Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[chirusa_bg]

Последно хапнах една много арна и още по-мерна балканска пастървичка. Толкова беше мерна, че единствено беше по-карък. Вадя я аз със спинингчето, вдигам я на 1-2м над водата, че брега беше отвесен и аха да я хвана и откача и говедото се откачи само и си падна на главата на един камик

[GODzillata]

...разбирай убих три малки попчета - куките излизаха през главите им. Изнесох се от това място, но непоправимото бе сторено вече.

R.I.P.


Shit happens, шъ знайш!

[vatus56]

Ами кво се чудите, има си риби със склонност към самообийството, коя глътнала куката до гъзъ, коя си паднала на кратуната, а моите като не внимават все се намушкват на едни стоманени стрели и после им отдавам почит в крематориума...

[Митев]

Последно хапнах една много арна и още по-мерна балканска пастървичка. Толкова беше мерна, че единствено беше по-карък. Вадя я аз със спинингчето, вдигам я на 1-2м над водата, че брега беше отвесен и аха да я хвана и откача и говедото се откачи само и си падна на главата на един камик

Той и "оня" брако Кирето тъй разправа , ама не пусна фото на нагълталото соме , ами дирекно-транжирано

[GODzillata]

...
Той и "оня" брако Кирето тъй разправа , ама не пусна фото на нагълталото соме , ами дирекно-транжирано

Много лигав сом, щеше да ми изпоцапа интериора на лодката, та зат'ва направо влезе в плика.

Следващата риба, която хвана, ще я транжирам на банцига!
Ще гледате SAW 8-ма серия!
Започвам да продуцирам хорър филми с риби - само за изтънчена аудитория от садисти и хейтъри!

[dantho.mihov]

Много лигав сом, щеше да ми изпоцапа интериора на лодката, та зат'ва направо влезе в плика.

Сега си спомних, че миналата година, когато си купувах Сомчето от Кауфланд, двама продавачи се смениха в опит да го извадят от аквариума. Първо се мъчеха с малко кепче. След това се мъчеха с голи ръце, но то все им се изплъзваше. Чак на мен ми стана неудобно, че го поръчах. След десетина минути опити, успяха да го извадят и да го поставят на кантара.

[G.Petkov]

... само за изтънчена аудитория от садисти и хейтъри!...

Доооообре,
Щото и аз транжирам, пръжа и ям риба, ще участвам !

Та тия дни имах едни административно-финансови ангажименти, та откъснах от сърцето на работодателя цели 2 /два/ дни отпуск !
И къде - къде, хайде на баня !
Ама банята беше мнооого хубава,
Ето тук,







Не съм като Павел - да не казвам, казвам си ,
"Каменград", гр.Панагюрище,
Хубав, лачен хотел с минерална вода и екстри !
Малко са скрили името, за сметка на "Х О Т Е Л" ,
Ама кво да праиш,
Може Павел да ги е подкокоросал

И щото Киро вечно се безпокои за климатиците - в една стая имаше два климатика,











Може би, като си легнеш и да ги пуснеш и двата, и да спиш на "кръстосан огън" , та на сутринта да си с гарантиран менингит !
Ама аз, защото мразя климатици, не пуснах нито един !

Иначе, хотела захранен с топла вода, ама я разреждат и в басейните нямаше повече от 26-30 С, казаха че нямало интерес към хипертермалната вода !
Изненадах се !
Аз, лично имам и познавам доста хора, като мен !

Външен басейн с 29 С -







Скивай какъв студ е там ,







Вътре имаше два басейна - голям и малък, там даже и не влизах, че искаха да слагам шапка, пък аз имам коса 3-4 см, каква шапка, да и слагам ,







Такава не искаха, да съм си носел гумена - да ги ева !

Ето и вътрешните -







В големия - 26 С, а на малкия съм изгубил снимката, ама казаха че бил 30 С, не съм сигурен!
И мнооого хубав спа-център,







Това е билкова, еко сауна - верно миришеше на билки, на лайка със сигурност ,







Това е любимата ми парна баня, почиствала шлаките от организма,
Лично аз не знам къде имам шлаки, може би в кръвоносната система, ама толкова стоях вътре, че сигурно вече нямам никаква шлака по себе си , и ракията се изпари в тази парна баня ,







Само джакузито беше с любимата ми температура от 37 С и заради това прекарах голяма част от времето в него, без мехурчета обаче, даже и заспах във водата при един от сеансите ,







На размер е малко интимно, та не може да се ползва с непозната компания ,
Имаше и други удоволствия - финландска сауна, ултрачервена сауна, и т.н. и т.н.

Ама ще продължа утре, че нещо клавиатурата не ме слуша ,
Все пак днес бе тежък, трудов ден,
Пък отново бях на манифестацията в подкрепа/сваляне на нещо и .......
Хайде лека ви нощ,
Утре за кръчмите !

[Павел Иванов]

Баси , кът чете човек ще рече че или го имат за балъче некво отсекъде , или че си мислят че не е виждал дребно сомче , еле па плик на Метро Кире , утре ще ходя да си купя бомби че имам за вадене едни картофи тамън във ВЕИ полето преди един браТски град
Георге , ни ме влече да снимам навсякъде където ходя

[Митев]

Баси , кът чете човек ще рече че или го имат за балъче некво отсекъде , или че си мислят че не е виждал дребно сомче , еле па плик на Метро Кире , утре ще ходя да си купя бомби че имам за вадене едни картофи тамън във ВЕИ полето преди един браТски град
Георге , ни ме влече да снимам навсякъде където ходя

Бати заядливеца, май скоро не са ти пържили питки

[Teo 62]

Следващата риба, която хвана, ще я транжирам на банцига!

Бе направо се обаждай на номер 112 да я реанимират.Ако е от тези гледай да не глътне и плувката

481930_436624663086815_1172229761_n.jpg

[GODzillata]

БраО, Жоре, ой, баня - ой, кеф!

2 климата в стаята.... ....брей, единият сигурно само студи, а другия само топли.

[G.Petkov]

Да,
Банята беше добре, кеф, разбира се ,
За разлика от последвалите я работни, трудови дни !

Между другото,
През следващият месец, "Прехода" ще направи две години,
И ми се струва, така както лежерно си пишем, ще направим 500-стин страници, а !
Да е жив и здрав Камика, че ни "кихна" тази хубава темичка !
С огромно удоволствие участвам в нея,
Приоритетна ми е, както казват "политиците" !

И пак да споделя нещо-липсва ми Инкубуса,
Най-често се сещам за него, когато сутрин рано, пътувам или за риби, или за гъби и съм надул радиото на рок-станциите,
Тогава се сещам, как разказваше, че като тръгне за риба и слуша само дискове с рок парчета!
Жестоки постове пишеше,
Не спазваше граматическите правила,
Но смислово, беше на мнооооого високо ниво.
Който помни датата на смъртта му - да ни напомни !!!


И да продължа с репортажа за поредното служене на себе си !
Дойде време за ядене и пиене и гледам една табела сочи към механа,
Ето в този крив сокак имало,







И на портата - ето този афиш,
За пръв път разбирам, че имало и такава класация ,







Ето я и механата, добре изглежда, девойки в народни носии и прочие,








Обаче, в гастрономичен план - пълен провал !
Салатите - боклук,
Специалитетите - измислени, без нещо специално в тях,
Абе .......................
В три ресторанта ядохме в Панагюрище и само в най-скромния, се нахранихме горе-долу добре !!!!!!!!!!
Та, Вид,
Като специалист в тази област,
Да ме "светне" - кви са тези 100 национални кръчми и има ли смисъл, човек да ходи в тях ?

Иначе, Панагюрище, а тук бях за пръв път през живота си, изглежда така,















На път за там, видях "служебния язовир" на Асарел-Медет,







Ама реших, че в този концентриран разтвор на меден сулфат, едва ли ще има риба, даже и бактерии и го отписах от картата с водоемите !

На връщане спрях за малко на "опашката" на яз.Тополница, имаше няколко ентусиасти, ама в жегата не видях да вадят, само хвърляха и затова пропуснах и тази дестинация,

[Teo 62]

images.jpg

[Teo 62]

Все още под влиянието на дуалистичното мислене, мнозина си го представят като абсолютна свобода, свобода на 100%. Но ако всичко е едно цяло, нима е възможно да не се съобразяваме с това, което ни обединява, например, свободния избор на другия? Т.е. свободния ни избор свършва там, където започва свободния избор на другите и ние трябва да съзнателно да избираме, че той/тя има точно толкова право, колкото и ние. Но на егото правото на другия не му харесва, и ако изберем да сме едно с Цялото, ще трябва да го смирим. А единството се изгражда с нагласата: всеки се грижи за всички, съобразявайки се с всеобщите закони.
Нашите избори се определят най-често от субективното ни възприятие за приятно/неприятно. И в това няма нищо лошо, стига да не сме прекалено дуалистични/крайни. Приятното и неприятното се определят отново от единството с Цялото. Ако сме в хармония с общия поток, получаваме изобилие от енергия и се чувстваме прекрасно, хармонично. Колкото повече избори правим в противоречие с Цялото, толкова повече неприятни изживявания имаме – приличаме на камък, който е сред бърз поток и водата постоянно го блъска и отнася от него частица след частица, докато накрая се разтвори от потока и се понесе с него. Причината, която ни кара да правим избори, които не са в хармония с Цялото, са натрупани в нас дисхармонични енергии следствие направени избори в нарушение на Божествените закони, докато сме вършили работата си в материалните светове. Тези дисхармонични енергии/илюзии нарушават нормалния енергообмен, и затова ни пречат да се хармонизираме с Цялото (създават неприятни усещания и ограничават възможностите), и поради това постоянно търсим, как да се изчистим. Процеса на изчистване е в пряка зависимост от усещанията ни – колкото са по-неприятни, толкова по-бързо се променяме. Във висшите светове, където хармонията преобладава, промяната става много бавно – няма достатъчен стимул за това. И ние постоянно търсим условията на материалните светове, в които промяната може да стане много по-бързо. За всяко въплъщение, подбираме много внимателно условията, които да ни стимулират така, че да правим избори, които да реализират желаните промени. Затова внимателно подбираме обкръжението си, което да ни създаде мирогледа, който ще ни върши работа, подбираме генетичните особености, преодоляването на които, ще натрупа нужните качества и ключовите събития в живота, които ще направя желаната промяна в направлението. Но трябва да имате предвид, че много рядко предварителните ни планове се реализират на сто процента. Постигането на максимална промяна е възможна само, ако фигуративно казано, се движим по острието на бръснача. Всяко залитане от оптималните условия, намалява желания резултат. Оптимален резултат се получава при съхранено желание за промяна и чувствително следване на интуицията, която дава първоначалния замисъл и служи като водач в живота на материалния свят. Колкото по-неприятни усещания имаме, колкото повече се ръководим от принципа „така правят другите“, толкова сме по-далеч от оптималния вариант. По замисъл, това би трябвало да ни стимулира да търсим оптималния вариант, но многото илюзии ни карат да се вкопчваме във въображаеми ценности, множество страхове ни правят нерешителни и не правим правилните избори, като постоянно се опитваме да прехвърлим отговорността на някой друг. А всичко това усилва неприятните усещания и те се превръщат в страдания. В много случаи страданията предизвикват преодоляването на илюзиите и страховете, но когато са част от масовото съзнание, т.е. са енергийно много мощни, решителността ни е недостатъчна за да направим правилния избор. И тогава отчитаме, че въплъщението е изпълнило много малка част от поставените задачи. Всичко това го описвам, за да имате ментална подкрепа в желанието си за промяна – липсата на желание за усъвършенстване, блокира енергиите ви и увеличава натиска (страданията) на Цялото, с което сте сключили договор, преди въплъщението за подпомагане на плановете ви.
Съществуват осъзнати и неосъзнати избори. Осъзнатият избор правим, когато имаме реална представа за действителността. Неосъзнат избор се получава, когато се самозалъгваме с илюзии, например, когато си въобразяваме, че страхът е разумен довод/предвидливост. Ако помислим разумно, сами установяваме, че това, от което се страхуваме, се случва рядко, но и дори тогава можем да сме сигурни, че не сме били предвидливи, а със страховете сме предизвикали нежеланото. Генералния избор, които трябва да направим е, че трябва да очакваме само това, което желаем, и ако то не се случва, да приемем, че е необходимо време и допълнителна енергия (чрез нашето намерение) и да се запасим с търпение. Отделете много сериозно внимание на този избор, чрез постоянно самонаблюдение и самокоригиране. Не забравяйте, с бързи стъпки наближава момента, когато мислите ви ще започнат моментално да се материализират – и най-големите ви страхове ще ви преследват денонощно като в кошмарен сън. Ще оцелеете ли в такъв ужас? Но материализирането на мислите ви засяга и хората около вас – действително ли им желаете злото, когато ви ядосват. Затова е изключително належащо, да ги обичате безусловно, да им признаете правото на свободен избор, правото да мислят и постъпват по свой начин, колкото и да не ви харесва той. Свикнете с мисълта, че всички проблеми могат да се решават само с любов. Разбира се, ще има известен преходен период, през който да се справите със старите навици на мислене. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“, а съдим на базата на правила, внушени ни от масовото съзнание/манипулация. Но ако ви е трудно да се извинявате, да искате прошка, справете се с тази нагласа на егото, защото няма да можете да поправяте грешките си, а това натрупва следствия/карма.
Свободния ни избор е пряко свързан с представата ни за действителността, т.е. мирогледа, ценностната система, определят, какъв избор ще направим. Представата ни за действителността се формира под натиска на обществото, и най-вече под влиянието на най-близките ни хора, тези, на които имаме най-голямо доверие. Но масовото съзнание е постоянно манипулирано и тези, които го правят, нямат интерес, хората да познават реалната действителност – тогава няма да се поддават на манипулациите. Затова, всеки трябва да има предвид, че може да прави изборите, си на базата на заблуди и илюзии. И това е много важно да се помни, защото неувереността не позволява да се мисли дуалистично, но може да се изпадне в другата крайност – изобщо да не се взема решение, но това също е избор и не предпазва от грешки. Възможност за излизане от затворения кръг, дава постоянният стремеж за осъзнаване на вътрешното ръководство, за осъзнаване на заблудите и тяхното неутрализиране, за да не определят грешен избор. Изобщо, правенето на избор изисква изключително гъвкаво съзнание – приемане на възможността всеки един момент да сгрешим, веднага да опитаме да поправим грешката и в същото време, да не се укоряваме за грешния избор, защото това води до страхове, до нерешителност и съзнанието ни губи своята гъвкавост, адаптационна способност. Забравянето за илюзиите, които мотивират избора и за нерешителността, която се получава при грешни избори, ни отдалечава от оптималния живот, от острието на бръснача. Всяко залитане ни отдалечава от правилните за нас избори и в крайна сметка, може да ни доведе, да сме против течението в Реката на живота, против Божествените енергии и закони. А това води до много неприятни изживявания.
Основния момент, който ни предпазва да не се движим против течението, е да поемем осъзната отговорност за всичко, което става с нас. В масовото съзнание, в продължение на много хилядолетия е внушавано съзнанието на жертвата, т.е. причина за собственото неблагополучие е винаги извън нас. Забелязвате ли, как ви обезсиля тази идея, как ви прави пасивни – нали не можете да промените всичко около себе си, точно защото другите също имат право на свободен избор. Другите не можете да промените, но можете да промените себе си. Защото всичко, което става с вас или около вас, е привлечено чрез физическото привличане или отблъскване на противоположни или едноименни знаци (плюс и минус). Те се образуват в резултат на дуалистичното (крайно) мислене и постъпки (все пак мислите са енергия, която взаимодейства с другите мисли), при това, колкото е по-крайно мисленето, толкова по-конфликтни ситуации създава. Затова е много важно да се избавите от нагласата, че сте жертва на нечия зла воля. Приемайки, че това са ваши избори, преставате да сте безсилни и поемате ситуацията в свои ръце. Да приемете цялата отговорност, има и друга страна. Когато смятате другите за причина, трупате спрямо тях негативни енергии, а това е карма, а също дистанция, задълбочаване на егото. Поемането на цялата отговорност е отъждествяване с Бог, единство с Цялото, вие сте Бога, който е причината за всичко – осъзнавате ли, каква промяна на съзнанието е това, стига разбира се, да не си въобразите, че морето ви е до колене.
А универсалното решение за избавяне от неприятности в живота е избавяне от крайното, дуалистично мислене – колкото са по-умерени и най-важното, любвеобилни мислите ви, толкова по-слаби са поляризираните енергии и съответно, много по-малко и по-слаби неприятните и конфликтни ситуации около вас. Съобразяването със свободния избор на другия, намалява в много голяма степен противоречията. Но в много случаи, дуалистичното мислене ви хвърля в другата крайност – когато се отказвате от правото си на свободен избор в полза на другите. Масова е заблудата, че такова самоотричане е добро за другия – така се разглезват тези, на които отстъпвате правото си на избор, и в крайна сметка, това води до неосъзнато/доброволно робство. Така е станало възможно манипулирането на масовото съзнание и днешното отчайващо състояние на нещата.
Като особено показателна е нагласата на хора тръгнали по духовния път е „да правим добрини“. Много трудно се осъзнава, че непожеланото добро е мечешка услуга. Никой не иска да се замисли, че няма право да лишава, когото и да е, от неговите уроци/проблеми – защо е толкова трудно да се осъзнае, че с крайната родителска загриженост, може да се провали живота/въплъщението, т.е. да не се постигнат желаните от душата промени. Егото много трудно си признава, че „да правим добрини“ е собствената потребност да отговаряме на някаква представа (роля/маска) за себе си, а когато се ръководим от такива егоистични мотиви, много слабо ни интересуват последствията за другите.
Затова е много важно да отстоявате собственото си право на избор, разбира се не на всяка цена – нали все пак се опитваме да се избавим от дуалистичното мислене, от крайностите. Но желанието да бъдем добри, да не причиняваме неудобства и страдания на другите, ни прави безотговорни. Имайте предвид, че непожеланото/незаслужено добро създава точно толкова тежка карма, колкото насила присвоеното. А отстояването на свободния си избор, разбира се, когато това не е с крайни средства, не създава карма, колкото и неприятно да е това за този, който иска да ограничава свободния ви избор – напротив, това може да послужи като положителен пример и агресора да коригира отношението си към всички хора и ситуации.
Много често четем нещо, което не разбираме, което никак не можем да свържем със сегашния си мироглед. За да запазим чувството си за самоуважение и да се предпазим от комплекси за малоценност, които са рожби на дуалистичното съзнание, правим прибързания избор да обявим написаното за глупост. Но осъзнавате ли, че този избор ни отдалечава от разбирането на същността? И това отдалечаване може да продължи много дълго време. А ако направим заключение, че нищо не става случайно и това, което сме прочели ни е нужно, и неразбирането е само временно, тогава оставяме съзнанието си отворено и много скоро може да се появи този свързващ елемент, който да обедини неразбраното с разбраното в една цялост.
Много важен момент при свободния избор е да си давате точна сметка, какъв е мотива, какво ви подтиква към едно или друго – така ще можете да филтрирате чуждите мотиви и ценностни системи, а това ще ви избави да страдате като жертва.
Мнозина, които не осъзнават действието на подсъзнателните страхове, живеят в постоянна нерешителност и трудно правят ежедневните си избори. В тях винаги има неосъзнат стремеж да прехвърлят отговорността за вземането на решение, върху някой друг или някакво насочване. Например, много често търсят ясновидци, карти таро, отваряне на посоки страница в някоя книга, хвърляне на монета или някакви други помощни средства. Това е голямо прекарване, защото тези методи обикновено посочват най-голямата/енергийно силна вероятност, която предстои пред съответния човек. Но възможностите са хиляди и не винаги най-силната е най-желана и най-благоприятна за нас – така силно ограничаваме възможностите си да се носим по живота, по най-безболезнения начин. Нещо повече, така ограничаваме избора си под диктата на страховете и се правим, че не забелязваме подсказките на душата (някои си въобразяват, че чрез изброените методи получават подсказки на душата, но тези подсказки могат да са манипулирани и от не особено доброжелателни същества), т.е. отказваме да бъдем оптимално полезни на Цялото, не се съобразяват с приоритетите, належащи за момента, а се вкопчват в сигурното „така правят всички”.
Когато човек се самонаблюдава, може да различи няколко вида чувства/усещания. Като произход, чувствата/усещанията могат да бъдат вътрешни и външни. Външните – в резултат на взаимодействието с заобикалящия ни свят. А вътрешните се предизвикват от мислите ни. Но ако изключим мислите, не преставаме да усещаме/чувстваме, а това, което долавяме е езикът на душата – ако се чувстваме прекрасно без особен повод, значи душата ни е в прекрасно настроение, но ако сме потиснати, значи душата ни е недоволна от изборите на ума и трябва да променим нещо, за да възстановим равновесието. Можем също да направим разграничение на чувствата си по вибрации – високочестотни и нискочестотни. Нискочестотните, поради дисхармонията, която съдържат, са неприятни, понякога дори болезнени. Такива са всички предизвикани от ума/егото страхове, опасения, нерешителност, прекалени съмнения, бягство от отговорност, гордост, самомнителност – списъкът може да е много обширен. Това са астрални енергии, най-често определяни като емоции. Високочестотните вибрации се възприемат като много приятни, защото дисхармонията в тях е минимална. Такива са любовта, благодарността, възторга, естетическото удоволствие от различни творби и от природата, удоволствието, което ни доставя нашето тяло, когато не злоупотребяваме с него, удовлетворение от свършена работа или творчество (тук, а и навсякъде другаде, трябва да се внимава да не се подхранва егото: “каква голяма работа съм“, а да е удовлетворение на душата, която успешно изпълнява предварителния си план), и т.н. Тези енергии са чувствата на душата и са енергии на душевния свят, а не на астралния. Избора и стремежа ни да се избавим от нискочестотните вибрации, като избираме постоянно да живеем във високочестотните, изчиства натрупванията в астралното тяло и премества съзнанието ни в душата, което разтоварва ума от необходимостта да търси постоянен изход от неприятни ситуации. И във вас настава мир и спокойствие.
Зоната на свободния избор се определя от мирогледа, от ценностната ни система. Когато мирогледа ни е дуалистичен, краен, т.е. или/или, свободният ни избор е изключително ограничен, защото с тази нагласа сме в състояние да произвеждаме изключително много хаос около себе си. Колкото повече се уравновесяваме, колкото повече постигаме златната среда, системата и/и, толкова повече се разширява свободния ни избор, защото вече сме по-толерантни, опитваме се да спазваме всеобщите закони, т.е. да произвеждаме много по-малко хаос около себе си, т.е вредим на цялото много по-слабо. Опитайте да наблюдавате, как се променя свободния ви избор, когато той се мотивира от безусловната любов.
Примерите, когато сами ограничаваме свободния си избор са безкрайно много. Сами можете да прецените, колко ограничено постъпват тези с комплекси за малоценност. А когато си изберем ролята на жертва, колко възможности пропускаме, защото си въобразяваме, че зависим от някого или нещо или сме се поставили съзнателно в такава зависимост. Наблюдавайте и анализирайте мотивите, които определят един или друг избор. Осъзнайте, какво ви ограничава, възпира: дали са правила приети от обществото, имат ли тези правила някакъв смисъл и доколко влизат в противоречие с всеобщите закони. Или са някакви неясни страхове и опасения, които, ако не са предизвикани от конкретни събития в този живот, са спомени от предишни изживявания – тогава трябва да си дадем сметка, че това са кармични натрупвания и да предприемем съзнателни усилия за тяхното преобразуване и изчистване. Дайте си сметка, с какви убеждения живеете: „нямам това или онова“ или „имам всичко необходимо“. И доколко тези убеждения определят свободния ви избор и реалната ви действителност.
Ще се спра на едно понятие: „осъзнатост“ и неговото производно „осъзнат избор“. Осъзнатостта е свързана с нашата идентификация, т.е., с какво отъждествяваме себе си. Ако отъждествяваме себе си с ума, се намираме изцяло във властта на илюзиите му, на представата му за действителността, която е много далеч от реалността. Но ако отъждествяваме себе си с душата и другите си висши аспекти, тогава имаме възможност да контролираме ума си и да го коригираме. Точно това е осъзнатост. Да осъзнаваме слабостите и недостатъците на ума и да не допускаме те да определят свободния ни избор. Точно тази по-висока гледна точка, прави възможен живота в радост и постоянно удовлетворение. Защото, когато сме осъзнати, правим изборите си съобразно всеобщите закони, не сме под влиянието на дуалистичното мислене, следователно, не се мятаме от една крайност в друга, което прави живота ни многократно по-малко болезнен и неприятен. Както всяко нещо в духовния свят, осъзнатостта си има най-различни степени, които в началните успокоява ума, а в по-напредналите, премахва завесата на съзнанието, води до осъзнаване/спомняне на всички знания и способности, които има душата ви. Осъзнатостта дава възможност да преразгледате изборите правени под диктата на илюзиите в ума – тези избори съществуват във вашето енергийно пространство като енергийни кодове, а осъзнавайки нерационалния избор, можете да го промените на много по-съобразен с висшите интереси, а това изчиства тази дисхармония, която ви отдалечава от Цялото. А това води до премахване на здравословни проблеми, до изчистване на кармични записи и много други следствия, които правят живота все по-приятен – нали точно тези, не особено оптимални избори, създават проблемите ни.
Фактически, свободния избор е една от многото човешки илюзии. Но абсолютно необходима на този етап от нашето развитие. Без нея бихме се чувствали постоянно ограничавани и манипулирани, защото се осъзнаваме отделно от Бога. Затова прегръщайки идеята за свободния избор, не се бунтуваме срещу ограниченията на Божествената воля, на Божествената цел. Избирайки да бъдем едно с Цялото, едно с Бога, приемаме ограничението на личните ни желания в името на всеобщата полза и така реализираме Единството. Смисълът на живота е в пряка зависимост от процесите протичащи в битието. Не може да има смислен живот, живот без разочарования, ако не е съобразен с основите на мирозданието. Липсата на такова съгласуване се превръща в безкрайна поредица от конфликти и страдания. Съвсем накратко ще опиша основния процес в битието - вечното движение, за да може всеки, който има желание да се съобразява с него.
Ако си представим Бог като едно безкрайно слънце, което разпръсква навсякъде своите лъчи, тази енергия по принципа на ентропията, постепенно "изстива" и се превръща в все по-груба материя. Така ниво след ниво, свят след свят се изгражда битието. За да може този процес да е вечен, съществува и обратното движение - завръщане на материята обратно в първоизточника. Това завръщане ни е познато под термина "еволюция" - едно почти безкрайно усъвършенстване: минерали - почва - растения - животни - хора - ангели - архангели - Богове. Когато еволюцията достигне до своето съвършенство, става сливане със Съвършения - Върховният Абсолют.
За да продължи еволюцията на човечеството, в настоящия момент е необходимо ново отношение между индивидите. Това ново отношение може да се получи, само ако се промени способността ни за оценка на действителността - ако заменим претенциите си за абсолютни истини с умерени и допускащи много възможни варианти преценки. Очевидно е, че от гледна точка на еволюцията, всички недостатъци са временно явление и са нещо нормално и те не могат да бъдат осъждани и квалифицирани като добро или зло. Понятията добро и зло са двигателят, който определя посоката на еволюцията. Напълно нормално е всеки един етап от развитието да си има свои понятия за добро и зло. Образно може да си представите еволюцията на човечеството като един ветроходен плавателен съд, който трябва винаги да се движи срещу вятъра (еволюцията срещу "спускащата" се от "горе" енергия). Практически директното праволинейно движение "срещу вятъра" е невъзможно, затова се използва лавиране (движение на зиг-заг). Точно смяната на съдържанието на понятията добро и зло сменят посоката на курса. Ще се опитам да го кажа и по друг начин. Тази книга има много недостатъци, но ако тя няма недостатъци, никой няма да я разбере. За да я напиша, аз също трябва да имам недостатъци, защото ако съм съвършен, ще напиша съвършена книга. Така всички ние осъзнавайки недостатъците си, се оттласкваме от тях и се движим напред по еволюцията.
Но за да е възможен този процес и за да бъде ефективен преди всичко, ще трябва да престанем да съдим недостатъците си. Когато един човек не може лесно да се справи с несъвършенствата си, той се примирява с тях и престава да работи по преодоляването им. За това подкрепяйте хората в усилията им, а не ги съдете. Като пример ще посоча такива общоприети "злодеи" като Хитлер и Осама Бен Ладен. Много ясновидци установяват, че те имат чиста аура и не могат да разберат как е възможно това. Никой не допуска, че техните зли деяния може да са предизвикани от отрицателното отношение на много хора към тях в някои от предишните им животи. Но хората предпочитат винаги да се смятат за невинни жертви. А сега принципът за причината и следствието просто уравновесява натрупаната дисхармония.
Ако направим избора и съобразим ежедневието си с еволюцията, рано или късно ще ни направи впечатление, че не можем да имаме успех в преодоляването на собствените недостатъци, ако хората около нас тъпчат на едно място в еволюцията си. Всички ние сме скачени съдове и много директно влияем един на друг. Някаква част от неуспехите ни при преодоляване на собствените недостатъци се дължи на натиска, оказван от недостатъците на хората около нас (не си и помисляйте да ги съдите за това). Също така, нашите собствени недостатъци спъват развитието на хората, с които контактуваме по-често. За това трябва да помним, че е невъзможно да постигнем значителна самостоятелна еволюция.
Разширявайки темата, не може да не обърнем внимание и на околното пространство. То в никакъв случай не е по-маловажно в еволюционния процес от заобикалящите ни хора. Хармоничното съчетание на отделните елементи от пространството около нас е единият от благоприятните елементи. Хармонията се определя от правилното съчетание и от многообразието. За да успее да създаде полезно за себе си и за близките си хора хармонична среда, трябва всеки да се съобразява със собствените си усещания и разбирания, а не да се води по модния в момента вкус. Разбира се, има достатъчно чувствителни естети и дизайнери, които ще успеят в някаква степен да подберат една благоприятна среда, но това винаги ще бъде не достатъчно ефективно решение - не се оставяйте на комплексите си да ви убедят, че другите хора са професионалисти и те по-добре знаят какво правят. Съвременното общество, водено преди всичко от икономически (а не от еволюционни) интереси, е създало традиция да създава дисхармонична жизнена среда. На първо място това се дължи на прекаленото използване на ограничен вид строителни материали: бетон, стъкло, стомана, пластмаса и т. н. Получава се много ограничен енергиен фон, който нарушава нормалния енергообмен и пречи на уравновесяването. Това способства към едностранчиво развитие, което отклонява от оптималната посока и като резултат дава различни здравословни проблеми. Вторият много важен елемент е енергийната наситеност (интензивност) на околното пространство. Когато преобладава дисхармонията в ежедневието ни, съвсем естествено ние сме подтиснати, раздразнителни, агресивни и безразлични към проблемите на другите и т. н. - могат да се изброят всички недостатъци на съвременното ежедневие. Но ако със собствени усилия сме успели да създадем едно хармонично пространство, то се превръща в един резонатор, който усилва точно необходимите ни енергии - това приповдига нашето себеусещане, ние се чувстваме въодушевени, щастливи, изпълнени с любов, състрадание и само светли чувства. Изграждането на хармонично пространство е невъзможно само с мъртви предмети - те създават минимален енергиен фон. Колкото повече живи елементи (растения и животни) включите в пространството около вас и те се радват на вашата симпатия и любов и същевременно също са в хармонични отношения по между си, толкова повече те ще ви отговарят със същото - енергийният фон ще става все по-наситен, по-хармоничен и благоприятен за спокойното посрещане на ежедневните проблеми. Този оптимистичен стоицизъм постепенно се превръща в постоянно щастие, а доброто самочувствие дава отлично здраве. Затова повтарям постоянно, ако по една или друга причина не можете да си създадете достатъчна хармония около себе си, излизайте колкото е възможно по-често сред природата - там хармонията е естествена. Създайте си активно (с любов) отношение към природата и тя ще ви отговори със същото.
За разбирането смисъла на живота важно значение имат още два елемента на разширеното съзнание: избавяне от илюзията, че живеем само в материалния свят и от илюзията, че е възможно да намерим истинския носител на истината, който да следваме. Днес човешкото съзнание е обсебено от масовата илюзия за съществуването само на материалния свят. Тази илюзия ограничава интересите и грижите единствено до материалното тяло - от това се определят ценностните системи и ежедневните усилия на всички хора. Свикнете с мисълта, че живеете едновременно в няколко свята - наблюдавайте и ще забележите разликите: вашите страсти са енергии на астралния свят, вашите мисли са енергии от умствения свят, вашето вдъхновение, творчески пориви, духовни стремежи са енергиите на душата и духа. Забелязвайки и отчитайки тези разлики, ще свикнете с мисълта, че вашето тяло е само един временен инструмент, който има значение само за кратко време - това ново разбиране ще пренасочи вашето внимание към действително ценните неща. Ще осъзнаете, че досегашните ви приоритети са само губене на време, които не са си стрували усилията. Ще се усетите като събудени от сън и ще погледнете на живота от неговата действителна страна. Осъзнаването на тази истина ще ви даде подтик към щастие - това не са пресилени думи - търсете и ще намерите. Това е вашето спасение от оковите на материята.
Ето няколко от основните промени в масовото човешко мислене, които могат да осмислят пълноценно човешкия живот. Масова заблуда е очакването, че човек може да бъде щастлив ако го обичат и не е толкова важно дали той (тя) ще обича. Истински пълноценния живот е когато обичате (естествено не само себе си), и то когато обичате безкористно, а когато обичате защото получавате нещо, то непременно ще бъдете разочаровани.
Правилната посока не можете да я намерите в промяната на обществените отношения, а само в промяната на всеки един човек, когато всеки я осъзнае като своя вътрешна потребност. Липсва ли вътрешна хармония, винаги ще се чувствате нещастни. Не чакайте Господ да оправи света - света се движи по божествените закони, но хората злоупотребявайки с правото си на свободна воля създават дисхармония и безпорядък. Защото всеки иска това, което няма и вечно не му стига това, което има.
Невъзможно е, първо да се подобри живота, а след това хората да станат добри. Не битието определя съзнанието, а съзнанието създава битието.
Невъзможно е да намерите щастието извън себе си - то не зависи от външните условия.
Невъзможно е да намерите истината извън себе си и докато други ви я сочат, вие никога няма да сте удовлетворени от нея, защото всеки гледа на света от собствената си камбанария.
Не чакайте Христос отново да дойде в света, а го търсете в себе си - само така той може да дойде отново - когато има кой да го чуе и няма кой да вика "Разпни го! Разпни го!"
Невъзможно е да се промени битието на човека без да се променят неговите възгледи. За да има изобилие за всеки човек, трябва да намалее масовата човешка лакомия - всеки трябва да осъзнае, че материалното притежание не го прави по-добър, по-висш, по-можещ. Господ е дал изобилие, десет пъти по-голямо от нуждите на всички хора, но въпреки това, то ни се струва крайно недостатъчно, защото празния вътрешно човек, се опитва да компенсира като трупа външни богатства - само така той може да се самозалъже, че живота му не е празен и безсмислен.
Промяната не може да става чрез насилие, както е ставало много пъти в досегашната ни история - да се избият богатите и да се раздадат богатствата им. Това е безсмислено, защото веднага други ще ги заграбят. Само когато се промени преобладаващата ценностна система и духовните богатства станат по-ценни отколкото са материалните - само тогава ще има изобилие за всички. Затова е нужно всеки да започне първо със себе си - когато се промени преобладаващата мисъл-форма, която определя масовото съзнание, тогава хората, които намират смисъл в трупането на материални богатства ще се преориентират и тяхното развитие ще се ускори, т.е, ще престанат да тъпчат на едно място, както правят сега.
Другата илюзия - съществуването на абсолютната истина също е много сериозна преграда пред следващите етапи на еволюцията. При определянето смисъла на живота всеки се опитва да заимства от опита и знанията на по-мъдрите. Но ако се сблъска с противоречия и неразбираеми формулировки, бързо и лекомислено отхвърля тези знания като неверни. И започва като пеперуда от цвят на цвят да търси истината, а тя все му убягва. Ще се опитам с една аналогия да облекча вашето търсене. Представете си, че искаме да изучим една планина, нека бъде по-малка, като например Витоша. Разделяме я по картата на десет участъка и поръчваме на десет човека да направят описание на планината Витоша. Всички правят описание на едно и също нещо - еднакви ли ще са описанията? Очевидно не. Ще кажете, че всеки прави описание на различна част от планината. Тогава нека и десетте човека да обиколят планината от всички страни за месец-два. Идентични ли ще бъдат описанията? Отново не - на един ще направи впечатление едно, на другия друго. И тази неустановеност се отнася за една сравнително малка планина, а какво да кажем за описанията на една безкрайност, каквато е битието. Милиони хора са се опитвали през човешката история да опишат това, което виждат и разбират. Естествено е тези описания да не са идентични, естествено е да са противоречиви, като че ли не става въпрос за едно и също нещо, но ако отхвърляте едно по едно тези описания като неверни, имате ли шанс да получите някаква най-обща представа за безкрайността? Едностранчивият поглед по-реална представа ли ще ви даде или ще затънете в илюзии. Нима нямате по-голям шанс да разберете битието, ако се опитате да съчетаете колкото се може повече гледни точки и извлечете общото между тях, а на противоречията временно не обръщате внимание? Моята молба е: не отхвърляйте с лека ръка нито едно учение, нито една философия. Не се страхувайте от противоречията - постепенно всичко ще си отиде на мястото, но това е възможно само ако не отричате различните гледни точки. Дерзайте, рано или късно ще намерите това, което търсите - но само ако търсите. Ако чакате да ви падне от някъде - нямате никакъв шанс.

[G.Petkov]

Не - не,
Към дългите постове отдавна загубих интерес !
Искрено си признавам,
Че не ги чета и нямам никакво намерение да ги чета,
Независимо кой ги пуска !
Виж това с циците и пиците ми хареса' повече !

И към Христо - младши,
Щото знам, че е голям любител на мачките ,
Ето това е любимката на всички от блока, в който живея,







Тук се е излегнала на затопления покрив на една кола и "чупи стойки" .
Домашна котка е, живее в апартамент, ама от сутрин до вечер щъка навън,
И сме големи приятели с нея !
Сутрин, когато тръгвам за риба идва и много внимателно обследва инвентара ми,
Приказваме си, като тя мяука, а аз и говоря на "човешки"
А след риболов, става най-интересното,
Винаги ме уцелва до багажника, с огромна превъзбуда от миризмата на риба по мен, въдиците и кофата. Започва бурна въртележка около багажа и само, ако посмея да не и дам рибка ...........все едно съм ядосал жената !
Рибките не ги яде, само си играе с тях, както и с плъховете от мазето,
Веднъж и дадох едно костурче,
Гнусливо го захапа с два зъба , и го пусна на земята, тръгвайки след мен.
Стана ми неудобно, че остава боклук и си прибрах рибето.
И тогава каква какафония настана ,
Наду ми главата с мяукане, докато не и върнах костурчето !
Изключително очарователно и естествено животинче,
Много ме кефи и много внимание и обръщам !
Най-вероятно е кастрирана, щото няма никакви малки котенца от нея!!!!!