Разходка с костури

[Златев]

Раница, елече с многото джобове и спинингче в ръка. Това е един от няй-любимите ми типове риболов. Поради доста застоялото ми ежедневие напоследък исках да направя един излет с разтакване напред-назад и раздвижване на уседналото ми „д”.
И така реших да си направя разходка с евентуално участие на костури.
Товаренето на багажа стана за нула време. Спинингите бяха окомплектовани още докато си пиехме кафето с баша ми къмто 5 и нещо.
Около седем и малко двигателят разбута затихналия залив и замлъкна. Скърцане на врати, бързи погледи към покритата с лека мъглица водна повърхност. Последен оглед на „кое в кой джоб да бъде” и малко преди слънцето да се вдигне над гористите хълмове, затрополихме към водата.
Направихме по едно контролно замятане на обичайната ни плувкарска позиция. Без резултат.
Основната цел беше отсрещния бряг на залива и евентуално съседния залив. Затова и се затрътрузихме по брега, правейки по няколко замятания на по-преспективните места.
Открих резултата с костурче около шамар на станалото ми любимо салмо слънчевка. Баща ми не остана назад и на бяла моска със ситни точки записа сулчица около педя. Рибето даже и не разбра, че е излизало от водата.
Продължихме към дъното на залива. Докато го обиколим баща ми записа.
Бистрата вода показваше светло дъно, нашарено с туфи водорасли. Между тях необезкоявани се разхождаха кефалчета, уклейки, бабушки и какво ли още не... Това отсъствие на подгонвания трябваше да ни подскаже да не се бавим тук, а направо да преминем към крайната цел.
Вече от дугата страна, се спряхме в по-плитката част на залива.
На едно самоделно миноуче направих два бързи костура и една сулчица. Баща ми имаше слука на бронзова и на медна блесничка.
С проби и почти без риби вървяхме към входа на залива. Зелена, бистра вода губеща се в дълбокото край брега.
Залисах се в експерименти с цикади и разни други. Баща ми незнайно как успяваше да извади рибка точно от там, където до сега бях мятал без резултат.
„Първо майсторът на спорта, после дилетантите!”, както казва той самия с весела усмивка.
Впоследствие закачи зеленикаво силиконче с брокат и... се започна.
Докато се светна да се присъединя към силиконовата фиеста изостанах с още нялколко рибки.
В началото удряше при шкарпа на отрсрещния бряг, в най-дълбокото и при шкарпа непосредствено пред отсамния бряг. Постепенно ударите зачестиха най-вече на отсамния шкарп. Наблюденията ми от лодката от предните три излета се потвърдиха, а сега се оправда и липсата на много рибки във вътршността на залива.
Рибите бяха като строени пред нас. Всяко замятане – поредица удари , почти винаги завършващи с костур на брега. Размерът беше около шамар. Излязоха и два хубавеца малко над педя.
В този бленуван момент ми звънна служебния телефон и се наложи да изпусна пикът на храненето на костура, от който баща ми се възползва по най-добрия начин.
Постепенно излезе вятър. Усилваше се. Стана доста трудно, особено с глави под 5 грама. Решихме, че сега е моментът да се мръднем в сеседния залив, продължавайки със силиконовата тактика.
А там, назавет, тревите бяха все още зелени, разцъфнали, беше топло. Слънцето препичаше приятно и сякаш палеше гората по билото на хълмчето, където есента вече се беше настанила за поне още два месеца...
Заливът се оказа не по-дълбок от 1,5-2м и без свидетелства за наличие на „простаци”. Трябваше да се върнем на наветрените места.
На самия борун реализирах две поредни риби в развълнувата прозрачна вода. И отново служебния телефон... Няма как, не мога да изоставя колегите, които днес работят...
Е, да но това ми коства прекъсване на тази серия костури.
Върнахме се на предишната си позиция. Вятърът беше поспаднал.
Заваля есен. Стотици листа падаха бавно и лениво на повърхността. На фона на бледо синьото небе, есента разпиля коси...
А костурите направиха още една хранителна сесия, от която измъкнахме по още няколко рибки. Плюс една сулчица. Дано като станат тези лакомничета по 3 кила пак да се срещнем.
Баща ми имаше хубав и мощен удар на нещо, което още преди да сработи аванса отряза линията. Абе... зная, че в язовир лефер няма, ама какво по дяволите беше това?
Вятърът пак се усили, а костурът стана пасивен. Вече имаше само редки леки почуквания, които така и не водеха до атака, каквито и „хитринки” да пробвахме.
Минаваше дванайсе.
Бяхме предоволни от представянето си до момента, повече и не искахме от този прекрасен есенен ден. Свихме знамената. Баща ми финишира точно на нормата, а аз скромно на половината от негоите постижения. „Първо...”, така си е... само се оправдавам пред себе си с разни обстоятелства.
Намерихме си приятно място сред природата да изядем по една македонка, подправена с чесън, глътка кафе и... „Чао! До следващия път!”

[Христо Рангелов]

Страхотен излет, по начина, по който го описаваш имам чувството , че съм бил с вас

[Petar Nedev]

Браво пич. Браво. Наистина описано със стил.

[lattante]

Уникално представен разказ.

[cArl0sm0Ya]

Респект колега Описано по изключителен начин Дано другият път да има по някоя и друга снимка за цвят. Успех и НАСЛУКА

[pacho109]

Този път без прасета

[Златев]

Но с костури

[desi]

Перфектен разказ, ама снимки е по друго.

[_ribar4eto_]

Страхотно сте си изкарали,завиждам ви благородно.

[Златев]

Този пътимаше фотоапарат но почти нямаше риби. Сутринта за околп час имаше някаква активност. Баща ми направи десетина рибки. Брат ми един костур и една дребна сулка, която още си е там. Другите двама участници имаха по една риба също. Аз съм капо. Към девет излезе постоянно усилващ се вятър и рибата просто отряза.

Ето и някоя друга снимка.

[daniel defoe]

Този път без прасета

Абе пак си е за отличен, ама с минус

[Златев]

Отново е събота. И пак потеглихме към костурските дебри.
Започнахме малко по-различно. Първата позиция беше външната страна на Дебелец, там от където в началото на лятото останаха приятни спомени за морунажи и едри бабушки.
Времето беше мрачно, нагрочено. Но затова пък всичко преливаше в измити от вятъра и влагата ярки цветове.
А вятър отвън имаше доволно. Теренът беше трудничък, почти насрещният вятър намираще пролука през всяка брънка в облеклото. Пред нас бепе около 4-5м дълбоко, каменисто дъно с ивици водорасли. Около 3 грама дойде малко лека за тези условия.
Рибките атакуваха, но гореописаната картина ни накара да се върнем, там където ни бепе хвърлен пъпа - боруна на залива.
Първите хвърляния бяха празни, но бързо дойде и сефтето. Цветът бепе отново електрик зелен с брокати и оранжево, пак с брокати. Рибите се активизираха и настървиха. За около час беше доста приятен риболов с активни костури, плахи до "нахални" почуквания и взимания. Естествено имаше и не малко празни атаки.
Язовирът пак беше спаднал За около 3 седмици нивото е паднало с около метър.
И отново последва традиционният нож, който "отряза" костурите. Поупорствахме още около час, като вятърът пулсираше от тих повоей до сериозни пориви. И все така откриваше всяко непокрито място по телото и се шмугвапе вътре с 5-те ис градуса температура. Сложихме ръкавички, дори.
Решихме да търсим костура другаде.
Поехме обратно през червения килим на гората, вдишвайки влажния и свеж есенен въздух. Миришеше на шума, земя и лайка. Отделни стръкове от билката се белееха тук-там.
Следващата ни дестинация беше ръкавът до село Ченге.
Там група колеги търсеха хищника на рибка с променлив успех.
ПОлутахме се из ръкава, докато си намерим що годе чисто от водорасли място. Междувременно имахме почуквания и и плахи вземания, но рибките бързо се откачаха...
Имаше косурчета, трябваше да ги надитрим.
И към дъното на ръкава успяхме!
Кълвеше на епизоди от по 2-3 риби последвани от паузи по 15-ина минути. В началото взимаше смело, но постепенно започва да се назландисва. Съвсем слаби почуквания, които вятърът се стартаеше да направи напълно неусезаеми. С по-дълги паузи във воденето и изчкване на 2-3 почуквания, все пак извадихме по още някоя рибка.
И тук си бяхме взели дозата раиран и решихме да сменим мястото.
Отдавна не бях идвал в тази част на язовира. В мълчаливото величие на околните хълмове и скали, Цонево отразяваше оскъдните ноемврийски лъчи.
Пак в колата и на път!
Последователно се спряхме малко над Чудните скали и под първия мост. Повече рибки не нямаше. Но затова вятър в изобилие.
Беше време за кафе.
Два и половина следобед ни се стори много подходящ час да поемеш към Варна.

ПП

Компът ми се е сбъгясал нешо и писането е същинска мъка... от там и доста нескопосано набрания текст.

[JettroniX]

Супер сте колега ! Само така Разбирате им на тия костурци де спят

[daniel defoe]

Супер сте колега ! Само така Разбирате им на тия костурци де спят

[С.Върбанов]