Сезон2023

[Диканаров]

Братци, някой откри ли Новият сезон? В едни минали щастливи години съм закривал сезонът на 26 декември и съм откривал следващият на 6 януари! То сега и у нас времето стана като в северна Африка, та може вече някой да е натопил неопрена!На слука и на равни!

[boqn_belchev]

За първи път закрих на 31.12.2022 и го открих на 02.01.2023

[Диканаров]

Драсни два реда за 2023 г. и резултати, ако има! А съм сигурен, че си с интересни впечатления и наблюдения! Успех!

[boqn_belchev]

Резултати се постигат с постоянство и малко късмет. Просто използвах хубавото време и бистрата вода да си огледам района почти не гмуркам а само плувам. За първи път влизам по това време и още нямам много впечатления. Имаше живот в морето но е много групиран. Пасаж илария минава над 15 минути а също видях и заргани. Рапаните още не се бяха заровили и стояха на купчинки по цепнатините на камъните. Държаха се много здраво използвах стрелата да ги отлепя. Дребни рибки също се виждаха уви и атерини. По дъното имаше много дребни скаридки на облаци. Ръкавиците с три пръста обърнати на обратно ми се стори че топлят повече. Топъл неопрен топли чорапи и ръкавици си е много добре до сеге все съм мръзнал. Дори когато излизах времето беше много хубаво и топло, чак си правех слънчеви бани.

[boqn_belchev]

Честит празник на всички лозари и винари!

Сезонът на хищниците


Пъстърви.
Отмина още една година в подводни приключения и забавления в морето. Натрупаните сезони и опит си оказват влияние и вече започват да се натрупват повече впечатления и знания. Дори на познати места се откриват нови възможности и морето ни предоставя красотите си и неговите обитатели.
Сезонът започна много интересно. Още в самото началото създаваше усещането за повече и по големи риби. Както обикновено през почивните дни проверявахме района от Каварна до Шабла а през седмицата около Варна. Още не съм се научил на един определен вид риба, но и не настоявам ако имам късмет се срещам.
В един слънчев ден по някоя от ваканциите играхме с Вики и племенника Мишо. След като побягаха и поиграха с Мишо отидохме до Калиакра. Родителите му бяха на разходка там и той пожела да се разходи с тях. Направихме една бърза обиколка с Мишо на Крепостта, като успях да му разкажа което знаех и бях чувал, за съкровищата на Лизимах, за Добротица и флота, които сме имали по онова време, за падането под османско робство и легендата за девойките, както и да му покажа някои тайни места, които не се посещават често. От носа погледнах морето и ми се стори много подходящо за влизане.
Мишо остана с родителите си а аз се отправих към Зеленка. Там е спокойно и рядко идват колеги. Често е мътно, но пък почти винаги е закътано при северен вятър.
Изглежда бистро, но не усещах поканата. Препичах се като гущер на камък. Следва разговор с Тошко, който направо ме подкани да влизам. Набързо си облякох неопрена и се отправих във водата. Кукана го оставих в колата. Така се спирам да стрелям по дребни риби и чакам по едрите. Водата беше сравнително бистра за мястото, около 13,5 С и в горният по топъл слой беше по мътна. Рибите се държаха в горният слой. Още на първото гмуркане виждам силует познавам го, не се прицелвам добре. Макарата помага. 20 минути след разговорът с Тошко пак звъня да кажа, че ги има. Почивам още толкова и чакам после час и половина чакане и нищо не мина.
Този сезон пъстървите са повече от кефалите. Пъстървите не са трудни за отстрелване а за намиране. Въпреки това е много трудно да кажеш, че отиваш за пъстърва и да хванеш. Този сезон и това се случи. Просто имах късмет. Рибите си предпочитаха определени места. Имаше ги във Варна и в Каварна. Дори хора от вътрешността идваха да хващат с въдици пъстърви. Прави впечатление, че и размерът също е нараснал. Преди си мислех, че опашната перка е наренена от садките, но сега си мисля, че може да има и друга причина. Преди години една от първите пъстърви която взех във Варна се движеше в пасаж с платерини. Не беше по-голяма по размер от тях. Не знам до колко е вярно но си мисля, че възприема поведението на платерините, когато се отъркват по камъните да търсят храна. Понеже люспите и кожата и е по крехка от платерините използва опашката да размърда водораслите и така се наранява. На повечето с наранени опашки сякаш раната беше прясна. А садки около нас няма. Много често при тези под килограм в стомасите имат водорасли, конеподи и скариди. Този сезон първите бяха вегетариянки едната имаше влакнесто водорасло, което го има много в брега а другата предимно водорасло морска салата. Двете бяха около малко над килограм. Тошко хвана и по-голяма 57 см. 2,7 кг. 2,2 изчистена, тя имала прeдимно граца. Последната 1,6 кг 50 см. изчистена имаше много атерини колкото юмрук. Опашните перки на вегетарянките бяха по-наранени от тези, които имаха риби в стомасите. Правеше впечатление и вътрешната мас при тях беше много, докато при вегетарянките почти липсваше. Всички имаха изразен хайвер, колкото цигара. Явно си се размножават и сега мигрират към реките. Хайверът мисля, че го хвърлят есента в реките. Само не знам, след като си хвърлят хайвера дали оживяват или умират.

[Диканаров]

Браво Бояне! Отлично започваш, така и да продължиш! Пъстърва у нас по морето не съм виждал, стрелял , а само чувал разкази на приятели. Знам, че е изключително рядка и тези фотоси, които си направил ще станат обект на голям интерес и от издатели на вестници с ловно-рибарска страница! Аз в моята практика имам само един подобен случай със средиземноморска пъстърва! При едно силно вълнение бях с група приятели от мисията в Триполи и представителството на БГА Балкан ловяхме с въдици зад един риф близо до селището Гарабули. Бяхме нагазили малко над глезените и по едно време един от колегите попита,:-а бе какви са тези риби дето се мотаят около краката ми? Погледнах и гледам на дълбочина една педя тъмно сини в гърба риби под килограм! С колегата Топалов от Балкан започнахме да се мъчим да ги изхвърлим на пясъка. С ръце, с крака успях да изхвърля една на пясъка и тогава с удивление разбрахме, че е пъстърва! С маслената перка, с цветни петна, включая и червени, тъмно син гръб и много светло син корем! На вкус бе като балканка!
Мислил съм си много, каква е била причината това малко ято да излезе на една педя дълбочина и да се суети между стъпалата и не намерих обяснение! Прибоят бе навътре при рифът, след него имаше слой наситен с въздух от пяната, нямаше размътване, нямаше устие на река, то в Либия такива има единици! Единственото което ми изглежда вероятно е, че ятото е заплувало зад дългият риф в търсене на спокоен път към дълбокото и така се е оказало в края му където е плиткото и спокойно море! Чиста случайност и че колегата Вл- Митов си е погледнал в краката, а може и да са го докоснали, та затова ги е видял държейки въдица! Нямам снимки, защото никой от нас не бе си взел апарата, а тогава още нямаше ЖСМ, както сега! Но споменът си остава! Чудно красива риба! Сходна е с черноморската пъстърва, както съм чел! Така че пусни тото! Късметлия си!

[boqn_belchev]

Здравей, Диканаров! Причини много да са наврени в плиткото най-вероятно подгонени от хищници, но може и да са много други както казваш. Много често по клиповете се виждат риби които дори скачат по брега.

[boqn_belchev]

Врани
Враните този сезон ги срещах по често и още по често ги пропусках. Първата среша беше на Шабла. След като приключих задачите на село на връщане минавам през Шабленските места да се огледам. На обичайните места имаше доста въдичари и реших да се натопя малко по в страни. Въпреки че често съм гмуркал в района чак сега успях да огледам и да проуча една малка ниша. Гмурнах до дъното и зачаках неподвижно с лице към дупката. Първо се подаде една малка вранка последвана от още няколко. Изчаках колкото да преценя колко са големи и така след малко се появи една по добра. Този сезон още не бях стрелал по врани и затова ги оставих. След още две гмуркания за наблюдение вече посвикнали станаха и по непредпазливи. Така взех една като гледах да е достатъчно отдалечена от другите и да не ги уплаша много. Следващите три гмуркания не видях нито една. Отидох да се разходя и по други камъни, но малко преди да изляза пак проверих. Враните отново бяха там дори имаше една която беше закъсняла да се прибере и беше много удобна извън укритието си. Две врани са ми напълно достатъчни. Реших пак да обиколя района и след десетина минути пак да проверя. Дойде и Димитър Франгов. Състезател и председател на клуба по подводен риболов от ,,Портос Каря“. Каза ми, че мястото му е известно и се радвал, че враните са дошли.
Враните по Камен бряг са по едри, но времето за тях е и по ценно. Все си трябва време да се проверяват и да се открият къде са. Там местата са много по разнообразни и дълбочините са големи. Рядко се случваше и да взема по някоя друга врана от дълбокото.
По време на състезанието в Тюленово след като успях да разгледам състезателите и да направя някоя снимка отидох към Русалка. Там също намерих нови за мен камъни и места, които държаха врани. Вярно не винаги ги имаше, но все пак са нови за мен места, които да проверявам.
Враните в Каварана. Този сезон почти нямах хубава врана около Каварна. Тошко беше взел някоя, но определено големите ги нямаше.
Във Варна сякаш беше най Вранско. Няколкото излета които направихме с Иво намерихме доста интересни места, които също така предните години не бяхме открили. Общо взето врани си имаше само време не достигаше. Във Варна се срещнах с още един представител на състезателите Иван Доков. Видях доста интересни неща по неговото оборудване и реших и аз да си направя допълнителна макара. Канжата направена от въдица за вадене на стрела от дупките също ми хареса, но още не съм на това ниво да ги стрелям по дупки.
При едно ходене до Рожен и близостта на другото море ни накара да прескочим за три дни до там. Там също намерих врани. Там бяха в цепнатината на един камък. Въпреки, че рядко стрелям в цепнатини се пробвах. След изстрела стрелата остана забита и не можах да я извадя. Пробвах още веднъж два пъти но не успявах. В колата имах нож с ретрактор. Освободих стрелата и я завързах за буя. Закотвих буя Плувах към брега с харпун без стрела и много лефери ми се смяха и ме обикаляха. На брега казах на Детелина да ми донесе ножа. На връщане също видях много лефери. Още с първият опит успях да извадя стрелата. Враната беше още там на стрелата. Почваше да се свечерява и побързах да потърся леферите. След един два пропуска успях да взема един. Кордата на стрелата се беше пречупила при опашката явно от дърпането и изстрелите не бяха много точни. В плиткато имаше много гопи и една интересна костенурка. Жалко че нямах камера с мен да ги снимам.

b7c9eba5.jpg (174.82 KiB) Преглеждано 2512 пъти

[Диканаров]

Все повече успехи ти желая! На снимката имаш врани и още нещо, малко жълтеещо! Какво е?
А и аз имам случаи на заклинена стрела в скали. Когато съм могъл да я достигна съм я вадил с въртене, или разкъртване на скалата около върха, та да си освободя контрите, но веднъж прострелях добър кефал в една ниша с височина около 30 см. и дълбочина над 3 метра. Рибата с въртене излезе от стрелата и се въртеше около опънатият шнур, но не я достигах. Тогава навих шнура на ръкохватката на харпуна, свих се с опряни на скалата стъпала и със силата на кръста, краката и ръцете се надявах да обърна някоя контра и да си спася стрелата. Не стана! Скъсах 4 мм шнур и получих начало на пъпна херния! Сега, 35 години след случката, хернията ми порасна до орех, на не я оперирам! Нямам амбиции да ставам щангист тепърва и не ми пречи особено! Та така със стрелите забити в порести скали!
По особено е ако си прострелял морена и се е забила стрелата. Тогава морената се навива на възел около стрелата и главата и е винаги на вън! Ако не успееш да я заколиш под вода няма как да разкъртиш около контрите! Случвало ми се е и първо съм я колил под вода, а после, като я избутам на шнура си освобождавам контрите! Ако се случи такава случка, внимавай много с главата, защото хапе и отрязана! Като я отрежеш я избутай по-настрана. Ножът ти трябва да е масивен и остър като бръснач! Да можеш леко да режеш и да можеш да го ползваш като длето! Ще чукаш по него с камък и става, но трябва да е масивен, а не с лята от пластмаса дръжка!

[boqn_belchev]

Благодаря, за споделените неща, Диканаров! Това за морените трябва да си го сложа в торбата. Не са моето нещо и рядко се заглеждам
по тях. Предпочитам октоподите, но за да се открият трябва да се наблядават и морените. Помня урока който ми каза да ги стрелям така в главата така, че да не може да се прибере после в дупката. Преди две години една така се беше навила на стрелата, че даже след час на брега ни отне доста време да я освободим. Жъртото нещо на снимката е част от женска врана. Преди време все ми беше мъчно, че ги стрелям когато имат хайвер, но Петър ми каза че имали хайвер през цялата година.

[boqn_belchev]

Лавраци
Лавраците не са това което бяха и определено беше сезонът на лавраците. Първият сезон в който отивах за лаврак и се връщах с лаврак. Предни сезони също се срещахме, но срещите ни бяха случайни. Вече се усеща онази отпуснатост, когато видя лавраци, както при платерините, когато не са цел. След като изгледах голяма част от клиповете на Добри по няколко пъти и си извадих изводите почнах да проверявам и изучавам района в който гмуркам.
Къде са лавраците от Добри:

Вдадени носове в морето
Лавраците винаги идвали от дълбокото
намерил лавраци първият10-12m; 15-17м. Големи камъни с каньони
Лавраците били там където са и враните
Лавраците идвали още в началото
След изстрел после се премествали на друго резервно място
Когато има термоклин лавраците били на границата или в топлата вода.
Лавраците обичат места където рифа прекъсва
Ляга на последните камъни и гледа към пясъка
Лавраците обичат структура на дъното като басейн.
Гмурка на 10м. От басейна и се придвижва тихо после изстрелът е бърз
Когато са по една или по две риби често се крият сред други видове, платерини или врани
най доброто време от средата на май до средата на юли
Лавраците остават зимата дори под 7-8С
Къде може ги има:
По първа точка по добро място което да отговаря от Калиакра не намерих. Много често съм се гмуркал там и от старите разкази знам, че би трябвало да ги има. Последните години опознах и малко района и почнах да търся места на които може да ги има. Добри беше казал, че обичат места като басейни, също така и такива които държат врани. Знаех къде има врани и оставаше да търся места подобни на басейни. Знаех и подобни или поне на мен ми приличаха на такива места и почнах да чакам близо до тях. Вярно имаше врани, но не ги закачах. Лягах по местата, които ми приличаха на басейн чаках обикалях, но все не ги срещах.

Калиакра е интересно място, но достъпа до там е сложен има много плуване а за лодка си трябва време и подготовка. Времето е от най голямо значение за там. Много често има силни течения и не става да се задържиш на едно място. Наличието на много лодки и рибари също оказва влияние на рибите а и сонарите на лодките много помагат да се намират пасажите. Не може много да се отпусне човек и все излизам, когато чуя лодка. Въпреки, че там задължително сме с буйове. Преди години една лодка беше минала върху колега. Добре, че се отърва само със счупен харпун.
Болата е място на което съм ги виждал под вода. Беше още в началото ми на подводен риболовец и ги подплаших. Там съм хващал и на ръце голям лаврак, но си беше чист късмет. Няма много дълбочини. Почти всяка година колеги хващат по някоя риба.
Следващото място е Русалка. Там съм срещал в заливите. Много е красиво и видимостта е доста голяма. Лесно се стига с кола, но дълбочините не са толкова големи. Има хубави камъни с укрития и каньони и най-голямото предимство, че има паркинг. Така съм спокоен за колата. Много от колегите го подминават, че не държи толкова риби, но на мен ми харесва. Времето когато термо клина е на по плитко там е подходящо да се проверява.
Яйлата- Там има много рифове и дълбочини. Достъпа е по лесен, колата остава далече има и паркинг. Както казва Добри по месеци трябва да се опознае един риф. Нямам толкова свободно време, но последно когато ходя винаги си опитвам да си начeртая карта. Просто не помня много и така се опитвам да се ориентирам. Често срещам и врани. Знам, че има лавраци, но още не съм намерил обичайните места на които се срещат. Има още време да се проверява.
Там където рифа прекъсва има интересни места и няколкото проверки показаха, че трябва да се проверява по- често.
Тюленово- Мястото което според мен е най-диво в нашият район. Има си и носове и дълбочини и скалисти проходи с много дупки. Трудният достъп и наличието на подходящи места ми подсказва, че трябва да се наблегне и резултатите ще дойдат.
Шабла районът на Шабла е много интересен и вълнуващ. Има си дълбочини има и плитчини, лесен достъп и много красиви места за почивка и релакс. Там също си трябват подходящите условия които карат рибите да влизат по-близо до брега.
Шабленската група си познава района и местата си ги пазят и проверяват.
Във Варна по време на миграция на Ной винаги има по някой друг лаврак. Интересно къде отиват след това. Определено трябва време да се проверява. Във Варна имам само един лаврак преди години знам и за още два от приятели и други от форуми и социални мрежи.
На юг от Варна местата на които може да има лавраци.
От книгата ,,Черно море под вода“ знам, че на времето е имало на Фичьоза. Проверките показват подходящи места, но още не съм срещал все още очаквам срещи. Паша дере също ми изглежда подходящо място, но там ходя много рядко от Иво знам, че ги има там. На Шкорпиловци също съм виждал, но пътя до там не е много лесен и има доста вървене. На Бяла знам, че се срещат, но съм се гмуркал само два пъти там. Обзор също само веднъж съм гмуркал.
От разказите на Динко съм набелязал няколко места за проверки след време.
Емине, е кой не знае за него. Васил Атанасов не веднъж ни е радвал с репортажи от там. Също и за посещение от Добричкият морски вълк знам, че там се срещат, но и там съм бил само веднъж.

На юг от Емине съм бил няколко пъти но не съм срещал още. Иво има повече опит там а и много добра апнея. Знам, че ще ги намери скоро и по-често ще ходим на там.

Дълбокото гмуркате под 10м още не е много за мен и има какво да подобрявам. Наско има много хубава апнея и гмурка вече много по добре от мен. Казва, че идват още в началото. Наско беше и майстора на първият лаврак 4кг. Беше пуснал макарата и рибата разви голяма част от нея. Това помогна да ни зарадва със слуката.

Този сезон Наско първо ги намери. Вярно ги видял на първото гмуркане и каза, че ги има и да не стреляме по врани. А те също бяха доста. Намерих си един камък с много врани направо да ги погаля. Не ги закачах въобще а само чаках други. Може би час след като бяхме на мястото Наско стреля по лаврак. Адреналинът беше много голям и дори той със хубавата апнея не можа да го извади от първият път. Добре, че имаше макара и тя много помогна да го извади. Постояхме още час два в района, но не намерихме други риби от този вид. Решихме преди тръгване да постреляме и по врани. Въпреки това тези по дупките не ги закачахме. След това на брега започна фотосесия с хубавата риба беше 4кг. На брега имаше и други колеги и мълвата започна да се разчува. Оказва се че тези риби определено са териториални или по често ги има на определени места по определено време и остават там няколко дни преди нещо да ги прогони. Това го пишеше и в една книга Любомир Клисуров. Как намерил на юг от Бургас риф който се посещавал от лавраци. Казал на познатите си харпунджии да не ги закачат да може да ги снима. Така няколко дни рибите били там докато не дошъл непознат за него харпунджия и след ден рибите вече ги нямало там.
Остана да проверим и тази теория и на следващият ден пак сме на мястото с Наско. Доста по на страни от предният ден Наско пак намери лавраци и стрелял. За съжаление този път рибата се скъса. Още нямаме опит с големите риби а и харпуните ни не са подготвени за тях. Враните си бяха пак по местата. Вече дори можех да ги пипна с ръка. Гмурках близо до камъка и ги наблюдавах. При едно от гмурканията близо до повърхността се завъртя и един пасаж с големи кефали. Опитах се да застана тихо и рибите направиха кръг около мен. Чаках да видя след тях лаврак, но не видях. Малко след това чух мотор на лодка. Момчетата дойдоха и попитаха как е Казахме че имаше лавраци, но от час не сме видели. Паркираха лодката и започнаха за се приготвят. На мен малко ми се сви сърцето. Лодката беше паркирана на мястото където бяха враните два дни си бяха там и само ги гледах. Познавах харпунджиите от снимките, които бяха качвали по форумите и социалните мрежи. Знаех, че са едни от добрите в България. Казах, че гмуркам в района и се оказа, че не само са добри харпунджий, но и добри колеги. Преместиха лодката и отидоха на друго място. За тях местата нямат значение и знам, че те знаят и резервните места както казва Добри. Същата вечер в една социална мрежа видях снимка на един от тях с трофеен лаврак.
Малко преди да си тръгнем с Наско все пак стрелях по враните в дупката. Следващите дни го даваха времето да се развали

По втора и трета точка е ясно че си трябват дълбочини, но при нас ги има на север от Калиакра, Камен бряг и Тюленово.

Моите срещи с лавраци тази годена бяха най много от подводните ми приключения.
След слуката което имахме с Наско и от разказите на Добри и други хора си направих някои изводи. Лавраци си има навсякъде искат по спецялни места. Където да има спокойствие и сила. Рядко се срещат по многолюдните плажове и там където има много лодки.
По кое време.
Определено срещите ми този сезон са повече сутрин и по рядко над вечер. Предните сезони повечето срещи бяха над вечер.
Първата беше в района на Каварна. Бяхме с Иван. Той си гонеше платерините а аз не закачах враните. Бях легнал в подножието на едни скали а пред мен от дясно имаше малка скала а от ляво пясък. Лавракът дойде от дясно а аз бях застанал да чакам в посока ляво. Мина пред мен и малко над нивото на стрелата. Нещо в движението ми го накара да се обърне и да ме погледне последва разтуптяване на сърцето изстрел и пропуск. Не се ядосах само си запазих момента. Интересно беше, че беше по обяд.
Втората беше на Север от Каварна. Вечерта нещо не можах да спа и станах рано. Облякох се и отидох до морето не изглеждаше много добре имаше си доста вълни. Паркирах колата и почаках малко да преценя. После се облякох и влязох във Водата. Бях си набелязал едно място за проверка не много далеч от брега. Пристигайки на мястото усетих течение което ме отнасяше на вътре. Знам че течението отнася и шумовете и се постарах да бъда колкото се може по тих. Пристигайки на мястото около 5 минути раздишвах. Някак усещах, че ги има. Починах си много добре. Много тихо и плавно се гмурнах и пикирах. Леко пуснах и плавниците и се прилепих за скалата. Рибите дойдоха от дясно. Движеха се бавно и някак си ми напомниха за вълча глутница. Не гледах в рибите а през тях. Така и те не ме виждаха или поне така си мислех, бяха на едно ниво над мен. Първата застана пред стрелата и въпреки, че след нея имаше и по-големи стрелях по тази, която беше на мушката. Стрелата мина през рибата. Останалите направиха една бърза чупка и офейкаха. Нямаше много борба. Прибрах лаврака и го закачих на буя надявайки се на не плаши другите. След половин час го сложих на кръста да привлича другите. Нито едното не помогна. Потърсих и допълнителните места. В плиткото си пострелях и по платеринки. След още час проверки и търсене на допълнителните места се прибрах доволен с първият уловен лаврак за сезона. Следващите дни нямах възможност за проверки.
Няколко седмици след това пак съм на познато място и познати рифове. При едно захождане между скалите ми се стори че видях няколко големи риби, но не беше много бистро и не бях сигурен какви са. Малко след това на десетина метра от мястото дойде лавраче вярно не беше едро, но си беше късмет. Не бях срещал от доста време малки лавраци и това ме зарадва. Там където има дребни има и големи. Потърсих в района и почти се канех да тръгвам. Легнал в една дупка пред мен е пясък. Леко тялото ми е обърнато на ляво. Както стоя тихо и не мърдам от дясно покрай мен усещам как преминават риби. Движат се плътно до дъното имам време да си избера, но почти всички риби бяха хубави. Няма адреналин и 100% изстрел. Видях как стрелата помества рибата и не я пробива. Бяха големи лавраци. Поне теорията, че където има и малки има и големи може и да работи. Прибрах се в къщи, но нещо в мене все ме гризеше. Бях със 75 цата стрелата при проверката в къщи не беше остра, даже е обла. Наточих и другата на 90 ката. Спа на пресекулки и сънувам, че рибите са още там. Отивам рано Не бързам и знам къде съм ги оставил снощи. Плувам много бавно и тихо. Може би направих трето гмуркане до една скала пред мен пасат платерини хубави едри красиви. Сутрин е по бистро. С 90 ката съм. Докато се наслаждавам на платерините някъде зад тях се материализира една по голяма риба почти не се движи. Дали ме вижда не знам. Стрелях по бързо от колкото си мислех. Просто ръката изпревари мисълта. Стрелата почти мина през рибата. Видях как рибата се обърна и потегли в този момент стрелата премина на цяло и рибата остана на въжето. Бързо развиване на макарата която дори и не освободих, че тя не беше затегната много. Рибата направи една обиколка на камъка и се опита да се завре в една цепнатина. Не и позволих и след минути се изправих на скалата с голям лаврак в ръцете. Час след проверката бях в колата и пътувах. Чувството беше различно рибата също. Бях постигнал това, за което мечтаех. Бях прочел доста за лавраците и бях изгледал доста клипове, но там не може да се види или опише вълнението. Трудно е и да се разкаже.
Седмица две след случката пак съм там. Половин час след като влезнах във водата легнах зад една скала там където дългият риф прекъсва. Няколко секунди след като се скрих зад скалата се подаде една глава. Наложи се да дръпна леко ръката назад толкова близо мина рибата почти нямаше как да пропусна. Вече не можех да се позная, знам че трябва да намаля. Толкова слука не е добре. Този сезон няколко пъти отивах за определен вид риба и се връщах с това за което съм тръгнал.
Годините натрупан опит даваха резултат. Пак почнах да чета старите теми и истории. Отново там където преди съм чел започнаха да излизат нови редове и познание. С времето историите намаляваха, но се увеличаваха клиповете и информацията в социалните мрежи. От клиповете на Добри може да се научи много и често си ги пускам да ги слушам когато правя нещо.

dcc4c841.jpg (256.85 KiB) Преглеждано 2255 пъти

[Диканаров]

Браво Бояне! Как ми се иска и аз да съм на тези места! На някои съм бил преди 55 години и съм кълвал попчета тогава! Сега нямам тази апнея, имам болежки по колена, чеша си крастата на Сопот до вдигането на планктона, но не е същото, а и не стрелям по риби там! Поне да видя някоя по-голяма риба, има такива, но не съм имал шанс. Завиждам ти с добро! Късмет и пълен кукан!

[G.Petkov]

Чета тези увлекателни разкази с голямо удоволствие !

Непознат за мен риболов, но за сметка на това впечатляващ !

Надявам се да продължи.

[boqn_belchev]

8601767d.jpg (141.36 KiB) Преглеждано 1236 пъти

Гърция 2023

Тази година Иво и пак организира едно ходене до Гърция. Избра мястото и организира спането, проучи района разпита познати подготви колата и всички подробности. Аз бях като куфар само си събрах багажа и в уреченият ден потеглихме. Иван идваше от Благоевград и пристигна малко преди нас на уреченото място. Първо се настанихме в един къмпинг и после потърсихме близко място за гмуркане. Не познавахме района и си избрахме такова от картата на телефона. Беше малък нос вдаден не много на вътре. Във водата се виждаха пръснати скали и пясъчни места. Настроението е голямо преди първото гмуркане. Иво изважда нещата от колата обличаме неопрените и се отправяме към водата.
Този сезон исках да се науча повече да проверявам къде се намират и как се крият октоподите. Иван има много по-голям опит с тях и все ми казва да проверявам там където има черупки от раци красиви мидички и нещо които да се различава от дъното. Мястото на което гмуркахме беше разнообразно плитки разчупени скали и около тях пясъчни места. Първото октоподче, което намерих се беше прикрило близо до границата на скалата и пясъка. Издаде го перката която го гледаше интересно. Постоях малко да ги погледам. Явно съм го притеснил по някакъв начин и той се опита да се скрие по добре. Малко след като го взех Иво дойде към мен и също намери един хубав октопод. Скалата не беше много твърда и стрелата му се беше заклещила. Наложи се да вземем ретрактора на Иван да освободим стрелата. В дупката в която беше октопода имаше една гопа която явно е била хваната от октопода. След това потърсихме още някоя рибка за вечеря. Вечерта в къмпинга Мария ни приготви част от улова и всички почнахме да мечтаем за новите приключения.
На следващата сутрин се отправихме към ферибота. На пристанището видяхме най-много риби от цялото ни приключение. Имаше много кефали, зъбари, лавраци заргани или баракуди и дори един голям октопод на метър вода. Интересно беше, че имаше и много миди по буната. Явно при завихрянето на водата от ферибота. Много дребни скаридки, червейчета и живинки, които се крият между мидите се отделяха от укритията си и ставаха лесна плячка за рибите.
Когато се качихме на Ферибота от високо също наблюдавахме танца на рибите.
Пътувахме около час и половина и през целият път ни следваха чайки които също използваха ферибота за пътуване.
След като се настанихме в къщата за гости се отправихме към морето. Избрахме един много голям залив и решихме да опитаме скалите в лявата страна. Високите скали под ъгъл се срещаха с водата и под същият ъгъл продължаваха към дъното. Рибите се държаха на разстояние от брега и повечето бяха дребни сафриди и монахини. Наличието на толкова дребни риби предполагаше и някоя по-голяма рибка. Иван още в самото начало както обикновено беше намерил октопод. Аз се заиграх по едни останки от малка лодка. Иво беше напред а Мария беше намерила една пътека по скалите, беше дошла края на скелите и хвърляше въдица с чепаре. Постоях да погледам как някоя от рибите се опитват да налапат куките и след това се отправих на вътре с идеята да открия някаква скала. Преплувах доста разстояние но под мен само водорасли морска трева. Водата е много бистра и виждам дъното. По едно време сред водораслите нещо проблесва. Помислих, че е воблер. Гмурнах се с цел да го взема. Колкото повече се приближавах толкова повече воблера се уголемяваше докато не се приближих на няколко метра и видях, че това не е воблер а кутийка от бира. Жалко, че превръщаме морето в кофа, но пък това ми показа и едно октоподче, което си беше харесало шаренийката. Беше много малко и го оставих. Само си запазих случката. Видях буя на Иво да се връща и се отпавих към брега. Иво очаквал да го следваме и след като не ни е видял се върнал да види какво става. Не е очаквал да съм на вътре и затова не ми е виждал буя. Иво беше взел някоя друга риба и вечерята беше осигурена от него. Може би това, че бяхме точно по обяд не беше добре и големите риби се държаха по в дълбокото. Имаше доста дребни риби, но нищо по запомнящо се.
Отправихме се към един залив с пръснат камък и скали. Там потърсихме октоподи и намерихме няколко. Вече малко преди да залези слънцето почнаха да се появяват и платерини и по някоя по интересна риба.
Следващите дни до колкото ни позволи времето се опитахме да опознаем острова. Времето не беше много подходящо да проверяваме където искахме, но винаги намирахме закътано местенце. След два три дни обиколихме доста заливчета и си набелязахме местата на които ни харесваше повече. Въпреки това пак проверявахме и по някое ново място. Програмата беше ставане рано кафе после на море. По обяд се прибираме малко почивка и след обяд пак на море. Вечерта Мария ни приготвя улова и правим разбор на деня.
На повечето места често бях в плиткото. Исках да се науча да виждам октоподите. По спецялно местата на които обикновено се крият. При една обиколка на плитко място с пръснати почти обли камъни и пясъчни места минах над едни и същи камъни няколко пъти октоподи не видях. Малко се забавих да наблюдавам едни платерини, които стояха в една дупка и исках да ги изследвам без да ги стрелям. На връщане пак минах през същите камъни и видях октопод. След като го взех и докато го слагам на кукана видях още един. След минута и още един. Спрях и запомних мястото и по скоро вида на камъните. Ясно си личеше как са придърпвали по малки камъчета и са запушвали дупките в които се крият. През следващите дни дори успях да намеря дупки в почти равни полета от камъни. Когато видях различен цвят на камъчета по дъното. Мушнах стрелата и камъчетата се размърдаха. След това доста често проверявах и рядко имаше слука.
Още едно интересно откритие на октопод направих една сутрин още в началото на гмуркането. Малко преди да влезем на мястото имаше рибарска лодка. Може и да е нощувала на това място или да е дошла рано сутринта. Малко се забавих с влизането, че стрелата беше много крива от стреляне на октоподи. Иван ми помогна да я изправи. Във водата влезнах там където беше корабчето. Бистротата беше голяма и се виждаше как на дъното има две бели петна. Не бяха воблери. Приличаха на мокри кърпи. Белите кърпи ми бяха привлекли погледа, но не само на мен. Видях един октопод, които също се беше загледал в тях. Явно нещо го подплаших и той се покачи на един камък. От повърхността го наблюдавах как се опитва да застане от противоположната страна така, че да не ме види. Аз пък правех кръгове на повърхността докато октопода не реши да се скрие. После пак малко го наблюдавах как се опитва да прикрие входа. За съжаление не толкова успешно колкото му се искаше.
На същото място имах и няколко интересни срещи с барбуни. Бяха налягали по дъното и не знам защо ми приличаха на кебапчета. Бяха точно преди шкарпа на едно пясъчно място между водораслите морска трева. Няколко пъти пропуснах когато ги стрелях от горе докато не започнах да стрелям под ъгъл и имах един два успеха. Барбуните бяха доста големи. Дори в Черно море съм стрелял по по-малки платерини преди години. Барбуните бяха и по на дълбоко. При едно гмуркане за тях видях и една доста рзлична риба пак близо до шкарпа. Така и така вече излизахме реших да си пробвам късмета. От Явор знам, че са много тачени за вкусовите си качества. Беше доста по голяма от платерините и не беше трудна за отстрел. Трудното е след това да се обработи, че има много шипове. Е аз нали излизах и направо си я оставих скорпената на стрелата. Морето ме беше дарило с две различни риби, които до сега не бях срещал с такива размери. Дори беше запазило още един дар. Една морска костенурка се гмуркаше и ловуваше също като нас разглеждаше цепнатините между камъните на шкарпа. Иво беше взел едно много хубаво тунаки и още доста рибки. Ванката също имаше богат улов и всички бяхме много доволни. Вечерта беше много интересно с почистването на рибата. Сложих едни по дебели ръкавици и започна борбата. Трябва да потърся как се обработват подобни риби. Мария ни приготви вкусна рибена супа и всички бяхме доволни

[boqn_belchev]

Синагрида
Следващите дни пак търсихме хубави места и направихме хубави излети. Умората взе да се натрупва и въпреки почти целодневното стоене във водата апнеята ми не се подобряваше много. Предните години почти след всяко ходене в Гърция усещането за дълбочини и дори апнеята се подобряваше. Просто организма свикваше с дълбочината. Сега не ми се получаваха така нещата. След време разбрах, че е било от преумората.
Бяхме на залива, който на който гмуркахме в първият ден. Иван беше останал в Базата и искаше да си почине за сутрешното гмуркане. При него умората е и по-голяма, ние с Иво гмуркаме през целият сезон а при него нещата са много по различни. Въпреки това на няколко пъти го бърках с Иво. Така добре се беше прикрил и толкова апнея има, че чак при излизането по движенията го разпознавах, че е той.
Влизането беше от пясъчен плаж. Малко след първото борунче имаше една скала малко по вдадена в пясъка. Там се въртяха и повече рибки. Отново дълбочината не ми беше много комфортна. Продължихме до следващият борун. Там се позадържахме повече. Аз както обикновено по в брега а Иво в дълбокото. След няколкото гмуркания потърсих буя на Иво видях го в дълбокото. Застанах на същата дължина и пак направих няколко гмуркания. Буят стоеше на едно място а не виждах Иво. Много често когато гмуркаме заедно Аз правя по две гмуркания а той още не е излязъл. Да но тук си е и по дълбоко. Имаше и лека вълна и доста течение. Отидох до буя му и застанах на него. Пак не го виждах. Малко се притесних. Постоях още малко. Реших да му издърпам буя до по плиткото и така като не го види ще дойде. Пробвах да се гмурна да освободя котвата, но тя беше застанала в една цепнатина. Дълбочината беше постижима за мен, но след вторият опит да я освободя се отказах. Тако поне ще го пази от лодки ако има. Излязох на брега свалих плавниците и се покатерих на скалите. След малко видях Иво да се гмурка на 20м.от буя. Спрях да се притеснявам и отидох да се гмуркам в брега. Спрях да мисля за рибите и само ги наблюдавах. Оставих буя до едни скали в подножието на които имаше над 10м. дълбочина. Реших да тренирам апнея. Първо исках да си изчистя мислите и да се насладя на картините. В плиткото имаше много събрани атеринки, красива гледка и докато си помисля, че преди, когато съм виждал такива в брега съм срещал и лаврак в някоя цепнатина. Взех да се оглеждам и една малка синагрида се появи и отпраши на вътре в дълбокото. Последвах я с поглед. Там където има дребни има и едри. Движех се бавно в сянката на скалите. Бях си успокоил пулса. Въпреки това видях как синагридата повлече или изплаши и други рибки по брега и изчаках докато се успокоят и започнат да се връщат. Слънцето беше леко зад гърба ми, имаше леко течение успоредно на брега и лека вълна. Все неща които после си ги отбелязах. Както се бях успокоил реших започна да тренирам апнея. Целта ми беше минута на 10м. дълбочина. Първото гмуркане го направих в основата на скалите появиха се доста рибки повечето от които спарови, но усещаха че не съм заплаха. Видях и как от дълбокото дойде и малката синагрида. Тя също мина близо и не показа, че се страхува. Изплувах бавно и застанах пак близо до скалата. Докато раздишвах вече още повече любопитки започнаха да не се плашат и да се приближават. Второто и третото гмуркане бяха почти подобни с тази разлика, че повечето риби се бяха убедили, че не съм заплаха за тях. Бях достигнал до онова състояние където вече просто се усеща, че тялото е релаксирано и сме се слели със средата. Направих следващото гмуркане малко по в дълбокото. Пикирах плавно и легнах на границата на скалите а пред мен имаше водорасли морска трева и пясъчна градинка. Скрих се зад една туфа водорасли. Погледнах часовника 11.3м. Малката синагрида пак се появи и докато си помисля, че там където има дребни има и едри, една по-голяма се появи от другата страна на пясъчното поле. Беше доста далеч за изстрел а и аз въобще не си и помислих, че ще дойде просто се наслаждавах че я виждам и си продължавах да си правя апнеите. Как рибата измина разстоянието не знам. В един момент беше пред харпуна, който дори бях забравил, че държа. Просто леко повдигнах стрелата и стрелях. Последва такова движение, което не бях виждал. Само видях балончета и как рибата отпрашва в дълбокото, чак не разбрах какво се случи и дали съм я уцелил добре. Макарата ми не е много добра и даже е за смяна, Нямам повече от 20м. въже. Механизма за затягане хич го няма. Рибата си разви цялата макара и последва спиране на дърпането. Явно не съм я уцелил добре и се скъса. Странно, но почти не се ядосах аз нали си правя апнеи. Дръжката на макарата също я няма и я навивам на ръка. Вече не стрелям много пъти на излет по 2-3 пъти и не ми пречи. Така бавно започнах да навивам въжето. Никакво дърпане или потрепване, което също ме караше да мисля, че рибата е заминала и съвсем малко надежда ми беше останала. Почти бях навил въжето на макарата и линията остана права. Дъното под мен беше почти цялото с морска трева. Погледнах часовника. Бяха минали 5.55 минути след изплуването. Казах си на 6 минута тръгвам на долу. Пуснах се по въжето и точно виждам стрелата и до нея една голяма опашка. Успях да хвана опашката с дясната ръка и оная ми като тръгна да се мята. Не можах да хвана рибата хубаво за главата а и не виждах къде е уцелена. С два пръста на лявата ръка хванах челюста на рибата и не можах да пъхна пръстите под хрилете. Така и изплувах притискайки рибата към гърдите. Когато наближих скалите стрелата се закачи по камъните. Не помня как я освободих без да пускам рибата. Доплувах до брега и направо легнах върху рибата. Извадих ножа и се опитах да я умъртвя. Чак когато го направих нададох радостен вик. Адреналинът от момента в който бях хванал опашката на синагридата се беше покачил до нива, които ни карат да се сещаме с радост за момента през годините.
Излязох на скалите и може би 10 мин. стоях и си почивах. Това ми беше първата голяма риба в това море. Вярно, че за хората с опит не е толкова голяма, но за мен си беше.
Опитах се да анализирам ситуацията и да запомня кое как съм го направил. Сетих се за клиповете на Добри и как да оценяваме цялостната картина на ситуацията. Знам, че съм имал голям късмет да срещна такава риба. Късмет и да я взема с харпуна. Късмет и с макарата и мястото на което легна. Въпрос на усещане и подреждане на нещата.„
Условията са били подходящи и е имало риби в района. Не съм изплашил дребните риби и те не са подплашили едрите. Легнал съм без напрежение и съм бил добре прикрит и тих да привлека любопитство. За да дойде близо до харпуна. Имал съм късмет рибата да реши да се скрие във водораслите. Това си го спомням се беше случило и с Иво когато взе един лаврак, той също се беше скрил в тревата. Добре, че ми стигна макарата.
Усет да я уцеля добре и да я взема.
Малко след това дойде и Иво и му разказах за случката. Той направи няколко гмуркания в района и взе една хубава риба. Излязохме въодушевени и заредени с приятни емоции.
Следобедното гмуркане го направихме на друго място. Иван беше отпочинал и се гмуркаше много по добре. Без да ме забелязва се гмурках след него и излизах преди него въпреки, че се опитвах да правя дълги апнеи. Определено почивката си оказва влияние и явно трябва да се разредят гмурканията или да се прави или сутрешно или следобедно гмуркане. Все още не сме се нагмуркали и гледаме да използваме по голямата част от деня за хобито.
Поглед на цялата ситуация както казва Добри е много важен. Бях в плиткото да се оглеждам за октоподи и Иван също беше наблизо. Някакви платеринки се завъртяха по едни скали и реших да ги наблюдавам какво правят. Чоплеха по камъните и леко се движеха напред. Видях как след тях се насочваха и по дребни рибки да се огледат по какво са чоплели платерините. Едно малко зъбарче също дойде да се огледа в суматохата. Е пак си помислих за това, че там където има малки има и големи. На шкарпа имаше една скала, която стоеше малко по на високо от останалите и се различаваше от околните. Платерините се завъртаха около нея, но се появиха още забарчета. Дори след няколко гмуркания направо си бяха в боя. Почаках , за някоя по-голяма но не дойде. Отидох до плиткото и казах на Иван за зъбарчетата и платерините. След малко той се отправи в дълбокото. Чух изстрел. Каза, че стрелял по платерините. След това направихме още няколко гмуркания в района, но зъбарчетата не се виждаха. На излизане намерихме октоподи явно над вечер повече се показват. Преди да се приберем се насладихме на приказни залези.