Първи стъпки в лова на кефалови.

[rikitikitavi]

Минаха години от моите първи стъпки и първите ми големи разочарования в този лов. Сега когато погледна назад и някак си по ясно се виждат нещата. Аз ще напиша какво смятам ,че трябва да е поведението на младия ловец и ще се радвам ако някой се престраши да продължи.
Значи имаме един момък или една мома на възраст между 12и 72 години. Въпросният индивид вече може да се гмурка и е решил да надгради от лов на рапани и тук там попчета в лов на кефалови и тук там попчета.
Първо което му трябва е харпун. Изписано има много ама 90процента от хората нямат знанията да се възползват от специалните екстри на харпуните.
Значи според мене се отива в магазина, слага се една тънка ръкавица на ръката и всичко що е по дълъг ластичен харпун се нарежда на тезгяха и се прави захват. Където залепне ръката това е. Дължина от 90см на целия харпун(75см зарядна дължина). Като за начало. Мое мнение задължително въжени тетиви, задължително полиране на засечките на стрелата и три дължини корда с амортисьорче. Без макара.
Плавници маска и шнорхел си ги има. Буй си трябва. Ама и някаква котвичка е също задължителна.
Дотук беше с оборудването.
Идва избора на място за риболов. Сега тука вече искам да ме разберете. Младия ловец няма опита за бързо ориентиране и за комбиниране. Значи му трябва позиция през която винаги да минава риба и то по възможност от една и съща страна. Звучи като харпунджииски рай особено за България. Ами не е така. Кефаловите са рибите с най голям толеранс към човешката тупирдия. И с най малък към резките движения. Значи нашия човек трябва да търси място със следните характеристики. :
Да е каменисто за да може да се крие.
Да е съвсем наблизо до голям пясъчен плаж за да има къде да ходят кефаловите да се ровичкат.
Да е плитко към 4-6м. Може и 3.
Пред него да е пясък.
И най важното е да му е наблизо.
В черно море навсякъде има кефалови. Ама наистина навсякъде.
Сега най лесно горните правила се намират на някой от роговете на буна или на края на каменния нос.
Стигаме до следващата част. Точното място на гмуркане. Много е важно да се свикне първо само с едно място. Само с един заход и отход и така много бързо се научават нещата.
Първо се намира място за лежане в засада. От двете страни трябва да има поне по един висок камък. Пред нас е добре да има нисък камък и отпреде да е пясък. Там където лежим не трябва да има тиня. Заплюваме си мястото и на десетина метра зад него си закотвяме буя. На къс повод. Него ще го използваме за място на раздишване. От котвата на буя до мястото на залягане можем да надраскаме знаци по скалите, да наредим обърнати камъни, ако щете да си сложим оранджеви топки по дъното. Каквото и да е. (Най лесно е да се запомнят трите най големи камъка. Все пак са по малко от десет метра).
Значи знаем пътя. Държим буя и раздишваме. Гмуркаме под буя. После без да махаме с плавници бавно се придърпваме до избраното място. На мястото харпуна сочи напред и не стърчи пред камъните. И чакаме. Като ни свърши въздуха се избутваме назад с ръка и се завъртаме там където са ни били плавниците. От там се узтласкваме от камъните с ръка и с много леки махове се отправяме изплувайки до буя. Ако нямаме въздух за всичко това изплуваме както и където може.
Раздишване на буя и отново.
На позицията е по важно да мяркаме рибите и да стреляме. Такива неща че ще взимаме само големи кефали....в началото не се получава. Трябва си стрелба. Всяка по едра платерина се стреля. Всяка видяна илария се повежда и спусъка се натиска мислено. Китката трябва да позаякне малко за да водим по леко. Дръжката се стиска здраво. Голяма риба на три дължини въже прави здраво дърпане.
Другото което е важно. Правете къси излети. По два часа. Без значение в колко часа. Може да е по изгрев. Може да е по залез . Може и на обяд. Руба ще видите.
В началото може да ви се струва че риба няма. Ама загледайте се внимателно как в замътеното се появават сенки. Това са рибите. Постепенно с няколко ходения на едно и също място човек започва да чува по лесно морето. Понякога наистина няма риба по цял час. Ама няма как . Това е лошото на статичната позиция. Някъде след десетина ходения с променлив резултат от нула-две риби ще се случи ден с поне четири. Тогава вечеи изведнъж вашето място ще почне да ви се струва много рибно. И най странното е,че наистина ще почнете да виждате повече риба.
Та така ходете максимално често и наслука.

[hadji]

Чудесно разказано и от полза!!

[Мишката]

Просто, кратко и ясно. Прочетох на един дъх с удоволствие.