информация за щуката

[mitko ribara]

Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.Разпространение

Ареалът на щуката е доста широк.Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.Среща се в стоящи, сладки води.Отсътства само в малките високопланински реки и потоци.Интересна подробност в разпространението на щуката е тази,че тя се среща в абсолютно изолирани водоеми, отдалечени от реките. Това се дължи на факта,че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици.При по големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал.Но като цяло ползата от щуката е по голяма, тъй като тя унищожава най вече болните и малоценни риби и регулира равновесието на екосистемата на водоема.
Хранене

Щуката е типичен хищник. Малките рибки след излюпването от хайвера се хранят със зоопланктон, хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер от 5-6 см., щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. Щуката е всеядна — в нейния рацион попадат също така жаби, мишки, малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина по който тя улавя рибата с която се храни — обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене, щуката гълта жертвите си цели.
Размножаване

Женската в зависимост от размерите си хвърля 40 000 - 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 мм. Инкубационния период е 10-30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3-4 годишна възраст. Обикновено самката се придружава от 3-4 мъжки, при по възрастните екземпляри, броят на самците достига 6-7 дори и 8.Рибите плуват групово,като мъжките се трият постоянно в женската.Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по рано от този на другите риби във водоема, в зависимост от георграфската ширина започва от края на февруари-началото на март и продължава до края на март, началото на април.

[StoychevV]

А можеше да поместиш и някои от интересните легенди свързани с щуката.... имаше някакво предание за щука близо 5 метра и 140 килограма... това съм го чел в българската риболовна енциклопедия не си го измислям

за онази в езерцето пред замъка където беше ми казвал ли става дума

[mitiogt]

Това е общото описание от енциклопедията :

Никоя друга риба, поне в традиционите евроазиатски предания и легенди, не е удостоена с такова особено внимание като щуката. Тя е неизменен, задължителен персонаж от народните приказки от Русия през Финландия до Англия и Ирландия, а после и навред в Континентална Европа. В нашите приказки също може да се мине без риба, но ако тя е спомената, то това непременно е щуката. Дали защото е абсолютен хищник, дали защото достига или по-точно е достигала до наистина исполински размери, но както се казва, тя “е прибрала акъла” на всички хора, които са имали възможността да я познават. В семейство щукови освен нашата обаче има още четири вида щуки, но те се срещат чак в Америка и един – в Азия. Нашата щука достига на дължина до впечатляващите метър и половина, а на тегло все още се хващат 30-килограмови риби. От миналото към нас обаче идват сведения за огромни, живели с векове щуки, чието тегло и размери биха посрамили и някои плавателни съдове. Най-прочутата от тях, скелетът на която се пази в Манхайм, Германия, се описва с разбираемо удоволствие във всички риболовни справочници, дори и в “Съвършеният въдичар” отпреди 350 години, макар и да няма никакви научни доказателства, че скелетът в музея не е на изкопаем вид, живял в някоя от прастарите епохи. Все пак историята приписва манхаймския скелет на щуката на император Фридрих Втори Барбароса. Той я пуснал в езерото до Хайлброн, обозначена с метална плочка на хрилния капак, на която е изписана годината 1230. Щуката била хваната точно 267 години по-късно, през 1497 г., като дължината на побелялото от старост чудовище била 5,70 метра и рибата тежала 140 кг. Само за сравнение трябва да се спомене, че официално регистрираният съвременен рекорд у нас е от 1984 г., когато е хваната щука с тегло 14,1 килограма и с дължина 113 см. Подобни гиганти излизаха и през силните години на обезрибеното днес Алдомировско блато край Сливница, в което само щуките над 10 кг се смятаха за наистина сериозна слука. Щуката има изключително стреловидно тяло на хищник. Окраската є е маскировъчна и силно варира според средата на обитание. Общо взето, при нашенските щуки преобладава ивичната шарка, докато в Северна Европа тя е точковидна. Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст. Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно. Двигателната є мощ също е на ниво. Опашният плавник е широк и силен. Гръбната перка е съвсем близо до него, което позволява дългото тяло на хищника буквално да се изхвърля напред при атака. Очите на рибата са големи, жълти, с черни зеници. Според ихтиолозите щуката има превъзходно зрение, като едновременно вижда напред, нагоре и встрани. Тя забелязва всичко близо до ловното си леговище, още повече че като костура и тя е типичен дневен хищник. Храни се с всичко, което се движи и попадне в акваторията на засадата є. На първо място с риба, като в Англия например малката щучка се смята за най-добрата стръв, червеноперки, каракуди, уклейки, според нови данни и с линове – с една дума, целият рибешки свят с подходящи размери е потенциална стръв. Освен това при недостиг на риба тя с охота лови водни жаби, птици, мишки и дори водни змии. У нас разпространението є е прилично застъпено. Най-напред тя се среща естествено в Дунав. После много добре се развива в долните части на вливащите се реки и някои канали, например този до с. Орсоя. Има я в Струма, Янтра, Марица, а в последните години като най-щукарска река се слави Тунджа. Язовири, баластриери, например край Враждебна и Негован, и цели напоителни системи са обитания на хищника. Това е възможно, защото щуката има добри адаптивни способности, понася всякакви води и дълбочини. Любимите є места за лов са в близост до засади. Потънали дървета, туфи водни растения, шавари, тръстики и т.н. Това є е нужно, защото тя не гони като костура и бялата риба плячката си, а напада от засада. Когото подходящата рибка приближи укритието, щуката се изстрелва напред с отворена паст и захапва жертвата. Така ловуват дори 15-сантиметровите щучета. Ако плячката е по-голяма, обикновено е хваната напречно. После ситно предъвквайки, щуката си я намества с главата напред и тогава я гълта. При по-малките рибки такива церемонии няма – те директно заминават в гърлото на водния вълк.

[mitko ribara]

колега благодаря за полезната на мен и останалите рибари информация