Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ
Модератор: dantho.mihov
-
- разбира нещата
- Мнения: 749
- Регистриран на: Чет Апр 05, 2007 3:38 pm
- Местоположение: Недко Митев - Смолян
- emo vasilev
- сериозен играч
- Мнения: 1946
- Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 8:05 pm
- Местоположение: Перник
Ех Аче , откъде подхвана тая тема ? Но хайде и аз да напиша някой ред ! Казвам се Емил Василев и съм роден през 1970 г. в Перник . По риболова ме запали баща ми , не знам от колко годишен съм започнал , но първия ми билет е от 1979 г. [ снимки в галерията ми ] . Та всяка година през лятната ваканция си бях на село . Селото се казва Сирищник [ селото на ПРЕЗИДЕНТА на РБ ] , а какво ще кажете - с Георги Първанов сме селски ! Първите ми излети бяха на р. Светля , която се влива в яз.Лобош . Имаше много риба - клен , мряна , риба колкото щеш - празно нямаше . Нямаше ги скъпите такъми , а рибата си кълвеше , а сега какво - оборудване за стотици левове но я няма рибата ! Като поотрастнах малко започнах да щъкам по околните язовири и р. Струма , след това взех книжка и аре Струмяни , Доспат , Батак и още къде ли не ! Първата ми работа след Нова Година беше да си заверя риболовния билет - чак тогава се успокоявах .Отначало започнах с една бамбукова пръчка и една катушка , купени ми от баща ми по случай успешното завършване на първи клас . И след това се започна постепенно увеличаване на такъмите - а това беше проблем , по магазините имаше предимно руски макари ДЕЛЬФИН и руски прътове , когато пуснеха нещо по - хубаво - то се разграбваше за секунди . От това време ми е останала една макара RYOBI , която струваше фантастичните за мен 35 лв. След това започна едно яростно въоръжаване с въдици - такава беше модата . След едно капо от Дунава - трима човека с 25 въдици , се снервих и продадох всичките , после си купих един директен седмак и един мач и нещата се оправиха - пак няма риба ,но поне по- малко въдици нося . Та общо - взето така стоят нещата при мен , но по принцип - ДА - тази тема не трябва да се забравя , защото всеки от нас е тръгнал от някъде , стигнал е до някъде и върви към някъде а спомените остават . Това е от мен !
- sapuna
- Модератор
- Мнения: 11750
- Регистриран на: Вто Сеп 06, 2005 1:15 am
- Местоположение: Горна Оряховица
- Обратна връзка:
Темата е разкошна,но нищо ново не мога да добавя.Очаквах тази вечер,като си ида до село да изровя някой от старите си билети,но гледам Емо ме е преварил!
Иначе за това са спомените-да им се наслаждаваме.Помня всичко-от първата си лескова пръчка/с телени водачи и зелена ролка от влакно/,може би първата си риба и първият си подарък-приятелско семейство на родителите ми от тогавашна Чехословакия ми донесоха първите ми такъми.Прибирам се аз от футболното игрище и гледам Дачията спряла пред гаража.Качвам се на четвъртия етаж и започват приветствия,целувки/щерка им бе много хубава/ и т.н.Цяла вечер никой не ми каза.На сутринта ставам аз,отивам до тоалетната и какво да видя- те греят зад входната врата.Четири пръчки-две на 170см и две на 270см,и две макари "Рекс".Не мога да го опиша,ще ги извадя от мазето,ще ги снимам и ще Ви ги покажа.Вярно,в последствие си купих Делфин-4,че чеха не можеше да върти блесничките,но тези си бяха дънарки дълги години.Да Ви кажа,още си работят,ама с тези около 2 оборота...
Първата ми риба бе кефал/клен.На един селски сбор/31.08...може би 78ма година/ се измъкнах от къщи,взех една желязна/помня с винт вместо коляно/ пръчка на чичо ми и директно на моста.Рекичката минава през центъра на селото,а и къщата ни бе там.Мятам аз на хляб,ама неще.Батковците чоплят семки и плюят в реката,а отдолу ври и кипи.Някой от тях/не помня кой/ ми бодна една семка на куката и след секунда вече бях забравил за макарата и дърпах кордата на ръка.Така се и прибрах.С въдица гордо вдигната и риба на куката минах през всички сергии да ме видят.Прибирам се в къщи като легионер от "300",ама врагът ми зашлеви един шамар още на входната врата.Моста бил висок,а отдолу нямало вода и съм щял да си счупя главата ако тупна отгоре.Това явно бе някакво пророчество.След обяд отново избягах.Отидохме да се къпем.Скочих от един камък и си сцепих главата на друг.
Първата ми риба,и първото цепене на главата бяха в един и същи ден!Как да го забравя?
Спомени много!Знаете го какво е!Тръпка за цял живот!
Успех и нАСЛУКА!!!
EDIT:



Първата ми риба бе кефал/клен.На един селски сбор/31.08...може би 78ма година/ се измъкнах от къщи,взех една желязна/помня с винт вместо коляно/ пръчка на чичо ми и директно на моста.Рекичката минава през центъра на селото,а и къщата ни бе там.Мятам аз на хляб,ама неще.Батковците чоплят семки и плюят в реката,а отдолу ври и кипи.Някой от тях/не помня кой/ ми бодна една семка на куката и след секунда вече бях забравил за макарата и дърпах кордата на ръка.Така се и прибрах.С въдица гордо вдигната и риба на куката минах през всички сергии да ме видят.Прибирам се в къщи като легионер от "300",ама врагът ми зашлеви един шамар още на входната врата.Моста бил висок,а отдолу нямало вода и съм щял да си счупя главата ако тупна отгоре.Това явно бе някакво пророчество.След обяд отново избягах.Отидохме да се къпем.Скочих от един камък и си сцепих главата на друг.
Първата ми риба,и първото цепене на главата бяха в един и същи ден!Как да го забравя?
Спомени много!Знаете го какво е!Тръпка за цял живот!
Успех и нАСЛУКА!!!
EDIT:




Ще пиша много по тая тема ама да се успокоя малко.
Благодаря ти Сапун дето я изкара темата от старата изба.
-
- кандидат преподавател
- Мнения: 2753
- Регистриран на: Пон Фев 13, 2006 1:59 pm
И мен никой не ме е заразил просто аз от много малък 5-6 годишен ходехме с 1 кепчета на едно езерце на село да ловим слънчаци
и доста време ходихме там след това бях спрял неси спомням защо и дойде 1 Юни (деня на детето) свакоми (той е рибар също от 5-6 годишен) подари ми 1 телескоп (на мен и на брат ми) и ни занесе на 1 язовир кадето излизаше много таранка докато хвърлиш и вадиш
същност този телескоп сега лежи на дъното на язовира(като гледах как той си разпъва неговия и аз реших че трябва да се пробвам обаче за сефте ловя с въдица
и вместо да махна тапата отпред отвих отзад и го засилих към водата уж да се разпъне а ко стана той излетя на 10 метра навътре
)Та от тогава съм болен на тази тема
П.П. Тази случка НИКОГА няма да я забравя!




П.П. Тази случка НИКОГА няма да я забравя!
Хвани и Пусни !
През 1978г. баща ми ни закара на Дунава,бяхме аз брат ми и още шестима от братовчедите ми.Мястото на което бяхме е особенно с това,че пръста за дигата е копана от страната на реката където са се образували огромни трапове.Така и наричаме мястото.Та въпросните трапове при пълноводие през пролетта остават пълни след като реката се отдръпне в коритото си,нопълни с вода и много много риба.Преобладаваха шарановите ,но имаше и сом,нерядко бяла и щука.Най много естествено таранки и то какви!!!Та отиваме на ранина ,но при толкова народ наличните три въдици които имаше баща ми и двете на брат ми,нямаше как да ни стигнат.И бащата вади ножа и почва да реже аморфа,след което по една коркова тапа,гайка 6мм. и кука от порядъка на 4или5 номер,две топки мамалига и бягай си търси място.Резултата беше повече от отличен, а аз лично бидейки за пръв път за риба си хванах цели 8 таранки и то все по около 500-600гр.Това разказвам сега и на сина си който е на същата възраст,но май компа ще ме победи!Знам ли.....Та и мен баща ми ме запали ,но аз дали ще запаля моя син това времето ще покаже!
Не помня кога за пръв път съм ходил за риба,ама помня като ден днешен как си правих въдица,Баща ми,лека му пръст,ми носеше дрянови пръчки а аз ги обелвах от кората и после ги опалвах на огъня,връзвахме по една тухла четворка за единия край а другия за някоя греда,да висят и след близо една седмица като поизсъхнат ги свалях и готова ти здрава и права пръчка.Следваше фината част да наретим водачите от тел и ако имаше медна беше лукс,а кордата я навивахме пак на телени куки,а най големия проблем беше да се намери изолирбанд за пристягане на тъй наречените водачи.
Слагаш и една марка на пръта "ЧАРНИЧЪЛ" и си готов.
Слагаш и една марка на пръта "ЧАРНИЧЪЛ" и си готов.
- AL KAPONE
- кандидат преподавател
- Мнения: 3072
- Регистриран на: Чет Фев 15, 2007 2:56 pm
- Местоположение: от Село





- И изкарах въдиците да проверя как е от към риба




Когато се издигаш, приятелите ти разбират кой си.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.




Възможно ли е да се раждаме риболовци!?
В моя род няма нито един риболовец. Имахме къща в центъра на София, но комунистите я отчуждижа и ни дадоха апартамент в ж.к. Младост-2. Пътят (днешен бул. Александър Малинов) за квартала пресичаше канала на Червенков (сега там от едната страна е "Деница", а от другата "Шел"). Всеки ден ме водеха и връщаха с автобуса до училището в Младост-1, където учех в първи клас. От рейса за първи път в живота си видях на канала рибари да ловят риба. Случайно минавайки по ул. Витошка с майка ми, влязохме в спортния магазин (по-възрастните го помнят) и там видях мотовилка с намотано влакно, пластмасова плувка - тип "легнала", оловна съчма и кукичка. Имаше и различни въдици, но продавачката ми препоръча за този "монтаж" бамбукова пръчка без водачи, дълга около 1,5 м. с дебела, груба дръжка. Помолих майка и тя ми купи и двете неща. След няколко безрезултатни опита с майка ми на канала, баща ми, който не искаше и да чуе за риболов, ме запозна с един комшия - запален рибар. Бай Кольо ме хареса много и ме заведе с него за риба. Явно му беше приятно на човека да си има компания, а родителите ми нямаха нищо против и започнахме да ходим на канала най-редовно. През седмицата го чаках пред входа да се прибере от работа и отивахме, а в неделя (събота беше работен ден) ставахме рано и правехме целодневни излети. Другите деца играеха футбол, а аз ходех за риба!
Мога дълго да разказвам, помня с подробности - първата ми "истинска" въдица от джанкова пръчка, с водачи от медна тел, прикрепени с платнен изолирбанд и макара тип "катушка"; първия ми излет с бай Кольо на Панчарево, първата ми руска въдица от фибростъкло; първата спинингова макара, но не това е най-важното! Вече 33 години! Пиша това и преглъщам често!
Аз не съм запален по риболова, аз живея за него!
- Николай Неделков
- учете се от него
- Мнения: 5489
- Регистриран на: Пет Сеп 09, 2005 12:25 am
- Местоположение: Перник
Ами мойто риболовство май е започнало още преди да се родя
Майка ми е била бременна 4-ти или 5-ти месец и заедно с баща ми и един техен приятел са били на палатка на яз.Бегуновци и тогава за първи път съм ритнал
А иначе "виновен" да се запаля толко много е баща ми и 2-ма съседи
Първата ми риба е малко шаранче на Стария(малкия) утайник в Перник, бях на 4 годинки, въпросната рибая хванах с доста яка въдица- клон от върба, при това крив
Следващите ми въдици са предимно от дрянови клони 1.50-1.60 , а макарите от извит електрод, а водачите от извита медна тел, но пак си хващах 





http://www.krakra-fishing.com" onclick="window.open(this.href);return false;
-
- сериозен играч
- Мнения: 1779
- Регистриран на: Пон Яну 08, 2007 9:02 pm
- Местоположение: Сливен
Тати ме ЗАРИБИ на пет год. възраст и вече трийсет и пет години няма отърване
Веднъж го оставих да мъкне -със спукани ребра щото падна със велосипеда-три прасенца до вилата
Мале -мила
После останах без нито един такъм-само ми отлепи снимката от билета-и натроши всичкия такъмаж със бойния чук
След седмица му мина и ми накупи всичко от магазина
И досега му мърморя за тая дивотия ама той се хили в несвяст и ми вика НАЗДРАВЕ 






- nasco2
- сериозен играч
- Мнения: 1743
- Регистриран на: Съб Сеп 02, 2006 10:51 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Да наистина много приятна тема как не съм попадал на нея досега не знам.
Та ето и моита история. Далечната 1976 бил съм на 4 годинки на кея на Приморско баща ми и няколко колеги мятат на чепаре за сафрид ( единият беше доста добре оборудван за онези години от чужбина) аз с една въдичка тогава бяха по левче, мотовилка с влакно , плувка и кука без стръв. Големите рибари мятаха яко на вътре но все без успех аз по едно време усетих как нещо ми дърпа влакното и завиках баща ми но тои се исмя и подхвъри: така ти се струва на гола кука няма да ти клъвне. Аз обаче упорито продължих с виковете този път към майка ми, тя доиде и издъпра влакното сърцето ми подскочи ( това подскачане го има и сега когато хвана и може би заради него все още съм болен на темата) , имаше рибка, не помня каква но беше рибка. Старите рибари събраха въдиците и се отказаха като ме обявиха за рибар на деня. От тогава мира не ми даваше риболова но нямаше с кои да ходя баща ми не беше рибар и много трудно го навивах да ме заведе до Гьоловете на Богоров един два пъти годишно. И така докато баба ми бог да я прости подари на наще и на вуйчо ми палатки. Почна се всяко лято по две седмици из локвите на България. Обурудвах се и с дънни тип шишета, и като се сетя какви шарани излизаха и как съм ги вадил без макари и с ония влакна а сега с такъми всякакави но рибата я няма вече. Когато поотраснах 5-6 клас започнах да си ходя сам до Алдомировци с влака до Панчерево и Суходол с градски транспорт и т. н. Сега ходя поне пет пъти годишно за по десет - петнаисет дена, но тръпката от детските шарани излъгани на царевица и плочки кюспе някак не е същата. Спомням си още от онези години шаран под 2-3 кг. се пускаше с думите оди викаи дедо си, а каракудата ако ще и две кила да е се псуваше и я водехме като плевелна риба.
ЕЕЕЕхх наистина хубава тема.
Та ето и моита история. Далечната 1976 бил съм на 4 годинки на кея на Приморско баща ми и няколко колеги мятат на чепаре за сафрид ( единият беше доста добре оборудван за онези години от чужбина) аз с една въдичка тогава бяха по левче, мотовилка с влакно , плувка и кука без стръв. Големите рибари мятаха яко на вътре но все без успех аз по едно време усетих как нещо ми дърпа влакното и завиках баща ми но тои се исмя и подхвъри: така ти се струва на гола кука няма да ти клъвне. Аз обаче упорито продължих с виковете този път към майка ми, тя доиде и издъпра влакното сърцето ми подскочи ( това подскачане го има и сега когато хвана и може би заради него все още съм болен на темата) , имаше рибка, не помня каква но беше рибка. Старите рибари събраха въдиците и се отказаха като ме обявиха за рибар на деня. От тогава мира не ми даваше риболова но нямаше с кои да ходя баща ми не беше рибар и много трудно го навивах да ме заведе до Гьоловете на Богоров един два пъти годишно. И така докато баба ми бог да я прости подари на наще и на вуйчо ми палатки. Почна се всяко лято по две седмици из локвите на България. Обурудвах се и с дънни тип шишета, и като се сетя какви шарани излизаха и как съм ги вадил без макари и с ония влакна а сега с такъми всякакави но рибата я няма вече. Когато поотраснах 5-6 клас започнах да си ходя сам до Алдомировци с влака до Панчерево и Суходол с градски транспорт и т. н. Сега ходя поне пет пъти годишно за по десет - петнаисет дена, но тръпката от детските шарани излъгани на царевица и плочки кюспе някак не е същата. Спомням си още от онези години шаран под 2-3 кг. се пускаше с думите оди викаи дедо си, а каракудата ако ще и две кила да е се псуваше и я водехме като плевелна риба.
ЕЕЕЕхх наистина хубава тема.
Последно промяна от nasco2 на Пон Ное 05, 2007 1:43 pm, променено общо 1 път.
-
- разбира нещата
- Мнения: 748
- Регистриран на: Пон Сеп 03, 2007 6:36 pm
- Местоположение: Столичанин =[
ЕЕххх...как ви завиждаме ние младите!
Какви спомени имате,а ние какво...да не говоря! Мене пък никой никъде не ме е водил,сам си се запалих на скоро и за мене най-лошия рибарски ден беше когато си загубих две куки!
Първо закачих и си остана там някъде,после втора пак така...за мене за сега това е мъка!
А най-хубавия когато хванах два шарана по 1.1 кг за половин час!
Много ви завиждам! 





ПАЗЕТЕ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

