Къде се намирам:
Риболов
Подводен раздел
Подводен риболов
Подводен риболов
naRiba.com

Форум




Да постнем някоя снимка
Модератор: nkolev66
Re: Да постнем някоя снимка
Киро, по-добре вие да дойдете, че да я ядем прясно приготвена и топла, пък и "гориво" имам - само за коремни двигатели. 

Никоя риба не е по - важна от живота !
Re: Да постнем някоя снимка
@ Vatus 56:
Като ти чете човек поста, освен да почна да се оправдавам, че нямам и сестра, друго не виждам...
Абе късмета на начинаещия ве.
Всичко от там иде. Скъсах синджира за три дни - наделя, понеделник, и вторник и нямаше как.
Вие дето си живеете по морето ви е лесно. Днеска видиш-изпуснеш, утре вземеш, а аз една да видя, трябва да я взема, че утре...- на работа
Аз по принцип трябва да си смена нейма на Еол - бога на вятъра, щото може и два месеца ветрец да не е подухнал - аз отида ли до морето и се почват едни бури, едни урагани.
Та така стана и тоя път -в неделята - вятър, ама се ядва. Вълна, ама - търпи се.
Във понеделник - вятър, ама вятър - вълната здрава, а подводното течение те отнася заедно със скалата дето си се хванал.
Във вторник - пералня абсолютна - остана само "моето место" тихичко. Изгубих си нейде по бурините и ръкавиците за беля, та цял ден държах мидите с голи ръце, та ми се нарязаха зверски пръстите и дланите.
Е... привечер мина ей тая и я взех от около три метра разстояние. Ако искате подробности, няма проблем.
А ако някой мисли да рискува да ме кани на "коремно" гориво, като рибата от мен... по добре да ми вземе костюм, че иначе съм една зодия - "троскут", ни се напивам, ни си отивам.




Абе късмета на начинаещия ве.

Вие дето си живеете по морето ви е лесно. Днеска видиш-изпуснеш, утре вземеш, а аз една да видя, трябва да я взема, че утре...- на работа

Аз по принцип трябва да си смена нейма на Еол - бога на вятъра, щото може и два месеца ветрец да не е подухнал - аз отида ли до морето и се почват едни бури, едни урагани.
Та така стана и тоя път -в неделята - вятър, ама се ядва. Вълна, ама - търпи се.
Във понеделник - вятър, ама вятър - вълната здрава, а подводното течение те отнася заедно със скалата дето си се хванал.
Във вторник - пералня абсолютна - остана само "моето место" тихичко. Изгубих си нейде по бурините и ръкавиците за беля, та цял ден държах мидите с голи ръце, та ми се нарязаха зверски пръстите и дланите.
Е... привечер мина ей тая и я взех от около три метра разстояние. Ако искате подробности, няма проблем.

А ако някой мисли да рискува да ме кани на "коремно" гориво, като рибата от мен... по добре да ми вземе костюм, че иначе съм една зодия - "троскут", ни се напивам, ни си отивам.

Обожавам мъже с прякори, означаващи женски полови органи.
Re: Да постнем някоя снимка
Влади - морето -пералня, вятъра -сливенски, течението - "бяло", абе майната му, важното е, че резултата се вижда на снимката. Майната им и на ръкавиците, ти имаш едни плетени от 1,50лв. и те ще вършат работа лятото. Спомена от такава слука се помни цял живот.
А ти разкажи за дъртата риба, рибарските лакърдии никога няма да ми омръзнат да ги слушам.
А ти разкажи за дъртата риба, рибарските лакърдии никога няма да ми омръзнат да ги слушам.
Никоя риба не е по - важна от живота !
- FiSheRMaN_
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 210
- Регистриран на: Вто Авг 29, 2006 7:33 pm
Re: Да постнем някоя снимка
Даваи Владо разказваи 

Re: Да постнем някоя снимка
"Вие дето си живеете по морето ви е лесно. Днеска видиш-изпуснеш, утре вземеш, а аз една да видя, трябва да я взема, че утре...- на работа " ...
Верно Акула , прав си ! Затуй твоя майсторлък е по-голям от нашия ! Една твоя риба се равнява на десет наши!Все така да ти върви !
Верно Акула , прав си ! Затуй твоя майсторлък е по-голям от нашия ! Една твоя риба се равнява на десет наши!Все така да ти върви !

Re: Да постнем някоя снимка
Ами не знам от къде да започна тогава.
Бях планирал да намина към морето за 5 дни поне - времето от петък до вторник, че то работодателите напоследък хич не им се дават отпуски на по-квалифицирания персонал. Все нещо излиза. Както и да е:
Взимам си трите дни отпуск и вечерта в четвъртък - хоп "греда".Обади се един приятел, че спрял с камиона си един цял строеж от национален мащаб. Блокирал му камиона и спрял подстъпа към обекта на цяла дивизия строителни машини.
Хайде, разтоварвай багажа и към камиона. То пък излезе една глупост и за има - няма 3-4 часа я намерихме и спасихме положението, но петъка го "разстрелях" от упор.Нищо, и събота е хубав ден за пътуване.
Греда 2 : тъкмо се прибирам омазан като свинье от камиона и пак ЖСМ-а звъни. Хайде и съботата отиде при петъка.Пак един приятел, ама той пък изрева с глас в Пловдив. Там пък една машина за леене на метал под налягане дала фира и ... Оправихме я де.
Пътувам в неделя с малкия и съпругата. Щастлив съм.Свбодата не е пълна, но пак е свобода.
Пристигам в Равда и един приятел, с когото имаме уговорка, ми дава домашния си адрес за да се настаня, тъй като той е на работа.
Отказвам. Ще го изчакам на плажа, където ще гмуркаме с един мой градски, който се засели да живее там - Гердан .
С Гердо влезнахме, но морето ни посрещна с вятър и мътилка. На дълбочина около 3 метра има термоклин и видимост, но риба няма. За два-три часа над главата ми "прелетяха" два кефала по около килограм, но за точен изстрел беше невъзможно. Резултата - нулев.
Излизайки на брега, моя човек дойде и вече заедно с двете коли потеглихме за да се настаним при него.
В понеделник вече сме заедно и "лягаме" пак на същото место, само че този път в по-плиткото. Вятърът, вълните и течението са се усилили. Цялата гадост е, че рибата, която тече идва от юг, а течението е от север. Почти невъзможно е да се държиш с плавниците обърнати срещу течението.
По дъното има едри камъни, но колчем се захвеанеш за някой от тях и течението ( което беше такова, че все едно си в бурна река, но с вълни),те отнася заедно със скалата дето си се хванал.
Текат едни кефали по 7-800грама, но засадата е почти невъзможна (поне за мен) и резултата е че моя човек успя да вземе една риба, а аз-
Следобеда ми писва вече. Ще го водя на едно "мое" место, че то иначе не се трае.
Отидохме. Там морето беше пак бурно, но поне за засада ставаше и успяхме да запишем по някоя риба. От моя старна - 2:0. Два кефала, единия около килограм, а другия може би над кило и половина. Добре е.
За вечеря има.
Вечеряме с цяла бригада местни колеги по диагноза (такива сме харпунджиите) в едно близко кръчме. Лакардии и веселба до поунощ. Трябва да лягаме, щото на другия ден сме на "лов"
Вторник. Последния ден. Не ни се иска да свършва никога.
Товарим се с екипировката в "Пасат"-а и потегламе към морето. А то...
Абсолютна пералня. Бяла пяна, вълни и вятър.Ужас. Лоша работа.
Отиваме на местото от неделя - невъзможно е дори да влезнем, без да изгубим екипировката си.
Малко по-северно, оглеждаме едно заливче,където предния дн наш общ приятел беше взел 6-7 риби, но то е пълно с откъснати мъртви водорасли и медузи. Говнявица. Не става.Айде пак на "моето" място.
Заставаме в засада, със смесени чувства. Хем сме "длъжни" да сме там, хем и на двамата не ни се стои. Нещо тегаво е около нас. Водата започва и тук да се "разболява'', но няма как. Ще седим до последно.
Стоим цял следобяд. Аз съм без ръкавици, щото съм ги "посял" някъде по трасето. Всяко захващане за камъка вече ми причинява болка.Трябва да внимавам. Край нас прелитат на пълна скорост, силно наплашени риби и стрелбата е по-скоро отчаяна, отколкото ефективна. Периодично си сменяме позициите, и тактиката, но резултата е отчайващ. По две-три тристаграмови "граничарки" и толкова.
Поти към края на силите съм. Цял следобед залягаме и апнеята понамалява значително.
Лягам за пореден път. Захващам се с лявата ръка за една издатина на около 2.5 метра под водата и насочвам харпуна към предполагаемата посока-пред мен. При гмуркането в последния момент виждам как група от 5-6 по-едри кефали се разбягват. Почти изпсувам в шнорхела. Решавам да изчакам все пак.И.... ООООО Чудо!!!! Т'ва риба ли е ????? :
Както военните биха казали "на 10 часа" горе в ляво от мен, от зеленината на водата на сивия фон на повърхността изплува ей т'ва животно.
Плува уверено и бързо, насочило поглед някъде пред себе си. Плува на около 50 сантиметра под повърхността. По навътре плува още едно такова (стори ми се даже по-голямо), но дистанцията до него е голяма, а изстрела несигурен като сила.Още повече, че в този перид от годината, предната риба обикновено е женската, а на мен нещо не ми се стреляше в такава. В този момент направо се зарадвах, на решението си в този следобед да заложа на маневренния харпун, а не на силния. Завъртях оръжието и почти не повярвах на очите си, че успях да го насоча и да се прицеля. Не помня как натиснах спусъка, но за свое удоволствие видях как стрелата премина през рибата все едно че я нямаше там. Като през масло. И малко след нея спря.Просто свърши въжето. Значи рибата е била на около 3 метра растояние от върха на стерлата. В този момент тя каза "ДИИИИИЙ", и аз така, но в различни посоки.Молех се само контрата да се е отворила или някоя люспа да не и е попречила на това. Слава Богу, не беше. Рибата направи обиколка около мен и сама влезе в ръцете ми. Просто хванах въжето излезнало от другата страна и тя започна да се върти около нея си. Завърза се сама толкова здраво, че само оставаше да довърша с кукана започнатото. Вързах я на колана и отидох да се похваля на моя човек, който изчакваше в засада на окло 3-4 метра в ляво от мен.
Ми... това е. Новината бързо се разнесе. Само дето сега "моето" място, вече е заето всеки ден. И ако пак ще ходя натам, ще трябва да се вписвам в "графика"
Нищо. Поне знам, че всички които ходят там са готини пичове и чудесни приятели и винаги можем като се видим там, да сместим още един "луд" в компанията.
Пеленгас с такива размери още май никой не хванал на това място, но аз вярвам че това един ден ще стане и съм сигурен, че този който направи това, ще е пак някой като мен - Карък, дето късмета го е ударил по главата.

Бях планирал да намина към морето за 5 дни поне - времето от петък до вторник, че то работодателите напоследък хич не им се дават отпуски на по-квалифицирания персонал. Все нещо излиза. Както и да е:
Взимам си трите дни отпуск и вечерта в четвъртък - хоп "греда".Обади се един приятел, че спрял с камиона си един цял строеж от национален мащаб. Блокирал му камиона и спрял подстъпа към обекта на цяла дивизия строителни машини.


Греда 2 : тъкмо се прибирам омазан като свинье от камиона и пак ЖСМ-а звъни. Хайде и съботата отиде при петъка.Пак един приятел, ама той пък изрева с глас в Пловдив. Там пък една машина за леене на метал под налягане дала фира и ... Оправихме я де.

Пътувам в неделя с малкия и съпругата. Щастлив съм.Свбодата не е пълна, но пак е свобода.
Пристигам в Равда и един приятел, с когото имаме уговорка, ми дава домашния си адрес за да се настаня, тъй като той е на работа.
Отказвам. Ще го изчакам на плажа, където ще гмуркаме с един мой градски, който се засели да живее там - Гердан .
С Гердо влезнахме, но морето ни посрещна с вятър и мътилка. На дълбочина около 3 метра има термоклин и видимост, но риба няма. За два-три часа над главата ми "прелетяха" два кефала по около килограм, но за точен изстрел беше невъзможно. Резултата - нулев.

Излизайки на брега, моя човек дойде и вече заедно с двете коли потеглихме за да се настаним при него.
В понеделник вече сме заедно и "лягаме" пак на същото место, само че този път в по-плиткото. Вятърът, вълните и течението са се усилили. Цялата гадост е, че рибата, която тече идва от юг, а течението е от север. Почти невъзможно е да се държиш с плавниците обърнати срещу течението.
По дъното има едри камъни, но колчем се захвеанеш за някой от тях и течението ( което беше такова, че все едно си в бурна река, но с вълни),те отнася заедно със скалата дето си се хванал.
Текат едни кефали по 7-800грама, но засадата е почти невъзможна (поне за мен) и резултата е че моя човек успя да вземе една риба, а аз-

Следобеда ми писва вече. Ще го водя на едно "мое" место, че то иначе не се трае.
Отидохме. Там морето беше пак бурно, но поне за засада ставаше и успяхме да запишем по някоя риба. От моя старна - 2:0. Два кефала, единия около килограм, а другия може би над кило и половина. Добре е.

Вечеряме с цяла бригада местни колеги по диагноза (такива сме харпунджиите) в едно близко кръчме. Лакардии и веселба до поунощ. Трябва да лягаме, щото на другия ден сме на "лов"

Вторник. Последния ден. Не ни се иска да свършва никога.
Товарим се с екипировката в "Пасат"-а и потегламе към морето. А то...



Абсолютна пералня. Бяла пяна, вълни и вятър.Ужас. Лоша работа.
Отиваме на местото от неделя - невъзможно е дори да влезнем, без да изгубим екипировката си.
Малко по-северно, оглеждаме едно заливче,където предния дн наш общ приятел беше взел 6-7 риби, но то е пълно с откъснати мъртви водорасли и медузи. Говнявица. Не става.Айде пак на "моето" място.
Заставаме в засада, със смесени чувства. Хем сме "длъжни" да сме там, хем и на двамата не ни се стои. Нещо тегаво е около нас. Водата започва и тук да се "разболява'', но няма как. Ще седим до последно.

Стоим цял следобяд. Аз съм без ръкавици, щото съм ги "посял" някъде по трасето. Всяко захващане за камъка вече ми причинява болка.Трябва да внимавам. Край нас прелитат на пълна скорост, силно наплашени риби и стрелбата е по-скоро отчаяна, отколкото ефективна. Периодично си сменяме позициите, и тактиката, но резултата е отчайващ. По две-три тристаграмови "граничарки" и толкова.
Поти към края на силите съм. Цял следобед залягаме и апнеята понамалява значително.
Лягам за пореден път. Захващам се с лявата ръка за една издатина на около 2.5 метра под водата и насочвам харпуна към предполагаемата посока-пред мен. При гмуркането в последния момент виждам как група от 5-6 по-едри кефали се разбягват. Почти изпсувам в шнорхела. Решавам да изчакам все пак.И.... ООООО Чудо!!!! Т'ва риба ли е ????? :



Както военните биха казали "на 10 часа" горе в ляво от мен, от зеленината на водата на сивия фон на повърхността изплува ей т'ва животно.
Плува уверено и бързо, насочило поглед някъде пред себе си. Плува на около 50 сантиметра под повърхността. По навътре плува още едно такова (стори ми се даже по-голямо), но дистанцията до него е голяма, а изстрела несигурен като сила.Още повече, че в този перид от годината, предната риба обикновено е женската, а на мен нещо не ми се стреляше в такава. В този момент направо се зарадвах, на решението си в този следобед да заложа на маневренния харпун, а не на силния. Завъртях оръжието и почти не повярвах на очите си, че успях да го насоча и да се прицеля. Не помня как натиснах спусъка, но за свое удоволствие видях как стрелата премина през рибата все едно че я нямаше там. Като през масло. И малко след нея спря.Просто свърши въжето. Значи рибата е била на около 3 метра растояние от върха на стерлата. В този момент тя каза "ДИИИИИЙ", и аз така, но в различни посоки.Молех се само контрата да се е отворила или някоя люспа да не и е попречила на това. Слава Богу, не беше. Рибата направи обиколка около мен и сама влезе в ръцете ми. Просто хванах въжето излезнало от другата страна и тя започна да се върти около нея си. Завърза се сама толкова здраво, че само оставаше да довърша с кукана започнатото. Вързах я на колана и отидох да се похваля на моя човек, който изчакваше в засада на окло 3-4 метра в ляво от мен.


Ми... това е. Новината бързо се разнесе. Само дето сега "моето" място, вече е заето всеки ден. И ако пак ще ходя натам, ще трябва да се вписвам в "графика"

Пеленгас с такива размери още май никой не хванал на това място, но аз вярвам че това един ден ще стане и съм сигурен, че този който направи това, ще е пак някой като мен - Карък, дето късмета го е ударил по главата.

Последно промяна от gunman на Сря Юни 10, 2009 11:33 am, променено общо 1 път.
Обожавам мъже с прякори, означаващи женски полови органи.
Re: Да постнем някоя снимка
браво ! страхотен разказ ! 

- КИРО
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 11636
- Регистриран на: Пон Авг 20, 2007 7:12 am
- Местоположение: Кичево до ВАРНА
- Обратна връзка:
Re: Да постнем някоя снимка
Браво,майстори сте на лакърдията.Затова веднага след морския,
влизам тук да ви чета писанията,че са страшно интересни.
влизам тук да ви чета писанията,че са страшно интересни.
В МОРЕТО МИ Е ПО-ДОБРЕ,ОТКОЛКОТО НА БРЕГА
- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2609
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: Да постнем някоя снимка
Браво Владо! Това е репортаж!
Изживях го все едно съм бил до рамото ти! Имаш дарба за разказвач! Разкажи и за други свои подвизи! Благодаря отново! 


Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
Re: Да постнем някоя снимка
Ами той Владо си е разказвач. Еша му няма за лакърдии. Не случайно наскоро спечели и конкурс.Диканаров написа:Браво Владо! Това е репортаж!Изживях го все едно съм бил до рамото ти! Имаш дарба за разказвач! Разкажи и за зруги свои подвизи! Благодаря отново!

Никоя риба не е по - важна от живота !
Re: Да постнем някоя снимка
Браво, Ванка!
Добър излет. Респект!
Г-н Диканаров (извинявай, ама Весо не мога да те нарека). Аз (както вече е ясно, може би) не съм типичния харпунджия. Аз съм един типичен "провинциален" такъв. Малко е времето, което ми дава живота, за да се порадвам на морето и именно за това се радвам на всеки един момент , в който имам щастието да се докосна до него.
Не знам дали можете да разберете (говоря на ония, които могат да вникнат в думите ми: Знаете ли какво е да живеете за едни 10 дни в годината ???Ден и нощ. Сънуваш, плуваш, потготвяш се.
Готвиш се за оная среща, с любимото ( говоря за морето) и си готов за да го срещнеш каквото и да е - бурно, намръщено, слънчево, усмихнато, но все е ТВОЕТО МОРЕ
Кире, (извинявай, че не се познаваме лично), но безспорно подводничарските лакърдии са по-така от въдичарските ( тук рискувам да си навлека гнева на колегите-въдичари), защото ние срещаме рибата "очи в очи" и при нас изжияването е доста по-силно и вълнуващо.
Ако желаете можем да проведем една колегиална дискусия на тая тема, но с уговорката, че ще изказваме само откровенни мнения, продиктувани единстевно от съвестта ни и ( естествено) с разрешението на Модераторите на сайта, че то иначе колкото и да е , сме в "чужда къща"
Добър излет. Респект!

Г-н Диканаров (извинявай, ама Весо не мога да те нарека). Аз (както вече е ясно, може би) не съм типичния харпунджия. Аз съм един типичен "провинциален" такъв. Малко е времето, което ми дава живота, за да се порадвам на морето и именно за това се радвам на всеки един момент , в който имам щастието да се докосна до него.
Не знам дали можете да разберете (говоря на ония, които могат да вникнат в думите ми: Знаете ли какво е да живеете за едни 10 дни в годината ???Ден и нощ. Сънуваш, плуваш, потготвяш се.
Готвиш се за оная среща, с любимото ( говоря за морето) и си готов за да го срещнеш каквото и да е - бурно, намръщено, слънчево, усмихнато, но все е ТВОЕТО МОРЕ
Кире, (извинявай, че не се познаваме лично), но безспорно подводничарските лакърдии са по-така от въдичарските ( тук рискувам да си навлека гнева на колегите-въдичари), защото ние срещаме рибата "очи в очи" и при нас изжияването е доста по-силно и вълнуващо.
Ако желаете можем да проведем една колегиална дискусия на тая тема, но с уговорката, че ще изказваме само откровенни мнения, продиктувани единстевно от съвестта ни и ( естествено) с разрешението на Модераторите на сайта, че то иначе колкото и да е , сме в "чужда къща"

Обожавам мъже с прякори, означаващи женски полови органи.
- КИРО
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 11636
- Регистриран на: Пон Авг 20, 2007 7:12 am
- Местоположение: Кичево до ВАРНА
- Обратна връзка:
Re: Да постнем някоя снимка
Няма място за спорене.Поводния свят е страшно красив.На млади години често съм използвал маската и хавайското копие.gunman написа: Кире, (извинявай, че не се познаваме лично), но безспорно подводничарските лакърдии са по-така от въдичарските ( тук рискувам да си навлека гнева на колегите-въдичари), защото ние срещаме рибата "очи в очи" и при нас изжияването е доста по-силно и вълнуващо.
Не ми е далечен подводния риболов.Просто при мен здравето и цигарите си казаха тежката дума.
Пък и тези буни развалиха красивия навремето бряг.
Жалко че е скъпа техниката за подводно снимане,много нещо може да се покаже.
В МОРЕТО МИ Е ПО-ДОБРЕ,ОТКОЛКОТО НА БРЕГА
Re: Да постнем някоя снимка
Браво бат Ванко пак си им накъсал шортите. Аз Ви надблюдавам оттук. Сашко нещо да не е изоставил харпуна. За първо място тази година като се върна ще ви донеса живо талибанче. 

Пашата обича смелите.