КЕФАЛОВИ - 2011 г.

[недялко радков]

Интересува ме като я чистите рибата дали е пълна с тиня и дали става за ядене . Щото аз като съм хващал на канала винаги е била с тиня и не е много хубаваа за ядене

Това,че корема е пълен с тиня не значи,че обезателно рибата е лоша!Такива риби съм хващал и на много чисти места като Зеленка,Бяла ,Несебър и т.н.Всичко зависи от правилното съхранение на рибата(в живарник) и навременното чистене.Колкото по-скоро освободиш корема от тинята,толкова по- добре.Тази риба в много отношения е по-вкусна,защото е по-мазна и има повече месо,не е кожа и кости.В корема има една черна ципа,която предпазва месото от вмирисване на тиня,при чистенето се маха и няма проблем.

[ribarshe]

Сега рибата в канала не би трябвало да мирише - тя влезе от морето

[vladofommi]

Днес на канала в аспарухово я нямаше

[ribarshe]

Вчера привечер даде малко риба на Зеления фар .Аз успях да дръпна 15 риби ,но много дребна.Бяхме двайсетина рибари една хубава риба излезе само

[недялко радков]

Голяма криенеца с тез кефалови,брей....Нека аз да съм предателя,но тази информация си заслужава!
Комшията(добре,че не чете тук )вчера и днес се върна с по 30 кг(аз я видях)платирина от Шкорпиловци!Разбира се,не е бил сам,имало е много хора,някои от които 100% са ригистрирани тук,но инфо йок!
Между другото днес на канала в Аспарухово също са взели добре на бомбарда,ама инфо отново йок!!!!

[yonto]

Абе в неделя в Аспарухово не беше кой знай кво/аз 10 риби/ а днес хич я нямаше

[joro70]

Относно инфото от Недялко за Шкорпиловци днес беше проверено.Резултата е 22 хубави платеринки като рибата кълвеше до 10ч.От там на татък все едно отиде в гората.Това на дъно .УСПЕХ.

[ico000_]

колегите извадиха някоя боклуджа днес на дружба, но по едро не се видя

[grizmin]

Днес първо на Вълнолома-0 броя,после Петрол(Варна)-от 30 човека -0 броя.После на новия канал-0 броя.После на вълнолома отвън-0 броя,само се мотаха в камъните едни едри платерини,дето ти вадят нервите и толкоз.
Краен резултат:
-5 лв чевей
-2.5 литра бира
-10 лв.газ
+30 км. като такси из града,дее.а и платерината и дее.а.
Тва на дъно и на бомбарда от всички видове.

[djambaza]

Вчера на Петрол от страната на фарватера, двама дядки бяха направили много добър улов.По 3 (800гр-1кг) риби до обяд.Единственото по специално което забелязах, е че трябва да се прехвърли шкарпа, което не е много лесно защото си иска поне 50-60 метра захвърляне.

[новака]

Колеги от Варна и Бургас, а и от други населени места, разлиствам форума и чета- тоя взел 12кг, оня 15, трети 30кг.риба.Снимки показвате.Абе вие от риболов ли се прехранвате?Нещо за разрешени количества за ден чу ли сте? За маломерна риба? Виждал съм по кейовете колеги да прибират Иларйики и чернокопчета по 6-7см.После се чудим че рибата намалявала.То вярно море е ама колко да е море.Човек трябва да има малко мярка и да знае и кога спре. В противен случай това може и да е риболов но не е ,,Спортен,,.Животното дето е животно убива толкова колкото колкото може да изяде.

[krasikostadin]

Нещо със снимките май не стана.Пак ще пробвам.

Напиши го, ще ти повярваме!

[the_white_eagle]

Доц. Апостол Апостолов - председател на бургаския Черноморски клуб:
България не оцени направеното в областта на аквакултурите
Черноморският клуб е създаден през 1993 г. за укрепване на връзките между черноморските градове в областта на опазването и възстановяването на екосистемата на Черно море, развитието на културната дейност и търговските отношения между тях. Член е на Международния черноморски клуб, обединяващ подобни клубове от всички черноморски държави -България, Румъния, Русия, Украйна, Турция и Гърция.
Клубът е реализирал успешно проект за използването на алтернативни екологично чисти източници на енергия. Защитил е и проект за разработване на географска информационна система на община Бургас, включващ програма за управление на околната среда, живите ресурси и инфраструктурата на общината, който трябва да завърши през тази година.
МВ: Как се развива екосистемата в Черно море през последните години? Има ли изчезнали видове и съответно появили се нови?
- За изчезнали видове не може да се говори, но има намаляване на видовете, главно на тези със стопанско значение. От над 150 - 200 вида, които се срещаха в Черно море допреди няколко години, повече от 20 имаха стопанско значение. От тях сега е останала само популярната цаца, като нейната популация също намалява. Ловенето в промишлени количества на паламуд, лефер, калкан, писия вече е останало в историята. През последните 3 - 4 години се наблюдава постепенно възстановяване на паламуда по нашето крайбрежие, за което се съди по есенните улови. Това показва, че намаляването на замърсяването оказва ефект за възстановяване числеността на отделни морски обитатели. Критично е положението с калкана, който също се ловеше в промишлени количества. Сега, особено през размножителния му период, има забрана за улова му, за да може да възстанови числеността си. Но проблем създават бракониерите, и то предимно турските, които нарушават всички международни спогодби и разпоредбите на страната, като влизат и ловуват нелегално. Леферът също се е ловял в промишлени мащаби, а сега се среща много рядко.
В момента ценна стопанска суровина са единствено попчетата и цацата. Всички останали видове трябва да възстановят запасите си, а това е много бавен процес.
През последните години в Черно море бяха открити нови видове безгръбначни животни, като ктенофората, която бе открита преди около две години, и рапаната. Това може да се обясни с усиления търговски трафик по Черно море, което се посещава от кораби, идващи от различни части на света. Чрез баластните си води те пренасят главно бореални видове, които са устойчиви на по-ниските температури и по-малката соленост на Черно море.
Освен екологичната пластичност друго важно условие за приспособяването на новите видове е наличието на подходяща хранителна база. Ктенофорите, които се хранят с планктон и с личинките на някои видове риби, нанасят поражения, тъй като намаляват хранителната база на други морски обитатели. Но това е временно, след което ще настъпи равновесие в екосистемата. Рапаната също нанасяше много големи поражения на мидените полета, но постепенно отношенията между охлюва пришълец и черната мида, която му служи за храна, се балансираха и сега са в равновесие. Настъпва момент, в който всеки вид намира съответната ниша в дадена екосистема.
МВ: Имахте проект за възстановяване на аквакултурите в Черно море. Каква е съдбата му?
- Намаляването на биоресурсите на Черно море и специално на тези със стопанско значение, бе поводът преди 15 години в Бургас да се създаде звено към Института по рибна промишленост. То единствено в страната и на Балканите се занимаваше с изкуствено възпроизводство на ценни стопански видове гръбначни и безгръбначни морски организми като черноморската мида, скаридата и някои видове кефалови риби. Направихме успешен опит за аклиматизиране и изкуствено възпроизводство на един нов за черноморската ихтиофауна вид - далекоизточния кефал, или т.нар. пеленгас. Създадена бе и единствената експериментална база за аквакултури на брега на Поморийското езеро.
Имахме разработени технологии за зимуването на кефалови риби и за отглеждането им в оранжерийни условия, както и технология за размножаването на черноморската писия. Почти бе готова технологията ни за размножаване на черноморската скарида, което бе първата стъпка към размножаването на друг вид скарида - далекоизточната, с много по-големи размери и по-ценни вкусови качества. Всичко бе готово, изискваше се само малко повече търпение и разбиране, за да може тази база да започне да функционира като едно самостоятелно стопанско звено. Наред с научно-приложната дейност и възстановяването на редките, застрашени от изчезване риби в Черно море стопанството можеше да произвежда и морски деликатеси, с което да се възстановяват вложените средства. По този начин базата щеше да се разширява и да се разработват нови технологии за възстановяване числеността на други, както местни, така и аклиматизирани видове, намерили благоприятни условия в Черно море.
Събитията след 1989 година се отразиха негативно върху цялата тази дейност и към края на 1991 година експерименталната база престана да съществува. Сега тя е напълно разкомплектувана и продадена на италианска фирма, която се е ангажирала с развитието на дейност, свързана с морските аквакултури в България. Засега фирмата работи само по експлоатацията на бялата пясъчна мида. Италианците възнамеряват да култивират и черната мида, като същевременно поддържат високата соленост на Поморийското езеро, за да може тя да добие вкусови качества, по-близки до тези на отглеждащите се в Адриатическо море миди. Имат намерение да преминат и към размножаването на известните с голямото си търсене на пазара далекоизточни скариди.
За съжаление България не оцени онова, което бе направено в областта на аквакултурите. От всички черноморски страни ние бяхме водещи в това отношение. Сега това, което не направихме ние, ще го правят италианци... написах го тук за да може повече хора да видят какво можехме да сме ...

[Иван Байчев]

Много хубава статия.Жалкото в случая е че за пореден път се доказва максимата че за изборни кебапчета пари има а за нещо хубаво в дългосрочен план няма(защото няма какво да се крадне).

[baretata]

Днес колега ми се обади и реших да отида да пробвам кефаловите по Варненските буни. Минах покрай четвърта имаше доста хора на трета също, бяха хвърлили на дъно. Оттам на втора, моят колега дърпа доста време на бомбарда но нищо. Видях че вадят някоя друга риба на дъно и реших да сложа и аз един такъм. За около 40 минути извадих 9 бързи платеринки и това беше. Рибата изчезна изведнъж.Като за първи път с въдица тази година беше добре. Като се прибирах на четвърта буна видях Матьо и спрях при него. Поприказвахме той за около 2 часа имаше поне към 20 риби. Оставих го и се прибрах у дома.

Copy of STA42947.JPG