Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[GODzillata]

Аз имам останали към 50 броя, ако ти ареса щи ги подаря Личното ми мнение е, че това е по-опасно от цигарите! Пробвай да пушиш повечко един ден и ще разбереш що така

Kакво имаш предвид?

@Владко, мдааа....сега съм по-убав, 'щото съм по-дебел, та повече мясо - повече кръсотъ.

[Кузмич]

Хаджи Киро довечера и Хаджи Петър ще качи снимки от еврейско.
Ама ми е по-добре да ми викат Хитър Петър отколкото Хаджи.

[Мънцата]

Аз имам останали към 50 броя, ако ти ареса щи ги подаря Личното ми мнение е, че това е по-опасно от цигарите! Пробвай да пушиш повечко един ден и ще разбереш що така

Kакво имаш предвид?

Следобед към 17ч почва едно главоболие ... ужас! Да не говорим, че ще си изкашлям дробовете Пак казвам - това си е мое мнение Ако искаш виж тук http://e-pushcom.net/forum/viewforum.php?f=5 Пичовете са абсолютни профита в областта на ел. цигарите

[GODzillata]

Сигурно си пушил патрон с високо съдържание на никотин?

Ааааааааррррггггггхххххххх........ПУШИ МИ СЕеееееееееееее........'ма стискам все още да го еба.

[Мънцата]

Сигурно си пушил патрон с високо съдържание на никотин?

Ъфкорс То иначе моа си пуша и един празен химикал да го ева

[GODzillata]

*36mg=ultra high,
*24-26mg=extra high, for chain smoker who needs two packs of real cig a day
*16-18mg=high, for regular smoker who needs one pack of real cig a day
*11-8mg=medium, for light smoker who needs half pack of real cig a day
*6mg = low, for social smoker who smokes occasionally
*0mg= no nicotine, for fun

Сега карам на MED пълнители, но си поръчах различни разфасовки с различни вкусове, за да видя кое ще ме кефи най-много.
Главоболието ти може да е било и ако си спрял кафето редом с цигарите.

[stonetales]

Леле - Хаджиите:)
Напомняте ми един случай за работник от Кремиковци, дето получил кислородно отравяне на Витоша, свалили го в преизподнята отново и човечеца взел, та се оправил:)

Абе то - хубаво Хаджи - ама това Годзи отзад - не връи да го............


Но съм впечатлен от развитието на убавинята, ти Годзи - (натрупвайки обем и сила) - надявам се лично да се насладя на резултата:)

Чируз - не съм мръднал от ракиджийската си позиция, откак съм я "достигнал":)

в казармата имах един стар войник - Ников - от Райово, Самоковско. Беше художника на поделението и нещо си ме беше заплюл.
Влязох в казармата без капка алкохол в устата си и ме пращаха по близките села, да купувам пиячка, щото бяха сигурни, че няма да я изпия по пътя.
Да, ама една нощ, в два часа Ников ме бута (Сине ми викаше)
Сине, ставай!
Ела тука!
Сядай!
Пий!

Страшно силна домашнярка. Щях да припадна от люто и градус. Ама - казарма:)
Ииии - кааато се отпуши кранчето......еееееее - та чак до днес.
Вече не смееха да ме пращат по селата:)

[INCUBUS]

На G.Petkov -те, нещата за студено срещу простуда ,май са много научно обосновани.Винаги при простудата в устната кухина и в гърлото започват да се развиват бактерии,които предизвикват възпаление и последващото кофти състояние и заболяване.Приемането на топли напитки в един такъв момент,за известно време създава чувство на комфорт и облекчение,но всъщност повишаването на температурата създава благоприятна среда за катастрофално бързото множене на болестните бактерии.Докато студеното им създава невероятен дискомфорт - направо им такова бойната слава,размножаването им отива на кино и резултата е налице -днес бях само леко неразположен,с обичайното синузитно главоболие,но иначе невероятно работоспособен и без онова тягостно чувство на разболяване. А за уважаемия stonetales-скъпи ни,ВИЕ сте се пропили нечаянно в родната казарма,пропиването ви е рецидивирало в "цивилизацията",ама няма лошо-всички сме преждевременно състарени "деца на майката-Земя"и на прехода.И аз се напих по време на една отпуска "гарнизон с преспиване",върнах се трудно пазещ равновесие в под.22740 -с.Каменец,Плевенски окръг и се клатушках на вечерната проверка,в резултат на което пребивавах в ареста за три денонощия и окончателно се настроих срещу военщината.Но ВИЕ не сте правили такива простотии,надявам се и настоящата ви употреба на ...не се дължи на решение за протестни действия срещу милитаризацията на жувота ? За Годзи съм сигурен,че пропиването му е било резултат на напълно осъзнато решение,а посещението в милитаризираната държава Израел не се е дължало на подкрепа на военната политика или на някакви фанатични религиозни напиналки.

[snegk]

*36mg=ultra high,
*24-26mg=extra high, for chain smoker who needs two packs of real cig a day
*16-18mg=high, for regular smoker who needs one pack of real cig a day
*11-8mg=medium, for light smoker who needs half pack of real cig a day
*6mg = low, for social smoker who smokes occasionally
*0mg= no nicotine, for fun

Сега карам на MED пълнители, но си поръчах различни разфасовки с различни вкусове, за да видя кое ще ме кефи най-много.
Главоболието ти може да е било и ако си спрял кафето редом с цигарите.

Oт месец съм на електронна цигара, имам от скъпите и от евтенките.Евтеняка ми допадна много добре, взимам си течност и като се изхаби филтъра капвам две капки, горе-долу за няколко дръпвания.Има различни аромати за под 3 лева. Задоволяваме доволно и нямам никакви главоболия от нея.Иначе отделно си пуша по- някоя цигара за кеф, защото неща да ги спирам.Преди ги спрях за месец, но нервите са много

[stonetales]

Щях да имам отношение, ако боледувах. Но - не съм много добър в тази област. Разправят, че се дължало на равновесие на енергиите:)

[Ачо ♣]

.......Иначе отделно си пуша по- някоя цигара за кеф, защото неща да ги спирам.Преди ги спрях за месец, но нервите са много

Нервите на са причина пак да пропушиш!

Наркотиците, алкохолът и цигарите въздействат върху нервната система и понякога са причина да не можем да контролираме тялото си, така като бихме желали.

Търси причините на друго място......!!!

[GODzillata]

...
Oт месец съм на електронна цигара, имам от скъпите и от евтенките.Евтеняка ми допадна много добре, взимам си течност и като се изхаби филтъра капвам две капки, горе-долу за няколко дръпвания.Има различни аромати за под 3 лева. Задоволяваме доволно и нямам никакви главоболия от нея.Иначе отделно си пуша по- някоя цигара за кеф, защото неща да ги спирам.Преди ги спрях за месец, но нервите са много

Илийка, аз съм с Vulcano penstyle, за 140 кинта я бях взел навремето, когаот пак ми беше дошла музата да ги отказвам.
Ти капки откъде пазаруваш? Те се капят в употребен патрон ли вече или трябва нов, който е незареден?

@Ице, посещението ми в държавата Израел е дълга история, обещавам някой зимен и безделен ден да я разкажа, мнооого е интересна.

Иначе и аз съм се напивал в казармата, бях се прибвал от отпуска с 2 бутилки столична и ги пресушихме точно за 2 минути, аз гаврътнах половин бутилка на екс, само 10-15 минути преди вечерната проверка... ...........в строя просто не можех да стоя мирно, а се кандилках и бях отпратен към ареста да изтрезнявам.

Имам още 2 влизания в ареста - едното от 10 дни за ОВС, щот некФо ми писна службата и скъсах синджира и после още 2 дни за "тютюнопушене в спалното помещение".
Мани т'ва, ами после останах да си ги дослужвам.

Темата за казармата няма край, също както оттам хоризонта е пак хоризонт...и още по-безкраен...

[stonetales]

Че ни хвана после дежурния извън поделението с тавата с печения заек и с бутилките............Пък го беше срам човека да седне с нас - зер - служба е:)

Ааааайде пак гола глава:)

[stonetales]

Текста е от преди 10 години, със съкращения:




- Човек трябва да може да стига сам на себе си! – казваше ми
често един приятел, - Трябва да е като стълб, за когото другите биха могли да се захванат, непоклатим!

Години наред се замислях, доколкото ми бе възможно това и разсъждавах по въпроса, какво ли означават тези думи. Как така да стигам сам на себе си и по какъв начин, кой да се захваща за мен, как и защо да го прави и всякакви подобни въпроси, ме изтормозваха напълно, без да ми дават какъвто и да е отговор, тоест, без да мога да разбера и най-малкото, което безкраят ми нашепваше непрестанно.
Е, тези години минаха и за мое неподправено учудване, взех да разбирам нещичко.

Забелязах, че човек бива възпитаван да го прави, и съгласявайки се безропотно с това възпитание, търси непрекъснато извън себе си! Каквото и да е. Признание, удовлетворение, заблуди, изводи и какво ли не.

”Пералнята на Георгиеви винаги е по-нов модел” - както се досещате.

Дори когато обстоятелствата го насочват към поглед навътре, към собственната му ценност и присъщи по рождение извори на познание, той продължава да се сравнява и равнява по изискванията на външният свят. За какво ли? Това, съвсем естественно е грешка, защото светът извън нас е само и единственно, наше лично творение или тълкувание на заобикалящото ни, а равняването по чужди правила не може да ни даде нищо истинско. Имам предвид нищо, което да ни удовлетворява. За истинското, ще оставя Вас да решите.
Оставяйки косата си да побелее, докато воювах за свобода, с учудване установих, че удовлетворението винаги е бликало единственно от самият мен, независимо от поводите, които са го предизвиквали. Никога и нищо външно не биха могли да го направят! Скъпият подарък, новото кожено палто или автомобил са само поводи – Радостта извира от самите нас, а не от вещите. Кой или кое е скъпото и ценното тогава?
Доста по-късно разбрах, че и избора на поводите и самото решение да се съобразявам с тях са си лични мои решения. Съвсем естествен беше и следващият извод, че въпреки „външния“ натиск на заобикалящото ни, ние самите избираме да се „съгласяваме със или отказваме от“ каквото и да било. Разбирасе, плащаме и съответната цена за това, но докато автомобила се амортизира, Безкраят не се занимава с глупости!
Та тези и други подобни размисли ме доведоха до състоянието на непоклатимост за което разсъждавах толкова години.

Stiv Vai изпълнява любимата ми “I`ll be Around for a while”. И аз ще бъда наоколо, докато всичко това свърши! Музиката винаги ми е въздействала, за разлика от чалгата. Но Чичко Стив действително ме сюрпризира всеки следващ път, отново и отново. Защото? Знаете ли каква красота и очарование има в това, да нямате познати и сдъвкани вече неща? Всяко следващо е абсолютно ново. Всяко впечатление е първото и в завихреният и забързан, (накъде ли?), свят, зад и пред Вас не съществува нищо, просто нищо. (За отстрани не съм мислил). Не съществуват адреси на които да бъдете намерени. Там някъде в тази посока е Свободата. Това, вероятно е светът на децата, така умело и прецизно забравен от нас възрастните. Аз самият не знам какво пиша и защо го правя. Не го и притежавам! Това просто не ме интересува.


Пробойни ли? Оттук нататък става страшно, но ще бъда с Вас до край! В края на краищата – това ми е работата. Или поне това съм си избрал, за да изкупя всичката простотия, която съм сътворил по време на дългия низ от прераждания. Не желая да преповтарям стотиците публикации по въпроса, затова продължавам нататък.

Всеки от нас чувства, знае го дълбоко в себе си или е осведомен отнякъде или от нещо, защо е тук, на тази земя. Не съм аз този, който ще Ви занимава с това! Бих могъл единственно да споделя това, което съм научил и разбрал. Както виждате, не се занимавам с празни теории, защото прочетеното откликва във Вас, по простата причина, че е истина! Всяка една дума, всяка една мисъл, която публикувам е прецедена през ситото на реалният живот, който живеем – тук, в България, на тази земя. Изводите и заключенията, които излагам, са провокирани от нашата, Българска действителност, – не от “чапарала” на Карлос, от Садху – тата на Индия, от тибетските или шаолински монаси, от Ватикана, сибирските шамани, мюсюлманските имами или Бог знае от какви маа`муни още! Не мога, а и не искам да мисля като тях! Искам да съм си аз – непремахнат и обикновен. По простата причина, че обичам родните поля и планини. Не твърдя, че ги познавам всичките, но ТЕ, те са ми родни.
Тъй като темата е необятна, ми става все по трудно да не се разклонявам, което ми е присъщо, но не носи след себе си яснота. Затова ще се опитам да карам подред, без зачатъци на клониране!
“Пробойните” – както ги наричам, са пробиви в енергията на човека, от сила, която е външен за него фактор. Ще ви дам пример от нашето ежедневие.

Всеки от нас е имал моменти, в които е бил принуден да очаква известие за резултат от нещо – било изпит, било чуждо решение или пък сведения за някакъв инцидент. Примерите биха могли да се изброяват дълго. Дългото и мълчаливо очакване, понякога в неизвестност, е в състояние да изнерви, подтисне и притесни много хора. И най - дразнещото е безпомощността ни да направим каквото и да било, за да променим нещата. Много рядко ще има хора, които понасят наистина спокойно очакването. Те просто не позволяват да се отвори пробойна в тях. Остават цялостни и неподвижни до момента, в който се наложи да действат. Останалите обаче, допускаме всеобщата грешка, костваща ни неимоверна част от наличната, едвам скътана сила. На мен например, току що ми се случи нещо неприятно и тъй като не мога да упражня контрол върху нищо, ми се налага да проверявам отново върху себе си истинността на това, за което пиша. Направих това, което можах дотук, изчистих ситуацията, по начин, който ми беше възможен и сега трябва да чакам. Чувствам се зле – наистина, случва ми се изключително рядко - но в случая се издъних, тоест позволих на някого да забие жилото си в мен и да тегли навън. С постепенното досещане, какво точно се случи ми олеква, но са ми необходими 15-20 минути. Което на практика означава, че съм пресекъл жилото и възможността, да изтегля енергия от мен! Факт е обаче, че през това време стомаха ми се сви и се “изцедих”. Тъй като нямам физическата възможност да разговарям вече с другия, то ми остава само да запуша пробойната. Горе – долу се справям - ( това пък е също така, безкрайна тема).
Добре, какъв е този фактор, който причинява тази промяна.
Знаем, че при усилена физическа работа човек губи много енергия. Но през това време, той извършва почти безброй, тежки и трудни движения, които изчерпват тази енергия. Случая, обаче е друг. В офиса `и няма много движение, а състоянието `и беше като след часове наред тежка работа или пък като след боледуване. Значи, нещо съвсем не материално, е отворило дупка в енергията `и и е причинило този ефект.
Въпреки, че си позволих да се позабавлявам за сметка на психотерапевтите, знам, че тези хора, в зависимост от своята лична подреденост и яснота, помагат на пациента си да се преподреди – тоест да затвори зиналите дупки от неяснота и неизвестност и да се почувства по - добре. Забележете – да му помогне, а не да го направи вместо него.
Но да се върнем на темата, преди да съм изтърсил нещо, още по - деликатно!
Как се получават или случват пробойните? Истината е, че в крайна сметка, самите ние позволяваме те да се случат. Енергийната ни цялост се нарушава, но по наша воля. Какво имам пред вид?
По рождение, всички ние притежаваме цялостност и затвореност или защита, която ни предпазва от вмешателства на външни неща или сили. Все пак, в океана от енергии, в който живеем, не всичко е оптимално и добронамерено! Да оцелеем, ни помага, само нашата компактност и цялостност. Представете си бебето, което е в състояние да плаче часове и дни наред, държейки на своето. Какъв заряд? Можете ли да викате даже само 8 часа, без прекъсване? Естественно, ако го удариш или му причиниш болка детето реагира, но това си е чисто насилие. Насилието в човешките взаимоотношения причинява и създава Адът! Колко му е да набиеш дете? Но пък, само грижейки се за него, без никакво вмешателство в развитието му, бихме могли да отгледаме индивид, който не е познат засега. Представете си – само хранене и преобличане, без никакъв контакт. Нямам думи за резултата. Но обикновенно възрастните, в зависимост от опит и убеждения провеждат строго определено вмешателство в развитието на детето, тъй като и те самите са били научени на това от някой друг. Каква ирония – да приличаш изцяло на родителите си и да недоумяваш, защо децата ти също допускат твоите грешки. Това вмешателство може да бъде наречено по много и различни начини – традиции, възпитание, обучение, християнско милосърдие и какво ли още не? То би могло да се извършва също така и по различни начини и методи, като всеки един от тях граничи с различни области на поведение и въздействие. Една от тези области е насилието. Най - елементарният начин да отнемеш нещо непринадлежащо ти, е насилието! За съжаление, насилието е все още неизбежна част от нашето съществуване. На практика, по - тежката, спечена и плътна енергийна маса на възрастния пресира, мачка и оформя лекото, нежно и ефирно енергийно тяло на детето, изсмуквайки понякога максимум сила от този процес, като същевременно го принизява до своето енергийно ниво. Как иначе би могло да остарее детето? Всеки от нас е виждал деца, които се движат и държат като марионетки. Изцяло подчинени на възрастния те дословно имитират и подражават на “възпитаващият” ги свят – в лицето на “любящият” родител. Каква прекрасна, щедро предоставена “възможност” - от страна на възрастните? Пред тях стои основният избор, който трябва, рано или късно да направят – съгласие или не - със света на възрастните. Това си е лично техен избор, независимо, колко са били насилвани. Точно това имах пред вид, твърдейки, че пробивите или пробойните в енергията ни, се случват по наша воля! Лошото е, че и в двата случая, избягването на насилието е много трудно. Тук нямам пред вид много редките случаи на действително любящи родители, които съумяват да възпрат егото си от желанието му да “възпитава”. Защото, дори и родителите да са действително любящи, то винаги, без изключение се намира друга личност или обстоятелство, които подлагат детето на натиск. А, и натискът изобщо не е само физическо насилие, напротив, то е може би последното в списъка от изяви! Гледката на бити или малтретирани деца, за жалост е ежедневие. Удар през устата или по тялото, гневни и смачкани от злоба думи, грозни упреци, ужасни и трудно въобразими обвинения за непълноценност са само малка част от нещо, с което ние сме се примирили напълно. Да не говоря за ежедневното, подчинително отношение на “по – голям и умен”, към “по – малък и глупав”. Уважаващите и ценящи себе си родители, обикновенно възпитават и отглеждат също такива деца, за разлика от мразещите себе си. Но не за тях ми е думата. Хубавите неща нямат нужда от мен, за да се случват. Мисля си, за всички онези онеправдани и насилвани личности, които продължават да вярват, че света е черно и тъмно място. И ако е така, то виновните сме си ние, защото продължаваме да поддържаме тази вяра. Как обаче се създава тази тъмна и безпросветна вяра, пратила в трета или шеста или коя да е глуха, неимоверно количество човешки надежди и съдби. Ще ви предам, това, което съм видял, научил и усетил. Изборът, който ще направите ще бъде изключително и изцяло Ваш!

Някога, в неизбродните дълбини на времето и пространството са съществували съвършенни личности. Съществуват и сега, но не толкова съвършенни. Това сме ние! Кълба от енергия, съществували в пространства и измерения, нямащи почти нищо общо с нашето освен, че са такива - в смисъл, че материалността им е неизмеримо по - финна и ефирна. Това ще да е било Началото! Предполагам, че и Края, ако има нещо подобно, ще е такъв, естественно, със съществена разлика в осъзнаването! Много от нас са сънували или виждали подобни неща, изпадайки в необичайни за нашето измерение състояния. Тези цялостни и съвършенни личности сме били ние. Били сме, сме, и ще бъдем ние, независимо до къде ще стигнем с изблиците си на безсмислие и тъй очарователно демонстрирана дезориентираност. Но както и да е, независимо каква е причината да поемем на това “образователно” пътешествие, целящо да възстанови целостта на райската ябълка, ние пътуваме най - безотговорно към себе си, към неизвестността, щадейки всичко по пътя си. Погледнете назад в историята ни и помислете, не е ли така?
Всеки от нас е достигнал свое лично ниво на подреденост, хармония, компактност, вътрешен комфорт или каквато и да е, “УА” или наименованост на състоянието на личната си енергия. Много добре ще ме разберат хората, които са губили и печелили, – тоест преживели са промяна на енергийният си статус – грубо казано. Не е нужно човек да се е занимавал с каквито и да е “системи за самоусъвършенстване”, за да има представа от темата въпреки, че едва ли има поле на човешка изява чиято крайна цел да не е самоусъвършенстване независимо от гротескните понякога методи на действие. Така постигнатото и поддържано състояние, е един вид стабилна и ненарушавана конфигурация на енергията. Ненарушавана, до момента, в който не се появи външен фактор. Не външен фактор е личната ми простотия, била тя и рядко изявена, предизвикала акта със солта, но външен фактор е всичко останало, произлизащо от външни за нас източници, което предизвиква трусове и размества и разбърква насила енергийната ни подредба. И въпреки това, продължавам да твърдя, че ние самите позволяваме това да се случи. Позволете ми да обясня всичко това.
Давам Ви пример със себе си. Сега, в момента, с подпряните на прозореца крака, стабилността на енергията ми е неоспорима. Нищо друго, освен явно физическо насилие, не би могло да ме накара да се тровя. Но, когато съм се насвяткал, някъде около нивото над козирката и съм изпял няколко от подходящите за случая, воеводски песни, контрола пада и скритите ми адреси или замърсявания, които още не са изчистени – гордост, мъка, тъга, неувереност и още 285 поне, неестественни енергийни наслоявания на които ме е научил целият този свят, излизат на повърхността и обсебват поведението ми, под формата на същата онази простотия. Резултата е налице. Не мога да си спомня, какъв точно беше повода, който ме накара да отреагирам, но при условие, че бях абсолютно изчистен, щях ли да реагирам въобще? Излиза, че останалата неизчистеност у мен, е позволила на някакво – каквото и да е то - предизвикателство, да се закачи за адреса, тоест неизчистеността и да провокира реакция. В случая, реакцията беше обърната навътре, към мен, но би могла да е във всяка една посока, даже и наляво. Но не това е от значение. В случая липсваше насилие, от когото и да било. Е, ако изключим явната провокация от страна на един от присъстващите. Имаше само изкривено себедоказване и то на голият факт, че все още нося в себе си остатъци от предишни, лични неуредици.

[chirusa_bg]

Това с прераждането задължително ли е?
Ако трябва да се прераждам задължително и не може да е в кокер шпаньол, може ли да се преродя във френски или италиански селски лекар. Даже може и да не е точно лекар, става и горски, кметски наместник или може би кръчмар.
Номера е, да е някак си като на кино цялата раота. Първо тъпо детство с ритане на топка и плуване в реката. Реката е много важна, все пак тя е единственото отличително нещо в селото. После пак ходене, на реката и в гората, с милейди Сесил, от съседната къща. Сега тука е много важно, щото една малка грешка може да ми скапе прераждането Значи много фнимателно треа да се лавира между Сесил и Евдокия, гепят ли те да се жениш и край, опропастен е още един опит. Та така, никакво женене, а право в университета. Университета прекопиран от посредствен италиански филм. Млади ора с мотопеди, тесни улички и студентско общество с възгледи граничещи с отопичния социализъм. Претупваме тая част, щото тя тъй или иначе не е важна, важно е връщането на село. Право в родното село, където си е все така скучно, но и реката си е все там. Живота бавен, работа понякога и всеки ден на ряката. После в кръчмата, после пак на ряката, после у гората на лов. После ряката, кръчмата, абе схващате логиката. Почне ли обаче едрия лов, значи е време за силен риболов. Застудяло е и трябва да се вади хирономус! Тука разместваме графика и копането за червенка влиза между закуската и обяда. Понеже копането е тъпо и мърляво треа с син. Един-двама, важното е да са яки и да могат да копат навместо стари татко. Щото татко им е зает човек, треа да оди на риба, на лов и на кръчма.
Ама все пак по-добре кокер шпаньол, американски, щото са с по-къси муцуни и са готини, пък аз не искам да съм грозен кокер. Грозните кокери никой не ги гали по главичките, а това си е проблам, особено ако те разхождат покрай училище. Негаленето по муцунката може да доведе до психически травми. Представяте ли си да не ви галят по главичката ,това си е нетърпимо. Направо отпада като вариант. Всъщност, има един вариант, ама това само в краен случай и не искам дори да го споменавам. Само ще загатна, собственик педофил, акаша Кузов, примерно. Ужас, Кузов със симпатичен малък кокер в двор на училище. Тогава по-добре да съм грозен кокер, ще жертвам галенето в името на малките момиченца... и момченца.

Я глей ти, кво симпатично момиченце има на В12
http://www.youtube.com/watch?v=Zkqfhoc9 ... re=related