За слабите влакна

[Cougar]

Пролетта е вече тук.
Едрите риби са на път за езерото, а тази неделя имах уговорка с две различни дружини за риболов на две места.

Трябваше да стана в 5 сутрнита но не гласих будилник и се събудих 30мин след уговореното време. Реших че първия екип е отпрашил, но се излъгах. Посвъниха ми и после пак дойдоха да ме вземат. Ходихме да ловим с муха по едни места където се говори за големи балканки в количества. Дълги описания няма да давам. реката се оказа много широка, много плитка и пренаселена от рибари - мухари. Аз помятах с мухърката с една по едра муха, експериментално, но носех и блесни със съответната пръчка. На блесна закачих и първата риба и реших че на това и ще продължа да ловя. Като цяло извадих към 7-8 риби, нито една от които не беше достойна за снимка и изтървах една към 40-45sm.
Също скъсах една блесна по доста неочакван и нелеп начин но не обърнах внимание на това.

Двамата ми приятели имаха подобен успех на моя, но на муха. Върнахме се към обяд.



Хапнах и отидах да взема на свой ред другия екип който го закарах на познати на мен места. В първия участък продължих да вадя дребосък - този път американки и още по-дребни. И тук скъсах веднъж нелепо и пак не си смених кордата. Тази беше загубила пъроначалния си цвят и беше 0.20. Преместихме се в друг участък и се разделихме.

Мятах тук и там, и накрая на едно от най добрите места при замятане успоредно на паднало дърво така че на практиката вкарах блесната д авърви под него се получи силен удар и потегляне при което рибата тръгна навътре под дървото. Направо хванах кордата с ръце, защото така или иначе щеше да скъса ако стигнеше там където си бе наумила. Очаквах да чуя един познат ужасен звук на скъсване, но това не стана и рибата излезе изпод дървото. Сега вече дойде до мен и видях каква беше. Също забелязах че си бе омотала кордата около хрилете.
Едва ли имаше повече от килограм, килограм и половина. Тъкмо в този момент когато беше на повърхността и не опъвах кордата въобще се случи тази истинска нелепост. Кордата се скъса ! Изглежда рибата се бе напрегнала и бе успяла с последни сили да скъса омотаната около главата и корда, когато аз хич не опъвах.

Но нищо. И тази риба ще отиде в архива на геройски спасилите се, в който те наистина остават безсмъртни и не ги забравям.

В този архив се открояват два забележителни случая.

Първия, когато на една река на север, след добър излет и една уловена риба от около 3-4кг, стигнах до голям вир, който започваше като тесен улей с нещо като 2 малки водопадчета. Аз бях с 0.20 и еди миниатюрни самоделни плувки които ползах в България за улов на познати риби от 18-35sm. И както много пъти съм хвърлял из едни такива миниатюрни места и тук направих леко дълго замятане и уцелих мястото с размер на чекмедже за документи и като видях че плувката се е спряла засяках и това което последва бе изумително. Пет минути теглене из улея на някакво чудовище което не искаше да излезе оттам, но от време на време се впускаше бясно на кратки разстояния, и най накрая се пусна по улея във вира и почна да ми показва акробатики и виcш пилотаж, при което хвърчеше вода навсякъде и макарата и пръчката ми останаха без дъх. И така дълго време докато лудетината отмаля, както и аз и накрая я докарах с триста заора в по спокойна вода за да видя какво представлява. А то беше най-хубавата американка която съм виждал. Може да е била и 90см дълга и какви tsветове и чудо. И точно в този разтреперан момент нещо в мен каза че няма да я извадя. Така и стана. Откачи се.




Втория случай беше почти прединфарктен. Мятам в един дъждовен Августовски ден една мъничка блесна Но0 на корда 0.16. в една сравнителлно малка река Очаквам риби до 50см най-много. Изведнъж, пак в улей на вир, силен удар и скок над водата на нещо огромно. Е, не скъса веднага. Дойде под мен и гледах тази огромна пъстърва на метър и нещо дълбочина , на място на което не му се вижда дъното, и видях как светкавично йогънаи тяло за да се изстреля пак нагоре. После влезе под падналите коренища срещу мен и до там. Постоях на брега някоя и друга минута бая объркан на къде да ходя и каква корда да слагам. Естествено такова нещо се случва веднъж на няколко години.

[chirusa_bg]

Браво Cougar , добре че си ти , да си помечтаем и ние
а ако и ловиш, както снимаш значи си от най-добрите
наслука и не забравяй да пишеш

[Бат Стан]

Аз така си изтървах една от най-добрите риби, които някога са ми кълвали. Мястото на случката е Струма при Земен, юни 2001 г. Ловях на воблер "Грозно пате", имитация на малка пъстърва мисля че беше. Около 17.15 часа беше някъде, когато зад воблера се спусна огромна пъстърва, предполагам че беше между 55 и 60 сантиметра, страхотна риба. Засякох я, обаче тва чудо просто нямаше вадене, само шльопуркаше пред мен и вирът буквално завря. Влакното ми беше 0.20 на Тубертини, изключително здраво, обаче се налагаше да се действа предпазливо, понеже не бях сигурен дали тройките на воблера ще издържат на напрежението. Борих се с рибата някъде около 4-5 минути, обаче това нещо просто нямаше помръдване към брега. В това време зад мен се приближи един колега, който не знам по каква причина си носеше кеп, разгъна го и ми го предложи, ама за кво ми е, при положение, че рибата така и така не мога да я доближа към брега. Тогава реших, че е по-добре да понагазя навътре, да я доближа, и да я гребна там някъде на нейна територия. Влизам, борихме се още една-две минути, и когато смятах, че ще я хвана, това чудо рипна над водата и се откъсна. В случая обаче не скъса влакното, а откърши карабинката на вирбела. Чичкото с кепа остана след това да я чака да умре, щот била с воблер в устата и нямало да издаяни много време, ама аз трябваше да бягам за влака. Както и да е де, не е била моя тази риба, ама беше страхотно преживяване, макар че в крайна сметка пъстървата излезе победител.