Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[chirusa_bg]

Четеме рано, че после да работиме до късно

Камик, стегни се бре, днес нямаше нищо ново от теб

[stonetales]

Yes, Sir:)

Днес бях на Лобош - за няколко часа:)
Не даде, ала аз не му и исках:)

Поливах едни камъни, дето бях засадил на пролет - със импрегнатор.
Мъглата преди обяд беше приказно красива, рибари нямаше, нямах и въдица, ала проверих на практика твърдението си, че лекотата идва от нас самите. И като отивах натам и докато стоях там и сега - съм еднакво добре чувстващ се:)

Красивата гледка, на която се наслаждавах часове наред, живее още в мен:)

Чируз - утре вечер в 5.30 засядам в "Колаклиите", да чакам G.Petkov.
Теб да те чакам ли?:)

[stonetales]

- Бацка, ще успеем ли да го минем тоя?
Изпреварваме Тир. Насреща се е залетял друг . Дистанцията е къса а двигателят слаб. Набирам скорост, но недостатъчно. Тировете летят както те си знаят и аз вместо да натисна спирачката и да изостана зад изпреварваният от мен камион, натискам газта докрай. Въпросът идва от седящият до мен Пацко, захапал цигарата на гладно и наблюдаващ с интерес експеримента.
Двигателят реве - колкото може да изреве малолитражка, вятърът свисти през отворените прозорци а разстоянието подозрително намалява. Наистина не знам.
- Ами бацка, ще разберем след малко.
Поглеждам го.
Пацката махва с ръка, очите му се разширяват, пали цигарата, изтяга се назад в седалката и се наслаждава.
Фаровете на отсрещният Тир примигват, но скоростта му не намалява. ТРЯБВА да се отдръпнем от пътя му, трябва да се съобразим с него. Да де, ала ние вече не искаме. Колата дава максимума на която е способна и се промушва между двата тира - на много повече от опасно разстояние. Пацко издухва дима и въздъхва:
- Еееех, бацееееее, пропуснахме го и тоя
Пътуваме за някъде си, идваме отнякъде си.
Пацката е гърчаво същество, целият в жили и мускули. 48 кг с мокри дрехи и безсмъртен , горд и непоколебим дух. 10 литра бира през деня за него са само стартова позиция - за вечерният купон. В годините, прекарани в компанията му се нагледах и наслушах на прелестно и живо изпълнение на теория на вероятностите. Граничарско чедо, опитало не един и два поправителни дома, живяло в над повече от 20 застави през целият си живот. За отлепването на събирателната му точка можете да съдите сами. Аз самият все още не мога да го схвана докрай Единствено от него съм виждал на живо крака и ръце като в стар китайски филм. Колкото по-голям е противника му, толкова повече светят очите му. Щастието струи от него в такива моменти. Видях го в очите му и единственият път, когато беше ме забравил и скочи и на мен. Чисто, неподправено вдъхновение
Дълго време работихме заедно. Не ме чакаше да му кажа нещо – четеше ме и изпреварваше понякога дори мислите ми.
Бай Илия – стар майстор, който се изказваше за себе си – „Аз Съм Тракиец” – имитирайки дон Хуан, се опита да прави пацо Воин. Пацката, изсулвайки се като мокра връв от капана се изсмя и отвърна:
- От воин можеш а направиш Пацо, ама от Пацо воин – не става!!!
- В Тракия жените ядат отделно от мъжете – не спираше мустакатия загубеняк.
Пиян като талпа, преди години, същият този „неосъществен воин Пацолан” попаднал в обкръжението на 3-4 цигани около Централна гара. Сцената е ясна – довери ми, че е бил все още в съзнание докато са го пребивали и крали парите му. Завел дело, което се влачило с години .
На последното производство Пацо ме помоли да дойда с него заради безбройната разроена циганска фамилия, присъстваща там. Както и да е – имам спомени, че вече осъден черньо получи още седем години. От мъка или простотия апострофира съдията със следната „надута реплика”:
- Кхолкхо, кхолкхо ,че не РхАЗБхИРВАЛ?
През всичките тези години, докато течеше процеса а и много след окончателното правораздаване, Пацката сипеше огън и жупел върху цялото ромско воинство. Отдаваше огромни порции сила на ромите – той направо ги хранеше с вниманието си. Наблизо около дома ми - на спирката на превоза - беше къщата на същите извършители и колчем Пацо минеше оттам – (а това се случваше всеки път, когато идваше или си отиваше от нас) - малкото му тяло инстинктивно свиваше юмруци, накървяше очи и налиташе на бой. Понеже си го отглеждах от малка мръвка месо, в замяна на което получавах безценен опит, придобит по всякакви начини и взаимодействия и странни ситуации, предпочитах да го посрещам и изпращам когато мога и да набивам в дебелата му, белязана глава простата истина, че е добре да спре да се пеняви, защото отдава огромно значение на циганите и Буквално ги Създава в света си. Не беше тъпо, тъпото му копеленце и за известно време взе да вдява простата истина. Постепенно взе да успокоява топката и даже и юмруците му не се свиваха инстинктивно вече.
Корена на отдаваната сила беше изтръгнат и живота на Пацо взе постепенно да се променя.
Интересноте е, че в годините на най-силното отдадено внимание от страна на Пацко, цигХанското Фхамили се разрастваше и около спирката винаги кипеше бурен живот. Огньове, танци и наглост. Видеха ли го обаче, се усещаше леко свиване в обръча на влияние, което разливаха около спирката, въпреки, че външно всичко изглеждаше непроменимо.
Пацо замина – живее на друго място и съвсем друг живот.
На мястото на старата порутена къща зеят празни руини, плевели, боклуци и бездомни псета.
И аз заминах – но скоро бях насам, видях руините и се сетих да ви разкажа и тази история

Дао не съществува, струна, а само негово описание в нечии глави - та били те и побелели:)

Още батко Цзъ го е казал - ако го обясниш - загубил си го. Но тръгнеш ли да изкарваш дивиденти от него - даже не си го и съзрял. Спомням си отказа ти от „Да бъдеш треньор-гъз”
Това пътуване с този чужденец ме подсети за едни мои размисли при мое едно пътуване.
Когато ми се наложи да пътувам регулярно и надалече - в границите на България де - карах като улав - бързам, трябва и т.н. Общо взето на границата на възможностите на моята кола. Натоварвах и колата и себе си. Пристигам два часа по-рано, а почивам повече от 3-4 - за сметка на това. Дето казваш - тръгнал ли съм - стигнал ли съм - нямам сила да осъзная това.

В един момент ми просветна - (Ей, човеко - за къде си се разбързал). Свалих скоростта - сега за същите тези регулярни пътувания използвам по два дни. Карам бавно, разглеждам планините, спирам на сто места, виждам се с приятели - с които иначе само говоря по телефона. И изведнъж осъзнах, че съм забавил времето - за същото регулярно пътуване ми се случват с пъти повече и срещи и осъзнавания.
Стигнах до извода, че всяка една кола, всеки един живот, имат своя собствена скорост на времето. На магистралата пътувате няколко коли – пред теб, ти, зад теб. Всяка кола се носи в различно време и различно пространство – разликите са с части от секундата и в метри или километри – в зависимост от личната скорост на всеки. Никога не се случва две коли да са на едно и също място в едно и също време. Дори и при катастрофа колите са пак на различни места – с няколко метра разлика. Е, тогава само скоростта на времето е изравнена- и то пак за няколко мига. При изпреварване или разминаване времето съвпада, но не и пространството.

Тук във форума е абсолютно същото.

[GODzillata]

Камик, стегни се бре, днес нямаше нищо ново от теб

КамикЪ зе, че се стегнА....само дето не е ново...има го още от Авг 13, 2010г.

В таа връзка /за пътната обстановка де/, ето нещо:

Пътува един и точно ще влиза в завой, когато насреща му излиза автомобил, каран от жена.
Тя сваля прозореца и при самото разминаване му вика:
- Козел!!!
Той светкавично отваря, надвесва се и крещи в движение:
- Гъска!!!
И се блъска в изпречилия се на пътя козел.

А иначе си е гадно да изпреварваш ТИР, особено по нагорнище, особено, когато и той газира, особено, когато отгоре иде друг ТИР, особено когато има и м'гла, особено когато е рано сутринта и ти се спи, ама след т'ва изживяване вече си кукуряк и адреналина е на макс.

[lusienn]

Абе мой приятел тираджия паднал в Чехия тия дни от покрива на тира докато почиствал светлините Подхлъзнал се е по стълбата-та сега лежи тука на родна земя с пирони в крака.Аут е за месеци наред и с бебе на 3 месеца в къщи Извинявам се че го написах-никой не го интересува но всичко се случва,и не пита при кой и къде и по кое време ще стане белята

[INCUBUS]

Е-е-е,Стоунчо,ми това е главния минус на прехода въобще,че пътуваш из райони,където гъмжи от тирове,които ще изтребят и надживеят човешкия род Без да искам,съм се имунизирал от твойто заболяване -ам къ да гу изпреваря,ем е дълъг,ем бърза?Тук,при нашите завои,на повечето от които си виждаш задния номер на автомобила през страничния прозорец,никакви тирове не виреят.Караш си както си искаш,особено ако тръгваш като мен на риболов в потайни времена,малко след часа на Бика според фантаста Ефремов, и се прибираш пак в невярна доба по новото тъмно,когато всички шофьорски откачалки вече не са на пътя,ами отдавна са седнали на ракия.Когато тръгвам в 03.00 часа на риболов например в западна посока -към язовир "Въча" или пък в източна-към язовир "Кърджали,се чувствам много по-свободен от всички възможни във всякакви проекции Стоунчовци:)Аз и автомобила сме едно цяло -дълги светлини,средата на пътя,скорост според музиката,която изпълва купето -8 колонки не са майтап работа,когато те гази А Съ-гръмотеуичка Дъ Съ или Рамщайн ,Джудъс Прийст много ми върви на завоите и после полуглух хващам много риби.Това,драги, е глътка от истинската свобода,усеща се първично и неподправено,щот тогава няма как да си наквасен с алкохолец,който да ти оцветява пейзажа и да ти създава допълнителни миражи.Не,че не съм свободен и на работата,щото като река,че например този следобяд няма да свърша никаква работа,винаги ми се получава разкошно

[stonetales]

Както вече казах, Инкубу - моят е най-малък:) Къде мога аз да се меря с теб??? А пък да слушам аце-деце - ЗАБРАВИ:)

Радвам се, че си искренно възмутен от мен:)
ХА ХАХА ХА - и от моите "проекцийки":)

Нема а се пуашите - скоро темата ще свърши ще си починете от дразнители като мен:)

[stonetales]

Годзи - обвиненията в копи-пейстър са на дневен ред:)............


Дива история.....

Не бях стъпвал от години там. Скоро бяхме излезли от София за един спокоен ден в планината и това което чух на място ме подсети за тази студена, самотна приказка.
Раниците бяха пълни догоре. Оборудване, храна, дрехи. Студен февруарски ден. В главите ни молитва за хубаво време – имахме работа да вършим. Надвисващите облаци ни караха да бързаме и парата от главите ни се издигаше към синьото небе.
Увлечен в темпото, в главата ми запрепускаха спомени. Бубчо. Старото, голямо, черно - бяло куче, самоходен скелет, дотолкова изгубил кучешкият си облик, че се превръщаше в парцал, подушвайки от километри идването ни. Сведени към земята - в безпрекословно подчинение - врат и глава, неистово виене и скимтене, преминаващо във вой и плач при приближаването ни и гърчещо се, треперещо в очакване на храната тяло. Жалка гледка, резултат от “домашно” възпитание, приложено високо горе в планината. Бяхме се запътили към старата къща, която ни беше приютявала толкова пъти, за да ремонтираме покрива и. Собственика Рашко – така и не бе обърнал внимание на ламаринените листове, които бях качил и от последното ни идване забелязахме, че прокапва.
Бързахме. Рашо се бе запилял нанякъде по хижите и тази зима къщата оставаше сама с капещ покрив. Бубчо го бяхме отписали отдавна, смятайки, че куче с подобен нрав не би издържало само, натирено от собственника си. Сигурни бяхме, че е оставило костите си някъде в планината.
Пацко е голям мъж в малко тяло. Стигнахме в абсолютна тишина, хапнахме и се захванахме. През един клон на надвисналата череша опънахме въжето, Пацко обу „висящите гащи” – тоест алпийската седалка, изтеглих го на покрива, подавах му листовете и инструментите, докато го подсигурявах и си заподсвирквах старинна тиролска песен, мъчейки се да издокарам „Ой-ла-ри-пи” – тата.
В абсолютната и пълна тишина, затискана само от наближаващите сиви облаци, отекваше на километри бумтенето на огъващите се ламаринени листове. Великолепен концерт, съчетан с ехото, връщано след секунди от насрещните била. Бяхме приготвили за късане няколко самотни билета, но единственият посетител буквално „изби рибата”.
Увлечен в работата, доста късно забелязах нещо, появило се от към склона, на който беше кацнала къщата. Няколко секунди гледахме невярващо, разпознавайки в сивото създание, откроило се на фона на небето старият Бубчо. Искренно му се зарадвах и го привиках, но последвалото ме измести от рационалната гледна точка, в която пребиваваме през по-голямата част от живота си.
Чуло шума на ламарините, който толкова приличаше на звуците издавани при поривите на силният вятър в дългите зимни нощи, сивото създание се беше появило наблизо, привлечено от някакъв отколешен, стар спомен. Може би човешката реч, може би характерните звуци бяха изиграли ролята си, но кучето, същият този стар и същевременно съвсем нов и променен Бубчо стоеше неподвижен и загледан някакси през нас. Може би не беше подивял напълно – в такъв случай не би се приближил така видимо. Разглеждайки го, долавях нещо, което виждах за пръв път през живота си – създание на границата на човешкото и дивото. Стоеше на около десетина метра от нас – това беше остатък от човешкото - и същевременно абсолютно неподвижен и празен и напълно – това всъщност мепорази – НАПЪЛНО отчужден от нас. Като очаквани от нас реакции и поведение. Пълна и окончателна липса на онова помиярско, предишно съзнание.
Не бих могъл да забравя погледа му, преминал през мен като през ясен въздух. Виках го настойчиво известно време, защото действително се радвах на появяването му, а и имаше достатъчно останала храна, за да мога да му дам. Явно усети, припомни си, приятелското ми отношение и тогава Безкрая ми направи неподозиран подарък. Обръщайки глава като на забавен кадър, кучето или това, което бе останало от него прокара погледа си през мен, без изобщо да регира. Бавен и отсъстващ поглед, лишен от каквото и да било.
Почувствах се, сякаш не съществувам. Нямаше ме като реакция в очите му. Бях само чист, празен въздух, през който премина дивият поглед.
Никога повече не съм виждал нещо такова.
Никога повече не видях създанието, което наричахме Бубчо.

Януари тази година бившият собственник на къщата и на Бубчо, бил намерен легнал на дюшек някъде на открито, горе в планината, изяден от животните.


Дива, съвсем дива история..............

[chirusa_bg]

Много ме кефи милия ми татко, гледа ни автомобилистите, как се кефим на "свободата", чуди ни се кво ни харесва и накрая заявява, " Посредствена работа, ква свобода, като се движите само у една плоскост " ама он човеко има повече часове във въздуха, отколкото аз на пътя.

Не ме чакай Стоун, ще се стягам за риби, но подробно ще разпитам Жоро, що за камик си
Живи и здрави ще се радвам да те видя на месечната среща. /последния четвъртък на месеца/

[Ачо ♣]

.........Не ме чакай Стоун, ще се стягам за риби..............

Я вижте какъв ден е избрал колегата за риболов-11.11.11,явно повлиян от символиката в нея:
Свързване на несвързаното
Вероятно повечето от нас няма да доживеят следващия съвършен палиндром. Това е класически пример за апофения - човешки порив за търсене на връзка между несвързани събития. Дерзайте-днес е вашият ден!!!

[GODzillata]

Нема а се пуашите - скоро темата ще свърши ще си починете от дразнители като мен:)

Да не си решил да си режеш вените?

НИдией така уе, КамиК, на кого шъ ни остаиш?

[stonetales]

ХА ХА ХА ХА:)
Да бе ДА - да ягмисвам убавата ракия, дето тече у тия ми ти кръшни вени:) Годзи - не съм чак толкова шашаф бе, колкото изглеждам, нито пък чак толкова тъп(като гръста), колкото ми личи от постовете:)
Просто има развити още няколко поста, а нататък ще сте Вие, ако имате желание, естествено:)


Каква е тази среща всеки последен четвъртък? Защо никой не ми е казал за нея???

Като гледам, как от тук до Казичене са ми приготвили бани да правя (сякаш Апокалипсиса в баните си ще го изкарат), та май ще поостана до края на месеца, че и повече:)

Ми, та аз каменар ли съм, баняджия ли съм или съм някакъв си "стоунЧо"?:) Така де:)

[GODzillata]

Я ми обЯсни, Стоун, но не ти, Силвестре, а нашиО си КамикЪ, че ме терзаят нещо едни философски разсъждения... ....е ли т'ва случайност, че нещата, които си бях заръчал преди време от УСА, дойдоха баш днес на рождения ми ден:



...или пък е пръст на съдбата?

Друг въпрос - защо, аджеба, след като цяло лято не съм хванал кьорава риба, аз продължавам да пазарувам такъми?
Т'ва няк'ва психология от рода на "тъп, но упорит" ли е....ъъъ....или шопинг мания, или колекционерска страст?

Не мога да се разбера сам себе си...

А'ре, лека от мен, а аз отивам на купонЯ.

[INCUBUS]

Съкрушен съм,дееба,че все мъ разбираш накриво,Стоунчо наш скъп.Аз са помъчих да ти направя пропаганда на риболова в планински условия,пък ти ми се репчиш.Плюс тва,тебе не съм те тормозил с хард-рок и хеви метъл.Ма ако бях написал,че слушам в колата с пълна сила Чайковски и Хендел,сигурно щеше да ме заподозреш пък в културни хвалби и претенции за изфиненост в нашия груб материален свят.Годзи,според някои стратегически капацитети от родната ДАНС,няма нищо случайно в получаването на поръчката ти от USA точно на 11.11.11. Срещу теб е задействан ислямски заговор под патронажа на аятоллах Мусака син Патладжан и може да си станал главна мишена на джихада.По съвет на Великите сапьори от агенцията,положи джаджите в дебело 12 см памуково "легло";на пръсти и без дъх изнеси "леглото"навън;на първа скорост и без тласъци с газта закарай "леглото"до с.Арчар;внимателно го закопай на дълбочина 45 см в зоната на "свещените разкопки" ; на задна скорост без тласъци с газта се оттегли извън периметъра на поражение /на 250 м /; изчакай поредният мургав археолог да задейства взривателите на пластичния експлозив,които са ти натъпкали в новите "играчки";прибери се у дома си и пий едно за провала на операцията им и за упокой на Тествалия примамките

[Jack Daniels]

Киро, тия мариноваш ли ги или солени ги редиш в гърнето да отлежат

А честит ти рожден ден! Ще пия едно за твое здраве