Жега в планината

[Кърцата]

Захлупвам часовника с шепа още в мига в който решава да позвъни. Въпреки че навън нощта още властва и до развиделяването има много време мислите за риболова , който съм решил да направя днес са ме държали в полубудно състояние през цялата нощ. И ей ма на , по петляно време още, само дето петли няма , да кукуригат ( те останаха там нейде далече в смътните ми спомени от детството на село, когато в захлас слушах среднощните надвиквания на селските петли, гордостта на кокошарника и естественно нашия най-силно пееше. Тогава детския ми мозък възприемаше това като една защита от тъмните и злачни сили , които владеят нощта и които бабините приказки за юнаци и хубавици, за самодиви и лами, за шарколии и заровени иманета правеха да изглеждат тъй истински в детските ми очи. Сега вече, заразен и аз от практичността присъща на възрастните се досещам , че причината за силното пеене на бабиния петел, червената гордост на баба и защитник на моето детство е била само в това, че останалите кокошарници са били нейде далече, чак отвъд дерето, но някак си искам да запазя този спомен и се стремя да пропъждам такива мисли от главата си) съм скочил от леглото и с тихи стъпки се прокрадвам из апартамента, опитвайки се да събера багажа си без да събудя бебето, което би сложило край на незапочналия ми още излет. Някак си успявам да се приготвя без да съборя половината вещи по стайте и коридора и скоро вече напускам заспалия град. Фаровете на колата чертаят линии по стария асфалт, а тъмните сенки на дупките, останали от отдавна заминалата си зима, отново ме връщат в детството ми и страшните приказки. Но никакво чудовище не се показва от тях. Само от няколкото, който улучих, се чува едно протяжно виене и тракане, сякаш от трошенето на немъртви стари кости. А може би просто колата протестира.
Рано, на развиделяване, успял да изпреваря с много първите слънчеви лъчи, съм вече в планината.

Изоставям колата под клоните на китка борове и нарамвайки малкото си багаж поемам по виещата се между балваните пътека.
Още е почти тъмно и почти не виждам в краката си, но уверено напредвам и даже шумовете от подплашени животни не могат да ме накарат да спра. Само дето започвам да си подсвирквам. Нека ме чуват отдалече, не искам среща с подивяла свиня майка, повела многобройната си шарена челяд на лов за корени и червей покрай реката или пък с улисана в обирането на някой малинак мечка.
Слънцето обаче бърза повече от мен да зарадва природата с новия ден и скоро далечните му лъчи обагрят редките облаци в жълти краски, вещаещи поредния слънчев и адски топъл ден.

Точно заради тази слънчева прогноза съм избрал да бродя с часове из горските чукари, вместо да се разположа лежерно на брега на някой язовир и да се пръжа като ударен от слънчев удар морж под чадъра в очакване на някоя заблудена риба.
Скоро стигам и реката. Студените й, забързани надолу по склона води пеят някаква тайна песен, звучаща почти като китайските звънчета, които окачват по вратите. Само че тази мелодия ми е някак си по близка и успокояваща.
Присядам на малка полянка за да подготвя такъмите. Набързо връзвам вирбел на края на влакното и отварям кутията с примамки. Коя ли да избера. Решавам да започна на блесна, впредвид ранния час и евентуално ленивите още риби и по-късно, с напредването на деня и напичането на водите от слънчевите лъчи да превключа на воблер.
Избирам от кутията блесна на "СОМ'', единица, която собственоръчно съм тунинговал, т.е. утежнил с едра сачма , защипана на оста, под листото с цел спомагане за потъването и в бързите планински води.
Наведен се приближавам до широк няколко метра разлив и подавам блесната в горния му край. Налага се да въртя бързо, за да мога да изпреваря течението и листото да се върти, но това изобщо не смущава рибите. Още в първия метър имам удар и набързо вадя от водата прекрасен планински кефал:

Не блести с размери, но за начало е добре. Суеверно го потърквам в брадата си, за късмет и го пускам обратно.
Преминавам малко по нагоре където се е образувало малко вирче, покрай надвесена отгоре скала. Замятам блесната и я провеждам почти през целия вир. Вече е почти в краката ми, когато изпод близката туфа треви се изстрелва сянка и атакува стреемително.
Първата планинска принцеса захапва куката и се изправя пред мен за фотосесия.



Пускам я обратно и продължавам.
Стигам до продълговат вир в средата на който расте туфа шавар. Замятам блесната и се стремя да я прокарам максимално близо до туфата. В момента в който минава покрай нея чувствам леко задържане, но рибата не успя да се закачи. Мисля си , че не се убоде и имам голям шанс да я накарам отново да атакува. Бъркам в кутията и вадя миниатюрно воблерче, собствена изработка.
Подавам отново покрай туфата. В момента в който фофлерчето минава покрай нея спря в закачка. Ядосах се и го напънах. И в тоя миг закачката оживя. За секунда успях да вдигна масивното тяло на едра пъстърва, след което аванса писна и рибата отново влезе в дълбокото. Имайки впредвид , че ловя с 0.14 монофил, се въоръжих с търпение и започнах дълга игра на надлъгване с рибока. На няколко пъти успявах да го вдигна, но той пак набиваше надолу. После започна да ми върти номера от сомския риболов. Лягаше на дъното, между камъните и стоече там, докато отгоре напъвайки си мислех, че е успял да се увърти около някоя закачка. Накрая обаче силите на рибата сършиха и с облекчение успях да я пъхна в кепа. До последно не вярвах, че ще мога да я извадя успешно.
Пред мен в кепа лежеше прекрасен мъжкар над 40 сантиметра:


Я колко щастливо съм се ухилил:

След снимките внимателно протегнах кепа с рибата в бързея за да може да се съвземе, след което внимателно я отвих от мрежата. С едно последно мощно плясване на голямата си опашка рибока ми каза довиждане и потъна в дълбокото. Там, край туфата, където ще го потърся и следващия път.
Окрилен продължих пътя си. След тази риба даже и нищо да не хванех нямаше да съм недоволен. Реката обаче явно бе решила да ме възнагради за релииза и скоро на кордата ми се поклащаше още един кефал. Този толкова лакомо бе налапал воблерчето, че не се виждаше от устата му:

Успях да го освободя от куките след дълги и сложни манипулации, но все пак успя успешно да отплува:

Отново сложих блесна. Този път "Моска" 2-ка, бяла със сини точки по листото.
Малко по нагоре още с подаването видях как добра риба се изсреля, но явно не успя да улучи примамката. Веднага подадох пак там и този път узпях да провокирам успешна атака.
Красавица около 30 сантиметра:

Това вече бе черешката на тортата за този излет.
Реших че е време да се връщам. Исках да опитам на един вир, където сутринта имах подгонване, но рибата не успя да се закачи. Заслизах бавно надолу по течението, като не забравях да замятам на по перспективните места. Издигналото се вече високо слънце явно бе активизирало рибите и успях да дръпна няколко дребни пъстървички на различни примамки.
Стигнах до желания вир и с котешка стъпка се приближих, почти свит на две, към водата. Подадох на няколко метра пред мен и почти веднага имах атака. Впредвид на това че бях заметнал наблизо направо изхвърлих рибата от водата. Не можа даже да си помисли за съпротива горката.:

Все още превит надве се приближих до водата и пуснах рибето обратно:

Обърнах се , взех въдицата и заметнах на същото място. Отново веднага удар и близначката на първата риба излезе да се запознаем:

Заметнах пак и отново удар. Този път обаче бе по-дребна и затова без да я вадя от водата я снимах и пуснах:

С това рибе реших да приключвам с риболова. Бях взел достатъчно адреналинови хапчета от реката. Прибрах въдицата и бавно, без да бързам се отправих към колата. Някак си не ми се напускаше това райско кътче и се бавех по всевъзможни причини, отлагайки края на тази екскурзия. Снимах всяко цветче и гъбка по пътя в опит да забавя момента на тръгването, а и за да открадна чрез снимките още от тази красота, която макар и запечатана от обектива ще ми носи аромата на лятната гора, зреещите малини и омайните планински цветя още дълго време:

[bigfish133]

Рeпортер N1 ...

[qno_zloo]

.......ох леле, как ще ти завидат другите спинигисти.
Наистина номер-1.

[bantumi]

Ти си новият Йовков,бе! Браво за излета,останаха ми очите..

[pescador5]

Новият Майн Рид,все едно аз съм правил излета,така се вживях в него.Браво за релийза.

[Йордан Марков]

Кърца,велик разказ с хубава риба

[il4o6o]

браво,страхотно пишеш. рано сутринта се заредих с енергия за цялата седмица

[Vankata]

Благодаря за страхотния репортаж А за риболова

[Katana]

Прекрасен разказ от велик рибар! Уникален си!

[Saxon]

Кърца, аз просто спрях да правя подробни репортажи, брат ! Твоите са уникални, с природата, с хванатата риба и с остроумието си !
Поздравления, чудесен излет !

[arilus]

разкош! чакаме нови подвизи, жив и здрав

[Pavkata 1977]

Поздравления-уникат!

[lukas65]

Йовков,Елин Пелин и Чудомир в едно цяло - Кърцата.Просто си велик.От доста време се наслаждавам на репортажите на колеги,но като твоя няма.Дълбок поклон.

[nikidilov]

Добре,че има такива репортажи,поне да чета,щото не съм хвърлял въдица от два месеца,евала !

[strijok]

No coment....