"Селска касапница" или "Риболов на паткарник, под друг ъгъл!

[bkd]

Чета те с кеф и ако това ти дава сила .... ...........разбий ги ...можеш

[patrona86]

Интервю за работа. Колкото и да не ми се ходи, отивам. Малко ми е криво че е баш в понеделник, можех да съм на мач, но курса долар-паунд и тона на жена ми че е гарантирала за мен, не ми дават друг избор.
Интервюто е кратко и води до започваш веднага ! .
Не ме кефи много, защото исках цялата седмица да тренирам за Великата Неделя, но както дойде. Все пак живота не е само риболов(ЗАСЕГА !!!). В сряда естествено работя , но намирам време за бърза метод фидер тренировка в четвъртък сутринта. Времето е приятно и типично като за април, пролетно с превалявания от сняг и град ,с температури преобладаващи в негативната част на скалата.



След като падат малко ледени топчета, върховете на пръстите ми стават безчуствени и положението започва да клони към прибиране.
Обаче аз съм боец!
За риба съм и докато не хвана няма да се прибирам!!!
Ставам, слагам си ръцете на седалката на платформата и сядам върху тях( идеята е че и ако тоя голям Г*З не може да ги стопли, незнам кое), обаче опита ми не продължава дълго,защото нещо като кълване се задава на хоризонта....да...помръдва...да ето пак...Бум! Хващам я ! Риба!
С едната ръка навивам, с другата прибирам багажа, хванх я, давай да се махам.Изпълних си заръките, няма какво повече да се правя на мъж !



Платиката е някаква такава измъчена също като мен.Мудна, с някакво петно, докато я откачам си намокраям ръцете и респективно 3 минути по късно вече чакам да се счупят.



Започвам да псувам.
Колкото мога и на глас.
Гнусна държавица, на 5-ти април, ше вали сняг, ще ми замръзват ръцете, ше духа вятър като за световно и ше е пълно с олигофрени и ше трябва да ходя и на работа сега.......много ми става.Решавам че утре трябва да си почина от стреса и си запазвам петъчен мач. На работа правя финт и се освобождавам през деня , за сметка на вечерта, но кво ми пука, нали ще съм за риба цял ден, няма проблем.

На другия ден си отивам на мач като пич, обаче започвам да се чудя времето в тая невероятна страна зане ли че сега трябва да е пролет? Че трябва да е 20 градуса? Да пече слънце и да цъфтят цветя ? Докато риболуваш около обяд да се съблечеш по тениска ?
Докато се питам, си отговарям сам.Стъпвайки в локвата не само че не се намокрям, ами успявам и да строша всичкият лед и да видя че всичко до долу е замръзанло.
Влизам в клубхауса и заварвам почти всички там.За косткътър нормало има около 10-12 човека и днес не е по различно.Давам £30 паунда на Джон и той ми връща 20-те обратно.
„Днес е Costcutter , входа е 10.“
Нямаш грижи, обичам косткътър мач. Питам какви точно са разликите с отворения мач, и ми казват че мога да храня само с светла или тъмна галета и за стръв Maggots. Купувам си един пакет галетаи чакам да стане 9.

Идва ред на жребия и тегля 98( може и 97 да е бил) който е предпоследен на Middle :



Спирам си колата до пега, свалям си багажа и се приготвям.
Единият фидер е направен на бомб, с ½ oz тежест , 40 см повод 0.16 Gamacatsu Super G-line и Кука Миди КМ-1 , 16 номер с косъм. Другият, незнам защо, го преправям от метод ,на кошничка с повод от готовите . Освен това опъвам и два топсета.
Единия е с 1.06 латекс на Веспе , “ лек такъм“ 0.5 грама плувка, 0.16/0.14 , другия е специално за „марджин фишинг“ (гледай какви думи ползвам само,много Youtube предната седмица), черно хидро, цяла линия 0.19 , и диберче на дренан 0.4мм



След тези си приготовляния, решавам че съм готов.





Във футера забърквам една четвърт пакет галета, който след „правилно“ овлажняване, получава малко по добри слепващи свойства от коя да е рецепта на Анди Финдли.( Анди Финдли е таткото на метод фидера под формата в която го познаваме ние, и като такъв има няколко рецепти за метод миксове). Става като чугун, решавам да го пробвам някой ден на метода. Пускам няколко пинки във сместа и така получавам трите ми топки за първоначално то захранване на щеката, а останалото ще е пълнежа на кошничката.



Отново всички са готови много бързо и влизат за чай, аз се оглеждам наоколо, няма нищо за правене и ги последвам вътре.
В 11 дават старта, къпирам трите стиски на 13 метра и хвърлям кошничката.Прочел съм мнението на всеки един английски съзтезател и за зимата почти на всички съвпада че замятанията трябва да са на 20-30 минути минимум. Повечето шум и повечето храна по това време на годината може да доведе до негативен резултат, затова започвам да ловя по часовник. Прехвърлям през половин час. В 13 часа съм прехвърлил 4 пъти и никой никъде няма индикация от риба. В 14 часа прехвърлям за 6-ти път и все още всички сме първи . Докато си мисля глупости и ровя във Фейсбук, решавам да пробвам друг тарикатлък прочетен малко по рано през седмицата, и обирам 20 сантиметра влакно с пръст, колкото да преместя кошничката и повода със стръвтта, което явно води до резултат, защото върха се сгъва и на засечката ми чувствам приятната тежест на риба отсреща.
Заради студената вода и късата дистанция на която ловя, след по малко от 25 оборота на дръжката , посягам с кепа към “Скимърс“ от около 1 килограм.
Хем пълни два буркана и пак скимер му викат, чудни хора.
Естествено загънтият връх привлича 11 погледа и 3-4 възгласа на недовоство, как е възможно само аз да хвана, от миналата седмица съм бил почнал да се съзтезавам. Обяснявам им че мойте червей са хулигани, плезят се и псуват рибата и тя им налита, за тва. Получавам задружен смях в отговор и продължавам. Прехвърлям, чакам, дърпам, суча, туича,бутам отпускам, всички мурафети, обаче следа от риба повече няма. 15 минути по-късно вече пак съм във Фейса. Никой нищо интересно не публикува и се оглежам наоколо.
В комплекса живят за постоянно около 20 възрастни канадски гъски и около 40-50 юрдечки.По принцип са диви, обаче тея пусти нагличани както извръщават рибата без да я затварят на топло в буркани по 10-20 години, така не ги закачат и тях.Те забравят че са дело на природата и започват мега нагло да крадът от риболовнците.Виждам как към колегата в дясно се отправя мазен и дебел гъсок, много ми е чудно каква му е играта.
Нагляра отива на 5-6 метра в страни от колегата и започва да оглежда нещо водата в непосредствена близост до брега.



Нещо не и се изкефя и директно си започва да си марширува по асфалта към пега на съседа.



Наближава леко и започва много бавно да скъсява последните сантиметри разстояние, докато не се намира под върховете на въдиците му. Колегата си гледа върха на фидера естествено и не забелязва наглата гъска. Тя навежда глава и започва да „пасе“ под тях.



В един момент си надига главата и със скороста на 100 бити .......мотористи клъвва зърното царевица закачено на косъм на Бомб-въдицата на колегата и чартосва. Само че тая въдица е направена за хитри шарани и едва ли и е трудно да улови и гъска!
Почти веднага всички разбираме че е, въдицата е направена перфетно, защото куката обожда гъсока и той започва да тръби в несвяст.
Звука е толкова силен че, близките 3-4 човека подскачат от столовете си и не могат да разберат какво става.
На въдицата има улов, 100 % сигурно закачен и е крайно време борбата да започне. Гъсока хуква ,маха с крила, опитва се да излети, като в същото време вдига адска олелия. За да е пълен филма си оплита и единия крак. Фидера на злополучният колега отдавна се въргаля на земята, а вече започва и да се блъска по асфалта.
Патока бяга, фидера се влачи, олелията е пълна всички гледат.
Собственика на въдицата се добира до нея, „Засича“ и панаира почва.
Той дърпа към него, гъсока бяга в обратната посока, пръчката се огъва на „С“, никой нищо не прави. Аз като ловец със стаж, имам някакъв опит в преследването и улавянето на ранени гъски и решавам да помогна на човека, смешно е, ама накрая или въдицата ще се счупи или ще се пререже крака на патката или де да знам( да и се счупи клюна примерно)
Грабвам кепа и се опитвам да я кепчосам. Въпреки че кепа е 20 инчов шарански, шанса ми е почти нулев, тъй като предполагам знаете колко е размаха на крилата на едан гъска и колко силно и зло същество може да е.
Обаче тя допуска груба решка, докато се пази от мен, подтичва към собственика на въдицата и той успява да и затисне главата с неговия кеп, а аз я прибирам цялата моя. Двамата с общи усилия и отплитаме крака и откачаме куката с куковад и пускаме наглата патка да си ходи.В интерес на истина пича се справи много бързо и с рутина накрая ми благодари и аз се връщам на стола си.
Започвам на ум да си припомням какво точно се случи току що, и как е възможно, баси наглата патка.Ще дойде без страх и ще ти открадне стръвта барабар с въдицата ти. Започвам да си мечтая за деня в който ще се върна тук с автомата си и накрая ще си направя една от онези прочути снимки с по 30 гъсока на тях.
Отръсвам глава и проверявам наличния състав. Всичко си е на мястото, няма следи от кълване или нещо друго.Поглеждам си часовника, 14:50 е. Решавам да прехвърля в 15:00 часа и след това още веднъж в 15:30.
Плана ми е готов, но решавам да изкарам фидера и да пробвам какво е станало на петното на щеката до три, и тогава да прехвърлям. Послягам към въдицата и почти моменално върха започва да описва дъга.
В първият момент решавам че съм аз и нещо съм ритнал стола и пръчката е подскочила, обаче след 2 секунди вече ясно виждам че не съм аз, защото дъгата е плавна, постоянна и вече е стигнала до средната сглобка .
Ох баня, ох кеф!
Батко е голям и лош!!! (И да не е бил, на тва безрибие брат си е крокодил !!!)
Поиграваме си още едно известно време и накрая победител излизам аз. Напъхвам го в кепа и преценявам че е около 4-5 килограма.
Аз съм доволен !!! Много доволен !!!
Всички останали са недоволни! Много недоволни !!!
Проверявам линията на щеката за 5 минути. Индикаций там няма и се връщам на фидер.
Усещам че май нещо усмивката не иска да слиза от лицето ми. Нещо даже май ми е топло.
Май тоя мач днес е мнооо як копеле !
Умирам пот кеф.
Вече не ми пука, победата днес няма да е мираж. Започвам да не обръщам внимание на въдицата си, а да гледам какво правят хората около мен.
Всички са оклюмали. Имаме 1 1 капо до момента и аз с две риби. Решавам че ше си чакам на фидера до 4 и каквото саня покаже.
Продължавам да ги оглеждам и в един момент забелязвам дясната тапа да загъва върха.
Шаран.
Голям.
Не ми пука, имам и платика.
За вски случай пускам и 3-4 молитви.
Поглеждам го пак след малко, абе ей ! Пак запънал!
Шаран.
Голям.
Пука ми, аз нямам втори, имам платика.
Освен молитвите и презамятам.
Следват третият му и четвърти шаран който ме връщат в първи клас. Освен него още 2-3 записват по една риба.
Става ми лошо.
Гледам си часовника- има още 15 минути до 4.
Бахти времето. Не е чесно !!!
Ако ловиш в несвяст, винаги като погледнеш е 4 без 1.
Ако няма риба пред тебе винаги има още мнооооого време, ей така, просто за да удължи агонията ти.
След малко гледам 4 без 13.
След малко без 10....
Е тва вече е шега.
Най-дългите 15 минути от живота ми.....
Най-накрая свирят край на мача.
Уф.........всъщност какво уфкам. Вече е късно.....
Започвам унил да събирам багажа, почти съм готов когато ме наближават с кантара. Вадя и тегля.
Шарана и платиката са 12 паунда. Къдравият риболовец който тегли ме поглежда и повдига вежди.
„How did you did that, fucker ? You just started the other day? “
“Как го направи това бе? Ти вчера почна да ловиш ?“
Пита съседа ми от ляво дали ще тегли риба и той му отговаря негативно защото е капо.
“In that case little fucker , you’ve just won the section! How the Fuck did you do that ?”
“В такъв случай малък, току що спечели секцията! Как го направи бе ?“

(Думата Fuck във великобритания се използва за добро утро, добър ден, добър вечер,здрасти, обичам те,не те обичам, липсваш ми, не ми липсваш,много яко,много тъпо, кефиш ме,не ме кефиш.... и въобще се използва за подсилване на ефекта на всяка друга дума.Освен това средно статистическият тип „селф-имплойд“ англичанин е страховито прост човек, друго освен псувни в речника му няма, а аз съм тука два месеца вече и не ми прави впечатление.)

Радостни чувства обземат душата ми. Събирам пак с оная скорост от по горе и газ към клубхауса. Там Джон тъкмо записвам резултата. Вижадам че сме били в две секций от по 6 човека. Зщото сме малко хора се награждават първият , с най-многото килограми в единия сектор и след него също този с най-много килограми само че в другият сектор.
Така първи става тапата в дясно с 4 шарана и 35 паунда тегло, а в моята секция първи ставам за със 12 паунда. Другите хора имат по 6-7-8-9 панuда. Просто шараните им са по малки от моя.
И а да , имам платика !!!

Получавам първият си кафяв плик със страховитата сума от £15, искренните поздравления на Джон и вече ходя с 30 сантиметра над земята...



......Баси утре пак съм тука, а в неделя ще хвърчат глави...

Доволен си тръгвам от Голд Вали, не £15 в плика са важни, важното е че аз най-накрая постигнах нещо сам, може и да не е нещо велико и да е зимно съзтезание с много късмет и риба на места, но е нещо което си го направих САМ !
Започвам да си вярвам още повече...карам си към нас и си пея ...........................................................................................................................................................................а познайте де ?

http://www.youtube.com/watch?v=6eKYsYUlGB8











Хванах ви!!!!

хахахахахаххахахахахахаха

По пътя обаче нещо ме съмнява , спирам колата, пускам аварийни и поглеждам към плика.
Баси още е там, пипам го, истински е! Отварям го , пари!
Не сънувам.
Истина е !

„Аз съм машина човече.......“ – решавам накрая ,доволен изключвам аварийките и бавно си тръгвам към къщи.....

To be continued………….

[batceco]

Гоуем си

[nikolaiiliew]

Супер репортаж и супер победа
Иначе това за песента не го очаквах...ама то няма как "От Русии смии, най-яките смии"

[deto_g]

Браво баце, къртиш мивки!

[butnik]

Мисия Лондон,както винаги НЕПОВТОРИМ стил

[SBANKOV]

Страхотен, страхотен.
Направо ми се прииска да се товаря на нискотарифните самолети, и да заминавам.

Докато четох си представях тия англичани какви биха им били фейсовете, ако ги натирим да ловят риба на традиционен софииски паткарник

[anton jambol]

Мисия Лондон,както винаги НЕПОВТОРИМ стил

Невероятен

[koda33]

Честита победа))) все така напред )))

[desi]

Тази тема се превърна в класика. Продължавай в същия дух.

[patrona86]

xo-xo-xo
Merry Christmas енд Весела Коледа !
Честита Нова Година as Well !
Драги ми Патиланци, надявам се че си прекарахте Коледните празници поне толкова добре колкото и аз !
За новата година , какво да кажем за нея, м-м-м-м нека тя ви донесе по 5-6 фидера, 2-3 щеки и 7-8 платформи върху който да прекарате всичките си дни изпълени със здраве, успехи и късмет, защото ако от тези пожелания ставаше суджук, до сега всички да имате по 4-5 пръта в мазето.

Та така, не съм писал от доста време защото си бях в къщи!
У дома !
При Мама и Тати, свинското със зеле, лова и спането. Тва за риба даже не ми беше минало през акъла. Едно заблудено диво прасе взе че се блъсна в един куршум от карабината и буквално "повлече" крак.
И така 15 дена.
А от толкова семеен уют не съм пипвал лаптопа и не съм влизал в нета.
Сега обаче съм си обратно в дъждовна Англия и между разсъжденията от рода на "Колко трябва да си тъп за да живееш тука ?" и " С колата или с лодката да отида на работа днес ?" ми остават и по около 6-7-8 часа на ден да сърфирам.

Айде със здраве и умната и русата!





Дали ми пука че закъснявам за работа?
Естествено че не!
Имам кафяв плик ве ей ! Си прая кот си искам !!!
Ректален дискомфорт изпитвам поради факта че ше пристигна в 18:20 вместо в 18:00 .
Когато се появявам в хотела обаче, притежавам толкова голяма усмивка, че мениджъра ми даже нищо не ми казва освен :
„Keep on smiling like that all night ! “
Едва дочаквам да затворим ресторанта в 21:30 и към десет и половина се прибирам у нас. Лягам си по бързата процедура защото, всички знаете къде съм утре !
Денят ще е 6-ти април и ще е генералната репетиция за 7-ми ( Мaver here I come !).

Сутринта всичко си е по ритуал, чай с мляко, товарене на багажа и към Голд. Пристигам си нормално около 8:30 , обаче днес паркинга е доста пълен. Отдавам го на деня събота и първите слънчеви лъчи който синоптиците са обещали. Влизам казвам здрасти на Джон, плащам си, Уилям и тоя ниския си излизат и си правят обиколката на езерата, абе всичко си е по график, нищо не се е променило освен че пече. Излизам да се полюбувам на слънцето (след 9 месеца тук , вече установих че по принцип е по вероятно да видиш Нейно Височайшо Кралско Величие Long Live The Queen ! Кралицата на Англия от колкото слънце в небето) като по пътя си поздравявам всички познати и непознати физиономйи и си разменяме по две-три думи. Навън пече, ярко и силно Слънце, друг е въпроса че като издишам и парата от дъха ми го скрива. От страни на клубхауса има пощадка, която е огряна сутрин и там откривам по-голяма част от участниците днес.



Подпирам се до тях и слушам какво си говорят. Предимно за щеки, риби, тактики и простотйи. Слушам и даже чувам ! Попивам като гъба всяка чута дума. Младо момче до мен си говори с други трима и става въпрос за щеки. Казва им че щеките на Мавър не са с реална дължина, и като им махне и върха стават много по къси. Това естествено го чувам защото и боксерките ми по принцип са на Мавър. Казва им че в отбора му вчера са мерили Мавър Мач Дис 4, 16.00 м и реалната дължина с махнат връх и късо четвърто коляно била 14.50м. Освен това и тримата счупили по 3 колена във първите месец и половина от ползването им. Като съотношение цена качество не било много оферта и класиката си била по добре (класиката е Дайва) Поговориха си малко за Daiwa ивзеха да се ориентират към влизане, защото тегленето наближаваше.

В интерес на истината във Великобритания всички :
Първо :
Ловят със махнат връх на щеките. Това първо втвърдява много щеката. Провисване почти липсва, баланса се променя – щеката се чувства много по-лека , топ-сетите могат да се оборудват със различни кухи и хидро ластици при еднаква дължина. Позволява използването на вътрешни втулки, което пък е при + при shallow (риболов на плитко).

Врото:
Притежават щека която е минимум 16 метра. Тъй като Английските водоеми са малки и тесни, това им позволява да достигнат остров, отсрещният бряг или дистанцията на която се е отдръпнала рибата след като е била наплашена от риболовците. Към момента за който разказвам, понятието Down the Edge (Margins) ми е доста мътно,но по правило във Аглия колкото по близо ловиш до нещо, толкова по бързо идва кълването и дългата щека е нещо жизнено важно. Щеката на 16 метра идва и с нещо наречено късо 4-то коляно (short No.4 section).То се използва главно за заздравяване на щеката. 4-то е коляното което обира най-много работа при риболов на едри риби според проучванията тук и естествено е едно от най-чупените. Промяната на дължината му с около 50% допринася до осезаемо заздравяване на щеката, по лесно боравене, по-малко клатене, и по добро държание при страничен вятър. Всичко това е когато щеката се използва на цялата и (16м) дължина.

Трето :
Притежават поне 1 щека на Daiwa. Произвеждат ги в Шотландия (или поне там имат завод)
на всяка щека пише Made in U.K. Англичаните обичат да си купуват техни си неща и като за
какап могат да си ги позволят. А те далеч не са ефтини. Ако си мислите чи Ивайло Христов
продава скъпи неща, за справка да ви светна че фидер Daiwa Tournament Pro 10-11 feet тук струва
£463 ! Дрехите идват и те горе долу толкова пари за гащеризон и яке по отделно!!!
Като правило цените са маааaaaaaлко по високи от вкъщи, но за сметка на това в Паунди .

Влизаме и заформяме опашката за тегленето, днес е малко по дълга от обикновенно. Мисля че
бяхме около 50 човека. По принцип има зададен график кой ден къде се съзтезаваме. Да
речем в събота сме само на Голд Лейк, а в неделя сме на Мидъл и единият бряг на Синдикат.
Следващата седмица може в Събота да сме всички на Синдикат а в неделя да сме на Мидъл и
Голд. Спорта идва на първомясто, важното е да се риболува, да се вземе участие в мача. Ако
не успееш да спечелиш всички казват едно и също :
„Тhere is always next time mate ! “
Дори и ситемата за разпределяне на pools(събраните пари) е различна от континентална Европа. Пари получават поне 6-7 човека във мача . Дори едно съзтезание може да е разделено на 7-8 секций или дори няколко отделни мача през зимата. Само и само да е угодно на всички. Секцийте са съставени от подбрани пегове, който са следени в продължение на години как риболуват. В някой е всеки пег-човек, в други има дупки, може да ти се падне празно място и от ляво и от дясно.На на голям и важен мач всеки пег е вътре. Накрая на мача 1-ви става този с най-голямо тегло, след него вторият с най-голямо тегло, след него третият с най-голямо тегло.След като победителите се изкарат от уравнението, резултата на всяка секция се преглежда и риболовеца с най-голямо тегло става section winner. Накрая на мача ако сме били 40 човека и сме се съзтезавали във 5 секций, пари взимат 1-ви, 2-ри, 3-ти, и 5 section winners. Всички са доволни !

Тука малко лирично отклонение за съзтезанието на канала.
За г-н Ивайло Христов глупости недейте да мислите и да пишете. Тоя човек не малко пъти ви е показал че мисли за спортният риболов, отделя време и пари само и само да ви направи по 1-2 турнира на година, качествени при това ! Като е решил съдията така е направил класирането.Не стига че е имало съдия на всеки сектор, ами пак сте недоволни ! И тук на много места се използва този начин за подрежднане , дори и аз преди да замина за чужбина , така правихме крйното класиране на Айтоския Опън.Всички първи в секторите си поделят първите места, след тях идват вторите, и после третите. Аз се радвам че има някой да организира нещо такова и шапка му свалям на човека !

Правим опашката за тегленето. Явно поради показалото се слънце всички са нещо развълнувани и превъзбудени. Като казвам превъзбудени , имам предвид че, да си стягаш бузите на задника за да не получиш ректален дискомфорт причинен от пръст или направо цяла ръка си е много добра идея !
Освен това ако имате шапка на главата си, по-добре да я свалите и да я държите в ръка, защото Дейв (двуметров ,26 годишен англичанин, със ръкави татуировки на двете ръце, събиращи се на плешките) ще ви я вземе.След това без видимо усилие ще се протегне нагоре и с лек подскок ще я постави върху гредите на тавана. 3 и ½ метра по моя скромна преценка.
Но това не е края.
После ще се провикне :
„ Мааааарк !“
И от някъде ще искочи тоя гологлавия дето се разхожда сутрин около езерата с Батю.
Марк е 5 feet по английският стандарт или 1.50 м по нашия.
Ще му каже :
„Маркиии, свали шапката!“
50 човека ще започнат да се смеят по най-бруталния начин ,който някога сте чували, а Марки ще скочи на бой на Дейв.
Забавно е сутрин на тегленето,признавам !
На Джон му се надува главата по-някое време , скастря децата и почваме да теглим.Може би съм 10-ти.Идва моя ред , бъркам хващам едно пулче, ама нещ не ме изкефя, пускам го и хващам другото до него. Леееееекичко го изваждам и виждам че съм изтеглил :



Имааааа - нямааа, не съм бил там от миналата седмица.
Както и да е, днес положението не е на литър кръв и метър кожа. Днес е ред за малко “intelligence” , дет се вика.
Схемата е ясна.
Изнасям се много бързо преди всички останали, спирам колата до 94, разтоварвам си багажа на тревата и разкарвам колата от пътя, оставяйки я на междинният паркинг. Приготвям се сравнително бързо. Опъвам метод, бомб, щека (за какво ли ми е, ама нека се види че има)опъвам живарниците на тревата(на Голд Вали живарниците се поставят във водата 15 минути преди старта на мача,през останалото време трябва да са разпънати и да съхнат до пега ти) и отмервам 2мм пелети колкото за днес. Приготвям кутиите и май съм готов…..
Оставям си пега и тръгвам да огледам наоколо.
Съседа ми в ляво е оня пич дето обясняваше за щеките сутринта преди тегленето.Правя една снимка да не му забравя името,



И същевременно се радвам колко е яко да ти го има написано името някъде, много по лесно може да осъществиш контакт със всички около теб, а обръщението по име, кара всеки човек да се чувства специален.
Пробвайте някой ден.
В ляво от G започва да разтоварва татуирания Дейв. Продължавам си обиколката около езерото. Навсякъде кипи живот, всички се приготвят за мача.










Не след дълго стигам до един интересен участник, този път даже няма 1.50 метра, освен това е ходещ каталог на Мавър и на всичкото отгоре е довел и жена си.




За краткото време в което погледите ни се засичат решавам че и него го познавам от някъде.Ама после размислям и решавам че много почна да ми става да познавам всички.
Връщам се на мястото си и виждам как G си приготвя нещата и му се залепям като конска муха. Разказвам му сълзливата си история, как незнам от коя страна се държи фидера и че аз досега като сондирам дъното, ако е под 3 метра дълбоко, директно се прибирам у нас. G, съкратено от Giovanni Barbato , проявява разбиране и ми показва как си приготвя пелетите за метода. Как си прави bomb-rod, колко му е дълъг косъма, и как закача царевицата.Освен това казва ако има нещо друго да го питам. Готин тип.
Идва ред на Дейв.
Процедурата е ясна.
Пелетите така.Царевицата така.Грамажа на оловото така.Тий багчето така, обаче него повече го кефило пелет конусчето, прави ми бързо показно, след което допълва.......да, ако има нещо друго да питам !
През оставащия половин час навестявам магазина и си купувам всичко което съм видял днес а нямам.
Идва време за старта. Със пръст на влакното съм и 1 секунда след него вече си натягам върха.Свършвам тази си работа и както всеки себеуважаващ се риболовец се завъртам на страни и започвам да гледам какво се случва около мен.Все пак днес е „intelligence day” !
G влиза на 14.5м изсипва една купа и излиза. Взима бомб и мята до въжето.
Дейв започва направо на бомб, с пелет конус на повода и царевица за стръв. На дясно от мен езерото се стеснява и нареждането е много по рехаво, съседа си не го виждам добре, но му виждам въдицата.

Равносметката от първите 30 минути при мен е че :
Първо: гробно тихо е.
Второ : дори лайнер байт е илюзорно понятие
Трето : скоро няма да стане по-добре , щото съседа ми от дясно още е капо, както и двамата отсреща.
Четвърто : Дейв и G вече имат по един шаран, както и двамата срещу тях.


Две мой презамятания по късно и час от както мача е започнал, нищо не се е променило освен че D & G вече имат по две риби, също както и момчетата срещу тях.

Резултата от втория е че и двамата имат по 5 риби, също както и хората срещу тях, а аз и съседа в дясно сме с по 1.

През третия час настъпва малка промяна , рибата явно се изтегля от другата страна на въжето, Долче и Габана секват, опонентите им от другата страна на езерото започват да довят даже по често. Dave влиза на 14.5м където също изсипва една купа и продължава да лови на бомб.
Проверявам съседа си от дясно и го заварвам да ръси с купата и той.
Съседите ми до края на третия час си чакат на бомб, и в началото на четвъртия, като по команда,почти едновременно три Аиритита щръкват от двете ми страни.



Дължината е 14.5 м, марката е Дайва, мястото е Голд Вали, този който не лови е Милен





На щеките си и тримата започват да обират скимери по 500-700 грама, като инцидентно закачат и по някой шаран. Хубавците отсреща просължават да си ловят на дъното и средно на всеки 15 до 20 минути инкасират риба. Всички други са зрители.
Какво става по другите езера не виждам добре. Но горе долу съм изтеглил точното място . От тук прекрасно виждам кой, какво и как. Бавно си водя умствени записки.
Съседа ми от дясно закача шаран на щеката. Вади го може би 10 минути. Рибата е около 3 килограма. Прещраква ми лампичка. След шарана, до края на мача нашия изсъхва. Не му кълве никаква друга риба.
При Долче и Габана нещата са малко по различни, ловят риба за риба,като на всеки 5-6 скимърса , отчитат шаран. И те ги вадят бавно.
Едва изчаквам сигнала за край и направо отивам при G, който все още се бори с последният си закачен шарана. В Англия имаш 15 минути след сигнала да си извадиш рибата.
Криво-ляво на петата минута го кепчосва и го пуска в живарника.
„Нали каза да питам ?“
“В началото на мача заханих на 14.5 метра с една 1/5 пот 2мм пелети.После лових на бомб със зърно царевица докато имаше риба пред мен.Последните два часа започнах да проверявам събрала ли се е риба на щеката. Лових със тежка плувка 0.4 грама, такъма е цяла линия 0.12, кука No.16 със експандер пелета. „
„Не е ли много тънко 0.12 за тези риби ?“ – питам го аз.
„Doesn’t matter mate. As long the gear is balanced, it’s fine ! “
Питам го как ще ми дефинира балансиран такъм и той ми казва че , тънкото влакно съчетава с синьо хидро на дайва и това му дава възможност да лови едри риби с финна линия.Оглеждам такъма, утежнил го е с 6 или 8 стотз рзположени на два сантиметра разстояние един от друг и на 15 санта от куката.

При Дейв виждам същото, никаква разлика ” 3 pounds line mate and make sure you are fishing dead depth !”.

От там бягам да видя и третия, дето му виждах щеката само от дясно и тоя път вече се фащам за главата. Сутринта съм сигурен че Марк като му се подиграваха , да свали шапката беше 1.5 м, после като се разхождах оня , каталога на Мавър беше 1.40 метра, ама тоя ся пред мен ся е не повече от 1.20 !!!!

Спирам за момент, незнаейки как да подходя към ситуацията , помислям малко и ми светва !!!

Оглеждам се наоколо за Гандалф ? Няма го! Търся Арагорн, и той нещо липсва? Извиквам и на Фродо ......обаче и той се скатава. Все още не съм убеден че не бях в сцена от Хобитът!!!
Решавам просто да се запозная с него и по името ше решаваме в коя приказка съм.
Здрасти , аз съм Милен, бля-бля-бля, бля – бля !
Здрасти аз съм Марк!

ШАХ !

От днес видя ли някой дребосък в Англия, директно му подвиквам :
“Mark, move away please ! “ и си продължавам , решавам на ум и подемам разговора.

Оказва се много забавен тип, много подробен и поучителен.
От него научавам същото,малко храна в началото.Лека плувка, тънко влакно, мек ластик ,balanced tackle ,но освен това го питам и какво е експандер пелета, получавам задоволителен отговор и дори демонстрация.
Изважда си помпата за пелети, пълния с вода , пуска няколко вътре, помпи, изцежда.Оставя ги да се наикснат.
Показва ми такъма си. 0.12/0.10 ,малка плувка, отежнение от Stotz, No. 18 кука, със синьо хидро през топ 3 и сайд пула бънг. След като го оглеждам внимателно, малкият го взима, удря му два зъба, прибира си плувката и утежнението и осталото хвърля в торбата която е за коша. Казва ми че не рискува да сложи един и същ такъм два пъти. За следващият път ще ползва нов.
Благодаря му, отново получавам “Any time , mate!” за отговор и го оставям да опакова.

Събирам си багажа, без никакво бързане , изчаквам да си претеглят рибата




И да започнат да си заминават.
Когато намаля трфика на натоварени колички , тихичко отивам от другата страна. Риболовците който ловиха цял ден срещу D&G са били на пегове с номера 76 и 77.
Значи искам да изтегля 76, 77 , 96 или 97 утре.

Минавам през клубхауса да видя за какво става въпрос. Джон тъкмо попълва таблото.От него виждам че Батко Уил спечелил мача от другото езеро от пег 116 ,Giovanni става втори , а Dave става section winner. Разликата в теглото на D&G и двамата на отсрещните пегове е в порядъка на 4-5 паунда, като всички са горе долу на косъм. Всички победители влизат в рамките на 65-75 паунда тегло.
Благодаря на момчетата за съветите и се ориентирам към приключване.
На излизане си купувам пакет експандери и помпа за тях и се прибирам у нас.
Исках да е на Рингърс, щото е мнго манЯшка, лек. Ама нямаше на харабия !
Взех си помпа на Шекспир (която след като се прибрах у нас и проверих в нета, открих че може да е на Мавър, Сенсас и поне още 3-4 различни марки, зависи от кой магазин я купуваш и кой е слагал лепенките) , проверих и за синьо хидро, ама нямаше и си набих камшика. Имах още малко работа да свърша, преди да се е стъмнило и бързах към къщи. Все пак утре беше големият ден и трябваше да съм подготвен .


To be Continued….

Една продукция на продуцентска къща 13meters.co.uk
Не забравяйте да лайкнете и http://www.facebook.com/13meters където има по нещо за всеки и се опитвам да публикувам всеки ден![/quote]

[naskobo]

Помислих си, че Бербатов е станал рибар

[nikolaiiliew]

Супер репортаж!

[patrona86]

Част незнам вече коя:

Maver Match This



Прибирам се в къщи.
По точно прибирам се в гаржа.
Изваждам подред нещата от багажника едно по едно и преди да ги сложа в гаража ги разхвърлям и подреждам наново. Сака минава от анархия към пълен ред. После идва ред на платформата, всяко чекмедже е изпразнено, изтупано и пренаредено. Всички такъми биват подредени по сечение на влакната, като тези, които ще използвам утре, минават най-отгоре. Вадя фидерите, оглеждам се набързо и решавам, че скоро ще е достатъчно тъмно, за да свърша подената си простотия. Започвам приготовленията и за нея, а те са :
- Изсипвам едно шише вода в кофата
- Добавям стабилно веро
- Пускам шпулите вътре да се понакиснат
- Приготвям си гъбичка
Докато свършва това съвсем притъмнява и съм готов да действам. Леко на пръсти бягам до входната врата, закачам края на влакното за дръжката и се връщам 40 метра назад до гаража. Слагам шпулата на макарата и с лявата ръка започвам да навивам и да вървя към входа , а с дясната държа пръчката и гъбичката с веро за да измия влакното за по сигурно. Повтарям това и с втората шпула и съм почти готов. За по-сигурно махам по 2 метра от края на влакната. Превързвам всички възли на ново, слагам нови вирбели прибирам фидерите готови за утре. Правя бърз преглед на щеката, всичко е наред. Не успях да си взема синьо хидро и решавам че ще рискувам с латекс, 1.06мм Веспе. Приготвям и това. Подреждам всико по азбучен ред до вратата, дори и в случай че се успа да се забавя само една минута.

Най- накрая се прибирам у нас.
Кратка баня, после ракия с бира и в леглото. Студът уморява доста, а в комбинация с хронично не ловене на риба направо трупясва!
Не си спомям дали имах проблеми със съня през тази вечер, но помня че още по веднъж прегледах всички основополагащи клипчета на всичките ми гурута за да успея да си направя тактиката. След час очите ми започват да се затварят докато Winning Pegs си върви на лаптопа. Просто леко го отмествам настрани, оставям го да си работи ( чувал съм, че ако имаш да учиш и си сложиш учебника под възглавницата, на другия ден си знаеш всичко) и се пренасям в страната на Феята на Зъбките.






....







Събуждам се 15 минути преди алармата. Изключвам я за да не се мъчи горката, а и за да не скандализира всички вкъщи + съседите. Измъквам се от леглото и отивам да си направя чай от лайка, защото както знаете тя успокоява нервите, а тука без рецепта Лексотан не мога да си взема . Идва ред на свещенните утринни ритуали, придружени от още 3-4 чаши чай и накрая съм готов. В 7:30 изпълзявам към гаража и преминавам към сутрешната проверка. Въпреки че снощи съм приготвил всичко, днес го проверям още веднъж. Вадя всичко едно по едно, убеждавам се, че е наред и го връщм на мястото му.
Пелети – тук!
Захранка – тук!
Царевица – тук!
Червеи – тук!
Въдици – тук!
Тактика - Едно към Гьотере!
Значи всичко е тук!

Ами аз май съм готов.


Изкарвам машината, пригодена специално за риболов, наречена още Нисан Микра и я спирам до вратата на гаража. Махам седалките и започвам да товаря багажа, вече съм натрупал опит и доста рутина, отнема ми само две минути, след което поемам по пътя на славата !

Пристигам в 8:15 (прилично рано според мен), но заварвам паркинга на 100% пълен. Влизам, првя едно кръгче, обаче места няма. Правя второ и решавам да спра възможно най-близо до входа. Все пак тактиката за днес започва още от тук. Трябва да мога да изляза възможно най-бързо, за да имам време, все пак ще има поне 80 коли, искащи да излязат едновременно, а всяка секунда е ценна!
Виждам два буса, спрели на три паркоместа до вратата и директно спирам до тях. Гася фаровете, после и двигателя и си поемам дъх.

Аз съм машина, човече и отивам да газя!
Аз съм машина, човече и отивам да газя!
(Ама и сам не си вярвам ! )

Дърпам дръжката и отварям вратата, обаче и бусът до мен си отваря голямата плъзгащата странична врата и аз решавам да изчакам да минат хората първо. Все пак сме в джентълменска държава и аз като натрапник Българин даже трябва да се съобразявам два пъти повече. Врата сe отваря до край и от вътре изскача гологлав и ухилен Стив Мейо (Steve Mayo)
- „Cheers Mate!” - и ми показва един голям палец.



„Баси кефа копеле!“ -Още не съм си го помислил и той нещо се обръща и извиква, след което другата странична врата на буса се отваря и зад него цъфва Калъм Дикс (Callum Dicks).
Двамата започват да си говорят и да ровят нещо из багажа си, а аз използвам възможността да огледам буса им.
От пода на буса има излизащи нагоре дървени 50см греди, върху които е поставен втори МДФ под. В така получения първи етаж се събират всички калъфи с щеки и макари и нищо по никакъв начин не може да удари оборудването. Върху МДФ-а са наредени платформи, кашони , сакове, кофи и въобще всичко, което може да ви дойде на акъла.
Погледът ми се връща обратно на тях и виждам, че най-накрая намират това, което търсят, купа със вердевас.
Калъм се обръща и извиква нещо към втория паркиран бус и започва да изсипва водата на вердеваса и след не повече от 20 секунди зад него цъфва Дес Шип (Des Shipp), протягайки кутия напред ,в която получава щедра топка от червеното злато.


„Ей ся си е*а майката, копеле! Ама аз верно съм много тъп ? Въобще за какво трябваше да си купувам билет ? Гледай кои са тука, хората, на които до снощи гледах клипчетата! Много си тъп, Миленеееееее ! Още не си слязъл от колата дори.........Ше спечелиш, на баба си шортите ше спечелиш !!!“

Сериозно обмислям възможността да се прибирам у нас!
Обмислям я и решавам, че ако съм видял толкова много от големите, без да сляза от колата, ако направя тигел до 15 минути най-вероятно ще успея да видя всеки който е някой в спортния риболов.
В крайна сметка любопитството надделява над страха и слизам от колата.
Запътвам се към клъб-хауса и отвън виждам да пуши татуирания Дейв (D) и до него да разказва вицове най-малкия Марк от вчера (тоя, дето ми показа как се правят експандери), поздравявам ги, казват ми здрасти и те.
Влизам вътре и отивам при Джон, показвам му билета, слага ме в списъка, обяснява ми, че събират на място по още 25 кинта, за да могат накрая да раздадът още малко пари за допълнителен стимул на секциите и на първи, втори, трети. Казва ми, че теглим точно в девет и да не закъснявам. Обръщам се и пускам един бърз поглед наоколо и виждам Батко Уил, седнал в ъгъла с ниския гологлав, до тях едно младо високо момче и на съседното сепаре Майкъл Бъклаудър (Мichael Buchwalder).
Решавам да изляза при Дейв и Марк за да не спичам повече, тъкмо мога да получа някой съвет. Тръгвам към входа, излизам в коридора и там се разминавам с Анди Пауър (Andy Power).
Подминавайки го започвам да си мисля кое е по-правилното, че съм много оптимист или че съм много глупав. Самочувствието ми е в гащите и устремено слиза към петите. Очаквам до пет минути да падне в някоя локва през дупката на лявата ми обувка. Чувствам се много зле и треперя от вълнение.
Излизам навън и пиша на баща ми, пожелавам му ЧРД и му обяснявам каква е хавата, при което той, явно познаващ си стоката, ми казва, че няма нужда да съм толкова нас*ан (как разбира само като му пиша незнам) и че това е голям ден за мен и голяма възможност.
Казва ми, че всеки е с късмета си, да не се плаша толкова лесно, какво като всички батки са там и аз имам въдица и аз съм знаел от къде се държи.

Замислям се и установявам, че не само съм наакан, мен ми се реве. Почти пускам зълзичка от безпомощен яд.
Казва ми, че освен това риболува от доста дълго време и все още не познава никой, който да е стигнал там, където съм в момента, така че да не ми пука и да отивам да си прая кефа и да не забравям да преписвам бързо от батките.

Добре, спокойно, спокойноооооо! Леко по-леко слизам на земята, говоря си с Дейв и Марк, питам ги за методи и тактики, те както обикновенно всичко ми казват, малко се успокоявам и започвам сериозно да мисля за предстоящото съзтезание.
Значи :
- ще теглим 80 човека, ще отнеме доста време, трябва да тегля рано, за да имам време да се подготвя
- решавам в 9 без 20 да се наредя и да си чакам реда
- след като изтегля, веднага тръгвам да разтоваря
- приготвям се възможно най-бързо и отивам да обиколя всички, които познавам за съвет как да ловя от пега, който ще изтегля
- и да не забравя да видя как са приготвени всички батки и да си направя същите схеми и аз

В девет без двайсе влизам за кафе и направо си оставам подпрян на плота за да съм най отпреде на опашката.Малко по малко около мен се събират още хора, явно има и други тарикати. Около 9 без 10 вече съм 5-ти на опашката, а в 9 без 5 съм може би 10-ти .
Явно отиваме към схемата с нахалство към прогрес!
Минавам на вълна Бай Ганьо и решавам, че сам да съм в автобуса, пак ще се бутам!
Така успявам да си запзя 10-тото място до 9 часа, когато Джон извиква и всички започват да се събират.
Скоро 80 човека са струпани пред бара и той прави бързо разяснение на правилата за деня и организацията. Кой, къде и как да спира, в колко почваме, в колко спираме и всякакви малки подробности.
Има ли въпроси?
Няма!
Ми летс ту дъ го !

Започва се тегленето, радостни възгласи и крясъци, подигравки и вълни от недоволство в зависимост кой какво е изтеглил. Ако е някой можещ и тегли Флайър( пег на който винаги има риба) следва вълна от недовоство, а ко е някой кротък и тегли добре му се радват.
Моя ред бавно, но сигурно наближава. Правя последни усилия и изключвам всичкият този шум около себе си. Оставям в главата си само важното за деня, бъди спокоен, тегли и отивай да разпъваш , бъди спокоен, тегли, спокоен,тегли.....
Като насън идва моя ред, бъркам в торбата на мечтите и хващам дървен пул, бавно го вадя и го слгам пред Джон.































Вадя си телефона и си снимам пега да не му забавя номера, Джон ме пита знаеш ли къде е, казвам му не, той ми обяснява спри колата в далечният край на Мидъл Лейк и се върни пеша по дигата между Голд и Мидъл.Пада се седми-осми пег по-ред.
Излизам, качвам се в колата, паля и тръгвам. Минавам около езерата и в един момент си спомням !!!

Абе тъпън как да не знаеш къде е 76 бе !!!! Нали 37 свещи пали там да изтеглиш!
Внезапно установявам, че досега само съм си мислел, че ми треперят ръцете. Получавам обилна доза адреналин и прости неща като десен завой ми идват много трудни !
Спирам колата и започвам да свалям багажа парче по парче. Искам да нося по две неща наведнъж, ама ми е трудно. Затова тръгвам само с чохъла. Отивам на 76 и го оставям на цимента. Отварям си снимката на телефона.
Да, 76 е. Няма грешка.
Спирам и оглеждам, около 25-30 метра до въжето, няма лед.
Връщам се до колата , взимам всичко останало и го занасям до пега.
Потавям стола, гребените, тавите всичко подред. Изваждам двете си Drennan Red Carp Feeder Rods . На фидера, с който ще ловя на бомб, поставям едно 2/3 oz олово и с второто замятане заклипвам на 10 см от въжето. Метода който съм постави лснощи е ½ оz няма да го сменям, ще ловя с него. Заклипвам го също до въжето доста бързо. Приготвям щеката като изваждам два топсета .На единия монтирам линия 0.18/0.16 с плувка 0.6 и черно хидро, а на другия слагам 0.14/0.12 с плувка 0.4 и ластик 1.06 латекс.
Дълбочината идва около 1.3 м, натройвам ги да драскат по дъното.
Приготвям кепа, кпинга, вадя стръвта на таблата, намокрям 200 грама захранка, приготвям си резервни поводи и стотз и съм почти готов. Едва сега си позволявам да се огледам наоколо.
В дясно от мен се приготвя някакво лице с розов Рив, а точно зад мен е Калъм Дикс. Тръгвам на обиколка, на пет места от мен намирам един от поляците, с който ловим заедно и той ми казва, че съм теглил добре и да внимавам в картинката. Оттам отивам на любимият си пег 94, на който днес се е паднал татуирания Дейв. Правя си няколко бързи консултации, разменяме по едно пожелание и се връщам на мястото си. Сварвам Стив и Калъм нещо да си бъбрят за тактикатa и решавам да се запозная с тях. Бодро си пристъпвам, представям им се и ги заговарям. Оказват се много готини типове, ведри, позитивни и с охота се съгласяват да позират за снимка, която да кача един ден в някой риболовен форум.



Пожелават ми успех се пръскаме. Връщам се на стола си и се заемам с пелетите. Сипвам един пръст 2мм пелети на дъното на една кутия и ги заливам с вода от водоема. Изчаквам ги да се намокрят за 30секунди до 1 минута, след което им отцеждам водата, слагам капака и ги оставям обърнати с дъното нагоре върху скарата на платформата. Ръсвам още малко вода на захранката и си преминавам към плана за риболов. Решавам, че започвам с къпинга, ръсвам 1/5 чашка пелети на щеката и влизам на бомб със едно зърно царевица. Ще прехвърлям на всеки 4-5 минути на половин- един метър от предишното място в опит да намеря рибата и ако я няма никаква, ще мина метод с твърда пелета, за да мога да ловя поне скимърси. Отварям си една кутия с царевица, изваждам 3-4 повода от класьора и им нанизвам по едно зърно, слагам им стопери и ги връщам обратно в сока за да са свежи и меки, като им дойде времето и съм готов.
Сигналът за старта ме заварва с подаден къпинг и след 10 секунди вече си изсипвам пелетите. Суркам щеката по ролера, разглобявам, навеждам се надясно да оставя къпинга и виждам неприятна гледка:




Докато замятам зърното царевица си викам, що пък да е неприятна и пред мен ще има риба!
Хвърлям и чакам.
Нищо не се случва първите две минути и поглеждам към Пинко Розовата Пантера, който тъкмо си кепчосва първата риба, шаранче мааалко над 5 кила.
Изчаквам още три - няма индикации.
Прехвърлям 1 метър надясно и пак 5 минути заварка.
Поглеждам Пинко:


Той е дошъл за риба човекът, не на съзтезание по кастинг!
Прехвърлям още един метър по надясно.
Пинко вади и тази си риба и си слага парче месо на куката, след което хвърля за риба номер три. Която почти незабавно е факт.
Докато е улисан с ваденето прехвърлям надясно към него, колкото позволява цялото ми благоприличие, че и дори 1 метър още по надясно и оставям стръвта там за повече от 15 минути, но само ми става ясно колко тясно е събрана рибата пред него. Започвам да си изследвам възможностите и наляво, но на края на първия час съм си все още капо. Изваждам метода и го хвърлям пред себе си.
30 минути по-късно го прибирам, без да имам дори лайнер и преминвам към системата две бели червейчета. Закачам ги на леката линия на щеката и влизам на петното. Отпускам последните 30 сантиметра много бавно и почти веднага плувката изчезва.
Засичам!
И хващам дъното.
8 секунди по късно дъното тръгва надясно, бавно и плавно.
Навирам върха на щеката под водата и чакам. Усещам как ластика излиза целия, започва да се огъва щеката, вече и ръцете ми чувстват как товарният влак иска да я вземе, но за съжаление днес е или аз, или той!
Естествено накрая излиза, че е той. Вадя си такъма с всичко по него, дори и кука.
Сменям топ сет и влизам пак, обаче след дъжд качулка!
Следа от риба повече няма и след половин час минавам пак на бомб.
Два часа от началото и все още съм капо, Пинко все още лови, много по бавно от първите му три риби, но от време на време все пак улавя по нещо. Всички останали гледаме.
Гледаме и не вярваме на ушите си. Върха ми подскочи, след малко пак и премина в плавна дъга. Засичам и о радост небесна! На път съм да счупя каръка, защото отсреща има нещооо !! Навивам го и скоро съм очи в очи с шаране от порядъка на 1.5 кг. Пускам го в живарника, слагам кука с нов кукуриз и обратно вътре. Започват почуквания, подръпвания, подпипвания и всякакви други късащи нервите неща. От време на време получавам и хубави сгъвания, които засичам, но нещо не е както трябва и не успявам да улавям рибите. Решавам, че са лайнери и започвам да издърпвам стръвта с по 50 см по-близко от клипса, но с това активността само секва. Връщам се пак на старата дистанция и върха заиграва веднага, не стои неподвижен повече от 5 секунди. Започвам да засичам на всеки три минути, като 80% са празни опити. През следващия час засичам поне 20 пъти и успявам да уловя 4 риби. Няма никаква закономерност в кълването, една от рибите закачам докато вадя да прехвърлям, втората на нещо като кълване, което никой нормален риболовец не би засякъл. Третата на нормален павен мах, а четвъртата на пипане като от дребна риба.
Не успявам да разбера какво става пред мен. Знам че има риба. Много риба! Пинко вече нацяло е спрял да лови и аз съм човека. Обаче ако продължавам да се излагам така, няма да стигна до никъде. Правя още 2-3 празни курса напред-назад и хвърлям метода. Разчитам на факта, че на метод фидер рибата се самозасича и няма да губя време в празни засечки. И това до някъде, ако може да ми помогне да разбера какво се случва, още по добре!
Обичайната активност веднага спада, върха си стои прав около 5 минути, все едно съм хвърлил на поляната и изведнъж си тръгва бавно. Засичам и към мен пътува:





































Опаа, Сори, грешна папка !


Повтарям упражнението и се случва :



























Ей не ги оправих тея папки, ей !

Фалшивите кълванета липсват, обаче през 10-тина минути имам по еднo истинско с риба идваща към кепа ми.
Явно минавам в добро темпо, защото Пинко ме пита“Колко имаш ?“
Отговарям му, че незнам. Той ме пита „ Е приблизително колко риба имаш, не знаеш ли?“
Пак му отговарям отрицателно и продължавам да ловя.
Започвам да си мисля какво ли става пред мен и единственото, което ми идва на акъла е, че с бомб-а съм заклипил много близо до някой клон и 40 сантиметровия повод пада някъде между клоните.Шараните може би са наблъскани вътре и като мърдат клона, той ми мъда повода и аз засичам като луд, а с метода ловя някъде по периферията му и фалшивите кълванета липсват?
Както и да е, схемата работи и аз продължавам да ловя като вече виждам и колегата от ляво запoчва да се включва в играта. Рибатa му е дошла на щеката и редува скимърси и шарани, като няма празно пускане. Единственото което ме радва е че със синьото хидро му трябват по 10 минути да си изкара рибата и не е особенно ефективен.
В един момент вече започвам да гледам как лови и си чакам поредната риба с ръка на дръжката, ако почне много да подскача фидера понапъвам и вадя следващият шаран. Всички риби са дребни, с тегло около 1.5-2 кг и се чудя дали съм минал Пинко, все пак първите му риби имаха кръстоска с големи бели акули и ми трябват по 4 от мойте за една от неговите!

Остава час до края на мача и съседът отляво е набрал скорост и вече пращи шаран след шаран на щеката. Размерът започва видимо да расте, обаче с него расте и процентът на откачени риби. Успява да ги закача, да ги държи по 5-6 минути и те му се откачат една след друга. На метода имам 100% успеваемост и решавам за нищо на света да не влизам на щека, а да си ловя както до момента.

В 15:15 улавям една риба, презамятам, но следващото кълване е чак в 15:45, което също реализирам и ми остават всичко на всичко 10 минути риболов. Правя си един мераклийски натъпкан метод и го запращам в епицентъра на селската касапница. Решавам наум, че ще си хвана още една риба преди края на мача и после квото е рекъл Господ.
Естествено като по поръчка 3 минути преди края последния шаран за днес тръгва към кепа и бива кепчосан професионално от 3-я път . Докато го откачам, прозвучава и последният съдийски сигнал, драги зрители и настъпва краят на тази футболна драма!
Станахте свидетели най – оспорваното дерби в историята на Острова, между Неможещия Миленчо и Пинко Розовата Пантера!
Ето насам идват и журналистите....ъъъ колегите риболовци исках да кажа и ми задават отново актуалният въпрос за деня : „Колко имаш ?“
За четвърти път им отговарям, че не знам, просто ловя и пускам рибата в живарника и за четвърти път ме изглеждат недоверчиво и не знаят какво да ми кажат. Оставям ги да се чудят и отивам при Пинко, за да видя как е лови преди да си скрие следите и да му сваля анамнезата.
Лий (така се казва Пинко) е ловил на бомб, с 8 мм парче месо.Имал е добри два часа, след което рибата се мести към мен и той направо си изсъхва. Щека въобще не беше опъвал.
Връщам се на мястото си и започвам да опаковам багажа.Искам да идва кантара и да си чувам присъдата. Не след дълго молбата ми явно е чута от шефа горе и кантарджиите идват. Само че пак не съм разбрал, щото както идват, така и си заминават към другия край на секцията, защото почвали от големия към малкия номер, листът им почвал от 84, а аз съм бил 76, така че имало време.
Малко по малко прибирам всичко и го пренасям към колата. Накрая се връщам на пега си, почти с тях и изключително много им помагам в тегленето на Лий. Което заковава кантара на 64-6-0.
Идва моя ред и ме питат имам ли повече от него? За шести път им казвам че не знам и те ми викат: ми как ходиш на мачове, като незнаеш колко риба имаш? Като не знаеш колко имаш, как разбираш за кое място се бориш?
Ами и това не знам, ай да теглим вече, защото почва да ми омръзва нещо тая игра !
Изтупвам живарниците и кантара вика :
60-10-0
Теглят и колегата в ляво , който слага 43-0-0
Според списъка им :



Оставам втори в тази секция, резултат от който незнам да почвам да се радвам ли да плача ли ?
За пръв път на голям мач, правя и тегло и оставам на 3 паунда и 6 унции от първия. Хем ми е много яко, хем мега много ме е яд. 1 риба ! За една риба ! Пращам снимката на баща ми и му викам Честит Рожден Ден втори път .
И от там отивам при Джони в къщата да видя какво става там. Сварвам го да пише още таблото и отивам до магазина и да видя другите какво са направили. Изгубвам там още 10 минути и като се връщам, Джон тъкмо започва награждаването.
“Let’s start with the section winners. In section one Callum Dicks!”
Разнасят се възгласи на одобрение , той излиза от тълпата и си взема плика, всички му се радват и го поздравяват.
„Section number two : David Coulter!”
Пак викат и пляскат и човекът излиза и си взема плика под викове на одобрение и се връща на мястото си.
“Section number three: Milen Petrov!”
Никой не вика и не пляска, всички вдигат вежди и се оглеждат да го видят кой е тоя, дето никой не го е чувал и не го познава и се споглеждат един друг, абе ,кой тоя ?
Излизам и си взимам плика, при което татуираният Дейв и най-малкият Марк почват да свирят и да ми пляскат и да ми се радват и даже получавам hand shake and hug!
След мен минават още трима и четвъртият, който получава плик за секция е Уилям Райзън. Пляскам му на човека, ама и започвам да се смея. В една стая съм с Уилям Райзън и на мен ми дадоха същия плик като на него !
Мишок такъв !
Решавам че ще му дам един два урока като порасне.

(Готварски, вие какви си помислихте?)

За да ми е още по яко, следващата секция отива при Анди Пауър.
Я да видим сега ...Калъм Дикс,Милен Петров, Уилям Рейзън и Анди Пауър. Чудно ми звучи като за имената от бъдещия национален отбор на Англия !

Идва ред за БАТКИТЕ, трети става Пинко, втори се нарежда някой си Стийв Сандърс , пък първи става Марк Годард, плешото, дето се разхожда сутрин с Батко ми Уилям.
След награждаването като с магическа пръчка всички изчезват и в залата оставаме десетина човека. В последствие разбирам, че сме всички местни. Аз оставам, защото искам да обърна внимание на таблото, а другите за по бира. Докато го разглеждам



Забелязвам че секцията ми е малко по различна от списъка за теглене и аз съм бил последен съзтезател, а Пинко е в другата, но все пак се намерил някой да хване малко повече риба и пак съм секшън уинър в нея.
Докато умувам, телефона на бара звъни и Джон вдига:
„Хей, Малкълм! Да, тъкмо свършихме.Да. Чакай. Първи е Марк Годард 78-10-0, втори е Стийв Сандърс 67-12-0 , трети е Лий Карвър 64-6-0. Да, British Pole Championship qualifiers? Уил, я погледни и ми кажи кой ще са следващите двама за Pole Championship ?”
Батко става и почва да чете:
“Четвърти ще е..... Andy Power и пети ще е....…….Milen Petrov?????”
Получавам поглед от разгонен бик и отива и си сяда пак на мястото .
“Чакай малко Милен.”- ми казва Джон и продължава разговора.
Докато чакамн разбирам защо ме е погледнал така любовно синът му, човек да не му сложи 20 паунда на главата !



Лирично отклонение:
В този момент две крилца излизат от гърба ми и се извисявам 20 санта над земята!!! Незнам колко от вас са успели, ама аз съм бил Уил Рейзън на негов терен и в собствената му къща и то с 20 паунда!
От днес нататък искам да се обръщате към мен с „боже на риболова“ и да ми издялате статуя на Доганово, а като идвам на аудиенция да ме чакате с червен килим и печено агне!
И нещо там турнир в моя чест да спретнете на 7-ми април всяка година !
Освен това доживотен титуляр в Националния , както и за мен и всички мой деца и внуци !!!



След като си свършва разговора, Джон идва и ми казва че първите пет се класирват за British Pole Championship , което е съзтезание провеждащо се една седмица преди Maver Match This, на същите езера в Бирмингам и в него участие взимат първите 5 от всеки квалификационен кръг, но да не се притеснявам ,ще получа писмо по пощата по късно. И между другото ми казва Браво ,много добре си се справил.


Много ми е готино вече и почвам да си мисля че е време да се прибирам у нас и да се кича със риболовна слава
По пътя спирам за малко материaл за хвалба,



след което продължавам към къщи и вече си мисля какви ли може да са последиците от ракия с бира и шотове иралнско уиски за гарнитура ?



To be Continued……..


Послепис :
Една продукция на 13meters.co.uk в която не става въпрос за това колко голям риболовец съм аз, а за това Как Се Сбъдват Мечтите и за това как никой не може да определи как ще протече живота ви , освен Вас самите!

[тончо тончев]

Големси колега и то много голем
чакам с нетърпение продължение...
Как Се Сбъдват Мечтите и за това как никой не може да определи как ще протече живота ви , освен Вас самите!