naRiba.com

Описание

Многобройно е семейството на риби спадащи и носещи името на шарана. Този сладководен великан е най-предпочитания обект за риболов. Той притежава качества на силна, умна, предпазлива и изключително борбена риба. Лошата му участ, че така се харесва сред хората се дължи на невероятно вкусното му месо. Заради кулинарните си качества, шарана се превръща в световен риболовен обект. Шарана дели мястото си за най-вкусна риба със сьомгата. За страни като нашата, където не може да се ловува сьомга, шарана остава лидер на трапезата ни.
Шарана притежава невероятна адаптивност и забележителни качества по устойчивост при промените в средата, която обитава, а това го прави най-широко разпространената риба в света. Днес шарана се среща в изключително голямо разнообразие от раси и породи. Списъка започва от бутиковите японски и многоцветни декоративни форми на “Хай Гой”, който е и най-скъпият екземпляр, продаден у нас през 1997 г. на колекционер 300 хиляди долара и стигаме до шарана в кварталните рибарници, който се продава на съвсем достъпна цена.
Ихтиологията разпределя три раси шарани, а те са: див, който е с люспесто и удължено тяло; следващият огледален вид, характерен с малък брой едри люспи и третият гол шаран, чиято повърхност е покрита само от кожа и в редки сличаи някоя едра люспа.
Културни шаранови раси са създадени в два центъра: далекоизточната история в Китай и Япония и средноевропейската в страните Германия, Чехия, Италия, Унгария и Австрия. В Далечния изток шаранът се селекционира главно от подбуди от естетическо и философско естество. И до наши дни, когато в Китай или Япония се роди момче, пожеланията са да расте здраво, умно и като шаран.
За европейския манталитет представите с издигането, едва ли не на култ към тази риба се размиват. Още в древен Рим първите шарани са били внасяни от Азия и смятани за деликатес. През Средните векове, обаче католическата църква е премахва тази риба от блажните храни. Това кара монасите от ордени в Средна Европа да отглеждат шарана в изкуствени води, за собствената трапеза. Монасите от областта Бохемия, Чехия започват да развъждат най-тлъстите екземпляри шарани. От там се появяват новите породи шарани, които се сметнали за нуждата в кулинарните изисквания и отговаряли изцяло на очакванията на готвача.
Тези риби били силно увеличени на височина, а главата се запазила малка. По този начин количеството месо в една риба нараснало. Следващата идея била да се премахнат досадните за премахване люспи и така се появили огледалните и голи шарани днес. В Чехия е най-големия пазар по световен износ на жив шаран. В Америка шарана е пренесен през 1876 г от чехи, поляци и унгарци. На континента Австралия шарана пристига едва в началото на ХХ век.
От обща култура всеки е наясно с размера на шарана, но малко са наясно, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и да тежи 30 до 35 кг. Исторически данни показват, че някога са съществували и много по-едри екземпляри, но тяхното време е отминало.
През 1998 година гилдията на рибарите изчака новия световен рекорд. Австрийският въдичар Кристиян Балдеман, в арендния водоем на Робърт Радута в Румъния, хвана примамка от протеиново топче шаран от 37,3 кг и дължина от 115 см.
Интересно за шарана е, че дивият й вид, достига височина, която се нанася до 4 пъти в дължината на тялото. При расите от културен вид, рибата достига едва 2,5 до 3 пъти. Тялото на шарана е сплескано в страни. Главата му е малка. А за устата е характерно здравите и подвижни устни, които са с по две двойки мустачета в страни. Речния вид е люспест и в зелено-златист цвят, има тъмен гръб, който понякога е в кафяво или маслинено, или синкаво-черен цвят. Страните му са покрити с големи люспи и тъмна ивица в края. Има светъл корем и наедно с долните перки прелива в леко жълт цвят. Двата чифта мустачки, го отличават от каракудите, с които много си прилича. Шарана има дълга гръбна перка, за разлика от останалите видове на шарановото семейство. Тя е характерна с типичен здрав и остър, назъбен като трион твърд лъч. В началото на аналния плавник има сходен шип. Така добре оборудван, шаранът често печели битките си за свобода. Благодарение на острите лъчи прерязва мрежи и въдичарските влакна.
Шаранът е изключително бързо растяща риба. Това се дължи на постоянният му апетит. Не се храни само през горещите летни дни, но наваксва успешно през прохладните вечери. Шараните по нашите води престават да се хранят в най-студените зимни месеци, въпреки, че ихтиолозите оспорват тези твърдения. Те смята, че шарана не спира да яде дори през зимата, ако водоема, който обитава има дупки с дълбочина над 20 м. В тях водата се запазва топла и шараните се присламчват на дъното, а от там хапвали хранителната и богата на органични останки тиня, позната още като детрит.
В добри условия шаранът нараства в рамките на 2 години и от хайверна личинка с размери 200 г в страни като Англия, у нас до 500 г и в Китай достига 1 кг. Разликите размерите му са провокирани от топлината и слънчевата светлина, а така също и от киселинността на водата, химическата реакция и алкалността (Рн). Доказано е, че изкуствено отглежданите шарани ръстът два пъти по-бързо от събратята си в естествени водоеми. По вкусови качества обаче дивият шаран печели всички номинации за най-добро качество пред събратята си отгледани с бройлери и други купешки храни.

ВНИМАНИЕ: Авторски права! Прочети повече