случки и спомени под водата

[Булти]

Страхотен разказ ! Браво !

[Диканаров]

Ще ви разкажа за една удивителна риба на Средиземно море. Едни я наричаха- риба "петел", други- риба пеперуда, трети- летяща риба. Според мен най-подходящото име бе или "пеперуда" или "ветрило". Срещнах въпросната риба през1984г. за първи път и после съм ударил още десетина. При първата си среща с това животно бях поразен от странните пискюли, които рибата имаше от двата си страни. На дължина бяха колкото дължината на тялото и. Рибата бе много ленива и храбра. Не се плашеше от мен и ме допусна почти на 1 м от нея и тогава се мързеливо отмести.. Бях заинтересован какво е това дето е от двете страни, като ръце на рибата и стрелях почти от упор. На стрелата вече разбрах, че това са невероятно развити гръдни плавници. Рибата имаше много здрава кожа, като на гущер. люспите бяха се превърнали в несваляеми плочици! После ме удиви формата на главата. Една трета от тялото бе покрита с броня, която завършваше с два дълги шипа, прилегнали към гърба. Гръдните плавници се разтваряха, като ветрило и бяха неземно оцветени. От нежно небесно синьо до турско-мастилено синьо. С различни по големина точки от златисто жълто , през оранжево довинено червено. Това бе неповторима палитра от цветове , невероятно сполучливо съчетани от природата. После ми се е случвало да я срещна тази риба с разтворени гръдни плавници. Впечатлението е поразяващо. Имаш чувството, че две невероятни очи те гледат от пясъка, а между тях е един дълаг нос в керемидено. Може и това да им е предназначението, но в никакъв случай рибата не е летящта. Твърде много е ленива. Да ви кажа за месото и. Червено, набито без никакви кости. Наподобява пилешко бутче на бройлер угояван с рибено брашно. Трябва да отбележа, че цветът на гръдните плавници и на кожата се губят след смъртта на животното. Така е и с кожата на мурената. Опитвал съм да ги съхраня в оригиналните им разцветки, като съм ги солил, топил в спирт и в оцет. Резултатът е бил един. Общо мръсно сиво с някои по-тъмни петна, показващи мястото на преди ярко изпъкващите с окраската си петна. Тази невероятно преливаща се палитра от цветове се запазваше до десетина минути след изваждането на рибата на сухо. Мисля, че в галерията си имам снимана една такава риба. От бронираните глави на две такива риби съм си направил хубав сувенир-трофей. Изсушените и лакирани глави на тази риба наподобяват главата на заяк с дълги уши. Много интиресна риба.Вероятно ако имахме в Либия някой специалист- кожар и да успеех да съхраня някоя муренова и "пеперудина" кожа. От тях би излязъл добър колан или друг уникален сувенир. Но там имахме всякакви специалисти без кожари. В Черно море, такива мисля, че никога не са срещани. Изглежда, че е студено и не се провират през Дарданелите и Босфора. А може и да е заради солеността на водата. Черноморската не е толкова солена както средиземноморската. Кой да ти каже! Но си има причина. И за съжаление все в наш ущърб!

[Диканаров]

Ще ви разкажа за една удивителна риба на Средиземно море. Едни я наричаха- риба "петел", други- риба пеперуда, трети- летяща риба. Според мен най-подходящото име бе или "пеперуда" или "ветрило". Срещнах въпросната риба през1984г. за първи път и после съм ударил още десетина. При първата си среща с това животно бях поразен от странните пискюли, които рибата имаше от двата си страни. На дължина бяха колкото дължината на тялото и. Рибата бе много ленива и храбра. Не се плашеше от мен и ме допусна почти на 1 м от нея и тогава се мързеливо отмести.. Бях заинтересован какво е това дето е от двете страни, като ръце на рибата и стрелях почти от упор. На стрелата вече разбрах, че това са невероятно развити гръдни плавници. Рибата имаше много здрава кожа, като на гущер. люспите бяха се превърнали в несваляеми плочици! После ме удиви формата на главата. Една трета от тялото бе покрита с броня, която завършваше с два дълги шипа, прилегнали към гърба. Гръдните плавници се разтваряха, като ветрило и бяха неземно оцветени. От нежно небесно синьо до турско-мастилено синьо. С различни по големина точки от златисто жълто , през оранжево довинено червено. Това бе неповторима палитра от цветове , невероятно сполучливо съчетани от природата. После ми се е случвало да я срещна тази риба с разтворени гръдни плавници. Впечатлението е поразяващо. Имаш чувството, че две невероятни очи те гледат от пясъка, а между тях е един дълаг нос в керемидено. Може и това да им е предназначението, но в никакъв случай рибата не е летящта. Твърде много е ленива. Да ви кажа за месото и. Червено, набито без никакви кости. Наподобява пилешко бутче на бройлер угояван с рибено брашно. Трябва да отбележа, че цветът на гръдните плавници и на кожата се губят след смъртта на животното. Така е и с кожата на мурената. Опитвал съм да ги съхраня в оригиналните им разцветки, като съм ги солил, топил в спирт и в оцет. Резултатът е бил един. Общо мръсно сиво с някои по-тъмни петна, показващи мястото на преди ярко изпъкващите с окраската си петна. Тази невероятно преливаща се палитра от цветове се запазваше до десетина минути след изваждането на рибата на сухо. Мисля, че в галерията си имам снимана една такава риба. От бронираните глави на две такива риби съм си направил хубав сувенир-трофей. Изсушените и лакирани глави на тази риба наподобяват главата на заяк с дълги уши. Много интиресна риба.Вероятно ако имахме в Либия някой специалист- кожар и да успеех да съхраня някоя муренова и "пеперудина" кожа. От тях би излязъл добър колан или друг уникален сувенир. Но там имахме всякакви специалисти без кожари. В Черно море, такива мисля, че никога не са срещани. Изглежда, че е студено и не се провират през Дарданелите и Босфора. А може и да е заради солеността на водата. Черноморската не е толкова солена както средиземноморската. Кой да ти каже! Но си има причина. И за съжаление все в наш ущърб!

[cvetan77]

Каде мога да заредя кислородни бутилки?

[Булти]

браво колега за разказа , мисля си , че аналог на тая риба в Ч.М. е Морската лястовица , когато мога ще кача нейна снимка и тя е с два големи гръдни плавници с преливащи цветове , ама тая за която ти говориш ще е доста по- красива... в нашето море има и още една подобна и много красива под водата - Морската мишка , в стравнение с лястовицата тя е направо миниятюрна , но има отровно шипче на гърба и болииий от него , но по-малко отколкото от дракона и скорпида
п.с. колега Диканаров с тая невероятна зрителна памет , няма да си бил само дипломат

[Диканаров]

Булти, приятелю тази за която писах е на вторият ред най-отдясно в галерията ми. Цветовете още ги има загатнати но не е това , което е в първите минути след прострелването. На арабски има също такова име каквото ти споменаваш-морска мишка. На арабски е "фар бахар". Дано да можеш да намериш и покажеш снимки на нашите риби:-лястовица и мишка. Тази за която писах има два шипа, които са прилежащи на гърба, а не стърчат! Не са отровни!

[Диканаров]

Ако отидете на страница 5 от галерията ми под номера 8, 9 и 10 съм сниман с "фар бахър", която ние наричахме морска лисица, а не мишка!Може и да не сме били прави с наименованието, но тези риби съвсем не са малки и безобидни, като мишлета! Стрелял съм до 7-8 килограма от тях. Виждал съм обаче уловени от риболовни кораби такива риби с тегло над 20 кг. Тази риба не се зарива под пясъка, както котката. Тя има нещо като хобот на главата си. Вижда се на снимка 10. Той е много подвижен и вероятно е снабден с много рецептори. Виждал съм как рибата стои на 10 см над дъното и с този хобот опипво пясъка. Рибата е невероятно мощна и има завиден демараж! От място развива внезапно такава скорост, че ако си я прострелял с една контра или малки контри, направо се изпрошва и бяга. Сигурно после мре, но свободна. Много е вкусна! За мен е по-вкусна от котката. Освен това кожата и не се покрива с тази чернееща слуз, като на котката. Кожата и е сива и на пипане е грапава, като на акулите. Опашката и е много дълга и е с четири ръба, които са с обратни зъбчета. При удар, те драскат дълги драскотини по кожата. Има и малък остър шип, но в сравнение с този на котките или на скат "рая" -мраморен скат си е направо миниатюрен. Не съм сякъл опашка с шип по-голям от 3-4см. И никога не съм видял двоен шип на нея, докато на "рая" винаги са сдвоени и са доста масивни, но не така дълги, като на котката. Имам сувенир от котка 18см., докато тези на "рая" са 10-12см.

[pluv4o]

Винаги с подробни и запленяващи разкази(за теб добри спомени).Завиждам на хората които сядат с теб на раздумка.

[Диканаров]

Да ви разкажа как прострелях единствената си до сега заргана! Това е навярно доста рядко постижение в харпунджийството. Бях влязъл на Занзур за октоподи и стриди и намерих на едно място на дълбочина 2м. куп от скъсани и закачени за скалите мрежи. Вълните бяха така омотали съдраните мрежи, че нямаше начин за разплитане, а оловата се бяха загнездили по всякакви дупки и процепи между скалите. В тези мрежи имаше доста спари и дорада вече полуразложени. Това предполагам бе причината в мрежите да се криеха голямо стадо дребни рибки. Те преминаваха свободно през дупките и вероятно са яли от плътта на умрялите риби. На разстояние от 2-3м от мрежата се бяхя строили малко ято от стотина заргани. Бяха обърнати към мрежата с главите си и почти не мърдаха. Не бяха голями! Около 40-50 см. Виж в галерията ми страница 6 снимка 14. Средиземноморските заргани са с по-къси човки от нашите. Интересното бе, че те внезапно се хвърляха напред заедно и рибетата панически преминаваха през мрежата от другата им страна, където единични заргани обираха по 3-4 рибета в човкате си . Гледката бе много комична! Имаш чувството, че са с мустаци, които мърдат от водата. Това бяха частите на рибетата, които се подаваха от двете страни на зарганата и бяха още живи. Та зарганата ги стиска да ги омаломощи, а те мърдат за да се освободят и избягат. Интересна ми бе тази тактика на рибите и ги наблюдавах с интерес доста време. Зарганите, които са си хванали риба и са я омаломощили ги плюеха и после ги бързо обираха една по една! Е някоя от рибките я хапваше друг зарган. Тези , които бяха в засада се сменяхя с другите дето фалшиво атакуваха. Атакуващите заргани в ятото не прлеминаваха през купа от мрежи и на по-малко от педя се обръщаха и се връщаха и пак се подреждаха , изчакваха минутка да се успокои дребосъка или да изкочи от тяхната страна подплашен от засадата и всичко се повтаряше. Накрая се сетих за какво съм във водата и за какво съм с харпун.До дето гледах рибешкото сафари, се бях кротнал между водораслите на скали почти излизащи на повърхността. С лявата ръка се държа да не ме отместват вълничките, а с дясната си държа харпуна. При захода от атака до изходното си положение зарганите правеха кръгове от 15-20м, като минаваха на 2-3м от мен.Стрелях по една от последните в редицата, преминаваща покрай мен за да се строи за нова атака. Не вярвах в успех, но крастата си е краста. Ударих я от долната страна, където се събират хрилете и малко преди гръдните плавници. Макар и разпрана, започна да се премята и да се опитва да ми бяга. Не можеше да се държи изправена, обръщаше се и на страни и по корем и въпреки, че е като здрава , невероятно бърза я хванах с ръка и си я прибрах. На вкус обаче не е като нашите заргани. Нашите са с по-сочно и нежно месо. Друг път ще ви разкажа за ловът ми на баракуди с чепаре на триполското пристанище.

[Булти]

иии страшен си - пак научихме нещо ново

[cerber]

Искам да ви разкажа как ударих първия си лаврак
Бях на 3-месечно обучение в Александруполи и през свободното си време се занимавах с харпунжийство
Любимото ми място бяха Червените скали в Неа Хили (кв. на Александруполи) които бяха на 50 метра от квартирата ми. Мястото беше особено подходящо за целта поради големите скали и рифове в близост до брега които винаги поддържат разнообразно рибно население. Тактиката ми беше да се приближавам внимателно до някоя скала, като по този начин изненадвам рибата скрита зад нея, така имах около 2-3 секунди за стрелба, до като рибата разбере какво става. Ползвах къс, половин метров харпун, за по голяма повратливост.
По принцип рибата там беше много наплашена, и на открито, шанса да се уцели нещо бе минимален, единствено се виждат отдалечаващи се сенки на морски обитатели.
И така пресичайки едно такова място, загледан в далечината забелязах под мен движение, беше голям лаврак който извършваше някакви странни ритуали, като кръгови движения и чупки в кръста, след които винаги се връщаше в първоначалната си позиция м/у два кръгли камъка. Срелях моментално и естествено не улучих, лаврака направи същите движения и пак си застана на мястото. с трескави пръсти издърпах стрелата заредих и отново стрелях и пак не улучих, лаврака пак си изпълни танца и пак застана на мястото.И третия път не улучих, на четвъртия се приближих на метър от него и го пронизах. Тогава като го задърпах разбрах каква е работата, от устата му стърчеше рибарска корда, оловото на която се беше заклещила м/у двата камъка.

[Диканаров]

Куриозна слука! Е Цербер, това не е ли потвърждение приятелю на правилото:- че като ти е писано да те прострелят с харпун, няма да те хванат с мрежа!Разказвай! Разказвай! Сигурен съм, че имаш много такива спомени!

[Булти]

Евала че си призна колко пъти си стрелял , друг на твое място щеше да се пъчи ....ама си , си направил добра тренировка...Диканаров отново е абсолютно прав - на всеки квото му е писано , дори и по най - невероятния начин да се случи

[Диканаров]

Нещо много ме награби работата и отдавна не съм писал тук! Да ви пиша за най-голямият си харпуниран дракон. Бяхме няколко семейства на гости на наш приятел лекар-детски хирург в Сабрата и той ни заведе на един непосещаван до този момент плаж наречен -"трите палми" Много километров плаж с златен, ситен пясък. Плитко море! На 2.5-3км първият нос с подводен ръб на скалисто плато. Скалата се издигаше на около 1м. над пясъка. и така до дълбочина над 20м. Та стигнахме на това блаженно място. Спряхме колите върху мокрия пясък, разпънахме чадърите, извадихме маси, столове, хладилни чанти и скара на дървени въглища. Търкулнахме във водата една 15кг. диня, вълните да я обливат и аз се бухнах във водата. Скука! Пуст пясъчен подводен пейзаж! Пясъчните вълнички на дъното само тук таме са прорязвани от следите на рачета пустинници. Продължих на вътре докато се появиха ниски и редки водорасли. Е тук ще ги намеря скатовете си рекох, ама нъцки. Нямаше и помен от посещение на котки или скатове. Нито стари, нито нови ямки!Нямаше и лисици да се носят над тези иначе любими за тях водорасли. Плувайки покрай водораслите след час , час и половина стигнах до каменния ръб на по-горе описаното плато. И тук се сбърках. Рибите бяха около и по ръба. Една голяма пясъчна акула изчезна в дълбокото и само я изгледах със съжаление. Заплувах обратно към брега по ръба и на 8-10м имах вече няколко спари и зеленушки. При едно гмуркане видях риба към лакът дължина, която бе със странно жълтееща окраска.Тръгнах към нея, не се бои! Плува си някак странно, стрелка се ту напред, ту на зад, ту на страни. Аз и стрелях от 1.5м и стрелата мина покрай нея отгоре. Рибата се мигом зари в пясъка. От горе само очите и тогава видях черната перка. Гигантски дракон. С дебелина и дължина на лакътя ми. "Изтеглих стрелата, презаредих и отново се спускам. Драконът излязъл и пак се стрелка. Стрелях втори път, и същото. За третият изстрел слязох бързо отзад и от половин метър го прострелях както бе зарит. Бре, като се завъртя това животно, че няма спиране. Все едно перка на вентилатор. Изниза се от стрелата и се върти нагоре към харпуна. Е добре, че имах втория на буя.Пуснах му втората стрела и пуснах харпуна. Ластичният ми е по-тежк и потъва, та свали рибатана пясъка. Пнематичния плува и опъва въженцето. Така можах да притисна със двете стрели животното на дъното и да му резна кратуната със теменната перка. Излязох горе, издърпах стрелите и тялото на рибата. Невероятно бяло и някак си треперещо месо. Имах чувството, че реагира на ваденето на стрелите. Пъхнах я в джоба на буя и се върнах при приятелите. Имаше за скарата. Като им казвах каква риба съм ударил, отначало жените искаха да я хвърля. После мъжете от куртоазия си взеха по мъничко и настана страшна суматоха. Всички искаха от нея да си отчупят и пробват. Невероятно нежно и сочно, бяло печено меко, поръсено със чер пипер и обилно полято с лимон. Само една кост- гръбнакът, която се сама отдели. Много пъти след това са ме питали за дракони, но такъв голям не срещнах. За по-малките, които излизаха на чепаретата си бях по-късно приготвил една елементарна щипка от две 40см летви. В началото на летвите си бях наковал по 10 пирончета от 2см. На едната летва си бях приконал напречно едносънтиметрова в сечение пръчка, на тридесетина сантиметра.Пред пръчката на един сънтиметър си бях намотал на три-четири ката ластик от моторетка. Така пирончетата от двете летви влизаха едно в друго и челюстите стояха притиснати от ластика. Като стина късите части на летвите, те се разтваряха около пръчката и пирончетата зейваха, готови да прободат каквото им поставиш между острията. Така защипвах драконите и им режех спокойно главите. Тялото прибирах за пържене или печене, а главите изтръсквах от острията на пироните. Опитвал съм да ги подхвърлям на чайки или гларуси, които се въртяха в пристанището, но не ги ядат. Виждат и знаят на каква риба е глава и не ядат. Ако им обаче подхвърлиш ефалче, попче или сафид се спускат с бясна скорот и го лапват незабавно, да не им го грабне друга птица. Та от една страна сигурността, че си отровен и никой няма да те нападне е лъжовна. Човекът намира начин да те топне в олиото.

[Булти]

Диканаров , братче страшен си...само докато те чета и ръката ми взе да оздравява