Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[INCUBUS]

Тц-тц,вече ще пиша само за отвлечени неща -наистина Стоунчо ни мъ разбира,дразни са,убиждъ,прой съ на гуляма работа и заплашва да дръпне шалтера на темата.Не проявява разбиране към мен,поради което ще се оплача на Арменския поп. G.Petkov,днес и на мен не ми беше ден -всички риби се бяха изпокрили и аз хванах само много....студен вятър.За това сега прилагам принципа "клин клин избива"-срещу простудата- заледени мастика и айран.Усещам,как кръвните ми телца избесняват,акълчето ми също става на кристали,между които протичат милиони импулси,изпълва ме блага радост и великодушие и обещавам,че към БАТИ stonetales,ако дръзна повече да се обърна към него,ще използвам само учтивата форма "Вие" и ще споделям само неутрални спомени и размисли за детската ми градина от 1967 година.Бъдете здрави и лек понеделник!

[stonetales]

Само не разбрах Годзи - тоя нас ли мрази или си се мрази сам?:)

Нищо не мога да кажа, защото никога не съм можел да пуша, а поне трева ми се иска да опитам. И явно някой или нещо ми прави невероятна услуга, за да не мога:)

[GODzillata]

Онова не е мое творение, а е копи-пейст от нета.

И да, мразя се себе си, че толкова пъти пробвам да ги спра и все се провалям.
Вече 2-ри ден съм на е-цигара, поръчах си още патрони с вкус на Марлборо и на ментол, ако много ми се допуши, ще си взема и Табекс...........и те така, тоя път мноооого съм се заканил да ги куитна!

[Мънцата]

Вече 2-ри ден съм на е-цигара, поръчах си още патрони с вкус на Марлборо и на ментол...

Аз имам останали към 50 броя, ако ти ареса щи ги подаря Личното ми мнение е, че това е по-опасно от цигарите! Пробвай да пушиш повечко един ден и ще разбереш що така

[G.Petkov]

Пушил съм 19 години, вече повече от 20 не пуша и за себе си съм изяснил кое е по-доброто.
Отровата която съм вкарвал в тялото си я оцених, едва когато преживях абстиненцията и вече бях сигурен, че няма дя пропуша отново. А колко години съм пушил "Слънце" без филтър - май до края на казармата. Това беше като да наливаш катранено масло в дробовете си! Сега, като се замисля защо съм го правил - нямам разумен отговор.
Сега съм като еничарин, отрекъл се от миналото си и не понасям цигарения дим, но за съжаление в България пушачите надвиват над останалите, засега.
На INCUBUS - имах един приятел, който лекуваше признаците на настинка /и то зимата/ с ядене на големи количества сладолед и твърдеше, че само студеното може да противостои на студеното. За него беше така, но аз ако направя този номер, после може и да не оживея, така че за всеки е различно.

[Мънцата]

На INCUBUS - имах един приятел, който лекуваше признаците на настинка /и то зимата/ с ядене на големи количества сладолед и твърдеше, че само студеното може да противостои на студеното. За него беше така, но аз ако направя този номер, после може и да не оживея, така че за всеки е различно.

В Русия зимата е сезона на сладоледа, не е случайно

[stonetales]

Мънца - това за сладоледа майтап ли е или вярно? Ще им изкапят зъбите, в тоя студ:)

Чувал съм и за горещия чай, че бил перфектен за топло време. Даже и една книжка си спомням "Спора между чая и бирата". Но като съм опитвал горещ чай август месец - някакси не ми е било приятно.
А, за сладоледа питам, защото руските самовари май цяла зима са горещи?:)

И ония намусените бледолики, от Острова, крепят живота си на основата на следобедния чай. Или поне е традиция за тях:)

Five o`clock tea - или нещо подобно беше

[Мънцата]

Мънца - това за сладоледа майтап ли е или вярно? Ще им изкапят зъбите, в тоя студ:)

Чувал съм и за горещия чай, че бил перфектен за топло време.

Не е майтап бре, в Украйна съм ги гледал как лющят мороженное при -10 градуса Само като ги гледах и ми ставаше още по-студено За чая в топло време също е така. Аве има някаква логика Лятото в жегата като пия студена вода ми е готино, ама в следващия момент почвам още повече да се потя С бирата също, само газираната вода ми идва дюшеш

[Кузмич]

Чувал съм и за горещия чай, че бил перфектен за топло време.

Две години изкарах в Израел там хабибита-та (арабите) в най големите жеги пиеха горещ чай, а ние се наливахме с ледена вода и ги гледахме странно ама и така се чувствахме, пък на арабеските им беше свежарско.
Единия от тях ни обясни, че ако сме жадни да си пием водата ама на малки глътки, а ако ни е много топло да пием супер горещ чай за да изравним вътрешна с външна температура и било по-поносимо, беше прав.

[stonetales]

НЕ знам::)
Има логика, да, и то голяма, ала аз зимата не мога да погледна бира, а лятото спокойно мога цял ден да не ям и само бира да пия. В смисъл - не хвалба, а просто практика.

Тук пускам нещо отделно, тъй като на Георге не му се вярваше, това, което му споменах. Общо взето - на този пост се крепи цялата ми жизнена философия, а тя , както забелязвам напоследък - работи все по-добре:)


"Тоталната рамка"

Преди години бях част от охраната на едно гробище. Дългите часове на наблюдения ме наведоха на някои мисли и разсъждения, свързани със склонността на човешките същества към Доброволно впримчване и съгласяване с обусловени обществени рамки и калъпи на поведение.
Текста е писан доста по-късно:



Ето ме вече на гробищният портал – скука, цигани и мръсотия. Досами портала имаше ателие, а в ателието майстор. Казваше се Асен – нисък, здрав и нахилен. Лепна се за мен, като отдавна забравен седми братовчед. Кафета, кафета, продънихме се. Отвреме навреме по едно - две големи и така се сприятелихме. Беше готин, Асен, все някакъв майтап ще метне и ще поразсее скуката. Не се мина много и той ме покани да работя при него. Помагах му и постепенно навлизах в каменарството. Но, не за това ми беше думата. Пък и решението да стана каменар бях взел още преди години, когато никой не пожела да ми направи красива и изящна кашпа за бонзай.

Съвсем естественно беше на това място пред очите ми по цели дни да преминават различни посетители, идващи по причини свързани единственно със смъртта. Пеша, с такси, с много евтини или пък със много скъпи коли. А и гробищната църква беше точно отсреща. Процесиите се нижеха тягостно и еднообразно, една след друга и понякога мястото не стигаше за стотиците хора, които бяха дошли да отдадат последна почит. На себе си или на покойния? Само по себе си, наблюдението на това действително безкрайно шествие беше тягостно и неприятно занимание. Повече в гробище не стъпвам! Понякога носещите се във въздуха безнадежност, напрежение и отчаяние се усещаха като невероятно плътен натиск в долната част на корема. Повечето от присъстващите изпадаха в пълно вцепенение и го предаваха на останалите. Нормално беше да видиш плачещи, припадащи или напълно объркани хора. Празни лица, празни очи, издаващи пълно неведение и стотици неми въпроси отправени към Нищото, което с пълни уста се хранеше с ужаса, мъката и самотата, завладели хората, използвайки тяхното мълчаливо съгласие. Не знам дали съществува ад, а и слабо, да не кажа никак не ме вълнува, но това място със сигурност беше преддверието. За час или два, докато траеше церемонията, десетина или стотина човека съзнателно свеждаха съдбите си до пълно и единодушно почитание на завършеният култ към личността – Гробът. Пълното им преклонение пред смъртта в този момент и общото решение, че това е единственният възможен завършек на човешкият живот, ги превръщаше в повечето случаи в енергийни дрипи. Наистина страшно! И странно! И глупаво. Никаква надежда, никакъв шанс. При цялото величие на Човека, той самият не си оставяше никакъв друг избор. Не мисля, че трябва да търсим ада в друго място или измерение. Защо? Та аз го видях! Точно там! По цял ден наблюдавах и създателите му - хората - съвършенни творци на собственната си доброволна, но за сметка на това абсолютно безсмислена присъда.

Една от мислите в книгата на Джейми Лин, “Фенг шуй - земен дизайн” казва така:

“Всяко нещо е енергия.
Енергията може да се манипулира до безкрайност за постигане на положителен ефект.
Единственното ограничение за тези манипулации е нашият собствен избор”.

Там, по това време видях Силвестер, мой съученик от техникума. Мъж в красота и сила, както в стихотворението “... в красота и сила мъжка”, известно ни от детските още години. Плачеше за леля си, която изпращаше към другия свят. Плачеше, сякаш това е единственното на което е способна цялата му сила. ПЛАЧЕШЕ! Нищо повече. Мъж!

Отказах да се съгласявам СЪС! Отказах да се присъединявам КЪМ това безмисленно, мрачно и тъмно шествие. Отказах да приемам, че това е единственното, към което води живота. Отричането било първият признак за наличието на съгласие с даден факт. МАЙНАТА МУ на това недообмислено, че и недоказано твърдение. Отказвам да живея, чакайки нещо, което даже и не съществува. Не вярвам, че Христос изобщо е очаквал това от нас. Както знаете, имате пълно право да не се съгласите със мен, но със какво се съгласявате тогава? Със свещенника, като последен роднина? Със смъртта, която била единственният съветник? Ами, съгласявайте се тогава!!! В безкрайността на изборите вие ударихте едно изключително бинго. Какъв съвет виждате написан по стените на някой гроб или на някой ковчег? Може би съм много, много тъп, но аз лично не видях нищо. А може би просто нямаше такъв?

Видях или осъзнах обаче нещо друго и то ме разтърси из основи. Постепенно претръпнах от непрекъснатите масови сцени на всеобща мъка – нещо естественно за работещите там и започнах да осмислям причините за това жалко състояние на нещата. Основният извод, до който стигнах беше, че със непрекъснато поддържаната специфична настройка на собственната си енергия, човешките същества действително САМИ творят смъртта си. Акт, който постепенно, но пък Абсолютно сигурно отнема почти, да не кажа цялата сила и красота на съществуванието им, в течение на целият им дълъг или кратък живот. Малкото, което им остава, понякога използват, за да се зарадват на нещо или да се усмихнат някому. Видях го, то беше там, пред очите ми. Творци!!! Да бяха впрегнали силите си за нещо друго, а не за всеобщо страдание!

--------------

Сега, след почти десет години от написването на текста, наистина нямам какво да добавя или променя. Оставам си на същата позиция:)

[jagger1]

Единия от тях ни обясни, че ако сме жадни да си пием водата ама на малки глътки, а ако ни е много топло да пием супер горещ чай за да изравним вътрешна с външна температура и било по-поносимо, беше прав.

Там е разковничето. Много е вярно. Вярно е и за сладоледа - по същата логика: Сладоледът е темпериран на определена температура. Обяснението е подобно на консумирането на горещия чай.

[Митев]

Абе Кире имах аз едно съмнение , ма то се оказа верно , голема дрога си бил бе батко

п.п. е сега вече си дадох отговор на някои от писаниците ти , га не съм те разбирал

[chirusa_bg]

Добро утро писатели, как сте, как спахте?

Минали сте от ракия на чай, сладолед и бира, гледам
Много внимавайте, сладолед с бира е взривоопасна смес

Да ви се похваля, ей тука седях събота, че и някое рибе хванах

[GODzillata]

Две години изкарах в Израел...

Малииий, верно фа жега беше там, мани - мани!
Като слезнах от аероплана, напрао ме занити жегавицата.....жега върху жега и отгоре слънце......помня, че я морех с Хайникен....яла ме те, децата нямат спирачки



И не забравяйте като се обръщате към мен да слагате едно "хаджи" отпред. Тук съм на Божи гроб:

[chirusa_bg]

Хаджи Годзи, са си по-убаф