"Селска касапница" или "Риболов на паткарник, под друг ъгъл!

[patrona86]

Прибирам се у дома, цъфтя ли, връзвам ли, незнам какво правя, обаче си умирам от кеф. Сам самичък, с тея двете леви ръце хванах истинска Английска риба.Даже не една! Мнооого ! Аз съм баси царя ! По този повод се обявява всеобщо пиршество и всички са поканени да вземат участие. Сингълтъна се заменя с на тати домашнярката (смятай колко съм щастлив да споделя с някой от запасите си с ракия) и след 3 ракий и 4 бири сядам да си направя разбор. Изводите от днешния ден сааааа....че съм много добър, няма ко да са занимавам с глупости да мисля, чакай да пия още една!
Ставам с махмурлук, обаче имам изкарана магистратура по направлението и знам как да реагирам.Пия два аспирина и малко витамини с един литър вода. Изяждам половината хладилник, пия една бира и пак си лягам. Събуждам се пак, този път в 10:30, изчаквам една минута... не ме боли глава, чувствам се добре, ставам от леглото и А? Разклащам си главата и пак А? Пак си връщам лентата назад само една бира пих днес бе, тва не от мене ! Грешката е вярна !




Така, в такова време знам какво да правя , ако съм за гъски, знам какво да правя и ако съм за прасета. Ама какво да правя ако съм за риба идея си нямам. Връщам се на топло в леглото и решвам че ще се образовам. Отварям сайта на Gold Valley да търся още някаква информация за риболова там. Нещо удраям на камък, но успявам поне да намеря правилата за мача.
BOILIES may be used as hook bait only
NO NUTS or BEANS
NO PARTICALS ARE PERMITTED EXCEPT HEMP / CORN
NO CAT & DOG FOOD etc…
NO BREAD
NO FEEDING OF SURFACE BAITS
NO FIXED BOLT RIGS
BARBLESS HOOKS ONLY
NO LEAD SHOT above no 8
NO KNOTTED NETS
NO MORE THAN 80lb IN EACH KEEPNET
Silver fish, including Crucians are to be kept in a separate net from all other Carp
KEEPNETS must be pegged out on the bank and not put in the water until 10 mins before the start of the match
NO RUNNERS – SPECTATORS – HELPERS ARE ALLOWED ON THE BANKS (Blue badge holders see J.R.)
NO FISHING ON AFTER THE MATCH
ANY ANGLER FOUND TO BE DISREGARDING ANY OF THE ABOVE RULES WILL BE DISQUALIFIED

От всичко това ми става ясно, че все още нищо не ми е станало ясно! Но поне знам че монтажите ми трябва да са подвижни и трябва да имам отделни живарници за шарани и други риби. Освен това ми става много интересно за :
NO KNOTTED NETS
NO MORE THAN 80lb IN EACH KEEPNET

Искаше ми се сякаш да знам каъв е тоя специален кеп който не мога да ползвам и как по дяволите ще знам колко риба имам в живарника, да нямам малко кантарче в задника си като ходя на мач, но го оставям за утре и продължавам нататък.
Пиша Gold Valley в Гугъл и започвам да се ровя в резултатите, намирам някои неща отбелязвам си ги наум и продължавам напред. Ред е на Youtube където ,учудващо но факт, има поне 15 различни филмчета за Gold Valley и някак си толкова удобно за мен е не кой да е, а самият Крал на Въдицата Уил Рейзън !!!
Баси кефа.
Ше се уча от най-добрия, радвам се аз, значи ше съм поне едни гърди напреде от всички останали.
Започвам да гледам клиповете един по един и започвам да получавам информация,мнооого информация! Попивам жадно като сюнгер и след не повече от 1 час цялата ми представа за риболова е горното надолу!
Стръв закачена на косъм, монтаж на дъно, влакна 0.20-0.28, шарани по 5 кила, куки 16-18 номер. Ами месото което изядох на закуска? Ми в Англия пак е закуска, ама за шарани. Хвърчат олова 2/3 oz, 1 oz , методи разни със стръв бойли, тий багчета на повода, пелет конуси, експандер пелети, 2мм ,4мм,6 мм , 8мм, 11мм твърди пелети......жаби, духов е и таласъми!
Баси аз съм чедо на три кила захранка и 300 грама бели.Тая ерес от къде я намерих? Че и се улисах две въдици такива си взех.
Ставам, обличам се и довличам всичко от гаража. Единия фидер е направен от вчера. Другия с подвижно олово и кука и той. Щеката....виж тука има малко работа. Вадя всички топ сети и си избирам три с еднаква дължина, че като храня с къпинга да не ловя после на различни места. Къпинга? Къде е къпинга? Скайп. Баща ми, къде е къпинга?
„ААААА, забравил съм да ти го сложа в калъфа, извинявай !“
Добре, ше го преживея! Цял живот съм хранил само с къпинг и аз.
Оказва се че от 8 топ четворки имам само един шарански топ сет. Оластичен с нещо което за две години така и нито веднъж не намерихме къда използваме с баща ми. Оранжев кух ластик с дебелина на цигара. Избирам си два мачови топ сета, махам им първите секций, слагам им втулки на второ коляно и ги оластичавам с черно хидро и пула бънгове. И с това съм готов. Проверка на храната? Охоо има за още две седмици напреде от оная зелената , 8мм пелети - цяла торба и сртъв – кутия червей. Ми аз май съм готов. Куки ? Куки има вързани още около 200. А нямам такъми за щеката. Сядам и преправям всички такъми който намирам в платформата. Ще ловя шарани с черно хидро, значи ги прая с 0.18. След два часа прецизно нареждане на съчми съм готов.


Премислям последен път и намирам пропуск. Чай ! Вън е отрицателна температура и все пак сме в Англия, така че трябва чай! Оставям един термос на земята, за да мога да го ритна като тръгвам сутринта и да се сетя да го напълня. Отварям да видя червейте в хладилника ли са още и виждам една кутия с царевица която решавам да добавя към багажа си за утре.
МИ аз май съм готов!

.......

Алармата ми звъни в 7:00, ама незнае че се хаби напразно. Аз много отдавна съм събуден! Ставам и си правя Чай с мляко ( В Рим с Римляните, в Англия с Англичаните! Да живее кралицата ! )
След което извършвам няколко свещенодействия, за който няма нужда нито да ви обяснявам, нито да ви качвам снимки . Пълня термуса, взимам всичко от хладилника, и отпрашвам към гаража. Натоварвам всичко в колата и потеглям. Няма трафик и пристигам доста рано, може би около 8:15 като тегленето е в 9. Влизам на паркинга и решавам да направя обратен завой за да спра максималко близо до изхода, не искам после да чакам 100 човека да излизат един по дин преди мене и да изхабя ценно време преди мача. Обикалям около трите бели буса в центъра и спирам до и пред тях. Гася, поемам дълбоко въздух , вадя ключа и тръгвам да излизам от колата.Погледа ми се плъзга леко наляво към дръжката на вратата и виждам


А ?


Пак поглеждам



И пак А!
На капака Daiwa , а номера R4ISON..... въпреки че е 8 сутринта , мозъкът ми започва да навързва нишките и ламичката светва! Уил Рейзън ще участва в мача днес. И даже ще успея да го видя ! Зарадвам се упътвам към кафето и влизам. Посреща ме дълъг коридор ,като от дясно е мъжката тоалетна, от ляво женската. След тях е входа на кафето или така наречения клубхаус. Първото нещо което виждам като прекрачвам входа е 2 баки на Сенсас , сложени във старите прикачни за кофи( метален кръг с три крака) в който е пълно със всевъзможно риболовно оборудване и огромен оранжев надпис “Discounted tackle “. След това виждам Джон и едно момиче зад бара в дясно, а наляво са се ширнали 10-тина маси, като на една от тях стой позната подпухнала физиономия със шапка на Дайва, а до нея много нисък гологлав англичанин ( никога не можеш да сбъркаш нагличанина    ) който сякаш е излязъл от каталог на същата марка. Говорят високо, хилят се просташки и се забавляват от сърце. Продължавам към единственият човек който познавам, Джон, и отивам да разбера каква е процедурата. Той ме поздравява и започва да ми говори нещо, като и ми показва лист А4 залепен върху плота който гласи:

„ £20 Pools
£5 P. F.
£1 W. T. A. „
Не знам какво значи, обаче не искам и да питам , за това му подавам банкнота от £50 и докато чакам ресто дооглеждам. След кафето има зала, нещо като шоурум в който са пръснат множество разлиани риболовни пособия, столове, платки, въдици....В срещуположният край има огромно табло, което съм пропуснал защото е останало зад гърбът ми и на което още се мъдрят резултатите от последният мач .Получавам ресто от 24 кинта. Казва ми че теглим в девет и ако има нещо друго да питам. През това време пристигат още хора, става мноого шумно. Всички си говорят един през друг. Поръчват кафета и сандвичи от бара. В същото време бате Уил и тоя малкия стават и излизат. Излизам и аз. Те се отправят навътре в комплекса , а аз използвам времето да разгледам наоколо.

Това е най-точният начин да добиете представа къде съм и какво ще правя. Снимано е от някой който също като мен е там за пръв път и то по почти същото време на годината.

http://www.youtube.com/watch?v=nNNYHGRCLEU" onclick="window.open(this.href);return false;

Разхождам се точно пет минути, но е мокро, студено и пусто и няма какво тоно да се види. Просто изчаквам да видя къде отиде и какво ще прави там Уилям. Отиват с този малкият до езерото, обикалят го по всички брегове, сочат нещо и си говорят, след което се връщат обратно вътре. Влизам и аз. Джон нарежда малки дървени кръгчета с номера по тях на бара.



Показва ги на всички, пуска ги в метална шампаниера и всички като по команда стават и правят дълга редица около бара. Няма ред за теглене, по ред на нареждане на опашката е .


Джон излиза на пред, идва по средата на опашката към мен, подава ми шампаниерата и ми казва :
“Draw !”
Бъркам и тегля.Не помня кой номер беше, но го чувам да казва:
„Jackpot peg number ....“ (номерът който изтеглих)
След това се връща на мястото си и всички започват да теглят. След по малко от минута идва и моят ред. Питам го пак ли трябва да тегля ? Той ми отговаря положително, казва че преди малко съм теглил за джакпота. Посочва ми листа и ми обяснява :
20 pools, означава че 20 кинта е залога който всеки един от нас слага. После всички пари се събират и се изплащат на 100% на края на съзтезанието на победителите.
5 P.F означава 5 pounds Peg Fee- това са парите който плащаш за мястото си на риболов, парите който остават за фишерията.
£1 W.T.A означава Winner Takes it All – победителят взима всичко. Този 1 паунд не е задължителен, ако не искаш може да не го платиш. Събраните пари от там отивам в jackpot . В началото на всеки мач се тегли пег, да речем съм изтеглил пег 100, съзтезателя който се падне на пег 100 има шанса да прибере джакпота който се е събрал до момента (обикновенно между 250 – 400 паунда).
Ок, бъркам във торбата на мечтите и тя изплюва :



“ Пег 132 се намира тук,показва ми Джон, можеш да спреш там с колта, не е проблем и можеш да тръгваш сега ако искаш .“

Обръщам се и излизам.
Мястото ми се намира на най-далечното езеро, за да добиете представа, точно тук :
(червеното Х)



Качвам се в колата и тръгвам. Стигам там след минута,спирам и оглежда. Какво оглеждам и аз не знам, ама си гледам. След дълго и продължително взиране започвам да си разтоварвам багажа. След може би 50 минути съм напълно готов . Оглеждам се наоколо, на по 5 пега от двете ми страни няма никой ! Ама абсолютно никой ! От България знам че трябва да се радвам ако имаш празно място до себе си,затова решавам да го изтълкувам позитивно и автоматично ставам щастлив. Горе долу около мен е така (трябва да използвам зум за да се види къде е най-близкият човек)








Готов съм и имам време да се разходя, отивам до най близкият до мен човечец , поздравявам го, и го заразпитвам някакви си неща.Той си е приготвил две въдици, едната на бомб (едно подвижно олово с 40 сантиметра повод) и един метод фидер. Питам го защо е с метод, а не с кошничка, гледал съм ги в понеделник че ловят с койнички ? Той ми казва следното:
„В понеделник и петък, мачовете са costcutter’s („косткътър“ буквално значи нещо което сваля от цената), целта е за хора с по малки възможности да могат да си ги позволят. Позволено е да се захранва само със светла или тъмна галета , а на куката имаш право да ловиш с царевица, пелета, бойли или червей. Затова като си ги видял са ловили с кошнички. Сряда, събота и неделя обаче е отворен мач и може да се лови на всичко. Шарана тука обича пелети, затова накисни малко 2мм пелети и лови с метод фидер, 4 инча повод и царевица.“
Казвам му да ми покаже как ще лови той, той ми обяснява всичко и аз бягам до платформата. Изваждам от единия страничен шкаф единият от двата метода който имам (15 грамов флат метод на дренан) и калъп за него.Разравям и куките който имам и откривам 5 пакетчета поводи за метод с рингове за пелети или на косъм, отварям едното с ринг и откривам че дори не трябва да правя нищо, защото всяка кука завършва с бърза връзка, само трпбва да я клипна. От там притичвам до магазина, купувам си малко пакетче 2 мм пелети и просто информативно питам ще има ли някой закъснял защото имам по пет пега свободни места от двете ми страни , отговорът е че се опитват да е равностойно за всички и на по слебите пегове им оставят по повече място, а по силните ги редят на гъсто.Толкова съм щастлив че бягам обртно. Нкаисвам пелетите както във филмчето по горе Уилям обяснява , стават готини и лепкави и решавам че съм готов.


Влизам в колата и изкарвам оставащите 45 минути до стартна със включено парно.

Една минута преди 11 излизам и се запътвам към стола си. Тъкмо сядам и тромбата свири.Естествено всички са предварително готови и направо замятат, за разлика от мен който тепърва си зарежда метода. От лепкавите преди 45 минути пелети няма и следа. Няма нещо на света което да ги накара да излязат залепнали за метода. Стискам ги, блъскам ги ... е като няма – няма ! Намокрям ги наново, след малко ги цедя и ги вадя, този път почти изкарвам нещо като каквото трябва. Прицелвам се ...... и мятам ! Мятам ама незнам какво става после, незнам защото са ми затворени очите, очите ми са затворени защото вали в тях, Не, не вали дъжд!!! Валят пелетите от фидера ми !!! ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ ! Искам да застрелям някой! Хвърлям тези пелети на земята и накисвам нови.След малко стават пухкави и може би 10 минути след всички останали успявам да заметна за пръв път. В центъра на всеки водоем централно въже, то разделя съзтезателите от двете страни и определя кой до къде може да замята. Целта е да се лови близо до въжето. Фидера пада на около 7-8 метра от него и аз решавам че е добре. Обтягам линията и зачаквам. Чакам си и пия чай. Пия чай и преписвам какво се случва около мен. Следя внимателно какво правят хората около мен. След 15 минути десният ми колега изважда, слага още пелети и хвърля пак, само че неговият фидер пада на 1 метър от въжето. Отускам 3-4 метра влакно на моята мкара и заклипвам пак. Вадя и прехвърлям. Попадението ми е на няколко метра встани от първото ми хвърляне, но е много по-близо до въжето. Щастлив съм.
Продължавам да пия чай и да оглеждам ....не виждам никой да лови а е вече 12 часа и това прави болката ми много по малка. Върхът на моята въдица е като заварен, нищо не е в състояние да го помръдне. Продължавам да прехвърлям въдицата на всеки двайсет минути и третото ми хвърляне вече е на метър от въжето. Четвъртото вече попада на същото място и аз установявам че съм можел и да уча бързо. Също така разбирам че пелетите иска да са покрити с влажна кърпа, или да се мокрят с много малки пръски на често.

Вече е 13 часа, видях патки, гъски, гарги, водни кокошки, но риба все още не съм.
Продължавам да правя каквото правят околните. Прехвърлянията вече са станали на половин час и някой дори са се събрали и си говорят.

В 14 часа през един човек от мен вадят 1 риба, след малко някой друг виждам да си съва въдицата и виждам втора риба. Явно риболова се засили ! - мисля си аз! 

Тук там започват да се ловят някакви риби, естествено не и около мен ( Около мен е много интересно понятие, в радиус от 50 метра никъде няма човек!)

В 15 часа решавам че това което ми каза колегата преди мача докато ми обсняваше за пелетите май ще се окаже вярно. Каза ми да не очаквам много ,за да не се разочаровам бързо, каза ми още че първите три месеца трябва да се радвам ако въобще хвана риба и че зимата риболова е много труден.

В 15:30 вече виждам че някой колеги събират, решавам да го направя и аз. Ловим до 16:00, но така и така батак,какво може да се обърка ? Прехвърлям фидера и започвам да събирам щеката. Не е минала и минута и върхът започва да потреперва, чудя се какво да правя, почуква плавно и спира, после пак, докато го умувам върхът пави плвна дъга и подскача. Вдигам въдицата усещам някаква тежест. Не е като от риболова оня ден, по леко е, ама има нещо. Навивам и след малко ставам горд притежател на скимер с размер около 1 паунд. Пускам го във кепа, правя си красива топка пелети на фидера и замятам.Някак си почти успявам да го приземя на същото място и ще необрал влакното получавам рязко почукване преминаващо в сгъване и скимер номер 2 идва към кепа. Прехвърлям – трети скимер,следващ от четвърти. Прехвърлям и чакам, ама в следващите две минути кълване няма и започвам да пиша на баща ми по уатсъп кво е станало, когато в един момент някакво почукване ме накра да се огледам и виждам как нещо иска да ми вземе фидера, сгънат е от средата и описва прекрасно „С“. Взимам го в ръце и усещам че най-накрая е това за което съм дошъл. Борбата не продъжава много дълго въпреки че след като набирм няколко метра влакно отпускам аванса. Явно студената вода си казва своето и скоро притежавам шаран от около 4 килограма. Пускам го в шаранският живарник и хвърлям пак. Поглеждам часовника и виждам че има около 10 минути до края. Започвам да се моля за друго кълване и за пети или не, може би 7-ми път разбирам че има някой горе ! Същото „С“ образно кълване от преди малко. Двигам пръчката и обирам няколко оборота като осезаемо чувствам че рибата е голяма.Предполагам брат му на тоя предния .Отново обирам няколко метра и отпускам малко аванса. Животинката си плува и в един момент решава да си направи рън наново, като този път без проблем(заради отпуснатият аванс) започва да развива влакно. В един момент стига до клипса и пръчката ми започа сериозно да се сгъва, решавам че тази риба ми трябва на 100 % и отклипвам. Рънат продължава и аз го оставям даси ходи където си искам. Като се умори е мой.
Да ама не.
Както казват “Станал е голям не бидейки толкова глупав!!!“ . Шарана директно отива към единствената закачка във водоема и след по малко пт 20 секунди рънът спира, започвам да обирам влакното, но усещам само мъртва тяга. Необходимо е да хвана влакното, да си го навия на ръкава и да дърпам като хамал за да успея да го скъсам. Навивам и установявам че не съм го скъсал. Всичко си е там , идва дори заедно със закачката !!!!!
Сирента свири и мача свършва. Минават с кантара и заминават.Прибирам си багажа и си мисля :
„ Милене колко си тъп ! Ловиш с 0.30 и разхлабваш аванса ! Нищо няма да излезе от тебе момче, кратуно проста!“
Връщам се в кафето и сварвам Джон да пише резултата , срещу пег 131 M. Petros (така е решил че се казвам днес) записва



Преглеждам резултатите на всички в секцията и ги сравнявам с моя. Един шаран 4 килограма е 9-10 паунда. Артиметиката я оставям на вас.
Правя си и третия извод от както съм в Англия:
„ На който му е малко акъла, да му е здрав гърба!“

To be continued.....

[anton jambol]

И отново страхотен репортаж и с най малки подробности уникален

[batceco]

Колега страхотен репортаж , удоволствие е човек да чете. Направо сърцето ме заболя, че си изтървал големия

[patrona86]

Прибирам се в къщи. Много малко съм щаслив и много повече съм ядосан на себе си. Квото сам си го направиш, нали знаете? Разтоварвам багажа,взимам душ и директно пред лаптопа.
Започвам статия по статия и клип по клип. Всичко свързано със риболов на фидер минава пред очите ми отново и отново. Някой от клипчетата все още ги знам а изуст! След като изглеждам всичко което може да ми бъде полезно, сядам и отварям отново списанията. Наизустявам и тях и чак тогава си позволявам да заспя. Сигурно съм сънувал шарани и пелети, не помня, но знам че 30 минути след като се събудих , вече пътувах към езерото с платиките. Имах малко свободно време до обяд и трябваше да го използвам по предназначение. Спирам колата, разтоварвам и приготвям и двата фидера. Единият е е хвърлен с кошничка за платики, а с другия ще се трнира хвърляне без очила ! Взимам три или четири кутий и им слагам по 100 мл 2мм пелети. Приготвям всички по различни рецепти и започвам да хвърлям. Зе цел съм си избрал сухия шавар на 40 метра в дясно, представям си че е въжето на Голд Вали и искам да хвърлям на 10 сантиметра от него, като освен това трябва и пелетите ми да се задържат на метода.

Започвам да хвърлям и с радост виждам че след третият път хранилката започва да се приземяа там където аз искам. Прекъсва ме от време на време само фидера с кошничката, когато някоя платика реши да се самозасече, кълванета въобще не засичам, защото не ги и виждам. Започвам да се усмихвам , денят ми започва добре, улавям риба, хвърлям правилно, пелетите си стоят на хранилката. Какво повече му трябва на човек?
Всъщност трябва му ЧАЙ ! В това студено време как да не пиеш един ?
Оставям и метода във водата и си наливам от термоса чай (лайка с мед и ванилия, жена ми казва че съм бил нещо нервен и съм имал нужда от спокойствие , а това се постигало с лайка), който пуши и същевременно стопля премръзналите ми ръце. Наслаждавам му се и като по поръчка и слънцето дори започва да пече. Какво се случва когато сте на риба зимата и ви напече слънцето : D ? Toчно така, приспива ви се , е така и на мен. Решавам че докато не си изпия чая съм в обедна почивка и наум забранявам на рибата да кълве. Тя пък взе че ме послуша и върховете на въдиците замръзнаха. Изпивам си чая, прибирам си чашката и обявявам край на обедната почивка. Респективно получавам кълване веднага. Засичам го и почвам да вадя рибата. Наближава брега, кепчосвам я и виждам в кепвам и метод хранилката си. Трябват ми три секунди да загрея кво става. Баси какво правят малко чай и слънцето . Решавам че няма да прехвърлям вече толкова на често и ще оставя и метода за по-дълго време във водата. Прицелвам се и хвърлям, пада си където трябва със всички пелети по него. Обирам си влакното и затаявам дъх. Естествено нищо не се случва първите три минути и губя интерес. Започвам да приготвям багажа защото наближава обяд и става време да си ходя. Прибирам нещата в сака, обаче и гледам с едно око към водата, щото нали вече съм експерт по потапяне на фидери , и явно с право защото виждам плавната дъга която образува въдицата. Този път съм много бърз и я взимам в ръце преди да е заминала. Със задоволство усещам приятна тежест, нищо общо с платиките. Рибата пак си държи дъното и върви тежко. Със задовоство си представям кой се е хванал на куката и малко охлабвам тягата защото не искам да го губя. Играем си около 2-3 минути и златистото му тяло полягва под лъчите на мартенското слънце на път към кепа ми.

„Баси,задобрявам буквално със всеки ден !“ –доволно си мисля аз докато звъня на жена ми.




Вторник решавам че е ден за почивка и по точно за потготовка за мача в сряда. Потготовката се изявява в гледане на риболовни клипчета в Youtube, и то в такова огромно количетво, че вече мога да говоря с акцента на Алан Скотърн и Томи Пикеринг. Дори пускам клип на жена си и след това и повтарям какво и как са го казали и тя се залива от смях. До тук добре, лесната част я свършихме,мога да говоря като тях, остана само да се науча да ловя като тях !

На 27 Март Сряда, пак съм на самото място. Тегленето е отново в 9 часа и на мен ми се пада:



Пег 80 се намира на Middle Lake ,почти в десният му долен ъгъл или по точно тук :



Готов съм почти за отрицателно време и отивм да досаждам на хората. Всички са любезни и искат да ми помогнат. И ми отделят изключително много внимание,защото така или иначе са си опънали идвете въдици и се чудят какво да правят !
Първо научавам че има няколко трика за пелетите. За да може да ловиш без очила  и да не се притесняваш за пелетите си през времетраенето на целия мач иди си купи :


Стики Пелетс, да е жив и здрав Анди Финли! Ръснах малко и пелетките се цементираха !

Следващият ми каза че си прави пелетите пет минути преди старта и като започне мача са лепкави, и винаги си прави по малко .Като започне да се изпразва купата, си прави нови и така постоянно има свежи лепкави пелети. А за момента в който в който се трошат на излизане от калъпа, просто да изпозвам парче найлон на дъното му, тогава стръвта и пепетите. След това отлепянето му става детинска игра и не се троши. Пробвах ..... и ми кво да кажа и то стана ! 

Третия пич ми обясни че не трябва само да обръщам внимамие на метода, ами трябва да залегна малко и на тнр. Bomb /Ledgering for Carp. Съзтезанията в Голд Вали се провеждат на четири различни езера и четирите са коренно различни и изискват различни подходи. Казва ми че езерото на което сме ловили миналата седмица( Syndicate) е най-дълбокото и достига 8 фийт, езерото на което сме днес ( Middle) e дълбоко само 3-4 фийт, зерото зад нас(Голд) е около 6-7 фийт и накрая малкото (Bungalow) e около 5. През зимата на Синдиката и на Голд искаш да ловиш шарани и платики и затова се лови повече на метод , на Мидъл обаче има главно шарани и това е което искаш да ловиш. Те не си падат особено по метода през зимата и за това трябва да ги търсим на парче месо или на зърно царевица без много допълнително захранване. Може по желание да използвам tea-bag (PVA мрежа с 4 мм пелети):


Лошото при нея е че времето за разтваряне през зимата е около 5-6 минути.

Или pellet cone|:

http://www.carpcatchers.biz/carpcatcher ... let-cones/

Освен това ме съветва днес да ловя с по леки олова може би около 2/3 оз да ползвам хранилка ½ oz тъй като на Мидъл са само около 25 метра до въжето. За разлика от другите две големи езера където дистанцията на замятане е 45-55 метра и ще е много по подходящо олово от 1 oz и хранилка от същия грамаж.

За половин час днес научих повече от колкото в последните си 6 месеца на риболов ! Вървя щастлив към магазина за да си купя pellet cone, tea bags and sticky pellets и не мога да повярвам. Аз съм Българин, в Анлия ( където „много ни обичат“) и въпреки всичко вместо да си отидат на топло да пият чай седят и се занимават с мен. Че не ме и лъжат. Показват ми кое от къде и как! За момент го сравнявам с изживяването ми на последното ми голямо съзтезание у дома, в един град под тепета, на едно място където правят само по един мач на година , където се падам до вече набрал скорост млад състезател, който освен че ме нарежда цял ден, накрая ми прати лично съобщение една страница дълго, в което обясняваше как аз съм бил на пътя му за индивидуална титла, заради мен изгубил пари, и ако не съм можел да ловя то поне да не ходя на мачове да не преча на големите играчи !
Нееее, избивам си тези мисли от главата и си слагам усмивката обратно. Пазарувам и се връщам обратно.
Идва време за началото на мача, дават сигнала и въдиците ни политат към водата.
От дясно имам само един съзтезател през един пег, от ляво пак през един са Еди на пег 78 ( възрастен английски съзтезател с много стаж) и ходещия каталог на Дайва, Лайнъс на пег 76 . Другите вече ми идват много далеч и не мога да ги видя.
Аз започвам на бомб както са ми казали а съзтезателя от дясно започва с метод в ъгъла който образуват стената на водоема и въжето. Първият половин час минава нормално за зимен мач, никой нищо не вади. През втората половина има леко раздвижване при съседа ми с метода който изважда два шарана по 4 килограма в две последователни хвърляния. До кая на втория час нищо друго не смущава пейзажа освен че Еди започва да се разхожда наоколо и са си говори с другите, като примера му следват още три четири човека. Аз започвам да си мисля че мен днес въдица няма да ми трябва и започвам да се оглеждам наоколо кой какво прави. След 15-тина минути еди минава покрай мен. Спира и ми започва да ми пише досието.Кой си, от къде си, защо не те познавам ! 
Обяснявам му, кима одобрително той и ми казва че е малко по различно от останалата Европа тук, ама да не се притеснявам, ше свикна скоро. Казва ми че в този студ рибата е гъсто събрана някъде във водоема и трябва да се намери. Освен това ми казва че раздвижване ще има около два часа да съм готов, да не губя кураж , защото много хора ше почнат сега да събират и да не си тръгвам с тях.
След като се връща на стола си, еди хвърля една въдица и минава на чай. Лайнъс до него си отклипва влакното и започва да прави произволни замятания на някъде си във водоема, като нещо си говорят с Еди. Аз продъжавам да си чакам кълването.Него продължава да го няма. Лайнъс продължава да опипва дното и в един момент запъва. Вади първата си риба за деня. Слага нова стръв и замята . След не повече от пет минути е на втора риба. Еди ми извиква :
„Аз какво ти казах ?“
Гледах до петата, риба и след това започнах да прилагам видяното. Бомб, стръв царевица и ветрилообразно хвърляне докато намерим рибата. След половин час ми е ясно че пред мен риба няма, сменям на метода за да отърва капото поне с някоя платика и продължавам да гледам Лайнъс, който е може би на десетата си риба.
40 минути преди края, получавам кълване и реализирам първият си шаран, сравнително малък, но РИБА ! Оглеждам наоколо, картинката е следната:
Лайнъс вади риба след риба, не повче от две минути са му нужни за кълване.
Еди междувременно е прибрал всичко и само стой и гледа , защото след всичките си опити и пинизи е също с една риба, а аз победа му трябват поне 15, нещо с което не му се занимава видимо в момента.
Всички останали са си оставили по една въдица във водата, събират си багажа и си сушат живарниците (колкото може да изсушиш нещо тоя студ).
Малко по малко се ориентирах към приключване и видях Лайнъс да си слага четвъртият живарник във водата. Със благородна завист отбелязах че някой ден искам и на мен да ми се случи това и продължих да опаковам.
Дойде края на мача, и докато чакахме за кантар отидох при Лайнъс който видимо печелеше днешният мач. Направихме пълен разбор. Беше ловил на бомб, и на метод първите три часа без успех. След това намра къде е рибата и без особенно значение с коя въдица лови следва кълване. Благодаря му за отделеното време и си бия камшика, защото нямам намерение да тегля, имам така или иначе само една риба, а съседа има две. По късно от Facebook профила на Голд Вали виждам че Лайнъс е спечелил със 120-130 паунда шарани.
Продължавам да се образовам он-лайн и прочитам статия на Томи Пикеринг. Все пак е капитан на английският фидер отбор, а аз се искам да се уча от най-добрите.
В статията си той казва че, през зимата ще започне с Carp Ledgering и ще прехвърля въдицата периодично, може би на всеки пет минути в стремеж да открие рибата.През първият час ще направи може би повече замятания от колкото през останалите 4 часа. За целта ще следи върха за line bites или real bites. Когато получи line bites ( фалшиво кълване) ще изчака за истинско такова или ще се премести с половин метър по напред. С две думи ще се опита да ги намери къде са и намери ли ги, чакане му е майката. Решавам да видя за още нещо в нета и докато ровя попадам на баннер, “Do not forget, Maver Match This Qualifiers starts next week!”
Кликвам върху линка и отварям :
http://www.mavermatchthis.co.uk/2013-qualifiers.php

Прочитам го внимателно и на втория ред пише :
2013 Qualifier
• Sunday 7th April - Gold Valley, Aldershot

Ебаси колко удобно, нямам думи! Казват че в живот няма нищо случайно и аз си го изтълкувах точно в моя полза. Събрах семейния съвет в България и Англия и ги питах много ли ще ги е срам ако отида на голям форум ? Казаха че човек трябва да си следва мечтите и какво съм чакал още, да съм зминавал
Баща ми, само допълни че има рожден ден същият ден и не иска подарък , искал да му се обадя с блага вест и с кафяв плик : D

Четири минути по късно вече притежавам това :

[nikolaiiliew]

Страхотен репортаж!

[koda33]

Евала братле, направо си умрях от кеф докато те четох ))))

[Arol]

Отдавна не съм влизал във форума, та сега изчетох всичко накуп. Рядко коментирам, но не мога да се сдържа. Мога да си представя колко време ти е отнело да напишеш тези репортажи. Интелигентни, граматически и стилово правилни, интересни и с неподправено чувство за хумор и самоирония. Малко са подобни автори във форумите. Достави ми удоволствие - благодаря ти. Поздравления. Очакваме продължение.

[Veselin_fish]

Колега patrona86 пиши ги по бързо тия репортажи че ме хваща ''бяс'' докато дочаквам следващия.
Толкова хубави репортажи че чак имам чувството че съм с теб на водоема.
Страхотен.

П.П. Не спирай да пишеш защото ще изпадна в абстиненция.

[patrona86]

Билета е факт.
Сядам да обърна малко повече внимание къде съм тръгнал, че да не стигна някъде другаде. Докато си поръчвам къпинг кит , разбирам че, Match This е формат на Мавър, който се провежда от 2010 година и е съзтзанието с най-голям награден фонд в мач фишинга след Фишомания.Победителя получава сигурни £50 000 или £100 000 ако успее да финишира с повече от 200 паунда риба. Финала се провежда на комплекса езера на Мавър – Ларфорд Лейкс http://www.larfordlakes.co.uk/ близо до Бирмингам, като в него взимат участие 24 финалисти. Всеки един от тях е преминал през цедката на на един от 24-те квалификационни кръга. Те започват в началото на април и свършват втората седмица на август. Всеки един кръг представлява съзтезание на някоя от известните в Англия фишерий с около 100-120 участника (на канала в Пловдив средно годишно участват 110-120 души). Всеки може да си закупи билет за който и колкото кръга иска, няма ограничения. Всеки кръг излъчва само 1 победител, 24 кръга x 1 победител = 24 финалисти. Финала е винаги последните 10 дни на август. Носители на приза досега са Анди Пауър, Лес Томпсън и вече Зак Браун.

Добивам някаква представа и решавам че е време да почивам , защото утре...как какво, за риба съм !

Не съм за риба, лъжа.Оставам си у дома, имам някой неща за вършене.Първото е да си изчакам къпинга ( Бах таз Кралска Поща).



Второто е малко да се подготвя, защото все пак световен шампион ще ставам. Решавам че, ако я карам само на готовите куки от платформата в някой напечен момент може да почнат да ми викат майсторе (ама тва щото няма да ми знаят името, не за друго) и решавам че е време да си вържа малко куки.










Джон ни строява на паркинга и ни казва че ще ни отвори вратата, за да влезем с колите и започва да ни пуска един по един, от големите към малките номера, защото пътя е тесен и няма да може да се разминем.
Нагнездвам се на мястото си, разтоварвам. Приготвям се, един час не мога да заклипя влакното на правилната дистанция, защото съм сложил много малка тежест, около 20 грама, а трябва да заметна на около 55 метра до въжето.Накрая успявам. Правя си пелетите и решавам да изкрам оставащото ми време в магазина на комплекса, така или иначе всички други са готови и вече са се прибрали на топло за да пийнат малко чай. Правя си един бърз шопинг и се връщам. Старта ме заварва напълно готов с фидер в ръката и отворена шпула. Замятам и започвам да търся някаква риба пред себе си.След половин час ми е ясно че няма.Закачам един тий баг на клипса на оловото, стръв зърно царевица и замятам по средата на пега ми, близжо до въжето.Сипвам си чайче, и започвам да правя като батковците, приготвям си два – три повода, закачам им царевица, слагам им стопер за да са готови и след евентуален удар само сменям повода. Все пак е отрицателна температура и след 30 мин бездействие, с изненада ще откриете че ви е невероятно трудно да се справите с една толкова проста задача като слагане на стръв.
Първите три часа и половина минават както обикновенно, без пипване или каквото и да било, но малко преди три часа получавам сигнал че някой се интересува от стръвта ми. Засичам и въдицата ми приятно се огъва. Към мен без особенна съпротива плува шаран, който когато идва близо да кепа ми решава да се покаже в цялата си красота и полягва на една страна. Рибата има вид на див нашенски шаран, красив и дълъг, с тегло около 4-5 килограма. Прибирам го , сменям повода, замятам и веднага започвам да получавам индикацйи че има риба около стръвта ми, но следващото кълване отнема повече от десет минути. Резултатът от него е брат близнак на първия.Този път решавам да експртиментирам и закачам повод с две зърна царевица.Мисля си че по голямата стръв ще е по лесно забележима за рибите и това може да доведе до по-бързо кълване. Замятам и следващото хубаво подръпване е след повече от пет минути. Рибата обаче е отчайваща от към размер , даже незнаех че има такива там. Едва преминала килограмовата бариера, но много гладна за сметка на това!
Слагам нов повод с две зърна царевица и замятам.Резултата с нищо не се различава от предният и след пет минути килограмов мушморок пътува към кепа. Слагам нов повод и замятам, но повече кълванета до края на мача няма !

Свирят край мача, събираме багажа, идва кантара теглим и всички чартосваме към кафето, защото сме на път да замръзнем. Джони бой събира картоните от секцийте и започва да попълва таблото. Разбирам че всяка секция е с големина между 8-10 души. Знае се от поне последните 10 години как риболува всеки един пег и във всяко съзтезание се взима участие само след предварително записване.Така в деня на мача се знае точно колко човека участват и Джон и Уил решават кой пегове да използват на мача. Така се постига един вид равнопоставеност. В слаба секция примерно може да има човек на пегове с номера 1,5,8,10,12,14,15,17 и да имат сумати свободно място , докато в силна такава всички да са санапълно заети. Имат тетрадка с примерни схеми за нареждане в зависимост от езерото и участниците.И във всяка секция има един отговорен за кантара и един отговорен за картона. Тези номера се уточняват преди мача и ако изтеглиш някой от тях, поемайки към пега си, взимаш триногата с кантара и сака за мерене, а този на който му се е паднал картона, го получава маклко преди началото на мача с попълнени имена и номера, заедно със молив и гумичка за смятане, химикал за финално записване и всичко това е опаковано в непромукаема торбичка. След края на мача, кантара заедно с картона, си теглят своята секция, попълват си резултатите и ги носят в кафето. Джон ги събира и попълва на таблото на стената.
След като е готов за деня, се провиква и започва да раздава подаръци под формата на кафеви пликове. Резултатите от днес са :



Днес учудващо болката от 330 грама разлика не е толкова голяма. Дори не само че е не болка , ами си е супер мотивация. Всеки шут отзде,казват, е крачка напред ! Днес за пръв път си повярвах. Решавам че няма за къде да се бавя и решавам още от сега да си букна няколк мача напред. Оказва се че мача за събота(Утре) е напълно зает, но за Неделя има място,което запазвам. В понеделник и сряда се оказва че ще се наложи малко да поработя и запазвам билет за петък 05.04и събота 06.04,като за неделя 07.04 вече съм си купил

Когато се прибирам у дома разбирам че тази седмица било Великден и в Неделя трябвало да ям агне семейно. Мен без месец предварително никой не може да ме запазва за нищо и казвам че в неделя съм зает, ама виж утре даже и ще изчистя и ще сготвя като много добър съпруг. Предложението се приема и следващият ден прекавам в безгрижно ядене и пиене и гледане на риболовни клипчета ,като междувременно жена ми подхвърля че са и се обадили от хотела в който работи и искат да поработя малко при тях, защото нямали хора, при което аз няма как да не се съглася, защото всички умни съпрузи знаят че не трябва да противоречат на жена си. Три ракийки и две уискита по късно си лягам, защото утре съм на мач .
Сутринта закарвам жена си до работа, по пътя тя ми казва че може би трябва да пропусна един ден риболов и да отида да си купя кола, пак се съгласявам, оставям я и се връщам да товаря. Малко преди девет пак съм на самото място. Обстановка : Велик ден е, nавън е малко под нулата, може би -2, на яйцата ми им се напуакха черупките от студ , езерото на което ще ловим е покрито с лед. Цялото ! Само последните 5-6 метра около брега са разледени.
Теглим жребий, дърпам



С нищо незапомнящ се пег по средата на Мидъл Лейк.



Спирам колата и свалям стола.Гледката е обнадеждаваща :



Всичко е замръзнало, имам половин щека вода пред мен, останолото е пързалка.Повечето сторват столовете си, вадят по два фидера и заминават в кафето. Всичко им отнема не повече от 15 минути. Аз обаче слагам 1 oz олово и започвам да махам като луд да си разбия пътека до въжето. Чарли, съседа ми от дясно, ми казва че няма нужда да се занимавам с това сега и заминава също към кафето.Аз обаче си знам своето и троша лед брат.Чарли се връща около 10:40 часа и спира при мен. Аз почти съм готов с две трети от пътеката.
„Сега слънцето пече най-силно, до 11 часа половината лед няма да го има и ще може да се хвърля.Със всичкия шум може би изгони рибата пред себе си, а освен това и си го направи по лошо за теб,сега всички плаващи парчета лед ще спират при твоята пътека!“

Няма защо да казвам че си беше ба 100 % прав. За двайсе минути леда поизчезна, появи се място за хвърляне, а в 12 часа вече нямаше и следа от лед.Но в промеждутъка всичкият лед който плуваше се загнезди в пътеката която толкова се мъчих да правя.Труден и студен мач който свъши така :


Прибрах се в къщи , но доволен. Днес пак научих нещо ново. Всички други имаха предимство защото бяха ходили много повече от мен.Думите на баща ми : „Не е много трудно мойто момче, трябва ти мъничко талант и 20 години практика!“ - започнаха да придобиват смисъл.

Решавам че и утре и ден, както казват англичаните по мачовете и отделям малко внимание на втншният си вид че ве пак на работа ще ходя утре......

[anton jambol]

Човече ти си моя идол

[deto_g]

Разкошна тема! Бъди жив и здрав приятелю и продължавай да ни радваш с такива постинги!

[batceco]

Браво майсторе

[koda33]

жесток си)))

[nikolaiiliew]

Супер репортаж както винаги!

[dobata07]

Браво, супер яка тема! Адмирации за стила!