
Наименование: Лин
Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка
Латинско наименование: Tinca tinca
Актуална информация за риболов на Лин
Описание
Линът обича тишината и спокойствието. Произлиза от семейството на шараните. Рядко срещана риба е и не може да се намери в магазините и ресторантите. Това се дължи до голяма степен на местообитанието му и факта, че не може да се улавя в промишлени количества, както други видове.
Лина има скъсено и изгърбено, сплескано в страни тяло. То е покрито с дребни и здраво захванати люспи, а по тях има дебел пласт слуз. Това негово покритие му помага да се измъква от капаните на водните растения и ръцете на хората при залавяне. Освен като защита слузта му е и лечебна. Много от другите видове риби се отъркват в него, когато са ранени, а лечебните й качества заздравяват раните им. Може би това е и обяснение, че хищните риби не го нападат или поради неприятен вкус, придаден от лепкавата течност.
Интересни са различията между мъжките и женските екземпляри. При първите се забелязват стройни и красиви перки.
Лина има е зеленикав към златен цвят. По гърба е тъмен, а страните бляскави като на бижу. Коремът му е по-светъл, но също така бляскав. По перките се личат ясно жълто кафеникав нюанси. Има малки, червени очи. По месестата си уста е покрит с по едно мустаче на всеки ъгъл.
Линът достига до 50–60 см на дължина и тежи малко над 5–6 кг, но пък расте твърде бавно. Има дебело опашно стебло, което го прави по-бавен и тромав. Той е много мързелив и с години може да се наблюдава в едни и същи места. Когато лови плячката си обаче никак не проличава мързелът му.
Линът харесва блатата, язовирите, гьоловете, заливи без течение и изобщо места с богата растителност, където да намира своето уединение и спокойствие. Храни с личинки и червеи, ровейки по дъното.
Линът обича тишината и спокойствието. Произлиза от семейството на шараните. Рядко срещана риба е и не може да се намери в магазините и ресторантите. Това се дължи до голяма степен на местообитанието му и факта, че не може да се улавя в промишлени количества, както други видове.
Лина има скъсено и изгърбено, сплескано в страни тяло. То е покрито с дребни и здраво захванати люспи, а по тях има дебел пласт слуз. Това негово покритие му помага да се измъква от капаните на водните растения и ръцете на хората при залавяне. Освен като защита слузта му е и лечебна. Много от другите видове риби се отъркват в него, когато са ранени, а лечебните й качества заздравяват раните им. Може би това е и обяснение, че хищните риби не го нападат или поради неприятен вкус, придаден от лепкавата течност.
Интересни са различията между мъжките и женските екземпляри. При първите се забелязват стройни и красиви перки.
Лина има е зеленикав към златен цвят. По гърба е тъмен, а страните бляскави като на бижу. Коремът му е по-светъл, но също така бляскав. По перките се личат ясно жълто кафеникав нюанси. Има малки, червени очи. По месестата си уста е покрит с по едно мустаче на всеки ъгъл.
Линът достига до 50–60 см на дължина и тежи малко над 5–6 кг, но пък расте твърде бавно. Има дебело опашно стебло, което го прави по-бавен и тромав. Той е много мързелив и с години може да се наблюдава в едни и същи места. Когато лови плячката си обаче никак не проличава мързелът му.
Линът харесва блатата, язовирите, гьоловете, заливи без течение и изобщо места с богата растителност, където да намира своето уединение и спокойствие. Храни с личинки и червеи, ровейки по дъното.
Възможен риболов в следните водоеми:
яз. Кърджали, яз. Дренов дол, яз. Огоста, яз. Копринка, яз. Стойковци, яз. Белопопци, яз. Домлян, яз. Бошуля, яз. Стефаново, яз. Огняново, ез. Байкал, яз. Извор, Брезнишки, яз. Габра, яз. Добромирка, яз. Етрополе, яз. Лобош, яз. Мещица, яз. Панчарево, яз. Панчарево - платеното, яз. Пасарел, яз. Патичарника, яз. Пожарево, яз. Светената вода, яз. Таваличево, яз. Чепинци
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:
Добави коментар:


