Новите приключения на "баш_майстора"

[баш_майстора]

Петък вечер пътуваме след работа към плевенско. Аз се прибирам от "конференция" в Старосел и положението е "очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена..." Пийнах по ракия с тъста и в леглото. Събота сутрин, 6.30 ч. - заход! Да де, ама аз захождам, ама белките - не! Некви плахи почуквания по силиконя, ама на куката доде само тва.

Лошо нема, ама ние не сме дошли за влюбен таран! Сбрах сергията и бегом с госпожата да подсигурим базовото изхранване - кладници, лапад и коприва за чорба. Даде!

Втори заход, събота вечер - пак съм сааааааам....
Неделя сутрин... Хазарта го е обяснил доста по-добре... Обръщаме мача!

Новия такъм успешно е обезсолен! Тая вечер заведох тъста да му покажа къде се "бие едрия таран", че и хванах още една белка.

Закрих! Доволен!

[баш_майстора]

Вчера нещо се замотах и така и не стигнах до риболова. Снощи тежко гости, сутринта се наспах, после помогнах на браговерната да ликвидираме щетите от снощи, обядвах и към 1 ч. скочих в колата с намерението да преслушам околософийските басове. Пристигам на мястото - вятър, едвам се стои. Двама плувкаджии се свряли на единственото място що-годе на завет и псуват каракудите, че от сутринта нямали бутване. Застанах до тях и почнах да преравям едно място с рехави водорасли. При една от проводките усетих леко почукване, инстинктивно засякох и усетих приятно потреперване на другия край на линията. Преди да успея да го вдигна от дъното, противникът се навря в най-гъстия треволяк и не иска да излиза. Викам си - ще да е приличен басляк, но като го понапънах да излезе от тревите забелязвам, вместо очакваните зеленикави нюанси, нещо златисто. Чичаците, като видяха какво съм хванал, щяха да припаднат. На 15-тата минута от престоя ми хванах това, за което те са висяли цял ден.

[G.Petkov]

Този е много хищен таран !

Виж го как гледа накриво !
Таранка стръвница, дейба !

[баш_майстора]

Тая година явно ще ми върви на странни улови. Реших най-после да възпосетя модерната софийска пъстървова дестинация. В 7 ч. наджапвам в барата, а пред мен вече са се строили половин автобус натокани младежи, 50:50 мухари и спинингисти, че и двама стръвари измежду тях. Реката приятна и за газене и за ходете по брега. И като се почна едно надбягване... Седнах на един път да си изям сандвича и да им дам малко преднина, че риболов тип "уединена разходка по Витошка" нещо не ми е по вкуса. Младежта дръпна напред и останах сам, само един мухар-набор се виждаше наоколо. На поредния вир виждам пъстърва да събира насекоми на повърхността. Две-три подавания в същата посока и Хексана УЛ се сгъна до дръжката. След кратка борба успях да кепна прилична балканка около 40-те санта.

В кепа воблера се откачи сам и без да я докосна, обърнах кепа и рибата отплува. Поздравихме се с кимване с мухара за добре свършената работа и тръгнах надолу. В долния край на същия вир, сякаш някой ме накара да се обърна и да хвърля пак. Първа проводка - някакво странно почукване в средния воден слой. Повтарям - удар и риба. Нещо дребно но упорито. В първия мовент с помислих да не е кефалче. Оказа се 30-сантиметрово щукле. Снимах го и с не особено голяма охота го пуснах.

Чувал съм, че в долното течение на Панега се ловят успоредно пъстърви и щуки, но в горен Искър...