Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Модератор: dantho.mihov
- p4eli4kata
- научил се да хвърля
- Мнения: 187
- Регистриран на: Съб Окт 11, 2008 5:04 am
- Местоположение: с.Попово ,общ.Болярово обл.Ямболска
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Пръчка от върбата край реката. Избелена. Конец от основата с която тъчеше мама. Изкривена карфица за кукичка. Червейче от торището за стръв. И мряна, карабалък... Ловене на риба с ръце в големите подмоли от старите върби. Водни костенурки. Ухапване от водна змия в слабините...На най нежното място! Пълноводна река.... Цял ден се къпехме из нея!
Това е от съпругът ми.
Аз:
Рипсените чорапи с жартиери. По -късно, крепнайлоновите, които задържахме с кръг от завързан ластик.Чорапогащници? Мечта ... Халвата в големи тенекиени кутии. Малмаладът в сандъчета. Двете големи риби торук, които баба донесе от Бургас, когато дойде на гости. Бяха толкова големи, че като ги окачиха за главите на тавана, опашките им метяха пода!Галошите, което измивахме от калта, преди да влезем в новопостроеното училище. То събираше цяла прогимназия деца! Влизахме по терлички, за да не цапаме новия паркет. Чистехме сами всяка седмица.Сега стои самотно...Гимназиалната униформа. Приличахме на канарчета със сините престилки и белите якички! Така ни казваха из Стара Загора! Момичешки клас! Само девойки! Първото "шевство" с клас от друго училище! Само юноши! Момчета! Първата и голяма любов! Наследството от тази любов: 35 годишен брак , двама сина и внук!
Тръгвам с тази любов за незнайно място. След Ямбол няма асвалт. Черни пътища. раздрънкан рейс, пълен с хора, миришещи на село. Последна спирка на рейса. Дворове и къщи обградени с плетища от черни тръни-драка.Голяма пълноводна река. С дървен мост над нея! Под тебе -2 метра ! Повече-сигурно са повече от 5 метра! Мостът се люлее! Чудиш се къде да стъпиш, да не е на гнило!Жени облечени в сукмани . Мъже с работни текзесарски дрехи. Всички видове животни по улиците! Голямата черница, под която Инджето е раздавал хайдушка справедливост. На която турците са обесили хайдут Митър и са го драли жив!Това беше през 1973 година.....
Строежите на нови къщи. Във всяко село! Песните на жените когато тръгваха за полето. Големият бут на прасето, закачен да съхне под стрехата! "Странджанското дядо " което също съхнеше, натъпкано в стомаха на прасето! Дивите животни из полето! Какви ли не!
Разпределението след завършване на образование.
Минното селище без вода всеки ден! Изцапаните от сажди пелени на децата, които перях по два пъти!Непрекъснатото отсъствие на съпруг, който е по аварии. Синята лепкава кал по ботушите и дрехите му, която не се мие!
Големите заводи с 25 хиляди народ работещ в тях.Новите панелни блокове, които погълнаха селата. Квартали КОС./съноосъзнал се селянин/.
Магазините с намалени цени, от които можех да си купя хубаво парче плат. А после да седна, сама да си скроя нещо. Вземах кройки от " Работничка" и "Крестянка". Обичах да съм модница!
Какво ли още не!
Това, че когато се наложи да бъда в София в най-добрите клиники на лечение, никой не ми поиска пари за нищо! Два пъти! През една година! За две различни операции! Гледаха ме като писано яйце! Изписаха ме след пълното ми оздравяване! Бях по два месеца там! А после лекарите ядоха печено агне с прясна пита и пиха вино "Алжирка". За мое здраве!
Това беше!
Сега имам всичко! Но..нямам младост!
Това е от съпругът ми.
Аз:
Рипсените чорапи с жартиери. По -късно, крепнайлоновите, които задържахме с кръг от завързан ластик.Чорапогащници? Мечта ... Халвата в големи тенекиени кутии. Малмаладът в сандъчета. Двете големи риби торук, които баба донесе от Бургас, когато дойде на гости. Бяха толкова големи, че като ги окачиха за главите на тавана, опашките им метяха пода!Галошите, което измивахме от калта, преди да влезем в новопостроеното училище. То събираше цяла прогимназия деца! Влизахме по терлички, за да не цапаме новия паркет. Чистехме сами всяка седмица.Сега стои самотно...Гимназиалната униформа. Приличахме на канарчета със сините престилки и белите якички! Така ни казваха из Стара Загора! Момичешки клас! Само девойки! Първото "шевство" с клас от друго училище! Само юноши! Момчета! Първата и голяма любов! Наследството от тази любов: 35 годишен брак , двама сина и внук!

Тръгвам с тази любов за незнайно място. След Ямбол няма асвалт. Черни пътища. раздрънкан рейс, пълен с хора, миришещи на село. Последна спирка на рейса. Дворове и къщи обградени с плетища от черни тръни-драка.Голяма пълноводна река. С дървен мост над нея! Под тебе -2 метра ! Повече-сигурно са повече от 5 метра! Мостът се люлее! Чудиш се къде да стъпиш, да не е на гнило!Жени облечени в сукмани . Мъже с работни текзесарски дрехи. Всички видове животни по улиците! Голямата черница, под която Инджето е раздавал хайдушка справедливост. На която турците са обесили хайдут Митър и са го драли жив!Това беше през 1973 година.....
Строежите на нови къщи. Във всяко село! Песните на жените когато тръгваха за полето. Големият бут на прасето, закачен да съхне под стрехата! "Странджанското дядо " което също съхнеше, натъпкано в стомаха на прасето! Дивите животни из полето! Какви ли не!
Разпределението след завършване на образование.
Минното селище без вода всеки ден! Изцапаните от сажди пелени на децата, които перях по два пъти!Непрекъснатото отсъствие на съпруг, който е по аварии. Синята лепкава кал по ботушите и дрехите му, която не се мие!
Големите заводи с 25 хиляди народ работещ в тях.Новите панелни блокове, които погълнаха селата. Квартали КОС./съноосъзнал се селянин/.
Магазините с намалени цени, от които можех да си купя хубаво парче плат. А после да седна, сама да си скроя нещо. Вземах кройки от " Работничка" и "Крестянка". Обичах да съм модница!
Какво ли още не!
Това, че когато се наложи да бъда в София в най-добрите клиники на лечение, никой не ми поиска пари за нищо! Два пъти! През една година! За две различни операции! Гледаха ме като писано яйце! Изписаха ме след пълното ми оздравяване! Бях по два месеца там! А после лекарите ядоха печено агне с прясна пита и пиха вино "Алжирка". За мое здраве!
Това беше!
Сега имам всичко! Но..нямам младост!
Последно промяна от p4eli4kata на Съб Ное 08, 2008 10:10 pm, променено общо 3 пъти.
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
p4eli4kata написа:...Изписаха ме след пълното ми оздравяване!...А после лекарите ядоха печено агне с прясна пита и пиха вино "Алжирка"...

Мда...едно врем по софийските болници се ходеше със сом, шаран, прасенце, агне...дамаджани вино и ракия. В днешно време всичко е кеш!

На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

- Бай Гого- Сиромаха
- кандидат преподавател
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юни 27, 2007 11:32 am
- Местоположение: България-гр.София
- майсторчето страхил
- сериозен играч
- Мнения: 1357
- Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:32 pm
- Местоположение: В.ТЪРНОВО
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Бай Гого, на кутията не пише ли "придворни доставчици",то май е от царско 

НЕ БОЙТЕ СЕ,ТОВА СЪМ АЗ

- Бай Гого- Сиромаха
- кандидат преподавател
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юни 27, 2007 11:32 am
- Местоположение: България-гр.София
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Нема значение бе майсторче... Важното е че са от едно време...да видат младите ЦАРО кви цигари е пафкал..майсторчето страхил написа:Бай Гого, на кутията не пише ли "придворни доставчици",то май е от царско

- майсторчето страхил
- сериозен играч
- Мнения: 1357
- Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:32 pm
- Местоположение: В.ТЪРНОВО
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Само ще видят,да не дава господ да ги павкат.Ще има припаднали
.

НЕ БОЙТЕ СЕ,ТОВА СЪМ АЗ

- p4eli4kata
- научил се да хвърля
- Мнения: 187
- Регистриран на: Съб Окт 11, 2008 5:04 am
- Местоположение: с.Попово ,общ.Болярово обл.Ямболска
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Нееее, Кириле, не си ме разбрал!
Когато ме закараха в Софийския "Майчин дом" ни жива, ни умряла, единственната цел на лекарите беше да ме спасят! Стояли са до мен по цели нощи! Доцент Караджова, която е водела операцията, се е молела да ме спаси! Единственно това! Осем часа! Не са ми искали пари! Никога и за нищо! Аз си нарекох "Курбан". Само да ме има! Сториха чудо! Да са живи и здрави! Курбана беше от благодарност! Никой не ми го е искал!
Когато ме закараха на следващата година във Военномедицинска академия с пареза и атрофия на десен крак, виеща от болки, без сън и покой ,на фентанил, единственната цел на лекарите беше, да ме подготвят по-бързо за операция, за да не стане непоправимо! Дискова херния! Никой нищо не е искал! После пак бях нарекла "Курбан". Това е!
Сега имам личен лекар. Една прекрасна лекарка от Елхово. Никога нищо не е искала! Когато след две години непрекъснати грижи за моето болно здраве и занесох пита с мед, тя се сконфузи! Сякаш се почувства обидена от мен! Има лекари и ЛЕКАРИ!
Дай боже, повече от втория тип!
Когато ме закараха в Софийския "Майчин дом" ни жива, ни умряла, единственната цел на лекарите беше да ме спасят! Стояли са до мен по цели нощи! Доцент Караджова, която е водела операцията, се е молела да ме спаси! Единственно това! Осем часа! Не са ми искали пари! Никога и за нищо! Аз си нарекох "Курбан". Само да ме има! Сториха чудо! Да са живи и здрави! Курбана беше от благодарност! Никой не ми го е искал!
Когато ме закараха на следващата година във Военномедицинска академия с пареза и атрофия на десен крак, виеща от болки, без сън и покой ,на фентанил, единственната цел на лекарите беше, да ме подготвят по-бързо за операция, за да не стане непоправимо! Дискова херния! Никой нищо не е искал! После пак бях нарекла "Курбан". Това е!
Сега имам личен лекар. Една прекрасна лекарка от Елхово. Никога нищо не е искала! Когато след две години непрекъснати грижи за моето болно здраве и занесох пита с мед, тя се сконфузи! Сякаш се почувства обидена от мен! Има лекари и ЛЕКАРИ!
Дай боже, повече от втория тип!
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Разбрал съм те прекрасно.p4eli4kata написа:Има лекари и ЛЕКАРИ!


И да, има лекари и...търгаши!

На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

- p4eli4kata
- научил се да хвърля
- Мнения: 187
- Регистриран на: Съб Окт 11, 2008 5:04 am
- Местоположение: с.Попово ,общ.Болярово обл.Ямболска
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Значи, аз не съм те разбрала
Кирчо!
Само мога да добавя това: ЛЕКАРЯ си остава и ЧОВЕК! Търгаша си е търгаш! Само се питам сега, защо? ЗАЩО плащам и здравни осигуровки и такса за преглед? НЕ Е ТАКА примерно В АНГЛИЯ! Зная със сигурност! От анличаните ,които са тук! Но.....измествам темата... Извинете!
Останалото не е носталгия! Това е нашия живот! Минало незабравимо! И хубаво и лошо, заедно хванати ръка за ръка!

Само мога да добавя това: ЛЕКАРЯ си остава и ЧОВЕК! Търгаша си е търгаш! Само се питам сега, защо? ЗАЩО плащам и здравни осигуровки и такса за преглед? НЕ Е ТАКА примерно В АНГЛИЯ! Зная със сигурност! От анличаните ,които са тук! Но.....измествам темата... Извинете!

Останалото не е носталгия! Това е нашия живот! Минало незабравимо! И хубаво и лошо, заедно хванати ръка за ръка!
- чуруликпенчо
- сериозен играч
- Мнения: 1523
- Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 7:49 pm
- Местоположение: Варна - Враца
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
И аз:






Няма дума в българския език,която в множествено число да завършва на "Й".
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Просълзих сечуруликпенчо написа:И аз:





То риболовът бил полезен ,защото човек има контакт с природата : диша чист въздух , движи се , откъсва се от работа и семейство


Последно промяна от Trias на Съб Ное 08, 2008 11:25 pm, променено общо 1 път.
- чуруликпенчо
- сериозен играч
- Мнения: 1523
- Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 7:49 pm
- Местоположение: Варна - Враца
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Още една класика в жанра:


Няма дума в българския език,която в множествено число да завършва на "Й".
- чуруликпенчо
- сериозен играч
- Мнения: 1523
- Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 7:49 pm
- Местоположение: Варна - Враца
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
И още една:

А този модел Шкода Фелиция помните ли?

А този модел Шкода Фелиция помните ли?

Няма дума в българския език,която в множествено число да завършва на "Й".
Re: Вкусове и мириси, които помним от соц. време
Мотопед "Балканче"
Къв е тоя парцал на багажника бе 

