Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[GODzillata]

Зйелето станА убаво, следобеда сдавих една пълна чиния с ута чушка, но т'ва не ми попречи одеве да омаам и един шпикован бут с варени картофи.
За к'во да си пълня корема с пиене, като има ядене?

Я глей КамикЪ и Ицето как ник'ви ги няма след толкова алкохол.

[stonetales]

Георгеееее, Георге:)
Бях решил снощи да почивам. Отидохме до Царево да пазаруваме, в магазина срещнах един познат, жена му взела книжка и сеее.....
Ужас:)
И там си останахме да нощуваме.
Тия - на Годзи - че не пиел....
НЕ вярвай на сълзите в мъжките очи:)




Още в София (а аз си ходя натам винаги с тубата с ракията) всеки, който разбере, че съм там - роднини, познати от морето, приятели - иска да се "видим".
Ами видях ги - почти всички, и теб и много други:)
Падаха ми се по две-три поредни вечери да съм с някой. А сутрин съм си на работа и няма мърдане!
После - чаках два дни и се намотахме в Елисейна, а пък предната вечер с човека за когото работех. Разправяше ми по телефона после, че имал бели петна:)
После на родното ми село, че бих и всепризнатият ми братовчед на табла две поредни игри - надра се като не знам си какво от мъка.
После на Видин - със железната ракия на Марио 68. Годзи Не пиел - Моооляяяя???

После на Русе - първо да видим тъста - на виличката на Дунава. Духаше ужасно студено, ледено течение и се запихме с червено вино още от към 3 часа следобед. После, вече в апартамента - спомням си, че бях бръкнал в "контакта", "сателита" а с другата опипвах аурата на всеки от компанията и им "врачувах", имитирайки гадателките от телевизията. Изпонапикахме се от смях, един даже започна да повръща от хихикането:)
Та го изнесоха жените набързо в тоалетната:)

Какво да ти кажа - толкова настроение и смях насъбрах, че едвам се прибрах от умора
В смисъл - не беше много пиенете през този месец, ала много нагъсто и редовно и буквално си заприлича на Битов алкохолизъм.
Мани, мани.....

Пътя Бяла Слатина - Кнежа е УЖАСЕН!
Избягвайте го.

[GODzillata]

...Годзи Не пиел - Моооляяяя???...

Хех...ти на онова пиене ли му викаш? 1 малка рИкия и 2 малки Биймчета - човек трябва да се радва и на малките неща...

[snegk]

...Годзи Не пиел - Моооляяяя???...

Хех...ти на онова пиене ли му викаш? 1 малка рИкия и 2 малки Биймчета - човек трябва да се радва и на малките неща...

Ха, ха, ти си направо алкохолик бе, бричет

[GODzillata]

Напрегнах се заради КамикЪ, то т'ва ще си ми е за цялата година...'ма как да му откаже човек, той газира ракия след ракия и си рекох да гаврътна и аз нещо, че току виж сме влезнали във фазата "тииииии, (хлъц) мен уважаваш ли мъъъъ?" и да се засегне човека, че не искам да пия с него.

[stonetales]

ААаа, Марио стоически отбраняваше рубежа:)
Не, че се нуждаем от оценки, но аз съм доволен:)

[G.Petkov]

Абе усещам се, че като видя страница от темата без мой пост и се хващам за клавиатурата.
Има някакъв преход, дето ни е задвижил мозъците и ни тегли към приказки, някой път с повод, а често ей така, на олимпийския принцип - да участвам. Има нещо графоманско в мен, не е чак болестно състояние, ама си го има. Понякога е в състояние на покой, понякога се активизира.
И сега съм изпаднал в едно минорно настроение, нищо ми няма иначе, само дето се запих от обяд с компания, която не ми е много на сърце, а трябваше да участвам.
Хем не ми се иска, хем трябва.
И накрая обикновено се питаме - "що ядохме жабетата"!
А отговор няма!
Ама stonetales отпуши тази лавина от приказки. И то с простия въпрос -"На себе си ли служим?"
Аз, лично се старая да е на себе си, но накрая ще видим, че има в моя живот и други желаещи да им служа и на тях, и хич не са малко .

[INCUBUS]

Добър вечер,приятели млади и стари!Завърнах се зад таз домашна лаптопска клавиатура,засега жив пък и ако ли не много здрав,но цокащ любимия ми "статус виталис" - изстудена мастика "Пещера" и изстуден купешки айран.Ам кви бяха тез телефонни екшъни?Много интелигентно и статегически,си бех фърлил личнио телефон и си мишкувах по света със секретния рибарски -едно давено,удряно,напикавано,фърляно,изтървано,май само в гъз незавирано апаратче "Simens ME-75" с нумер,известен сал на съпружеството и на два-три верни приятели,които посред нощ ще дойдат да ме извадят от чревото адово,ако трябва ,напивах се волно,свърших и много работа,за което ми бе изказана служебна благодарност с "потупване по рамото"и като се добрах снощи до известния на Годзи номер на "Нокия"-нския ми апарат,кво да видя: Неколко набирания на съвършенно неизвестен нумер и един на Годзи!!!Ам сега,късно е чадо,за китка или питие!Е,питам аз,вий нечисти сили,защо без нетово предупреждение сте звънели на наше /да са е..м в величеството/?Ми,аз не мога да предвиждам начи на кой кога ш,му ...са припие та да съм насреща официално за "наздравето"!И аз съм наполовина чувяшко същество-и аз имам своите слабости под формата на служебни,лични и други обществени запои и ангажименти.И тази вечер,след един бръз,ма много качествен sex със законната съпруга,седя,комкам се,чета,чудя се и се отдавам на графоманската омая по тази вездесъща тема.Същевременно,се усещам,че ми се ще да клекна по средата на прехода и да наторя благодатно вратовете на бащите и майките му с...откровения.Да им таковам демокрацията,лайнари с лайнари,до просяшка тояга ще докарат голямата част от сънародниците ни.По-добре да си бяхме останали знаете къде,ама няма да развивам този апендикс от темата,щото и без това голяма част от апапите тук сме в някакви депресии и е редно да редим позитивни слова.В тази връзка,утре ще ходя да проверявам / по плана на институцията това се прави всеки месец /областния арест,който се намира на екзотично място - в едно планинско ждрело,където се оплождат бахара и дринджа и слънце не огрява,ама в килиите,наричани благовидно стаи,цари псулютен оптимизъм и бушуват светли надежди за благоприятен изход от процеса...Та,най-оптимистично искам да заявя зверската си преданност към темата на Камика и да обещая пред туй честно събрание,че и в бъдеще ще лея писмена тек след тек ,на който е необходимо,нека е от полза поне за разтуха,а на който не е,здраве да е ,бах тоз часовник,пак кое време станало,пък и чувам един нежен гласец отдясно ми да подвиква:"Пиянгурче,айде лягай си-и-и!".Ще си легна,ама пак за да сънувам заплетени корди,пляскащи рибешки опашки и разни други такива простотии.Лека ви нощ и по едно последно

[GODzillata]

...Ам кви бяха тез телефонни екшъни?...

КамикЪ реши да ти каже едно наздраве, 'щот по последни данни и ти трябваше в петък следобед да си на маса. НапраО го депресира с това невдигане...загони го параноя, че му знаеш номера и не го ебаваш за слива, имаш нещо против да ти каже наздраве, нае го на лична основа, та зат'ва имаше позвъняване и от моя телефон тип "троянски кон", ма уви.

Ице, поста, с който се завърна, е напраО в стил любимият ми французки автор - Сан Антонио!
Мисля, че както КамикЪ не подозира за певческата си дарба, така и ти си неведом за твоя талант.

[stonetales]

ХА добро ютро:)

Забелязвам аз една тенденция, която скоро ще открие и извади на показ чудотворците във вас:)
С тез минйорни настроения и зверски преданости, рано или късно ще ме обявите за Терапевт, точно както неотдавна Шморхи ме бе обявил за месия в един съседен форум.

И тогава вие ще направите Големо чудо, защото от едно обикновенно пиянде да изкарате нещо Големо, е в силата само на вярващи в себе си хора.
Ииии - тогава - ще требе да канонизираме някой присъстващ и тогава всичко ще си е у ред:)

[stonetales]

„И нека вдигнем тост за присъстващите на това празненство жени, които ще бъдат погребани в ковчег , (тук следва дълга и мъчителна пауза, споглеждания и нарастване на напрежението), направен от столетен дъб, който аз ще засадя след петдесет години!”

Това е приблизителният, по смисъл, текст на старинен грузински тост, с който тамадите са разрушавали статичноста, обземаща от време на време компанията около трапезата. Или пък просто са привличали вниманието.

Смисъла на тоста е в нетрадиционното пожелаване на дълголетие за присъстващите жени. Как биха го използвали – те си знаят.
Но индиректното послание на тоста гласи – „Живота е толкова кратък и недостатъчен, за да можем да се насладим на женската красота”.

Ето и още един тост, често използван по нашите земи и трапези:
„Когато сме най-зле, все така да сме!” Отправено е пожелание към бъдещето – „Така да бъде!”

Индиректният смисъл е, че би било хубаво да сме все така – празнуващи около трапезата.

Но , каква е мисловната постановка, която е оформила текста и смисъла на този тост?

Всичките тези неща, които пиша тук, са много хубави и действащи. Поне за мен. Предполагам, че и на някои от вас дори, вече са свършили някаква работа. Но действието им би могло да се „усили”, тоест доизчисти, ако се вземат пред вид мисловните постановки, които са основата и базата на малките мисли.

Опитвам се да вкарам ново понятие във и без това претъпканата тема, но без него всичко казано дотук е само мъртва платформа. Тяло без дух.

Нека вземем например цитираният вече тост: „Когато сме най-зле и така нататък......”

Мисловната постановка от която произлиза текста, смисъла и значението на тоста е много дълбоко скрита. Тоест базата, на която е построено внушението: „Когато това –значи онова....” на пръв, че и на втори поглед е почти невидима.
Един преуспял човек не мисли по този начин. За него мисълта – „когато съм най-зле” не съществува. За него съществува само мисълта – „Съм най-добре сега!”. Това е неговата мисловна постановка, върху която се градят всички последващи я малки мисли. Мислите, които предопределят живота му. Този човек мисли в сегашно време и в сегашно време развива действията по бизнеса или творчеството си. И сегашното време на мислите му развиват и предопределят бъдещето му.

Да, каква е мисловната постановка, оформила текста на тоста?
За съжаление, тя е нещо от рода на:
„След това празненство пак ни предстои затишие – и в работата и в любовта, ама карай да върви”. Или пък:
„Абе, че сме си зле, зле сме си, но нали все пак събрахме някакви парички да се повеселим – нека да е весело!” Или пък:
„Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия, ама давай сега да се напиеме, пък после ще видим.”

Резултата от факта, че мисловната постановка, върху която е изграден тоста, буквално е самовнушението „ все сме си зле” е, че пожеланието на самият тост е отправено нанякъде, в някакво си бъдеще, тъй като Тук и Сега положението не е розово!!!
Тоест препотвърждаването на факта, че „Толкова Мъка Има По Този Свят”!!!

Схващате ли разликата между двата типа мисловни постановки?

Не се знае към какво бъдеще е отправено посланието на тоста, нито кога и как ще дойде то. Ние просто се надяваме да се оправим, но Пак, отново, с помощта на внушението на тоста, го отлагаме за друг път.

От друга страна, при условие, че мисловната постановка, предхождаща тоста е: „Сега съм най-добре”, той нямаше да има този текст и това внушение. Тоста щеше да говори нещо за Тук и Сега!

Отдавна вече съм сменил текста на тоста със следния, шеговито-сериозен:
„Тъй като Сега сме Най-зле, затова сме ето така! В този момент, на тази трапеза, ние сме на дъното:)”

Винаги съм усещал искренни усмивки, последващи осъзнаването на значението на променения текст.
Докато оригиналният текст налага само плахи надежди, че нещо друго – извън нас, ще промени нещата.

Мисловната постановка на променения от мен текст е тази, че Не ни предстои никаво”Зле сме”. Че Сега сме добре и става все по-добре и по-добре. Доколкото е възможно за момента, естествено.

Преди време в един форум засяках диалог между 25 годишен мъж и около 50 годишна жена с менторско отношение към живота. Диалога беше доста дълъг се характеризираше с войнствено отстояване на гледната точка. В един момент, след доста изприказвани думи, от страна на жената беше публикувано следното:
„НЕ ОБИЧАМ РАЗГОВОРИ ПРИ ЗАТВОРЕНИ ВРАТИ!”

Спонтанно, като отговор написах част от текста на една стара песен:
„Не е любов, но война ли е питам
щом се ранихме така?”, и се надявах, че ще разберат предупреждението ми.

Е, получих покана да си бърша прахта, сам в ъгъла. Тъй като форума засягаше темата, която развивам, се опитах отново да ги предупредя за значението на мисловните постановки, като носители на Действителното ни отношение към живота и декларатори на нашето намерение.

Не си спомням да ме разбраха. Фразите с главни букви продължиха месеци след това.

Искрено се надявам вие да се замислите. Правя го всеки ден, тъй като и аз май не съм цвете за мирисане.
Мисловните постановки всъщност са реалното състояние на ситуацията в нашите глави и убеждения. Почти няма значение как се развиват малките мисли, породени на тяхната основа. Те са само следствие.

За да променим нещата в живота си – дали към по-добро или към по-лошо (наш избор), е необходимо да направим изключително внимателно коригиране на мисловните постановки, които са замонолитени здраво в нашите съзнания. Без да направим това, надежда няма.

Ще се опитам да поясня отново.
Каквито и врътки и чупки да реализираме в мисловният си свят, ако вътре в себе си, на почти подсъзнателно ниво, сме убедени тоест буквално ЗНАЕМ, че нещата не вървят или пък че вървят накриво или пък каквото и да е там, то по този начин ние ДЕКЛАРИРАМЕ нашето намерение. Мисловните постановки са нашето действително намерение.

Успелият човек мисли за реализацията си. Неговата мисловна постановка е "Успех". Декларира я.
Неуспелият мисли за неуспеха си. Неговата мисловна постановка е "Неуспех" Декларира я.

Ние играем театър пред света, представяме някакъв образ на световната сцена. Ако вярваме в него, харесва ни и искаме да бъде истински, то ние се синхронизираме с него, забравяме всичко старо – дори и мисловните си постановки и заменяме всичко това с нещо ново.
Ако ли не – играем непостижима роля.

Да вземем примера на „неизлечимо” болният.
Той е „неизлечимо” болен според лекарите. От тук-нататък някои се съгласяват с тях и поемат бавния път към гроба. Други – като Сатко, за когото ви споменах – поемат пътя към Живота.

Всичко зависи от Мисловната постановка. От това, в което Вярвате. От това, което Знаете с душата и сърцето си.

Ситуацията не е чак толкова черна, колкото я описвам. В следващият пост ще ви споделя един от начините за коригиране на постановките..........

[INCUBUS]

Усетих аз един особен сърбеж на едно специално място,зер тази вечер бях в самосиндикална компания на дърти /разбирай предимно пенсионери/любители-риболовци и покрай омитанията на мезетата и фуниевидното анихилиране на питиетата в изтерзаното ми след работния ден и разправиите с РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ /е тва,ГОДЗИ си е един реверанс към тебе съзнание/,взех,че се прибрах пеша,запазвайки сравнително права траектория,налях си, без да разливам продължението на вълшебствата на "Винпром Пещера"и айрана на "Алада"ЕООД,се окумих тук-пред тоз монитор.Сори,братя,покайвам се ,ама имам професионални деформации - Камика да е така е добър да ми прати предварително на ЛС или на SMS нумера си,та да го въведа в пропускателния си пункт на ЖСМ-ето,за да мога на всяко негово позвъняване да го посрещам със : "Сори,бъди благословен,да пребъдеш заради темата,която увредените като мен изначално приеха с присмех и недоверие,ама после прегърнаха и намирайки отрада и успокоение,продължиха."Всяко хубаво нещо си има край -прибра се любимата,демонстративно и без всякаква еротика се разсъблече,гледайки ме ,както пират гледа беден кораб,превозващ само ефтина манифактура /тоест ,с унищожение и пълно пренебрежение /да са таковам в романтичното дърто копиле,веднага се сетих за онва парче на ония слънчеви пичове от USA Herman,s Hermits,дето изпяха : No milk today,my baby,s gonna away ...И така,любимата захърка кат донски казак,зер и тя беше на купон с колегите и колежките си за поливане на закупените парцалаци от "парите им за дрехи",аз преглъгнах това пренебрежение към мъжествеността ми и се отдадох на словоблудството в името на най-чаровната част от този риболовен форум.Къде сте,братя по някоя част от веригата на ДНК-то?Пишете,не се скатавайте.Утре /всъщност за съжаление вече днес/,пак ме чакат едни такива действия и писания,дето не са добри за хора-риболовци,ама ...позволете ми да си въобразявам,че изпълнявам няква мисия все пак ,иначе ако не се надявах на това,нямаше да се удържа в зоната на акцентуираното съзнание на съвременния българин с прекалено много задни мисли.Лека ви нощ,широкоспектърни сънища,дано перисталтиката не ви дава зор посред нощ ,хемороидите да ви са спокойни,сладки протягания и прозявки тази сутрин ви пожелавам,правя последно pump my last swollow и до нови срещи!

[stonetales]

ХА ХА:)
Лелеее - тоя Инкубус - какви ги върши посред нощ:)

0885835998 Красюмир:)

Не знам, Ицо, ама ако не се чувстваш на мястото си - кел файда, че ги вършиш тия дейности, дето ги описваш. Имам приятел с твоята професия, ама той никога не говори за нея. Така че - хора различни:)

[chirusa_bg]

Баххх мааму. Още 3 изпита остаат. Тие грам не разбират за от реболоф и секи път викат, че испито по техното дисциплина било по-важно от дупченето на дупки у ледо.
Пущиняци!

[Ачо ♣]

.......Още 3 изпита остаат. Тие грам не разбират за от реболоф и секи път викат, че испито по техното дисциплина било по-важно от дупченето на дупки у ледо.
Пущиняци!

Колега @chirusa_bg, много ти съчуствам,но единственото нещо ,което мога да направя е да ти дам следния съвет - я си спретнете една студенска стачка,под надслов"Винаги ще е така до победата",за да ви въведат нова дисциплина/предмет/,може и да е под формата на колоквиум, в който да се включват практически занимания-дупчене на дупки у ледо!!! Заниманията/практическите/задължително да бъдат един път седмично,по възможност на яз.Широка поляна,от месец ноември до месец март-следващата година!