Може ли савет за мряна???

[krotu6ka]

Колеги ще ми дадете ли съвет за тази прекрасна риба???(Стръв,захранка,метод на ловене...)Благодаря ви предварително:).[/list]

[demorock]

не съм много обър специалист в ловенето на мряна но най-много съм хваштал на бял и на торен червеи на дъно а за захранка незнам

[saksi]

Колеги ще ми дадете ли съвет за тази прекрасна риба???(Стръв,захранка,метод на ловене...)Благодаря ви предварително:).[/list]

Аз съм световен шампион на бялата мряна

[sapuna]

БАЛКАНСКА МРЕНА
Научно название – Barbus meridionalis petenyi

Местно название – балканска мряна

Вид: Сладководни риби

Категория: Традиционен улов





Описание и особености

Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е
вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи.
Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко
надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на
мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със
ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем
да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен,
понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са
жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви.
Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото.
От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и
резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната
перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е
малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два
чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората
двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна
риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими.

Стръв, захранка и подхранка

В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките,
намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-
малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба.
Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на
нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с
поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в
бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки.
Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих
пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се
прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През
есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на
септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме
с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време,
за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински
подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. По въпроса за стръвта няма единни
мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Най-напред естествената є храна включва ларви, мамарци и ручейници. Точно това е стръвта за най-капризните є дни, когато играе, но се назлъндисва на всичко друго. Торният червей
върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента. Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб.
През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми – например средни на размер скакалци.

Такъми

За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5–4,5 метра. Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава
предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този
случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Но пък теглото на
такъмите ни ще нарасне и в края на излета можем да останем “без ръце”. Основното
влакно е тънко – 0,14. По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит
местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел
създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода,
правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. В зависимост от
използваната стръв куките могат да бъдат от №14 до №9. При всички случаи обаче те
трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна
или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната
риба е чувствителна и към такива подробности. Утежняването е от сачми, една от които
се слага на около 25–30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката.

Методи на ловене

Черната мряна може да се лови на леко, на дъно и на специфичния метод – на
полутежко. Най-често използваният начин е риболовът НА ПЛУВКА. Той обаче е подходящ
повече за по-големите вирове или по-тлъстите бързеи. Особено ефективен е с добро
захранване на мястото. Подходяща стръв са варено жито, тесто, кускус и бели червеи.
При добро настървяване на рибата на плувка могат да се постигнат забележителни
резултати. Когато се лови в бързей, плувката трябва да се задържа закратко с върха на
пръта. Така на дъното стръвта също спира за миг, за да бъде поета и вдигната от
течението в следващия. Тези маневри дават добър резултат при балканската мряна,
защото рибата няма много време за “размисъл” – изведнъж стръвта є се мярка и за да не
я отнесе течението, мряната се старае да я налапа. НА ДЪНО линията най-често включва
и подхранваща спирала. Хранилката е в края на линията, а куките са над нея като на
чепаре. Замята се по течението, за да имаме постоянно изпъната линия. Обикновено
хранилката се пълни с мачкан хляб или кускус, като за стръв се слагат бели червеи или
варено жито. Възможно е замятането и без спирала, с подвижно олово, но този монтаж не
е така ефикасен и се прави рядко. Може би най-мренаджийският монтаж е НА ПОЛУТЕЖКО. При него над клупа се нанизва едра пробита сачма или от най-малките
кръгли тежести за дъно. Отдолу е поводът с куката. Плувка не се поставя освен в
специфичния монтаж, когато се търси и по-сигурна индикация на кълването. Два са
известните начина за постигането на целта. Първият е, когато на върха на телескопа най-
напред се завърже еднометрово парче бял капрон, а след него се вързва останалата част
от линията. Когато рибата удари, този по-мек и много по-лесно видим капрон показва
кълването значително по-ясно, отколкото “невидимото” влакно на линията. Другият начин
е така наречената влашка плувка. Там вече се поставя мъничка плувка на около метър под върха на телескопа, която изобщо не се потапя във водата. Когато рибата потегли,
тази плувка започва да трепти и да танцува във въздуха.

Кълване и момент на засичане

Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси
повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е
добре настървена или пък ако е по-едра – забиването става отведнъж, без каквито и да е
приготовления. При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и
там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при
който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога
обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на
стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и
се самозасича.

Засичане

Поради здравината на устата засичането на мряната изисква по-голямо усилие. Ето
защо енергично засичаме с пръта, като се стараем заедно с това да компенсираме и
евентуалното “шкембе” по линията. Ако при нашето засичане се чува свистящ звук, значи
сме улучили необходимата сила и скорост на движението.

Вадене

Малките мренки излизат без особени проблеми. Но ако ни удари някоя наистина
здрава мряна, става напечено. Рибата е изключително борбена и силна. Обикновено след
засичането тя забива към дъното, търсейки спасение под някой камък. Дори мряна от
400–500 грама може да създаде истински главоболия на риболовеца, ако той я допусне
да легне под камък. Тогава нищо не може да се направи и трябва да се чака мряната сама
да напусне укритието си. Изобщо за черната мряна е характерно упоритото първоначално
задържане в непосредствена близост до дъното. При по-големите парчета тази принудителна разходка из вира може да продължи и пет-шест минути. След това съпротивата на рибата изчезва и тя поема на горе.Ако обаче едра мрена удари в силен бързей шансовете и да се откачи значетелно нарастват,Защото влакното вече трябва да
издържи не само тежестта и нейната сила, но и съпротивлението на течението. В такива
случаи мрените застават нарочно напречно на течението, при което се получава силно
опъване на влакното.Тогава с риск, ако рибата не е добре закачена, да се откачи
веднага се вдига бигелът и се отпуска свободно влакно. За момент мряната се усеща
отървана и най-често се пуска няколко метра надолу по течението. Ако бързеят е къс и
завършва с вир, най-добре е да я изведем там. Но ако е по-дълъг, след паузата отново
повеждаме битка още в бързея, като се стараем хем да не дадем възможност на мряната
да залегне под камъните, хем бдим от много борба да не претоварим влакното си.
Мрените обикновено се борят така, че когато се предадат, вече почти не са им останали сили за съпротива. Ето защо в близост до брега с тях е по-спокойно, отколкото с лина например. Поради здравата им уста можем да ги изваждаме без особен риск, ако брегът е полегат.

Риболов на изкуствени примамки

При едрите черни мрени може да се практикува риболов на булдо и изкуствени
мухи. Това е възможно през лятото. Напоследък и доста мухари с шнур имат успехи в
гоненето на балканската мряна. Предпочитаната от тях примамка са мокрите, потъващи
мухи.

Заключение

Черната мряна е една от типичните за България риби. В известен смисъл тя е и
символ, емблема на речния риболов изобщо. Това е една борбена, дръзка и абсолютно
коректна към въдичаря риба. Кълването є е решително и ясно. Нейната неподозирана за
размерите є сила огъва яко телескопа и го държи така за минути, докато сърцето на
късметлията лудо бие. На всичкото отгоре рибата е изключително хармонична и красива.
Малките и ситни люспи греят с благородния мат на старо злато. През лятото мряната се
запазва отлично в живарник. В по-студените дни на есента обаче живарникът трябва да
се вади няколко часа преди края на риболова, защото тогава рибата живее дълго на
сушата и рискувате да се приберете вкъщи с живи скачащи риби. Риболовът на черна
мряна има огромен брой постоянни любители и познавачи, които откровено не признават
нищо друго освен мренаджийството. Честно казано, можем не само да ги разберем, но и
да им завидим. Защото местата, в които живее тази риба, са едни от най-красивите
кътчета от нашата природа. С все още чисти, запазени води, бързеи, пълни с живот –
пиявички, тинявци, мамарци, ручейници и т.н. Излетите на такива чудесни реки са
празник за душата на риболовеца. Често след мренарски излет с часове в ушите ви няма
друг звук, освен шума на водата в бързея. С една дума казано, това е магически риболов,
пълен с динамика, уединение и красота.

Кулинарни качества

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии,
долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е
твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на
балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната
мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива
рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е
лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се
вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-
неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с
преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато
стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим.
Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко
опушен, направо вълшебен дъх. Подобно изпичане с постеля от шума може да се опита и
в тава в домашната фурна. Изобщо черната мряна е представителна риба. Тя никога не се
е продавала в магазините, нея я няма и в най-елитните ресторанти. Защото рибата не се
отглежда изкуствено, а и се лови трудно, дори и с бракониерски мрежи и серкмета. Така
че, ако имате скъпи гости, изненадайте ги с прекрасния вкус на черната мряна.
После начаша бяло вино най-вероятно е дълго да ви разпитват за тази “тайна” риба с толкова
нежно и вкусно месо.


-----------------------------


Бяла мряна

Научно название – Barbus barbus

Местно название – бяла мряна, дунавска мряна

Вид: Сладководни риби

Категория: Традиционен улов





Описание и особености

Силна, едра и отлично
приспособена за живот в течащи води.
Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с
леко стеснение в предната част.
Люспите са ситни, но здраво прикрепени
към тялото. Изобщо цялостната
конструкция на бялата мряна говори за
мощта на шарановите риби, към които
принадлежи, и за финеса на най-
добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав,
но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията є е била разпространена
доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание.
На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8
килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста,
в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и
предния край на муцуната. Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В
началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана. Аналната перка е скъсена
и някак прибрана към тялото. Опашният плавник е мощен, със стремителен силует.
Чифтните коремни плавници и аналната перка са оранжево-жълтеникави, а гръбният и
опашният плавник са сивкаво-кафяви. Гърбът на мряната е кафяв или дори по-тъмен,
страните є преливат в златно-зеленикаво, а коремът е светлобежов или мръсно бял.
Бялата мряна е типична дънна риба. Тя се храни само по дъното, като предпочита то да е
чакълесто, глинесто или каменисто. Всеядна е, но с превес на животинската храна, която
активно търси по осезание дори в замътени води с чувствителните си мустаци. Ларви на
насекоми, червеи, пиявици, мамарци, мекотели, раци и дори рибки са в основното є
меню. У нас освен бялата и черната мряна се среща и още един вид, маришката мряна –
Barbus cyclolepis. Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в
окраската на перките си. Достига до 30 см на дължина и се среща както в Марица, така и
в Струма, Места и техните притоци.

Стръв, захранка и подхранка

Захранката при бялата мряна има само една функция, в случай че пасажът от
мрени се появи на това място, да го задържи по-дълго там. Това се определя от начина на
хранене на тази риба. Когато тя започва странстванията си в търсене на храна,
обикновено това става срещу течението. Там, където се намери нещо за ядене, ятото спира, храни се и после продължава. За въдичаря това означава, че на подходящо място,
където и друг път са излизали бели мрени, може да се захранва с малки количества, но
по-дълго време. В момента, когато се появят мрените, може да се подаде и повече
подхранка. Това обаче се отнася за тлъсти бързеи или вирове с течение по притоците на
Дунав. В самата голяма река обаче рядко се захранва специално за бялата мряна. За
стръв може да се разчита на грозд едри торни червеи, земни червеи, попово прасе,
качамаци, пушено или топено сирене или кубче кашкавал.

Такъми

У нас практиката е бялата мряна да се търси на дъно. Прътът трябва да е
достатъчно здрав, но и пъргав. Дължината и твърдостта му трябва да позволяват замятане
с голяма тежест до около 50 метра. Влакното също е по лична преценка, но под 0,30 за
основната линия трябва да се слиза само при гарантирано качество и произход. Все пак
известно успокоение е фактът, че бялата мряна не е кой знае колко придирчива към дебелината на влакното. Куките са от №6 до №4 според използваната стръв, но при по-
нежна примамка – ручейници и мамарци на грозд, се слиза и до №8. Тежестта трябва да е
достатъчно голяма за отпор на течението, а в Дунав се слага плоска, за да не се изкара
такъмът на брега. Макар и рядко, в някои речни вирове може да се заметне и на леко.
При това стилът е повече като на полутежко. Става дума за монтаж на допълнителен
повод от 10–12 см с 5–6 едри сачми. Той се вързва над куката на около 60–80 см. Така се
замята в бързеите, като линията хем е близо до дъното, хем е леко над него, за да не се
закача в камъните. Плувките може да са по-големи, защото кълването на мряната е силно
и рязко.

Методи на ловене

Принципно положение за бялата мряна е, че се лови предимно рано сутрин или
привечер в топлите годишни сезони. Това очевидно са часовете на деня близо до
обичайното за нея нощно хранене. В самия Дунав все още може да ни налети 5–6-
килограмова мряна, така че известна застраховка в такъма тук винаги е уместна. Замята
се навътре, като около 50 метра са достатъчни. Избира се участък с каменисто или
глинесто дъно. Плоската тежест е задължителна, като монтажът е на подвижна тежест.
Влакното на повода трябва да отговоря на избрания номер кука. Прътът се поставя на
стойка, авансът се регулира натегнат и се слага шпионка с къс аванс. Ударът на мряната
обикновено е рязък с последващо навеждане на върха. В редки случаи обаче рибата
поема стръвта, убожда се и ляга на дъното, без да мърда. При риболов на плувка,
особено във вир с водовъртеж или в бързей, всяко подозрително задържане на плувката
подлежи на “проверка” като при скобара.

Кълване и момент на засичане

На дъно ударът е много по-уверен. Засича се веднага, късо и рязко. Това се прави
винаги при риби, които се ловят на течение, защото то държи линията изпъната. На
плувка също не бива да се оставя “корем”. Засича се при потегляне с потопяване, но и
при всяко подозрително поведение на перото.

Засичане

Няма никаква опасност при по-силово изпълнение, особено ако влакната ни са
нови и здрави. Рибата има месеста уста, здраво небце и почти няма шанс да се откачи.

Вадене

Бялата мряна е удивително силна риба. След засичането тя забива към дъното с
неудържим порив. Води се трудно, с мощни махове и смяна на посоката. При тези
маневри е важно авансът предварително да е нагласен за твърда игра, а линията да
остава винаги под напрежение, особено след тръгване на рибата към нас. Защото, ако
провисването не се обере своевременно, мряната може и да се откачи.

Заключение

Това е още една специфична риба, подарък от съдбата поради излаза ни на Дунав.
Силен, рядък и доблестен боец, надлъгването с който е голямо изпитание завъдичарските нерви и умения. Благодатен обект за риболов, който понякога може да ни
зашемети с трофейни размери.

Кулинарни качества

Стегнато бяло месо, но за съжаление с доста дребни досадни костици. Пържи се на
филии, но ако рибата е по-голяма, става и за печене на фурна. Рядка риба, за по-особени
случаи, без да има претенциите за “царска селекция”, каквато подобава на нейната
посестрима черната балканска мряна.

[vIdRaTa]

Е пак в стил "Сапуна"
брао бе човек как успяваш

[Vaneto_99]

не сам запален по мряната но ходя и най-често ми кълве на бял и торен червей на дъно

[Бат Мирче-5кила]

барбус барбус му е макята има един виц-милиционер хваща навремето некьв ню уейв и го пита-ти що така си облечен?какво демомстрираш?ами аз сьм ню уейв и слушам дюран дюран...милиционера се дрьпнал,ядосал се и казал:бе аз да не сьм толкова прост,че да ми повтаряш по два пьти
а иначе-за барбус барбус препорьчвам попово прасе и без захранка
пс+балканската и бялата мряна сьществува и така наречената "маришка" мряна,ама за нея неам данни различава се от балканската по еди кво си само споделям де..

[barutchiata ©]

Прав е 5-кила има и МАРИШКА МРЯНА-Barbus cyclolepis.Според някои изследователи в нашите черноморски реки се среща друг вид мряна-Barbus tauricus Kesseler.

[riboloveca x 3]

Най успешно мряната се лови на места където има големи камъни,по спокойни води с наслагвания от листа и клони,т.е където има укрития.Има една теория,че където уловиш една мряна винаги има и втора-вярно е.Най добрата стръв за тази риба си остава естествената- ручейник,зеленка,всякакви ларви,които се намират под камъните,в редки случаи кълве и на дребна пиавица.Торния червей остава класическа стръв,когато нямаме възможност да си осигурим от естествената храна на рибата.Що се отнася до останалите видове стръв-жито,кускус и др. смятам,че те са за определени сезони и улова е по скоро инцидентен,отколкото гарантиран.
Основно ловя на следния монтаж:
- на леко: основно влакно до 018,плувка до 2гр,повод до 012,кука до номер8,утежнението е от сачми подредени на принципа "камшик"
- на тежко са два начина: тежест монтирана в края на основното влакно и една кука на около 15-20см над тежеста.Другият начин ес малка пружина в края на основното влакно,вкоято се слага леко ароматизиран хляб и кука монтирана на не повече от см 10 над пружината.
Това са нещата, които при мен дават резултат.Успех

[Бат Мирче-5кила]

аз пьк препорьчвам други начини,без да искам да споря ест:
леко-за черна и бяла-3,4,до 5 гр плувка-според течението(това дето колега го казваш с двата грама верно става,ама само за малки искьр и за другите реки,обаче с верно условието "камшик" )стрьв-ТРОХА или бял-що не споменавате трохата бе?при нея нема лято,нема зима това за мен е най успешната стрьв за всички овчи риби,било в язовир,а най вече за река!!!
дьно-чепаре с една кука и долно олово,по дьльг повод-земен червей или конощип и: пружина с качамак-с три куки-или в качамака или с кьси поводи (около 2-3 см) около пружината и последното-подвижно олово,с две куки след него и кубчета жилав качамак..-за подробности-качил сьм неколко схемички в галерията си.успех,МРЕНАРИ

[sapuna]

Ще си позволя едно малко допълнение-схемите са точни,но за стръв вместо качамак може да се използват кубчета кашкавал.Все пак не всяка река е Дунав!
Съвсем сериозно го мисля наборе!

[Бат Мирче-5кила]

Ще си позволя едно малко допълнение-схемите са точни,но за стръв вместо качамак може да се използват кубчета кашкавал.Все пак не всяка река е Дунав!
Съвсем сериозно го мисля наборе!

да бе-ясно-да не говорим,че кашкавало баш на дунав го използват-аз много и не сьм уточнявал-писали сме достатьчно по темата-да земат да се разтьрсят ама сега от теб чух,че кашкавал се хвьрля и по други реки-кои? има ли успех?сериозно и аз де-не се майтапя

[sapuna]

Драго ми стана,че на края се засякохме! /не съм гей/

Както и да е.Самата истина е,че мрената си лудва по Елена и Витоша по всяко време на годината.Моите наблюдения са,че иска дълбока и бавно течаща,но все пак течаща вода,бистра и каменливо дъно.Има все още такива реки.Има и все още от тази риба!В моя регион обикаляме Янтра и Росица.Методът за някои е интересен и резултатен,за други е губене на време.Истината е,че на кашкавалче удря едрата бяла.В момента я гонят по Росица,но на сив червей/русалката нещо не я иска/,така че в петък/неделя/ съм там!Информацията ми е прясна и нагледна от днес.Без близалки и други тънкости.Само леко дънце.Кашкавал задължително ще нося/баджанака е шеф на мандра/,така че ще има и за пане,и за скара!