Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

ИнкубусЧО, Батковото........

Смисъла на постовете ти, както аз ги разбирам, е, че освен теб никой, никога не е слушал Рамщайн и AC-DC... и всичко останало!!! Никой никога не се е кефил като ТЕБ на тях, че и на нощно каране, никой никога не е усещал с пълната им сила какво е ДА ГИ ЧУЕШ.

В твой стил ще ти отговоря:

Когато ми станеш и на акъла и на годините и на всичкото останало..... - ще си говорим пак!
Писна ми от тебе!!!

Може и да не съм прав, възможно е, всеки греши, но начина ти на изразяване не ме кефи!!!

Годзи - може би смисъла на появяването на пратката е било просто да те изкефи и да ти създаде настроение за празника ти. Поздрави за който:)

Като тръгна тези седмици за северозапада, ще ти пиша пак - ако искаш - ще се видим:)

[G.Petkov]

Инкубуса, ако съсипе темата, няма да му го простя!!!
Това, че не обича риболова на лед е нищо, пред това да ни лиши от развлечение през дългите зимни нощи.

Снощи нямаше връзка със сайта, та не се обадих, но сега има.
Имам чувството, че някак си бързо върви темата и ще вземем да се изчерпим.
Затова предлагам да намалим темпото, време имаме много!

Хубав нюанс беше да споделянето, кой как се чувства по време на риболов.
Щях да кажа, че винаги ми е хубаво, ама като не дърпа - не е !
Иначе съм забелязал, че сякаш се отделям от тялото си, душата и проблемите също. Забравям за всичко, освен това което виждам пред себе си и настъпва нещо като прераждане. Но трябва да ловя нещо, може и дребно, но да има. Нужна ми е емоцията от активния риболов, може би затова и нямам слабост към шаранджийски и подобни техники. Не мога да чакам 24 или 48 часа, че да чуя един "рън". Въпрос на вътрешно усещане.
Но когато не ми дърпа или даже съм капо, направо се обръща всичко наопъки - въпреки, че външно се сдържам, всичко в мен е кисело, нервно и се изпълвам с негативизъм.
До следващата събота !
Наслука и на вас!

[stonetales]

Абе мой приятел тираджия паднал в Чехия тия дни от покрива на тира докато почиствал светлините Подхлъзнал се е по стълбата-та сега лежи тука на родна земя с пирони в крака.Аут е за месеци наред и с бебе на 3 месеца в къщи Извинявам се че го написах-никой не го интересува но всичко се случва,и не пита при кой и къде и по кое време ще стане белята

Люси, абе вече няколко пъти се досещам за този човек и все си мисля едно.
Може би с тази неприятност е отървал непоправимото, знае ли се?
Преди - като ми се случеха подобни неща, изпадах в недоумение, мислех си, че нещо не е наред.
Потъвайки във взаимовръзките на този живот и по-скоро във начина на тълкуване, което е всъщност специфичната човешка окраска ( в случая - моята), забелязах, че повърхностно случващите се неща си имат по-дълбоки причини, които ние откриваме доста по-късно и то евентуално, понякога. Това се случва поради времевото разстояние между причината и следствието.

Та както ти казваш - "кой, къде и по кое време", никой не знае защо кога и по каква причина е станало.
Все си мисля, че малкото нещастие, го е оставило, този човек, жив и при детето му, Все пак:)



Снощи пък, като си говорехме със Жоро, той ме попита нещо интересно. Как съм правел прехода между работният режим и режима на почивка - когато се прибера у дома?
Дори и да бързам, когато работя( а обикновено работя в едно постоянно, равно темпо, без почивка по цял ден), вътрешната ми настройка не се променя. Тоест - променя се изключително рядко. Няма преход - та дори и плавен.
Разбрал съм отдавна - още по времето, когато заработих сам - че нервите и припряността по какъвто и да е повод са Изключително скъп лукс. Специално него, Този лукс, не желая да притежавам, защото понякога го заплащах със изгубени дни.

А, какво означава, че настройката ми се променя изключително рядко?

Онзи ден, когато Чируза публикува една снимка на вода и борова гора, ми стана малко тъжно, Липсват ми такива гледки и места.

Другото, което за момент ми променя настройката, са дивотиите на инкубусчето. Но това се случва, защото все още се надявам, че разговарям със човек, а не с "черешка на торта", за която то се мисли. Тоест - все още го допускам в себе си.
Резна ли го от мен - което е на път да стане - всичко ще си дойде ня мястото:)


Георге - ти си мъдър човек, но както гласи мотото на Юли "sperafish" - възможностите ни са ограничени от границите, които сами си поставяме:)

[GODzillata]

Потребители разглеждащи този форум: cherep, GODzillata, ninastefanina, xoxo и 0 госта

Yo, ХоХо!
K'во ще кажеш за новите придобивки? Особено за маринованите силикони? Какъв rig да ползвам?

@Kамик, разбира се, че когато дойдеш към резерват Северозапад, ще се обадиш да се скивтаме.

[Ачо ♣]

........Онзи ден, когато Чируза публикува една снимка на вода и борова гора, ми стана малко тъжно, Липсват ми такива гледки и места............

Ето ти,макар и виртуална,едно подобна гледка. Всичко е въпрос на желание от твоя страна-подобни места се намират на 150 км. от София,във величествената планина Родопа-пък и хубави Камици има из нея !

[GODzillata]

Както бях обещал...

/to be continued.../

През призмата на 41 вече години / баси, кога се навъртяха?!/, гледайки назад в миналото, в спомените...всичко е толкова объркано, хем беше като вчера, хем е като преди век...
Спомням си една случка и сега ще ви я разкажа.

Бях слушал доста истории за халюцинациите, които се появяват, когато човек се надруса с перкизан в комбинация с алкохол.
Една моя братовчедка, която живееше в София, ми бе разказала една случка, как била на някакъв купон с компания и там един момък изпил еди – си колко чаши с алкохол и изгълтат една шепа хапчета перкизан. Тръгнали те да се прибират, качили се в трамвая, и по едно време перкизанестият впил пръсти в облегалката на седалката пред него, целият пребледнял, и изведнъж извикал – “Бягайте, тук има змей!”, след което духнал през отворената врата.

Най-добрият ми приятел Влади, също ми беше разказвал за нещо, което се случило с него. Бил някъде, в някакво село на дискотека. Там срещнал една негова позната, която му предложила няколко хапчета перкизан и той ги изпил с една чаша водка. Малко след това излязъл пред дискотеката и какво да види – навън сняг до пояс, от който…ъъъ….от снега, не от пояса! – се подавали сгърчените, вкочанени пръсти на мъртъвци.
Това при определени обстоятелства би могло да бъде и така, но тогава все пак лятото било в разгара си.

Интересното е, че във всички истории, които бях слушал, се говореше за това колко реални са били виденията, “абе, казвам ти, както те гледам сега теб, така виждах и онези страхотии!”. И всеки разправяше за кошмарни гледки. Само веднъж един приятел ми беше разказвал, че и той бил опитал, докато бил в казармата. Привидяло му се, че е на брега на морето и си говори с някой.

След всички тези приказки, нямаше как да не опитам и аз, най-вече защото не вярвах, че съзнанието може да погоди такъв номер. Все си мислих, че всичко е някак преувеличено и че не може да бъде чак пък толкова реално. Да, ама не!
Една вечер с Влади си говорехме за тези неща и той като на шега ме попита:
- “Искаш ли да опиташ?”
- “Амииии…а колко хапчета трябва да изпия, за да има ефект?”
- “Пет ще свършат работа, ама трябва и твърд алкохол.”
Отидох до вкъщи и се върнах с половин бутилка уиски, наляхме си по една чаша и Влади
ми подаде пет хапчета перкизан, задели пет и за него.
Честно да си кажа, беше ме шубе и рекох да изясня нещата. Попитах Влади:
- “Колко време, след като ги изпия, ще видя нещо?”
- “Около десетина минути” – поясни той.
- “А не може ли да изпия само две-три хапчета” – опитах да се спазаря аз.
- “Няма да има ефект. Някои пият и по една опаковка наведнъж” – каза вещо Влади.
С това приключи пазарлъкът ми, все пак нали това беше идеята – да видя нещо. Но шубето
си е шубе, и аз скрих едно от хапчетата, изпивайки “само” четири с една чаша уиски.
Влади глътна и петте, след което продължихме да си приказваме, а аз само си гледах
часовника и отмервах минутите.
Ние се бяхме изтегнали в леглото му, срещу нас имаше масичка с телевизор, а
до нея имаше една голяма саксия със засадена още по-голяма китайска роза, която почти стигаше до тавана. Брррр! – винаги, когато се сетя за оня момент и последвалите събития, червата ми започват да се обръщат, защото едва ли не преживявам всичко отново, и ми се гади, гади…блааауууугрхххр!

Погледнах си часовника, бяха изминали десет минути, откакто изпихме онези гадости и на мен май все още ми нямаше нищо. Споделих с Влади:
- “Брато, т’ва са няяааак’ви глупости! Нямам ник’ви халюцицинациииии, шъ’знайшшш!”
Влади ме гледаше някак си тъпо и изведнъж прихна да се смее и да ме сочи с пръст. Аз също започнах да се хиля като ряпа. Не помня колко време се захласвахме от смях, нямаше нищо смешно, просто това беше един неудържим порив, сълзи и сополи течaха, а ние се превивахме и кикотехме, с една ръка се държахме за стомасите, а с другата удряхме по леглото, като че ли това щеше да ни спре.
По едно време вдигнах поглед към отсрещната стена, телевизорът се движеше наляво – надясно по протежение на масичката, а китайската роза се накланяше нагоре – надолу, като че ли брулена от ураган. Аз се опитах да стана, за да отида до нея и да я пипна, да се уверя дали наистина се клати, но НЕ МОЖЕХ да стана. Бях като матрьошка, залитах насам – натам, изправях се и колчем се опитвах да се надигна, все залитах назад. А смехът ни не спираше.

Не знам как съм се прибрал вкъщи. Хубавото е, че Влади живее срещу нас. Помня, че някак си успях да стана и на път към външната врата все се блъсках ту в едната стена, ту в другата. Чувствах се като пинг-понгче, нямах никакво усещане за равновесие.
Отваряйки вратата на моята стая, изведнъж в срещуположния ъгъл съзрях един чичко, който носеше зелена ватенка и зелен каскет. Той ми се усмихваше гадно, зъбите му проблясваха, ръцете му бяха протегнати към мен.
Аз се прилепих до гардероба с разтуптяно от страх сърце. В стаята беше тъмно, понеже не бях успял да запаля лампата. В съзнанието ми изплува една мисъл – това е мистър Перкизан и е дошъл за онова хапче, което ти не изпи. Трескаво започнах да търся из дрехите си хапчето, но все не можех да си улуча джобовете. Реших да надникна иззад гардероба, и о,ужас! – мистър Перкизан почти беше стигнал до мен, вече съвсем отчетливо го виждах – съсухрени и пожълтели пръсти с извити и остри нокти, които а-ха да ме сграбчат…и зелената ватенка…и нахлупеният над гадните, малки, светещи очички, каскет. Той се хилеше злорадо, от устата му течaха лиги, и…продължаваше да се приближава към мен!
Надавайки кански писък, аз се хвърлих към ключа на лампата и слава Богу! – успях да го натисна от първия път, след което рязко се обърнах към мистър Перкизан. С облекчение установих, че го няма. Разтърках очите си – нямаше го. Залитайки, отидох до тоалетката и се опитах да фокусирам собственото си отражение в огледалото. Не ми се отдаде, затова се наведох напред към огледалото и се взрях в очите си. Отсреща зееха две големи, безжизнени черни дупки. Зениците ми до толкова се бяха разширили, че едва се събираха под клепачите.

На сутринта установих, че това разширяване не е било породено само от страх, тъй като все още си бяха големи, очите ми бяха само зеници, да се чуди човек как въобще съм виждал.
Беше ми адски кофти. Червата ми се въртяха в стомаха, правеха лупинги, след което се свиваха и пак хукваха нагоре, все едно че не ги свърташе там, където се намираха, а искаха да излязат, да се отърват от това, с което ги гостих снощи. Да, ама не излязоха, а продължиха да ме мъчат. Целият ден изкарах в леглото, което от време на време се въртеше и даже се качваше на тавана.

На следващият ден се чувствах малко по-добре. Зениците ми се бяха посвили, по краищата се опитваше да се провре синьото, за да си отиде, където му е мястото. Иначе не бих могъл да имам онези красиви и честни сини очи. Минутка за реклама.

Тръгнах с едни хора, в една кола, на едно място, аз се возех до шофьора. Както си се движехме, от ляво, на прозореца, започна да се чука. Извърнах поглед на там и….ааааа! – мистър Перкизан тичаше редом с колата, пак си беше със зелената ватенка и каскета, удряше с жълтеникавата си ръка по прозорецът и се хилеше също както през онази вечер. Погледнах километража – 80 км/ч., погледнах пак към мистър Перкизан – него го нямаше. Не знам защо не е другарят Перкизан, или господин Перкизан – просто така ми се беше забил в съзнанието – мистър.

На връщане от онова място, не се впускам в подробности къде и с кой съм бил, защото просто не ви касае, любопитковци такива! Та значи, връщаме се ние, аз пак си се возя отпред, защото все още не съм в състояние да шофирам, и изведнъж гледам някакви светкавички започват да падат на пътя и удряйки се, образуваха огнени кълбета, които лека – полека се разсейваха. След като ги понаблюдавах в недоумение известно време, питайки се дали това е поредната халюцинация или реалност, аз разтърсих глава, потърках си очите и…вече ги нямаше.

Това беше последният път, в който имах халюцинации. Вервейте ми! – наистина бяха адски реални, и кошмарни, и гадни. Повече никога не пробвах пак.
И…не ми викайте “да бе, да!”, защото наистина е така. Не съветвам никого да опита – ГАДНО Е!

[G.Petkov]

GODzillata направо ме съсипа с неговия пост.
Никога не съм вземал хапчета или наркотици, та се поставих за малко на неговото място. Ако беше взел и петото хапче, май три дни щеше да го посещава Паркизана.
Кофти преживяване и сам да си го направиш ...!
По начало се старая да не чета такива неща по вечерно време, че после не мога да спя добре, а съня е пък мой тежък проблем, ама го прочетох.

Иначе за риби никой, нищо не пише. При мен е трета седмица капо и настроението ми е отвратително, съзнавам че е малко глупаво човек да се кахъри от липса на риболов при толкова тежки проблеми около нас, но за мен, това е част от живота ми и един от стълбовете на доброто ми настроение.
Няма риболов, няма и част от радостта от живота.
Да сме живи и здрави, пък дано да замръзне другия месец !

[Jack Daniels]

Мисля че ще почувстваш по-добре ако направиш като колегата Roko от Бургас - слагаш си аквариумче с рибки в хола, надуваш лодката, сядаш в нея, опъваш въдиците и почваш да целиш аквариума

[GODzillata]

Хех, чак сега обръщам внимание, че всъщност е пАркизан, а не пЕркизан.

И ето за какво се ползвало - Паркизан е търговското наименование на трихексифенидила. Предписва се главно при болест на Паркинсон и за коригиране на странични ефекти на някои от психиатричните медикаменти. Употребата му без лекарско предписание е свързана с ефекта при по-големи дози да се изкривяват зрителните възприятия. При предозиране може да се предизвика двигателна и психична превъзбуда, силно безпокойство, плашещи халюцинации, гърчове, артериална хипотония. Паркизанът, подобно на Кодеина и Глутетимида, е високорисково вещество. ....бахмамаму!....отървал съм се на косъм явно... ...ма така е - лудо - младо бях.

[G.Petkov]

Jack Daniels,
Не мога, не успявам да се самоизлъжа !
Иначе, да излъжа друг - мога, понякога жена - също, ама себе си не мога.
Ето днес, колега е хванал пъстърва с тегло 2 кг на платено, но като си помисля че двадесет и повече човека хвърлят в едно гьолче - квадрат, със страна 15-16 м, направо не ми се ходи!
А в този сезон - май трябва!
Ама чак в хола да си пусна въдицата, чак се размислих!
И жената да ми закачи на куката една сьомга от "Метро" !

[G.Petkov]

Направих си този труд, да почна темата от начало, до 15 стр.
Много се изкефих - ми тя е тръгнала от "Подводния", ама не са издържали някой от тарторите и са я преместили, за наше голямо удоволствие!

Много ми хареса поста на Jack Daniels, и аз така я разбирам !

Иво, може да спретнете един раздел "Хайд парк" и всеки там да си пише каквото си иска, който му е кеф да чете, който не, само ще се разхожда из парка

И това намерих :

Камик, няма да се впрягаш на INCUBUS, 'щот като го няма Лапи , все някой трябва да оБере пешкира.

И двата са !
Има и много други, ама 15 стр. са си 15 !

Хубава тема, сега и аз се замислих къде е моят пътеводител и до къде ще ме доведе ?

[stonetales]

ААааа, НЕ, Георге!
Всяко нещо си има край!

Какви любопитковци бе, Годзи???(естествено, че ще ти се обадя , като тръгна натам)

Аз не мога да пуша, камо ли да сърбам еди какви си гадости - за които споменаваш!

Това, че ви се усмихвам непрекъснато, не означава , че съм олигофрен!

Просто дарявам настроението си на всички. Но и аз има лимит за търпение на олигофрениии!

А, който не се чувства добре тук - да хваща гората!!!


Днес , докато лепях баня, чух следното:


"Навдига ми се миналото лято съсед от съседния вход. Ние слагаме дограма и момчетатата чукат и монтират. От съседния балкон се надига "мутра" и ми се напиня, че жена му "почивала".(към 11 сутринта)

"Ми ти, като ебеш до безкрайност - как искаш женати да е отпочинала бе???""

Мутрата (става му кеф), ама се напиня още повече и се изказва:
"Ей сега ще дойда да ви......""

Ела - ама ние сме трима - единия ще го..., ама остават двама!!!"

[lusienn]

http://www.kinoarena.com/%D0%9E%D0%BF%D ... ema_id=442

[GODzillata]

Пореден опит за отказване на цигарите и ето нещо интересно:

Сигурно много от вас са се замисляли да откажат цигарите. И то не защото не им се пуши и не обичат навика си, ами защото се чувстват „закачени“. Именно това беше моята причина да се откажа. Не да спестя някой друг лев, а да не съм вече в системата ви. Защото ако четете това, най-вероятно сте пушачи.

Искам да ви предупредя, че изпълнявайки инструкциите за отказване на цигарите, които съм дал в текста по-надолу, можете сериозно да увредите вашето здраве. И то непоправимо.

Първият път, като почнах да отказвам цигарите, бях посъветван от ветерани в областта, че семките, дъвките и бонбонките много помагат за целта. Определено ви е ясно, че не можеш цял ден да седиш с ментов бонбон в уста, защото най-накрая ще се отровиш. Имах чувството, че когато се изпотявам, мириша на мента, и когато ходя до тоалетна след мен мирише по-хубаво отколкото от ароматизатора вътре.

Семките и дъвките без захар пък нанесоха трайни увреждания на зъбите ми. От хрупането на едните си изпилих 2-ри горен десен и долен 2-ри десен зъб. Получих натриево-хлориден шок и един ден трябваше да пия само вода. Дъвките ме довършиха. Благодарение на лепкавите им свойства, те ми измъкнаха всички пломби в устата и останах трайно осакатен.

Резултат: Първия опит за отказването на цигарите завърши безуспешно след триседмична битка. Един зъболекар остана доволен, а аз публично доказах, че спирайки цигарите, почвате да харчите двойно повече пари за дъвки, семки, сандвичи, бонбонки и всякакви гадости, заплашващи вашето здраве.

Наркотици. Реално погледнато е нормално като отказваш една дрога, да използваш друга, за да убиеш ефекта на абстинентния синдром така да се каже. Това го прави всеки наркоман, макар че не знам колко от тях успяват да се справят по този начин.

Опит 1: Марихуана. Пушейки трева би трябвало по някакъв начин да убиеш желанието за тютюн и дим в белите дробове. Дотук добре. Най-малкият проблем на тревата е, че е незаконна. Никога повече през живота си не съм искал трева, която не хваща. Защо ли?

Защото докато отказваш цигарите, пушейки силна марихуана, не можеш да си дръпнеш повече от няколко пъти, без да се докараш до състояние, годно само за гледане на телевизия. Проблемът е, че продължава да ти се пуши, а освен това ти се пуши 1000 пъти повече, защото си пушил трева и си напушен. Опита бе тотално неуспешен.

Резултат: Изкарах няколко дни в къщи, без идея за света и гаджето ми ме заряза. Тя ми направи голяма услуга, макар че именно заради нея пропуших отново цигари, два дни след това.

Опит 2: Лепило. Не знам кой идиот ми каза, че циганчетата които дишат лепило, не пушат цигари, защото им е много гадно да вдишват дим след като са си вкаменили белия дроб с ацетон и толуол. С огромно желание да ми стане гадно от цигарите, аз започнах да вдишвам калето, изцвъркано в класическо найлонове пликче, както е модата около Центарлна Гара. Де да знаех какво ти се случва.

След минута-две (може би) вече бях забравил, че отказвам цигари и вместо да си седя скрит тихичко в стаята ми, аз вече тичах волно по необятни бели полета, направени от теракот с размер километър на километър. Планета направена от теракот. Все пак няма да ви разказвам цялата халюцинация, за да мога някой ден да продам идеята за реклама на някоя фирма за плочки.

Добре, че съм изпуснал плика преди да залепна завинаги за стола. Веднага след като се поосъзнах, реших да запаля една цигара, за да видя какво става. Отвратително. Имаш чувството, че си изсипваш разтопена пластмаса по белия дроб. Хубавото чувсто продължава няколко часа, придружено от главоболие, световъртеж, неадекватност и няколко милиона мозъчни клетки по-малко.

Резултат: Предпочитам да пуша. Лепилото е най-гадното нещо в света. Повече избягвам да лепя разни неща. Нека си седят счупени.

Наргиле и пури. Сравнително поносим начин да откажем цигарите. Единствения му недостатък, е че вероятността да те хване ракът не е малка. Все пак, пушейки необработен тютюн се убеждавах, че производителите на цигари се опитват да ме убият.

Не знам дали сте забелязвали, че когато не пушите дълго време и си запалите една цигара, трудно стоите на крака. Обхваща ви приятно наркотично опиянение, което кой знае защо липсва при другите тютюни, като необработените например. Ако искайте ми вярвайте, но след като веднъж не пуших цяла седмица, издърпах пура с дебелината на палец, така че все едно пуша цигара и не ми стана нищо. Да, гладът за никотин изчезна, но не ме „хвана“.

Значи някой ми слага нещо в цигарите, за да ме пристрастява и да ме кара да си ги купувам. Не, мерси. В последствие гледах филма „Вътрешен човек“ и сега съвсем го вярвам.

Наргилето от своя страна носи своя особен чар най-вече заради ритуала на пушене. Не можеш да го носиш насам натам. Седи си у вас. Цял ден ти се пуши, но си казваш :“Спокойно. Прибирам се, правя си един чай, запалвам си едно наргиле и релаксирам истински.“ Най-хубавото нещо е, че си се тровиш сам у дома, а тютюна за наргиле ухае като парфюм и не е неприятен. От наргилето имаш измамното чувсто, че белият ти дроб се отваря и прочиства. Това разбира се най-вероятно въобще не е така, но пак е малко по-слабо пристрастяващо от гадните цигари.

Алокохол. Сигурно няма да ми повярвате, но това се оказа моето спасение. С този метод успях да спра да пуша. Как става?

Отивате на почивка далеч от близки и познати. Най-добре е да сте напълно сам. Това, на което ще заприличате след третия ден, не бива да се вижда от никой освен от вас и хора, които не познавате.

Морето е едно добро място. На първия ден си взимате стая в хотел на морския бряг и отсядате сами, въоръжени с дебел портфейл. Важното е да се храните много. Ама наистина много. Да обикаляте кръчми и ресторанти и да се тъпчете със всякакви лакомства. След като се наядете и ви се допуши цигара, просто си плащате сметката и излизате. Това се прави на първия ден.

Вечерта отивате до възможно най-гадния и долнопробен магазин за алкохол (познава се по алкохолизираните чичковците седящи отпред) и си купувате „Дедова усуканица“ или „Ракия Венец“ (за съжаление не я правят вече) или в най-добрия случай уиски, ама задължително българско, и не по-скъпо от 1,00-1,50 за 200 мл. Най-важното условие е, да се сдобиете с най-гадното пиене на света.

Взимате няколко шишенца и отивате на плажа сами. Вечерта. Почвате да пиете. Още. И още. Толкова сте пияни ,че си говорите сами. Започвате да викате и да спорите. Отваряте поредна бутилчица... и изведнъж ви се допушва нечовешки силно. Тук е момента за прилагане на шокова терапия. Изваждате поредна бутилчица и пиете на екс.

По едно време не ви пука дали ви се пуши или не. След още малко дори да искате цигара, няма да има как да си купите, защото не можете да стигнете до магазина. Хубаво е поне да си стигнете до хотела. Именно заради това се препоръчва да си наемете такъв, който е до плажа.

Втори ден. Толкова ви е гадно заради отвратителния алкохол, че и през ум не ви минава да си запалите цигара. Имате си толкова други проблеми, че само това ви трябва. Преди да се замислите за цигара, ще трябва да се оправите с гадене, главобол и разтройство. Целият ден реанимирате и гледате като умиращ. Следобяд правите опити да ядете и ако успеете, ядете колкото можете, защото алкохолът ви изпива килограмите с невероятна скорост (поне при мен).

След като почти се пооправите, вечерта отново повтаряте схемата. И така поне 10 дни. Не си търсете компания. Не сте за пред хора. Освен това двама отказващи цигарите хора се предават много по-лесно, напук за приказката за Хан Аспарух, баща му и наръча с копия .

Докато изпълнявате каквато и да е терапия за отказване на цигари, трябва да помните едно нещо. От момента, в който загасите последната си цигара, вие сте непушач. Затова, когато влизате в заведения, винаги сядайте на маса за непушачи и гледайте с презрение кандидатите за рак на белия дроб.

Говорете си с пучаши и им натяквайте колко е гадно пушенето и особено внимание обърнете на некролозите по цигарените кутии , които слагат напоследък. Кажете им, че колкото и лепенки да си слагат отгоре „бавната и мъчителна смърт“ няма да ги подмине.

Направо мразете пушачите. Те са ваши врагове, защотото те се тровят, а в същото време тровят и вас, но хич не им пука. Те нали и без това си причиняват „необратими последствия“ и тичат с все сили към „сърдечен удар“, какво им пука за вас и девственото ви дробче.

Гледайте ги с презрение. Не спирайте да ги мразите. Когато някой пуши на обществено място, се отвращавайте така, сякаш никога не сте държали цигара в ръка.

Лъжете. Кажете на останалите, че сте ги отказали от раз. Че не ви е коствало нищо друго освен малко повечко воля, но за вас това не е било проблем. Всеки от тях е отказвал цигари и знае, че е почти невъзможно. Накарайте ги да се чувстват малки жалки пушачи. Не ги жалете. Вие вече сте нова порода човек. Независим.

Току виж още някой освен вас се амбицирал и ги отказал. Направете едно добро дело.

Няма да ви занимавам със здравословните аспекти на това как да се оправите след алкохолната диета. Има си начин, но няма да ви го кажа. Щом сте прочели статията дотук, значи сте пушачи. И аз ви мразя. Оправяйте се сами.

[Мънцата]

Щом сте прочели статията дотук, значи сте пушачи. И аз ви мразя. Оправяйте се сами.

Доообре