случки и спомени под водата

[Диканаров]

Бях обещал преди , да ви напиша за една случка с мен преди много години. Беше 1988г. Бях влязъл за октоподи в роьона на Андалузия . На дълбочина 4-5м. бях извадил 3-4 октоподи по 1-2кг. Оглеждах стари дупки от които съм вадил и преди октоподи. Не знам , знаете ли как октоподите си изграждат жилищата. Ако не ще ви кажа! Октоподите си правят 2-3 дупки на разстояние 4-5м една от друга. Пред дупката си пареждат мидени раковини, плоски камънчета, чирепи от грънци, парчета от стъкло и ги подреждат, като мозайка. Видиш ли, че мозайката е чиста, без водорасли и боклучета, значи дупката се посещава. Тогава го търся наоколо и го откривам в някоя от съседните дупки. Октоподът е животно, което не мигрира и обитава едно място. Там си изгражда убежища и то така, че да може да се спаси бързо при опасност. Та ако го напада враг, а мурената му е най-страшният враг след човека, той се захваща с 2-3пипала за стените на дупката, а с другите пипала захваща чирепчетата и камъчетата и затваря входа на дупката. От вън се виждат само мозайката от раковини, чирепчета и камъчета. От вътрешната страна те са засмукани от ведузите на пипалата. Така няма достъп до тялото на октопода. Та да се върна на случката. Виждам една малка мурена, около килограм да се бута в такава мозайка, затваряща дупка на октопод. Беше много интересно , как с муцуната си тя се завираше между чирепчетата и как октоподът все противопоставяше, като щит плоските камъчета отпред на муцуната и. Най-после тя успя да си завре муцуната и да захапе едно пипало. Тогава тя започна да се върти, като тирбушон около оста си. По този начин насука октопода и му отлепи пипалата от стените на дупката. Октоподът, като разбра, че е загубил битката, пусна черен облак, откъсна си пипалото и избяга. Мурената с откъснатото пипало също се врътна под скалите. Бе удовлетворена от добитото и не търси повече октопода. Така е в природата. Удовлетворил си глада. Стига! Само ние хората трепем додето можем, пък после се чудим какво да правим с улова.

[paceto67]

Нямам думи,само чета
Евала колега Диканаров

[КИРО]

Нямам думи,само чета

Я тоже.

[sapuna]

Бат Весо,да се кооперираме за една книжка а?

Радвам се,че те познавам!!!
Колега Цербер,и ти ще си в кюпа!

[laplandeca]

Колегата Диканаров има много богата колекция от хубави спомени и случки , с интерес следя темата, гмуркането не е моя област , аз дори немога и да плувам както трябва , но следя и чакам с трепет в душата.
Поздрави, късмет и усмихнати внуци !

[Диканаров]

С удоволствие Митко! Минавало ми е и преди такава мисъл, но съм се отказвал. Нямъл съм кураж да го направя. Все съм си мислил, че ще се смеят познатите ми и ще се изложа. Аз не съм писател! Тук понеже намерих сродни души и този подфорум:-"Риболов под водата" си позволих да споделя някои спомени. И на мен ми се четат спомени на други колеги, но вероятно и те по подобни причини се въздържат. А съм сигурен, че има какво да разкажат.

[Бачо Илия]

Колега Диканаров , качвам си всеки твой пост в тази тема в отделна Word-овска папка

[Диканаров]

Все не добивам кураж, да ви разкажа за една случка от която сега не се гордея. Имам в колекцията си и една морска костенурка. Тогава в първият момент бях, като луднал да придобия трофея, а след време се не се понасях за безсмисленото убийство. Просто трябва да си го призная за да ми мине. Бе касапска история и сигурно много от вас и с основание ще възстанат. Бе обещавам да си го напиша, но ще ми тряба още малко време. Първата крачка вече направих! Обещах! И ще го направя!

[Диканаров]

Бях обещал, ама трудно ми идват думите за тази история. Годината е 1999. Бях с жената и жената на колега от посолството на плажът преди Гарабули, бях един път разказвал за потъналата галера. Е на същият плаж съм. Колата я оставих на 300-400м. от брега, заради разоран от джипове пясък. Вероятно местни юнаци са през ноща търсили яйца на костенурки. Но това после ми дойде в акъла. Та разпънах чадър, опънах рогозка, сложих хладилната чанта и хайде във водата. Жените тичат по мокрия пясък за стягане на мускулатурата на краката. Те двете си имаха някаква система и можеха по два-три часа да си подскачат във водата и да се извиват някак странно настрани. Абе тяхни женски спортове. Та отстъпвам назад и си развивам въжето от харпуна и чувам да ме викат. До кръста съм във водата и на 20м от брега. Те на 200-300м от мен викат и ми сочат нещо. Гледам в посоката и виждам нещо като част от буре да се показва от вътрешната страна на рифа. Бързо доразвих останалите витки от въжето и заплувах към "нещото". Мислех си че може да е нещо паднало от кораб или наистина буре. Чували бяхме за подобни случаи на контрабанда с алкохол. В последствие разбрах, че жените са имали представа какво плува, защото бяха по-високо от мен 1.5-2м и са виждали ясно картината. Приближавам и гледам костенурка. Кротко си плува и пасе водорасли от вътрешната страна на рифа. Мислех какво да правя. Спомних си един разказ на Пламен- счетоводител на Техноимпекс в Триполи през 1986г.Тогава ми бе първият мандат. Той бе много голям мераклия, имаше пълно оборудване та до оловни гривни на краката и ръцете. Харпун Мидъл Стен и втори Стен - пистолет за крака. Нож Марес, маска, чарапи, плавници, абе всичко марково. С мен два-три пъти е плувал, но не съм видял нещо да е прострелял. И той веднъж при посещение на техен екип в Абу Камаш бе влязъл с един от нашите инженери, бивш вицешампион на България по подводен спорт. Там има огромна , прекрасна лагуна, отделена от морето с дълаг тесен полуостров, ред островчета и рифове. Там съм чувал, че е раят на харпунджиите, но ми е било далече да ходя на плаж. Двеста и петдесет километра са си двеста и петдсет километра. Минавал съм покрай Абу Камаш десетки пъти на път за Тунис или обратно, но не съм имал време за плуване. Три пъти съм бил и с командировани там по работа, но само съм стигал до лагуната да я видя. И тогава за късмет на Пламен виждат костенурка. Виждал съм снимка Пламен и Венци, мисля, че така се казваше инженерът клекнали зад костенурката и им се виждат раменете и главите. Голямо животно. Над 100кг. Венци рекъл на Пламен прави каквото правя аз и прострелял костенурката в врата.Пламен също. След това Венци си забил ножа в тялото на костенурката под главата и го оставил там. Пламен направил същото. После двамата се хванали за корубата и обвити в шлейф от кръв направлявали костенурката към брега. Фактически тя ги извлекла. Там я разфасовали и от месото и правили супа, а от корубата едни арапчета, които живеели в нашият камп, направили количка за деца. Това съм го слушал и от други колеги. Никога до този миг обаче не бях виждал костенурка. Спомних си тези неща от разказите и си мислех, ще мога ли сам да се справя. Гледам моята костенурка, е поне два пъти по-малка от тази дето си спомням от снимката и реших да пробвам сам. То нямаше и на кого да разчитам. Други мъже от колегите още нямаше. Приближих се! Не се плаши! От един метър стрелях право в средата на врата и. Тя побесня! Опитва се с предните плавници да счупи или изтръгне стрелата. Не става! Стрелата я е пронизала и стърчи от двете страни. Важното бе да се поуспокои за да и забия ножа. Стрелата и пречеше да си скрие главата и меката кожа от доло на главата бе открита. След няколко минути животното изглежда реши, че е по-добре да бяга и заплува в една посока. Това чаках ! По въжето от буя се хванах за горната страна на корубата и я прободох с ножа си от дясно на ляво под главата. Целият нож потъна почти без усилие. Малък натиск трябваше само за прорез на кожата. Животното пак побесня. Рукна кръв. Аз се държа от страни и пазя от ноктите на предните плавници. Страховити са, но животното не е боец с тях. Маха за да бяга и ако случайно те задере, може да ти разпори корем, гърди. Иначе няма целенасочена атака.Пак след време се поукроти и отново се хванах за корубата и с плавниците го насочвах към брега. Излезе сама на пясъка. Жива бе и на брега и отрязах главата. В този миг ликувах, а два часа след това се проклинах. Слънцето напече. Мухи около мен рояк. От къде се взимат да се чуди човек. Жените не могат да гледат и стоят под чадъра или във водата.Подпорих кожата около главата и се опитах да отделя месото. Невъзможна мисия. Всичко в кръв и пясък. Случайно забелязах, че корубата се дялка. При отделянето на кожата съм резнал люспа от корубата от доло, от страни. Гледам като хрущял. И тогава реших да пробвам да разделя горната от долната част на корубата . Натиснах! Реже се . Разрязах я и се показа един огромен дроб и черва, като на крава. Нямаше яйца, но много завоня от стомашното съдържание.Не знам да ли ме разбирате. Каталясал,треперя от напрежение, пот тече от мен, като от душ. Целия в кръв, всичко около мен в кръв и нечистотии , облак зелени мухи. Куп вътрешности включая плавниците и корубата, то фактически бяха три трофея. Глава, подобна на огромен папагал, долната част на корубата, подобна на малтийски кръст и горната коруба. Всичко додето е прясно си тежи сериозно. Едва изнесох трофеите, до колата. Завих ги в едно найлоново перде от баня , поизмих се в морето и с помоща на жените качих и другите багатерии. Нямаше 11 ч., когато тръгнахме обратно за Триполи. Колегите още не се бяха дотътрили. После се изредиха у дома да се снимат. В къщи, като започнах да чистя корубите с изненада разбрах, че всъщност корубата е от сраснати ребра. По средата на корубата от вътрешната страна си има гръбнак с две филета. Долната част, дето прилича на кръст си е фактически плочката на срастване на ребрата на гърдите от пред. От главата след изваряване стана интересен череп с човка като на гилотина. Подарих долната част и главата на колеги от други мисии, когато си заминавах окончателно от Триполи и преценявах какво да си донеса. И тогава се запитах? За какъв дявол взех този живот? Какво ми бе сторило това кротко животно? Нищо! Аз си задоволих, може би някакъв древен егоистичен нагон заложен ми генно. Да имам трофея! Съжалявах и съжалявам за това си действие. И сега мога да застрелям някой мръсник, но не мога да вдигна оръжие на сърна или катерица.
Питали са ме много пъти, как е на вкус морската кастенурка. И като им кажа, че нямам представа и не ми се е яло, ме гледат с недоверие. Аз веднъж в живота си съм ял сухоземни костенурки. Беше на едни танкови стрелби на Корен през1967г. Събрахме много костенурки, които свръхсрочно слежещите старшини заклаха и положиха по гръб във жаравата на голям огън. После във едно термофорно казанче отделиха дробовете,а в друго крачетата на костенурките. След стрелбите офицерите и старшините ядохме задушените дробчета. То са си голями дробове, по-крехки от гъшите. А на войниците бяха бутчетата и яйцата. Задушеният дроб на костенурка е наистина краен деликатес.За бутчетата не знам! Друг случай не съм имал с костенурско. Тогава защото корубите прегаряха и ги разчупваха, не съм разбрал, че има гръбнак. Винаги съм си мислел, че това е като твъд балон , а то е било съвсем друга структура.

[Диканаров]

Зная, че сте потресени! Разбирам и тези дето ме упрекват!Като разказах тази случка на един стар приятел с десет години по-възрастен от мен-полковник от БНА и той ми разказа за едно свое зверство по време на занятие! После една година сънувал, всека нощ как прострелял с Калашник сърна, как тя се скрила зад храстче и когато отишъл до нея, тя си надигнала главата и го погледнала. Коремът и бил разпран от куршума, червата и вън и с живи приплоди. Това не може да го забрави и да си го прости и сега. Изглежда има доста ловци, с подобни изживявания, за които не биха искали да се сетят и спомнят. Като си признах за този свой позорен акт, ми олекна, но натоварих вас!
Друг път ще ви разкажа за единствената си акула "нъмър" на арабски или акула пантера/петниста/. Тя си е с типично за акулите тяло, докато "абу риша" си е пясъчна акула със хрущялно рило и сплескана глава и гръден кош, като на тялото след гърдите има два гръбни плавника. От пясъчните имам десетина простреляни, но най-голямата ми избяга със стрелата.

[ceno cenov]

Препотих се 2-3 пъти докато четох. Мисля , че ще е по-добре да преминеш към някои по-интересни и не толкоз садо-мазо случки, та ако ще и на връх планината да са, а не под водата.
А за полковника ни реч повече, че почвам да драйфам.
Дано поне от разкаянието да ти поолекне. Хора сме, грешиме. Ама повечето си мълчим и гледаме да забравим такива случки.

[Диканаров]

Харпунджийството има 90% сходство с ловът и 10% с риболовът! Разликата с ловът е , че изстрелите са безшумни и рибата е в своя среда, а харпунджията е във враждебна със силно ограничен кислороден лимит! Освен това не е възможно да правиш "релийз". Простреляната риба или я взимаш или умира нейде в дупките от раните си и става храна на други хищни риби и раци. Натиснал ли си спусъка, връщане назад няма!Но рибите обикновено имат много по-голям шанс да се спасят или да избягат, а много от тях са и опасен противник, защото си имат здрави зъби, шипове, отровни жлези и т.н. Не е като при ловът:-прострелял си го, пускаш по дирята кучето и го гониш животното до де легне. Няма да се удавиш, да се загубиш, винаги ще ти помогнат от пусията другите ловци. Бе всяко нещо със своята специфика и своят риск! Нас мъжете много често адреналинът ни подтиква да вършим какви ли не щуротии. Най-лошото е, че няма за това възраст на улягане.

[Teodor]

Евала че ги разкаваш всичките тея истории Възхищавам ти се и на опита и на трофейте и на смелоста която имаш да кажеш за неща с които не се гордееш

[mickata]

Едва ли има някой който след като е прочел Твойте разкази да не е бил възхитен. Може да не съм написал и 10 мнения в тоя форум... но това не означава, че не го следя ежеминутно .... такива Разказвачи като Тебе са рядко срещани... респект. Дано все така да ни радваш и за напред. Радвам се,че споделяш с нас житейския си опит и емоции ... може би ще ни направиш по-добри и по отговорни към заобикалящата ни среда която за наша радост все още блика от уникален живот.... но до кога ли? Желая Ти много здраве и успехи ...

Наздраве

[Диканаров]

Да ви разкажа за първият си електрически скат. Беше през 1984г пролетта. Бях вече получил в подарък от един руски колега стар ластичен руски харпун, имах български маска, шнорхел и плавници "делфин". Бяхме отишли да видим старините на гр. Сабрата и после отидохме да се изкъпем. Влязох и се замотах на 3-4м . по ято спари. Видях, че се набутаха в дупка под една скала и се гмурнах след тях. Виждам да сребрее в тъмното на дупката и стрелях на посока , косо към дупката. Стрелата се разтресе. Аз щастлив от изстрела започнах да прибирам шнура и да изтеглям стрелата. Гледам на стрелата и още нещо! Прилича на тиган.Тъмно на цвят, но се огъва дръжката. Между него и края на стрелата се върти спаря, простреляна точно по средата. Хванах стрелата и започнах да разглеждам "тигана". Риба с тъмно кафяв цвят и пет ярко сини точки на гърба. Малка уста, без зъби. Опашка , без шипове, наподобяваща акулската.За да сваля спарята, трябва първо да сваля "тигана" . От филмите, които съм гледал си момислих, че прилича на електрически скат. Пипнах го и ме друсна ток. Ясно! Това е електрическият скат! Пипнах го пак. Пак друсна, но като държа стрелата не ме друска. Реших да го бодна с ножа зад главата и да се опитам да му прекъсна гръбначния мозък та да се парализира. Успях с вторият удар. Свалих спокойно ската и спарята. Ударих още една спаря и излязох. За вечерта поканихме семейството с което бяхме. Сергей ми бе стар приятел още от Москва, бяхме в една група, а с Аня - жена му, жена ми се бе сприятелила от наши ваканции в СССР. Та ние се прибираме, и почваме да се готвим за приятелите ни. Аз правя салатите и т.н., а Марги започва да пържи рибата. Почва, но нищо не се получава. Плаче и се и ми вика:- виж ската се разнищва на мускулни влакна! Как да го пържа? Той е като каша! Не можеш да го обърнеш! И додето се суетим Серьогата и Аня идват. Аня разбира за сполетялото ни нещастие и започва да се смее. Маргариточка, този скат не се пържи, а се само за 5 мин потапя в солена кипяща вода. Вади се и е готов за всичко. Ако искаш да направиш желирано предястие, свари главата и гръбнака . Те са най-финните хрущяли , които има в рибния свят. Бульонът е гъст и се желира сам. Нареждаш на дъното на иенагласова съдина обвареното месо, нареждаш кисели краставички, рязано капия, слагаш чер пипер и един-два листа дафинов лист, окрасяваш с магданоз и заливаш с бульона. Оставяш в хладилника за половин час да се охлади и гледай после красота и вкуснотия. Така и направихме. Наистина вкусотия на вкусотиите. От тогава ударех ли електрически скат го прибирах в хладилната камера в отделна торба за елскатове. Та като имаше случай, да може жена ми без притеснение за суровина да си направи коронното мезе. Беше известна с него и салатите от октоподи и панираните сепии. Бих си купил сега, но тук никой не внася тази рядка риба. И на рибните борси в Либия и Тунис не съм виждал да се продават. Явно славата му на електрическа риба го е извадил от листата на ядливите риби. Голяма грешка! Просто никой не оценяваше по достоинство тази изключително нежна риба!