случки и спомени под водата

[КИРО]

Така е бате,очите при рибите се оформят на първо място,после подробностите.Ама що е тъй,ба ли му мата.Понеже преди години си имах аквариум/250 кила /,там ми направи впечатление това развитие на рибата.

[Диканаров]

Не си спомням, разправял ли съм ви за това как флиртуват октоподите, какво изразяват с цветовете? Мисля, че не съм разправял и за единствения ми сафари излет с моторница за тон и риба меч в Средиземно море! Имам интересни спомени за улов на "пеещ" сафрид и за баракуди на правено чепаре. Ще ви пиша за тези и други риби, като "лястовица" и "сан пиетро", но те не са стреляни, та не са за подводен риболов. Нека модераторът да ги премести където трябва, защото те не са и от океан! Сан Пиетро съм стрелял, но само в тесен период от време. Много странна и много вкусна риба!Плоска като платиката! Без люспи! С зъби да ги сравниш със заешките! Кожата е толкова здрава, че само трябва да се дере! Има на гърбът си един сериозен шип, отделно от гръбната перка. и две сиви петна отстрани на тялото. Много спокойна и самоуверена риба. Не се бои и е много любопитна. Като те види и идва да те разглежда. Стреля се без никакъв проблем. Проблем е свалянето на стрелата. Контрите много трудно се извяаждат през раната. Не е като кефал или дорадо.Тук си иска или отвиване на върха или доста въртене на стрелата в раната. При това въртене, често забравяш за шипът или зъбите и като я хванеш за главата си патиш. Хапала ме е за дланта и ме е бола с шипът през кожата между палецът и показалецът. Не е отровен, но има слуз и подлютява прободеното. Ама какъв божествен вкус има! Бяло, без кости месо. Нежно, сочно и без мирис на морска риба.Но съм я срещал само на едни дълбоки рифове, само през м. юли. После изчезва. Имам в галерията си една снимка на жена на колега, която разглежда такава простреляна риба на буя ми. За другите работи ще пиша друг път, макар ,че не съм сигурен дали тук му е мястото.

[Диканаров]

Да ви разкажа, как воаьорствах на два октопода. Случката бе в западния залив на Триполи на едно равно скалисто дъно с отделни дупки, подобни на котли. Бях на стотина метра от вътрешната страна на малкото островче, за което съм ви писал и по-рано. Дълбочината около 2.5-3м. Видимостта отлична. Бях направил няколко октопода и спари, когато видях в една дупка октопод, но в странна поза. Кожата му бе на бучки и си бе повдигнал пипалата на горе , та се виждаше оранжевото от долната им страна. Пипалата бяха наистина странно повдигнати, подобно ръцете на балерина или фигуристка при пирует. Пуснах харпуна, взех куката и се гмурнах към дупката и тогава занемях. На скалата се бе разлял, като рядко тесто друг октопод, като с очите си гледаше в дупката. Бе приел цвят и форма на скалата и не мърдаше с изключение на края на едно пипало. Това пипало бе плъзнато в дупката и с него галеше другият октопод. Удивен бях! С края на пипалото, той галеше другия, както ние понякога сме се закачали с един пръст по врата на "упорстващите" ни сега в живота. Явно това бе много приятно нещо. Те бяха забравили къде са и нямаха никакви възприятия към околния свят. Не ме забелязаха, въпреки , че бях на 2-3м от тях и нахално воаьорствах. За тях в този момент нямаше врагове и опастности. А това са изключително интелигентни животни. Така съм прекарал повече от час. Оставих ги! Домиля ми! Не останах до края за да ви пиша как бе. Чел съм, че мъжкият си пъха пипалото в съответен отвор в торбата на женският, но не съм виждал как става, а и те как са разположени. Преди години, когато още се учех и изучавах подводния живот , набучих в една дупка два октопода едновременно. Като голямия бе покрил малкия и аз като бучех със стрелата на харпуна, не разбрах, че са два. Тогава и двата си бяха с нормални сиво-зелено-кафяви окраски. Когато октоподът е ядосан от друг нахалник проникнал в неговата територия става червен, кагато е уплашен става бледо -сив, когато е умрял е белезникаво-бял. Тези двата си бяха с нормална пигментация. Каква бе тази работа не знам! И в Либия нямаше кой да ме открехне!При октоподите е както при рибите! Малките трупат опит от живота и който оцелее! Там няма като при вълците предаване на знания! Знам, че майката си пази яйцата и много често умира при излюпването на малките октоподчета от глад и изнемощение. На снимки съм виждал масури с хайвер по таванът на дупките, но аз не съм виждал на живо това. Да невероятно нещо е животинският свят и ако го наблюдаваш, можеш да направиш удивителни констатации! Колко близко сме до животните в определени моменти от нашия живот! И колко лесно сме ги надминали в животинските си страсти. Колко поука можем да извлечем за нас си и нашите непрестанни ежби, службогонене, алчност, завист, лакомия, безсмислена ненависти жестокост. Много ми липсва това, че не мога да се потапям в тишината на подводния свят. Той за мен е много по-човечен!

[stoistoi]

Да ви разкажа....

Искрено благодаря за споделените с нас преживявания под водата!!!! Чакам още, напомнят ми добрите времена на списание "Космос"!

[googo_mos]

Колеги харпунджии, защо нищо не желаете да споделите от морето? Отдавна се гмуркате тази година и сигурно имате с какво да се похвалите! Напишете нещо прясно от този сезон, пък ако нямате напишете и нещо от минали години! Аз нямам сега за какво да се хваля с харпун, но ако ви е интересно мога да Ви напиша за минали случки. Имам в колекцията си трофей от акула, скатове, котки, лисици, мерута, един меч на риба/него не съм го харпунирал, а съм го ловил/, опашка на риба тон/него, го хвана собственика на катера, а аз помагах/. Имам костенурка колкото детска количка. И други разни неща , като глави на риби несрещащи се при нас, охлюви, миди, стриди , звезди, снимки на мурени, простреляни дорада, спари, кефали, октоподи, сепии и корали. Ако пишете ще преживявам с Вас случилото се, ако Ви е интересно, ще Ви разкажа за мои случки.

I as sam golym po4itatel na podvodniy ribolov no ve4e nyma kade da se praktikuva.

[baretata]

Здравеите искам да се похваля и тук с победите си над платерините и кефалите през изминалите две седмици. Запознах се с един харпунжия от Царево- Стамен Царев се казва, и е състезател по подводен риболов. Благодаря му чрез този саит искрено за това че ми показа и разказа много неща за подводния риболов. Товя е според мен човек които милее за този спорт и него интересува че някои ще отиде да ловува на неговото място . БЛАГОДАРЯ ТИ СТАМЕНЕ. Снимките са в галерията ми.

[FiSheRMaN_]

Аз също имам честа да се познавам лично със Стамен понеже и аз сам састезател по подводен риболов,по точно наи младия састезател.Стамен деиствително е един изключителен харпунджия,за мен наи добриа е България!

[Диканаров]

Колеги, Стамен член ли е на нашият форум и ако да, защо не пише нищо от неговите случки и успехи? Моля и вас, които се редовно гмуркате, да пишете за излетите си. Мисля, че така ще развенчаете мита за безрибното ни черноморие! Просто си има закономерности, време, течения, вятър, вълна и т.н. тайни, които не се знаят от обикновените плажуващи отпускари. А си имаме и котки, и калкани, и писии, и езици, и платерини, и кефали, и врани, и лавраци, и паури, и змиорки, и попчета т.н.

[FiSheRMaN_]

Диканаров аз мога да кажа че що годе редовно влизам в морето стига да има кои да ме закара понеже сам на 17г. и все още нямам книжка но по 1,2 пъти на седмица задалжително влизам .Несам писал в тази тема понеже улова ми не е разнообразен в момента само платерини и тук там по някои кефал.Тази година от 23 февруари абсолютно всяка седмица сам бил в водата.Парвият ми калкан макар и не много голям (1 килограм)взех на 16.03 на 3 метра далбочина.Искам да уточня че това ми е парви сезон като харпунджия с всичките таками -нвопрени и т.н . До преди това още от малак си стрелях по попченца и някои щастливи дни и по някоя елариика .Закупих си екипирожката декември месец и тези 3 месеца до февруари може би бяха наи далгите в животами по цял ден четях саитове за подводен риболов и по 100-тици пати гледах едни и същи снимки на уловени калкани и др риби,рядко имаше вечер в която да не санувам санища сварзани с всичко това (сега отново редовно си санувам особено вечерта преди излет примерно петък срещу събота).Тези оточнения бяха за да разберете как точно сам се чувствал когато видях така жадувания първи калкан.Случи се така:мястото беше аркутино на скалите които са успоредно на острова.Бях както винаги с баща ми (в началото неможех да се справя с обличането на неопрена без негова помощ)както и да е облякох се сложих плавници колан маска и всичко останало и се потопих в парвиа момент както всеки друг предишен излет буквално ми се пререва понеже лицето ми замразва за секунди макар че го мажех предварително с вазелин.Заплувах кам ватрешноста на заливчето над каменно дано което започва от брега и сваршва след около 40 метра с пясак кам които аз се бях насочил .Още в момента които излязох на пясака видях нещо да плува кам мен по даното и спря точно под мен ...беше така чекания КАЛКАН !След около половин минута оглеждане на рибата ми се стори прекалено малка показах се на повархноста и извиках на баща ми "тате намерих едно калканче малко" и пак се потппих . Дожаля ми да го набуча с харпуна затова слязах до даното и го забучих в пясака излязах пак на повархноста и се сетих как този същия Стамен от предишния пост е разправял как хващат калкани с раце и си казах какво толкова ще пробвам пак ако избяга голяма работа и без тва е малак,поех си ваздух и слязох при него с едната рака го натиснах за глажата за даното а с другата бракнах отдоло и го хванах за хрилете ,почти не мрадна уви в рацете ми вече изглеждаше доста по голям,реших да го взема и го изкарах на брега.След това бях много обнадежден че ще намеря и други калкани но уви По късно в началото на Април месец две седмици подред взех два калкана по 4кг.и още 3 такива калканчета като парвия намерих но ги пожалих .Сега сам много мераклия да одаря котка но незнам точно каде да я тарся максимум сам слизал на 15м. но смятам че и на по плитко се срещат от време на време .Диканаров ти ако си удрял котки в черно море би ли ми разяснил каде е наи одачно да ги тарся на какво дано каква далбочина по кое време изобщо всичко което ми кажеш ще ми е от полза.
Извинявам се предварително ако има правописни грешки

[patter]

В събота по обед поехме към Шкорпиловци. Първата ми работа беше да зема снаряжението и да слезна на плажа. За съжаление имаше вълна и не влезнах. Вечерта край палатката отдадоме залужено внимание на ракията и слатата. Сутринта ме събудиха гръмотевици и дъжд, който в гората не се усещаше много силно. Сутринта времето беше леко облачно, но нямаше вълни. Влезнах преминах рифа до брега. Водата беше студеничка и все още леко мътна, за разлика от главата ми , което си беше доста мътна и се отказах от харпуна. Наблизо имаше колега, който влизаше с неопрен и имаше няколко платерини или кефал.

След обед ми поизбистри главата и влезнах. Реших да сложа маската още на плиткото и да премина рифа с плуване. В момента, в който се потопих и видях две платеринки да се разхождат. Тръгнах след тях по дължината на рифа от плитката страна, но ги загубих. Минах в дълбоката част на рифа. В далечината се виждаха малко платернки, но нямаше как да стрелям. Плувах си на повърхноста и разглеждах рифа. Понеже малкста ми прави проблеми от време на време стъпвах на камъка и се изправях да я оправя. Добрия стар Мърфи ми говореше постоянно. Почити винаги след оправяне на маската и потапяне виждах около мен платерина, която ме подминаваше. Появи се обаче една, която беше по едра и реши да си попасе около мен. Дебнах , дебнах появи се възможност и стрелях, но или от тризъбеца стрелата се отклони или платерината мръдна малко ... резултата беше нулев. Все пак това беше първия ми изстрел по такава риба и съм доволен.

Постоях още малко , но ми стана студено и излезнах. Резултатът от това влизане беше три попчета ударени между другото и една кучка, ударена по погрешка (в цепнатината на рифа я обърках с попче) и първата среща с кефаловия вид.

Докато треперих на брега се появи делфин. той явно беше намерил пасажа с платерини/иларии защото около него скачаха доста риби. В далечината имаше още два или три делфина.

Появиха се облаци и вятър. Леко прикапа и се качихме в гората да събираме палатката преди да е заваляло. Дъждът ни посрещна около Старо Оряхово.

[Диканаров]

Колега Фишърмен, котките обичат да се заравят в пясъка на пъстро дъно или да са до скала.Гледай релефа на пясъчните вълни по дъното. Там където е лежала котка има лека вдлъбнатина и пясъчните вълни са прекъснати. Видиш ли такова нешо плувай на зиг-заг. Ще намериш котките. Когато се зариват котките правят с плавниците си махове с по-голяма честота и ниска амплитуда. Така изхвърлят пясъка под тях в облак, който после ги покрива. Обикновено те не са покрити изцяло и се виждат части от тялото им. Така можеш да се ориентираш как е легнала и къде е главата и. По пясъчните фонтанчета на соплата от хлилете при бистра вода най-лесно се ориентираш за главата и. Стремил съм се да ги стрелям на два пръста зад линията на очите по остта на рибата. Ако е точен изстрелът, рибата се парализира и не е опасна. Ударът засяга основата на гръбнака, прекъсва гръбначния мозък и няма опастност от опашката с шипа. Пази се от него. Аз съм сигурно отсякъл над сто опашки във водата, но веднъж ме прониза една котка с прилични, но не кой знае какви размери. Мисля, че съм писал за този ми неуспешен опит да се правя на Фанфан лалето.Удар в главата е добър, но не винаги стрелата пробива черепът. Удар в коремната област е добър. Поразява важните органи на рибата и ако имаш втори харпун , рибата е твоя без проблем. Проблем е обаче ако удариш рибата в мускулната част и нямаш втори харпун. Тогава е жизнена и готова на отчаяна , дълга борба. Извличай я на брега, като се пазиш и пазиш летовниците. Те са голяма досада. Все се врат от любопитство там където не им е място. Твоите хора сигурно си знаят , че не се ходи при харпунджия, но плажуващите от скука са непредвидими и могат от глупост да се наврат под стрелата или в опасно близко растояние до котката.Пази ги и ги гони, че после ще те обвинят теб за произшествието. Внимавай на пясъка с какво затискаш опашката! Много често ми се е случвало да извадя котка , да хвана стрелата и да започна опити да сека опашката. В това време животното се мъчи да нанесе удар на враговетеси, като приема за най-голям враг стрелата. Ударите на шипа се плъзгат по стоманата на стрелата и често рибата се самопронизва. За това предлагам на новите колеги да си правят ножовете и каниите или да си купуват дълги ножове, които да точат след всеки излет, независимо дали са ги ползвали. Грижата за ножът е като за харпуна и неопрена. Задължително мий оборудването си със сладка вода и го суши. Така няма да гние и старее. Моите ножове са били винаги между 25 и 30 см острие, което е било от дебела стомана 2-3мм. Понякога се налага да ползваш ножът, като лост. Да къртиш парчета от скалата. Ако е къс е опасен при котки, ако е тънак и закален, ще е крехък и ще се чупи при удар или страничен натиск. Желая ти голями подводни успехи. Млад си и всичко ти предстои. Води си дневник с наблюденията си. Година с година не си приличат, но много помага, като си отвориш дневника за миналата година или по-миналата за определена дата. Ще си набереш свой личен опит. Гмуркай се и пиши в "успешни".

[Диканаров]

Прощавай не ти писах къде съм стрелял котки в Черно море. Тук нямам голями животни!Около 2-3кг. Стрелял съм котки в началото на Паша дере. Между хижа Черноморец и Паша дере има скалист нос . Там на границата между скалите и пясъчното дъно на дълбочина от 5-8м. Друго място е на Шкорпиловци, срещу лиманите след устието на Камчия на юг. Там на дълбочина до 5-8м съм стрелял и хубави но не гигантски калкани през есента/ м. октомври/.

[КИРО]

Батка,от мен благодарности за предупреждението за котките.Не съм вадил тая пущина още,но си мисля да ходя към Черноморец,та ако имам среща с котака,от сега да се приготвям.Нямам нищо полезно в лодката,или да я слагам в плуващата котва.

[FiSheRMaN_]

Благодаря Диканаров

[Диканаров]

Бях ви обещал да напиша за единственият случай на лов на риба тон и риба меч с мое присъствие. Дълго време си говорех с разни арабски дружки за морето и рибите, додето един път ми предложиха да ме вземат с тях на лов на риба тон. Изразих готовност, но така си и остана предложението. Бяха минали години от първият ми мандат и при втория се видях с старите познати, покрай работата си имах интерес да си подновя старите връзки и припомних за предложението им. Единият бе станал голямоместно величие и фактически той организира излета с мое присъствие. Там не е лесно да те официално включат в екипажния списък и особено ако си дипломат е много сложно, но го уредиха. Вероятно и те са имали някакъв интерес. Та една много ранна сутрин цъфвам с хладилна та чанта да чакам качването на катера. Тъмно, Тихо! Идват хората, проверяват ми личната карта и се качвам на катерът. Бял , пластмасова кабина и борд, две палуби, абе радио, навигационна система и т.н. неща от които нищо не разбирах и четири стойки, две отзад и две отстрани. Вкарах аз хладилната чанта с пепси, битер, тунизийска бира "Селтия" и две по-твърди шишета , а хазаите качиха една малка касичка със сардина, я има1-1.5кг. я не. Тръгнахме , излязохме от пристана и поехме на изтокПочерпихмесе за късмет по глътка и пуснаха две въдици със сардини от зад. Щели сме да ловим стръв. След час вече бе изгряло слънцето, брегът почти не се виждаше, бяхме отминали Триполи и излязоха една след друга две скумрии"Рзан", като нашите едри циганки. Тях ги закачиха на задните въдици, а на страничните продължиха да търсят скумрии или паламуд"мхатат". Закачането на скумриите бе подобно на "Драшкович", като ги отпускаха на стотина метри отзад, след лодката. На мен ми изнесоха лекция, защо са обратно водачите с ролките, какво се прави с макарата, защо да се закачам с карабините към пейката и въобще всичко, което сега може да гледаме по Дискавъри, Анимъл планет или френските Лов и риболов. Нищо не пипаше и от хладилната чанта поналегнахме биричката.Отминахме Хомс и наближавахме Злитен, когато бе първият удар. Аз се бях загледал напред и даже неразбрах веднага за него. Усетих суетнята отзад и излязох на задната палуба. Единият от хазаите бе хванал вече пръта, и навиваше. Казаха си нещо на берберски или друго наречие, сложиха ме да седна, туриха ми колан със стойка за дръжката на пръта, закопчаха макарата със синджири за скамейката и ми дадоха аз да вадя. Почнах да навивам и имам чувството, че ще я извадя от раз. Хазаите обаче недават така, а да изтеглям и после при отпускане да навивам. Времето обедно, горещо, биричката избива, слънцето пече, приятелите ми попиват потта и рибата скочи. Беше риба меч. Като скочи, забравих да навивам, после се усетих и продължих. До катерът я пронизаха с канджа и изтеглиха на борда. Бе интересно дълга толкова, колкото бе мечът. Той ми е в колекцията. Рибата бе околометър дълга без меча и тежеше около 7-8кг. Голяма работа бе. Снимаха ме но после казаха, че снимките се осветили. Вероятно е била друга причина. След още час удари голяма риба. Наистина се бориха с нея сериозно. Бе риба тон над 200кг. Опашката ми е в колекцията. Рибата им бе достатъчна за покриване на всички разходи и да са за месеца на плюс. Предадоха я в една фирма за осоляване във огромни вани, а после ги изнасяли за Италия за консерви. Това между другото. Поехме обратно и по тъмно се прибрахме. Мислех, че ще съм капнал и ще заспя от един път, ама не! Сън не ме ловеше. Като си представях как се бореше рибата и как я вадеха всичките. Как не нарани някой и как те не се нараниха е тайна за мен.А иначе умря много бързо. Отсекоха и главата и опашката, като аз ги помолих за опашката и те много се смяха с мен. Месото бе много червено. Щяха да ме канят да ядем главата осолена, но навярно нещо се случи и не е станала или друго, та не я опитах. Най-вероятно са я оставили и мухите са я наплюли. А можеше и тя да стане трофей, но нищо има още години, кой знае може пак да опитам този лов.