Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[stonetales]

Джимби:)
Някой ден `ш пупадниш в Пупивалнята ми и ще бъдеш подложен на ИзпитаниитУ!
Ни гу ли изтрайш - `ш дълбая с теб до Америката:)


---------

ейй, (дълбока въздишка)-огладихме човека с туй вегетарианство:)

За себе си съм забелязал, че взема ли някакво конкретно решение в главата си, тоест, откъсна ли се от някаква "стара" позиция - каквато и да била - незабавно, още същият ден се случва нещо, което съм възнамерил, че и забравил даже.

Банът в гофиш(теглен по изричната ми молба към модераторите) ме "изненада" чааааак на другия ден - продаде се един барелеф, обявен преди половин година и повече.

Примерите са десетки и стотици - не е необходимо даже да давам моите. Огледайте се около вас и ще започнете да ги забелязвате. Ако вече не сте?:)

Случват се, защото с Конкретните решения (но не мъгляви и уклончиви), вие взимате нова посока, в която свободата и възможностите имат повече поле за действие. Точно толкова, колкото сте им позволили:)

И - съответно - ако вземете неясно или негативно решение - вие просто стеснявате пространството за изява на желаните от вас неща. Та били те и забравени:)

[Sineok]

....ако Синия комбъ-ъ-ул , улезе тук и напише поне едно позитивно мнение , аз обещавам , пред сички - една седмица да ни ям месо-у-у-у...

Ибре-убре! Чекай малко са! Аз като съм заядлица, да не съм убиец?! Дръж се прилично, молим ти се! Така некой ден ше се лъзнеш, ше се изфърлиш пак за нещо, че нема да пиеш една седмица и ше ми стъпиш на черджето... После кво прайме?

Колега Булти, по другио ти ферман какво да ти кажем? Мислим да е нещо позитивно, та да спасим от смърт некой рапан или илария, ама това ше е палиативна мeрка.

По вашия проблем с Камъка, както си го кръстил, не можем да ви помогнем. Вие сте със същите симптоми като Гунман и Шуменецо, дето преди време се опитвах да им обясним защо като си излезнал на площадо, качил си се на катедра и четеш лекции, ама си забравил да заградиш, да туриш табела и да късаш билетчета, демек – частно парти, се ше се намери у тълпата некой, дето ше те освирка. Те тека – от скука, като мене!
По-умните може и да си отминат, без да погледнат даже. Они си знаят дека на площад нищо умно не може да се каже, чуе или направи... Диалектика, вуйче!

Колкото до духовните учители, аз ги делим на два вида – едни, дето се чудат как да се скрият от тълпата и търсат отшелничество, ама народа се трупа при тех, та ако може от изпусната дума или жест да научи нещо и такива, дето одат от площад на площад да събират зрители и слушатели за потресаващите си прозрения. На тоя площад некой ги освирка, на другия ги замерат със семки, на трети ги посритат, ама те продължават да обикалят и да търсат публика. Те без нея не могат да дишат...! Да-да!

Некъде се позакрепат, ама най-мразат да цъфне некой като тех и да почне да дърпа зяпачите към себе си, да им оспорва авторитета. Тогава глей ягнето как на вук се трансформира!

Такива духовни учители, накуп със сички отличителни черти като висок морал, интелект и дар слово, се отличават и с високи нива на самочувствие, силно развито его, честолюбие и болезнена суетност. Оспори им мнението и после глей зарята! Нещо като “По думите им ще ги познаете...”

Тетекиви ми ти работи, г-жа Петрова...

Айде, за тоа месец си изписах лимито, ше отдъхнете малко от мене, докато се върнем от риба.

Sincerely Yours,

Синьото мънисто

[stonetales]

Знаеш ли, Синеоки ?:)
развесели ме:)

Работих пролетта на Лобош - язовира и се запознах със бат Вальо - шефа на охраната:)
Таман се бяха нагласили да ме "масажират" неговите момчета и се разбра, че съм "легитимен" в региона. Разправя ми той сума ти истории от местния "фолклор". И най-вече истории за "масажи".

Имам познати от Сирищник и Перник. Наистина са "своеобразни".
Ако и ти си подобен на тези хора, разбирам грубият ти хумор. Не разбирам обаче към кого е насочена иронията ти - към теб самия или към другите?
Засега нищо не си оспорил.
Поне да го беше направил.

Ти не дискутираш темата, ти дискутираш участващите. Търсиш им кусури, което ти пречи на всичко останало. Мислиш ли, че си първия, с който се сблъсквам?
Нищо, което си казал не е лично твое - споделяш прочетено или съобразено с общественото мнение. Дори и лафовете на Лао ги беше сложил за назидание на нас - каквито и да сме за теб:)

Искрено бих се радвал, ако споделиш Свой опит - темата е такава. ако искаш - стани един от участващите. Ако ли пък не - какво бих могъл да направя!

Но - криейки се под лозунга - "Нищо лично" - не ставаш!
Всичко при теб е Лично. Битка.
Нищо чудно, че не бих желал да разговарям повече с теб, ако продължиш да следваш партийната си линия!

[stonetales]

Всъщност, вкопчването е съвсем пряк начин да не постигнеш това, което желаеш. Директна, здраво стегната юзда, нахлузена на намерението. Представете си волен кон на когото вие слагате юзди и го стягате здраво – дори и да постигне голяма скорост, то ще е за кратко, преди да падне и да умре.

Един банален пример е буквалното вкопчване на изоставяният. С вкопчването си той просто форсира ситуацията.
Предполагам на всички от нас се е случвало да бъдем „изоставени” или „напуснати” в една или друга ситуация. На първо място седи въпросът – Как точно сме интерпретирали ситуацията, от какъв ъгъл сме гледали на нея? Как сме се чувствали – изоставени и напуснати или освободени? Погледнете на нещата от гледната точка на волният кон. Как мислите, че се чувства той, в момента, в който махнете юздите му?
А в момента, в който му ги сложите?
Как ще се почувстваме ние, когато действително бъдем оставени? – „на бира:)” или нещастни?

Две са основните разклонения – свободни или нещастни. Нека разгледаме един банален житейски пример от двете противоположни гледни точки.

Мъж или жена изоставят партньора си. Изоставяният понякога буквално се вкопчва в „по-силният за момента” – „по-силен” според стандартното, но не винаги действително тълкуване на ситуацията.
Помислте сами – преди да изложа мнението си – какво в действителност постига вкопченият?
.................?

Това, че евентуално ще скъса копче или ръкав от дрехата на другият или ще изкълчи ръката му от дърпане, е най-малкото, което постига.
На практика изоставяният толкова силно визуализира картината на „нещастното си и изпълнено с болка” бъдеще, влага такъв огромен потенциал в изграждането и рисуването му, толкова силно мисли или направо го казва – „НЕ ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА или ТОВА или ОНОВА”, че изключително ясно и картинно показва на намерението накъде да го отведе. Със Страшна сила Опъва конецаи Забива пирона в идеалният център на това, което визуализира.

Намерението не се интересува от „искам” или „не искам”. То следва визуализацията, която сме му задали. То използва най-прекият път за постигане на целите ни. Същото нещо прави и един изпълнител на някакво задание – гледа да изработи най-точно, най-добре и най-бързо заданието. По разбираеми причини.

Какво се случва малко след като наистина сме скъсали копчето или нервите на "напускащият" ни?

Представете си, че сте на негово място. Как се чувствате? Неудобство, обида, засилваща се неприязън, отвращение, може би гняв, презрение и още един доста голям спектър от емоции. Как ще реагирате на негово място?
Така се чувства и този, който ви изоставя. Така ще реагира и той. Може би и по различен начин, но в пряка зависимост от вашето „увисване” на ръката му, човека или ситуацията ще се опитва да се оттърве от вас.
Бил съм и от двете страни – неприятно е и в двата случая. Какво се получава наистина?
Вашето ( и моето също) вкопчване, играе ролята на преса, която разрешава по най-перфектният и бърз начин заданието – изоставящият се изнася максимално бързо към обекта на новото си влечение – та било то и спокойствието. Тоест - неговата предварителна визуализация.

Изоставеният се доближава максимално бързо до своята Силна визуализация – „нещастното си бъдеще”. И то точно към това, което току що си е избрал. Колкото по-силно съжалява и се вайка, толкова по-бързо пътува неговият влак.
Добре, че има свободата да се спре някой ден. Ако се посъбуди и се поогледа.
Разбира се – има стотици и хиляди варианти и преплитания. Няма как да ги отразя. А и нямам желание.

Да разгледаме сега и другият вариант на развитие – без вкопчване, без преса, без самосъжаления.
Някой е решил да поеме по собственият си път. Оставя ме, оставя ви. Дълги години се чудех на собствената си реакция в такива моменти – въпреки, че някои неща или връзки бяха желани от мен. Спонтанната ми реакция – без никакво замисляне беше:
- А? Още по-добре! - И аз самият се изненадвах....
Доста след това си дадох обяснение, че въпреки, че нещо ме ядеше отвътре, моменталното откъсване от несбъдването на нещото си, ме е оттървавало – даже и без да предполагам – от усложнения. Доста пъти ми се е случвало да прочета озадачение в очите на отсрещния – почти толкова голямо, колкото и вътре в мен.
С горното не коментирам, че съм изряден – и аз се уча от опита си.
Та, оставя ви нещото – човек или ситуация. Да кажем – искали сте да идете някъде, или да се случи нещо, пък не е станало. Или пък Аксиния или пък Юлиан си отиват от вас.

Сещате ли се, колко очудени и изненадани ще са, ако вие действително не държите на присъствието им. Не на игра – ако успеете на момента да се откъснете, да не се вкопчите, въпреки, че много сте Я искали. Или сте Го искали?
Откъснете ли се, вие на първо място спирате да визуализирате онова „нещастното” бъдеще, което би ви се привидяло ако започнете да страдате. А, след привиждането, започва и буйната представа и визуализиране, което води - знаете вече накъде.
Откъснете ли се, имате – ТОЕСТ , не имате, вие сам си давате свободата да изберете – АМА каквото ви хрумне.
Да – имате свободата, защото визуализацията ви не е заета със „нещастното” бъдеще. Ами с какво е заета – ще попита някой?

Със каквото си изберете - Със това ще е заета. Изберете си! Насочете Намерението си накъдето искате. Дали ще е с молитва към Господа, дали ще е със директно възнамеряване, дали ще е под друга някаква форма – има ли значение? Всичките сме на Господа хайванчета:)

Разбирате ли? Вашата реакция, вашето визуализиране, прекъсването или спирането на делничният поток, чието сляпо следване води и до сляп избор, го правите самите вие – Вие избирате от коя страна да бъдете – Изоставен или Свободен.
Къде е съдбата сега?

Още няколко ежедневни примера:
Какво правят онези тъй мили бабинки, седящи на припек до оградата. Докато ръцете им действат или почиват, главите им избират непосредственото им бъдеще.
- Ох Яно ма, ма как ме болят ногите ма.
- Ох ма Пенкееее – изеде ме таа язва ма.
- Ух мари - пък на наш Гошко му умре козата.

И тъй нататък и тъй нататък. Седят бабинките и предат нишките на съдбата си. С оплаквания, с визуализации на болки и смърт, с клетви и клюки за нещастия и ужасии.

Сравнете ги с една бизнес дама на тяхната възраст и си помислете – кой ги докара, тях всичките, дотам? А кой докара дамата до където е?

Съдбата ли? Отговора си е лично ваш.
Лично на мен „бабинките” са ми приказен образ, от който се изливат приказки и предания. Но това си е моят избор.
Вътре в себе си не клюкаря с тях:)

[drat]

[stonetales]

Радвам се, че на някой му харесва това, което пиша:)

Въпреки всичко, очаква се Включване на критик.........

[Мънцата]

Радвам се, че на някой му харесва това, което пиша:)

Въпреки всичко, очаква се Включване на критик.........

Внимавай какво си пожелаваш Лично аз с нетърпение очаквам следващия епизод - не знам какъв ще е той, но предполагам, че ще е нещо свързано със ... светлината ... примерно...

[LBoy]

Радвам се, че на някой му харесва това, което пиша:)

Въпреки всичко, очаква се Включване на критик.........

Това е създадено за теб май ...
http://vbox7.com/play:8aa3428a&al=2&vid=7310823

[stonetales]

„Притесненията спират светлината”
Това ми бе предадено от един мнооого стар приятел.

В самата същност на притесненията е заложена малформацията, влошената или нарушена функция, стесняването и буквалното спиране на бъдещите добри възможности.

Не можах да намеря адекватно обяснение на думата притеснение в тълковните речници. Може и да няма такова. Мога само да припомня някои външни характеристики у човека, изпитващ притеснение:

Изпотяване, зачервяване, неудобство, дискомфорт, стягане в корема или в гърдите и какви ли още не подобни.

Притеснението е следващият от препъни-камъните по пътя, който сами си постиламе.
Притесненията са много мощно средство за постигане на нежелани от нас резултати. Те на практика са директни водачи към вкопчването.
Казвам ви го от личен опит. За мое съжаление, бях изключително тесен специалист в тази област. И до ден днешен усещам понякога първите сигнали някъде в корема или в гърдите си – едно леко свиване и начало на студена тръпка. Но, за моя радост вече ги отхвърлям веднага и това ми донася моментално облекчение. Съответно и удачният за мен избор.
Просто съм се научил да избирам по-доброто, по-приятното за мен разклонение – на момента. Как?

Преди години работех докъм един-два през нощта. Бях се поставил в подчинена ситуация – сам, естествено и нощем, прибирайки се, докато краката ми работеха механично, главата ми следваше същият интензитет.
Без да се усещам, изпадах в оплакващо се състояние и със пълна всеотдайност и сила разговарях наум с партньорите си в неблагоприятната за мен ситуация. Съзнанието ми прехвърляше и визуализираше всякакви нелепи и неблагоприятни за мен ситуации. Отдавах на негативното визуализиране цялата си сила, карах се с хората, обиждах ги. Изгарях отвътре от срам, обида и нерви. Рисувах съвсем не светло бъдеще. Сам творях и запечатвах непоколебимо вариантите, в които оставах самотен, прецакан и т.н. На практика през цялото време на този тъмничък период бях притеснен, корема ми беше стегнат, нервите опънати и т.н. прекрасни състояния. Е, каквото повикало – такова се обадило!

Дали беше интуиция, дали не, дали предусещах или пък Създавах – не мога да дам изчерпателен отговор?

Но, в резултат на многото продължителни нощни визуализации, се сбъднаха най-черните и тъмни варианти, които ми минаваха през главата. Останах сам и изчерпан.
Близах рани няколко месеца и се замислих. Казах си – Абе, Гоше (без изобщо да обиждам красивото и силно мъжко име Георги), защо бе, пиле, направи така?

Какво се беше случило на практика?
От целият безкраен букет на бъдещи възожности – и лоши и хубави – с помощтта на притесненията ми - (то си беше многомесечно състояние) – стесних филтъра на избора си единствено до най – неприятното за себе си развитие. От целият безкрай избрах само притеснението, неприятното. Казано по друг начин – светлината в живота ми изчезна. Сам я отклоних.
Постепенно, задавайки си все повече въпроси, обвиненията, които хвърлях върху другите се прехвърлиха към мен самия. Беше ли ми виновен някой, че се държах като малоумен тогава? Не! Сам си бях виновен. Истината беше, че избрах притесненията, породени от страха ми, че ще се случи еди какво си. Те ме доведоха до вкопчване и поредица от скандали и разправии.
И Това, от което се страхувах се случи – със силата, с която го бях предизвикал.
Бях станал на парцал. Празен. Не можех да стоя, не можех да лежа, не можех да спя, не можех да стоя буден. Нищо не можех. Цялата ми сила отиваше да поддържа избраното от самият мен жалко състояние. И когато то се случи се сринах. БЯХ КАТО МЪРТЪВ.

И съвсем естествено – умрях завинаги за тези хора и за тези събития. А можех и до ден днешен да остана в това състояние – на самосъжаление и тъмнина. Изключил сам светлината в живота си.

Не мога да съм наясно с тоталният механизъм на случването на възнамереното от нас. Но не ми и трябва. Стига ми това, че знам, че механизма работи перфектно.
За сметка на това, съм убеден, че всичко на този свят си го причиняваме сами - и лошото и хубавото.
Помислете пак върху началото на този пост: „Притесненията спират светлината.”

Това буквално означава, че заставайки притеснени на поредния Кръстопът, вие гарантирате на себе си, че ще изберете притеснено, негативно развитие на нещата. Вие буквално дърпате кепенците и оставате на тъмно.

Да кажем, че отивате притеснен на бизнес среща. Или пък на среща със избранника на сърцето ви. Какво очаквате?
Несъмнено, партньора ви ще усети състоянието ви. Жените имат безупречна интуиция и усещат празнотата в мъжа.
Не, че мъжете нямат интуиция.

Успелият бизнесмен също усеща празната позиция срещу себе си.
В момента, в който пристъпите на преговорите – бизнес или сърдечни – все едно, отсрещният вече знае в себе си, усеща кой стои пред него. В тази връзка – вашите притеснения вече са предначертали изхода от срещата. На практика вие, с поведението си, рисувате пред другия картината на вашия срив. Човека я вижда интуитивно и се възползва от това – какво по-естествено?
Е, друг въпрос е ако се усетите и прекъснете притесненията. Или ги спрете в зародиш. Тоест - изоставите губещото и се върнете се на печелившото, за вас, разклонение.
Резултатите веднага ще се променят. Самото осъзнаване на истината, че притесненията са губеща позиция ще ви изведе на друго място и време. Място и време, различни от смачканият и губещ мироглед.

Просто си помислете, за всичките останали възможности или поне за някои от тях, които с лека ръка отминавате, когато се притеснявате.
Не го мислете чак толкова:)
Рано или късно на човек му писва да се притеснява, махва с ръка, откопчва се от губещата позиция, отпуска юздите на намерението и то го отвежда до съкровените му мечти.
Пожелавам ви го:)

„Притесненията спират светлината”

[drat]

Радвам се, че на някой му харесва това, което пиша:)

Въпреки всичко, очаква се Включване на критик.........

Внимавай какво си пожелаваш Лично аз с нетърпение очаквам следващия епизод - не знам какъв ще е той, но предполагам, че ще е нещо свързано със ... светлината ... примерно...

Как позна ве, направо ми скри шапката

[Pretor]

Радвам се, че на някой му харесва това, което пиша:)

Въпреки всичко, очаква се Включване на критик.........

Внимавай какво си пожелаваш Лично аз с нетърпение очаквам следващия епизод - не знам какъв ще е той, но предполагам, че ще е нещо свързано със ... светлината ... примерно...

Как позна ве, направо ми скри шапката

Светнало му е .

[strijok]

Баси ясновидците сте тука, Светлина пасти да яде
Берлускони требе си смени гадателката

[Булти]

Баси ясновидците сте тука, Светлина пасти да яде
Берлускони требе си смени гадателката

...но все пак ползва услугите на гадателка нали ...и все пак тя е българка ...и да ви запитам вас добронамерените ....що тя гадае там , а не тук ....всъщност отговора сте вие самите

[chirusa_bg]

Сега, ако кажеш, че и за манекенките му на дедо Берлускони сме виновни ние...
А защо те си лягат там с него, а не с моя дедо? Треа да питаме гадателката

[Pretor]

Легат си там с Берлускони, за да не се амортизират. Щото ако си легнат тук с дедо ти, сън едва ли ще ги хване .