От виртуално към реално...

[GODzillata]

Кратко предисловие:
Преди седмица запалихме гумите към морето в посока Албена, но уви, освен мен, жената и детето имахме гратисчия - копеУето Мърфи!

Малко преди Варна, малко преди първата среща на живо с адаша Киро, стрелката на температурата замалко да избие таблото. Спирачки, отбиване в дясно, бърза инспекция с работна теза за скъсан ремък на водната помпа.
Обаждане на Киро, той веднага пали колата си и долита!

Следва дърпане на моята кола, намиране на майстори (в събота късен следобед!), оказа се, че самата водна помпа е издала багажа.

По същество:
Посядане с любезния и отзивчив домакин. Двама Кириловци, от два различни края на България, свързани от едно хоби!


...последва прехвърляне на целия багаж в колата на Киро, който ни закара до Албена.

Ден понеделник.
Киро дойде и ме взе от Албена. Майсторите ще започнат работа по колата. Преди това Киро е организирал доставката на части - водна помпа, акумулатор и накладки.
Пристигаме и посядаме, докато чакаме майсторите да започнат:


Вече е малко след 22 часа, майсторите се борят с някакъв болт, Киро ми влиза в положение, че си губя времето и ми дава колата си, за да се прибера в Албена.

Ден вторник. Докарвам колата на Киро и си взимам моята, вече оправена. В багажника й ме чакат 10 л. антифриз, подарък от Киро!

Ден сряда. Киро е за риба, а аз, въпреки многото покани от негова страна да се присъединя, не се отзовах, защото щерката ме зовеше да я водя на аквапарк.
Звънвам на Киро, бил наловил доста сафрид.

Ден четвъртък. Време за прибиране.
Пътьом минаваме, за да си вземем довиждане с Киро и семейството му.
Отново получавам подарък - изчистен сафрид с препоръка да го изпържа с царевично брашно.

Когато се прибрах изпълних заръката, ето и резултата:


В заключение:
Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на Киро за помощта, за отзивчивостта, за гостоприемството и за подаръците!!!

Едно виртуално познанство се претвори в реално приятелство!
Дай Боже всекиму такива приятели, които в нужда наистина се познават!

На всеки се налага да пътува извън населеното си място и е хубаво да знаеш, че можеш да разчиташ на колеги от голямото семейство на http://www.NaRiba.com, както и да чакаш мига, в който ти самият ще се отзовеш! :

Още веднъж, благодаря ти, адаш!

[krokibg]

Това наистина е приятел на който можеш да разчиташ.Евала на Киро !!! И наздраве на двамата кировци

[sapuna]

[nasco2]

Евала и от мен, коло хора биха постъпили така?

[lud_007]

браво колеги а
аз как се напих

[fizika01]

Браво на колегата Киро. Това е постъпка достойна за уважение. Рядко вече има такива хора.

[butnik]

БРАВО!Достойна постъпка към достоен човек.За това пиша,че това ми е второто семейство.

[GODzillata]

Евала и от мен, коло хора биха постъпили така?

Наско, и аз си бях задал този въпрос.
И в тази връзка хубаво е наистина човек да знае на кого и къде може да разчита.
Имаме телефонно указателче, но то включва (засега) малка част от колегите, като концентрацията е предимно София-Пловдив-Русе.

Темата за телефонния указател не е мръднала от месец май.

[gogolisec]

Указателчето, което изготви Краси Поборников е прикрепено към всички задължителни документи на колата и е неотлъчно с мен! Радвам се, че виртуалното приятелство се е превърнало в реално и да се надяваме да се разраства! Евала на Киро от Варна за гостоприемството и за отзивчивостта! В чужд град ако ти се наложи да ремонтираш автомобил е истинска мъка - ще те препращат а в тоя сервиз, а в оня магазин и накрая ще ти одерат кожата.
Жалко само за почти провалената почивка, но какво да се прави - машина е все пак. Ако искаш да не ти се поврежда, паркираш я в гаража, вдигаш на трупчета и няма да имаш проблем !

[ded]

Ей това мъжка постъпка.

[doktora27]

Бате Киро е велик! ей такива постъпки ми се иска да са есенцията на форума и сайта,а не караниците и споровете!
дай боже всекиму такива приятели!
поздрави и успех на всички колеги!

[Бачо Илия]

NO COMMENT

[Бат Ицо]

Ще повторя една стара поговорка - Приятел в нужда се познава
В началото на годината и на мен ми се случи нещо подобно.Прескочих с Пасата до Разград, за да си заверя билета и звъннах на Димитър за да ме упъти къде да отида, а той направо ме заведе и след като свършихме работата седнахме на сладка приказка по на кафе. Разделихме се и аз тръгнах към паркинга, където си бях оставил колата.
Посегнах да я отворя, но се отвори само моята врата със зор
Веднага зацепих, че съм забравил фаровете \нали тогава бяха задължителни\ и грам ток няма за стартера
Звъня пак на Митака, той пристигна със служебната кола с един колега - наш състрадалец по хоби и последва бутане, не става... После закачихме моя акомулатор на тяхната кола и след десетина минутки всичко си дойде на мястото, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ на които вечно ще съм благодарен и никога няма да им забравя добрината
Кирчовци, нали за това сме ХОРА

[Иван Григоров]

Евала и от мен, коло хора биха постъпили така?

Много,знам го от личен опит.Преди време и аз си задавах този въпрос,но сега знам че има много отзивчиви колеги

[КИРО]

Бре,сега се връщам от казана,адаша как ме нарисувал.
Аз съм радостен,че се запознахме на живо.А за помощта,всеки нормален би трябвало да помага.
Адаш,чакам те догодина,и поне един ден да си в морето.И дано каръка ти да си е останал в Албена.