Къде се намирам:
naRiba.com
Форум
Относно Сайта РазниДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Модератор: dantho.mihov
- AL KAPONE
- кандидат преподавател
- Мнения: 3072
- Регистриран на: Чет Фев 15, 2007 2:56 pm
- Местоположение: от Село
ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Преди доста години когато бях малък, моите родители ме оставяха всяко лято по 3-4 месеца на село на грижите на моя дядо, който отдавна не е сред живите но в моето съзнание и е оставил следа на ЕДИН ВЕЛИК Рибар и Ловец.
Първите ми ярки спомени от моя Дядка са как палеше вечер цигарка и нареждаше въдиците на една огромна дървена маса на двора. Вадеше всички въдици, корди, тежести и всевъзможни дрънкулки и започваше да ги почиства с едни зелени парцалчета и да ми обяснява тайните на риболова. Не знам какво съм си мислел тогава, но си спомням и знаех - че като мине голямото почистване и подготовка на сутринта ще има риболов!
Бабичката пък, беше доста заядлива и досадна и само се караше на Дядката, че ми пълнел главата с глупости, че има работа в градината и мислим само как да правим бели........но Дядката си беше железен, само се съгласяваше с нея и пак си правеше каквото иска!
И сега за риболова........... Много рано сутрин ме събуждаше един силует в тъмното а аз виждах само светлинка от цигара и тих глас ми казваше .......Хайде тръгваме и тихо да не събудим старата квачка, че ще прецакаме риболова. Бързото и тихо измъкване ни бе станало като любимо занимание ( даже вечер си лягах с дрехите да може при сигнал да се изстрелям като стрела!)
На село нямаше лампи по улиците , аз вървях залепен за Дядо в тъмното и го заливах с безброй въпроси ( как, къде, кога, защо и прочие......) но той винаги пазеше тайна къде отиваме!
За селото и водоемите наоколо ще ви разправям в други теми........... Но за този който е запечатан в главата ми като Язовира на Завода ще разкажа сега............На излизане от Село Конуш хасковско в посока Кърджали има една рекичка и черен път по нея който води към Заводския Язовир....( така му викаха понеже беше поддържан и зарибяван от някакъв завод за да може Шефовете да ходят и разпускат в почивните дни!). Дядката познаваше пазача понеже бяха от една ловна дружинка и ме водеше там през ден да ловим риба. Това което си спомням е че язовирчето беше малко по размер в едно полегато место в планината на 4-5 км. от селото. Имаше едно голямо бунгало, пясъчен залив със водно колело и огромна 10 метрова желязна маса за млабети......................... Там се научих как се вързва , как се мята и прочие......!
ТА ТЕМАТА КОЯТО МИ СЕ ИСКА ДА ПУСНА И МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ НЕ ПИШЕМ ДОСТАТЪЧНО Е .........
( КОЙ НИ Е НАПРАВИЛ РИБАРИ И КОЛКО НИЕ САМИТЕ СМЕ ЗАРАЗИЛИ С ТАЗИ ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ )!
Първите ми ярки спомени от моя Дядка са как палеше вечер цигарка и нареждаше въдиците на една огромна дървена маса на двора. Вадеше всички въдици, корди, тежести и всевъзможни дрънкулки и започваше да ги почиства с едни зелени парцалчета и да ми обяснява тайните на риболова. Не знам какво съм си мислел тогава, но си спомням и знаех - че като мине голямото почистване и подготовка на сутринта ще има риболов!
Бабичката пък, беше доста заядлива и досадна и само се караше на Дядката, че ми пълнел главата с глупости, че има работа в градината и мислим само как да правим бели........но Дядката си беше железен, само се съгласяваше с нея и пак си правеше каквото иска!
И сега за риболова........... Много рано сутрин ме събуждаше един силует в тъмното а аз виждах само светлинка от цигара и тих глас ми казваше .......Хайде тръгваме и тихо да не събудим старата квачка, че ще прецакаме риболова. Бързото и тихо измъкване ни бе станало като любимо занимание ( даже вечер си лягах с дрехите да може при сигнал да се изстрелям като стрела!)
На село нямаше лампи по улиците , аз вървях залепен за Дядо в тъмното и го заливах с безброй въпроси ( как, къде, кога, защо и прочие......) но той винаги пазеше тайна къде отиваме!
За селото и водоемите наоколо ще ви разправям в други теми........... Но за този който е запечатан в главата ми като Язовира на Завода ще разкажа сега............На излизане от Село Конуш хасковско в посока Кърджали има една рекичка и черен път по нея който води към Заводския Язовир....( така му викаха понеже беше поддържан и зарибяван от някакъв завод за да може Шефовете да ходят и разпускат в почивните дни!). Дядката познаваше пазача понеже бяха от една ловна дружинка и ме водеше там през ден да ловим риба. Това което си спомням е че язовирчето беше малко по размер в едно полегато место в планината на 4-5 км. от селото. Имаше едно голямо бунгало, пясъчен залив със водно колело и огромна 10 метрова желязна маса за млабети......................... Там се научих как се вързва , как се мята и прочие......!
ТА ТЕМАТА КОЯТО МИ СЕ ИСКА ДА ПУСНА И МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ НЕ ПИШЕМ ДОСТАТЪЧНО Е .........
( КОЙ НИ Е НАПРАВИЛ РИБАРИ И КОЛКО НИЕ САМИТЕ СМЕ ЗАРАЗИЛИ С ТАЗИ ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ )!
Когато се издигаш, приятелите ти разбират кой си.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
- Zen
- ще става разбирач
- Мнения: 524
- Регистриран на: Вто Ное 14, 2006 12:57 pm
- Местоположение: Русе
- Обратна връзка:
Баща ми, дядо ми и чичо ми. Това са хората, които ме "заразиха" в детските ми години. Нещата при мен стояха почти по същия начин, както при Ангел, само че не сме се крили от баба, а тя подготвяше храна за излетите. Иначе и тя помърморваше на дядо, но не се е престаравала . Така и не ме пусна нито един път през ваканциите да отида за риба без възрастен придружител . Та така, сутрин ставахме обикновенно много рано, дядо проверяваше как е времето и яхвахме "балканчето". Обикновенно ходехме на р.Дунав между с.Остров и с.Лесковец, на напоителните канали на с.Остров, на яз. Еница, на корекциите на искъра покрай с .Брегаре и с.Ставерци... хубави времена бяха
-
- ще става разбирач
- Мнения: 561
- Регистриран на: Пет Юли 02, 2004 8:33 am
- Местоположение: Varna
Все едно си написал моята история,само дето вместо дядото при мен беше баща ми.Първия ми излет се е провел още докато съм бил на 2 годинки(да не си помисли някой че помня нещо от тогава) ,със палатка и пренощуване...И от тогава-все така...Никога няма да забравя старото балканче,ранното ставане,ремонтите по пътя(тез балканчета често им се зацапваха свещите),шишетата от лимонада с навито на тях влакно,първата ми пръчка(отрязана от дрян,с приспособявани към нея водачи),първата купешка пръчка(едни бамбукови на 3 части продаваха),макарите делфин...а за рибите да не говорим.Пък що реване съм ревал,когато баща ми ходеше с приятели и явно не е имал възможност да ме вземе... Сега съм почти на 33 и тръпката е все така голяма,пръчки,макари не са такъв лукс,имаме си коли ама винаги с някаква носталгия си спомням ония времена
Хубава тема колега,благодаря ти!
Хубава тема колега,благодаря ти!
- AL KAPONE
- кандидат преподавател
- Мнения: 3072
- Регистриран на: Чет Фев 15, 2007 2:56 pm
- Местоположение: от Село
Като ми купиха първата макара ако може така да се нарече ( Делфин ) беше зима и да пролетта спях със нея.......ебати мерака, ебати чудото беше! А бамбукова пръчка от три части и аз имам.........не съм я ползвал от дете и ми е единствения спомен от Дядката нямам по ценен предмет от нея.
Когато се издигаш, приятелите ти разбират кой си.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
Май всички сме вървяли по един и същи път...още като съм проходил дядо ми и баща ми са ме взимали за риба...не си спомням ама разправяха, че съм хвърял илариите и платерините обратно в морето...като съм хванал първото шаранче...съм се разревал...от страх...
Следват волтите за шаран от....изтривалка...първия ДЕЛФИН и първата бамбукова пръчка от 2 части и т.н.
Спомням си втората ни кола ...камионетка Морис Минор...колелата бяха със спици...веднаж не ме взеха на нощен риболов...и аз им заредих 2-3 пирона...след това си признах този грях...и повече не са ме оставяли в къщи...
дядо ми почина рано...не си госпомням много...за риба ходех с баща ми ...и сам...ВАЯ се намираше на 200 метра от нас...
Сина ми израстна на кораба на дядо си и в лодката му...
Дай Боже едно две внучета и аз да ги водя за риба...
Пиша и очите ми се насълзяват от умиление...и от спомени... колко бързо лети времето, все едно , че беше вчера...
Следват волтите за шаран от....изтривалка...първия ДЕЛФИН и първата бамбукова пръчка от 2 части и т.н.
Спомням си втората ни кола ...камионетка Морис Минор...колелата бяха със спици...веднаж не ме взеха на нощен риболов...и аз им заредих 2-3 пирона...след това си признах този грях...и повече не са ме оставяли в къщи...
дядо ми почина рано...не си госпомням много...за риба ходех с баща ми ...и сам...ВАЯ се намираше на 200 метра от нас...
Сина ми израстна на кораба на дядо си и в лодката му...
Дай Боже едно две внучета и аз да ги водя за риба...
Пиша и очите ми се насълзяват от умиление...и от спомени... колко бързо лети времето, все едно , че беше вчера...
-
- учете се от него
- Мнения: 5343
- Регистриран на: Чет Юли 27, 2006 4:26 pm
- Местоположение: Иван Котаков - Бургас
Имам чувството че пише един човек, толкова са еднакви историите ни.
Нормално е да сме наследили тази магия от родители и други роднини.Аз обаче станах рибарче под вещите указания на БАБА ми.....( лека и пръст).Тя бе човека който ме "завлече" на първият ми риболов - аз будалата тогава още си играех в пясъчника пред блока....бях на 6 г.Естествено не искам да пренебрегвам дядо ИВАН,но тогава той повече беше към "обслужващия" персонал.
Бамбукови пръчки,фибро стъкло и др. подобни - няма да споделям - тогава нямаше друго, но пък имаше РИБА БОЛ.Големият син не можах да го запаля, но дъщерята подава нишан а е само на 3г.Вече се разхожда с пръчки и кепчета из къщи и стои с мен да чисти улова.
Определено РИБОЛОВА е магия която се предава с поколенията.
Нормално е да сме наследили тази магия от родители и други роднини.Аз обаче станах рибарче под вещите указания на БАБА ми.....( лека и пръст).Тя бе човека който ме "завлече" на първият ми риболов - аз будалата тогава още си играех в пясъчника пред блока....бях на 6 г.Естествено не искам да пренебрегвам дядо ИВАН,но тогава той повече беше към "обслужващия" персонал.
Бамбукови пръчки,фибро стъкло и др. подобни - няма да споделям - тогава нямаше друго, но пък имаше РИБА БОЛ.Големият син не можах да го запаля, но дъщерята подава нишан а е само на 3г.Вече се разхожда с пръчки и кепчета из къщи и стои с мен да чисти улова.
Определено РИБОЛОВА е магия която се предава с поколенията.
Когато ловиш риба, е спорт. Когато разказваш за това, е изкуство.
-
- разбира нещата
- Мнения: 1152
- Регистриран на: Чет Фев 23, 2006 1:11 pm
- Местоположение: Бургас
- Обратна връзка:
Е на мен нито дядо ми да не говорим за баща ми ме запали.Аз се запалих от едно пътуване до Англия когато бях на 6 години.С баща ми и майка ми се качихме на кораб на Океански риболов и там за първи път видях много риба и така от тогава съм редовен по блатата и морето.Първо баба ми ме водеше,а като станах на 10 сам .Естествено първо само на язовира на село.Използвах стари Делфини,които още пазя и балдарамови пръчки.След това баща ми ми донесе Tokoz и DAM и лека полека събирам и не хвърлям.Предпочитам да ходя за риба сам на язовира на село и с един двама приятели на морето или на другите блата,но на селският ни язовир държа да съм сам голямо удоволствие ми доставя да стоя там сам.Стоял съм с дни
-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 235
- Регистриран на: Вто Ное 21, 2006 8:40 pm
- Местоположение: sofia
Моят дядо лека му пръст беше горски на Беглика и всяко лято бях при него.За съжаление нямаше много време да се занимава с мен и аз ходех с едно момче по-голямо от мен за пастърва. Като разбра дядо ми започна да ме води той и от тогава-30 години - няма спиране.Само дето рибата не е толкова но пък кефа е два пъти по-голям.
Вас са ви учили на рибарлък я дядо, я баба, я баща, а на мен първият ми риболов беше с вуйна ми Мика, Бог да я прости! Абсолютно бракониерство! Ходех прав под масата, ама през лятото нашите ме пращаха на село за изхранване и тяхно спокойствие, а жените-текезесарки бъхтаха по цял ден из километричните царевични блокове. По-големите деца ходеха пеша, а дребосъци като нас ги носеха на гръб в цедило с пращи - ако някой не знае, това много прилича на сегашните нагръбни или нагръдни престилки-носилки за бебета, но многократно по-големи, щото тогава бях на 4-5 години, пък си пътувах на гърба на баба или на вуйна, все едно че съм на едногърба камила. Бабите спокойно връзваха в това цедило двайсе кила дърва и съчки, абе самар за живи хора-българи. Та в една от обедните почивки вуйна Мика ме грабна да идем на Чорбаджийската воденица, която след идването на народната власт вече 15-16 години пустееше, но савакът на яза още действаше. С триста зора спусна савака и спря водата под воденицата, та останаха само едни локви и там скачаха едни мрени, кленове, кротушки и гулеши - ум да ти зайде!
Аз- бух в локвите, греби и хвърляй на брега, а вуйна Мика запретна полата и ги сбира там. Набрахме 4-5 кила риба, айде от полата на вуйна в цедилото заедно с шума и трева и го вързахме яко на бохча, а бохчата я окачихме на една върба на сянка и се върнахме пак при бабите. Като си изкопаха надницата надвечер се прибрахме, а аз в цедилото на баба. Вуйна изпрати вуйчо Велчо с колелото да прибере бохчата и после три дена млатихме най-вкусната риба на корем. Е оттогава съм риболовец, рибоядец и риболюбец. Вуйчо беше и въдичар и ловец и постепенно ме въведе в тия тайни, а за първия ми риболов казваше - абе и ти да се поведеш по женски акъл, тая твоя вуйна да не се сети да вдигне савака, щех да я утепам после!
Аз- бух в локвите, греби и хвърляй на брега, а вуйна Мика запретна полата и ги сбира там. Набрахме 4-5 кила риба, айде от полата на вуйна в цедилото заедно с шума и трева и го вързахме яко на бохча, а бохчата я окачихме на една върба на сянка и се върнахме пак при бабите. Като си изкопаха надницата надвечер се прибрахме, а аз в цедилото на баба. Вуйна изпрати вуйчо Велчо с колелото да прибере бохчата и после три дена млатихме най-вкусната риба на корем. Е оттогава съм риболовец, рибоядец и риболюбец. Вуйчо беше и въдичар и ловец и постепенно ме въведе в тия тайни, а за първия ми риболов казваше - абе и ти да се поведеш по женски акъл, тая твоя вуйна да не се сети да вдигне савака, щех да я утепам после!
Мъдете здрави,
па другото ще се оправи!
Риболовна академия "Негован"
па другото ще се оправи!
Риболовна академия "Негован"
- ribarq
- сериозен играч
- Мнения: 1424
- Регистриран на: Съб Фев 17, 2007 12:38 am
- Местоположение: Хасково/Бургас
И аз от малък съм запален по риболова почнахме да ходим с баща ми нариба и цялото семеиство се сабирахме с още 2-3 приятелски семеиства и ходехме по за 1-2 седмици на риба ! Вуйчо ми също е заклет рибар и със него ходя от малък по язовирите ! започнах да хващам на реката в моето село Мандра ...хващахме на ръце с един приятел , той ме държеше за краката а аз влизах под водата във подмулите и вадех каракуди и карабълъци ! баща ми като разбра и ми се скара ! врачи ми една макараделфин и един прът Липно 2.40 ! до ден днешен ги пазя ! те ми са като кадем когато ходя някаде за по дълго дори и още ги взимам със мен ! само дето макарата я смених със роби 3 но сякаш беше вчеряа когато ходехме за риба като малки ! ето и снимка като малък само дето е с много лошо качество ...ще потърся и други и ще ги кача !
http://gallery.nariba.com/showphoto.php?photo=9209
http://gallery.nariba.com/showphoto.php?photo=9209
- dimitar_
- сериозен играч
- Мнения: 1603
- Регистриран на: Чет Дек 07, 2006 7:58 pm
- Местоположение: Razgrad
БРАВО Ангеле...!
Може би това е най - тънката струна в душата на един рибар , която не се къса никога до края на живота му , било той кратък или дълъг...
Мен ме "закрасти"един стар рибар - бай Йордан "Добруджанеца"( лека му пръст). Бях някъде около 8 годишен , когато киснехме по селският гьол и се чудехме каква беля да направим , и дядката все ни гонеше да не му плашим рибата с гюрултии , тупурдии и т. н.
Обаче един горещ ден , по обед , бай Йордан ме прати за вода на чешмата , над гьола имаше кошари , доста далече беше и аз си казах- ..."сега ще видиш ти как ще си платиш дето ни гониш!" С целият ми акъл тогава се изпиках в дамаджанката и полека лека я занесах на дядката , както си беше жаден пийна здраво и ми вика: ... "на пийни си и ти...ааа - викам аз - пих на чешмата..."и като ме докопа още ми пари на врата , а да не ви казвам като се прибрах вечерта в къщи имаше втора серия...
Но след тази случка "Добруджанеца"взе да гледа с друго око на мен , почна да ми дава да му размотавам такъмите ( сигурно някои от вас не са виждали какво представлява - това е летвичка зарязана в двата края и там се навива кордата , обикновенно 0,80 ), да му вадя червеи , да дърпам по - дребните рибета и т. н., или казано с други думи "постъпих като калфа да уча занаят".
Та от тогава до сега и докато мога ще си нося "болеста..."
И още нещо колеги ,не пращайте малки рибарчета за вода...!
Мен ме "закрасти"един стар рибар - бай Йордан "Добруджанеца"( лека му пръст). Бях някъде около 8 годишен , когато киснехме по селският гьол и се чудехме каква беля да направим , и дядката все ни гонеше да не му плашим рибата с гюрултии , тупурдии и т. н.
Обаче един горещ ден , по обед , бай Йордан ме прати за вода на чешмата , над гьола имаше кошари , доста далече беше и аз си казах- ..."сега ще видиш ти как ще си платиш дето ни гониш!" С целият ми акъл тогава се изпиках в дамаджанката и полека лека я занесах на дядката , както си беше жаден пийна здраво и ми вика: ... "на пийни си и ти...ааа - викам аз - пих на чешмата..."и като ме докопа още ми пари на врата , а да не ви казвам като се прибрах вечерта в къщи имаше втора серия...
Но след тази случка "Добруджанеца"взе да гледа с друго око на мен , почна да ми дава да му размотавам такъмите ( сигурно някои от вас не са виждали какво представлява - това е летвичка зарязана в двата края и там се навива кордата , обикновенно 0,80 ), да му вадя червеи , да дърпам по - дребните рибета и т. н., или казано с други думи "постъпих като калфа да уча занаят".
Та от тогава до сега и докато мога ще си нося "болеста..."
И още нещо колеги ,не пращайте малки рибарчета за вода...!
- Димо Генчев
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 282
- Регистриран на: Чет Авг 03, 2006 9:56 am
- Местоположение: София, Хаджи Димитър
- Обратна връзка:
Аз пък смело мога да твърдя, че абсолютно никой не ме е запалил . Просто откакто се помня нещо като магнит ме влачи към всякакъв вид гьол Иде ми отвътре, може би защото съм зодия Рак Между другото, жена ми е зодия Риба
Но за сметка на това страшно много завиждам на всички колеги, които са имали кой да им показва това-онова. А аз - на село на заточение по цяло лято , само дето наблизо нямаше никакъв риболовен обект(за пеша). Мъка,мъка - шишета на тежко, пръчки от черница , плувки от гъши пера - ама пък мерак, мерак...
Живот и здраве обаче, само да порасне сина ми още малко(сега е на 3 години) няма да има такъв пропуск за него
А пръчка Lipno 2.40m и аз имам от тогава
Ееех, години...
Но за сметка на това страшно много завиждам на всички колеги, които са имали кой да им показва това-онова. А аз - на село на заточение по цяло лято , само дето наблизо нямаше никакъв риболовен обект(за пеша). Мъка,мъка - шишета на тежко, пръчки от черница , плувки от гъши пера - ама пък мерак, мерак...
Живот и здраве обаче, само да порасне сина ми още малко(сега е на 3 години) няма да има такъв пропуск за него
А пръчка Lipno 2.40m и аз имам от тогава
Ееех, години...
Не слушай какво ти казват повечето хора, защото точно повечето хора са обикновено по-глупави...
И на мен като на колегата само ми показаха как се вързват куките и от тогава все сам се уча. И щъкам по водоемите най често пак сам.
За мен риболова е едно ИНДИВИДУАЛНО преживяване в което си сам срещу рибата.
И не ми трябват свидетели които да викат виж го тоя ква риба хвана.
За мен риболова е едно ИНДИВИДУАЛНО преживяване в което си сам срещу рибата.
И не ми трябват свидетели които да викат виж го тоя ква риба хвана.
Рибата не е толкова много, че да я разхищаваме.
-
- кандидат преподавател
- Мнения: 4365
- Регистриран на: Нед Мар 20, 2005 9:41 am
- Местоположение: Ямболската баня
- Обратна връзка:
ангел определено има дар слово и е сбьркал професията,аз сьщо и сьщо сьм я сбьркал,ама аз поне ги меним отвреме на време та мисьлта ми е,че идва време на ТЬЖНАТА история...никога и изобщо не сьм се интересувал от риболов!!!аз отраснах до пьрви клас в ямбол,при дядо и баба,на градина не сьм ходил,защото никоя местна градина не искаше да ме вземе,понеже праех големи проблеми и така си станах социопат накрая майка ми татко ми ме взеха в софия за пьрви клас и до четвьрти аз бех мижетак и зубьр,,след като обаче в пети попаднах в местното у-ще станах известен хулиган и цомбар на женките...успеха ми не се промени обаче,що не сьм си имал проблеми сьс знанията и при всяка простотия хората казваха:бе той е умно момче,що да го прецакваме,а и ако некой имаше 90неизвинени,аз имах само около 60 и все се разминавах м/у капките после трьгнах по пички,мразех баща си ипр..дядо ми умре,докато бех на 5,другия ми дядо в осми клас му научих името и така..инак в добьр риболовен край бяях-ямболско и пазаджишко покрай пичките неколко пьти ходихме да се кьпем на богров и един пич носеше ..ВЬДИЦИ дейба,като ги видех и ми стана интересно,почнах да разпитвам и т.н.па се и ловеше..та така-един вид,запалих се и от около 26-27 годишна вьзраст ТОТАЛНО се вманиачих!!!!преди ходехме по хижи,по разни купони,по разни пикници..сега не мое да ме фанеш за друго освен за риболов..колко работи си преебах по тая причина!!!та викам-ай стига с трагедията мое да не сьм отдавна,ама кой ми е чел постовете,мое да се сети,че не сьм вчерашен и бая ги чаткам некои,па и др работи-най ми кеф на младежите да давам сьвети-ем да сьм им полезен,ем с тия наркотитци...край на тьжната история
"Всички животни са равни, но някои са по-равни от други".