МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖИ

[mita4eto]

Поредният запомнящ се пост от ваша страна, красота, свежест, майсторлък и най-вече спортсменство. КЕФ!

[starlight]

Такаа
Браво на групата, прекрасни репортажи. За разлика от вас, нашата група не се представи толкова добре.
Имахме няколко удара на маломерки и толкоз. Въпреки това местата, реката и времето бяха прекрасни.
Имаше и някоя друга изненада...

Ето и малко снимки:
Планината:





Реката:



И накрая изненадата







За съжаление пилето беше ранено и не успяваше да излети само.
Надявам се да се оправи.

[mita4eto]

Магията е и в очите на това пиленце, но не знам каква е тая сган, която да има сърце да стреля по такова животинче (според Мариян, май то е било простреляно ...)

[Paviljon]

Здравейте банда,

Мариански снимките с хищното пиле са страхотни! Дано да е оцеляло след това!

Кепът, който Димо (Pitcha) ми връчи най-тържествено при последния съвместен риболов вече е севтосан с красива балканка, която успя да се закачи вчера в уникална жега! Ако не беше кепът, рибата си беше направо заминала! Тъкмо я загребах и воблера се откачи от нея, а тя остана за кратка фотосесия! Рибата единствена за деня се закачи на едно открито място, което беше и със стръмен бряг! Заметнах и още на първия оборот видях как сянка се стрелна мълниеносно към воблера (HZL), на който контрите са предварително премачкани! Пръчката се сгъна и аванса се разсвири, а от позицията на която бях нямаше вадене! Рибата скачаше постоянно над водата и при всеки подскок се виждаше красивата й окраска! Скокнах веднага надолу към реката през едни коприваци, но тях ги усетих по-късно като отмина еуфорията! Викам си това е риба вече за кепа! Ама докато го сваля от гърба, че бях измислил една система за закачане, мина доста време. С едната ръка с въдицата, а рибата развива, а с другата ровейки зад гърба! В крайна сметка се оправих! Доближих рибата до мен и я загребах, а воблера веднага се откачи! Казах си перфектно (тъкмо няма да докосвам пъстървата дълго). Красив мъжкар 40 см, с прелестно красива окраска и жълто кафеникави нюанси! Направих снимка докато си стоеше в кепа, а след това с изстудени ръце извадих рибата внимателно от него, като не я отделях от водата! Обърнах я срещу течението и след около минута махна леко с опашка за изпроводяк и се потопи в посока срещу течението! Усмивката греше на лицето ми! С направения подарък от Димо рибата се запази максимално от наранявания и което е най-хубаво рибата беше постоянно във водата!

Ето го красавеца!


До следващят път, а кепа винаги на гърба оттук насетне! Специално Благодаря Димо!

Заради голямата жега и жарещото слънце други снимки на района не съм правил!

Поздрави и наслука

[pitcha]

Специално Благодаря Димо!

За нищо бре, Павка.
За мен е удоволствие. Радвам се, че е свършил работа.
То нема и друг начин де – те, мойте такъми винаги вършат работа. Просто така са си свикнали. При тях нема тая оная. Ако не вярвате – питайте Алан.
Ся ги чекам Бат Стан и Борето да ми приберат най-яките воблери с некой качествен клип. Дано не изберат баш най-яките, ама не вервам да ми се размине.

Пожелавам в най-скоро време да има и некоя, дето на влаа у кепо.

За този случай, тъй като предстои – ето един съвет. Прекарваш цялата риба над кепа, като държиш главата над водата. След като опашката влезе в него - я загребваш. Ако се помъчиш да я гребнеш откъм главата, а опашката е отвън – ще удари с нея и ще се откачи или скъса.

Мариански – за пилето следващия път ми свирнете. Имам доста приятели в Дружеството за защита на птиците и щяха да кажат къде да го отнесете – ако имат база някъде наблизо или като се връщате по пътя обратно. Можеше и да дойдат да си го вземат – и те са доста луди.
Много симпатична птица. С много мъка в очите...
Не им разбирам, но ми прилича на хищник, а те май всички са забранени. Не че това ще спре гордите български ловци, както се вижда. Много благородни пичове – няма що.
Но тях не трябва да ги обсъждаме повече в тази тема – не си заслужава!

[Бат Стан]

Ся ги чекам Бат Стан и Борето да ми приберат най-яките воблери с некой качествен клип.

Еее, другата седмица ще е. Ся бяхме със Жорката на един реки и направих някои снимки, ама после се усетих, че в един аспект не отговарят на изискванията на темата и затуй ще си ги пазя за личния архив. Иначе за самия излет - към 10-12 риби на изкуствена муха, ама все дреболяк. Жорката улови три мерни на земен червей и още десетина и нагоре по-дребни. Едната река беше от зарибяваните от клуба и се радвам, че кипи от живот! Поздрави и наслука.

[starlight]

Здравейте колеги.
Реших да споделя поредният излет с вас.

Времето беше леко по-топло отколкото ни се изкаше, но пък местата и усещането на дивото компенсираха.
След запивката на рожденният ми ден в Сряда вечер, Четвъртък и Петък ги писах дъждовни, та ...
Аз и Бат Димо - Петък 24-ти (ден на майстора)

Реката ни посрещна подобаващо, въпреки маловодието имаше места като тези.



Едно две вирчета по-надолу, след съвета от Бат Димо - "метни там" и след вторият опит взех, че метнах и ковнах една красавица
(то се и очакваше де )



Последва и пускането. Изтреля се като куршум



От там, вече щастливи, че реката е жива продължихме нагоре.
Вирове, красота, какво ли да ви разказвам. Мисля, че снимките, говорят повече:









Походихме още малко и решихме да местим, с цел разузнаване на околността.
Спирахме тук там и на последната река се записах отново на блесна, на която не съм си и помислял, че ще хвана риба, а именно черен пантер мартин 6-ца:





От там се започна едни научни изледвания, дали рибите ще взимат само на черно, но...
... не след дълго и Бат Димо ковна една красавица на жълт ПП с черно тяло



Весели, щастливи и заредени с енергия се прибрахме

ПС. Да кажа и едно голямо мерси за кепа, подарък от Бат Димо.
Дано да има и с какво да го запълня

[Paviljon]

:

ПС. Да кажа и едно голямо мерси за кепа, подарък от Бат Димо.
Дано да има и с какво да го запълня

Мариански поздравления за хубавия риболов! Красота! Кеповете на Димо са успешни! Моя тъкмо ми го подари и на втория риболов вече го запълних с хубава риба! Знам, че и при теб ще е така! Уредите на бат Димо са се доказали в боя

Поздрави и наслука

[starlight]

Здравейте колеги,
Да ви разкажа малко за кепа - подарък от Бат Димо.
В петък реших, че трябва да го севтосам, но нещата не се развиха много много по план
Имах две откачени риби (по два скока и обратно в реката ).
По моя преценка бяха около две мои педи, тоест около 45-те сантиметра.
Понякога да ловиш с тройки, на които са махнати контрите, не много добре за теб, НО е много
по-добре за рибките и за опазването им.

Въпреки всичко успях да кепчосам една красавица и да си я пусна жива и здрава





И така... Историята продължи и в Събота.
С триста зора убедих Бат Димо да идем за риба.
Не искал, защото все съм му ловкал рибите
Все пак трябваше да му покажа нагледно как работи кепа

Тръгнахме. Докато се движихме покрай реката, Димо изведнъж спря колата и каза, че
мястото му се струва сякаш има риба. Спряхме, а отдолу се показа едно не много голямо
вирче. Взех пръчлето, няколко замятания и бум





Видяхме малко зор докато я пуснем, кепа не пуска бре



Качихме се отново в колата и продължихме. Аз бях доста развълнуван.
Не всеки излет хващам такава красива риба.
Тръгнахме по реката, места прекрасни (въпреки маловодието).







По-нагоре оставих и Димо да се запише с една дребна рибка
Виках му: хайде мятай, после да не кажеш, че все аз ти ги ловя

Мина се известно време. Риби нямаше...
Тъкно вече бяхме решили да местим и аз видях едно местенце.
Решихме да стигнем до там и след това да се връщаме.
Стигнахме, първо замятане и като ме взе... едни пируети едно чудо, прескочи цял камък...
Малко борба и с помощта на Димо, хайде в кепа.





Последва и пускането:



След тази рибка се обнадеждихме и решихме да продължим нагоре.
Красотите продължиха...







За съжаление рибки отново нямаше, но бяхме доволни (поне аз )
Та така... Извода: кепа работи

[Paviljon]

Страхотно красива пъстърва! Откога си мечтая да уловя такава! Жълто тяло и големи кафяво червени петна!

Поздравления за страхотния риболов!

При мен вчерашния пъстървов риболов беше изпъстрен с препъвания, падания, ритане на клонаци, закачки и само една уловена пъстърва, която си плува обратно! За сметка на това обаче видях трофейна риба пред мен! Която си беше огромна (определено над 50-ка)

Поздрави и наслука

[naskobo]

Красота

[koda33]

Без думи

[Красимир Атанасов]

И аз имам един такъв кеп за подаряване.

[pitcha]

Просто не знам откъде да започна. Затова ще я карам хронологично. Ето какво стана през почивните дни.

Ден Първи.
Река първа.
Уникална, без следи от човешко присъствие. Втора река в живота ми, на която не е стъпвал човешки крак:





Изглежда мижава, ноооо:











Риби имаше зад всеки камък, а във всеки вир – по няколко.



Изобщо не бяха наплашени. Ти я пускаш и я буташ, тя не ще да си ходи:



Резултат – хванати четири по педя и десетина по двайсе санта. Контакт с още безброй маломерки. Трябваше да гледам къде стъпвам, защото не ги беше страх. Докосване до непокътнатата природа. Оставих я такава, каквато си беше – понеже доста се увеличи рискът от среща с някоя мечка или глиган. Пък и си викам – я дай да отида за нещо по-едро.

Ден Първи.
Река втора.
Една от Мойте реки. Зарибявана преди четири години. Свръхтайна. Прекрасна.














Ври от риба.























Сега леко поемете дъх:







Случи се и нещо интересно. Преди три години бях хванал една около 40 санта на едно място – в един як подмол. Гергана се казва! Тая година я пробвах в течението и не се излъга. После цопнах в подмола и ме пое. Засякох без да я чакам – яко дърпане и се откачи. Пробвах отново – дръпна втори път и пак откачи. И повече не щя. Нещо е нахитряла и не моем я излъга лесно. А и май е надебеляла бая, ако се съди по дърпането. Пробвах и няколко блесни, но въобще не им обърна внимание.
Разбира се – ако я бях изчакал втория път, щях да я хвана, но имаше риск да нагълта, а то не си струва. Нищо – догодина ша се побориме пак.

И още нещо – предния ден някой беше ходил по реката. По всичко личеше, че е майстор и знае какво прави. Към тоя Човек - ако чете форуми – благодарности, че не ги е прибрал. Гарантирам, че те са си там – живи и здрави, всичките до една. Догодина ще има смисъл да ходим отново.

Равносметката – десетина мерни и безброй контакти с всякакви други. Най-различни размери. Реката ври от живот. Омръзна ми да ловя и преместих, за да проучвам нови места.

Ден Първи.
Река трета.
Непозната река.



Викам си – е, тука дори и аз не мога да хвана.
Иначе – ето къде оцеляват рибите в такова маловодие.







Въобще не ги пробвах, защото ме домързя, пък и те нямаше да искат да взимат.

Толкоз за първия ден.


Ден Втори.
Река първа.
Непозната река. Чудесна и прекрасна, въпреки маловодието.



























Хванах и три риби по около 25 санта.





Но като цяло – големите риби са изловени. Обаче имаше безброй дребосък – във всякакви размери, т.е. има надежда.

Ден Втори.
Река втора.
Непозната река, отново почти пресъхнала.





Ей тука сега има една риба:



Стои под камъка в горния му край, с лице към течението.

Тя ми разказа играта! Направо ме разби!
Забелязах я с пристигането до вира – стоеше в долния край на камъка, с лицето към мен.
Като я скивах – замръзнах. Викам си – ша те гепя, защото тоя ден нещо не ги хващах достатъчно. И като на забавен каданс се започна едно поднасяне на стръвта, адски мъчително. А тя си седи, гледа ме и не обръща никво фнимание. Отне ми дваесе минути безкрайно бавни движения. Като на оная китайска гимнастика, дето нещо се протягат наляво-надясно, ама поне сто пъти по-бавно.

Накрая стръвта кацна пред устата й. А тя въобще не помръдва. Помръдвам стръвта – тя не ще. Помръдвам пак – тя пак не ще.
Таман бях започнал да се вдървявам – и явно си каза – чекай да му взема на тоя левак, иначе цял ден ша кисне тука да ми досажда. Е, поборихме се малко, колкото да я видя, че е около 25 санта. И ми се откачи в краката, та не можах да я снимам. Това си е проблем при безконтрена кука и често се случва. Но по-добре – тъкмо не я пипаш и не се гърбиш да я откачаш от куката. А и аз нямаше да мога да се наведа по никъв начин. Не и след тая гимнастика.
Като се откачи – избяга под горния край на камъка и ми обърна гръб с пренебрежение.

Та Тя ми разказа играта. Е тва е Риба. Изпълнен съм с респект. Заради нея ми се образува такова тежко сфащане на всички телесни части, че не моем си мръдна и миглите в момента. И добре че удари – иначе още щях да вися там.
Едвам се качих до колата – на път към следващата река.

Ден Втори.
Река трета.
Непозната река, пак без вода.





Обаче имах сили само за тия две снимки от един вир, и за нищо повече. Изобщо не пробвах, само поседях малко и се кефих на хлад на прекрасното място.

Толкоз от мен за почивните дни. Дано да съм го предал като хората, защото умрях от кеф – особено първия ден. Надявам се да ви е харесало.

[Красимир Атанасов]

Тези теми,не знам дали има смисъл да се коментират.Само трябва да чете човек и да усеща прохладата която носят.Уникално Браво.