Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

Даааа:)
Оренда е навсякъде:)

[stonetales]

Основните пречки при ежедневното ползване на намерението са няколко. Нека започнем с липсата на ултимативност.

Разбира се, самата дума Ултиматум не поражда приятни реакции в нас. Никой не би желал да бъде поставян в състояние на натиск според разпространеното значение на тази дума.
Ето го според Уикипедията:
Ултиматум (на латински: ultimatum) — искане, свързано с ограничение на време, принуждаващо към изпълнение, а също така със заплаха за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Ултиматума се явява демонстрация на нежелание на каквито и де е преговори.
Ултиматуми се използват преди всичко в политиката и предшестват военни действия. Понякога ултиматуми се използват и в личния живот, икономиката, етнически спорове и др.


Затова нека надникнем и разберем малко от „ежедневността” и.

Би могло да се използва и думата безпрекословност. В разискваният контекст на значението и, обаче, думата ултимативност поставя нещата в състояние на завършеност. Крайност на решението.

Какво имам предвид?
Да речем, че вие сте гладен. Дали търпите 10 или 50 минути или три дни, накрая ставате и отивате в кухнята, магазина или ресторанта и т.н., поръчвате, пазарувате продукти или просто отваряте хладилника и изваждате маслото и хляба. Няма значение какви точно са действията ви – вие не просто отидохте до хладилника или магазина. Вътре в себе си вие Нямате никакви колебания по въпроса – „Защо ставам и отивам до хладилника?”
Няма въпрос! Няма колебание – има само тотално Намерение- Да ям!

По същият начин ние се събличаме и лягаме да спим – няма колебания – има непоколебимост – Спи ми се! – Отивам да спя!
Тук не коментирам какво и как би могло да ви попречи да се нахраните или да наспите. Става дума единствено за пълната и безапелационна ултимативност на Намерението ви – Правя това, защото така и така!
Вие поставяте непроменимо условие (ултиматум) на света, в който живеете и той се движи според това условие.
Ще кажете – хайде стига глупости – това са прости неща, защо ни занимаваш с тях?
Защото.
Всичко наистина е много просто, ако сте сам или пък за момент или по-дълго време разполагате със себе си – свободен сте. Тогава наистина разискваната тема се слива с ежедневието и ултимативността на вашето поведение е част от него. Вие възнамеврявате и то се случва – почти на момента.

Но, нека помислим какво се случва, ако не разполагате със себе си и сте зависим в една или друга степен от някого или нещо. Тогава, когато няколко малки препъни камъчета нарушават вашата ултимативност към света, в който живеете. Тогава, когато нещата не се случват на момента – ставам, отивам, правя – а има известно протягане във времето. Тогава, когато има голямо или по-голямо разстояние (и физическо и времево) между възнамеряването и резултата. В наша власт тогава е само манипулирането на намерението(за да опънем конеца точно там, където искаме) – тоест, в наша власт тогава е Акта на Възнамеряване.
Да се попитаме какво точно желаем, да си представим, да визуализираме, да възнамерим. Няма как обаче да видим с очите си или да почувстаме с тялото си резултата (на момента), защото нямаме пряк физически контакт с другият край на конеца. Намерението обаче Има пряк контакт. Та нали то е самият конец.
Възнамеряването, намерението, имат абсолютно същата сила, както и в случая с хляба и маслото. Те имат еднаква сила - винаги и навсякъде.
Но в случая с храненето или купуването на вестника разстоянието ( и физическото и времевото) е много малко и ние имаме сигурността, че ръководим пряко целият театър. По тази причина – в смисъл, че ние знаем, че няма пречки - ултимативността ни е тотална. Дали обаче залагаме същата ултимативност в случаите, в които „си мислим” или избираме да мислим, че има някакви пречки за буквалността на изпълнението? Нека видим.

Ще ви дам пак един пресен пример от нашето ежедневие. В случая е с мен.
Ще се постарая да детайлизирам малките отсенки, които всъщност са важните и в зависимост от развитието на нашето намерение се превръщат (буквално на на момента) в препъни-камъчета или пък в жалони за желаното от нас протичане на нещата.
Отговорих на едно запитване, изпращайки проект по имейл. Работих по него (общо) около ден и осъзнах, че първоначалната ми реакция по време на предварителният разговор – „Няма проблем, даже и варианти ще ви изпратя” – е била прибързана. Въпреки това, бях удовлетворен от крайният резултат(временен, защото би могло да стане още по добре) и реших да отговоря на запитването. Дотук добре, всичко е наред, аз съм спокоен, бавих се няколко дена – но то си беше само за да си придам малко тежест(признавам, но пък от друга страна имах нужда от малко време, за да отлежи идеята в главата ми и да има по-добро развитие)въпреки, че според очакванията на клиента трябваше да се забавя повече от седмица. Но вътрешното усещане ми каза, че за момента не мога да подобря повече проекта и реших да го изпратя, за да може съзнанието ми да остане свободно за работата, която имам у дома.
Дотук бях ясен и спокоен. Намерението ми седеше непоклатимо закрепено. Сигурността ми, че „дърпам конците” на целият случай беше непоклатима
Неприбързано, спокойно – това има значение, като ще разберете по нататък – сякаш отивам да си намажа филията с масло (това е вътрешното ми усешане в момента на изпращането), сядам, отварям пощата и започвам да пиша имейл. Намерението ми е чисто и ясно, защото по времето, докато работих над проекта се стараех да става все по-добър и настроението ми беше обърнато в посока подобряване. Виждайки, че се получава все по-добре, увереността ми нарастваше, а това спомагаше да хващам все по-верните Кръстопътища по посока на оптималното разрешение.
До момента обаче, мислех само за подобряването на проекта и тъй като то, подобряването, се случваше буквално в главата ми, сигурността, че контрола ми е тотален водеше до пълна ултимативност. В резултат, проекта се развиваше все по-добре и по-добре.
Самото писане на имейла обаче, насочи мислите ми към това, как ще бъде приет проекта. При самият въпрос „Как?” (изчезна ясното визуализиране на успешният за мен изход, а на негово място се появи неяснота и несигурност) се породиха в главата ми леки съмнения и несигурност в крайният резултат, който желаех. По този начин започнах да избирам разклонения на кръстопътя, които водеха към нежелано от мен развитие. Те от своя страна започнаха да пораждат леки чувства на дискомфорт в мен и в един момент взех да редактирам текста на имейла.
Спрях. Замислих се. Замислих се за коментираното в горният абзац.
Зачетох внимателно какво точно съм написал. Оказа се, че във изложеният по този начин текст съм заложил „капани”(фрази, изречения) които коментират евентуален отказ или нежелано от мен развитие. Предполагат неща, които не ме вълнуват даже. Видях как буквално аз сам съм си постлал стара, прокъсана черга, вместо удобен и красив , Нов килим. В момента на осъзнаването, започна да се разпада чувството на дискомфорт.
На практика, в момента на това осъзнаване, аз се върнах от нежеланото разклонение, което бях „хванал”. Разклонението, което беше:
Нежелано от мен
Пълно с несигурност
Носещо ми негативни усещания
Пълна липса на комфорт
Внушаващо ми следващи нежелани развития на ситуацията
Никаква, ама Никаква ултимативност – само хлъзгавост под краката

Редактирах текста на имейла. Всяка фраза и изречение сочеха безпрекословно желаното от мен развитие. Та дори и да не го бях изразил перфектно в текстова форма, самото ми Намерение вече беше Ултиматум.
Резултата беше, че моментално изчезнаха изброените по-горе негативни усещания, Замениха ги комфорт и сигурност.
Изпратих имейла с удоволствие. Изпратих го обаче от разклонението, което ме водеше по прекият път към целта ми.

Какво се случи?
Докато пишех проекта си, Намерението ми бе забито пряко в целта.
По време на съмненията и колебанията ми, Намерението бе издърпано от целта и бе запокитено (от самият мен) в места, които даже не знаех как изглеждат, но чувствах, че не ми харесват. За момент бях прескочил на разклонение, което води в „нищото”
Благодарение на тези интуитивни усещания, се спрях, осъзнах какво съм направил току що и се върнах отново на един от пътищата, които ме водят към целта.
И най-важното! Няма абсолютно никакво значение какъв ще е отговора на имейла(още не съм получил такъв).
(междувременно се отвориха абсолютно други възможности - 31.08.2011)
Целта ми ще бъде изпълнена, тъй като аз „хванах”, избрах пътя към желаното от мен.
По един или друг начин – едва ли има значение кой точно – желанието ми ще се изпълни!
Аз съм казал какво искам. Няма да му преча да се случи.

За Вкопчването в Точно определен начин следва............

[baretata]

Абе за какво си говорите в тая тема, нещо не мога да се светна, какво е общото между нея и подводния риболов.

[stonetales]

Като цяло, темата засяга възможностите оптимално да постигаме въжделенията си. Всъщност - Засяга най-вече пречките, които ни спират, забавят или отклоняват от Желания път.
Засяга един от начините, пътищата, даващи ни възможност да живеем живота, който действително искаме, а не живота, който ни е наложен по някаква "необходимост".

Не твърдя че е панацея! Лично за мен, споделяното в темата, е практика на чисто, емоционално и удоволствено минаване (преживяване) през "нещата" от живота.

Като част от живота ни, гмуркането, което с удоволствие започвам да изучавам, е засегнато по един или друг начин. Най-вече, чрез принципите, които споделям. Те са абсолютно същите, като тези, които откривам и в гмуркането:)

Мисля, че Булти би могъл да даде по-верни паралели между темата и гмуркането, тъй като аз съм едва в началото му.

Барета - ти си някъде на "края" или на "върха" в гмуркането. Аз съм едва в началото. Ти се наслаждаваш на пълната му красота. Аз засега мога само да се наслаждавам на изучаването му. Двамата сме на почти разнопосочни позиции по отношение на гмуркането. Но и двамата сме свързани с него - заради тръпка, професионализъм или и двете. Или кой знае какво друго - не бих могъл да знам.

От друга страна, когато човек получава нещо наготово - в случая аз - вашият опит - без да си мръдне пръста, би било добре да "върне", да даде нещо и от своя страна. Това и правя:)


А, за едно нещо си напълно прав - май разговор няма, а само монолог:)
Но - ето - говоря си с теб:)

[Sineok]

Колега stonetales, ти сега некакви твои езотерични открития ли ни споделяш, или ни преразказваш сюжети от "Транссърфинг на реалността" на Вадим Зеланд? Ако е първото, то ти си стигнал до същите изводи като него, ама 15 години по-късно. Ако пък ше ни го преразказваш, нека да се знае. И в двата случая аз лично го предпочитам в оригинал и го препоръчвам на секи - пробвано е, работи! Са ше ме юрнат пак Терзосуб, Гуменсуб и Бултисуб че разтурам хармонията у сайта, ама нещо не разбирам каква е тая мутация напоследък у ората секи да се прави на некъв гуру, да преподава, да търси публика...

P.S. Колега Terzo, стремежът към съвършенство (безгрешие) требва да съпътства подводния риболовец по пътя му към дъното. Както е казал и колегата Чехов: "У человека все должно быть прекрасно..." и т.н. Тук ти отговарям на питанката след забележката ми за "пахурите", които скоро се очаква да еволюират в тоя форум и до "паКури"...

[Pretor]

Абе за какво си говорите в тая тема, нещо не мога да се светна, какво е общото между нея и подводния риболов.

А, за едно нещо си напълно прав - май разговор няма, а само монолог:)
Но - ето - говоря си с теб:)

Камънака ме изпревари .
Златко, тук говори само автора на темата. Ние със затаен дъх я следим . Честно казано толкова дълги постове ме изморяват . Пък на моите години вече и вниманието ми е неустойчиво, разсейвам се, докато стигна средата и съм забравил какво е имало в началото, да не говорим, че не са ми останали сили да стигна до края .
Колега, да не се обидиш. Когато успея да се концентрирам, намирам по нещо ценно в разсъжденията ти. Щом те влече - продължавай. Който не иска - да не чете. И да не сее жлъч като синия комбъл .

[stonetales]

Комбъл ли?
Що е туй? Наистина не знам.

А, това за "очакването със затаен дъх" е в типичен подводен стил, Преторе:) Благодаря за сравнението:lol:

Стига бе, хора - Наслаждавайте се на този живот:)

А, ти, синеоки, ако искаш, сподели нещо за този Зеланд, на мен лично той ми Потвърждава много неща, но ми е абсолютно недостатъчен и скучен, с Бая научното си обяснение на нещата!

Нещо за "фрейле", може би? Не го понасям това обяснение!!!

Не ми ги съобщава! - Потвърждава ми ги!
Намираш ли някаква разлика или за теб всичко е една и съща сивота?
А това за Гурутата си е твоя интерпретация. Моля те, не ми я приписвай на мен - аз просто се наслаждавам на живота, не се занимавам с глупости и съответно не събирам от Никого такса за това:)

Не продавам книги, не търся одобрение и не се вълнувам от обвинения, защото Отдавна съм поел Цялата вина.
Поел съм и червените вина!
Поел съм и белите вина!
Наздраве:)

[Pretor]

Комбъл ли?
Що е туй? Наистина не знам.

http://webcache.googleusercontent.com/s ... google.com

[stonetales]

Стига ва, Джиджан:)
Нещо ма суркаш към сакатламата:)

Аз съм си Шен:)
Ни сам касафетен, ни сам зинкьорин:)
Дето одя - удек сам
Кот кажа - чувьек сам:)

[Sineok]

Аз съм просто момче от Брезнишко и Зеланд ми е на върха на възможностите. Миналата година един познат ми даде само първата му книга, прочетох я, разбрах сичко и ми свърши екстра работа - до тогава не бех се замислял за такива работи. Там нищо не пише за "фрейле" та и не знам какво е. Знам само, че от това, дето ТИ си изписал тука, аз нищо не можем да разберем. Ама може и аз да съм прост. Зеланд е квантов физик и затова ми влиза по-лесно, щото съм си елементарен като кварк. За твойте прозрения требват по-издигнати духом, дето са лични аверчета и си пият мастиката с Твореца сека вечер, преди да седнат да пишат тука.
Те това ми харесва, па не знам колко е верно:
Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви.
Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър.
Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ.

Мерси на "Съдията" за новата дума! Не бех я чувал, ама ми хареса! "Че ти извадим комбълите!" - звучи много Дао, нали... Абе може човек да научи нещо тука, ама не от башдаскалите...
Айде със здраве!

Ваш,
Mavi Gôz

[Кузмич]

Mavi Gôz

Той човека си споделя гледната точка за постигане на душевно равновесие.
По-горе е казано на, който му идва нанагорно да не чете.
На, който му харесва да се забавлява с написаното и да коментира или пък да си мълчи как му е кеф.

[stonetales]

Явно съм обявен за всезнаещ?:) Това пак е добре, защото в един съседен форум ме разстреляха с думи. Буквално. Предполагам, съвсем друго би било, ако се познаваме лично. А и вече съм виждал на живо един от нас.

Значи - това, което споделям си ми е личния опит. Тоест - всеки лаф и дума, които споделям са минали на практика през мен. Споделям личните си грешки. Буквално.
Не продавам рецепта, тъй като печелившото за мен би могло да е губещо за друг. Оставям свобода на тълкуване за всеки един.

Та дори и думите на Лао Цзъ - любимия ми - са играли роля при оформянето на този опит. Та аз чета повече от 40 години вече. Даже, Лао (забранена разпечатка на ксерокс) беше първото ми докосване и размисъл. Завинаги остана в мен една негова мисъл:

...от една дълбочина
към друга, по- дълбока
врата на всяка тайна....

Винаги съм дълбаел - все по надолу.....

Интересно е, че всеки от нас отразява, интерпретира нещата от специфичният си ъгъл на виждане и разбиране. За това(едно и също нещо), той може да бъде обявен или за субективен или за Уникален.
За какъв ще ме обявите, си е Ваш личен избор. За мен класификациите са Излишен, скъпоплатен лукс и затова съм ги зарязал преди години още.
Е, смятам, че е нормално да сме различни. И Слава Богу, че е така.

Но, понеже си го позволявам, тотално отказвам да се занимавам с кванти, кварки, кирки и т.н.
Мъртъв Съм за всичко това!
Аз съм си АЗ:)

[Jack Daniels]

...Винаги съм дълбаел - все по надолу.....

Избрал си по-трудния начин да стигнеш до Америката

[Булти]

....ако Синия комбъ-ъ-ул , улезе тук и напише поне едно позитивно мнение , аз обещавам , пред сички - една седмица да ни ям месо-у-у-у...

[Булти]

...а сега по темата ...каква откривам връзка между нея и подводния риболов ...за себе си - първо открих - що карам попчетата да се местят - ми да - местя ги с мисъл , не винаги , но в повечето случаи - да ( визуализациите ) ...пък нека да съм луд или Гуру или Месия или Пророк - не ми пука от отношението на НОРМАЛНИТЕ или по-точно СПЯЩИТЕ , които не искат да се събудят и като ги ръчнеш ти скачат бесни отгоре ...заради такива критикари човек да го е страх да напише нещо различно от общо приетото ...има тука между нас , един харпунист и то добър , който буквално чува рибите като приближат , да чува ги - в истинския смисъл на думата - има си нещо като странична линия , но си трае - ако го напише критикарите ши го вдигнат на балон ....то е ясно , че ще го изкарат луд ...като казах луд , ще споделя още нещо ...много от вас знаят , че бях Модератор в Гофишинга в Подводния риболов ...наскоро впечатлен от статиите на Камъка имах неблагоразумието да го поканя да пише и там ....и кво стана - спамерчетата го обявиха за луд за връзване , стана конфликт , сички му скочиха отгоре и накрая съвсем незаслужено , без вина , Камъка получи и бан дори ....в знак на простест и солидарност - напуснах , въпреки че повечето ми приятели са там , въпреки че бях Мод , въпреки че аз бях един от Създателите ...когато открият грешката си и се променят - ще се върна ...много лесно и удобно е , когато не успееш да разбереш някой - да го обявиш за луд ...о , да , сетих се и мен по едно време , май ме бяха изкарали луд в Спиърфиш - но там , не потребителите , а модовете ...продължавайки да чета тая тема , открих как мога да се отърва от доста излишъци , за да мога да имам повече време и възможности за гмуркане ....не че , не ги знаех , знаех ги , но сега станах малко по деен...и тва ако не е връзка - здраве да е ....а наздраве ...