казал още пролетта - помня го но не става при мен, защото както са 2-те колони една до друга, от горе заковах по една дъска да се държат една в друга и една напречно да се подпират в зида. При това положение няма място за кутията. Имаше предложение и за шише от минерална вода, обърнато надолу с капачката, като тя е закована за най-горното пънче - наливаш и завинтваш директно в/у пънчето. Да, ама аз и това не направих, ама се радвам, че все пак като за първи път съм постигнал успех. При другите колеги успеваемостта е различна - единия е брал в края на септември около 20 кг гъби от същото количество мицел, друг сега бере, като мен, а трети още не е видял ни една гъбка по своите пънчета. Така че явно и местоположението, надморска височина, начин на поливане в горещините оказват влияние на крайния продукт.

[rdochev]

Хаха-преди години като се навъди в нашия край тая напаст (червените плужеци) в махалата само ние имахме 2 патки и майка ми ги даваше на съседките под наем.
Гого-може ли да разбереш откъде от Троян са взели семето-искам да си взема и аз

[Божидар]

Гого,голите охлюви (плужеците) ги ядат патките (юрдечките) ама дали няма да ти изпапат и гъбките-не знам.

То добре, ама от де да търся сега патки и юрдечки? Казаха ми, че имало по агроаптеките някакъв препарат син на цвят и приличащ на желе - с него се прави ивица (в моя случай кръг) и преминавайки през тази ивица те умирали почти веднага! Сега ще ходя да го търся. Дано има ефект, че са излезнали още много зародишчета.

Бате Веско, (мисля, че мога да те наричам така) това с консервата ми го беше казал още пролетта - помня го но не става при мен, защото както са 2-те колони една до друга, от горе заковах по една дъска да се държат една в друга и една напречно да се подпират в зида. При това положение няма място за кутията. Имаше предложение и за шише от минерална вода, обърнато надолу с капачката, като тя е закована за най-горното пънче - наливаш и завинтваш директно в/у пънчето. Да, ама аз и това не направих, ама се радвам, че все пак като за първи път съм постигнал успех. При другите колеги успеваемостта е различна - единия е брал в края на септември около 20 кг гъби от същото количество мицел, друг сега бере, като мен, а трети още не е видял ни една гъбка по своите пънчета. Така че явно и местоположението, надморска височина, начин на поливане в горещините оказват влияние на крайния продукт.

Леле утре ще се видя с Гого и ще ям гъби