
Наименование: Сом
Други названия: сом
Латинско наименование: Silurus glanis
Актуална информация за риболов на Сом
Описание
Сомът в наши дни е най-голямата сладководна риба обитаваща водите ни. Едни от най-добрите екземпляри улавяни някога достигат 3 метра дължина и тежат в порядъка от над 100 кг.
Морските обитатели моруните, не могат да се равняват на удоволствието, което носи улова на сом, защото не се хващат, чрез спортен стил риболов и обитават Дунава само в размножителния период.
Сома се характеризира като риба с голяма глава, мустаци и широка уста. Той достига дължина до 5 метра, а теглото му до 300 килограма. Днес се хващат екземпляри с по-малки размери, но обичайно срещаните и ловени парчета са от по 60 кг и достигат дължина до 2 метра.
Смята се, че европейският сом е роднина с тези видове от, преди ледената епоха. Той е обявен за реликва, поради древната си същност, съхранена до наши дни, която не позволява на никой да го обърка, с която и да било друга риба.
Сома има типично вертикална сплескана глава, преливаща към цилиндричното, меко и лишено от люспи тяло. Главата е два пъти по-голяма в сравнение с останала част от него. Цветът на сома, зависи от местообитавания водоем. Понякога гърбът му е в сиво-черен цвят, може да се срещне в сиво-зеленикав или по-рядко тъмнокафяв. Коремът винаги е по-светъл. От към предната част, близо до аналната, сомът има вертикално и сплескано тяло, а отивайки към опашката се прелива в странично прибрано. При него липсва странична линия.
Гръбната перка е учудващо малка и с няколко меки лъча. Плавниците на гърба му са мощни и имат твърд костен лъч, за аналният плавник е типична удължената форма и простирането й до опашната перка.
Сома има малки очи и лошо зрение. За сметка на него, обаче слуха му е отличен, а обонянието и осезанието изключителни. За зъбите му са специфични малките размери и наклонени навътре такива, които покриват цялата вътрешност. От към горната челюст сома има чифт дълги мустаци, достигащи до гръдните перки, а на долната челюст са разположени други два чифта мустачки.
Сома прекарва зимата в сън. По нашите води обитава естествено Дунава и притоците му, от към долните течения.
В реките Марица, Тунджа и Струма, по някои канални системи, езера и блата, също се среща. По изкуствен начин е разселен в язовири “Искър”, “Батак”, “Тича”, “Ивайловград”, “Кърджали”, “Александър Стамболийски”.
Сомът пребивава във води със слабо течение или тези в застой. Харесва дълбокото и там се чувства в безопасност. Смята се за голям домошар, защото е способен да изкара целия си живот на едно дънно място или в някоя яма. Някои от екземплярите при сомовете живеят в скални цепнатини, гнезда направени от самите тях по дъната и т.н. След като мине малката възраст на новородено, сома няма нито един враг във водното царство. По отношение местообитанието му, само друг екземпляр, по-едър от него може да го пропъди от дома му. Когато храната е в изобилие, сомовете са склонни да се заселят по няколко в даден водоем.
По нрав сома е хищник и неговият великански апетит на исполин от дъната се засища само от голям арсенал рибки, жаби, раци, птици, миди, понякога мърша, червеи, насекоми, пиявици и ларви от тинята. Сома филтрира погълнатите количества дънна тиня и пясък като кит.
Според рибарите на сомове, той харесва кюспе, хляб и дори сапун от домашно производство.
Според ихтиолозите сомът е краен регулатор във водоема. Във водите, които обитава той над десет години, рядко може да има друг господар на водното царство. Налага със сила и дисциплина правата и мощта си, без значение дали на среща има костур, щука, бяла риба, кефал и друга водна войнолюбка.
При сома липсват кучешки зъби, но това не го спира да се справя по страхотен начин с голяма стръв. Например плячката от килограмов костур, не е никакъв проблем. Тактиката му е да стиска здраво жертвата в уста, докато я зашемети, а след това я поглъща цялата.
Сома се храни често и не може да се остави само на нощно хранене. Неговия лов започва от рано сутрин и приключва привечер, когато се качва в горните пластове, за дребни рибки. Ако има храна в изобилие, не се напряга, а се покрива и чака в засада.
През 1959 г. в България е внесен американският канален сом или т.н. Ictalurus punctatus. Той е развъден в язовир “Овчарица”, като топлолюбив вид. В Америка достига до 12 кг, но по нашите води едва 2 кг. Отличава се от обикновения сом по наличие на мастна перка като допълнителна такава, разположена между гръбния плавник и опашния плавник. Храни се с всичко и се хваща на въдица с жива стръв, на тестени примамки, жито или царевица.
Сомът в наши дни е най-голямата сладководна риба обитаваща водите ни. Едни от най-добрите екземпляри улавяни някога достигат 3 метра дължина и тежат в порядъка от над 100 кг.
Морските обитатели моруните, не могат да се равняват на удоволствието, което носи улова на сом, защото не се хващат, чрез спортен стил риболов и обитават Дунава само в размножителния период.
Сома се характеризира като риба с голяма глава, мустаци и широка уста. Той достига дължина до 5 метра, а теглото му до 300 килограма. Днес се хващат екземпляри с по-малки размери, но обичайно срещаните и ловени парчета са от по 60 кг и достигат дължина до 2 метра.
Смята се, че европейският сом е роднина с тези видове от, преди ледената епоха. Той е обявен за реликва, поради древната си същност, съхранена до наши дни, която не позволява на никой да го обърка, с която и да било друга риба.
Сома има типично вертикална сплескана глава, преливаща към цилиндричното, меко и лишено от люспи тяло. Главата е два пъти по-голяма в сравнение с останала част от него. Цветът на сома, зависи от местообитавания водоем. Понякога гърбът му е в сиво-черен цвят, може да се срещне в сиво-зеленикав или по-рядко тъмнокафяв. Коремът винаги е по-светъл. От към предната част, близо до аналната, сомът има вертикално и сплескано тяло, а отивайки към опашката се прелива в странично прибрано. При него липсва странична линия.
Гръбната перка е учудващо малка и с няколко меки лъча. Плавниците на гърба му са мощни и имат твърд костен лъч, за аналният плавник е типична удължената форма и простирането й до опашната перка.
Сома има малки очи и лошо зрение. За сметка на него, обаче слуха му е отличен, а обонянието и осезанието изключителни. За зъбите му са специфични малките размери и наклонени навътре такива, които покриват цялата вътрешност. От към горната челюст сома има чифт дълги мустаци, достигащи до гръдните перки, а на долната челюст са разположени други два чифта мустачки.
Сома прекарва зимата в сън. По нашите води обитава естествено Дунава и притоците му, от към долните течения.
В реките Марица, Тунджа и Струма, по някои канални системи, езера и блата, също се среща. По изкуствен начин е разселен в язовири “Искър”, “Батак”, “Тича”, “Ивайловград”, “Кърджали”, “Александър Стамболийски”.
Сомът пребивава във води със слабо течение или тези в застой. Харесва дълбокото и там се чувства в безопасност. Смята се за голям домошар, защото е способен да изкара целия си живот на едно дънно място или в някоя яма. Някои от екземплярите при сомовете живеят в скални цепнатини, гнезда направени от самите тях по дъната и т.н. След като мине малката възраст на новородено, сома няма нито един враг във водното царство. По отношение местообитанието му, само друг екземпляр, по-едър от него може да го пропъди от дома му. Когато храната е в изобилие, сомовете са склонни да се заселят по няколко в даден водоем.
По нрав сома е хищник и неговият великански апетит на исполин от дъната се засища само от голям арсенал рибки, жаби, раци, птици, миди, понякога мърша, червеи, насекоми, пиявици и ларви от тинята. Сома филтрира погълнатите количества дънна тиня и пясък като кит.
Според рибарите на сомове, той харесва кюспе, хляб и дори сапун от домашно производство.
Според ихтиолозите сомът е краен регулатор във водоема. Във водите, които обитава той над десет години, рядко може да има друг господар на водното царство. Налага със сила и дисциплина правата и мощта си, без значение дали на среща има костур, щука, бяла риба, кефал и друга водна войнолюбка.
При сома липсват кучешки зъби, но това не го спира да се справя по страхотен начин с голяма стръв. Например плячката от килограмов костур, не е никакъв проблем. Тактиката му е да стиска здраво жертвата в уста, докато я зашемети, а след това я поглъща цялата.
Сома се храни често и не може да се остави само на нощно хранене. Неговия лов започва от рано сутрин и приключва привечер, когато се качва в горните пластове, за дребни рибки. Ако има храна в изобилие, не се напряга, а се покрива и чака в засада.
През 1959 г. в България е внесен американският канален сом или т.н. Ictalurus punctatus. Той е развъден в язовир “Овчарица”, като топлолюбив вид. В Америка достига до 12 кг, но по нашите води едва 2 кг. Отличава се от обикновения сом по наличие на мастна перка като допълнителна такава, разположена между гръбния плавник и опашния плавник. Храни се с всичко и се хваща на въдица с жива стръв, на тестени примамки, жито или царевица.
Възможен риболов в следните водоеми:
яз. Александър Стамболийски, яз. Искър, яз. Йовковци, яз. Камчия, яз. Въча, яз. Дъбника, яз. Ястребино, яз. Ясна поляна, яз. Кърджали, яз. Дренов дол, яз. Елешница, яз. Студен кладенец, яз. Поляница, яз. Одринци, яз. Бели Лом, яз. Багренци, яз. Ивайловград, яз. Огоста, яз. Тракиец, яз. Жребчево, яз. Каламица, яз. Малко Шарково, яз. Малка Мътница, яз. Пясъчник, яз. Дреновец, яз. Баниска, яз. Сопот, яз. Александрово, яз. Брягово, яз. Тича, яз. Копринка, яз. Стойковци, яз. Белопопци, яз. Езерово, яз. Ряховски ливади, яз. Доспат, яз. Морун, яз. Дяково, яз. Ахелой, яз. Боровица, яз. Алино, яз. Домлян, яз. Бошуля, яз. Засмяново, яз. Влашки дол/Бели извор, яз. Кастел, яз. Текето, яз. Горна Гращица - Валого, яз. Волуяк/Мрамор, яз. Николаевка, яз. Белокопитово, яз. Ботунец, яз. Монтана лейк, яз. Съединение, яз. Стефаново, яз. Пчелина (Лобош), яз. Долни богров - платения, яз. Огняново, яз. Пет могили, яз. Гълъбово, яз. Врабево, яз. Ал. Стамболийски, яз. Белкопитово, яз. Цацаровци, яз. Извор, Брезнишки, яз. Върба, яз. Върбешница, яз. Добромирка, яз. Долни Богров - платен, яз. Душанци, яз. Етрополе, яз. Иваняне, яз. Кавака, яз. Красава, яз. Кътина, яз. Николичевци, яз. Нови хан, яз. Овчарица, яз. Осиковица, яз. Панчарево - платеното, яз. Пасарел, яз. Патичарника, яз. Пожарево, ез. Рабиша, яз. Славовица, яз. Слаковци, яз. Соколица, яз. Сопот, Сопот, яз. Хераково, яз. Цар Калоян, яз. Цонево, яз. Чепинци, яз. Червен, яз. Червена могила, яз. Черногорово, яз. Шаново, яз. Широка поляна, яз. Ярджиловци - стария, яз. Конска, яз. Крум, яз. Влашки Дол, яз. Златоград, яз. Борика
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:
Добави коментар:


