Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[lusienn]

http://www.youtube.com/watch?v=AlNtTMJA ... lpage#t=10" onclick="window.open(this.href);return false; Някой ако знае,дали дава по Гърция-може да сподели-тука.Клипа е готин-поздрав.

[G.Petkov]

Кире,
Този Атанаско,
Много те е "изпържил" на 7-ма страница в "оная" тема !
Жалко, че не е участвал досега и в тази !
Или се познавате от кулинарната тема ?

[GODzillata]

...Мани ма се мъча с едно шотландско , уж любимото на Чърчил , а инак кът домашарка го избива и на вкус , и на мирис

Ти сега да не възприемеш и философията на Чърчил - „Абсолютно задължително е да се пушат пури, както и да се консумира алкохол преди, след и ако е необходимо по време на ядене, както и в интервалите между хранене."

Ти го давай по-леко с т'ва виски, че да не ти замъгли окомера, защото позна точните килограми на сома!
Ама май при предишния уееекинко ти е бил замъглен...

Днес се навършва една година без Ицето-Инку.......един ГОЛЯМ преходник, вечна му памет!

[vatus56]

Мир на праха му!!!

Ае, бъзбудихте ми любопитството и апетита с тая кулинарна тема, а все не мога да я намеря..

Малееееееее, преди малко прочетох поредната сага за бай ти Евлампи и останах изумен. Много загрубя повествованието и се чудя дали да ви го пускам. То такъв тюрлю гювеч от пияндурско-садо-порно-крими-комшолушко-битов екшън е, че не мога да определя към какъв жанр да го причисля..

[Teo 62]

То такъв тюрлю гювеч от пияндурско-садо-порно-крими-комшолушко-битов екшън е, че не мога да определя към какъв жанр да го причисля..

Синеморска епопея

[dantho.mihov]

Ае, бъзбудихте ми любопитството и апетита с тая кулинарна тема, а все не мога да я намеря..

.

Кирчо е факир там, но рядко поглеждам към нея, че ми се отваря апетита от нея :
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.p ... &start=495" onclick="window.open(this.href);return false;

[GODzillata]

Скандирайки: Евлампи-Евлампи.....и-ска-меееееее!

[Павел Иванов]

...защото позна точните килограми на сома!...

Аре па ти
Инак пурите уеко ги низвергвам , за разлика от цигарите , от тех по две , до три кутии на ден ме устройват баш
Друг е въпроса че "Hankey Bannister" нивгаш вече , `бал съм го у Чърчила начи

[vatus56]

Ае, бъзбудихте ми любопитството и апетита с тая кулинарна тема, а все не мога да я намеря..

.

Кирчо е факир там, но рядко поглеждам към нея, че ми се отваря апетита от нея :
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.p ... &start=495" onclick="window.open(this.href);return false;

Данчо, тази кулинарната тема я видях вчера, думата ми е за тази за която Г. Петков споменава, за сома на Киро и дебатите около него.

[vatus56]

Скандирайки: Евлампи-Евлампи.....и-ска-меееееее!

Щом Годзаки скандира, премам, че част от групата на преходниците, с него ще се солидаризира, дано останалата част не се скандализира, от действията на тоя расов шафьорин, дето съвсем се бандитизира.

Произведението ( ако може да се нарече така) си е трилър от всЕкъде, така, че предупреждавам, не се препоръчва за деца под 18 години и за рибари със разхлабени нерви.





Събота..
Евлампи Груев се търкаляше в топлото легло, като прасе в тикви, все още не можейки да се придума, просто да стане и да се изпикае. Мехурът му буквално беше пред взривяване, но да се изсули от кревата, в тоя толкова ранен час, никак, ама никака не му се щеше.
Евлампи работеше като шофьор на градски автобус, и тъй като вчера беше откарал жената и децата на село при тъщата, в това прекрасно утро той просто лежеше, наслаждавайки се на дългоочаквания покой. Нямаше ги дразнещите тънки гласчета, нямаше и кой да го навиква, като кундурджийски калфа, за материалните параметри на приноса му към семейния бюджет..... Можеше просто да си лежи, шастлив и безгрижен, като птичка божия, и да съставя светли и многообещаващи планове за почивните дни.
В главата му даже изплува неотдавнашният разговор с колегата Желю, който разказваше за това, как някаква пътничка, млада и не особено хубава госпойца, не могла да си плати глобата (гратисчийка), и предлагайки себе си в качеството на платежно средство, била с удоволствие и качествено употребена.

Най-сетне, не издържайки повече на налягането, Евлампи скочи и се запъти към тоалетната. С удоволствие остави вратата отворена. Отпусна струйника с въздишка на облекчение. В един момент го секна усилието да въздържи един прастар естествен порив, но след секунда размисъл, достатъчна да приеме факта, че е съвсем сам в апартамента, той се усмихна и разхлаби дюзата. Освободена за два дни оковите на съвместното съжителство, оная така дълго подтискана "злоба на роба" се отприщи, изразена в такава титанична пръдня, от която в съседния блок, целия фаянс, от третия до осмия етаж, се нацепи зигзагообразно. Удовлетворен и спокоен, Евлампи го изтръска грижливо, прибра го, после хвърли две шепи хладка вода на подпухналата си физиономия, огледа се и реши, вместо да се занимава с такива тривиални и досадни неща, като бръснене и закусване, веднага да се захване с изпълнението на плановете.
В следващата секунда вече държеше телефона.
- Ало, Жельооо, драсти бе, апап! Абе помниш ли, разказва ми за неква п@@@а.... Не, бе, е онаа, дет без билет, тва.... Да! А така, тя! Аха! Ама телефона имаш ли и го? Екстра, давай, пиша... Така. Как за кво? Ми ти как мислиш, бе, датееба.... Ми естествено! Аре! И мерси! Кво? Е, не, нема да та покана и теб.... Хахаха. И аз на теб! Хаха! Аре, чао!
Евлампи набра заветния номер, уговори се със споменатата личност, продиктува адреса си, затвори и зачака. Не бяха минали и три минути и телефонът иззвъня. Груев изпсува и вдигна слушалката.
- Да?
- Альооу. Альоу, бе! - със забележим полуазиатски акцент произнесе някой от другата страна.
- Да, ало, кажете.
- Альо, тука Гюнер говори, бе. От Завет, дето съм. Селото. Разградско. Моят мама с вашта жена са разбрали нящо...
- Кво са разбрали, мен ми е през уя. А за теб, твойта мама и Завет, сефте чувам. Ти сигурен ли си, че немаш грешка?
- Не, бе!Гуруеви семейство, нали? Не разбрали, ми са уговорили, разбраха са, нали... Учили са едно времи на едно училищи. И приятелки са, така, нали. А па яз ма земаха да уча за конски дохтар - ветеренарното. Щот ного ни са брактисват офцити, козити... И да го оправям. И убави пари ша искарвам...
- Тва па кво ма интересува? И кво общо има, бе д@@ба?
- Не, бе, бате Лампи, те са разбираха, демек твойта жина каза на мойта мама, че яз, нали, ша живея у вазе, докат ми дават опщежитие. И после яз там ша живея, нали, по-натам. В стая.
- Квооо? Мамаид@@@б.... Е@@ м@@му. У нас, начи. И кога , начи, ша се явиш, Гюнер? Нали така беше?
- Ъхъ! Ми след два часа, накъде... Яз от гарата са обаждам, нали, подараци сам земал,нали, армагани, така.... Ша идвам след към два часа... Аде ся!
- В гъ@@а си ги заври армаганите, педеразче ветеринарно, - завика Евлампи в слушалката, но Гюнер вече беше затворил. Отиде в кухнята, извади бутилка ракия и на големи глътки изпи половината. Не му стана по-добре.
" Помак еб@@н, как ми са изсули на главата, баш сега. Ветеринар. Охболи, недоклатен. Смо да ми дойде, на втория ден го гона, на п@@@ му майна. Ма и мойта, екстра ма насади. Дума не каза за тоа, дигна си п@@та и - на село. И кво да го праа ся?"
На вратата се позвъни.
Евлампи, все още псувайки, отвори. На прага стоеше младата и не особено хубава госпойца, от разказа на Желю.
- Ааа, ти си тва, начи... Влизай, влизай, кво седиш така.
Влизайки, уруспията най-цинично и безотговорно му съобщи, че е в мензис, което хвърли нашия герой в още по-мрачно настроение.
- Еми тогава в другата......- започна той, надявайки презерватива..
- Знам кво ша кажиш - прекъсна го тя -, ама и там ни можи, щот имам маясъл и си турям едни свещички...
44 годишният водач на градски автобус Евлампи Груев усети как кръвта се качва в главата му и задавено просъска: " Абе, вие кво бе, наговорили ли сте са сички, бе мама му д@@ба?", на което не особено хубавата ку@@а уплашено му отговори, че поне с устата и всичко е наред, така че да не се коси. Евлампи полуполегна-полупоседна на дивана и калтака се зае с обязаностите си.
- нещастник някъв.... Подаръци ш ми носи... На ма@@ти в он@@ работа ги носи тия подаръци.... В Завет.... Абе д@@ба... - той хвана с ръце главата на госпойцата и бързо задвижи таза си, методично насаждайки гордостта си в гърлото и.
- А кой ше го храни тук? Аз няма да го храня, да си е@@ майката. Доктор ше ми става. Стой си там, пАси си овцете... Ама ше го изгона аз... Опааа, чакай че иде!
Евлампи свърши. " Три дни, я го изтърпя, я не. Ветеринар." Ставайки от дивана, той погледна момата и.....пребледня. Капчици пот избиха по не особено високото му чело. Гледайки неестествено оцъклените и очи, той внимателно я потупа по рамото, боейки се дори да си помисли това, което неизбежно си помисли.
- Ей, ти! Аре ставай вече...
Събирайки цялата си смелост, Евлампи погледна във все още отворената и уста и разбра всичко. От гърлото се подаваше края на презерватива. Не дишаше.
- Кво става, бе? - завика той отчаяно - Всички откачихте, или кво, бе? Наговорихте ли се? А-А-А-А-А-А-А-А Мама му де@@@ба!
Защура се из апартамента, чудейки се къде да дене трупа. Не успявайки да измисли нищо по-умно, вдигна тялото с треперещи ръце, излезе на балкона, огледа се внимателно на всички страни и го хвърли.
На вратата се позвъни.
Евлампи се посъвзе и стараейки се да не изглежда паникьосан, бавно отвори вратата. На прага стоеше Гюнер.
- Драсти, яз съм Гю....
- Запознахме се вече. Влизай, кво висиш кат мъ@о там.
- А, мерси, добре заварил, яз армагани сам донел, нали, тука майка шапка ти оплете, за зимата, и на дицата тарлъци, и.... само ако може да ми покажеш, дека мога д ида така, малко по мене си, нали...
- Аааа, е там е кенефа - посочи неволният убиец и като видя гърба на госта, отиде в кухнята и довърши бутилката. Запали цигара..
На вратата се позвъни.
Евлампи пак изпсува и се приближи.
- Кой е?
- Аз съм, бе, комшу, Сандо, съседа отдолу. Отвори по-бърже!
- А, Санде, кво стаа бе? Влизай, влизай! Къв е тоа багаж дет си понесъл? Да не се изнасяш?
Сандо, помъкнал огромен сак на гърба си, с неотворена бутилка евтина ракия в ръката, веднага влетя в кухнята, тръсна тежкия сак на земята отвори пукницата и наля две чаши.
- Лампи, няма да повярваш....- нервно оглеждайки се, започна Сандо. Излизам преди малко на терасата да пуша и ..... си е@@ло мамата. Гледам - на простора виси неква жена. Приближих се - умряла! Не знам кво да праа, брат, донесох я тука, щот знам от мойта, че си самичък събота и неделя, да измислим нещо, - ти баща, ти майка, помагай!
- Ти мозък имаш ли, бе идиот? Ти побъркан ли си? Ти разбираш ли кво....
В тоя момент от кенефа се разнесе адски грохот. Евлампи, не издържайки повече изтича до вратата и заблъска с юмруци.
- Отваряй, Гюнер ли си, къв си! Кво напрай там, помак неграмотен!
Зад вратата - тишина.
Изкъртвайки я с крак, Евлампи онемя. По всичко личеше, че Гюнер за пръв и последен път в живота си, беше видял тоалетна чиния. Явно се беше покачил върху нея, явно е бил клекнал, явно фаянсът не беше издържал... Беше се спраскал почти на две. Почти. Защото по средата беше останало да стърчи остро като пика парче, на което се беше насадил Гюнер. На пода бавно се стичаше кръв, лайна и всякакви стомашни съдържимости на помака, а самият той сякаш извинително се усмихваше.
Евлампи тъпо наблюдаваше разтичащата се зловонна маса около мъртвия гост, когато долови звука от падащо тяло от кухнята. Излизайки от тоалетната, забеляза лежащия на пода, без признаци на живот, Сандо. Един поглед върху бутилката, от която покойника беше пил, изясни всичко. Накриво залепеният, явно непрофесионално печатан етикет, неумело намацан с лепило, мъртвата хлебарка до чашата..... Нямаше никакви съмнения какъв беше произхода на ракията. Така и не ги избиха тия мангали.
- Изрод алкохолен, напи се на евтина ракия, а - подритна трупа Евлампи. - Е, как е сега ментето, да та еб@@ и теб... Кво ви стана днеска бе, мама ви д@@ба, все едно сте се наговорили...
На вратата се позвъни.
Евлампи, вече дори без да пита, отвори. На прага стоеше Сандовата жена.
- Здрасти, комшу, не си ли виждал моя пияндур? Пак се налива някъде, чума да го изпий. Не е ли минавал? А, ей, неговите чехли ли виждам в кухнята?
Жената изтича напред, и виждайки мъртвото тяло, се хвърли върху трупа и зави:
- Сандееееееееееееее! Санденце-е-е-е-е-е-еееее! Убиха ли те, изродитееееееееееее! Помоооооооооощ! Полицияяяяяяяяяяяяяя!
Евлампи мълчаливо откърти крака на табуретката и няколко пъти със все сила набримчи комшийката в главата. Скоро и тя се присъедини към компанията на гостите и млъкна. Завинаги.
Груев замъкна всички тела в коридора. Седна в кухнята и запали цигара. Минаха два часа. Нещо трябваше да се направи.
На вратата се позвъни.
Той дори не си направи труда да стане.Вече нищо нямаше значение.
- Влизай, не е заключено!
В коридора влезе Желю, старият рейсаджия и отдавнашен Евлампиев приятел.
- Здрасти, бастун, ти по телефона не ме покани, ама викам, дай да мина, последен курс правих с рейса, и без тва отдавна не сме се виждали...
- Да, отдавна - каза Евлампи, спокойно мислейки:" Е, да видим ти, пък, от кво ше умреш, к@рварино дърт?"
Дъртият к@рвар изобщо не го остави да чака. Умря от инфаркт, виждайки всички трупове. Ей така, както си седеше в коридора, наведе поглед, хвана се за сърцето и изхълца. А Евлампи просто го хвана за яката и го дотътри при останалите.
И внезапно му светна. Точно така! И как всичко си идва на мястото. Страхотно, че дъртия се е сетил да мине точно сега...
..................................................................................................................................
Едва дочакал нощта, Евлампи пренесе в автобуса, един по един, цялата компания. Желю - на шофьорската седалка. Завърза го добре и седна на коленете му. Обърна се към салона.
- Е, потегляме, банда - извика весело, настъпвайки газта. - Наговорихте са, начи, да ма преебете, а? Ама сега Евлампи ше ви пр@@бе сичките. Нах@йници с нах@йници. Ха-ха!
След един час вече бяха извън града. Евлампи през цялото време си тананикаше весели песнички, и постоянно говореше на компанията, само за да не се побърка. Внезапно замълча и спря. Отпред беше моста. Заключителният стадий на плана. Той отново запали цигара. Попита компанията, дали още някой не иска цигара. Никой не поиска.
- Е, добре тогава. Кво пък - да тръгваме!
Пак настъпи газта, и стигайки средата на моста, рязко завъртя волана наляво. Скочи в последния момент, претърколи се няколко пъти и вече лежащ на асфалта се заслуша, очаквайки плясъка.
Плясък нямаше.
Имаше оглушителен, страшен грохот, и от малкото корабче, наето за отпразнуване на сватбата на нищо неподозиращата двойка, и минаващо точно в този момент под моста, виковете "Горчиво!" и "Шастие на младите!" рязко се смениха с предсмъртни писъци, викове "Помощ!" и после тишина.
Но на Евлампи вече му беше през оная работа. Той тръгна към града, усмихвайки се и само лявото му око леко сълзеше потрепвайки отвреме на време. Вече пред самия вход на блока, Евлампи, странно ухилен, тихо промълви:
- Е, верно сте се наговорили, да ви е@а мамата...

[GODzillata]

Муахахахаха...таа част рулира отвсякъде!
Би трябвало филм да се направи по нея!!!


@И фо викаш, Пав, Hankey Bannister е отврат, а?
ТоА Чърчил нищо не е разбирал май!

[Teo 62]

http://www.e-bane.net/modules.php?name= ... oGligorOFF" onclick="window.open(this.href);return false;

[Павел Иванов]

Тоя Евлампи е баси му и къръка д`ба

Кире , пълен траш и шитня отсекъде произведена в Шотландия

Тигре , е те тоя Киро Глигоров ми разказа играта кога го утепаха ! Баш тогава имах неблагоразумието да се намирам в съседна Македония на път за у нас си и се отвисех на границата сумати време Мани друго ами в единствената кръчма дет функционираше , на чужденците предлагаха само и единствено турлю гювеч и вода , докът на местните митничари кой , кво , душа му сака Добре че поне опашката от тираджии беше доволно дълга та барем цигарки да си заприходявам , щот секой напъплил в близост до КППто ни го пущаха да премине , ни да се върне обратно , седиш на пътя и кукуваш като алтав д`ба и измекярите начи , как ни извъртолиха зарад некъф си никъф атентат

[dantho.mihov]

Данчо, тази кулинарната тема я видях вчера, думата ми е за тази за която Г. Петков споменава, за сома на Киро и дебатите около него.

Ааа, не съм те разбрал. Ето я и нея : http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=135&t=82344" onclick="window.open(this.href);return false;

[G.Petkov]

Скандирайки: Евлампи-Евлампи.....и-ска-меееееее! .....


Дъртият к@рвар изобщо не го остави да чака. Умря от инфаркт, виждайки всички трупове. Ей така, както си седеше в коридора, наведе поглед, хвана се за сърцето и изхълца. А Евлампи просто го хвана за яката и го дотътри при останалите...

Много се смях !
Ама много ...............

Ватус-а да дава и занапред за Евлампи !

Вече малко тръгна като "Криминале" на Тарантино !

Ама е готино !



И добре е, че Киро се сети за Инкубус-а,
Светла му памет,
Отлях от питието за него,
И той много обичаше пиенето, риболова, жените и графоманията ,
Само снимките не харесваше ,
Ама беше сериозен участник в темата,
И никой не можа да заеме, опразнената от него ниша !

Наздраве на всички преходници,
Да сме живи и здрави, и дано имаме безгрижен преход,
Ама надали !